Пътепис

Евлия Челеби

 

4. Пътуване от Крим през Добруджа за Одрин и Цариград

 

 

- Тулча (75)

- Бабадаг (75)

- Хаджиоглу (76)

- Нови пазар (77)

- Ямбол (78)

- Хасково (82)

- Хавса (83)

- Одрин (84)

 

 

В началото на 1667 г. Евлия Челеби се намира в Крим, откъдето потегля заедно с Ак Мехмед паша за Цариград. През последната десетдневка на март те пресичат Дунава и пристигат в Тулча. Из том VIII.

 

 

Пътната станция в град Тулча, т. е. границите на провинцията Добруджа

 

Мехмед паша отседна в къщата на тулчанския емин, а всички войници получиха гостоприемство в къщата на Буджакли Мустафа ага, която наистина е построена намясто, главно за да оказва гостоприемство. Оттам след пет часа в южна посока стигнахме

 

Пътната станция на град Бабадаг

 

В този град е погребан Саръ Салтък султан, т. е. честитият Мехмед Бухари и този град е станал вакъф на неговото упокойно място. Всичко това е писано по-горе в нашия том II, [1] обаче сега през 1077 г. прекарахме трите дни на рамазанските празници [2] тук и се видяхме, опознахме и забавлявахме с всички приятели. Слава на твореца, имаше един мой приятел, с когото не ни се беше удало да се видиме от двадесет години, а сега дойде в къщата, където бях получил гостоприемство и се видяхме.

 

Беше празничен ден; в моя дом, в моята къща имаше

посещение за приветствие: с мене дните са честити, каза.

Мигът отмина, миг на приятни, сладки разговори.

 

75

 

 

Благославяйки божието величие, отмина

приятното въплощение на насладата.

 

След това за пет часа в южна посока стигнахме пътната станция на село Тенри верди. [3] Оттам вървяхме 6 часа до село Кара мурадлий. [4] Оттам за 4 часа до село Муруветли. [5] След още четири часа бяхме в село Черачи. [6] От него за 4 часа стигнахме село Али бей [7] и оттам за 5 часа дойдохме в

 

Пътната станция на процъфтяващия град Хаджиоглу [8]

 

Областта от крепостта Тулча и до това място Хаджиоглу Пазаръ се нарича Добруджа. В старо време този град Хаджиоглу, заедно с крепостта Провадия били под властта на краля на Добруджа. В . . . година властвуващият в Одрин самодържец Иса Челеби, син на Баязид хан Светкавицата, завладял този град Хаджиоглу от ръцете на краля на Добруджа и изравнил укрепленията му със земята. Описанието на града е дадено по-горе. [9]

 

Понеже по онова време в този град Хаджиоглу по начало си нямаше вода, всички везири-мухафъзи на Очаков, когато трябваше да квартируват с войските си в града, за да охраняват намиращите се по черноморското крайбрежие крепости, градове и села, жителите на града носеха вода за пашите с коли от едно място, отдалечено на един еднодневен преход. А Дервиш Мехмед паша, когато бил мухафъзин и бил в града, изразходвал за вода 40 000 гроша, което е записано в протоколните книги на съда.

 

Но сега представителят на везира Кьопрюлю-заде Фадил Ахмед паша, източникът на благодеянията Ибрахим ага изразходвал 50 000 гроша и докарал в град Хаджиоглу 8 течащи чешми, с което потопил града във вода. Много хиляди божии роби били отървани от разноските за вода за везирите и много стотици хиляди божии твари били напоени с вода. Станали големи угощения. От страна на големците били поставени на стълбове при течащите чешми надписи-хронограми, пожелаващи на благотворителя да пие чистата вода на райските места и на райската река Кевсер.

