Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

II. Научни изследвания

7. ДЕЯТЕЛНОСТТА НА КЮСТЕНДИЛСКОТО ЧИТАЛИЩЕ «БРАТСТВО» ЗА 42 Г. ОТ ОСНОВАНИЕТО М У — 11 ЮЛИЙ 1869 Г., ДО 1 ЮЛИЙ 1911 Г.

ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ВЪРВЕЖА НА ЧИТАЛИЩЕТО ОТ 1869 ДО 1911 Г.

«Богатството е смертно, а добродетелта безсмертна» е девизът, с който читалището е почнало своя живот преди 42 год[ини] — и този девиз е бил знамето, пътеводната нишка на читалището през 42 год[ини] и не ще престане и занапред; неведнъж при различни тържествени случаи, при даване отчети читалището е приповтаряло горното изречение.

280

Явно е, че читалището, това учреждение с напълно демократичен дух, изникнало по частна инициатива, без натиск или каквито и да било насочвания от когото и да било отделно, още от началото е издигнало знамето на добродетелта и е станало фокус, от който са се пръскали лъчите на добродетелта и напредъка. След училището читалището е станало свободно всеучилище за всичката младеж, жадна за дейност и идеали. А какви добродетели е пръскало туй самостойно народно учреждение, изникнало, както навсякъде из България, през време на събуждането ни изпод двойното иго — гръцко и турско, когато едно след друго, като по божествено мановение, изникваха читалищата след Кримската война (Шуменското 1850, Сливенското в 1859 г.), а особено след отварянето на Цариградското читалище в 1866 г. То според силите си и обстоятелствата, кога по-силно, кога по-слабо, а некога, като дору временно свиваше знамето си, е работило за умствените, нравствените, обществените, художествените и други практически интереси на обществото, като при това е съединявало приятното с полезното, веселото с поучителното, която цел е била и на всичките читалища в отечеството ни.

Нека си помислим само каква полза и духовна наслада могъл е да има всеки един, който се е числил между членовете на читалището и е искал да се ползува от читалищните блага, за да разберем големото значение въобще на добре наредените читалища.

Читалището е набавяло книги и журнали по всички отрасли на знанието, набавяло е вестници, насъщна потребност на съвременното человечество, уреждало е научни сказки и такива с практическа цел, нареждало е неделни училища, подпомагало е за основание и на други читалища. Давало е представления, литературно-музикални вечеринки, танцувални, вечеринки, различни седенки, градински увеселения, утра. Уреждало е празненства, а особено традиционния патриотически празник на първоучителите Кирил и Методия. Посрещало е и изпращало различни гости — отделни личности или цели групи екскурзианти. Привиквало е членовете си на общежитие, сплотяване, взаимност, вежливост, права и длъжности, ред, безплатна дейност по обществените работи и им е давало възможности публично в заседанията да изказват свободно мненията си, да се навикват на публичен говор,

281

давало им е възможност за благородно съревнование в представленията, литер[атурно-]музикалните вечеринки, в сказките и пр. Читалището и по косвен начин е подпомагало на обществото, като е услужвало със сврето помещение на разни дружества, театрални трупи, курсове, отделни лица. Читалището не е забравяло и народните ни и политически борби; кюстендилското чнталище още от началото си е влязло в борба с гръцкия владика, както в Кюстендил, тъй и чрез вестниците в Цариград «Турция», «Право» и др., където постоянно се пращали дописки по злоупотребленията на владиката, по-сетне такива дописки се изпращат и против некои турски бегове, та дори се образува от читалището и таен революционен комитет, но под името «Касапско дружество» и по-сетне преди големото въстание в Македония през 1903 год. то в Кюстендил немалко услужва с помещението си на Македонското дружество и дори приходите от много представления и вечеринки дели с Македонското дружество.

И за всички изгоди, повдигането на духа си членовете са плащали първоначално месечно 1 грош, сетне лев и половин лев, като се давало възможност и на спомагателните членове с по-малко плащане да се ползуват от читалищните книги, давало се възможност на всекиго, без да плаща нещо, да се ползува от четене вестници и журнали в читалнята.

