1. Караджа, море Караджа — 2. Изговаря Марко крал Великий — 3. Имал Марко верна люба Ангелина — 4. Се зажени Милкана невеста — 5. Два ми брата живувале
ОВЧАРСКИ
6. Стоян пасе руди овни — 7. Поболе се Петре, млади кехая
НА СЛУЖБА
Караджа, море Караджа [13],
Караджа юнак прочуен
дури до Солун града голема.
Отишъл си е Караджа
ю солунските ливади,
съ негови верни дружина,
па кът ги дочу пашата,
па си говоре пашата:
— Пущете телял да личе,
низ Солун града голема,
да се соберат в сарай
сви сарайдари солунски
и коначките сеймени.
Па им говоре пашата:
— Море сеймени, сеймени,
идете тамо ливади,
дошъл е юнак Караджа,
не мойте вие със сила,
със сила вие юдрити,
гледайте да го превари,
отдалеч му се поклони
и да му нему речете
да дойде туя при мене,
ке го поставам сарайдар
на Солун града голема.
Па си ойдоа сеймени
там близо до ливадите.
Като ги виде Караджа,
па си говоре Караджа:
*. НАБАН, ф. 1, а. е. 546, л. 1—66. Оригинал. Ръкопис — Ж. П.
78
— Море дружина, дружина,
стегайте пушки кременье
и на опинци ременье.
Ке дойдат земски сеймени,
не мойте вие хвърлити,
хвърлити пушки на ние,
додек не пукне мой далян.
Като дойдоа сеймени,
отдалек идат и сборат:
— Добре си дошъл, юнаку,
бехмо те чуле, юнаку,
а не бехмо те тебе видели.
Селям ти дава пашата,
да си оставеш силяо,
да идеш тамо при него —
ке те поставе сарайдар
на Солун града голема.
Послуша юнак сеймени,
па си остави силяо.
Бирден го него хванаа
и па му руки вързаа
и дружината със него.
Отведоа го ю Солун,
ю Солун града голема.
Юкараа го дзъндани,
туриа синджир на шия,
туриа тумрук (пранга) на ноги.
Па си дочуло Ляйлюше,
Ляйлюше дете юначе,
дека е хванен вуйко му,
вуйко му юнак Караджа.
Па си собрало, набрало,
Ляйлюше дете юначе
шестина верни дружина,
кои си немат ни татка,
кои си немат ни майка,
кои си немат ни рода,
кои си немат ни порода,
щото си векът не жалят.
Па си ойдоа у Солун,
ю солунските ливади.
Па кът ги дочу пашата,
собра си паша, набра си
79
сви сердари солунски
и коначките сеймени.
Па им говоре пашата:
— Идете горе ливади,
дошло е дете Ляйлюше,
гледайте да го хванете,
като вуйко му Караджа.
Па си ойдоа сеймени.
Като ги виде Ляйлюще,
па си говоре Ляйлюше:
— Море дружина, дружина,
дружина верна сговорна,
стегайте пушки кременье
и на опинци ременье.
Ке дойдат земски сеймени.
Не мойте вие хвърлити,
хвърлити пушка на ние,
додек не пукне мой далян.
Па си ойдоа сеймени,
и му говорат сеймени:
— Добре си дошло, Ляйлюше,
Ляйлюше, дете юначе,
бехмо те чуле, не бехмо,
не бехмо тебе видели.
Селям ти дава пашата,
да си оставиш силяо,
да идеш тамо при него,
ке те поставе сарайдар
на Солун града голема.
Дете сейнени не слуша,
па си говоре Ляйлюше:
— Тай не съм вуйко Караджа,
сос превара ме превари.
Що стоите верна дружина?
Кът се разхвърляа шестина,
шестина верна дружина,
та изтепаа шестотин,
шестотин души сеймени.
Па си говоре Ляйлюше:
— Хайде дружина със мене,
да идем доле ю Солун,
ю Солун града голема,
да тражем вуйко Караджа.
80
Па си ойдоа у Солун
и ги съгледа пашата
и го съгледа Лайлюше,
Ляйлюше дете юначе,
със тенка пушка на рамо,
със остра сабля на страна
със широк фостан на него —
триста го трески хванаа.
И си говоре пашата:
— Море азнатор, сарайдар,
давай си азно небройно,
сад го при мене не пущай.
Ляйлюше веле, говоре:
— Нейкем ти азно азнатор,
сад пашу глава ке земем.