 

76

 

 

Сам той изказа хронограмата: — „Аз съм само посредник на владетеля, даряващ водата" [10]

 

Тази хронограма е съставена лично от тях. Друг надпис-хронограма на друга чешма:

 

Направи се течаща чешма с животворна вода. [11]

 

Друг надпис-хронограма, съставен от Теджли Челеби:

 

Ето Теджли святоговорещ изрече хронограмата:

„Протече навсякъде водата на Земзема, [12] на извора на Аврама." [13]

 

Друга хронограма, на Намика:

 

И изрече Евлия тази свята хронограма:

„Тече изворът, наричан райски източник." [14]

 

И така, описаха се подробно по-горе хронограмите на осемте течащи чешми. Освен тези благотворителни чешми са построени и една покрита чаршия на султанския пазар, а също и една привлекателна баня, с които градът Хаджиоглу се е оживил. Този град лежи изцяло в територията на провинция Добруджа. Като тръгнахме от него пак в южна посока, след четири часа навлязохме в областта Делиорман, в пътната станция на село Кючюк дюллюк. [15] Оттам за пет часа — до пътната станция на село Мураданлу [16] — а след това за три часа стигнахме

 

Пътната станция на град Нови пазар [17]

 

Пътешествувайки пълни 20 години по тези страни, ми се е случвало 40—50 пъти да минавам вляво или вдясно от този град, но не ми се е случвало да вляза в него. Сега ми се отдаде да го видя — той бил един оживен и украсен богат град. Сега е хас на пашата на Силистренския еялет, управлява се от войвода. Каза е със 150 акчета. Има местен спахийски старейшина, еничарски сердарин и надзорник на пазара, но няма шейх юл-ислям и старейшина на благородниците. Градът е разположен в едно китно и богато на ливади поле. През града протича река, наричана Егри дере (Крива река). Има 150 покрити с керемиди и тръстика къщи, с лозя и градини, с големи фамилии [в тях]. Има 20 дюкяна и три благоустроени безистена с железни врати, изградени от камък

 

77

 

 

като крепости, едно теке, два хана, параклис с два михраба и една покрита с олово джамия на Ахмед паша. Над вратата на джамията с релефно писмо стои хронограмата: „Причина да се построи джамията е Ахмед паша, а изгради светата джамия Мустафа в 981 година." [18] Радва се на още една джамия, до моста — джамията на Мехмед ага. Понеже въздухът и водата на този град са приятни, има много зърнени храни, лозя и градини.

 

Като се вдигнахме оттам и тръпнахме пак на юг, за два часа стигнахме до село Мадара. От една съвсем отвесна скала изтича животворна вода, достатъчна да кара двадесет воденици. Много са лозята и градините му. Това място е все още изцяло в областта Делиорман. От там за четири часа дойдохме в село Кьопрюкьой, [19] на брега на река Камчия — българско село със сто и петдесет покрити с тръстика къщи, което е зиамет. Тази река Камчия извира от планината Шипка и извивайки през долините на Казанлък, Дорова Копаран се влива в Черно море до местността Галата южно от Варна. [20] Като пресякохме тази река по един дървен мост и вървяхме един час, стигнахме селото Смедовак [21] — едно чисто българско невернишко село. Оттам със стотици хиляди трудности навлязохме в планината Чалък кавак, [22] пресякохме реката Малка Камчия, вървяхме пълни 5 часа по нанадолнището в южна посока и стигнахме в пътната станция на село Добрал [23] Това е подобно на град, голямо село с български неверници, зиамет. Оттам на пет часа — Бей кьой, [24] а оттам за 4 часа стигнахме в Паша кьой. [25] В това село Ахмед Герай султан, син на нашия господин Мехмед Герай хан, излезе да посрещне Ак Мехмед паша и с екскорт го съпроводи до дома си. Станаха големи пиршества. Той разпита този ваш бедняк за оставането на баща му за повелител на Дагестан и за всички събития и направи щедри дарения на бедняка (Евлия Челеби). Като се вдигнахме след това, за 8 часа стигнахме

 

Стария град Булгар-или, т. е. укрепения град Ямбол

 

Той бил един от градовете на крал Адроне [26] и през 767 г. [27] Гази Худавендигяр, побеждавайки сръбския крал,

 

78

 

 