Въобще за значението на читалищата се е писало твърде много още от [18]60-та година на миналото столетие и досега, когато изпъкна стремление за «читалищен съюз» — за централизиране на читалищата.

Сега нека пристъпим към бегъл преглед вървежа на кюстендилското читалище от основаването му и досега, а повече подробности ще се видят от разните отдели на отчета ни. Кюстендилското българско читалище е основано на 1 юли 1869 г. Първият му председател е бил уважаемият Георги Ангелов, сегашен почетен член [62], а през следующите години до 1873 г. председател на читалището е бил деятелният младеж Васил Иванчев Лекарски. Първоначално читалището не е имало никакъв устав и правилник, докато през 1872 г. се изработват такива — и читалището блесва със своята дееспособност, то изработва и печат на читалището «Българско читалище 1869 г. у Кюстендил». Приходите му, състоящи от членски вноски и доброволни пожертвувания, всички се харчат за

282

книги и вестници [63]. През този четиригодишен период то среща разни спънки от правителството и гъркоманите, като постоянно били запитвани ръководителите на читалището защо се събират, каква цел гонят. Борбата срещу владиката е била открита, тя е била стара, така още в 1866 г., 27 юли, дописникът от Кюстендил до вестник «Турция» пише: «Нищо досега не сме виждали в «Турция» за нашия град. Това е естествено, защото досега нищо не се е направило и действувало по тукашните страни за разбуждането на българското население, което се намира още в невежество. Владиката занимава днес всички хора със своите злоупотребления и със своето лошо поведение, тоя владика не само се е намразил от всичките българи, но още и от гърците. Всичките граждани са станали на крака и правят маазари до Високата порта срещу тоя владика. В тия маазари жителите искат отстранението му». Но вече през [18]69 год. владиката биде изгонен от митрополията и се заселва като частно лице в именията си в съседното село Соволяно.

Във вестник «Право» от 25 май 4870 год. дописникът от Кюстендил пише: «Читалището ни, господине редакторе, не е за прехвала, причината е хладната наклонност на посетителите, дори и на самите членове, още и на някои лица, от които се чакаше повече нещо. Но живи преговори стават за улучшението му. Приказва ми един приятел, че и свещениците били се наели да участвуват в читалищното улучшение, като внасят и они приличната и неизбежна помощ. . .»

Но отпосле, след дохождането на Илариона Ловчански, който, посрещнат вън от града по ливадите към Коняво, се обърна към паството си с хубавите думи: «Се аз и дети мои, яже ми дал ест бог», свещениците, както и владиката не са помагали на читалището, което ще се види на друго место в отчета ни. Но при всичката си слаба материална подкрепа то е действувало, като е обозначавало поне плана на действието си — публични събрания, водосвети, отчети, театрални представления, седенки, бъркане в черковно-училищните работи, в сметките на митрополията, отваряне читалище в съседния град Паланка чрез Димитър Любенов (декември 1869 г.) [64], сказки, основаване на женско дружество, нареждане на революционно дружество под прикрито име «Касапско дружество» и пр.

283

През [18]73-та год. читалището под страха на софийските събития — обесването на Левски, компроментирането на бившия кюстендилски учител (през 1869—1871 год.) Тодор Пеев, който след като взел доволно голяма сума от Митхад паша, уж за шпионствуване между българите, избягал във Влашко, подозренията на правителството, страхът от разкритията целите на «Касапското дружество» — читалището спира до декември 1875 год. със забележка в «Кодекса» (учредителната книга на читалището): «Касапското дружество, което се състави с намерение, за да стане месото по-евтино в нашия град и всякога лесно намиране в чаршията, за улеснение на жителите, по злощастие не успя в предприятието си и вместо полза да принесе на града ни, напротив, още се докачиха деловодителите му, защото не спечелиха нищо.»

