Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

II. Научни изследвания

3. НЕКОЛКО ДУМИ ЗА КАДИН МОСТ И ЗА ВЕРВАНИЯ ПРИ СЪГРАЖДАНИЕТО НОВИ ЗДАНИЯ [*]

Заградила самовила,

заградила вито кале

ни на небе, ни на земя,

загради го в тъмен облак.

Що бе побив побивала —

 

 

*. Публикувано в Псп БКД, 1883, № 7, 128—134. — Ж. П.

148

се юнаци погодени;

що бе преплит преплитала —

се девойки белолики;

що бе прело прелагала —

се невести чернооки;

що бе покрив покривала —

се дечица пеленачета;

на портите диреците —

се кметове белобради;

що бе подбив подбивала —

се кметици белополи.

Не стигнаха самодиви

седумдесе дребни деца

да покрие вито кале. . .

 

(Народна песен, Милад. 10) [*]

Големият каменен мост над река Струма по пътя от Кюстендил към Дупница, на два часа разстояние от Кюстендил, носи названието Кадин мост, както го наричат градските жители, или по-добре Кадин, както го наричат селянете. Кое от тези названия е по-верно? Названието «Кадин мост» се произвежда от думата кадия (съдия), че уж мостът бил направен от некой си кадия. Действително имало е Кадин мост, но той се намирал на една малка речка, която се влива в Струма от десния ѝ брег, по-долу от сегашния мост, на пътя за Бобошево през селото Друмохар, което село носи названието си Друмохар от словото друм,  δρομος — път; тоя последен мост действително бил правен от некой си кадия (тъй се приказува). А сегашният мост между селянете носи названието Кадин от думата кадин, кадън — невеста; и требвало би по-добре да се нарече Невестин мост [6], както ще видим, че вероятно се е наричал и подир се е преименувал по турски «кадин».

Направата на Кадин мост отнасят към незапаметни времена. По него има стари каменье с латински надписи, както и отподир донесена плоча с турски некакъв надпис. А направата на сега несъществующия вече мост «кадин»

*. Така Каранов означава съкратено някои сборници с народни песни и номерата на съответните песни. В случая: Български народни песни, собрани от братя Миладиновци — Димитрия и Константина, Загреб, 1861, № 10. — Ж. П.

149

на бобошевский път отнасят към по-подирни времена. На десния край на Кадин мост стои селото Невестино, което преди сто години се намирало на левия брег, там, гдето е сега старата развалена черква «Свети Спас», при която се събира събор на Спасовден (Възнесение). Преди сто години, казват, във време на «зулумите и бузгунлуците» старото село Невестино изгорело и останалите жители го подновили на десния брег; прибавят, че то било на левия брег едно големо село, а сега е съвсем малко. Селото ли е получило названието си от моста или мостът от селото? Ако вникнем в едно вервание, което е общо в поезията на различните народи, ще отговорим положително, че названието на моста е пренесено и на селото. Не ще съмнение, че старите названия на реките, градищата, селата и пр. си имат некакво си митологическо, баснословно основание и ако преданието се относи към основанието на град, село, мост, то указва обикновено борбата на новата епоха със старата, на новия заселен живот с първобитний, скиталческий; новото, за да влезе в сила, иска жертва, както и старото, за да отстъпи, толко повише иска жертва. Баснословното основание на названието, което произлиза от думата невеста, се отнася към моста, но никак не към малкото село Невестино и по всека вероятност малкото село Невестино се е основало при моста, след като е бил вече съграден този хубав и голем мост. Баснословцото основание на названието «Невестин мост» е следующето:

Трима братя майстори правили моста и го правили дълго време, но не могли да го направят, тъй като средния свод никак не могли да съставят. Най-после разбрали работата, че мостът иска курбан, жертва. Тогава тримата майстори решили: коя от жените на тримата братя доде на другия ден най-рано, за да донесе ястие на майсторите, тя да бъде зазидана в средния свод като жертва на моста. Тримата братя си отишли вечерта у дома си; най-малкият нищо не казал на жена си, както се били условили, когато пък, напротив, другите предупредили жените си да не дохаждат сутринта на моста. На другия ден най-малката снаха отишла на моста най-рано, за да отнесе ястие на майсторите. Тогава майсторите, деверите на мъжа ѝ, я грабват и зазидват в средния свод. Като я застройвали, тя плакала и се молила да я освободят, или поне да ѝ оставят гръдите и очите навън, за да може да дои детето

150

си и да го гледа, което било пеленаче. Майсторите ѝ оставили гръдите и очите навън, като я зазидали. Тя дълго време доила детето си и плакала; и досега тя уж вие през некои си нощи и суеверните жени от съседните села и града Кюстендил оттрошват парчета от средния камък на моста, варят тези парчета във вода и пият тази вода, за да имат млеко за децата си. [7]

Като се направил мостът, железото, което само копало каменьето за моста в горите над града Кюстендил, се забило в скалите и досега уж така стояло забито и много хора го виждали. Каменьето сами отивали към местото, гдето се правил мостът, и като разбрали, че мостът е веч свършен, запрели се по пътя; така и досега указват на такива каменье при селото Багренци, на пътя от Кюстендил за Кадин мост.

