Приказка за тъй, що цицая дваесе и пет години
(Продължение)
Г. По-любопитни особености на кратовския говор са тия:
1. Употребление на тъпия затворен звук а, който в приказката е писан с ъ във всичките тия случаи, гдето требвало би да стои ъ или ь според старобългарското правописание; употребление на звуковете у или ю (ьу), гдето требвало би да стои старобългарски он или йон, освен във вин. пад. женск[и] род, ед. число, гдето е окончателно а или я.
2. Звукът ѕ (зело) се употреблява с произношението дз — дзвезда, дзвон.
71
3. Звукът х постоянно е като предихание, напр. ’убав, сна’а, реко’, наместо хубав, снаха, рекох.
4. Сабя, земя, саби, земи, наместо сабля, сабли и пр.
5. Подир звуковете г и к, е-то и и-то се произнасят меко, както и в началото на думите е-то се прризнася меко.
6. Старият юз ен се заменява с е.
7. До’агям, пагям, рагям, вм[есто] дохаждам, падам, раждам, т. е. д-то в корена изпада, йотата се обръща в г.
8. Настоящето време на глаголите по следующий пример бива така: пишу-еш, -е, -ем, -ете, пишев, рядко пишът; играм, -аш, -а, -амо, (е), -ате, -ав, (рядко -аят).
9. Раздую, избегую, изгорую, наместо раздувам, избегвам, изгорвам, т. е. многократността се изражава със звука у наместо в.
10. Причастието спрягателно м. р. се окончава на -л, -я, -у — викал, викая, викау; звукът л в средата на думите се изхвърга и подвижний ъ се обръща в у — вук, жут, наместо вълк, жълт.
11. Викале, играле, бегале, наместо викали и пр.
12. Бъдещето време се изражава чрез ке.
13. Един, еден, едън се употрсбляват безразлично.
14. Човеко, мосто, т. е. членът бива о, рядко ът — човекът.
15. Местоимение 1-во лице я, мие или ние; второ лице мн. число вие; третье лице м. род. ед. число, вин. падеж га; ж. род. дат. падеж ву (?), вин, пад. гу (ъ-то минало в у, г-то е станало от йотата през ъ-то, т. е. гу - иъ).
16. Предлогът със е по-употребителеп от предлога с; наместо в се употреблява у.
Кратовският говор е преходен между източнобъл-гарския и западнобългарския или македонския, но с много еднакви свойства със сръбския език, които свойства в по-малка степен се срещат на изток, в Кочанско, в по-голяма — назапад, в Кумановско, и най-малко — на юг, в Щипско.
Ефрем Каранов