През декември 1875 г. пак се урежда читалището с неделни членски вносове по 10 пари и то с цел да се набавят вестници за следене новините по Босненско-Херцеговинското въстание, както и другите тревожни новини от бурните времена през Освобождението. Никаква друга деятелност читалището не е проявило, пък и не е могло да прояви под зоркото око на правителството. То даже не е смеяло да избере свое настоятелство, освен в едно — две събрания, в които е избрало касиер, писар и книгохранител, но и тази, да речем, бездеятелност спира през януари 1877 год., за да се посвети от убийствените си удари в началото на 1879 год., след като прекара една година под омаята на Освобождението ни от турците — от петвековното грозно иго. И тъй този 6-год[ишен] период (1873—1879) от полусън, летаргически сън и омая се измина, и читалището започна да мисли за своето съществуване, за живот.

То почва през 1879 г. нов живот, но като бога на оздравяването Телесфор трябва да се обвива в по-топли дрехи и с гугла на главата си, за да може да се оправи: този период на оздравяване е твърде продължителен — той се протака от 1879 до 1891 година — 12 години. То пада, става, не знае какво да работи, изгубило старите идеали, вижда се смешно, катурка се като пияно, под разните течения на времената — под службогонството, под партизанството, догдето стъпи здраво на момчешките

284

си крака в 1891 година. През всичкия този период то току правеше устави и правилници, за да не ги изпълнява, прекръщаваше имената си на «Българско читалище», «Цвет», «Развитие», «Кирило-Методиевско читалище», като че ли името има некакво значение.

а) През 1879 година под председателството на дякон Агапи Войнов то се замисля за помещение на читалището, урежда вечеринка, но бившият окръжен началник през време на окупацията, капитан Николай Романович Овсяный, урежда по-хубаво отпразнуване празннка св. Кирил и Методий и си дава името «Цвет», а в края на годината, под председателството на Емануил Белчев прекръства се в «Българско читалище», нарежда си нов устав и правилник, не работи нищо и си легва на 6 юни 1880 год. да си отпочине от изработването на неприложения устав и спи до Кръстовден — 14 септември 1883 год. — 3 години.

б) През есента 1883 год. то си изработва нов устав, добива името «Развитие», но нито уставът се приложи, нито се прояви некакво развитие, макар че се е повдигнал въпросът за вечерни събрания «във вид на вечерни училища», а в следуящата 1884 година то се обърна вече в дружество «Развитие», а не читалище, и почна да функционира под председателството на г-н Владимир Неделев с нов устав, като не се приемаха впрочем членове в дружеството, които би мирисало на «козьо месо», по тогавашния израз. Дружеството «Развитие», като показа за късо време една деятелност с представления и викове «долу» на противниците си, то заглъхна в началото на 1885 год., като се обърна в дружина «България за себе си», която дружинка през 1886 година на тълпи и с оръжие обикаляше нощно време и следеше всички, които би издали дъх на козьо месо.

в) Най-сетне през 1886 година учителите сериозно се замислят за основание читалище в Кюстендил, като че ли отнапред не е съществувало такова: «Да се основе отново едно общо читалище, което да бъде под прекия надзор и ръководство на учителското тяло в града, гьй като в него се има по-голяма надежда за акуратност в изпълнение на тази света обязаност към съгражданите им и за отчуждаване от всекакви партизански страсти». Читалището почна да брои годините на своето съществу-

285

ване от 1886 год., като отбелезва в протоколите си 1 год,. следващата 2-ра и т. н. до 1890 г. 14 януари,, когато то заспа, да не кажем умре, макар член 28 от новоизработения устав на новото «Кирило-Методиевско читалище» повикваше и бога на помощ, за да не умре: «В случай че читалището, не дай боже, некога престане да съществува, то имуществото, както и всичкият капитал на читалището да се предадат на съхранение и т. н. ...» — то заспа за 2 год. до есента 1891 г. Деятелността на Кирило-Методиевското читалище, в настоятелството на което се избраха първоначално само учители, през време председателствуването на Христо Йорданов, Михал Давидов, Прокопи Давидов, Михал Протич, Г. Попов, Георги Киров, състоеше в изработване устави и правилници, в набавяне журнали, вестници и книги, в даване театрални представления и вечеринки, във взаимни недоразумения, избиране на настоятелства с по 10—15 и по-малко гласове, даване оставки на настоятелствата без време, непълни отчети и даже недаване отчети и не предаване сметките. Затова читалището неминуемо требваше да спре. Впрочем в този период, макар че то се луташе, несмело стъпваше, пообъркваше пътя си, след като отначало се сериозно съвзе за работа, пак трябва да признаем, че през тези години читалището е по-добре действувало, отколкото през по-напредните години.

