ДРУГИ
9. Подухнаше саба-зорсти ветрове — 10. Алтъна седе одаята — 11. Шекерино, малай моме — 12. Минеш, поминеш, кир Димитрие — 13. Вино пият триесе дружина — 14. Размитай, Вело, размитай — 15. Кито, пиленце шарено, леле ле, туго леле — 16. Сина Марка майка по механи траже — 17. Минеш, поминеш, кир Димитрие — 18. Юнак шета по зелен ливади — 19. Каранфило, кара ли те майка — 20. Ей, Еване, бели грагянине — 21. Развил ми се зелен ми чадър — 22. Димитро ле, русокосо девойче — 23. Цветье цветье, трава ница, варай бел цвет се роне — 24. Илинке невесто, крал ми вино пие
Полски (по жътва)
25. Зажней, зажней, бела Ружо — 26. Слънце ми е застояло — 27. Елено, Елено, бре шекер девойко — 28. Девойче, девойче, гиди мрена риба — 29. Удри край, девойко, на край да идемо — 30. Зайде ми слънце мегю две планини — 31. Що ми Дунав матен тече, де
ДРУГИ
Подухнаше саба-зорсти ветрове,
разружи се у аз башче ружица,
под ружица троскот трава зелена;
на травата от ибришим серджаде,
на серджаде мор кадифе ястъци,
на ястъци, ой, Ружица девойка,
пред нум стое седефлия гергева,
на гергева сърмалия марама.
У руки ѝ ялдъзлия иглица,
на иглица гюнгюлия свилица,
та си везе сърмалия марама.
Алтъна седе одаята, [19]
одаята на миндери,
на миндери у кюшето.
95
Пред нум стое шерен гергев,
на гергева самур гаки.
Със гакник (учкур) се разговара:
— Ей ти гакник, самур гакник,
дa знам, да знам, кой ке да ме,
кой ке да ме кердосати,
дали младо, или старо.
Да знам, да знам, дек е младо,
свила би ти увивало,
алтън би те подресило (нанижало).
Да знам, да знам, дек е старо,
коноп би те увивaло,
бакър би те подресило.
— Шекерино, малай моме,
шекер носиш у пазука,
ке ти дойдем овай вечер.
— И да дойдещ, файда немаш,
времето ми поминало,
цвекето ми прецъфтело.
Иди доле у комшии,
тамо има малка мома.
— Минеш, поминеш, кир Димитрие [20],
пред наша врата, у нас не дойдеш.
— Не ме чакачай, Анцо керацо, каярлия съм:
загубия съм китка каранфил
и у каранфил алов тестемел,
и у тестемел триста ялдъзи,
триста ялдъзи, двесте рубии.
— Не се каъри, кир Димитрие,
я съм ти нашла топка каранфил,
що ке ми дадеш да ти гу даду.
Твоята сестра, кир Димитрие, ке ли ми я дадеш?
— Не ти гу давам, Анце Керацо,
просто нек ти е топка каранфил.
96
Вино пият триесе дружина,
слуга им е млада меанджийка.
Чаша дава, дребни сълзи роне.
Ред поредом чаша поклонила,
ред поредом рука целувала.
Сам едному чаша не поклони,
ни па му е рука целувала,
он е нума татка ву убия.
Размитай, Вело, размитай [21],
размитай равни дворове,
ке дойдат, Вело, ке дойдат,
ке дойдат земски сеймени.
Омеси, Вело, омеси
до девет бели погачи.
Ухвати, Вело, ухвати
до девет бели кокошки.
Усукай, Вело, усукай,
до девет бели баници.
Ке дойдат, Вело, ке дойдат,
ке дойдат земски сеймене.
Нареди, Вело, нареди
редом, поредом столици.
Постели, Вело, постели
до девет бели ятака.
На свите, Вело, на свите,
на свите пушка дохвани,
редом по редом нареди.
Алия, Вело, не зимай,
он ти е първи душманин,
он ти е брата утепал.
На свите руки целивай,
на байрактаро не бацуй —
он ти е върли душманин,
он ти е татка утепал.
— Кито, пиленце шарено, леле ле, туго леле,
точи ми вино цървено, „ „
да пия да се опия, „ „
на скути да ти преспия, „ „
97
на шареното скутале, леле ле, туго леле,
на басменото фостанче. „ „
— Ой море, лудо, та младо, „ „
не гледай вино ракия „ „
туку ме гледай у очи. „ „
Каква кем дума да думам „ „
ючер съм била на пазар, „ „
чудно съм чудо видела, „ „
турци на низам пишуев. „ „
— Кито, пиленце шарено, „ „
дали ме мене пишаа? „ „
— Ой море, лудо та младо, „ „
тебе те напред пишаа „ „
ти да им бидеш б,айрактар. „ „
Сина Марка майка по механи траже, [22]
ондей, овдей, по ладни меани.
Там го найде у ладна меана.
На стол седе, руйно вино пие,
вино пие, рудо ягне еде.
Слуга му е млада меанджийка.
Па е дошла момчевата майка:
— Стани, сину, паша ми те траже.
— Айде, мале, отдека си дошла,
не ме траже нищо да ми даде,
тук ме траже глава да ми земе.
Синок мина низ тесни сокаци,
сретна мома от амам идеше.
