Пътепис

Евлия Челеби

6. Пътуване от Крит и Гърция през Охридския санджак, Струмица, Неврокоп, Асеновград и Одрин за Цариград

 

  1. Село Баня (244)

  2. Чора (244)

  3. Струга (244)

  4. Охридското езеро (246)

  5. Охрид (249)

  6. летовището Исток (260)

  7. Ресена (261)

  8. Подградец (262)

  9. Старова (263)

10. Преспа (265)

11. Битоля (266)

12. Щип (266)

13. Радовиш (266)

14. Тиквеш (267)

15. Валандово (268)

16. Струмица (271)

17. панаирът Долян (277)

18. Петрич (280)

19. Мелник (282)

20. Ветрен (283)

21. Авджи-юрду (285)

22. Станимака (285)

23. рудникът за стипца (287)

24. текето Осман баба (289)

25. село Али баба текеси (297)

26. Чирмен (298)

 

През 1667 г. Евлия Челеби обхожда Атика и Пелопонес, откъдето продължава пътя си за Крит и през есента пристига на острова (т. VIII, стр. 377). Две години той е в Крит, участвува в обсадата на Кандия, пътува с различни експедиции из острова. Описанието на пътуванията му тук и на обсадата заема значителна част от том VIII. След завземането на Кандия Евлия Челеби остава с онази част от османската армия, която е предназначена да покори и да защитава областта на маниотите в Пелопонес. На 31 май 1670 г. част от флотата се отделя от великия везир и заминава за Пелопонес, а с нея и Евлия Челеби. В края на 1670 г. той бил натоварен да отиде в Цариград, като пътьом отнесе заповеди за санджак бейовете в Епир, Южна Албания и Охрид да наберат и изпратят войски за овладяването на Маня. С тези заповеди той се представя на санджакбейовете на Янина, Делвино, Авлония, Елбасан, след което продължава за Охрид. Описанието на тези пътувания е дадено също в т. VIII на оригинала.

 

 

Опис на спирките по време на пътуването ни за Охридския санджак

 

Най-напред с името на бога излязохме от Елбасан и за 4 часа в източна посока преминахме летовището, наричано Баня. [1] Обаче какви чудни царски друмища са станали! Когато покойният Бейко [2] паша бил мютесариф на Румелийския еялет и бил назначен да командува похода срещу венецианските которски неверници, той почистил тези пътища, казват, за да могат с леснина да минават по тези пътища топовете балемез и ислямската войска. Всички трънаци и дъбови храсталаци били изкоренени и хвърлени в огъня, били обляни със силен оцет и били направени такива широки пътища, че ние ги минахме на конете, играейки джирид. [3] Наистина не е останало нито едно място за укриване на хайдутите-неверници.

 

243

 

 

В сигурност и безопасност, слава богу, със здраве вървяхме 4 часа и стигнахме

 

Пътната станция на село Баня

 

Това е оживено село с албански, български и гръцки неверници, които със султански ферман били назначени да очистят този врязан в земята проход и които понастоящем са го осигурили и обезопасили.

 

След това потеглихме пак в южна посока по очистени [от хайдути] пътища през големи клонести дървета, планини като Бистунските, пиейки животворна вода, течаща през забили върхове в небесата скали. Вървяхме четири часа до

 

Село Чора [4]

 

Също неверническо село, освободено и опростено от данъци заради прохода. След това вървяхме 8 часа пак в източна посока, минахме още веднъж Елбасанската река, [5] след това пресякохме Домузовасъ [6] (Свинското поле) и стигнахме

 

Границата на Охридския санджак

 

Непосредствено от западната страна на планината Баня е Елбасанската територия. На източната страна долу в ниското е границата на Охридския санджак. След това слизахме от това място право надолу по Коджа-яйла в източна посока, като оставихме Охридското езеро от дясната си страна. Край брега на Охридското езеро минахме потънали в зеленина оживени села.

 

Описание на рибозаградителната крепост Струга

 

Понеже в старо време тази крепост била построена като място за лов и риболов за крал Охрин от един негов везир, на име Уструка, тя била наречена по името му Струга. На езика на ... ще рече ...

 

244

 

 

На устието на Охридското езеро сред града имало една четириъгълна здраво построена красива крепост, която Гази Евренос през . . . година завзел от ръцете на сина на крал Деспот и след това я разрушил. Казват, че я разрушил, за да не се полакомят още веднъж неверниците да я окупират. След това Гази Евренос през залива на този град минал на отсрещната страна и разрушил градовете Поградец и Истарова. Неверниците, за да завземат позиции в гръб на ислямската войска, дошли покрай брега на езерото до крепостта Струга. Когато видели, че крепостта е разрушена и че няма никаква възможност тя да бъде наново укрепена, неверниците веднага се върнали обратно, отчаяни и разочаровани. Гази Евренос здрав и читав отново преминал Охридския залив и се установил в крепостта Струга. А наистина била красива крепост при устието на езерото. Ако бъде възстановена, нито една божия твар няма да може да мине на отсрещната страна на залива, а също и никакъв човек не може да мине насам. С настъпването на нощта градските врати се затварят.

 

Град Струга е в територията на Охридския санджак. Обаче неговото управление, наказването на простъпките, смъртното наказание и разпъването са в правомощията на емина на Охридското езеро. Той е изключен от канцеларското ведомство и забранен за влизане на държавни бирници хас на султана с 40 товара приход; султански имот под непосредствено управление на негов довереник. Под аренда на емина се намират всички налични божии твари, било летящи в небето, било ходещи по земята, било плаващи в езерото. Всички такси за избягали роби, за всякакъв безстопанствен добитък, мита, налог за овцете, испенче, такси за зимни кошари, такси за димнина и за лозя, полагащите се на общата и личната султанска каса, хараджа, авариза, с една дума, всички налагани от дивана тежки данъци, всичко е под управлението на емина на Охридското езеро. Охридският бей по начало няма никаква връзка с тях. Това е голям доверен приходоносен район, чието управление еминът държи и владее по силата на един султански ферман с помощта на двеста бойци. Той денем и нощем обикаля с войници около езерото, пази го и го охранява и взема султанския десятък от уловена по бреговете на езерото риба. С негово разрешение рибарите ловят риба, продават

 

245

 

 

я и ако някой без разрешение на емина тайно улови една мрежа риба, бива глобяван и му се налагат телесни наказания. Цялата рая на град Струга и раята на още седем села се намира под властта и владението на този емин. Те са освободени и опростени от диванските данъци, защото са назначени да ловят риба за държавата. Всяка вечер цялата рая се качва на десет-петнадесет големи лодки, запалват факли на лодките, теглят рибарските мрежи и винтери и лодка по лодка предават уловената риба на емина. Той пък от своя страна продава рибата на търговците, идващи от цяла Румелия, а те пък я осоляват и саламура в големи и малки каци и носят в различните области охридска риба.

 

Описание на разположението на Охридското езеро

 

Някои пишат името му Охри. Причината да се нарича така е . . . . . . . Това езеро по обиколката си има пълни 15 мили. Има форма на продълговат триъгълник и може да се заобиколи за пълни 24 часа. Това езеро е с чудесна сладка животворна вода. Веднъж за облог главата на шутовете на трикалския паша Фаик паша го обиколил, но не можал да стигне в същия ден, а с мъка дошел чак след залез слънце. Така с бързане можал да го обиколи в един ден. Около езерото се намират четири крепости. Най-напред е крепостта Струга, другата е Новградец. [7] От всички най-голяма, построена на една вдигнала глава до небето скала на брега на езерото, е крепостта Охрид, която е разположена на северната страна на езерото.

 

Околностите на езерото са украсени с извънредно оживени и култивирани чифлици. В това езеро се въдят разновидни риби, каквито няма в езерата из другите области. Особено намиращата се тук змиорка има приятен аромат като мускус и амбра. Тя е много тлъста и когато е съвсем прясна, от нея се прави завит в листа кебап. На оня, който я яде, в тялото се вливат толкова сили и го прави толкова як, че ако някой негов връстник се пребори с него, той пет-шест пъти го сваля под себе си като борец и го побеждава. Такава сила дават тези риби — змиорките. Ако човек има главоболие и яде от тях, минава му. Ако насоли главата и постави главата на рибата на своята глава, по божията воля този човек се

 

246

 

 

оттървава от главоболието. Рибата щука, пъстървата, шаранът, бялата риба — това са също вкусни риби. А има много хиляди вида риба, но тези гореспоменати пет вида риби, по божията воля, изобщо нямат мирис на риба.

 

Агата-емин на това риболовище е направил над един залив точно сред този град Струга грамаден дървен мост с дванадесет свода, дълъг 150 стъпки. Над този дълъг проход върху големи колове-стълбове е построен голям дворец на емина-агата, наистина грамаден дом. На средата на този дворец върху моста се намира дървена врата. Всяка вечер нощни пазачи и вратари затварят вратата на този мост и нито един човек не може да премине от оная страна насам, нито пък оттук оттатък. Прочее, всяка вечер до сутринта за тази мостова врата следят четиридесет-петдесет въоръжени наблюдатели и пазят поред, т. е. на смени, за да не минават по него избягали роби, харамии, убийци и контрабандисти на риба. Тази дворцова врата върху моста е построена за тази цел. Изтичащите от езерото ръкави се вливат в морето в залива Сан Джован, морски залив при крепостта Леш в територията на Шкодренския санджак в Албания на десет прехода оттук. [8] Охридското езеро е голямо езеро, което по начало не може да се премине от едната страна до другата и се е превърнало в истински бараж посред този вилает. На две места над изтичащите от него ръкави има мостове. Те също се охраняват от хората на емина, които вземат от минаващите и заминаващите пазарно мито, десятък от рибата. Така го пазят, че не може пиле да прехвръкне. А главният преход, по който минават хората, е мостът в Струга. От долната страна на този голям мост се намират стотици даляни, които не могат да се опишат, а трябва да се видят. Водата, която изтича под този мост по ръкава на езерото, тече така бързо, че не може да се следи с око и си тече зиме и лете от четири ръкава като река Драва, та никога не престава. И за приказ е, че в езерото не се вливат никакви големи реки и въпреки това и зиме, и лете водата му изтича като река Джейхун. [9] Тя си тече в западна посока и стига до град... след това стига ... и след след като стигне споменатата крепост Леш, под нея се влива в пристанищния залив Сан Джован във Венецианското море [10]. Това езеро е с пивка вода, само че през лятото

 

247

 

 

е много топла и мътна. Но като се подържи в стомна на течение, става студена като лед. Когато водата на езерото се размъти, тогава повече риба се лови.

 

Град Струга е кадийско наместничество в Охридската каза. Той е на брега на езерото на пясъчливо място. На четири места, в осеяни с ливади долини, има всичко 300 покрити с керемиди каменнохоросанени едноетажни и двуетажни къщи, с лозя и градини. Това е паланка с приятна вода и въздух. Има всичко три махали; българските и гръцките неверници са много.

 

В града има [всичко] четири михраба. Най-напред е джамията Охри-заде в чаршията, покрита с олово, с превъзходно кубе и с високо минаре. Има хан, благотворителна кухня, медресе и баня. Всички те са благотворителни строежи на Охри-заде. Има три параклиса. Има всичко пет малки и големи ханища-дворци за гостуващи, 40 дюкяна, но няма безистен, понеже тези дюкяни са напълно достатъчни. Сред чаршията тече един от ръкавите на езерото, а над него също има дървен мост. Прозорците на медресето и на благотворителната страноприемница-кухня гледат към тази вода. Онези, които приемат храна в благотворителната кухня, сядат на прозорците и дишат свеж въздух. Всички лодкари от града и езерото вързват своите лодки на пристанището на течащата през града вода.

 

В града веднаж в годината става голям панаир, т. е. пазар, на който се събират 40—50 хиляди души на голямото пазарно сборище. Десет дена и десет нощи трае една такава блъсканица и кипеж, каквато езикът не може да опише. Извън града има всичко 300 дюкяна за панаира, а на панаирното място се построяват също така хиляди временни дюкяни и сергии от платно. И в тях се купува и продава.

 

Сред тукашните големци и първенци и домовитп хора Халил ага, Омер ага и Имам ефенди поддържат трапези за гости.

 

След като и тук се простихме с всички искрени приятели и си взехме надеждни спътници, тръгнахме от Струга в посоката към Мека, минахме разположени край езерото лозя и градини. На мястото, където спускащата се от летовището Исток [11] животворна вода се влива в Охридското езеро, минахме край риболовните даляни, които трябвало да бъдат на Охри-заде. От това място и дори

 

248

 

 

до самия Охрид пътят покрай езерото представлява широк калдаръм от бели камъни, дълъг осем хиляди крачки. Минахме и него и за три часа стигнахме [в Охрид].

 

Описание на дома на рибарите, т. е. на щастливата крепост на Охрид

 

Причината да се нарича така . . . Според казаното от латинските историци негов строител в началото бил един от гръцките владетели крал Раджаим, син на свети Соломон. По това време живеел един мъдрец на цар Раджаим на име Охри, с чиито учени съвети била съградена тази крепост. Януан, братът на Янко, син на Мадиан — строителят на Цариград, и латинският историк Пан са описали много подробно отделните строежи на тази крепост, а също и начина, по който тя преминавала много пъти от една държава в друга, та ние само накратко ще отбележим, че този град, разположен на брега на Охридското езеро, е голям, богат и оживен град, както Медаин [12], Багдат, Кайро, Бизантион [13], Македония (!), Кавала и Константинопол.

 

Когато седем краля чули, че от таксите за ловената в него риба се събират много стотици хазни пари, всеки един от тях се полакомил по някакъв начин да го придобие. Всеки от тях много пъти окупирал този град, което довело до неговото западане, така че той стигнал до жалко състояние. В края на краищата тези седем краля се споразумели и се договорили съвместно и поравно да държат и владеят град Охрид и в него били настанени везири на седемте краля. Най-напред един гръцки феодал, един венециански френк, един сръбски деспот, един българин, един херцеговински латинец, един албанец от страна на Спания [14] и един войнишки бан. И когато гореспоменатите седем краля владеели съвместно и равноправно този град, през . . . година старият султан Мурад хан II го завзел от ръцете на седемте краля. Тогава в Одрин станало брожение сред еничарите. Те казвали, че Мурад хан е стар, свалили го от халифството и направили халиф султан [Мехмед] Завоевателя. Тъкмо тогава седемте краля намерили сгоден случай и отнели тази крепост от ръцете на мюсюлманите. Когато крепостта останала в ръцете на неверниците, еничарите отново се

 

249

 

 

разбунтували, казвайки, че султан [Мехмед] Фатих е още малък, че е младеж, който не е виждал държавните работи, а че старият султан Мурад хан е още силен и може да отмъсти на неприятелите. Така през . . . година той пак станал султан и първият му поход бил срещу крепостта Охрид. Той прекарал под острието на меча войските на бановете на всички седем заблудени крале и я завладял повторно. При това пребиваване на престола той завзел и крепостта Измир. По божия промисъл султан Мурад хан втори път бил свален от престола и султан Фатих повторно станал самостоятелно управляващ държавното кормило властелин. [15] В този промеждутък неверниците-нечестивци пак окупирали крепостта Охрид, та Мехмед хан лично дошъл в районите на Серес, Зъхна и Битоля, откъдето обърнал високото си внимание към Охридската крепост. През . . . година тя паднала в ръцете на мюсюлманите и ще е мюсюлманско владение, докогато бог пожелае.

