1. Илинко, бела влаинко! — 2. Давай се, мори Калино — 3. Дилбер, Яно, грагяно! — (На ягоди, цвеке) 4. Мома брала росна китка — 5. Два брата рогени, и убава Яна — 6. (Сватбена) Хубава Вело, Велико! — 7. Снощи мина низ вароша — 8. Мори, Митро, црнооко! — 9. Мома седе у градина — 10. Пойде мома на студена вода — 11. Кратовска каза (По кратовски говор) Да ходим, да шетам по Кочанско поле — 12. Кузман Кариман
Илинко, бела влаинко!
Илинка платно белила,
на мермер камен буала
със позлатена буалка;
помина туя млад Стоян,
ареса тая Илинка;
отиде дума млад Стоян,
изговара си на майка:
— Мале ле, мила майчице!
Тизе си мале по-стара,
ти имаш разум повеке,
учи ме, мале, карай ме,
како ке земам Илинка.
Майка му веле-говоре:
— Сину ле, сину Стояну,
Илинка до нас не пагя;
слегни си доле чаршия,
поарчи триста ялдъзи,
хвани си млада дюнгери,
направи сарай високи,
легни си, та се разболи,
неделя болно полегай
па да си млад ти умреш —
сите девойки ке дойдев
със жути свеки вощени,
със тия китки шерени;
белки Илинка ке дойде —
хвани гу, сину, венчай гу.
Отишъл доле чаршия,
поарчил триста ялдъза,
*. Публикувани в Периодическо списание на Българското книжовно дружество, (Псп БКД), Браила, 1876, № 11—12, 169—178.
41
ухванал млади дюнгери,
направил сарай високи;
неделя болно полегал,
па си е младо той умрел;
сите девойки станале
със жути свеки отишле,
със тия китки шерени.
Илинка ойде най-после,
още в одая не влезе,
отдалек иде и сборе:
— Бог да те просте, Стояне,
съг ке се лепо промену,
съг ке се оро наиграм,
съг със другачки побъркам.
Па улегнала одая,
изговаря си Илинка.
— Какъв е овъй мртъвъц —
ногите му са на подскок,
очите му са на поглед,
руките му са на преграб.
Още си речба не рекла,
рипна си Стоян на ноги,
хвана си млада Илинка,
викна си до три попове,
венча Илинка влаинка.
— Давай се, мори Калино [1],
мене ми мома найдоа,
синокь оттуда дойдоа;
да видеш, мори Калино,
каква е крпа пратила —
сърмалѝ лоза вèзена.
— Хубава ли е, Петре ле?
— Да видиш, мори Калино,
дваж по-хубава от тебе.
— Не гу доведувай, Петре ле,
я ке гу нума отрую.
— Не можеш, море Калино,
я те не пущам да дойдеш.
— Ке гу отруем на чешма.
— Я гу не пувдам на чешма.
— Ке гу отруем на фурна.
42
— У двор ке фурна направа.
— Ке гу утруем у црква.
— Я гу не пущам у црква.
Била и сватба и прошла,
довеле са си невеста.
Отиде Петре на пазар,
оставил си е невеста.
Ойде Калина чаршия,
купи си благи ябуки,
купи си люта ракия,
купи си пара отрова,
па си отиде невеста,
дваж чукна и триж повикна.
Слегна невеста, отвори,
па си качиа одая.
Говоре мома Калина:
— Ей тизе, младо невесто,
кусни си благи ябуки,
напи се люта ракия;
тизе се съга срамуеш,
оти си млада невеста.
Напила се е ракия,
куснала благи ябуки
и веднъг се е отрула.
Па си отиде Калина;
Петре си дойде от пазар:
— Калина го е отрула!
Дилбер, Яно, грагяно!
колку града обидох,
како тебе не найдох,
таквой тенко, високо,
таквой бело, црвено,
таквой узум сашлия;
дури ойдох на Стамбол,
там си слика я найдох:
на порта ми стоеше,
на четири грееше,
алов чорап плетеше,
със дзвезди го редеше.