Най-сетне през ноември 1891 год. стъпи в младежкия си период със здрави крака и оттогава то вече не е спрело своята деятелност в продължение на 20 год. От началото то проявява едно малко колебание, като знаеше миналото — така първият председател на читалището — Георги Ангелов още от началото, след като говори за значението на читалнщата, успеха им и техния вървеж, изяви мнение: вместо читалище да се отвори «клуб», но преодоля мнението да се основе едно читалище. През периода от 1891 год. до 1907—16 год., читалището с нов устав, одобрен вече от Министерството на народното просвещение, с нов правилник развива всевъзможна деятелност в различни посоки. Постепенно увеличава библиотеката си, разширява читалнята си, учества театралните представления, литературно-музикалните вечери и при добър състав на участниците нарежда сказки, неделни у-ща, увеличава числото на членовете си, увели-

286

чава приходите си, с една дума, развива широка деятелност, като води редовно делата и сметките си и дава редовни отчети, проверявани от контролни комисии. То наема отделни помещения за читалнята си и има отделен салон за представления, умело използува както помещението на читалнята, така и салона си, като ги дава в свободно време под наем, на разни дружества, групи, курсове и частни лица, от което добива приход и същевременно косвено помага на напредъка. То с право иска поддръжка от Министерството на просвещението, общинския съвет, окр[ъжната] постоянна комисия, от разните д[ружест]ва в града и гражданите. То вече става важен фактор на напредъка. Но през всичкия този 16-год. период най-главното нещо, което като кошмар е тежело върху читалището, е било мисълта, че то нема свое помещение. Настоятелствата, извънредните дружества, събрания, членовете постоянно са мечтаели как да се сдобие читалището със свое помещение. То още отначало умело издействува от Народното събрание през [18]92 год. [65] да му се отпусне место за читалище. Народното събрание отпусна държавното имущество «Таш Хани», стар «Караван Сарай» всред чаршията на общинския съвет да построи помещение за читалището, по-сетне общинскнят съвет, подари на читалището друго помещение — старата турска полиция всред града на най-хубавото место, като сметаше да присвои «Таш Хани» като пазарно место, от наема на който се ползуваше вече читалището, тъй като общ. съвет го беше вече подарил на читалището, понеже немал възможност да построи читалище. В края на краищата читалището се сдобива не само с «Таш Хани», но и с полицейското здание. Общ. съвет беше подканил читалището да се направи едно помещение за градски съвет и читалище, но дружеств. събрание с абсолютно болшинство отхвърли туй предложение. Неколко пъти от 1896 г. то повдига въпроса за направата на зданието, през [18]97/ [18]98 год. даже разтури старата полиция, набави камъни за основите, но се намери на тесно и дълги години камъните заемаха площада пред черквата. Най-после, след дълги мечтання и предположения, смятания, планирания,. комбинирания читалището пристъпи към построяване на зданието в 1906 год. през пролетта и на 8 ноември 1907 год. то вече имаше двуетажно здание от 750 кв. м. с театър,

287

бюфет и други отделения и което по най-тържествен начин се откри в присъствие на всички граждани и много гости. Изпълни се дългогодишната мечта на читалището, като използува то за постройката различни помощи и пожертвувания, своите малки суми, сумите от проданта на материалите от старата полиция, от «Таш Хани» и от продажбата на местото на Таш Хани, като ипотекира зданието за 30 000 лева. Хвала и чест на деятелните ръководители на читалището през последните 16 год. Читалището през тези години е имало за свои председатели: Стоимен Сарафов — 4 год., Георги Ангелов — 3 год., Илия Григориев — 1 год., Михал Давидов — 4 год., Ангел Дамчев — 1 год., Прокопи Давидов — 1 год. и Григор Бояджийски — 2 год. през време на построяване на зданието.