 

Сега, според описанието на Сюлейман хан, тя е седалище на санджак бей в Румелийския еялет и е отделно управление. Нейният бей според стария закон има хас от 235 299 акчета; има 60 зиамета и 342 тимара, с алай-бей и с черибашия. Според султанския закон всичките ѝ тимариоти заедно с джебелиите съставляват повече от седем хиляди души въоръжена войска, която е предназначена да ходи на поход под знамето на везира на румелийския еялет. [16]

 

Други управници са спахийският местен представител, еничарският сердарин, диздарят на крепостта със седемдесет души крепостни войници. Обаче някои от бойците са гръко-православни неверници войници, които се предали с крепостта и според закона са освободени от всички налагани от дивана данъци. Понеже са назначени да подържат и ремонтират крепостта, те са освободени и опростени от всички тежки ангарии, но не са мюсюлмани. В града има шериатски съдия шейх юл-ислям, надзорник на благородниците и почетни първенци.

 

Градът е център на почтена каза със степен 300 акчета, в която има три нахии: едната е Струга, другата нахия е Ресне [17], третата е Охрид. Други нахии няма. В целия санджак има 140 оживени и благоустроени като град села, така че след Янинския санджак този Охридски санджак е най-уреден и най-красив в цяла Румелия. Граждански

 

250

 

 

органи на властта са агата-надзорник на пазара, градският войвода, агата-митничар, агата-довереник по рибата, агата по хараджа, агата на пандурите, агата на мартолозите, седем души аги на крепостта, градският старейшина, агата по строежите. Старейшини над християните са протойереите им.

 

Описание на всички особености на крепостта Охрид. Най-напред, тя е разположена на северния бряг на Охридското езеро върху една висока стръмна, червена скала и има петоъгълна форма. Това е един голям укрепен лагер, стара яка постройка от изгладен камък, старозидана крепост, оградена от една стена. Околовръстната ѝ обиколка има 4400 крачки. На един хълм сред външната крепост има една мъчнопревземаема вътрешна крепост с обиколка от 1000 крачки, чийто гледащ на север ъгъл е свързан със стената на главната крепост. Стената в целия си ръст е висока 40 стъпки. С чудно майсторство архитектът-строител е украсил крепостта с най-различни кули, с разни здрави стени, та е станала крепост, която няма подобна на себе си. Накратко, тази вътрешна крепост е здрава бариера. Има всичко две врати. Едната гледа в посоката към Мека, казва се голямата врата и дава изглед към султанската джамия. На кулата над тази врата има покрита с дъски беседка, в която и денем и нощем свири музика. От външната страна на вратата има също една тераса дворец, от която се открива изглед към целия свят. Другата врата гледа пък на север и отваря пътя за долния град. Вътре в крепостта има параклис, къща на диздаря, склад за зърнени храни и нищо друго. Останалите места са градини.

 

Стената на голямата външна крепост е висока десет аршина и има всичко 40 извивки на кули, но не съм броил процепите-бойници. Стените са дебели 15 стъпки и са яки и здрави, сякаш ги е градил Шедад. Има всичко три врати. Едната е под вътрешната крепост и гледа на север. През тази голяма порта се отива във Вароша към езерото. Другата се намира от източната страна и се нарича Табашката порта. Третата е Голямата порта към езерото. Външната крепост от източна, северна, североизточна и от западна страна има яки и здрави крепостни стени, защото от всички тези страни са хълмове. А към езерото, т. е. към югоизточната и южна страни се спускат стръмни скали, остри и високи, а също така внушаващи

 

251

 

 

страх и ужас смъртоносни ями и пропасти като деветия кръг на ада. Затова, към тези страни по начало няма крепостни стени, а не са и потребни; само понякога там падат добитъци и се разбиват на парчета — толкова високи са тези скали. В старо време пред тези пропасти имало прегради колкото за подплашване [на добитъка], но с течение на времето и те на много места се разрушили.

 

Вътре в голямата крепост има всичко 160 за показ в света покрити с изкусно направени рубинено-червени керемиди невернически къщи. Тремовете и прозорците им са обърнати на юг и гледат към езерото. Това са чудесно изградени и оживени, разположени една над друга проклети къщи.

 

Долу, край брега на езерото е пашовският дворец, наричан Яхши-сарай, който има повече от триста вътрешни и външни помещения, баня, просторен площад и многочислени стаи; покрит открай до край с керемиди грамаден дом. Вътре в крепостта няма по-голям благоустроен дворец от него. Обаче вече е дом на години и постоянно се руши. Има всичко три михраба.

 

Имена на султанските джамии в тази голяма райска крепост. Най-напред под пашовския дворец на брега на езерото е джамията Ая София. Тя е много висока джамия, подобна на джамиите в Солун, в Трапезунд на брега на Черно море и малката Ая София в Цариград. Тукашната джамия Ая София била строена при царуването на крал Раджаим, синът на свети Соломон от брата на Януван, кралят, именуван Охри. И понеже е негов строеж тя била наречена на неговото име, а и името на този град е Охри-бан. На гръцки език името му е ... на латински език ... и на френски . . . По времето на тогавашните неверници тя била обожавана както никоя друга в тогавашния век. Слава на твореца, тя сега е мюсюлмански молитвен дом, но по някои времена християните дават скритом на вратарите по няколко акчета, влизат в джамията, набързо се помолват в нея по Исусовия обряд и излизат навън. Има всичко 17 малки и големи величествени куполи, всички покрити с червени керемиди и с варов хоросан. Това е една пресветла джамия. Ако бих започнал поотделно да описвам и разказвам за всички стари паметници и високи колони, намиращи се тук, ще се загуби много време, а и езикът е беден и перото немощно за това. Обаче удивителното е, че джамията е започнала

 

252

 

 

да се руши. Много изкусно направени пиринчени врати и облицовани със седеф прозоречни крила са в лошо състояние, защото всъщност тя няма посетители, тъй като е изцяло в християнския квартал. А ако беше останала и в тяхно владение и да можеха те да разполагат с нея самостоятелно, биха я превърнали в рай. Сега вратата на джамията се отваря веднъж в седмицата, в петък, прислужниците помитат и почистват, пет-десет души пазванти си направят петъчната молитва и. след това пак заключват вратата ѝ и си отиват. А по време на завладяването тя била покоряваща джамия. Нека творецът я оживи.

 

Горе пред вътрешната крепост на едно височко място е джамията Охри-заде. Това била благородна фамилия — кралски синове. И сега има един ферман, че този град трябва да бъде под тяхно управление. Те съградили една радваща окото джамия, покрита с оловни и дъсчени куполи и е каменно-зидано минаре. По божие провидение тогава султан Баязид Вели отивал на завоевателен поход и като влязал в тази джамия, казал: „Ех, каква хубава джамия е станала, нека бог да я благослови". Този час проницателно мислещият и виждащ последствията Охри-заде целунал земята и рекъл: „Нека творецът да приеме с добро, че цялото благодеяние и постройката ѝ стават дар за моя султан." Като казал това и падишахът декретирал: „Нека веднага да се построи още едно високо минаре и от дясната ѝ страна." Както заповядал, така и било направено. Поради това сега ѝ казват Султанската джамия с двете минарета. Това е една за показ в света здрава джамия с много вакъфи. От нея се наблюдава южния бряг на езерото и всяко движение на плаващите рибарски лодки. През прозорците, откриващи посоката към Мека, се виждат и се забелязват езерото и всички постройки всред необозримото поле. Във вътрешния двор има високи дървета, забили върхове чак до небесния Млечен път. По тревистите места под сянката на всяко дърво са насядали искрени приятели и другари с пречисти учени хора, набират свежест и разискват шериатските науки, докато на друга страна млади момци и юноши се забавляват с различни игри или се упражняват да въртят оръжие. Над горния праг на вратата, водеща към Мека, е поставен с релефни букви текстът на свещеното верую: „Няма друг бог освен аллаха и Мохамед е негов пророк."

 

253

 

 

Освен споменатите, в тази крепост има още два махленски параклиса. Те също имат твърде малко посетители.

 

Има обаче шест невернически манастира, които са така благоустроени, така украсени и уредени, та във всеки един има по 40—50 калугери на патриаршията. [18] От всички най-оживени са патриаршеският и латинският манастири, в които сутрин и вечер, след като се раздаде храна от християнските кухни на поповете, правят същите обилни благодеяния и на мюсюлманите. В тази крепост няма къщи, баня, чаршия и пазар. Останалата празна земя е [заета] с лозя и градини, а има и много дюнюми съвсем пусти земи. Прочее ,това е една грамадна крепост.

 

Възхвала на големия долен град — райско селище. Много е оживен и украсен, както въжделения райски град Дамаск, та за неговото описване езикът е немощен. Хората, които са видели града, спускайки се от летовището Исток, казват, че той бил голям като Бурса или Одрин.

 

За броя и названията на охридските махали. Има всичко 17 махали, от които десет са мюсюлмански, а седемте са на неверниците гърци, българи и латинци. От всички най-украсена и оживена е махалата Охри-заде, после Теке-махала, махалите Кулоглу, Хайдар паша, махалата при медресето Коджа Сиявуш паша, махалите Зулмия, Хаджи Хамза, махалата при параклиса на Искандер бей, махалите Юнус войвода, Кочи бей, Емин Махмуд и Кара Ходжа. Накратко казано, от седемнадесетте махали тези са най-украсените, най-хубавите и най-населените.

 

Глава за джамиите на султани, везири и големи първенци. Тук има всичко 17 михраба, които указват Мека на нуждаещите се хора. От всички най-посещавана е джамията Хаджи Касем, на брега на езерото, покрита със особено синкаво олово, с четириъгълен дъсчен купол. От едната ѝ страна има минаре от стария тип. Украсена джамия е.

 

По-нататък е джамията при текето на султан Сюлейман хан, една чудесна, разпръскваща радост джамия, изпълнена със светлина. След това е джамията Кулоглу, която е от стария тип. След това е джамията Хайдар

 

254

 

 

паша — едно старо молитвено място. По-нататък е джамията Зулмия [19] — наричана така, но просветлена джамия, макар че е възможно да е построена с насилия. След това е джамията Хаджи Хамза, после горе в крепостта двуминаретната султанска джамия, след това в крепостта е голямата джамия Ая София. Споменатите джамии са прочути до хоризонта молитвени места.

 

Списък на параклисите за правоверните роби. Има всичко 17 махаленски светилища. Пред всички са параклисите Искандер бей, Юнус войвода, Кочи бей, параклисът в чаршията, параклисите Чинарли и Кара Ходжа. Накратко казано има седемнадесет параклиса, които могат да се равняват с джамии. Понеже всеки един от тях има здрави вакъфи, то имат и прислужници.

 

Описание на дворците на агите-първенци и други къщи на правоверни. Както е отбелязано в съдебните регистри, има всичко 400 покрити с керемиди, изградени от камък и хоросан едноетажни и двуетажни просторни домове с райски лозя, прилични на райските градини на Ридван. Това е голям град, [20] който с лозята и градините си е украсил Охридското поле. Онези, които са го видели, казват, че той има десет-петнадесет хиляди къщи. Около този грамаден град по начало няма крепост. Непосредствено от северната, западната, южната и югоизточната му страна е Охридското езеро, а в източна посока този желан град се е прострял сред превъзходни паркове и розови градини дори до склоновете на планината — летовище Исток, така че е невъзможно да се направи крепост около него. Прочее, неговите градини и парцелирани зеленчукови насаждения украсяват света.

 

От всички дворци най-уреден и най-съвършен е големият дворец на Охри-заде, който прилича на крепост. Той се състои от многобройни стаи за съвещания и разговори, конюшни, беседки на брега на езерото и допълнителен зимен дворец. Тези са прочутите [домове].

 

Опис на медерсетата за учени тълкуватели [на Корана]. Има всичко два дома за преподаване от учените. Най-напред на брега на езерото, вляво от споменатата джамия на Хаджи Касим, оттатък пътя е медресето Сиявуш паша, прилично на лозето на Судак. [21] Около вътрешния двор са разположени многобройни стаи. Дават се общи уроци на слушателите-учащи. От страна на вакъфа

 

255

 

 

се дават на учащите се от всяка стая определените месо и свещи. Медресето при текето на Сюлейман хане също така благоустроено. Има още много медресета по обителите.

 

Описание на заведението за изучаване на хадисите. Само на едно място се изучават науката на свещените предания и науката за правилно четене на Корана, но познавачите на преданията и знаещите на памет Корана не са прочути. В науката за правилно четене на Корана се преподава само установеното от Хафс [22] четене. От науката за преданията се чете само книгата на Бухари. [23]

 

Описание на началните училища за милите на сърцето дечица. Има всичко седем училища, в които се изучава азбуката. Най-лични са училището Охри-заде и училището на агата.

 

Описание на успокояващите душата бани за къпане. Има две обществени специални бани. Първата е банята на Охри-заде, която е от стар тип, но е с приятен въздух. Другата е на Хюсеин паша. Това е една чиста баня, чийто въздух и сграда са привлекателни.

 

Описание на личните бани на големците и местните първенци. Според разказаното ми от техни близки хора, в техните дворци има всичко 70 бани. Така казват и се хвалят. И наистина има. Най-напред в двореца на Охри-заде бей има две бани, в двореца на брат му. . . ефенди баня и в . . .

 

Описване на броя на чаршиите и безистените. Има всичко 150 дюкяна и седем уредени и натъкмени кафенета, в които се събират знаещите. Няма публични бозаджийници и кръчми, обаче в неверническите махали в крепостта има твърде много кръчми, в които се продава вино. Няма безистен, но пак различните видове стоки са в изобилие. Чаршията му е разбита и разпръсната на четири места. Чаршията на главната улица, а също и тези в уличките са украсени с високи чинари и сенчести дървета. Повечето от чешмите са запуснати и все пак няма криза за вода, защото водата на езерото е пивка и животворна вода и не е нужно чешмите да текат. Поради това всички извори са занемарени и повечето от големите домове са се разположили по брега на езерото.

 

256

 

 

Възхвала на освежаващите човека вода и въздух. Поради приятните вода и въздух в града има много красавци и красавици. Всички имат сребрист тен, стройни тела, послушни са към родителите си и покоряващи сърцата младежи и девойки. Със своята хубост и красота те са украшение за света, та много души са останали запленени тук.

 

Възхвала на превъзходните създадени от твореца плодове. Прославени са девет сорта дюли, като баба-айва (бащина дюля), хлебна дюля; особено пък двадесет и четирите вида превъзходни сливи и двадесет и четири вида круши, които са записани в съдебните регистри. Такива сочни и вкусни круши нито в Малатия, нито в град Тилфлис в Грузия, нито в град Пешевар в Персия или в Дебър не съм виждал. Особено сорта бейски круши е толкова сочен и сладък, сякаш е торбичка с растителен нектар. Но за беда, овощията от този град не могат да се изпращат от едно място на друго като подарък, защото са много сочни. Впрочем, в кутии се изпращат ябълки по всички области и още дълго време пазят вкуса и сладостта си, без по начало да изменят ябълковия си цвят и приятния си аромат. Що се касае до другите му плодове, те дори един фарсах разстояние не могат да изминат. Но аз, бедният, можах в памук да пренеса от неговите дюли чак до град Струмица и то от сорта сефер..ели.