именуван Деспот [28] — слаб крал на гръко-православните неверници, го отнел от ръцете му. Бидейки един от видните укрепени български градове и като голям град през 767 г. Гази Худавендигяр, т. е. загиналият при Косово султан Мурад I, го завзел чрез ръцете на Тимурташ баба, осем години преди да бъде покорен Одрин. Територията му е на брега на реката Тунджа, разположен е на един приличащ на остров нос, от двете му страни е реката Тунджа. Крепостта му била разположена на един висок хълм и по време на завоюването ѝ е предизвиквала затруднения, та след като била завзета, била разрушена. И понастоящем в махалата на Суфийската джамия личат и се виждат основите на вътрешната крепост. Разположен е в Румелийския еялет и е зарегистриран като хас на татарските султани — изключен от контрола на канцеларията и свободен от външна намеса. Той е център на честита каза със 150 акчета. Има шейх-юл-ислям, старейшина на благородниците, местен спахийски старейшина, еничарски сердарин, надзорник на пазара.

 

Тук в един грамаден като кервансарай обор е разположен един керван от пет хиляди мулета на Османовата династия. Затова целият град е освободен от произволните и тежки данъци и цялото му население е от мюселеми. [29] Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страна на северната звезда .им,а възвишения и хълмисти места с лозя. Целият е оживен и украсен, домовете му са големи, а край реката Тунджа са разположени многоетажни каменни сгради, украсени с балкони. Благоустроен град е. Особено пък султанският дворец на сина на кримския хан Герай султан е един украсяващ света дворец.

 

Той има всичко 17 мюсюлмански махали, една гръкоправославна махала и една еврейска махала. Най-напред е... махала. Има всичко 3500 къщи открай-докрай покрити с керемиди с рубинен цвят, с каменни и кирпичени стени, със закрити балкони, големи порти и осеяни с прозорци. Всичките му улици са покрити с чисти останали от старо време каменни настилки от едри камъни като царски пътища. Има всичко 280 оживени и украсени дюкяни. Сред всичките му занаятчии най-много са халваджиите и обущарите. Наистина, сладка халва

 

79

 

 

става! Има още пет покрити с олово и подобни на крепости здания и един солиден безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица. Има забележителни и богати старейшини на търговския и занаятчийския еснафи. Има един покрит с керемиди и оживен пазар за брашно, където се събират следуемите се държавни такси. В цялата чаршия има пет оживени и препълнени търговски ханища, а на брега на река Тунджа има още един хан. Има всичко 6 бекярски стаи. Има всичко три бани — на брега на реката Тунджа. От всички най-украсена и съвършена, с приятна вода и въздух и по постройка е Старият хамам, на чиято врата има отбелязан следният надпис-хронограма: „Заповяда да се построи този хамам султан Мурад хан, син на Мехмед хан, син на Баязид хан Светкавицата през 838 година. [30] Близко до банята на брега на река Тунджа има малък...

 

В този град има всичко 17 михраба, от които седем са джамии за петъчна молитва, а останалите са параклиси и местни молитвени домове. От всички най-добре е уредена, украсена и оживена светата джамия, прочута с името Ески джами (Старата джамия), притежаваща много стари приходоизточници и привличаща много големи тълпи. Тя е един стар молитвен храм, който бил построен от един еничарски ага. Това е една просветлена джамия. Минарето ѝ е четириъгълно, прилично на кула. В двора ѝ има един ханефитски [31] водоскок — място за извършване на предмолитвено измиване. Около храма има оживени медресета. Тази джамия е с вътрешен двор.

 

След нея, пак в чаршията на вратата на ХаджиЮсуфовата джамия е следният надпис: „Построи тази свещена джамия благотворителят Хаджи Юсуф, — молитва за душата му". Това е написано.

 

На брега на река Тунджа е джамията на суфиите, също покрита с олово. Тази джамия е с главозамайващо високо минаре, над чиято врата е нареден следният надпис: „Тази сграда за свещена джамия и достоен молитвен дом бе построена от шейх Мехмед, известен като ибн-Ноктаджи. Тя беше завършена на 1 джемази юл-ахър от месеците на осемстотин осемдесет и шестата година". [32] В акта за посвещаване на имоти на тази джамия

 

80

 

 

е вписано преданието, как с помощта на великите светии тази джамия била построена за три акчета. Посещавана с любов за слушане, това е една оживена, прочута и известна джамия. Тези са прочутите джамии [в града].