Па кът го виде пашата,
рипна от диван да бега,
Ляйлюше дете по нега,
със гол нож и он по нега.
Па му пресече главата,
отиде темни дзъндани,
изкрути врата железни.
Извика дете Ляйлюше:
— Туй ли си, вуйко Караджа?
— Туй съм си, дете Ляйлюше.
— Ах, гиди, вуйко Караджа,
много си юнак ти беше
и те с превара те хватиа.
Та си отпущи вуйка си,
та си ойдоа гора зелена.
Изговаря Марко крал Великий: [14]
— Горо, горо, горице зелено,
що си толко рано повенала —
дали ми те силна слана осланила,
или ми те силна секира изсекла,
или ми те силен огин изгорея.
Изговаря горица зелена:
— Ей ти, Марко, Марко, стари татко,
ни ме й мене силна слана осланила,
ни ме й мене силна секира изсекла,
ни па мене силен огин изгорея.
81
Тук пройдоа три синджира робье,
три синджира робье, боси гологлави,
едън синджир све млади невести,
други синджир све млади детенца,
треки синджир све млади момчиня —
боси гологлави.
Изговаря Марко крал Великий:
— Ей ти горо, горице зелено,
да ми кажеш дал са близо или па дале.
Изговаря горица зелена:
— Ей ти Марко, Марко, стари татко,
ни са близо, ни са па далеко,
туку ми са сред равно Косово,
сред равно Крсово, до тай лепа църква,
до тай лепа църква, до тай Кръщеница.
Изговаря Марко крал Великий:
— Ей ти горо, горице зелено,
я излезни, горице зелено,
та дохвани коня Шарцонога,
яз да яхам коня Шарцонога,
ке да идам сред равно Косово,
ке отпущам три синджира робье,
три синджира робье боси, гологлави.
Па излезна гората зелена
и му хвана коня Шарцонога.
И си яхна Марко крал Великий,
си отиде тамо насред друмье,
насред друмье близо до анища.
Изговаря Марко крал Великий,
на коня си своя Шарцонога:
— Ей ти коню, коню Шарцонога,
не да одеш како сакаш,
тук да одеш како сакаш,
по тай горцка бърза еребица.
Изговаря коня Щарцонога:
— Ей ти, Марко, Марко, стари татко,
ти напой ме тригодишно вино
и ми стегни дванаес колана,
тъг да видеш, како ке се оде.
Изговаря Марко крал Великий:
— Море анджи, море ти меанджи,
ала имаш тригодишно вино?
Изговаря млади меанджия:
82
— Имам, Марко, зер како ке немам.
Изговаря Марко крал Великий:
— Я изнеси у той ново ведро,
да напоеш коня Шарцонога.
Та напой коня Шарцонога,
го напои с тригодишно вино,
и му стегна дванаес колана.
Изговаря Марко крал Великий:
— Море анджи, море ти меанджи,
и на мене тури да поедем.
Поеде си Марко крал Великий.
Изговаря Марко крал Великий:
— Море анджи, море ти меанджи,
я дохвани коня Шарцонога,
яз да яхнем коня Шарцонога,
та да идем сред равно Косово,
до тай лепа църква, до тай Кръщеница,
да отпущам три синджира робье,
три синджира робье, боси, гологлави.
Тури Марко ноги на зенгия,
конь си хвана сред равно Косово,
до тай лепа църква, до тай Кръщеница.
Слезна Марко от конь Шарцонога,
па си върза коня Шарцонога.
Изговаря Марко крал Великий:
— Ей ти, коню, коню Шарцоногу,
не люти се ни па много дзвищи,
я ке влизам овой лепа църква,
ке облечем калугерско рубо,
ке помолам бога я унетре,
ке помолам, па ке излезем,
па ке идем при синджири робье.
Си излезна Марко крал Великий,
си излезна в калугерско рубо;
и си зема сабля франзалия
и си зема тоя леки топуз,
тоя леки топуз седъмнаес педи,
седъмнаес педи, осумнаес ока.
Па си ойде при триесе татара.
Изговаря Марко крал Великий:
— Добро ютро, триесе татара.
— Дал бог добро, църни калугеру.
Изговаря църна калугера:
83
— Що мучете тая сиротиня,
греота е, триесе татара,
пущете гу тая сиротиня.
Изговарят триесе татара:.
— Той не бива, църни калугеру.
Изговаря църна калугера:
— Пущете гу тая сиротиня.
Изговарят триесе татара:
— Тебе викамо, църна калугеру —
той не бива, църна калугеру.
Изговаря трекь път църна калугера:
— Пущете гу тая сиротиня.
Изговарят триесе татара;
— Бре не сбори, църна калугеру,
зер и тебе да ми ти не вържим.
Запали се църна калугера,
изговаря църна калугера:
— Яз не съм си църна калугера,
туку съм си Марко крал Великий.
Си извади сабля франзалия,
и си махна налево-надесно,
си пресече дваесе и девет,
си остана църна арапина,
па си зема Марко крал Великий
и си зема тоя леки топуз
седемнаес педи, осумнаес ока
и го хвърли църне арапине,
го удари у груди широки,
и го стори прах, дури и пепел.
Си извади сабля франзалия,
си исече синджирите робье,
та изпуща три синджира робье,
три синджира робье боси, гологлави.
И им рече Марко крал Великий:
— Хайде, бракя, кой отдек е дошъл,
кой отдек е дошъл, кой отдек е прошъл
да ве види горица зелена,
да ве види да се развесели.
Имал Марко верна люба Ангелина [15]
люти аждер сака да гу любе —
и си хвана Марка Кралевики,
84
си го хвърли во тежки дзъндани
и пресече коню Шарцоногу,
му пресече до двете му криля.
Седе Марко во тежки дзандани,
Ангелина нищо не си знае:
Аждеринът до нум не отиде,
той сакаше Марка да го глътне,
си изпружи чурило дзъндани.
Ухвати го Марко за чурило,
разкина му той страшно чурило,
разкина му, дзъндана остана.
Па си имал Марко Кралевики
едън сокол, едно бързо птиче.
Он е ручъл, нему леп е давал,
он е там пил, нему питво давал.
Марко гладен и пилето гладно;
Марко жадек, и пилето жадно.
Па си пратил Марко тоя пиле:
— Иди, пиле, иди, бързо пиле,
иди дома, та да видеш що е,
жив е татко, моя стара майка,
мила сестра и той първо любо.
Отишло е пиле соколово.
Дойде абер лошав си донесе:
у сред дворье чунчар грозън стое,
на той чунчар до три кукавици —
кукат, кукат — до бога се чуе.
Заплака си Марко Кралевики —
що е чунчарето, е негов татко,
кукавици негови са майка,
негова майка и негова сестра —
негова сестра, люба Ангелина.
Заплака си Марко Кралевики
и заспа си во тежки дзъндани.
Собрале се Муса Кесаджия, Марко Кралевики,,
Рела Шестокрела, Милош Кобиловик;
три дни и три ноке слуга са служиле,
слуга са служиле, облаг с’ облагале:
кой ке ми прелете три големи реки,
кой ке ми прерипе три големи бора?
Кой не ке прелете, кой не ке прерипе,
в дзъндани ке леже.
Свите са летеле и не прелетеле,
85
свите са рипиле и не прерипиле,
прерипил е Муса, Муса Кесаджия,
затворил е Марка, Марка Кралевики,
затворил е Рела, Рела Шестокрела,
затворил е Милош, Милош Кобиловик.
Затворил ги Муса длъбоки дзъндани —
да си легат до девет години.
Па си легале они три години дана,
та им се нима мощно сдодеяло.
Качил се е Рела, Рела Шестокрела
пенджери дзъндански.
Па погледна низ тий пенджери дзъндански.
По сокаци ходе кочиджибашия,
кочиджибашия, пощаджия.
Изговаря Рела Шестокрела:
— Ела овам кочиджибашия,
кочиджибашия, пощаджия!
Па е дошъл кочиджибашия.
Изговаря Рела Шестокрела:
— Нà ти овий до две бели рубли,
да ми купиш жутана дивита,
църни муркеп и тай бела книга.
Купил му е жути дивит и белана книга,
забравил е църна муркепа.
Па е земал Рела Шестокрела
жути дивит и тай бела книга,
пресекал си тая лева рака,
протекли са тия църни кръви.
Изпишал е тая бела книга.
Па говоре Рела Шестокрела:
— Кочиджибашия, пощаджия,
земай овай бела книга,
да отидеш у Прилепа града,
да си чукнеш на маркови порти,
да си дадеш тая бела книга,
до гу дадеш на Марково любо.
За час си е пощаджия ошъл,
отишъл е Марковите, куки,
дваж почукнал и триж е повикнал.