На глава ву две китки:
едната ву я земах,
43
викна мома да плака:
— Бре брго те, селяне,
ухватете юнака,
ни га бите, карайте,
на мене га предайте.
(На ягоди, цвеке)
Мома брала росна китка.
Туй помина младо дяче,
грабнало ву китка цвеке,
грабнало ву и бегало.
Узвикна се Роса мома:
— Бре брго те, девет брата,
още девет братъмчиня,
ухванете младо дяче,
ни го бите, ни карайте,
на мене го раци дайте,
я ке биям, я ке карам!
Още Роса не изрече,
дотърчаа нойни бракя,
още девет братъмчиня;
замрежиле мреж у поле,
запчелиле пчелин гора;
па хванале младо дяче,
ни га биле, ни карале,
нойзе ву го раце дале.
Ни го била, ни го карала,
туку си го залюбила.
Два брата рогени, и убава Яна. [2]
Скарале се два брата рогени,
едън Нико, а други Никола,
скарале се за убава Яна.
Нико вика: «Моя реченѝца»,
а Никола: «Моя любовнѝца».
Нико кани свирки и тупани,
а Никола гласи — таламбаси.
Нико удри преко чесна гора,
а Никола преко рамно поле.
Коньето им у вод´ утънале,
44
остри ноже у крв утънале.
Па говори Янината майка:
— Стани, керо, да би не станла,
едно беше и ти да не беше,
ке погинат два брата рогени;
я додай ми ключи от ковчедзи,
да изваду свилени дарове.
Извадила на Ника кошуля,
на Никола цели цел чамашир,
свато и куму — крпе и чорапи.
Па не им е девойката дала.
(Сватбена)
Хубава Вело, Велико!
сво лето моя, сва пролет,
на есен тугя, тугинка.
Тебе те, Вело, дадоа,
мене се вера не хвакя,
дека си, Вело, дадена,
дека си тугя, тугинка.
Тебе огледи правиа,
мене се вера не хвана.
Тебе погача кршиа,
мене се вера не хвана.
Тебе сватове дойдоа,
мене се вера не хвана.
Тебе на коньо качиа,
пред дукян с тебе пройдоа —
тъг ми се вера хванала,
дек ми си´, Вело, дадена,
дек ми си тугя, тугинка.
Редома девер кания,
мене ме девер не кани.
Неканен стана´, отидо´,
дек годър мене туриа.
Изскочи млада невеста,
редома руки целува,
мене ми руки не цуна.
Налютен стана´, отидо´,
та у яъри улегна´,
извади´ врана си коня,
во клето срце убодо´.
45
Хвана си конь да се свива:
— Свивай се, коню, превивай,
такой се снощи я свива,
за белолика девойка,
за цръноока невеста.
Снощи мина низ вароша [3],
низ вароша, на кюшето.
На кюшето нова порта,
на портата малка мома.
Я ву рекох: — Добро вечер.
Она рече: — Дойди вечер,
дури не съм вечерало;
вечерало и легнало,
шемшир порти затворило,
прèлазите затрнило,
със два струка ран босиляк.
Я не ойдох тая вечер,
туку ойдох друг-ьо [*] вечер:
девойче си вечерало,
вечерало и легнало,
шемшир порти затворило,
прелазите затрнило.
Я прерипа´ преко плото:
мома спие у градина,
над глава ву бардак стое,
у бардако студна вода,
у водата китка цвеке.
Па се чуде лудо младо
да ли бардак да ву строше,
или китка да ву земе,
или вода да расипе,
или мома да целива.
Па си лудо размислило:
— Па ке бардак да си купе,
па ке китка да набере,
па ке вода да налие;
китката е дън до пладне,
целиванье за до века.
*. Членът се произнася отделно — Е. К.
46
— Мори, Митро, црнооко!
Я удай ми тая китка,
тая китка невенова,
невенова, босилкова.
— Море лудо, лудо младо!
Не се дава тая китка,
майка ми гу е набрала,
снаа ми гу накитила,
а брат ми гу преброия,
сестра ми гу превразала.
— Море лудо, лудо младо!