 

Има всичко три медресета за учените. Първото е в двора на Ески джамия — медресето на еничарския ага. И медресето на Ноктаджи и Хаджи Юсуфовото медресе, чиито учени и суфии са прочути. Обаче няма специални заведения за изучаване на разночетенията на Корана н на религиозните предания. Има всичко единадесет училища за обучаване на децата на азбуката. Всичко на пет места има текета с хора от сектите-ордени. От всички най-оживено е текето при Суфийската джамия.

 

Описание на грандиозната градска постройка. В този град на две места на протичащата през него река Тунджа, има грамадни паметници, солидни мостове, с по седем свода, поставени на каменни основи. Те са една внушителна постройка. А отгоре са поставени дебели дървета, настлани с дъски. Строител-благотворител им е Гази Худавендигяр.

 

Друга чудна постройка. Над тези мостове пак на река Тунджа има една водна мелница със седем коша, която се движи от чудно по-чудно. Като се отдалечаваш от река Тунджа в западна посока и дори до сарая [33], има едно огромно поле, в което обработените земи са многобройни, а даровете и плодородието му са изобилни. Това е едно обсипано с лалета място. Пак на река Тунджа близо до Суфийската джамия има една воденица със седем камъка, която е вакъф и наследствен имот на дъщерята на Ахмед паша.

 

Благотворното действие на водата и климата му. Водата и климатът му са крайно умерени, те са много обичани и влечението към тях е похвално. Цялото му население е юруци читаци, обаче има твърде много богобоязливи хора. С една дума, това са благодатни места с разкриващи благодат [хора]. Раята му се състои от български, гръцки, еврейски и сръбски неверници. Извънредно богат с плячка град е. Ловът и ловните соколи са без граница и без чет, поради което предишните владетели са пазили тук всички «римски ханове и хански синове като залог и който се окаже в правото да стане хан, правели го хан на Крим.

 

81

 

 

Описание на гробниците в град Ямбол. Най-напред при Суфийската джамия са погребани толкова много знатни божии светци, над всеки който има по един надпис с изложение на деянията му и паметни строежи, та описанието им би ни отнело много думи.

 

Тук Крим Герай султан също даде подаръци на Мехмед паша. След това вървяхме 4 часа по посоката на Мека и стигнахме пътната станция в село Фъндъклии. [34] Това село е от сто къщи, разположено на брега на реката Тунджа. Има една баня и една джамия, над чиято врата стои следният надпис: „Джамия на Бахт Герай султан син на Бехадър Герай хан, 1062 година". [35] Тук живеят няколко султани. Оттам за четири часа стигнахме градът Казълджа ениджеси. [36] Преди, през 1064 г. [37] заедно с Мелек Ахмед паша го посетихме и е описан по-горе в том III, заедно с надписа от джамията на честития шейх Гаваз Мехмед Челеби. Като потеглихме от там и вървяхме един час, заваля пороен дъжд, реките преляха и много хора изпозатънаха. Стигнахме пътната станция в село Анбарлии [38] — един култивиран зиамет, мюсюлманско село. На два часа от него — село Авренлии [39] — мюсюлмани. На 4 часа оттам един голям приют е текето Мухиеддин баба, което беше прославено по-горе. От него за пет часа минахме село Саръ Талашманлий. [40]

 

Описание на оживения град Хасково.

 

Двадесет-тридесет години пътувам по тези страни и не бях видял този град, който наистина бил оживен и приятен град. Намира се в територията на санджака Кърк клисе и е каза със 150 акчета, а нахията му има ... села. Вакъф е на джамията на Махмуд паша, чийто войвода със 102 души го държи и владее. Има всичко 250 покрити с керемиди отдолу до горе уредени къщи, една приятна баня, около 50 дюкяна, един покрит с олово хан, едно покрито с олово медресе, три първоначални училища, три текета и една уредена и натъкмена, покрита с олово, радваща окото и привличаща сърцето джамия. Всички тези споменати благотворителни сгради са благодеяние на Коджа Махмуд паша. Има

 

82

 

 

и една покрита с олово извънредно уредена джамия, над чиято врата има следната хронограма:

 

Имайки искрените намерения като единствен другар

Все пак направи едно голямо добро този;

Споменът за щедростта му вечно ще се пази

и се изрече хронограмата: „Благото е богоугодно."