 

Описание на ястията — най-великото благо. Една особеност на първенците на този град е, че през зимните вечери всички, големи и малки, си дават един на друг големи угощения. Прекрасното ядене, което се поднася на една вечеря-беседа, не се слага при другите вечери-беседи, и на всяко едно угощение се ядат най-разнообразни ястия, приготвени по друг начин. Това е специфично за този град. Сладкишите и различните компоти също така нямат абсолютно никаква прилика със сладкишите и компотите, дадени при някоя вечеря-беседа. Дори аз бедният, на едно угощение в Аху-заде ядох двадесет и шест вида ошаф, така че от ошафи само не умрях и затова записах, че в румелийските области охридските угоения и компоти са прочути и за похвалване.

 

Описание на заведенията за благотворително хранене на софтите. Всичко на три места има заведения за нагостяване

 

257

 

 

на сиромасите. Най-напред пред горната крепост е заведението към прекрасната джамия, подарена от Охри-заде на султана, в която сутрин и вечер богат и беден, мъдрец и просяк, млад и стар, и християнин получават по един сахан чорба и по един хляб. Друго такова заведение има при джамията при текето.

 

Описване на дворците за гостуване на пътуващите кервани. Има три безплатни гостоприемници. От всички най-оживен е кервансараят на Малкия пазар под сянката на чинаровите дървета, който има 40 огнища. Сградата на гостоприемницата на Охри-заде е яка . . .

 

Изброяване на красивите градски сгради. От всички тях трябва да се види голямата джамия Ая София. Също така пред горната крепост, пред джамията, подарена от Охри-заде на султана, има един кладенец с животворна вода, сякаш че майсторът Ферхад [24] със своя ферхадов ски чук е издълбал такъв кладенец за вода — кладенец за показ в света. Дълбочината му е пълни 80 лакти. Чудното тук е как майсторът е пробил тези планински скали и с подкопи и с инженерната си наука е успял чак от Охридското езеро да докара вода. Тази вода се изкачва с водни колела и се употребява в благотворителните гостилници, в басейните на джамиите, в ханефитските чешми и по други места. Това е зрелище, което трябва да се види.

 

Описание на местата за излети и развлечения. От четирите страни на този град има дванадесет места за развлечение на желаещите хора, които не са специфични за някоя друга област освен за Охрид. Най-напред в подходящи дни с лодки се влиза вътре в езерото, отварят се платната и се отива по чифлиците и на лов за разновидна риба. Да се живее и да се развличат върху водата, е характерно за жителите на този град.

 

Има още едно езеро, обрасло с тръстика, на югоизток от крепостта, оттатък пътя. То има площ колкото пет хармана, но казват, че е много дълбоко. Чудесно е да се ловят и бият намиращите се там патици и гъски. По-нататък са развлеченията при рибните даляни и излетната местност при летовището Исток, които са удивителни,

 

Предаване на особеностите на диалекта, специфичен за местното население. Цялото население говори български

 

258

 

 

и гръцки, но не знае албански. Прочее, Румелия не е Албания. Обаче знаят и чист литературен турски език. Има много украсяващи града образовани и от остроумни по-остроумни хора.

 

Описание на грубото облекло на храбреците-делии. Всички млади момци носят червени саи от чоха, калпаци от самур или златка, различни чохени долами и тесни прилепнали потури с копчета. На краката си обуват жълти наперени папуци, на поясите затъкват ножове-къси саби и така се разхождат. А в същото време старците навиват около главите си различни оцветени мохамедански дестари, различни наметала от чоха и контоши и фереджета. А жените им обличат богати фереджета, темето си закриват с тънко изтъкани забрадки и възпитано се разхождат по султанските пазари с изключение на чаршията.

 

Раздел за допълване на подробностите при описанието на град Охрид. Най-напред и тук също беше прочетена на султански съвет в присъствието на охридския санджак-бей Али бей донесената от мене султанска заповед относно защитата на вилаета Маня [25]. С думите: „заповедта се дава за изпълнение" цялата мюсюлманска войска започна да се стяга за отиване в Манийската област. Санджак-беят Али бей подари на този бедняк двеста гроша, един кон, един бунтовен албански момък и една сабя, а на слугите ми също подари по десет алтъна. Освен това се погрижи за приятното ми развличане, след което и той също отдаде вниманието си за събирането на войската.

 

Посещение на старата монетолеярница. Този голям град е бил стара резиденция на султан [Мехмед] Завоевателя. Тук с цялата мюсюлманска войска една зима е стоял на лагер султан Баязид Вели, поради което градът станал османска столица. Дори до времето на султан Мурад хан IV в този град са били сечени монети. И понастоящем монетолеярницата, в долната крепост близо до двореца на пашата, е грамадна работилница, чиято врата сега е заключена. Налице са всички прибори и инструменти, всички калъпи и монети, та дори и аз, беднякът, видях една от монетите ѝ с пълно тегло ... Това беше една монета, на която пишеше: „Султан Ахмед, син на Мехмед хан, [26] да пребъде победата му. Сечена в Охрид".

 

259

 

 

Гробниците в Охрид. Най-забележителни са тези на Охри-заде и Гази бей, които са погребани пред михраб на султанската джамия в Горната крепост. Загиналия за вярата Хазинедар паша е погребан под покрит с керемиди купол на една скала на брега на езерото, вдясно от джамията Ая София, редом с двореца му...

 

След това заедно с Охри-заде и няколко стотин дуни се качихме на конете си и направихме излет до местността за развлечение в летовището Исток. Най-напред излязохме от Охрид и като вървяхме 3 часа [стигнахме]

 

Село Черибаши [27]

 

То е красиво село с 200 къщи в Охридското поле, с българска рая и култивирани градини. След това право нагоре в източна посока се изкачвахме към облаците.

 

Възхвала на голямата планина — летовище Исток

 

Това летовище е необикновено, прочуто до хоризонт; и в арабските страни, и в Персия. Околовръст се виждат планините, камъните и всичко на територията на седем кази. От това летовище до град Охрид в западна посока клоняща към южна посока, са 5 часа пространство, а той, езерото и всичките му орни земи, обгърнали широки равнини орни ниви, се виждат ясно като разстлани пясъци. На това летовище се изкарват на паша пълни триста стада овце на благодетелният и знатен Охри-заде бей ефенди, които прекарват лятото тук и в които се наброяват повече от 7000 овце от разни породи. Планината-летовище Исток е най-прочута в Румските страни след Германските планини, след Рила, Доспат-даг, Сереските планини и планината Таус. [28] Тук се разполагахме с палатките си при кошарите и предоищата на овцете ту на едно, ту на друго място, ядохме каймак, кисело мляко, рязани сирена, суроватка, извара, ешемик, сметана, кашкавал, каймак с мед, сметана с мед и прясно сирене, пихме оцедената от сиренето от жълти кози течност, наречена „суроватка", която подмладява дроба, ядохме кебапи от тлъсти агнета и пастърва, пихме най-различни видове животворна вода, студена като лед, ядохме

 

260

 

 

разнообразни тревни храни като ревен, киселец, ягоди, боровинки, вкусвахме много шербети от чист мед и се развличахме и освежавахме. Такива зюмбюли, гръцки мушката, лалета, примули и нарциси, каквито има на това летовище, има може би само на планината летовище Бин-гьол в областта Ерзурум, в планината Бистуни, в планината Демавенд и в планината Ерджеш.

 

Една седмица се наслаждавахме и отдъхвахме на това летовище, след което потеглихме на изток по нанадолнището — къде пешком, къде яздейки конете. За пет часа в източна посока минахме село Парени, след което вървяхме още 6 часа все в източна посока.

 

Описание на оживения град Ресена

 

Той е съдебно наместничество и свободен зиамет в територията на Охридска [каза]. Градът му е сред широко поле и през него тече река. . . . На едно обширно място са разположени всичко 180 покрити с керемиди къщи, култивирани градини. Има две махали: едната е мюсюлманска, а другата — неверническа. Има всичко два михраба. Единият, това е построената от битолчанина Рамазан бей джамия, покрита с керемиди, изградена от камък и хоросан, с минаре и едно училище в двора ѝ. Втората е джамията на Хаджи Мурад.

 

Има медресе за студенти-софти и теке за дервиши. Има баня, която е благотворително дело на Савар-заде, хан и всичко двадесет малки полезни дюкянчета. Обаче веднъж в седмицата от околните села се събират няколко хиляди души и се състои многолюден грамаден пазар, на който стават оживени покупко-продажби. Аз, сиромахът, накарах глашатаите да призоват намиращите се на този пазар, определени за защитата на Маня лица, да не стоят нито миг повече.

 

Сред първенците на този град Кочи бей и Муртиза бей са стопани на чудесни домове. Те устроиха голямо угощение на този бедняк и на хората на Охри-заде, а на следващия ден потеглиха на поход за Маня.

 

Сред нещата, с които се слави този град Ресена, важни са кестените и зимните круши. В планините наоколо има едни корени за червена, като при египетските пирамиди боя, и се извлича боя за чоха. Те са удивително

 

261

 

 

прочути и заслужават да се видят. Цялото население се препитава и припечелва от багрилните корени, които се изнасят за френските страни. Много се пласират. Идват търговци от много области, правят хиляди снопи от корени за синя боя и разнасят багрилните корени в различните области.

 

Съвсем близко, вляво от това място, остава казата Преспа. След това пак се върнахме обратно назад и още веднаж останахме за един ден и една нощ да се забавляваме в пътната станция на планината-летовище Исток. Оттам отново надолу по стръмнината в западна посока слязохме от планината-летовище за 5 часа, пак минахме село Черибаши и дойдохме в пътната станция на град Охрид. Тук също гостувахме една вечер, а на следващия ден се простихме с всички сърдечни приятели, като охридският бей с войската си и със свиреща музика тръгна на поход за отбраната на Маня.

 

Описание на местата, където съм спирал аз, бедният нещастник, при пътуването ми от Охрид за Цариград

 

Нашият първоначален главен път водеше пак към летовището Исток, но тръгнахме по друг път, за да подкараме за поход тимариотите и заимите от Охридския санджак, определени да участвуват във войната за Маня и да обходим и обиколим някои паланки и села. От Охрид вървяхме пет часа и отново пресякохме паланката Струга. Обикаляйки по брега на Охридското езеро вървяхме 5 часа в южна посока.

 

Описание на чудесната паланка Подградец

 

Тя също спада към хаса на Охридския санджак бей и е под управлението на войводата му. Съдебно наместничество е към казата Старова. Срещу този град от другата страна на езерото се виждат паланката Струга и крепостта Охрид, като езерото просто лежи между тях.

 

Тази паланка има всичко четири махали и четири михраба. Най-напред сред чаршията е джамията . . . . — една красива джамия с каменно-хоросанено минаре, покрита

 

262

 

 

с керемиди. Джамията. . . има много посетители. Има всичко два оживени махаленски параклиса, само едно медресе за студенти-софти, две училища за цеца, усвояващи азбуката и едно теке за вглъбените дервиши. Има всичко три хана и една малка баня. Градът има всичко 600 открай докрай покрити с керемиди къщи, с лозя и градини, в които има също така двадесет домашни бани. Има 150 дюкяна. Няма каменноизграден безистен. Обаче край брега на езерото има чисти кожарски работилници.

 

Понеже градът се намира на брега на езерото и скамейките и беседките на някои големи домове са разположени на езерния бряг и всичките им прозорци гледат към водата, някои приятели както си седят на прозорците, ловят прясна риба от езерото. И женското съсловие всяка вечер по домовете си лови риби и постоянно ядат прясна фиба. Понеже климатът му е приятен, в лозята и в овощните му градини зреят най-разнообразни сочни и сладки плодове, сред които особено сладки и сочни са крушите. А и самият град е красиво и примамливо място — има си специфичен дъх, както плодовете му.

 

На осем часа разстояние от тази паланка в югоизточна посока е град Корча. Преди през. . . година [30] видяхме град Корча, град Хрупище, [31] град Биглище, [32] и град Гьоликасра, [33] поради което не се насочихме в тази посока, а отново покрай брега на Охридското езеро вървяхме два часа на север, [34] през равни широки и плодородни поля със села и градини и чифлици. Това са обезопасени и сигурни за преминаване места, поради което пътувахме с леснина.

 

Описание на култивираната паланка Старова [35]

 

Това селище се вижда съвсем ясно от паланката Поградец. То също е в територията на Охридския санджак и е хас на неговия бей, та се управлява от войводата му. Център е на каза със степен 150 акчета, околията му има 70 села, като цялата им рая и привилегировано население са българи. Според закона на Сюлейман хан Законодателя в този град се изпраща от страна на еничарския оджак един чорбаджия като ага-пратеник за събиране

 

263

 

 

на кръвния данък за честития дворец на щастливия властелин. Оттук той събира много стотици отбор български и гръцки момци като кръвен данък, слага на главите им червени шапки, облича на плещите им халати от червена аба и ги отвежда в столицата. Те са извънредно привлекателни. Които имат по-виден произход, стават лични султански пажове; останалите момци се дават на оджака на бостанджиите, на еничарския оджак, а по-слабите се предават в оджака на артилеристите или на джебеджиите. А събраните като кръвен данък момци от други кази се дават по списък на всеки оджак или на видните първенци. След като се обучат, възпитат и усъвършенствуват, те се зачисляват със заплата като аджеми-оглани, оттам се изкачват в еничарския корпус, а после в корпуса на придворните спахии. А ако бог е предопределил, много от тях са ставали велики везири, мюфтии и молли. С една дума, този град Старова е един извор на младежи и момчета за кръвен данък, едно благословено и прекрасно място.

 

Той е отдръпнат навътре в сушата на четири хиляди крачки от Охридското езеро. Има всичко 400 покрити с керемиди оживени градски домове. Някои от тях, бидейки къщи на бедни хора, са покрити с тръстика, но при всяка къща непременно има лозя и градина. Има всичко четири махали, като половината са мюсюлмански, а другата половина — немюсюлмански.

 

Има всичко четири михраба, два от които са джамии. Сред чаршията е . . . джамия, покрита с керемиди, с едно минаре. И джамията ... е украсена. Има две махаленски светилища, само едно медресе за студенти-софти, едно училище за децата и една обител за хора от ордените. Има всичко сто дюкяна, но няма безистен. Има обаче много мутафчии и всяко нещо може да се намери. Има всичко три хана, една баня, но освен нея има още и домашни бани. Лозята и градините му са обилни. С една дума, това е една красива паланка — градина на света.

 

Тукашните домовити хора заимите. . . . ага. . . ага и други, съобразно султанския ферман, са определени да участвуват в отбраната на Маня. Вдигнахме се от този град: те в споменатата посока, ние пък — за столицата. Без да отиваме в град Охрид, направо в югоизточна посока зад него в подножието на планината-летовище

 

264

 

 

Исток пак минахме село Черибаши. След като взехме няколко водачи от българските неверници, отново се изкачихме на планината Исток, като обходихме и обиколихме летовището по други пътища. След това слизахме 5 часа направо по нанадолнището до село Паз. [36] То е чисто неверническо българско село в територията на Охридския [санджак]. След като го отминахме, вървяхме . . . часа из нанадолнището в посока към Мека.

 

Описание на голямото село паланката Преспа

 

Също е в територията на Охридския санджак и се управлява от войвода, тъй като е хас на пашата. То е средище на каза със степен 150 акчета, обаче няма градски вид. Околията му има 40 оживени села, всяко от които прилича на паланка. Някои от селата са разположени на брега на Преспанското езеро и са благоустроени и приходоносни като градчета.

 

Описание на езерото Преспа. Това езерце е с петоъгълна форма, по-малко от Охридското езеро — околовръст има девет мили. Обаче от него се лови в голямо количество най-разновидна риба. То си е всъщност отделно данъчно надзорничество, само че по някой път и то се владее от надзорника на Охридското езеро.

 

По-нататък, когато пресичахме тази Преспанска каза, оставяйки вляво от нас паланката Ресена, движейки се през обрасла с дъбов храсталак местност, аз, беднякът, минах село Дербенд. [37] Като вървяхме все на изток, за четири часа стигнахме село Гявата. [38] То е неверническо село в територията на казата на град Битоля. След това вървяхме пет часа пак в източна посока. Отпочинахме и отдъхнахме на едно желано излетно място на брега на река . . . . . . . ., [39] която протича през град Битоля, [40] слушахме разнообразните кръшни мелодии на хиляди славеи. През. . . година ние изцяло сме описали тази мечтана градина-парк, доколкото сме били в състояние да го направим. Наистина тази желана градина-парк е несравнимо и незаменимо божие творение върху земното лице и ако има в румелийските области нещо подобно на нея, то това би бил самият мечтан град Битоля. След това [стигнахме]

 

265

 

 

 

Пътната станция на големия град и старо средище богоохраняваната Битоля

 

В този град аз съм идвал точно седем пъти и описанието му при нашите престои е много подробно направено, но трябва да се види по-горе в нашия том . . . [41] От там ще се научи до каква степен оживен и благоустроен е този град. Тук отново гостувахме в дома на нашия брат заима Омер ага-заде и се видяхме с много любими приятели.

 

На сутринта пак се простихме с всички приятели и за. . . часа пресякохме обширното поле, което се намира в източната страна на град Битоля. Село Беслер [42] е зиамет на Омер ага, а раята му е чисто българска. После пресякохме реката . . . . . . [43], която тече през Битолското поле. Тази река идва чак от планините на Призренския санджак в областта Дукагин и се влива в реката Вардар. Отново в източна посока за 7 часа преминахме оживени и прилични на градчета села. В района на казата на град Щип стигнахме пътната станция на село Варие, [44] което е свободен зиамет и е чисто мюсюлманско село. След това вървяхме. . . часа в източна посока през равни полета до

 

Пътната станция на село Щип

 

През 1067 година няколко пъти попадахме в този град и му беше направено подробно описание. [45] След това за 6 часа пак в източна посока прекосихме благоустроени прилични на градчета села. На това поле и на принадлежащите му села казват Овче поле. Всичките села са вакъфи на Средната джамия, намираща се в квартала Новите оди в Цариград. Те са много благоустроени села, които отминахме.

 

Описание на паланката Радовища [46]

 

Това място било място за излети, лов и риболов на един заблуден крал на име Радул. По името на този крал, от Радул по една общоприета грешка ѝ казват Радовища. Тя е в територията на Кюстендилския санджак

 

266

 

 

и е хас на пашата му, та се управлява от неговия войвода. През известно време била регистрирана като султански хас и се владяла от страна на държавните органи. Междувременно много пъти я е владял пашата на Скопския санджак. Тя е център на каза със 150 акчета, отцепена от земите на казата Щип. Има общо 60 оживени села, цялата рая на които са българи. Местният [спахийски] представител и еничарският сердарин са в град Щип.

 

Територията на тази култивирана паланка е от двете страни на една река. Има 400 покрити с керемиди, повечето едноетажни, но и двуетажни къщи с градини. Има всичко 5 махали с общо 5 михраба. Най-напред в чаршията е . . . джамия; и... джамия е оживена. Има два параклиса, на едно място има стаи за студенти-софти; има едно училище за невинните дечица, едно пречисто суфийско теке, една мръсна малка баня и три малки хана. Има две кафенета, които не са чак толкова хубави. Има всичко около 150 малки полезни дюкянчета, но няма изграден от камък и хоросан безистен. Има обаче много лозя и градини. Това е една паланчица с приятен климат.

 

След това шест часа вървяхме в посока към Мека, като минахме култивирани села. Ако започна да описвам всяко едно от тях, трябва да стана описвач на всичко в света. Тъкмо затова се описват само селата, в които съм гостувал.

 

Възхвала на благоустроената паланка Тиквеш [47]

 

Също е в територията на Кюстендилския санджак и като хас на пашата на санджака се управлява от неговия войвода. Тя е център на почтена каза със 150 акчета, в чиято околия има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи. Няма местен [спахийски] представител и еничарски сердарин, но има твърде много големци-първенци.

 

Градът е в подножието на един хълм сред широко плодородно пространство. Климатът му е приятен. Има всичко 300 покрити с керемиди къщи, но по време на регистрацията е бил записан да плаща 70 ханета авариз. Има четири идолопоклонски махали и пет михраба, от

 

267

 

 

които три са джамии. Най-напред сред чаршията е ... джамия, покрита с керемиди, с каменно-хоросанено минаре. Джамията . . . събира много посетители. Има две махаленски светилища. Има една школа за студенти-софти и едно първоначално училище, но децата в него са малко. Има една обител за единобожните лииа, една баня с приятен въздух, която е с много хубава ..града.

 

Има всичко два хана за търговци и около 74 дюкяна, но не съм ги броил. Жителите на града всяка година ходят на ставащия наблизо в околността му Долянски панаир. От този голям панаир и грамадно сборище те си вземат всички потребни им неща, продават изработените от тях за препитанието им бели аби и се връщат в града. Прочее, бялата аба на паланката Тиквеш е прочута в Румелия, в арабските страни и Персия, тъй като прилича на чоха за саи.

 

След като обходихме и разгледахме този град, в продължение на осем часа в югоизточна посока преминахме през много благоустроени села в едно обширно поле, пихме от извора с животворна вода и стигнахме пътната станция на село Черибаши. [48] Понеже това село е ленно владение на кюстендилския черибашия, наричат го Черибаши. После минахме село Радовиш и други села. Пресякохме много плодородни села.

 

Описание на красивата паланка Валандова [49]

 

Същинското му име е Валандово, което на български език ще рече Голям поп (владика). Същото се намира в територията на Кюстендилския санджак и се управлява от войвода. Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много. Дори един от потомците на първоначалния строител на този град поп Валандова е протойерей на тези неверници, т. е. управител като селски старейшина. И понеже го наричат по името на този поп, казват на това населено място Валандова.

 

Понастоящем този поп има тук такъв грамаден манастир, та дори в областта Трансилвания, в страната на немските неверници и в шведската област също съм слушал да го описват. Преди не бях го виждал, но сега го видях, влязох в него и го обходих и разгледах. Той е

 

268

 

 

разположен на едно планинско място, прилича на крепост с железни врати. Куполите му открай докрай са покрити с олово. Той е изкусно направен манастир. Когато разбиращите от архитектурната наука хора погледнат по-внимателно този калугерски манастир, занемяват от удивление и остават като втрещени. Намиращите се тук великолепни сводести зали, красиво изработени и окачени полилеи, разновидни колони и мраморни напречни греди с инкрустации, изрисуваните с образи стени го правят дом, какъвто няма в другите страни, строещи манастири. А като тукашните красиви слънцелики момци — маговски синове няма в никой друг патриаршески дом. С една дума, трудно е да се опишат. Той бил назован по името на построилия го поп Валандие и се нарича Валандовски манастир.

 

Една знаменателна божия промисъл. Разказват, позовавайки се на устни предания-източници, че в далечното минало един от апостолите на свети Исус, на име Симеон (Шамаун) направил знак с благословения си пръст на един камък и на него се появила една дупка. По божие провидение камъкът се разполовил и от тази дупка тече сега вода, чиято чудесия е в следното: ако нечиста жена с менструация или мръсен мъж-неверник и пияница се приближат до този камък, щом започнат да вземат вода, веднага в същия миг започва да тече кървава вода. Ако чист човек я взема, става блудкава, т. е. протича малко соленикава вода.

 

В своя божествен промисъл бог не е сътворявал винаги вода с приятен аромат, освен животворната вода и кристално бистрата вода в своите велики селения. Само водата на кладенеца Земзем в пречестната Мека има лек приятен мирис и изворът Селван в Йерусалим също има хубав мирис. А ако от този извор на Симеон при църквата във Валандово се излее вода върху дрехите на човек, който пие, те веднага се ароматизират с мирис на мускус и амбра. И ароматът въобще не изчезва от дрехите. Онзи, който пие тази вода, целият мирише два-три дни приятно, сякаш е пил розова вода. По тази причина намиращите се там попове идват всеки ден, изкъпват се в други води, после вземат от тази вода и пият. А ако рекат: ,,Нечист и пиян ще взема", тече кръв. Това е чудно и пречудно място, което трябва да се посети.

 

269

 

 

Обаче понякога поповете шмекеруват и без сами да са се изкъпали, пращат малки невинни момчета, които им донасят от тази вода и те пият. По природните си свойства водата е разхлабителна. Изпиването на една ока от нея има въздействие колкото десет оки знахарски сиропи. Поповете разнасят с гюмове тази ароматна Симеонова вода по всички невернически области и я продават. С една дума, това е едно чудесно място за посещение.

 

Паланката Валандово е каза с 80 акчета, в околията ѝ има 40 села. В някои времена тя се придава към казата Тиквеш. Градът е разположен сред осеяно с лозя, балкани и гори планинско място. Открай докрай планините и горите са обрасли със закелевяли дървета, поради което тук има много кози и овце, които стават много тлъсти. Някои планини са камънаци.

 

В подножието на планината са разположени 150 къщи, покрити с керемиди или с дъски или с тръстика. Бедняшки къщи са и нямат толкова първенци и знатни хора. Цялата му рая и привилегировани хора се обличат в аба, прилична на бяла чоха. „Срамота е да се обличат черни дрехи, тогава няма щастие" — казват. Всички малки и големи работят аби и веднъж в годината продават стоките си на панаира в Долян. Те дават 16 аршина аба за 60—70 акчета. Много е евтина.

 

Има само една джамия. Има и параклис, но не съм запомнил дали има медресе, основно училище и теке. Има баня, два хана и около 50 дюкянчета. Има извънредно много лозя и градини. Поради това, че климатът му е приятен, има извънредно много хубави български девойки. Аз вече толкова време пътувам по всички невернически области, но никъде не съм видял такива чисти неверници, както са къщите и яденетата на българските и унгарските неверници. По същността си и те са нечестивци, обаче доколкото се вижда, прострените им дрехи и съдовете им са чисти.

 

Всички тукашни красиви момичета слагат на главите си върху чистите черни плитки украшения изцяло от златни монети, грошове, бабки, пари, дубровнишки, венециански и френски дукати. На герданите на гърдите си носят по една-две оки пендари, накити, огърлици. Ръцете

 

270

 

 

и коланите им са украсени със сребърно ковани амулети и талисмани.

 

След като обходихме и тази достойна за показ паланка, вървяхме пет часа в северна посока през дъбови храсталаци, обширни осеяни с ливади плодородни полета, сред които минахме много благоустроени и прилични на градчета села, с лозя и градини.

 

Описание на старото селище град Айантаджа, т. е. на грамадната крепост Струмица

 

Казват ѝ Уструмча, Юстю-румче, Уструмча и Струмица. А на гръцки език ѝ казват Айантаджа-касри; на латински. . . казват, на френски . . . казват. Според думите на учения историк Янован и според автора на латинската история Рабат Бан първоначалният строител на град Струмица бил един мъдрец на име Айантаджа, учител на Александър Велики, синът на владетеля на крепостта Кавала, мъдрецът Филикос. И понеже той я построил, на гръцки език тя била наречена Дворецът на Айантаджа. По-късно тази област с ферман на Александър Велики била дадена като хас на учителя му Айантаджа. Понеже градът бил негов строеж и негово самостоятелно владение, то станал толкова оживен и благоустроен град, че не може да се опише и изкаже. И понастоящем неговите забележителни постройки са обхванали планините и скалите. Този Айантаджа бил мъдър и умен като Аристотел човек, станал такъв виден обладател на всички клонове на изкуствата, че със силата на неговата наука Александър Велики достигнал дори до земите на Балх, Бухара, Иран и Туран и дори до Мавераннахр. Гърците станали владетели на областите на турския Туркестан, дори на персийските страни Там управлявал цар Дара [50], велик и славен властелин, но гърците го победили и заловили в плен. Те оковали цар Дара с цялото му домочадие и фамилия, а над населението на провинциите му наложили харадж. А цар Дара с домочадието му заточили в едно място, наречено Дара-хане на крайбрежието при Ментеше срещу остров Рюдос. От името на цар Дара на този район и понастоящем казват Дарахана. И всички тези

 

271

 

 

дела били постигнати благодарение на препоръките и предложенията на този мъдрец Айантаджа, владетел на Струмица, който бил рядко голям познавач на различните науки, единствен в своя век, владеещ хиляди неща, учен с натуралистически възгледи.

 

Нещо повече, владеейки силата на звездите, той предрекъл, че „този мои бисерен град Айантаджа през 709 година ще бъде завзет от мохамеданите. Това ще стане при управлението на един цар на име Мурад бей, син на Осман. Обаче и той ще загине в нашите ръце." Това било написано над източната порта на крепостта Струмица върху една четириъгълна мраморна плоча и било и изсечено върху мрамор като върху монета. И за да покаже и демонстрира вещината си, долните три реда били написани с турски, а горните три реда с гръцки букви. Така се получило Юстю-румче [51] — Струмица. Само е умението на астролозите можело да се узнае означеното с тези писмена. Тези надписи останали да стоят над портата на крепостта.

 

Чудното предвиждане. Според думите на Януван, съвършен специалист в гръцката история, от времето, когато бил написан от живеещия в Струмица мъдрец Айантаджа, учител на Александър, поставеният под Портата, изсечен в долните редове на турски език надпис, били изминали две хиляди години. Този надпис показва, че още в онези времена вече съществувал турският език.

 

И наистина, когато аз, беднякът-раб пътувах от Крим през Кипчакската степ [52] и през степта Хейхат [53] за владетеля на Дагестан в подножието на планината Елбурс намерих един разрушен град, наречен Ирак-дадиан. Понастоящем в развалините на сградите на този град Ирак-дадиан живеят племената лезгини, лакезини, литхали (летедхали), кайнак, монголи, боголи, кулук, къйк и калмики [54], които се спускат от летните пасища на планината Елбурс. На надгробните камъни в гробищата на този град — развалина са написани датирани надписи на турски език като: „О, пресвети феттах", „о, пресвети Азиз" или „О, пресвети Юнус". Това ще рече, че още в онези векове е имало турски език, турски надписи и поради това и по времето на Александър Велики

 

272

 

 

над портата на тази крепост Струмица било написано с турски букви. Наистина турският език е един стар език. Нещо повече, превеликият обладател на посланичеството изпратил в страната на тюрките и тюркмените едно сипещо бисери писмо, та племето на тюрките, дагестанското племе, племето на лезгините и другите отбелязани по-горе племена, всички приели исляма въз основа на писмото на пророка [55]. Много стотици години се употребявал турски език и турски думи. При коментирането на светия коранически стих: „Не е ли победен Рум?" коментаторите пишат следното:

 

В кораба на пресветия Ной — божият мир да е над него, влязал цар Хушенг и. . . Когато всички те заговорили в кораба на турски език, древните египтяни Каламун и Мехраим от египетското племе запитали: „О, Ной, какъв е този език?", на което той отговорил: „Този език е на онези племена, които ще вземат под своя власт и окупация цялата земна повърхност". Така благоволил да посочи. Оттам може да се узнае и заключи, че щом в кораба на благородния Ной се е говорило на турски език, тогава е съвсем установимо, че се е счело в реда на нещата и през времето на Александър Велики да се напише върху вратата на струмишката крепост на турски език, като се писало на турски език със знаците, с които се пишат гръцките думи.

 

С течение на времето тази крепост Струмица минавала много пъти от една държава в друга. И когато била отново в ръцете на гърка Константин, Гази Худавендигяр чул за благоустроенността на този град. В края на краищата той лично през. . . година предприел поход срещу крепостта Струмица. Чрез ръката на Гази Евренос крепостта била безвъзвратно завладяна, след което на Гази Худавендигяр била изпратена радостна вест, заедно с ключовете. Веднага след това той дошел лично и присъствувал при окупирането на града.

 

След завладяването тези надписи със съкровени знаци над вратата на крепостта били смъкнати от турското племе от портата. Понеже горнището им било написано с гръцко писмо, тази крепост била наречена с името Юстюрумче. Сега по една общоприета грешка ѝ казват Уструмче или Струмица.

 

273

 

 

После, при един подходящ случай този камък бил показан на султан Гази Мурад хан. Той прочел надписа: „По някое време тази крепост ще бъде завладяна от един мохамеданин на име Мурад бей, син на Осман, но тогава и той ще загине в ръцете ми", и благоволил да каже: „Хвала на аллаха, завладяването на крепостта протече както е предопределено в написания надпис от този бедняк Мурад. Но аз и сега, слава богу, съм в пълно здраве и не съм загинал. Всички гадатели са лъжци и никой освен аллах не знае бъдещето." След неговите думи този написан със съкровени знаци орнаментиран камък бил оставен в един ъгъл. Понастоящем изпълненият с редове мраморен камък, който с течение на времето попаднал в ръцете на светогорските монаси, се намира в Сидерокапса. Те го запазили, като казват, че той е символ на астрологическата наука.

 

Но след това наистина завоевателят на Струмица султан Гази Мурад хан I Худавендигяр през . . . [56] година започнал на Косово поле голяма битка с крал Селешди [57]. След като прекарал под острието на меча си 700 хиляди неверници, той тръгнал лично да обиколи и обходи мъртвите трупове на неверниците. „Господи мой, ти си източникът на сила, мощ и победа. В тази битка има твоя промисъл" — рекъл той. Когато отдавал прослава, изведнъж измежду труповете изскочил един неверник на име Милош Кобиляли [58], хванал султан Мурад за яката. Той удрял и блъскал с острия си меч султан Мурад, та го погубил мъченически.

 

Според друг разказ този проклетник дошел и когато целувал ръката на Мурад хан, ударил с нож султан Мурад върху престола му и го погубил. Неверникът Милош Кобиляки също бил насечен на парчета. Сърцето на Мурад хан било погребано в Косово близко до град Прищина под един купол на брега на реката Лаба. Тялото на Мурад хан било донесено в Бурса и било погребано в просветлената гробница в джамията Ески каплъджа. Поради това от онова време насам е станало закон чуждите посланици да се придържат от двете страни от началника на вратарите и от . . . . , да се карат да целуват земята пред султана ничком и след това да се допуска на новите посланици да целунат една спускаща се от трона гънка от дрехата. С една дума, ето така се осъществило всичко предсказано от мъдреца

 

274

 

 

Айантаджа, написано и гравирано със съкровени знаци над портата на крепостта Струмица.

 

Тази крепост Струмица се намира в еялет а Румили в територията на санджака ... и неин управител е . . . Тя е почтена каза със степен 150 акчета. В околията ѝ има всичко . . . села. Има шейх юл-ислям, пристав на благородниците, почтени първенци, местен спахийски представител, еничарски сердарин, градски войвода, надзорник на пазара и митничар. Понеже е вътрешна страна, крепостта е в порутено състояние и няма диздар и крепостни войници. Има обаче бойци мартолози — български неверници.

 

Описание на крепостта. Разположена е под един висок хълм, в просторно, осеяно с долове поле. Има форма на удължен петоъгълник. Това е силна крепост, изградена от камък, сякаш я е строил Шедад. Понеже е строена по времето на Александър Велики, тя е стара постройка, която на много места се е процепила. В нея няма домове и манастири, а само през зимните дни там живеят овчари-неверници с овцете и козите си. В старо време е била мъчнопревзимаема, яка и здрава крепост. Нейната обиколка е 2300 крачки и има три порти.

 

От този град сега се стига лесно до град Серес — за по-малко от два прехода. Той е разположен на север от град Серес, а Серес пък се намира от южната му страна. Що се касае до Зъхна и Драма — те също са близко. Разположени са в югоизточна посока от този култивиран град Струмица по на един преход разстояние.

 

Описание на долния град Струмица. Това е много оживен и благоустроен град с големи постройки, разположен сред едно осеяно с хълмове, долове и могили място. Това е голямо селище, цялото в лозя и градини, прилични на Ридвановите паркове. Около него няма крепостни стени. Има 2040 едноетажни и двуетажни открай докрай изградени от камък и хоросан терасовидно разположени оживени и благоустроени красиви къщи, покрити е рубинено-червени керемиди.

 

Брой и названия на дворците на агите. От всички най . . . двореца . . . Общо има 14 махали, които са мюсюлмански махали, а има и една еврейска махала. Няма обаче арменски неверници; те понякога идват и си отиват. Най-напред е махалата. . . махалата ... В цялост има . . . михраба.

 

275

 

 

Най-напред е джамията . . . Тези ми станаха известни. Има всичко. . . броя махленски параклиси. Най-напред е параклисът . . . Общо има . . . медресета за студенти. Най-напред е медресето ... По начало има шест детски училища. Сумарно има .... текета за грубообличащите се роби. Има. . . . радващи сърцето бани . . . . според езика на ногайските татари [наричани] бариде [59]. Най-напред е банята . . . една привлекателна постройка. Общо има 500 (дюкяна) и чаршия — султански пазар, обаче няма безистен Има седем търговски хана. Най-напред е . . . В съвокупност има 12 течащи чешми . . . Климатът му, младежите и девойките му са много приятни. Последните растат нежни и послушни, с правилни фигури и стройни тела, красиви като слънцето. Лозята и градините му. . . броя зеленчукови градини — сякаш с гайтан нарязани на лехи. Църквите му . . . броя безславни средища на калугери. Гостоприемните му домове . броя кервансараи, безплатно приемащи идващите и отиващите. Пред всички е . . . Има всичко пет стаи за самотни приходящи странници, в които живеят дошли от далечни страни гостуващи хора на сръчността и занаятчии.

 

Цялото население на града е от огузкото племе. Тук има хора юруци, праведно следващи традициите на правоверната община, притежатели на значително благосъстояние. Цялото население се препитава и прехранва от тъкането на бяла аба, която носят на панаира в Долян и я продават. Наистина работят хубава аба и плат за дрехи на хаджии. Много от техните жени обличат фереджета от бяла като мляко аба, а също и абени долами. Те са послушни, чисти и целомъдрени.

 

Фасадите на всичките им къщи гледат в южна или в западна посока. Всички улици са чисти. Тук-там се извисяват високи дървета. Има две гостилници с безплатно раздаване на храна. Най-напред е . . . Главните му произведения са пшеницата, ечемикът . . .

 

Допълнение към цялостното описание на град Струмица ...

 

Прочути посещавани гробници на починали за вярата хора в град Струмица. Най-напред в джамията при

 

276

 

 

текето са гробниците на шейх Веледан ефенди и Кухи ефенди. Последният бил кухистански [60] учен и поради това, че знаел на памет и допълнил книгите на кухистанските учени, нарекли го Кухи ефенди. От него има много стотици томове ценни книги и съчинения.

 

Гробницата на учения имам Азис ефенди на ученика на софиянеца Бали ефенди ... Освен тях има гробници на юще много стотици пречестни и скъпи шейхове, но онези, които посетихме, са на споменатите прочути до хоризонта съвършени велики светци — да благослови любимият бог всички.

 

След това се простихме с първенците на този град, взехме си заслужаващи доверие спътници и другари и тръгнахме от този град в . . . посока. След . . . часа.

 

Описание на голямото местно сборище — панаира Долян

 

Той се намира в границите на казата Струмица в ... санджак. Това е оживено и благоустроено панаирно място, разположено сред широко излетно място, обрасло с дървета, с обширни ливади и пасбища, сред равна и плодородна широка площ, пълна с птици. Прилича на крепост с порти от четирите страни, с многобройни едноетажни и двуетажни сгради с много стаи, прилични на големи ханища. От лявата и дясна страни на главния път, застлан с издялани четвъртити камъни, се намират общо над 1000 дюкяна, открай докрай покрити с керемиди. Построено е от... Вакъф е на... Над портите му се намират грамадни дворци. Праз дните, когато се събира панаирът, в тези дворци живеят управителите, кадиите и сердарите заедно с войската си и управляват. Има стаи и складове за емините, в които да се съхранява събирания от емините султански десятък от пазара.

 

Веднъж в годината през сезона на черешите на това пространство се събират стотици хиляди хора от Румелия, арабските страни, Персия, Индия, Самарканд, Балх, Бухара, Египет, Сирия, Ирак и от всички кътове на Европа, с една дума всички търговци от седемте климата по суша и по море се стичат със своите различни многобройни

 

277

 

 

стоки на този панаир. Освен онези, които се настаняват на пазара, е чаршията, навън в долините, се установяват много хиляди шатри, палатки, сергии, навеси и всякакви жалки колиби от платно, черги или прости килими, та става един пазар като военен лагер, сякаш е армията на Александър Велики или пък на Кейхосров [61] или на Дарий. Цялата долина се изпълва от човешкото море. Продават се много стотици хиляди товари стоки — може да се намери дори птиче мляко, лъвско мляко и човешко мляко. Птичето мляко са яйцата, човешкото мляко е женското мляко, а лъвското мляко е пък безсрамното вино. Тези неща също се намират. Дори сред разните видове яйца се намират яйца от камилска птица, а от адамовите пилета — крехки адамови агънца, малки дечица. През дните на този панаир от всички села, паланки и градове се стичат еснафлии, произвеждащи храни и напитки, хлебари, готвачи и пекари, правят с палатките си хиляди разновидни дюкяни, че става навалица като войската на Чемапур. [62] От хора не могат рамо с рамо да се разминат. Четиридесет дена и четиридесет нощи тук се правят оживени пазарлъци, докато се продадат всички неща и стоки. Нещо повече, дори жените продават тайната си стока тук съвсем открито. Много хиляди хора тук стават притежатели на Харуновско богатство, а много хора пък се отдават на живот и развлечения и изпадат в нужда да просят и молят за едно акче, за едно зърно и за дреха.

 

На това голямо сборище отделно става пазар за овце, като се продават стотици хиляди овце и кози. На територията на конския пазар се продават много хиляди коне и мулета. Понеже в Румелия няма камили, няма и пазар за камили, но има пазар за биволи и волове.

 

Става и човешки пазар, на който се продават и купуват много хиляди разцъвтели като слънчогледи и като млада луна красавици и красавци, момци и девойки. На пазара стоят и черноцветни арапи. Идват почти 40—50 хиляди души и купуват черни арапи. Прочее, в тези области чернокожите мъже и жени са много търсени роби.

 

Всички еснафлии си имат по едно място, където пребивават, т. е. чаршии. Притежаващите стотици хиляди грошове тежки търговци живеят в описаните по-горе прилични на крепости местни дюкяни и в многобройните

 

278

 

 

покрити с керемиди и изградени от камък и хоросан домове. Там те излагат на вниманието на публиката всякакъв брокат, поплин, златотъкани материи, тафта, бархет, атлаз, кадифе, опал, рубин, яхонт, изумруд, диаманти, топаз, бисери, ахат, аметист, янтар, перли, седеф и още много хиляди скъпоценности и накити. Лицевата страна на всеки дюкян е с кукли, демонстриращи платовете, та е заприличала на кътче от картинна галерия. Всички редки стоки се продават на скъпа цена. Прочее, понеже тези прилични на крепости ханове са защитени места на пазара, всеки, който има ценни стоки, ги показва на лицевата страна на техните дюкяни.

 

Другите, освен тези тежки търговци, продават и купуват навън по дюкяните и палатките на панаирната чаршия. Сред пустошите на това поле те правят много хиляди дюкяни и много хиляди шатри; наброяват се 20—30 хиляди палатки и шатри от килими и платнища, подредени в редици правоъгълни навеси, които превръщат това поле в осеяна с палатки като лалета ливада, в които се продава и купува. Освен грамадните като че ли царски кухни може би на хиляди маста се въртят за кебап цели овце и агнета; има повече от хиляда кафенета, бозаджийници и кръчми. Онези, които имат средства и се напият свръх границата, ако започнат разпри и сблъсквания, то веднага кадията на град Серес, чорбаджията на еничарската дружина, еминът, войводата и мютавелиите, които всички пребивават тук, дават заслуженото на биещите се, като ги глобяват и наказват. Много надеждно и сигурно място е.

 

Каквито фокусници-играчи има по земното лице — играещи по площадите или в шатри фокусници, факири, жонгльори, хазартни играчи, мимици, жонгльори с чаши, джуджета, съдържатели на домове за хазартни игри, атлети, акробати, фокусници с огън, демонстратори на кукли и манекени, сношаващи се с призраци, гълтачи на саби, шмекери, мечкари, дресьори на маймуни, на кози, на магарета, борци, жонгльори с ласа, укротители на змии, дресьори на птици, жонгльори върху ремъци, картоиграчи, фокусници с огледала, фокусници с чинии, гримасници — с една дума, всички хора на ловкостта и фокусници от света, всички родени от жени познавачи на бялата магия се намират на това

 

279

 

 

грамадно сборище. От всички страни тук пристигат странствуващи свирачи на саз, танцьори, певци, смешници, комици, певци-декламатори на епически или лирични поеми, мускулести борци, стрелци с лък, храбреци, очарователни красавици на времето, певци на любовни песни, правдолюбиви повествователи и дори евини щерки — всичко се намира на този хубав пазар по всички шатри и по чаршийските пазари. Става едно грамадно сборище и който не го е видял, който не е видял прорязващия Египет Нил, който не е видял намиращото се близко до Кайро и правено от шейх Ахмад ал-Бадауви и шейх Ибрахим Дасуки [63], напразно е съществувал на този свят. Много неща съм видял — да не казвам, но на това високо сборище и нощите чак са като дните на щастливия новогодишен ден на Хорезмийския шах.

 

С една дума, в хода на този панаир всеки по какъвто начин може, по такъв начин работи и препечелва, а после по лошите пътища някои се разделят с имането и с главите си. Оцелелите след този приличащ на празника на жертвоприношението панаир си отиват по родните местоживелища и на мястото на това сборище не остава нито човек, нито човешки крак. Казват „както на воденицата, чиято вода е отбита, така и на този площад няма повече нито човек, нито крак." И тези думи дават вярна представа. Но като че ли и целият този свят е една измамна призрачна работилница. Всъщност всезнаещият аллах знае, че положението на човека в света е прилично на това място, вдига ръка от този мръсен свят, който е само едно място за излет и приказно пътешествие. Такъв е той по конструкцията си.

 

После вървяхме 5 часа по-нататък в посоката към Мека, пресякохме гористи и хълмисти места до село Мачка [64]. То е неверническо село, зиамет е на солунчанинът Рамазан ага. Има всичко 100 къщи. След това вървяхме пак в посока към Мека 6 часа нагоре по една планина-летовище.

 

Възхвала на паланката Петрич

 

На сръбски език ще рече... Тя е хас на везира на Румелийския еялет и се управлява от неговия войвода.

 

280

 

 

Каза е със 150 акчета и в околията ѝ има 80 села. Има местен спахийски представител, еничарски сердарин, надзорник на пазара и митничар. Има всичко 240 недотам благоустроени, покрити с керемиди, дъски и тръстика къщи с градини. Има всичко две махали. Едната махала е хас на пашата, а другата е свободен зиамет на софиянеца Шейх-заде Мустафа ага. Има джамия и параклис и само една стая за студенти-софти. Има начално училище, теке за бедните дервиши, два хана и само една нечиста баня. Има всичко 50 дюкяна. Не е толкова култивирана паланка. Прочее, разположена е сред планинско хълмисто място и от четирите ѝ страни се извисяват планини, забили върхове в небесата. Чинари, тополи, бели дъбове, церове, брястове, буки и кестени са покрили цялата ѝ околност. Кестеновите плодове са като брусенските и се изнасят за много области, дори за София.

 

Поради това, че в тези планини има много хайдути и харамии-неверници и в този град не мотат да живеят почтени хора, затова селището не е така оживено. По-специално през 1062 г. [65], когато моят господин Мелек Ахмед паша беше валия на пречистата София, с Кемали Халил ага и 10 хиляди въоръжени раи бяхме в тези планини. Когато преследвахме неверниците-хайдути, всеки ден в тези планини убивахме и хващахме по 40—50 малки кошути, елени, съръндаци и още толкова зайци, та ядяхме кървави кебапи. Също така всеки ден се залавяха по 40—50 души неверници-хайдути заедно с тъпаните и знамената им. Заловените неверници бяха разпънати по всички ъгли в тази паланка Петрич, в град Кюстендил, в паланка Дупница, в град Самоков и в град София. Така воювахме.

 

Накратко казано, планините при Петрич са за показ в света — високи, диви планини, чийто връх е по-висок дори от германските планини, от планините в Босна, Херцеговина и Доспат, от Стара планина, от планините-летовища Хамерина, Баня, Янина, от планиското летовище Исток и от планините на Рила. Петричките планини се овързват с планините-летовища при Серес и с планините, намиращи се срещу Фере. Надолу към морето стигат до Калугерската планина срещу Бруса т. е. до Кешиш даг. Също така достигат до планините-летовища на Сивас, Мараш и Бин-гьол при Ерзурум, а от

 

281

 

 

там до планините Азерия, планината Демавенд, планината Бистуни, планината Нехавенд и оттам дори чак до Индия. Със своите седем ръкави те са обхванали земното лице. Високи планини са. Има всичко 140 създадени от бога големи планини. По този случай преславният бог е благоволил да спусне стиха: „И планините са като стълбове" в главата „Наба" [66], а в главата ... е благоволил с думите: „Нему принадлежат ключовете от небето и земята". [67] Тълкувателите на Корана тълкуват и разясняват, че желаните ключове са високите планини, които като ключове отварят земното лице.

 

И наистина, ако се погледне с по-внимателен взор, то като се видят тези петрички планини и другите планини, ученият човек остава удивен както и бедният немощен Евлия остана втрещен, загубил ума и дума.

 

След това от границите на паланката Петрич минахме на изток през гори и подножието на грамадни планини, пресякохме оживени села, отсядахме, движехме се, ядохме и пихме в движение и така вървяхме 7 часа.

 

Описание на паланката Мелник

 

Причината да се нарича така е... Също е под ведомството на Кюстендилския санджак и се управлява от войвода. Каза е със 150 акчета и в околията ѝ има ... села. Има местен спахийски представител, еничарски сердарин, надзорник на пазара, митничар и градски старейшина. А на арабски език да кажеш „Менлик" е лошо, оскърбително и ругателно име. [68]

 

Градските постройки са на едно осеяно с долове и хълмове място. Това е оживена и украсена прилична на голям град паланка с уредени лозя и градини. Има всичко. . . покрити с керемиди едноетажни и двуетажни, изградени от камък и хоросан просторни домове. Има всичко . . . махали и всичко. . . михраба. Сред чаршията е джамията ..., покрита с керемиди и с превъзходно минаре. Това е една пресветла много посещавана джамия. [Тези] са прочутите джамии. Има всичко ... махленски параклиса. Най-напред е параклисът... Има всичко . . . медресета за учащи се тълкуватели. Най-напред е ... Има три начални училища за обучаване на благородните дечица на азбуката. Най-напред е . . .

 

282

 

 

Всичко . . . броя . . . Всичко . . . текета за бедните обезумели [дервиши]. Най-напред . . . Има всичко . . . бани, но има много домашни бани. Най-напред в чаршията е. . . Има всичко. . . . хана за търсещите печалби. Най-напред е. . . Има всичко. . . дюкяна, но няма каменнохоросанен безистен.

 

Допълнение към цялостното описание на паланката Мелник

 

В тази красива паланка веднъж в седмицата се състои голям пазар и грамаден събор, на който се намират всички ценни стоки и то на ниски и достъпни цени. Болшинството от жителите му са слуги или помощници, обаче между групата на юруците има състоятелни и правдолюбиви хора.

 

След като се вдигнахме оттам, вървяхме 12 часа в източна посока. Бог да пази, по тежки и опасни пътища и пътеки вървяхме. Като слизахме от планинското летовище Сърбин [69], къде пешком, къде качени на конете, претеглихме много трудности и напрежения. Стигнахме пътната станция на село Сърбин, сред гори и летни пасища. Това е оживено българско неверническо село и е свободен зиамет. След това вървяхме пак в източна посока . . . часа. Преминахме оживени и благоустроени села, пресякохме и други достойни за посещение места.

 

Описание на приятната, грабваща сърцето паланка Ветрене. [70]

 

Причината да се нарича така е . . . Намира се под ведомството на . . . санджак и си има валия, кадия, войвода, надзорник на пазара, съдия, митничар, местен спахийски представител, еничарски сердарин, ага по хараджа, градски представител и 48 села в околията си. Няма обаче мюфтия и шеф на благородниците. Има всичко . . . покрити с керемиди едноетажни и двуетажни къщи, изградени от камък и хоросан, оживени и уредени, изцяло потънали в розови градини. Това са красиви и привлекателни домове с грамадни порти,

 

283

 

 

с веранди и скамейки и с превъзходни комини. Има всичко. . . мюсюлмански махали и 5 махали на гръцки, български и сръбски неверници. Има всичко. . . джамии, чиито благодетелни строители са видни първенци. Най-напред в чаршията е. . . джамия, с много посетители, една красива джамия с превъзходно минаре. . . Тези са прочутите молитвени домове. Има всичко. . . броя махленски светилища. От всички. . . И всичко. . . броя медресета за ходжите. Всичко. . . училища за скъпите на сърцето дечица. И всичко . . . текета за хората от ордените. И всичко . . . успокояващи душата бани. Всичко. . . ханове за препечелващи търговци. И всичко . . . занаятчии в султанския пазар, но няма каменно-хоросанен безистен. От всички . . .

 

Понеже климатът му е приятен, момците и девойките му са извънредно прославени в света красавици. Има благовъзпитани момичета. И около него има. . . броя прилични на райски градини лозя, разделени на лехи зеленчукови градини, за описването на всяка една от тях езикът е беден. От всички неща, с които се слави Ветрене, най-прочут е тютюнът, който има аромат на мускус и амбра. Този тютюн става с по-хубав мускусен аромат и от йенидженския тютюн. От всичко най-прочуто нещо на Ветрене са малките кученца, наричани кърбу. [71] Стават умни ловни кученца, които могат да се носят в багажа. Такива забавни и смехотворни, такива подвижни и гневливи домашни пазачи, такива кученца-играчки няма в никоя друга област по земната повърхност. Прославени са също ябълките и дюлите му.

 

Допълнение към цялостното описание на град Ветрене. Този град Ветрене е разположен от западната страна на Демирхисар, а разстоянието помежду им е по-малко от два прехода. Между тях тече реката Орфано [72], която минава много по-близко до Ветрене.

 

От това място аз беднякът не тръгнах надолу по пътя за Гюмюрджина. Тъй като вече бях видял всички села и паланки, разположени по тези пътища, пожелах през една друга посока да отида в Одрин и избрах пловдивския път. Като се вдигнах от Ветрене в продължение на 5 часа се изкачвах по трудно проходими планини в северна посока, пресичайки оживени села.

 

284

 

 

 

Пътната станция на село Авджи-юрду [73]

 

Мюсюлманско село е. Цялото му население са единобожници юруци, чието препитание е изработването на аба, кебета и дрехи-наметала за хаджилък. Сеят земята и от това си осигуряват прехраната. Има един параклис и 40—50 къщи.

 

Оттам пак в северна посока за 13 часа се изкачихме на едно огромно планинско лятно пасище, минахме селата, разположени по брега на река . . . [74], която тече през паланката Станимака.

 

Пътната станция на село Клиселий [75]

 

Това е неверническо село с 80 къщи. Зиамет е в границите на Станимака. На сутринта пак по брега на тази река през остри камъни, от шито отпадаха подковите на конете вървяхме 7 часа.

 

Описание на недълговечния град т. е. на чудесната крепост Станимака [76]

 

Причината да се нарича така . . . Според казаното от хрониста Януван крепостта била построена от Филип Македонски. Като строеж на македонския крал тя била летен дворец. И досега на много места се виждат и личат останки ат сградите му. След това през . . година, когато Гази Худавендигяр султан Мурад I завладял град Адрана, а после завладял и големия град на Филип Македонски, неверниците от Станимака със страх и трепет разбрали, че няма да могат да устоят на мощта на мюсюлманската войска и предали тази крепост на Гази Евренос с молба за пощада.

 

Понастоящем според описанията на султан Сюлейман тя е вакъф на Сюлейман хан в Румелийския еялет. Управлява се от един мютевелия, назначен от страна на пловдивския назърин. Каза е със 150 акчета, но е придадена като добавка на пловдивския кадия. В околията ѝ има 40 култивирани села, които се намират под управлението на нейния местен спахийски представител и на еничарския сердарин. Прочее, Пловдив е само на 1 час

 

285

 

 

път в северна посока и ясно се вижда крепостта и минаретата му.

 

А крепостта на Станимака е в дъното на един хълм — една разнебитена, порутена и опустяла крепост [77]. Само на един връх е останала една прилична на кула черква, представляваща малък покрит с керемиди манастир, чиито калугери са завеяни и глухи.

 

Този град има две градски заселища. Едното е при разрушената крепост на онази страна на течащата тук река, която е към крепостта. Тя има всичко 300 открай докрай покрити с керемиди къщи с широки дворове, с лозя и градини, в които от начало докрай живеят неверници. Въобще няма мюсюлмани. Това е голяма привлекателна паланка. Има всичко около сто дюкяна. Съществуват всички категории еснафи; някои като бръснарите, подкованите и терзиите са мюсюлмани-занаятчии, но те не живеят в това предградие, а на оттатъшната страна на портата.

 

Има всичко два хана, които са безплатни кервансараи за намиращите се на път хора. На площада пред хановете има един останал още от неверническо време кладенец, който дава представа за животворната вода. От него водата се вади с въртене и със синджир. Всички жители на района оттам пият и премахват жаждата си. Прочее, когато през зимните дни минаващата през града Станимака река замръзне, през това време този кладенец е топъл и пият от него. В това предградие има три невернически черкви, обаче едната от тях е уредена.

 

След това от този кладенец в източна посока отидохме сред чаршията. Споменатата река се пресича на три места по дървени мостове, дълги по сто крачки. На отсрещната страна е мюсюлманското предградие.

 

То има всичко сто, покрити с керемиди едноетажни и двуетажни къщи с лозя и градини. Изградени са от камък и хоросан, с широки дворове чисти, приятни и приветливи домове, прилични на дворци. То не е тясно и претъпкано като отсрещното неверническо предградие. Само една махала е и има само един молитвен дом — една джамия е каменно-хоросанено минаре и изцяло покрита с керемиди. Има две махаленски светилища, една стая за учащи се софти, едно първоначално училище, теке и малка баня. Има всичко 17 дюкяна и нищо повече.

 

286

 

 

Това е едно миловидно малко красиво селище, а народът му е забележителен.

 

Като се вдигнахме оттам, вървяхме в източна посока, минахме село Арнауд [78], след това село Червена [79], след това село Горно Тахталий, [80] след това село Долно Тахталий [81].

 

Село Голямо Арнаудлий [82]

 

То е свободен зиамет на Сюлейман бей — син на стария мевлевия велик везир Махмед паша. Оживено оело е, с лозя и градини и с една воденица. Като пресякохме това село, намиращите се северно от Пловдив планини ни останаха в гръб. След това аз, сиромахът, пак преминах в източна посока много оживени и благоустроени села.

 

Село Папас [83]

 

Също е неверническо село и е зиамет. След това вървяхме в северна посока и за. . . часа се изкачихме до поднебесните върхове на планинското летовище Мушатлий [84]. Обходихме и разгледахме много стотици хиляди сътворени от бога дървета, след което се спуснахме по нанадолнището и изминахме значително пространство.

 

Село Бардакчилар [85], а след това и село Йенидже [86]

 

И двете села са в еялета Румили в границите на санджака Чирмен. Тези села са на брега на реката Мушатлий, [87] за която казват, че е рудоносна река. Има много стотици воденици.