Не ли сакаш тая китка,
ти си дойди ютре рано,
та си дойди по за кукя,
и доведи до три коня:
едън тебе, друг на мене,
я трекьо тънки даро —
да хванемо Криварека,
Криварека — перуника,
Куманово — жут каранфил,
а Паланка — жут трендафил.
Мома седе у градина [4],
у градина под трендафил.
Пред нум стое шерен гергев,
ем си везе, ем си пое,
у песната изречуе:
— Блазе, блазе, кой ме има,
ош по-блазе, кой ме земе;
тежко тому, кой ме нема,
кой ме нема, та ме гледа.
Лудо стое преко плоти:
ноги му се изстояа,
очи му се изчекаа.
Бръкна момче у джепове,
та извади жута дуня,
удри мома мегю веги.
А мома го люто клне.
— Капнала ти десна рака,
и десната, и левата.
Момче ву се милно моле.
47
— Не мой, моме, не ме клни,
би ке касмет, зема кеш ме:
на скути кем болен бити,
на раце кем примирати,
на груди кем душа дати.
Тъг се мома досетила:
— Не чуй, боже, я що рекох,
цъвтела му десна рака,
и десната и левата,
како ружа у градина.
Пойде мома на студена вода,
пойде момче със коня по нума:
ондей, овдей мома да си стигне.
Ни гу стигна, ни па гу е сретнал.
Там гу найде на студена чешма;
вода лие, бело лице мие.
Изговаря момче на девойче:
— Дай ми, моме, от студена вода
я да пием и конь да напоем.
А мома му потио говоре:
— Чекай, лудо, мама да си прашам:
дава ли се вода на ергьна,
он да пие и конь да напое.
А момче ву потио говоре:
— Топрва ли мама ке прашуеш:
дава ли се вода на ергьна!
Сва нокь си ми на рака легала,
додека е зора зазорила —
дури ми е рака отргнала,
не кайдишем накрай да те ставам.
Кратовска каза [1] (По кратовски говор)
Да ходим, да шетам по Кочанско поле,
по Кочанско цоле, по Злетовска река,
1. Освен кратовски села, указва се и на кочански. — Б. р. на публикацията от 1885 г. в Периодическо списание на Българското книжовно дружество, № 16, 153—160. Останалите бележки към тази песен вероятно са от Каранов. Не е посочено, че са от редакцията. — Ж. П.
48
по Злетовска река, по Кратовска каза.
Хайде да фанемо дервен [2] Ратавица,
дервен Ратавица, чингене Неоказ,
чингене Неоказ, фудул Петършино,
фудул Петършино, пепеляри [3] Стърмош,
пепеляри Стърмош, йордамджи Плешънци,
йордамджи Плешънци, дизглер [4] Пробищип,
дизглер Пробищип, неперен Калнища,
неперен Калнища, чобан Маричино,
чобан Маричино, говедар Кундино,
говедар Кундино, лингур [5] Гризиловци,
лингур Гризиловци, осояк Приковци,
осояк Приковци, арнаут [6] Шлегово,
арнаут Шлегово, лойзар Туралево,
лойзар Туралево, груач [7] Железница,
груач Железница — на Сребърно коло [8],
на Сребърно коло, даилар [9] Кратово,
даилар Кратово, дърварин Мушково,
дърварин Мушково, кюмурджи Кнежево,
кюмурджи Кнежево, мертекчи Койково,
мертекчи Койково, зайчарин [10] Луково,
зайчарин Луково, рашетар [11] Близънци,
рашетар Близънци, куюджи [12] Добрево,
куюджи Добрево, утманин [13] Древено,
утманин Древено, каменар [14] Лесново,
каменар Лесново, тутунар Злетово:
злетовските моми свите тутунарки,
свите тутунарки със тънките ноги.
2. Дервен — защото Ратавица е в теснина.
3. Пепеляри — защото стърмошчане хвърлят пепелта от мадемите (видните). (Последната дума е разновидност на «рудник» — Ж. П.)
4. Дизглер — подвезкар, гдето правят подвезки (червени ширити за стягане на крачолите на потурите под коленете — Ж. П.).
5. Лингур — лъжичар.
6. Арнаут — упорит.
7. Груач — Каменито.