988 г. [41]

 

Има пет търговски хана и една благотворителна страноприемница, която оказва милост на всеки богат или беден, мюсюлманин или немюсюлманин. И лозята, и градините му са украса на света. Водата и въздухът му са приятни, разположен е сред плодородно поле. Богато градче е. Оттам на 6 часа в южна посока е

 

Пътната станция на град Хафъза или Хавса

 

Като благотворение на някой си Хафъз, събеседник на султан Сюлейман хан, беше подробно възхвалено през 1065 г. в том III. Благоустрен град е. Тук отседнахме заедно е Хани паша, син на Соколлу Мехмед паша, а в същия момент дойде и египетският бей Наували бей с египетската хазна. [42] Той също отседна заедно с цялата египетска войска и заедно с пашата и Наували бей си направихме взаимно богати угощения. След пировете, съгласно формите за приятелско кореспондиране Ак Мехмед паша изпрати по мене, бедният, едно любезно украсяващо пръстите писмо до намиращия се при султан Мехмед в Одрин одрински каймакамин Кара Мустафа паша, [43] като избра и изпрати една слънчева красавица с неразпукната девственост целомъдрена девойка, един симпатичен като отражение на мировия дух черкезин момък и четири големи инкрустирани китайски вази, два сокола от брега на реката Едел, две пушки с приклади от алоево дърво, пет чифта зъби от морж. Като ми предаде тези подаръци, за пет часа стигнах

 

83

 

 

 

Пътната станция на старата столица, големия богоохраняван град Одрин

 

И той също беше възхвален през 1065 г. [44] Още в първия момент кехаята на каймакам-пашата Кара Ибрахим кехая дойде и отведе мене, беднякът, при каймакам Мустафа паша. След като «му целунах ръката, той ми каза: „О, мой Евлия, добре дошъл. Ние чухме, че ти си ходил при немския крал заедно с пашата посланик." Рекох: „Наистина, ефендим, верно е. В продължение на три години обиколих и обходих земите на седем кралства, провинцията Трансилвания, след това провинцията Краков, след това провинцията Крим, след това заедно с Мехмед Герай хан Дагестан, след това от Московската провинция до Азов заедно с московския пратеник и най-после заедно с вашия брат Мехмед паша сега бях в града Хавса. Той изпрати вашия беден слуга до Вашата господарска особа със скромни подаръци както всички бедняци, и с едно сладкодумно послание." Като казах това, всички подаръци бяха приети. От всички най-голямо възбуждение предизвикаха соколите. „Я, мой Евлия, недей да се стесняваш, а хубаво се насити. Чух, че имало бели орли. Донеси ат тях да дадем на нашия самодържец, а на тебе ще се окажат безгранични благодеяния и ще ти дадем каквото би поискал."

 

Казах: „Аз обеднях в големите пътувания за отплата на моя султан. В Черкезката провинция в село Хатукай от пазара купих три, но останаха само два." „Верско браво! Та донеси ни от тях, те тъкмо ще оправят цялата работа" — каза. „Три години ти пътешествуваш и в края на краищата и на нас трябва да се каже едно-друго. Колко време седяхте в крепостта Виена на немския кайзер, какъв е нейният вид, разположение, форма, особености и здравина и до каква степен са силни укрепленията ѝ?" Каза това и после два пълни часа ме разпитва за крепостите Виена, Прага, Янък, за крепостта Позун [45], така че вашият бедняк още не дошел от път, остана без сили и без дъх. След като получихме вечерята, отново чак до среднощ разказвах, сиромахът, за тригодишното си пътешествие.