 

Описание на рудника за златисти стипцени зърна

 

В споменатата рака на осем места се вадят рубиненочервени и златисти зърна от стипца. Това е обширно място за посещения. Всички жители на намиращите се в този дол нeвернически села са задължени да вадят стипца и затова са освободени и опростени от другите тежки данъци, но не са мюсюлмани. Всичко е държавен

 

287

 

 

имот, който е обособен от страна на дефтердарите като отделно еминство и се дава под аренда за 700 хиляди акчета. Всеки, който открадне стипца и направи престъпление, получава вечен затвор и бива вързан с верига в рудника. С оковани крака и наранено сърце той работи като роб. Златарите вземат от тази стипца и почистват среброто. А жените си намазват станалите безобразни полови органи, та ги правят тесни. Извънредно ползотворна е. Щом страдащи от разстройство поемат на гладен стомах колкото две нахудени зърна, кръвната диария веднага се пресича. Ако обаче много се употребява, поврежда сърцето. Все пак всичко зависи от съпротивителната сила на сърцето. В тази река на много места има купчинки стипца, която си стои така натрупана.

 

Тъй като тази река е рудник за стипца, всички растения стават тъмно-червени, а и всичките ѝ води текат тъмно-червени като червено вино. Нито една божия твар не може да пие от нея. Ако някой лекомислено пие, устата му се изкривява. Поради това си докарват друга вода. Ако отнякъде дойдат риби и влязат в тази стипчива вода, всички стават като пияни, излизат навън на брега и цялото население на селата ги лови, та се прехранва. Обаче стават вкусни риби.

 

Тази река Мадан-даре и реката Мушатли се сливат в едно и близо до Харманлийския хан по пътя за Одрин се вливат в река Марица. Освен дето в тези минерални води нагоре няма риба, но и надолу рибата се плаши от втичащите се рудоносни води, та всичката риба бяга във водата на Мушатли. Поради това в нея имаше извънредно много риба. Прочее, от планинското летовище се стича една животворна вода, на която казват Мушатли-сую, а след рудниците ѝ казват Мадан-сую. От двете страни има оживени и благоустроени села. Тази река, като се почне от летовището Мушатли до вливането ѝ в река Марица западно от Харманлийския хан прави над 120 завоя и в разстояние на 20 часа си пробива път с голяма мъка. Всъщност освен за кози друг път няма. От двете ѝ страни са скали, в които вият гнезда соколи и които са под управлението на началника на соколарите на честития султан. В тези скали има отделни наблюдатели и ловци, които с ласо спускат хора от скалите и ловят малките на соколите. Заслужава да се посети. Мъчно проходима река е и докато човек я отмине, се измъчва и му дотяга.

 

288

 

 

Обаче са богати и култивирани села. Оттам вървяхме до

 

Пътната станция на село Канаклий [88]

 

То е мюсюлманско село с 40 покрити с тръстика къщи. Има една джамия, покрита с керемиди и с каменно-хоросанено минаре. Зиаметско село е. От четирите му страни има грамадни сенчести тополи, като че е персийски парк. След това вървяхме пак два часа по брега на споменатата река Маден.

 

Село Илиас [89]

 

То е благоустроено мюсюлманско село и зиамет. От това село вървяхме половин час пак по река Маден.

 

Описание на пътната станция на текето на честития Осман баба [90]

 

Водачът на ордена на обличащите се в аба дервиши, образецът за подражание на бедния и богатия, султанът на духовно богатите, т. е. сочещият божи път пресвят Осман баба — да бъде свята пръстта на скъпия праведник, бил ученик, беден последовател лично на пресветия Хаджи Бекташ Вели. По времето на . . . той намерил жилище и приют в това известно незаселено излетно място и се установил тук. Резултат и свидетелство за неговото усърдие е възвишеното гнездо — обител, което понастоящем се е разположило на брега на гореспоменатата река Маден, вляво от пътя, по който се отива в Одрин, на върха на един хълм, сред една равна плодородна земя, изпълнена с дървета като персийски парк, непропускаща слънцето горичка — една местност за излети. Това е каменнохоросанена постройка, прилична на крепост, от четирите страни на която са се простряли пасища и зелени ливади, прилични на кадифе. Стените ѝ са като на голям султански дворец. Украсена е с най-различни постройки, с веранди, зали, с грамадна кухня, като че ли е царска, с много стаи, складове за хранителни припаси, с разнообразни украсени площадки обиталища, с постройки за гости, с разновидни грамадни конюшни и обори като на Антар и Камбиз, обори за волове, биволи,

 

289

 

 

мулета и магарета, складове за слама, ечемик и други необходими неща. Това са постройки-паметници.

 

То е благоустроено с джамия и молитвени домове от предишните султани, с параклис, училище за даване на уроци, баня, различни площадки — обиталища и дворец за гости, стаи около площада-двор за идващи и отиващи достойни дервиши и с най-различни неща. То прилича на голям град, потънало в райски градини гнездо на достойните дервиши, препълнено е лозя, градини, с много басейни, водоскоци и фонтани. Украсено е с много кладенци за вода, с чешми, от които тече животворна вода, с дворове широки, сякаш чеса площадки за игра на джирид. Една голяма дервишка обител е.

 

Най-напред султан Баязид Вели, обичащ праведниците, отшелниците и бедняците, накарал да се построи на този площад за любезни разговори сред тази усеяна с ливади долина, един висок седмостенен замък — трапезна зала, по подобие на крушовидната седмоъгълна дервишка шапка, която символизира седемте климата и която нито с език може да се обрисува, нито с перо може да се опише.

 

Накратко: по околните стани на този прекрасен замък има 40 врати, които символизират, че това място е обиталище на четиридесетте светци. Вътрешността на замъка е облицована и инкрустирана с чист вулканичен яспис, алабастър, разновидни полирани скъпоценни камъни и превъзходни мрамори; застлана е с килими като индийски седефени изделия. Намиращите се по страните на превъзходния ѝ купол великолепни арки и сводове са украсени с ниши и релефи с бели, черни, червени и разни други скъпоценни камъни. Направеният от кипарисово дърво таван на купола е цветна рисунка за показ в света, върху чиито четки дори прочутите художници франкът Мани, персите Бехзад и Шахкулу са немощни да теглят една допълнителна черта. Украсен е с най-различни алабастрови колони, та е станал позлатен и изкусно направен дворец.

 

На площадката за въздаване на любовта към бога един фонтан-водоскок изхвърля вода чак до купола. От четирите ѝ страни през разнообразните прозорци се чуват чудесните мелодии и трели на хиляди и хиляди най-разновидни славеи от съседните планини, палмови и розови градини, чиито райски кътчета всички посещават.

 

290

 

 

Върху този бленуван дворец се извисява като кипарис едно превъзходно, покрито със синкаво олово кубе, върху което има един чудесен символ, покрит със злато. От половин преход разстояние той очарова с блясъка си очите на човека.

 

Всички предишни султани и благотворителни везири, пълномощници и първенци са правили в това теке по една грамадна постройка, за да получат духовната подкрепа на този Осман баба султан. Всички построени грамадни сгради са покрити със специално синкаво олово и са оживени със златни символи. В румелийските области няма друго теке, подобно на споменатото, построено от султан Баязид Вели. Такава е може би гробницата-обител на имама Риза в иранските земи.

 

Описание на приемната — жилище на бедняците. Срещу замъка на Баязид Вели има приемна площадка за бедняците, една стара сграда за показ в света, която поема в себе си до 500—600 сиромаси. Казват ѝ зимната площадка. Това е удивителна страноприемница — дворец за дервишите, около която има няколко стотин долапи и всеки от долапите е на някакъв дервиш. Последните седят върху кожи, отдадени на послушание и на прославяне на бога. Вратата му е широка като порта на грамаден дворец, така че в тази площадка-жилище влизат коли с дърва. В огнището се пали огън, около който се събират всички сиромаси-дервиши. Всеки един разказва някакъв малък разказ от патилата си и от това, което се е случило с него, разглеждат се най-различни въпроси от шериатските науки, четат се много разни историйки и се водят задушевни разговори. Правят се на кебап много овце, пекат се миришещи на амбра и мускус сладкиши. Посред нощ, като се изядат ястията, всички обичащи бога възнасят молитви за благодетелните дарители. След това три пъти извикват хорово Мохамедовата прослава и всеки отива върху кожата си или в многолюдните килии. До ден днешен те в течение на шест месеца по този начин се предават на послушание към бога на тази зимна площадка и водят най-съкровени специални разговори.

 

Възхвала на пролетно-лятната площадка-обител. Непосредствено до зимната площадка-обител благодетелят Мехмед бей, син на Яхия паша дошъл в град Скопие и,

 

291

 

 

за да спечели застъпничеството на Осман баба, построил една лятна площадка-обител. Тя съвсем прилича на гнездото-обител в текето Ак Язли султан [91], намиращо се на реката Батова между градовете Варна и Балчик на брега на Черно море. Също на нея прилича и кулата Галата в Цариград, която е извисила връх до небесата.

 

Околовръст площадката има седем здрави превъзходни каменно-хоросанени сгради с дебели стени. Тази лятна площадка има един дъсчен купол, приличащ на остра шапка, покрит с олово, а върху него — един знак, висок две стъпки с позлатена звезда; превъзходен купол. Площадката е толкова просторна, че привечер хората, които стоят на едната ѝ страна, трудно различават хората, намиращи се на другата и страна. Била е направена от талантлив стар майстор, владеещ чудесата на строителното изкуство. И за да демонстрира и покаже цялата си сръчност и изкуство, е извъртял целия ѝ висок купол с изрисувани тавани без никакви опори. И вътре в една такава грамадна площадка-обител въобще няма никакви стълбове, а е една грамадна площадка направо само с таван.

 

Сред тази площадка-обител върху направения от превъзходен мрамор под има много стотици светилници със златни звезди, кадилници, свещници, съдове с розова вода и съдове за изгаряне на благовония, като всеки от тези светилници е висок по два човешки ръста. Всеки [дервиш] пак си има по един долап и си седи върху кожата заедно със своите другари, четат Корана и разискват съкровените знания. Някои демонстрират най-различни умения, като изработват стотици облицовани със седеф изкусно направени лъжици, зарове, купи, големи дервишки чаши, правят от корени на черна драка, чемшир и маслина лъжици, чесала за гърба и още много хиляди разни изделия на дервишката сръчност, които предизвикват удивление. Тях те дават като дарове на своето изкуство на идващите и заминаващи почтени първенци, а в замяна получават благотворителни дарове и подаяния от всеки човек, с което се препитават и хранят душите си.

 

Вътрешността на площадката-обител е настлана с чисто бял или жилест мрамор. Това е такъв широк площад, че поема две хиляди души. Денем и нощем там

 

292

 

 

живеят около 300 бедняци, чиито кожени седалки са им молитвени килимчета. Водачът на ордена, наставникът шейх Али баба, стои и бодърствува пред огнището и с леснина овладява и управлява тази обител, привързан към паметта и преданията. И другите бедняци също — всеки един е предопределен да върши някаква работа. Над горния праг на вратата на тази площадка-обител е написан следният надпис:

 

Помолете се и поменете духа

на Мехмед бей, син на Яхйя паша.

 

 

Посещаваната пресветла гробница на пресветия шейх Осман баба — да бъде светла пръстта ѝ. Най-напред лично пресветият отшелник на отшелниците ходжа Ахмед Иесеви благоволил да даде прозвището Гази Осман баба на закваската на любещите, образеца на спътниците, достигнали висше съвършенство, крал на богоугодниците, обгръщаш одобрените деяния, възвишен ратник, мая за добиване на вечния живот, фермент на праведниците и опора на пречистите хора, т. е. старейшината на ордена на обличащите аба, пресветия Гази Осман баба. Поради това той прекарал дълго време от скъпоценния си живот в завоевателни походи и бил всесветски пътешественик.

 

Възхвала на житието на скъпия покойник. Този Осман баба султан лично бил от чистата жила на потомството на династията на Абаданите. Неговият дядо Саид Али бил един от синовете на седмия син на честития Муса Кязим. Негов син пък бил Сеид Хисамеддин, а негов син е този Осман баба. Поради това няма никакво съмнение и колебание, че той бил от чисто благородно потекло на чудотворци-праведници. Най-напред той получил одобрение за дейност лично от Хаджи Бекташ Вели и ходжа Ахмед Йесеви, след което в Бухара и Балх дошъл на помощ на Османовата династия и заедно с Орхан Гази участвувал в завладяването на Бурса. След това пак през неговото царуване той се съветвал със Сюлейман паша, син на Орхан Гази, и като авангард на Сюлейман паша пръв този Осман баба с триста души сиромаси сложил крак върху румелийските области.

 

С удари на тъпани и с призиви били привлечени мюсюлмански тълпи. С носени флагове и с развети знамена

 

293

 

 

и байраци те стигнали право при одринския крал, пътешествувайки из Румелия. Те се молили с думите: „Местата, в които е стъпил нашият крак, всички да станат мюсюлмански." Когато ходили и обхождали Балканския полуостров, Испания, Австрия, Дюнкяркиз, Дания, областите на римския папа и Париж, те припявали: „Господи наш, нека да станат мюсюлмански области, черквите да станат мюсюлмански молитвени домове след хиляда и стотната [година]". С една дума, той бил голям султан и много бил преживял. Когато пък при едно пътешествие ходил в Рим през ... година, дошел при Гази Худавендигяр и му внушил да завладее Одрин. Когато Мурад Гази със старанията на Осман баба завладял Одрин, той се намирал при него.

 

Още по-рано при пътуванията си Осман баба харесал мястото на това теке и бил обладан от желанието да изгради на това място една обител. Мурад хан Гази с щедри, разпръскващи перли думи дал в блестящата ръка на Осман баба красноречив царски декрет: „Едно приятно място от земите, на чието завладяване си бил, докъдето стига погледът, нека стане твой вакъф." Така благоволил, при което Осман баба пък с всички свои сиромаси с биене на барабани и свирни дошъл на това място и го завзел от ръцете на неверниците. Той му определил границите до местата, до които стига силата на взора и докъдето прониква погледът, и направил в това хълмисто, осеяно с ливади място, хижи за нещастниците. В този парк той провел хиляди особени разговори с 300-та бедняци, а по-късно с помощта на Мурад хан I построил едно полезно неголямо теке на Османовата династия. По-нататък с придобитите от него богатства при завоеванията построил много хиляди трайни големи постройки. Най-накрая през... година, покорен и подчинен на заповедта „върни се при своя господар", отпътувал от този свят и се заселил във вечния дворец, а светите му тленни останки били погребани в обителта.

 

Описание на пресветлия купол — негово гнездо. Той почива под един превъзходен висок изграден от камък и хоросан покрит с олово купол. Това е един просветлен гроб, излъчващ аромат и мирис на мускус и амбра, от които са се ароматизирали недрата на цялата обител. Понеже всички предишни султани и велики везири на Османовата династия, всички кримски ханове и кримски

 

294

 

 

султани са изпращали по едно златно, сребърно или украсено със скъпоценни камъни кандило и най-разнообразни завески и неща за окачване като подаръци за това гнездо, то свещеният гроб така се е украсил, че не може да се опише с думи.