Прегърна го, мале, целива го,
бог да бие синджир от саато,
що закачи девойче за гердан
та ву скина от бисер гердана —
сведнахмо се двама да го сберем:
бог да бие конче от тузлуци,
що закачи момини шалвари.
Сбирайким го двама сме заспале,
туй помина царо по сокако,
та ни виде двама дек списмо.
— Минеш, поминеш, кир Димитрие, [23]
нас не поминеш.
98
Дали си лютив, кир Димитрие,
или сй сърдит?
— Ни съм ти лютив, Анче Керацо,
ни съм ти сърдит.
Загубил съм си, Анче Керацо,
тесте каранфил
и у каранфил, Анче Керацо,
двесте ялдъза.
— Не припагяй се, кир Димитрие,
съм ги нашла,
ама не давам
таксая съм си Рила монастир,
егумен да съм.
Я съм ги нашла,
ама не давам.
— Не ти прилега, Анче Керацо,
Рила да идеш,
игумен да си,
тук ти прилега
дукян да седеш,
базригян да си,
мене да земеш.
Юнак шета по зелен ливади, [24]
дума нема с кого да си дума.
— Думай, коню, дума да думамо,
нема с кого дума да си думам.
Ке извадам тая остра сабля,
ке пресечем твоя конска глава.
Думай, коню, дума да думамо.
Дали знаеш, кога бехмо снощи на конако,
там имаше до три моми чудно ми хубави.
Едма мома Каранфилка мома,
друга мома Трендафилка мома,
трекя мома Любчица момица!
Ей що беше Каранфилка мома,
она мене пушка прихванала,
ей що беше Трендафилка мома,
она мене коню прихванала,
а що беше Любчица момица,
она мене меко постеляла,
она мене мощно залюбила.
Думай, коню, дума да думамо.
99
— Каранфило, кара ли те майка, [25]
ни ме кара, ни па отговаря,
тук ме пракя на Дунав, на вода.
Я не знаям дека Дунав тече.
— Дунав тече под Будим града,
под Будим града три саати место.
— Немам лудо, немам младо,
та да ме заведе,
та дa видам
Дунав дека тече.
— Ей, Еване, бели грагянине, [26]
дигни глава, та погледни горе:
више тебе Белиград изгоре.
— Ако горе, пусти нек остане,
у нега съм три лета робувал.
Едно лето за златно оружье,
друго лето за вранаго коня,
трекьо лето за белградска мома.
Първо лето кишовито биде,
та изтопи той златно оружье,
второ лето сушовито биде,
та прегоре тоя врана коня,
трекьо лето чумовито биде,
та утепа белоградска мома.
Ако горе, пусти да остане.
Развил ми се зелен ми чадър,
под гора, Пено, под гора.
Под чадър до три турци седеа:
бири ага, бири паша, бири бег, Пено, бири бег.
Ага, паша сизен олсун, бег бизим, Пено, сен беним.
От туй станах там по-доле,
там си найдох до три ми чешме течеа.
Бири шекер, бири шербет, бири бал, Пено, бири, бал.
Шекер шербет сизин олсун, бал бизим, Пено, сен беним.
От туй станах там по-доле,
там си найдох до три ми башчи зелени,
100
у башчите до три ми цвекя цъвтеле,
бири ляле, бири зюмбул, бири гюл, Пено, бири гюл.
Ляле, зюмбул сизин олсун, гюл бизим; Пено, сен беним.
От туй станах там по-доле,
тамо найдох до три ми пилци есенни:
бири хорос (петел), бири таук (кокошка), бири кеклик (еребица).
Хорос, таук сизин олсун, кеклик бизим, Пено, сен беним.
— Димитро ле, русокосо девойче, [27]
пойди, речи на мама ти,
да не рагя друга кьра
како тебе русокосо девойче
да не горат ергените, Димитро.
Мелничко (от Мелник) цвеке най-ранно
думай на мама ти:
бен янъма, гир кайнума (гел при мене, улезни у порти).
Да целивам бело лице,
путник съм, не можу да стою,
Димитро ле, русокосо девойче.
— Да си извади юначе клети пищове,
да си удари галун клетото сърце,
клетото сърце, майно ле, със два куршума.
Цветье цветье, трава ница, варай бел цвет се роне.
Виш-вишница, род родила ситнаго бадема,
от род се е преломила до църна земя.
Под нум седе лудо младо с малко девойче,
пред ним стое кондир вино и огледало,
напият се, погледнат се, па се целиват.
Илинке невесто, крал ми вино пие
на становик камен, у сребърна чаша,
на ноги му стоев седъмдесе слуги,
сите седъмдесе боси, гологлави, ничком поклопени.
Крал изговаря:
101
— Седъмдесе слуги, боси, гологлави, ничком поклопени,
дома си идете, на любо речете,
на любо речете — вечера да готве,
кой си има любо, любо най-хубаво,
вечера да готви и мека постеля,
кральо ке ву дойде вечер на вечера.
Марко, верна слуга, дома е отишъл,
дома е отишъл, на любо е рекъл:
— Любо, верно любо, вечера да готвеш,
вечера да готвеш и мека постеля,
кральо ке ни дойде вечер на вечера.
Итра Каренфилка вечера готвила,
вечера готвила и мека постеля.
Те га иде крал — крал ке ву дойде,
итра Каренфилка на порти слегна,
пречекала го и го прегърнала: