ПЕТА ЧАСТ
 

44. Източна Тракия след Младотурския преврат от 20 юли 1908 г. ( Хуриет )
 

По време на Посланическата конференция, състояла се в Цариград на 18 ноември 1876 г., Турция отхвърлила предложения проект за административна автономия на подвластните й народи - българи, бошнаци и херцеговинци, и прогласила известната вече Конституция на Митхад паша, която формално признавала граждански и политически права на всички поданици на империята, без разлика на вяра и народност. Конституцията на Митхад паша се появила като вътрешна реакция срещу турския абсолютизъм. Нейният смисъл бил абсолютната и неограничена монархия да се замени с ограничена.

Само че още през следващата - 1877-ма година - султан Абдул Хамид хан Втори отменил конституцията на Митхад паша. Тогава турски патриоти, главно офицери, създали по конспиративен път тайната партия “Единение и напредък”. Напрежението достигнало своя връх, когато на 20 юли 1908 г. двамата братя, офицери от гарнизона в Битоля, Енвер бей и Ниязи бей, извели своите части в околните планини и, подкрепени от гарнизоните в Солун и Скопие, поискали от султана да възстанови конституцията. Абдул Хамид издал ираде ( указ, заповед ) и тя била възстановена на 23 юли 1908 г.

Какво реално донесе младотурският преврат ( неправилно наречен в българската литература и история “младотурска революция” ) за нас, българите в Източна Тракия? Преди всичко амнистия за всички политически затворници, защото донякъде младотурците гледаха на поборниците от Македоно-Одринското революционно движение като на борци срещу султанската тирания. Разрешено беше още да се пеят свободно Ботевите и Чинтуловите песни, основаха се и т.нар. “конституционни клубове” като средища за участие в “свободния” живот. Имаше и ред други свободи, като получаването на всички вестници от България и както се казва в хуриетския химн: “Янасън хуриет, адалет, мусават, яшасън миллет” ( Да живее свободата, равенството и братството, да живее народът ).

За да отвлече вниманието на българите в Източна Тракия, партията на младотурците прибягна до една маневра. В техните среди имало един съвсем млад и завидно интелигентен турчин, който бил роден в България и завършил българска гимназия. Този турчин се казвал Мустафов. Той така “обичал” българите, че си побългарил името. Към бащиното си име Мустафа прибавил българското окончание “ов”. Този турчин бил назначен за инспектор на българските училища в Одринския вилает. Под предлог, че инспектира училищата, Мустафов обикалял българските села и градове и разяснявал идеите на хуриета, т.е. реформите за доброто на всички народности в нова и възродена Турция.

В нашето село Мустафов пристигна през пролетта на 1910 г. Аз бях в четвърто отделение и баща ми ме взе със себе си на събранието, което се проведе в училището. Мустафов на хубав и разбран, но простоват български език произнесе почти двучасова реч. Всичко го слушахме със зяпнали уста. В моята детска памет се врязаха някои негови мисли и думи, които помня и досега, а което не разбирах, по-после ми го разясни баща ми. Много по-късно в моята зрялост открих, че голяма част от казаното на това събрание, е извлечено от старите вековни актове като Гюлханския хатишериф, Хатихумаюна и, разбира се, прословутата конституция на Митхад паша, превърнала се в знаме на панислямската политика на младотурците.

Мустафов разясни разликата между абсолютната и конституционната монархия, които той нарече неограничена и ограничена. Като пример за неограничен монарх той посочи Абдул Хамид хан Втори, който бе детрониран през 1909 г., а неговият наследник - Мехмед - за ограничен монарх. Този интелигентен турчин направи най-интересни разяснения, които засягаха нас, българите. Мустафов се опираше на турски историци, които изследвали обилните материали в техните книжни хранилища. От време на време той поглеждаше към една отворена книга пред себе си, от която прочиташе по нещо, и пак продължаваше да говори.