От 1907 год. досега читалището — четвърта година се нарежда вътрешно, стреми за постигане целта си — умственото и нравственото развитие на гражданите, като дава широко тълкуване на тези две понятия в духа на съвременното человечество. То между другото се е подсетило от разкопките по каптажа на топлите води в Кюстендил, гдето се намериха некои старини, и за образуването на един музей, който засега е в началото си, но все има по нещо, с което би могъл да се похвали. Читалището, което отсебе си представлява отделна дейна личност, не може да се спре и да не мечтае за нови идеали, както и да не се намира в некои затруднения. То ще требва постепенно да прилага изнамерените пътища за постигане нравственото и умствено подобрение, да видоизменява и допълня тези пътища. Не трябва то да се спре като омаяно и да мисли, че всичко е постигнало. Требва да има вечен стремеж към по-доброто, към принасяне добро, което е и целта на живота — иначе пълното самодоволство е порок, който умъртвява всичко: по-добре смърт, отколкото пълно самодоволство. Сега върху читалището тежи един дълг от 30 000 лева, който при добро нареждане на читалищните източници за приход ще бъде скоро изплатен. Но читалището требва да поразширочи и сцената си, да направи некои акустически приспособления, да уреди отделно помещение за музея, за каквато цел е отпусната от Народното събрание така наречената Булгар джамия и пр. и пр. — дейността в различни посоки е широка и времето ще ни я посочи.

288

След общия преглед на вървежа на читалището «Братство» в Кюстендил ще отбележа, че след 8 години то ще требва да отпразнува своя петдесетгодишен юбилей.

[. . .]  [*]

Кюстендил, 1911 г.

*. След това Ефрем Каранов се спира подробно на въпросите за приемането на различни устави и правилници за дейността на читалището, състава и дейността на настоятелствата, функционирането на библиотеката и читалнята, театралното дело, увеселителните инициативи, научно-просветното дело, дейността на музея; привежда биографиите на по-видни читалищни и обществено-политически дейци, разглежда състоянието на материалната база и масовата помощна дейност в Кюстендил за събиране на средства за построяване на нова читалищна сграда, финансови и деловодни проблеми. — Ж. П.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

62. Георги Ангелов (род. в Кюстендил, 1843 г., починал през 1914 г.) е бил образован за времето си човек с подчертани литературни интереси, учил в Цариград и Солун. Изпращал е на Ст. Веркович и В. Чолаков песни от Кюстендилско, повечето от които са отпечатани в техните сборници. Автор на малката, но ценна книжка «Кюстендил» (1900 г.). Активен политик-делегат от Кюстендил на Църковния събор в Цариград през 1870—1872 г., взел важни решения по изграждането на независима българска църква. След Освобождението е един от най-дейните фигури на Консервативната, а от 1894 г. и на Народната партия. Бил е народен представител, дълги години кмет, допринесъл за благоустрояването на Кюстендил. Вж.: ДА, Кюстендил, ф. 269, к, оп. 1, а. е. 6 (Изследвания на Владимир Караманов); В: Кюстендил, № 31 от 1 ноември 1931; Биографичните бележки на Ефрем Каранов в настоящото изследване: Константинов, Г. Писатели и дейци. — В: Кюстендил и Кюстендилско. С., 1973, 245—247.

63. 3а образуването вж. и Табаков, Д. 100 години Кюстендилско читалище. — В: Кюстендил и Кюстендилско. С., 1973, с. 366.

64. Д. Табаков е отбелязал неточно годината — 1879 г.; вероятно става дума за печатна грешка. Срв. Цит. съч., с. 367.

65. Неправилно е прието, че реализирането на идеята за построяване на читалищна сграда е започнало от 1894 г. Вж.: Табаков, Д. Цит. съч., с. 369.