 

На един висок престол на страната на гроба към ощастливената му глава стоят неговите лични благословени обуща, благословеното му вълнено, направено от аба наметало, молитвеното му килимче, знакът, знамето от конска опашка, флагът и знамето му, тъпанчето и чукчето, рогът, литавъра и зиловете му, патерицата, броениците и налъмите му, боздугана му и благословенната му седмостенна шапка. От четирите страни гробът е украсен с най-различни ценни реликви, полирани и изкусно изработени светилници, сребърни и златни свещници, съдове за изгаряне на тамян и за розова вода. Наоколо са окачени различни скъпи и красиво написани свещени изрази, подредени според пътуванията му. Всички посетители четат Корана. Има и много хиляди ценни неща от калай. В никоя друга обител няма такива реликви. Дори в обителта на светия Абдуррашид ал-Гайляни в Багдад. Така украсени са намиращите се извън Багдад обители на великите имами: гробницата-обител на имам Хюсеин, далеч на два прехода от Багдад и по-нататък, на три прехода разстояние, тази на имама Али. Обаче гробницата на Осман баба и от тях е по-украсена и това не е тлъста лъжа, защото такива краснописно направени прославящи надписи не съм виждал в нито една гробница-обител.

 

Пред външната врата на този посещаван, изпълнен със светлина купол на Осман баба, върху високите сводове-опори има още едно малко куполче. То е място за събиране на хората. Върху лицевата страна на четириъгълните стени на този купол всеки пристигнал в Румелия по суша или по море пътешественик е оставил възпоменателен надпис, а по-малко духовните са окачили разни неща, а именно: зарове, канчета, чаши, давидовото рало, лъкове и др. Аз, бедният, също написах с калиграфски букви на лицевата страна: „Молитва за душата и за божието съизволение към мировия пътник Евлия, [слуга] на покойния Мелек Ахмед паша. 1081 година. [92] В Румелия, арабските страни, Персия, Балх и Бухара непременно във всяка джамия, хан, благотворителна

 

295

 

 

гостилница или теке, с една дума през тези петдесет и една години пътешествия по земите на осемнадесет държави непременно и постоянно съм правил това, което лежи върху мене като задължение. С моето невъзбуждащо отвращение писмо помолих по за една молитва. Който го е написал, няма да остане скрито за любовта на оня, който го види.

 

Върху горния праг на входа на светлата гробница на този скъп Осман баба има една четириъгълна мраморна плоча. Върху неполирания мрамор със златно и тъмносиньо е написана с красиви букви следната хронограма: „Построи се тази благотворителна сграда-гробница за духа на султана на бедните дервиши светия Осман баба и на Гази Михал бей и за духа на сина му Али бей Двусърцият. Молитва. 912 година". [93] С една дума, такива обители няма в нито една владяна от султана страна, пък нека да бъде и гробницата обител на султан Хаджи Векташ Вели в Кър-шехир в Анадола — нека да бъде оживена и процъфтяваща, с божията милост, до свършека на двата свята.

 

В тази обител всяка вечер идват и заминават не по-малко от 200—300 конници и много стотици пешеходци и то денонощно. Всички боси и гологлави роби божии [дервиши] и маловръстните усърдно и ревностно прислужват на гостите. Освен че им дават чулове, торби овес за конете, кафеници и тенджери, от грамадните като царски кухни им се дава да ядат много видове вкусни храни, дават им напитки и приют, след което те отминават.

 

А предишните султани, които с ревностен взор са наглеждали тази обител, са и осигурили обрасли с дървета планини и гори с пасища сред тях, по които пасат дванадесет хиляди дойни овце и още толкова волове, биволи, коне, мулета и камилчета. Има още много други видове вакъфи, които се измерват в същите мерки.

 

Накратко казано, аз прекарах тук една седмица и се наслаждавах от водата и въздуха, от душите на образованите хора на тази обител, след което прочетох една заключителна молитва за светия дух на този скъп покойник, получих по един сърдечен подарък от всички последователи на Руми и се простих с всички сърдечни приятели. Вървяхме един час в източна посока пак покрай

 

296

 

 

брега на река Мадан, минахме село Конукчий [94], след това село Татарлий [95] и стигнахме

 

Пашакьой [96]

 

Това е мюсюлманско село с една джамия и една кула. Понеже в това Пашакьой живеели синовете на . . . . . паша, надзорник на текето Осман баба, казват му Пашакьой. Следва село Хисарлий, [97] а след него село

 

Село Анабаджи [98]

 

В старо време то било теке на една праведна жена на име Ана Баджи, но с течение на времето лесно дошло в разруха. Останали са няколко стаи и няколко къщи. По-нататък е село Ййде-бою [99], чиято околност наистина е украсена с високи дървета. Село Кютюклий [100] — от него се докарват всички коренища и въглища за град Одрин. Докато дойдеме от Осман баба до тази махала, претеглихме пълни. . . часа удивителни дъждове и калища. По-нататък вървяхме все на изток.

 

Село Али баба текеси [101]

 

Този скъп покойник също бил ученик на Осман баба султан. Има около 20—30 дервиши, но няма вакъф. Понеже е теке, което се задоволява самостоятелно, прехраната на бедняците му сутрин и вечер се очаква от всевишния. Съобразно категоричния текст в сура ... „и всичко, което лази по земята, го храни всевишният бог", господарят на робите изхранва, пои, облича и наглежда тези бедняци. Тези божии роби също така обличат седмостенна кечена шапка-боздуган и обичайната корона и винаги се поминуват с „подайте за бога". От времето на Осман баба още им било внушено така. Обаче всички бедняци пак прославят името на богатия [бог]. И понеже се уповават на твореца, установено е, че непременно всеки ден за бедняците от това теке идва по една овца за курбан. Изобщо не са в недостиг милостините, даренията, благодеянията и подаянията от всички страни,

 

297

 

 

та те пак оказват милостиня на идващите и заминаващите.

 

След като го минахме, преминахме много места: село Корушлий [102], после село Фъндъклий [103], след това село Дейнеклий. [104] Преминахме тези села за. . . часа. Пак изтеглихме изпратените ни от бога затруднения и стигнахме село Дербенд [105]. То е неверническо, българско и гръцко село и е хас. След това вървяхме един час и излязохме на главния път за Одрин.

 

Паланката Джиср-и Мустафа паша [106]

 

Преди през . . . година много пъти ... В том ... подробно е описана. Оттам вървяхме два часа в източна посока. Поради трудностите и калта се отбихме от главния път в дясна страна от този дол по равни пътища. Пресякохме река Марица. Като оставихме зад гърба си големия мост, ние вървяхме един час право нагоре в южна, посока.

 

Пътната станция на паланката Чирмен

 

И нея също през . . . година сме описали по-горе подробно като седалище на санджак бей с всичките ѝ благоворителни постройки, както си е. Оттам се вдигнахме и вървяхме 4 часа на изток, пак преминахме река Марица по моста и посетихме текето Хамза султан. Вървяхме по равното поле два часа.

 

*  *  *

 

Евлия Челеби и спътниците му пристигат в Одрин. Понеже и този град е описан в предходните томове, той не се спира подробно на него, а продължава пътя си за Цариград. Тези части от том VIII не дават вече нови сведения за българите, поради което ги изоставяме.

 

 

---

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Погрешно написано вместо Бабе, село и планина край р. Шкумбини.

 

298

 

 

2. Погрешно напечатано вместо Бъйикли Мехмед паша. X. Шабанович доказва, че именно той бил назначен за румелийски бейлер-бей и бил натоварен да подготви стария римски път Вия Игнация за преминаване на войски и оръдия към адриатическото крайбрежие.

 

3. Игра-състезание, при която конниците се стремят, препускайки коня, да свалят поставени ниско на земята кегли.

 

4. Село Джура, на р. Шкумбини в Албания.

 

5. Река Шкумбини.

 

6. Неустановено.

 

7. Погрешно са поставени точките на името Подградец.

 

8. Става дума за р. Дрин, която изтича от Охридското езеро.

 

9. Арабското име на р. Аму-даря.

 

10. Адриатическо море.

 

11. Днес няма такова име. Вероятно става дума за планината Пефино, източно от Охрид.

 

12. Медаин се наричал древният Ктесифон, столица на Персия преди завладяването ѝ от арабите.

 

13. Старото име на Цариград — Византион.

 

14. Спани се нарича една албанска феодална фамилия от XIV—XV в. Разказът за седемте краля всъщност отразява голямата феодална раздробеност на Балканите през XIV в., когато градовете много често менели владетелите си.

 

15. През 1443 г. Мурад II се оттегля от престола и султан станал син му Мехмед II. През 1444 г. във връзка с похода на Владислав Варненчик и Ян Хуниади държавните сановници отново довели на власт Мурад, който управлявал до смъртта си през 1451 г.

 

16. През XVII в. титлата везир започнала да се дава и на бейлер-бейовете, а не само на т. н. кубе-везири, членове на султанския съвет. С упадъка на империята започнало и едно „поевтиняване" на титлите и званията.

 

17. Гр. Ресен.

 

18. Става дума за Охридската патриаршия-архиепископия, която просъществувала до 1767 г.

 

19. „Зулм", „зулюм" ще рече насилия, терор.

 

20. Става дума за поселището, което е извън крепостните стени, за „вароша".

 

21. Несъмнено става дума за някакъв мюсюлмански мит, свързан с този Судак и лозето му, обаче този мит не ми е известен.

 

22. Xафъз ибн Омар (умрял 880 г.), известен под името Хафс. Автор на един трактат върху правилното четене на Корана, който се смятал за особено авторитетно съчинение в тази област.

 

23. Мохамед ибн Исмаил абу Абдуллах ал-Бухари (810—870), съставител на един грамаден сборник с предания за живота и постъпките на „пророка" Мохамед. В сборника той включил само онези предания (хадиси), които били „истински", т. е. чиито източник бил несъмнено някой от сподвижниците на Мохамед. Поради това сборникът му станал известен под името „Сахух ал-Бухари", т. е. „Истинният [сборник] на Бухари" и се ползувал с извънредно голямо разпространение сред мюсюлманите.

 

24. Легендарен персийски майстор-каменоделец, легендата за когото е претворена в наше време от Назъм Хикмет в поемата му „Ферхад и Ширин".

 

299

 

 

25. Евлия Челеби разказва, че венецианците, които тогава били във война с Турция, застрашавали областта Маня (областта на древната Спарта), че той бил натоварен да разнесе един ферман до военозадължените хора в Румелия да се стекат за защитата на Маня.

 

26. Султан Ахмед I (1603—1617).

 

27. Неустановено. Вероятно е изчезнало.

 

28. Не може да се идентифицира.

 

29. Вероятно село Петрино в планината Петрино между Охрид и Ресен.

 

30. Евлия Челеби посещава тези градове през 1666 г. Описанието им е дадено в т. V.

 

31. Сега Аргос Орестикон, Костурско, Гърция.

 

32. Сега Бихлищ в Албания.

 

33. Костур, сега Кастория в Гърция.

 

34. Всъщност трябва да се движи на югоизток.

 

35. Гр. Старова в Албания, на брега на Охридското езеро.

 

36. Неустановено.

 

37. Може би е погрешно написано името на село Дърмени, което авторът и издателите са смесили с по-понятното им Дервент.

 

38. Село Гявато, между Ресен и Битоля.

 

39. Непопълнено. Реката е Драгор.

 

40. В оригинала „Манастир".

 

41. В том V.

 

42. В единия от ръкописите името е написано „Беслу". Може би става дума за село Белани, на брега на Черна река.

 

43. Река Черна.

 

44. Неустановено.

 

45. В том VI. Виж тук стр. 21 и сл.

 

46. Гр. Радовиш.

 

47. Дн. град Кавадарци. Евлия Челеби и при тези описания не следва постоянно една посока, а криволичи, което ни кара да се съмняваме, че той наистина е посещавал тези градове.

 

48. Неустановено.

 

49. Гр. Валандово, югозападно от Струмица.

 

50. Става дума за персийския шах Дарий III.

 

51. От турското „юстю" — горе, горен и „румче" — византийски, гръцки, т. е. „горните (редове) — на гръцки".

 

52. Кубанските степи, степите западно от Азов.

 

53. Степите от устието на Днепър до Азов.

 

54. Много от тези племенни названия сега не могат да бъдат идентифицирани с някое кавказко племе.

 

55. Тюркските племена приели исляма през IX—X в. и всичко казано тук е съчинено от средновековните тюркски мюсюлмански автори, за да изтъкнат, че и техните племена са имали връзка с „пророка" Мохамед.

 

56. През 1389 г. е станала знаменитата битка при Косово поле.

 

57. Княз Лазар?

 

58. Става дума за Милош Кобилич, който се промъкнал до Мурад и го убил.

 

59. Бариде на арабски означава прохладен, студен.

 

60. Кухистан се нарича една област в дн. Афганистан.

 

61. Персийски шах от VI в.

 

62. Митичен персийски шах.

 

300

 

 

63. Не е ясно какви строежи има предвид тук Евлия Челеби. Във всеки случаи не става дума за пирамидите.

 

64. Махала Мечково, сега съставка на мах. Баскалци, община Първомай, Петричко.

 

65. 1062 г. започва от 14 декември 1651 г. и завършва на 3 декември 1652 г.

 

66. Цитат от Корана.

 

67. Цитат от Корана.

 

68. Всъщност думата „менлик" не означава нещо цинично или ругателно в арабския език.

 

69. Неустановено.

 

70. Ветрена, западно от Струма, сега Неон Петрици, Демирхисарско.

 

71. Не е ясна етимологията на думата.

 

72. Т. е. река Струма.

 

73. Не е установено.

 

74. Чепеларска река.

 

75. Неустановено.

 

76. Град Асеновград.

 

77. Може би църквата в Асеновата крепост.

 

78. Село Горни Арбанас и с. Долни Арбанас, сега Горнослав и Долнослав, Пловдивски окръг.

 

79. Село Цървен (Червен), Пловдивски окръг.

 

80—81. Неустановени.

 

82. Вж. бел. 78.

 

83. Попово, сега с. Искра, Пловдивски окръг.

 

84. Мусатлий, сега с. Орлово, Хасковски окръг.

 

85. Неустановено.

 

86. Сега с. Долно Войводово, Хасковски окръг.

 

87. Един от притоците на Олудере, сега Харманлийска река.

 

88. Погрешно поставени точки при името на с. Кютюклий, сега с. Корен, Хасковски окръг.

 

89. Село Елесча, Елехча, сега Тракиец, Хасковски окръг.

 

90. Осман баба текеси, сега с. Текето, Хасковски окръг.

 

91. При село Оброчище, Варненски окръг.

 

92. Започва на 21 май 1670 г. и завършва на 9 май 1671 г.

 

93. Започва на 4 юни 1505 г. и завършва на 23 май 1506 г.

 

94. Неустановено.

 

95. С. Татаркьой, сега с. Конуш, Хасковско.

 

96. С. Войводово, Хасковско.

 

97. С. Манастир, бившето Хасарлобас, Хасковски окръг.

 

98. Неустановено.

 

99. С. Идебик, сега с. Книжовник, Хасковски окръг.

 

100. Сега с. Корен, Хасковски окръг.

 

101. Бившето Теке-кьой, сега Малево, Хасковски окръг.

 

102. Село Корашли, Княз Борисово, сега Славяново, Хасковски окръг.

 

103. Село Фъндъкли, сега Лешниково, Хасковски окръг.

 

104. Сега с. Лозен, Хасковски окръг.

 

105. Неустановено.

 

106. Свиленград.

[Previous] [Next]

[Back to Index]