Любопитното в това поетическо предание е туй, че мостът като ново здание иска жертва, това вервание се среща в поезията почти на всички народи.

У немците, в старата скандинавска поезия, за построяванието стените на Митгард майсторът иска от асите слънцето, месеца и Фрея, богиня на домашния мирен живот; тя у словенете се наричала Прия, подир наречена у българете св. Петка, смешена с Неделя и празникът ѝ бил всекий петък, в който ден не се преде и не се мете къщата. [. . .] Освен това старо предание за построяванието на Митгард, у немците били вервали, че при построяванието на различни нови здания участвуват различни духове, които за това искат различни, повише пъти человечески жертви.

Любопитна е сръбската народна песен за «построяванието на град Скадър (Вук Караджич, т. 2, № 26). Съдържанието на тази песен е същото, както и на нашия разказ; въобще сръбската и българската поезия почти постоянно имат един и същ мотив в разказите си и носят еднакъв характер. В сръбската песен строят град Скадър на река Бояна тримата братя Мърлявчевичи. Самовила из планината им казала, че те нема да направят града дотогава, догдето не намерат брат и сестра с имената Стоя и Стоян (от глагола стоя) и не ги зазидат в основанието на града; но тъй като не могли да се намерят брат и сестра с имената Стоя и Стоян, самовилата се съгласява да бъде зазидана в основанието на града тази от невестите на тримата братя, която на другия ден доде най-рано и

151

донесе ястия на майсторите. Най-рано дошла жената на Мърлявчевича Бойка, която зазиждат и само очите и гърдите ѝ остават вън от стените, за да дое малкото си дете и да му се радва, като го гледа.

И в Библията се среща твърде любопитен факт, по-добен на нашето предание: «В дните на грубия язически цар Ахаав, Хийл Ветилецът съгради Йерихон — тури основанията,му със смъртта на Авирона, първородния си, и тури вратата му със смъртта на Сегува, по-младия си син» (Третя книга на царете, глава 16, с. 34).

Не можем ли тук да причислим и построяванието на града Картаго [*] в древната история, върху пространство от кожа на заклан бивол, защото, както ще видим, не само человечески жертви са се принасяли при съгражданието здания?

В народната ни поезия има неколко варианта от народната песен, с които почнахме тази статийка, и в които се възпява градението на град от самовила, при което градение се употребяват за материал хора, и което градение, според смисъла на песните не е нищо друго освен морова язва, която се пропъжда в горите, както в баянията в пусто поле тилилейско (в индийските вервания, в страната Ваглика).

Събрале се прасковчане,

събрале се, сдумале се,

не давале самодиви

край Дунава гъсти села,

да обере дребни деца:

давали ѝ планиньето,

да излезе со вихрушка,

да обере вити ехли,

вити ехли и борове,

да покрие вито кале. . .»

 

(Нар. песен. Мил. 10)

Преданието за Кадин мост се среща и за други мостове из България; така например за един мост на река Стряма в Средна гора и пр.

Много пъти според народните вервания вместо да се гуди в основанието самата жертва, зазижда се сенката на тази жертва; така при гужданието основанието на

*. Вероятно Картаген — Ж. П.

152

различни здания мнозина бегат, за да не им зазидат сенката, защото ще умрат, или ако умре некой скоро подир гужданието темелите на некое си здание, казват, че сенката му била зазидана. В основаннето на един мост в Македоння се зазидала сенката на едно момиче, на което се паднало жребието от всички момичета на града, гдето се правил мостът; то стояло срещу слъицето, догдето майсторите заграждали сенката му. Сенката в народните вервания въобще често се среща; любопитна е гатанката «Дълга Неда сенка нема», в нея се крие и ответът ѝ — «река», защото на първобитний санскр[итски] язик Неда значало вода; така и в гатанката «Дрипава циганка пред царя изскача» се крие и ответът ѝ — «баница», защото цар и бан имат подхоще значение.

Между народните суеверия е твърде обикновено и това, че еди-кой си мост или еди-коя си баня, зидина, искат курбан, жертга; некои си мостове, реки, кладенци всека година искат жертва и даже който се напие първий път от некое кладенче, требва да хвърли некаква пара в него или да закачи некакво пъшкулче на храсталака върху кладенчето (види се, на така наречения «воден дявол»).

Станало е понекъде постоянен обичай, гдето в основанието на новото здание се закаля и зазижда ягне или петел; този обичай особено се употреблявал между турците. Почти навсекъде из България има обичай да се накачват на ново здание различни подаръци и майсторите да викат, като изказват различни благословии за домакина, който прави зданието, както и за тези, които донасят подаръците. Понекъде е бил и този обичай, види се, като следствие на горепоменатите, гдето в основанието на некои черкви са се застройвали старите и непотребни уж книги.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

6. Позовавайки се на две легенди, Йордан Иванов подкрепя предложението иа Ефрем Каранов, като привежда и някои косвени данни. Вж. Северна Македония. . ., с. 135, 157—158.

7. Точно тази легенда посочва и Йордан Иванов заедно с другата. Вж.: Северна Македония. . ., с. 157.