 

Когато запита пак за крепостта Виена, аз, беднякът, казах: „Господарю мой, защо ме питате за Виена? Виена е една проклета крепост, която е ключ на цяла Унгария,

 

84

 

 

Германия и за седем кралства и е столица на немския император, която всички крале са се задължили да пазят от сломяване. Султан Сюлейман бил разбит от неверника под Виена и като оставил сюлеймановата шатра, артилерията, хазната със съкровищата, а вътрешните аги яхнали биволите, които теглели топовете, и изпаднали в положението да търсят спасение за душите си. В онази студена зима едва се спасили. След това султан Сюлейман клетвено се помолил: „Господи, ако мои деца от най-чистата ми жила и моите войски се появят под Виена, пусти да останат, а които се върнат голи, да останат и нищо да не намерят, да получат проклятие както фараона [46], Язид [47], Мерван [48] и Карун [49], да достигнат в огъня да горят и никаква помощ да не получат!" — така казал в молитвата си. В толкова драгоценни истории е подробно описано как Сюлейман хан бил разбит при Виена, удостойте ги с погледа си" — казах.

 

Каймакам-пашата Мустафа паша рече: „Мой Евлия, чули сме за поражението на Сюлейман хан под Виена. Обаче, ако нашият господар поиска да се поеме направлението към Виена, ако един велик везир трябва да бъде изпратен като главнокомандуващ срещу Виена, на нас ще се падне да бъдем изпълнители и дори ние да възглавим похода към Виена. Понеже има такава възможност, опасявайки се от нея, аз разпитвам за състоянието на Виена. Ако няма такава вероятност, не бих се считал задължен [да разпитвам]."

 

Тогава пак аз, бедният, казах: „Господарю мой, ако някой велик везир, който и да е, поиска да овладее Виена, трябва цели две години да установи зимните си лагери във вилаетите Буда, Столни, Белград и Егра [50] със сто хиляди татарски войници и със сто хиляди османски войници, да предаде на плячка невернишките земи, за да се пречупят ръцете и крилата на всички неверници. На третата година още щом се разтопи снегът, трябва да се обсади крепостта Виена с всички подготвени снаряжения, а татарските войски да предприемат набези дори до Прага, Люнчат [51], Истрания [52] и да ги оплячкосат. Ако това не може да стане, то в течение на два месеца била завзета или не завзета крепостта Виена, войската трябва да се оттегли още преди да е дошла зимата. Войската да се оттегли отпод Виена, най-напред

 

85

 

 

в близкия Столни Белград, който не е далеч. От него да не се излиза, освен като се осигури спасение. Ако крепостта Виена бъде обсадена по този начин и се получи единомислие и единодушие сред войската, като и се каже: „Плячкосаното движимо имущество е за вас, а крепостта е за султана", с божията помощ не само Виена, но дори могат да бъдат завзети Прага, Амстердам и Англия."

 

След като казаха това, се премина към моето идване от московските страни към Азов с московския посланик. „Господарю мои, посланикът чака в Азов вести от моя господар. Има много големи подаръци." Като казах това, още същата вечер веднага се написаха писма до пашата на Азов Молла Гани паша и кул-кехаята му Сюлейман паша, които да се изпратят до местопребиваването на посланика „Още сутринта, каза той, куриерите да тръгнат за „Очаков". Такива нареждания даде той. Тогава аз, бедният, казах: „Господине мой, ето във Вашия ферман, пристигнал в Азов до Ак Мехмед паша, сте заповядали: елате в средоточието на държавата, и той очаква в Хавса, близко до Одрин, заповедите на моя султан." Като казах това, той рече: „Той е един човек звездоброец. Нека пристигне в Цариград, нека известно време съставя хороскопи, да прави предсказания по звездите и да подготви някоя длъжност. Нека се напише една писмена заповед. Рано сутринта някой да отнесе тази свещена заповед на Ак Мехмед паша. Мехмед паша без да се бави да се отдаде на астролябическите науки в двореца в Цариград."

 

Тогава аз казах: „Господине мой, на агата, които ще носи тази свещена заповед, трябва да се дадат няколко стотни гроша, защото при себе си той няма за сега дори една червена (т. е. медна) пара. Свещената заповед ще отнесе вашият беден слуга, но нека се оправят разноските".

 

След това той рече: „Не, Евлия, няма да е така. Ние бяхме сега твои ученици и ти отсега нататък си с нас". Аз отговорих: „Господине, първо и последно, пред Вас е един скитник и един молещ се за Вас човек. От осем години не съм видял къщите си в Цариград. Нека веднаж да отида и пак ще се върна."

 

Като му казах това, той ми подари 300 гроша за пътни разноски и един кон и взех фермана за отиването

 

86

 

 

на Ак Мехмед паша в Цариград. Тъкмо ги видях в ръцете си, той ми даде една заповед и едно писмо и каза: „Мой Евлия, честитият владетел подари на Мехмед паша хаса Балъ кесир [53]. „Подарявам му в близост една висока длъжност" — каза. Благоволи да му разреши да отседне в Цариград. Прочее ютнеси му заповедта за този хас и тези мои писма и стани получател на подаръците, които ще ми се поднесат. На тебе за заповедта за хаса да даде 2 кесии грошове". Веднага аз, бедният, му казах: „Господарю мой, от тях аз вече получих една кесия и половина, с току-що полученото от Ваше господство 300 гроша — нека бог да ви се отплати за тях, а от моята ръка не ще можете да ги получите". На тези мои думи пашата каза, усмихвайки се: „Хей, мой Евлия, до такава степен ли си без пари и фалирал". Отговорих: „Не безпаричен, но и на този свят и на оня пропаднал може да се нарече онзи честит везир, който в Азов задлъжнял със 600 кесии. Този честит везир ядял в Азоф пилаф от риба, яхния от риба, рибена чорба, — риба ядял, риба обличал и вглъбен в работата с рибата не забелязал проблема за хляба в Азов, и така изкарал четири години. Той е, който може да се нарече фалирал."

 

При тези мои думи той рече: „Повикайте Пире френк Хюсни." Когато Хюсеин дойде, набързо го накара да донесе две кесии и един самурен кюрк, подплатен със зелена чоха и ги връчи в ръцете на вашия беден слуга. Беднякът целуна ръката му, отправяйки благопожелателни молитви. На сутринта той пристигна при Ак Мехмед паша в пътната станция в Хавса, на 4 часа от Одрин...

 

Оттам през Баба-ески, Силиврия и Кючюк Чекмедже на 17 зилкааде 1077 (11 май 1667) г. пристигнали в Цариград.

 

 


БЕЛЕЖКИ

 

1. Неточно. Описанието се намира в т. III.

 

2. Рамазанските празници на 1077 г. се падат на 27—29 март 1667 г.

 

3. Село Танръверди на стария път от Баба-даг за Кюстенджа, западно от езерото Девендерия.

 

4. Село Кара Мурадсе намира на десетина километра западно от езерото Ташаул в Северна Добруджа.

 

5. Село Муруфат, Мурфат е станция на ж. п. линия Черна вода — Кюстенджа.

 

6. Неустановено.

 

7. Село Али бейкьой е западно от днешното Негру водъ, железопътна станция в Румъния срещу нашата гара Иовково.

 

8. Гр. Хаджиоглу Пазарджик, дн. Толбухин.

 

9. В т. III. Описанието е преведено от Д. Гаджанов в споменатата публикация „Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век", Периодическо списание, т. 70, 1909 г.

 

10. Сборът на цифровите значение на използуваните в хронограмата букви дава 1075, т. е. датата е 1664— 1665 г.

 

11. И тук цифровите значения на буквите дават датата 1075 г.

 

228

 

 

12. Земзем се нарича кладенецът в Мека, който, като водоизточник в пустинята, бил на почит сред арабите още преди Мохамед. Понеже се намира в свещения за мюсюлманите град, той се използува у мюсюлманските автори като символ на вкусна вода, макар очевидци-европейци да съобщават, че водата му имала соленоват вкус. Последното е обяснимо, като се има предвид, че се намира в пустинята Хеджаз.

 

13. И тук цифровите значения на буквите дават датата 1075 г.

 

14. Тук сборът на цифровите значения на буквите дава датата 1076 г. т. е. 1665— 1666 г.

 

15. Село Гьокче дюллюк, дн. Бдинци, Толбухински окръг.

 

16. Днес село Мировци, Шуменски окръг.

 

17. В оригинала написано „Йени пазар".

 

18. 981 г. от хиджрата започва на 3 май 1573 г. и завършва на 22 април 1574 г.

 

19. Кьопрю кьой, Злокучене, днес с. Ивански, Шуменски окръг.

 

20. Сведенията за течението на р. Голяма Камчия (Тича) са погрешни. В нейната долина няма села Дорова (Турова) и Копаран, нито минава през Казанлъшката долина, нито се влива в Черно море при Галата.

 

21. Сега гр. Смядово, Шуменски окръг.

 

22. Сега селото се казва Риш, а проходът — Ришки проход.

 

23. Село Добрал, дн. с. Прилеп, Бургаски окръг.

 

24. Имало две села: Турско бей кьой, сега с. Искра и Българско бей кьой, дн. с. Огнен, Бургаски окръг.

 

25. Село Пашино, дн. Маленово, Ямболски окръг.

 

26. Измислен от Евлия челеби крал, който според него бил построил Одрин.

 

27. 767 г. започва на 18 септември 1365 г. и завършва на 7 септември 1366 г.

 

28. Ямбол бил Шишманово владение до падането му под османска власт.

 

29. Т. е. освободени.

 

30. 838 г. трае от 7 август 1434 до 27 юли 1435 г.

 

31. Т. е. съобразен с нормите, установени от Абу Ханифа. Той е основател на една от четирите ортодоксални правни школи в исляма. Роден през 699 г. и починал през 767 г. Неговата правна доктрина била официално възприета в Османската империя. Той изтъква аналогията и правнообоснованото лично мнение като допустими и законни основания за вземане на едно или друго решение по разглеждани съдебни спорове.

 

32. Съответствува на 28 юли 1481 г.

 

33. Става дума за двореца на Гераите в Ямбол.

 

34. Фъндъклий, Тервел, сега Тенево, Ямболски окръг.

 

35. 1062 г. от хиджрата трае от 17 февруари 1651 г. до 5 февруари 1652 г.

 

36. Гр. Елхово.

 

37. Обхваща времето от 22 ноември 1653 г. до 10 ноември 1654 г.

 

38. Село Хамбарлий, сега с. Маломирово, Ямболски окръг.

 

39. Днес с. Славейково, община Маломирово, Ямболски окръг.

 

40. Село Саръ Талашманлий се намира сега в Турция, на около 30 км североизточно от Одрин.

 

41. 988 г. обхваща от 17 февруари 1580 г. до 4 февруари 1581 г.

 

42. Египет плащал ежегодно определен данък към османската държавна каса. В случая се има предвид пратеничеството, което носело данъка.

 

43. По-късно става велик везир — от 1676 до 1683 г. Той водил османските войски при обсадата на Виена през 1683 г. и след поражението им бил екзекутиран в Белград през декември 1683 г.

 

229

 

 

44. 1065 г. от хиджрата започва на 11 ноември 1654 г. и завършва на 30 октомври 1655 г.

 

45. Гр. Братислава, столицата на Словакия.

 

46. В своите проповеди Мохамед заимствувал твърде много неща от юдаизма, включително и отрицателното отношение към фараоните, които според библейската легенда държали в робство еврейския народ в Египет. В Корана са влезли много проклятия спрямо „фараона", което се трактува като проклятие на аллаха срещу фараоните.

 

47. Язид I ибн Муавия, вторият омайадски халиф. При наследяването на престола през 680 г. трябвало да се справи с опозицията, възглавявана от внука на „пророка” — Хюсеин. В схватката при Кербела Хюсеин бил убит, заради което мюсюлманите считат Язид за символ на богуненавистен човек.

 

48. Мерван II, последният омайадски халиф (744—750). Отличавал се с твърда воля и безпощадност към своите политически противници, много хиляди от които били екзекутирани. През 750 г. династията му била свалена от власт и унищожена, а той отдаден на проклятие.

 

49. Карун се нарича тук Харун ал-Рашид, при когото данъчния гнет в халифата достигнал нечувани размери, причинил много въстания, потушени с кървави жестокости от войските му.

 

50. Дн. гр. Залаегерсег в Унгария.

 

51. С името Люнчат в онова време османските автори наричат Лондон.

 

52. Австрия.

 

53. Град в Западна Мала Азия.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]