Мустафов разказа, че когато турците окончателно завладели Балканския полуостров, султанът нарекъл българския и гръцкия народ с общото име “рум-миллет” ( християнски народ ) и ги предал на Цариградския патриарх да ги управлява. С времето обаче гърците заменили “рум-миллет” с “урум-миллет” ( гръцки народ ), от което следвало, че патриархът управлявал единствено гърци. Разликата в произношението на двете словосъчетания била нищожна, но станало така, че не само в империята, но и във външния свят, включително и Русия, смятали, че в Турция живеят само гърци. Това било голяма грешка на тогавашния султан, защото българите трябвало да се управляват не от Патриаршията, а от някаква друга, българска институция. Със създаването на Българската екзархия тази грешка се изправила [*].

С цялата си реч Мустафов искаше да ни убеди, че хуриетското ( младотурското ) правителство ще гарантира самоопределението на народностите в империята и от тази гледна точка той разгледа отношенията между българи и гърци. Според гърците, народността се определяла от това на какъв език се служело в църквата и се водело обучението в училището. Или с други думи, ако гърците успеели някакси да открият гръцка църква и училище в някое българско село, то българите от това село автоматически ставали гърци и губели законното си право да се възвърнат някога към българската народност. Тук Мустафов подчерта, че държавната власт не можела да се меси, но турците нямало да приемат това гръцко становище. И веднага съобщи турското схващане по този въпрос: българи, при това без всякакви уговорки, пояснения и допълнения, щели да се наричат онези жители на селата и градовете, които се чувствали българи, независимо от това дали църквата или училището са български или гръцки.

После Мустафов разясни понятията “българи патриаршисти” и “българи екзархисти”. Патриаршисти щели да се наричат жителите на онези селища, които до Освободителната война имали гръцка църква и училище, но съзнанието им било българско и говорели на български език ( селата Пенека, Ятрос, Серген и др. ). Ако обаче българите патриаршисти решат да заменят гръцката църква и училище с български, от момента на придобиването им те щели да се наричат “българи екзархисти” ( градовете Скопо и Малък Самоков ). А гърци щели да се наричат жителите на онези селища, които открито и доброволно поискат да имат гръцка църква и училище и декларират, че искат да бъдат гърци. Всичко, което направило или предстояло да направи хуриетското правителство, щяло да бъде от изключителна полза за нашето народностно развитие. Гръцките домогвания да асимилират или най-малкото да “елинизират” българите вече били спрени и завинаги обезвредени. Но и ние трябвало добре да разберем...

Мустафов говори още дълго, но аз, пък и много други почти не го разбирахме, защото говореше вече работи, непонятни за нас. Накрая започнаха оживени разговори и спорове, които се пренесоха и на улицата. Спорещите, между които и баща ми, се отправиха към къщата, където щеше да нощува гостът. Турчинът ги поканил да влязат и казал, че добре станало, че са дошли малко по-отбрани хора, защото можело да се кажат повече неща. И тогава съобщил, че бил натоварен от “голямо място” да обиколи колкото се може повече български села и градове и да снеме решенията и намеренията за политиката на правителството, а също и да разбере какво мислят българите по тях.

“Правителството - казал Мустафов, - смята да промени коренно старата Отоманска империя и да я превърне в нова напредничава държава, която да прилича на България”. А това означавало всички граждани, без разлика на вяра и народност - турци, българи и т.н., да бъдат равни пред законите на държавата и да имат еднакви права и задължения към нея. Турската държава вече нямало да бъде само на турците, а на всички народности в нея. И изредил дълга поредица от права и задължения, като особено подчертал службата във войската.

Мустафов заявил: “От сега нататък вие, българите, ще служите в турската войска така, както служат турците, и, ако се наложи, ще се биете срещу враговете на турската държава, която е общо отечество за всички ни”. Тъкмо по това време се събираше първият български набор в турската войска, защото започваше Триаполитенската война и турците извършваха мобилизация. Носеха се също слухове, че Балканският съюз вече бил сключен за война с Турция. По този повод Мустафов казал: “Слуша се, че България ще воюва с Турция. И ако това стане, вие ще воювате в редовете на турската войска срещу България”.

Особено много говорил за училището, като предупредил, че засега турски език ще се изучава в класните български училища, но по-нататък това щяло да стане и в отделенията ( началните училища ). И действително, на следващата година, когато аз постъпих в класното училище на град Бунархисар, турски език имахме по програма всеки ден. Учебникът ни по турски, както и всички останали, идваше от Македония ( Солун ).

“Не може да живеете в Турция, която е ваше отечество - продължил Мустафов, - и да бъдете нейн враг. Учете се вие, учете и възпитавайте децата си да обикнат отечеството си Турция. Изпращайте ги да се учат в турски училища, които, за разлика от българските, се издържат от държавата и учението е безплатно [**].

Мустафов казал още, че българите в Македония изпратили много момчета българчета да се учат в султанието ( турско училище в Цариград ). Наскоро след това един наш учител ( Иван Попдимитров ) отишъл в Цариград и между другото се досетил и отишъл да види това училище. То било модерно, светско и в него наистина имало ученици-българчета, но... по дух и насока на възпитанието султанието много приличало на някогашното еничарско училище.

Някога българският народ е платил кръвен еничерски данък за укрепването на военната Османска империя. Сега от нас, българите в Източна Тракия, се искаше да платим цената за величието на младотурския пантурцизъм.
 

*. На друго място разказах за вековния спор за името на моето родно село Рум беглий. Без да познаваме изследванията на турските учени и като разчитахме единствено на разказите на нашите деди за разликата между “рум и “урум”, по-будните и интелигентни българи по мое време напълно самостоятелно стигнахме до извода, че това, на пръв поглед незначително езиково различие има стратегическа цел: да заличи българската народност от картата на Източна Тракия - бел. авт.

**. Българските училища се издържаха от населението или от Екзархията – бел. авт.

---------------------------------------------------------------------------------

Младотурците прокламираха, че занапред всички турски граждани - християни и мюсюлмани - щели да имат равни права и задължения към държавата и щели да се наричат “отомани”. В новата хуриетска Турция нямало да има място за вмешателства на чужди държави покровителки, защото в нея просто нямало да има онеправдани народи.

Според конституцията на Митхад паша, всички народи в Отоманската империя трябваше да бъдат равнопоставени. Да, само че самата представа за равнопоставеност бе деформирана, по турски. Младотурците посочваха за пример федералното устройство на Швейцария и изискваха от нас, българите, да се откажем от малките придобивки, получени чрез вековни кървави борби, но те не се отказваха от своя национализъм и пантурцизъм. Защото тайната им цел беше не да провеждат истински реформи в полза на подвластните народи, а да модернизират и възродят империята.

И не след дълго тия турски маневри се разбраха: първо закриха конституционните клубове, после престанаха да се внасят вестници и въобще печатни книги от България, защото се изплашиха от силното желание на българите да четат и да се учат и накрая турският поглед отново стана мрачен, както в старата Хамидова Турция. Отново планомерно и с още по-голяма сила започна унищожаването на българщината в родната Източна Тракия. Сега обаче това се вършеше с нови изтънчени и модерни политически средства.

Ето един пример от ученическите ми години за хуриетско “равноправие” между българи и турци. В град Бунархисар 3/5 от населението беше българско, а 2/5 - турско и гръцко. Хуриетската държава реши да построи в града две училища: българско и турско. Съобразявайки се с нуждите на двете народности, държавен орган установи, че българското училище ще струва петстотин златни турски лири, а турското - деветдесет. Държавата обаче отпусна по деветдесет лири за всяко от училищата. Турското училище се построи за тая сума. Построи се и българското, само че ние, българите в Бунархисар, събрахме и добавихме още четиристотин и десет златни турски лири. Никой от нас не се възмути. Всички приехме случката със снизходителна усмивка, защото знаехме какво може да бъде “равноправието” във възродена Турция.

[Previous] [Next]
[Back to Index]