ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 Опитът за цялостно научно осветляване дейността на ВМРО в граничния Петрички окръг е професионално предизвикателство, тъй като не става дума само за краеведски тип проучване, което ограничава авторските дирения в известни рамки и води до маловажни резултати. Географският и хронологичният обхват на самостоятелно неаанализираната значима тематика дава възможност да се откроят и оценят едни от важните прояви на българската революционна организация през най-драматичното и трагично време от нейното развитие.

 Като революционна институция на македонските българи, дейността на ВМРО в Петрички окръг не би могла да бъде пълнокръвно осмислена без тълкуването на три взаимно свързани проблема: отношенията с българската държава, личностният лидерски фактор в развитието на македонското освободително дело и двойнствената природа на ВМРО.

 Подписаният унизителен Ньойски диктат предопределя стратегическите насоки на българската външна политика. Всички правителства са принудени да отчитат трагичните следвоенни реалности. Желаейки да запазят придобивките от войната, Югославия, Гърция и Румъния настояват пред София за ликвидиране на българското освободително движение, породено от тяхната държавна политика на асимилиране и терор. Особено активна е Югославия, тъй като поради обезбългаряването на Егейска Македония, ВМРО провежда четнически акции и динамитни атентати само във Вардарско.

 В отношенията си спрямо ВМРО българските правителства остават верни на традиционната предвоенна линия. Официалното противопоставяне срещу Организацията има тактически характер, то не е принципно и е породено от конюнктурни международни обстоятелства. Дори и при земеделското правителство, когато конфликтът е най-ожесточен, не липсват опити за взаимно разбирателство и помирение. След Първата световна война сред българските управляващи кръгове става все по-отчетлива втората политическа линия спрямо ВМРО. Нейната българска национална същност не е поставена ни най-малко под съмнение. Но заедно с укрепването на българската държавност и възходящото развитие на европейското ревизионистично движение, започват да се налагат и въпросите за необходимостта от рязка промяна в поведението на ВМРО, за историческата потребност и политическата целесъобразност от революционни прояви, организирани в пограничния окръг. Българските дипломати първи сочат отрицателните последици от традиционно водената жестока война, чрез която се поддържа открит македонският въпрос пред света. Изходът е в прекратяването на всяка революционна дейност в България, в преместването на командния център сред “поробената българщина” и воденето на тайна “мирна пропаганда, за да се приготвят в Македония хора, които да заявяват гласно пред лицето на сръбските власти, че са българи”.

 Основателните препоръки и съвети на българските власти и общественост за апостолска работа в “Македония под сръбска и гръцка власт” не са уважени от революционните водачи. Създаден е повод за остри критики срещу България, обвинена в нарушаване на международноправните договорености. По този начин напрежението в Европейския Югоизток се отразява негативно върху отношенията между софийските правителствени среди и петричките организационни дейци.

 През целия период стремежът е да се запази Петричко като насъщна територия на ВМРО. За ненакърнимостта на българската база се воюва в Неврокоп и Кюстендил /1922 г. /. След българо-югославската спогодба, подписана в Ниш през март 1923 г., ВМРО е в бойна готовност срещу земеделското правителство и обмисля пренасяне опита от спомагателното строителство в Кърджалийско, Хасковско и Момчилградско. С тайното участие в деветоюнския преврат и чрез съдействието за формиране на правителствената коалиция Демократически сговор, ВМРО укрепва позициите си в Петричко.

 Успешно е сътрудничеството и с другия “неотговорен български фактор” – Тайния военен съюз. В организационните среди се подхранва илюзията, че от ВМРО зависи спасението на България и съдбата на нейните правителства. Въпреки че сред деветоюнци има управленческа воля отговорната политика да се води от отговорни личности, силата на ВМРО в българския политически живот се отчита. Цялата логика на сложните мистериозни отношения подсказва наличието на неподписан, рискован “договор”. Слаба и беззащитна България “узаконява” извоювания статут на ВМРО в Петрички окръг. От своя страна ВМРО се задължава да пази социалния мир в областта и да охранява с бойните си формирования, заедно с малочислената българска стража, западната и южната граница на заобиколеното с неприятели Царство. Освободителната организация на македонските българи с антикомунистическата си идейна позиция и поведение е гарант за вътрешната държавна сигурност, а с бойните части в Пиринска Македония е изграден щит за отбиване на вражески набези от запад и юг.

 Опитите за промени в това статукво са осуетени. Цели осем години при управлението на Демократичския сговор ВМРО има господствуващо положение в окръга. То е утвърдено още веднъж с новите “Неврокопски събития” от пролетта на 1932 г. Силовият безпартиен модел на обществено-политическо устройство до 19 май 1934 г. остава запазен и действуващ.

 Съществено, а понякога и определящо значение не само върху отношенията с българската държава, но и върху развитието на ВМРО, оказва личностният фактор в македонското освободително движение.

 Възстановяването и възходът на ВМРО след войната са до голяма степен заслуга на Т. Александров. Неговите усилия целят да се превърне революционната организация в самостоятелен политически фактор при решаването на македонския въпрос. Александровата идея за учредяване на спомагателната организация в Петрички окръг е приложена от Алеко Василев и Г. Атанасов. Разполагайки с нейната мощ, те са готови да оспорват лидерството на Т. Александров. Към тях се присъединява и Ал. Протогеров, член на ЦК.

 Високото самочувствие на независим политически ръководител, крайната амбициозност и болезнена чувствителност на Т. Александров, са едни от важните причини за възникването на конфликт с правителството на Ал. Цанков. Срещу него никой от отговорните революционни дейци не мисли да воюва, нито пък да превръща Петричко от спомагателна база в арена на остри класови и социални битки. Деветоюнските заговорници обаче ловко използват обстановката след публикуването на Майския манифест и възникналия разкол в ЦК. Те организират убийството на Т. Александров с помощта на опозиционно настроените ръководители в Петричко.

 Още от лятото на 1922 г. Ив. Михайлов следи внимателно разрастването на организационното присъствие в Петрички окръг. Оттогава датират и навременните му предупреждения за “признаците на сепаратизъм” сред привържениците на Алеко Василев. Личността на Михайлов слага отпечатък върху цялостната дейност на ВМРО след Горноджумайските събития от 1924 г. Той е водещата фигура, която благодарение на помощта на военния министър Ив. Вълков, успява да преодолее идейната и организационна криза чрез физическото ликвидиране на действителните и мними нарушители на революционния морал. Михайлов се утвърждава като най-активният, безкомпромисен и краен в идейно и национално отношение представител на новото следвоенно поколение участници в организираното македонско революционно и освободително движение.

 За разлика от Т. Александров, Ив. Михайлов никога не допуска “признаци на сепаратизъм” в Петричко. С учудваща проницателност създава лично предани нему кадри и изгражда организационен безпартиен режим, който е най-важният гарант за неоспоримото му лидерство и за самостоятелността на македонското революционно дело.

 Същностна характеристика в поведението на Ив. Михайлов е фанатичната му преданост към освободителната кауза на македонските българи. Според него, когато се касае за престижа и сигурността на ВМРО, всички мерки са справедливи. В доклада си пред първия окръжния конгрес (гр. Банско, януари 1926 г.) Михайлов посочва, че общият брой на смъртно осъдените през 1925 г. е над 70 души. На конгреса в с. Покровник (юли 1928 г.) “с дълбоко съжаление” е констатирано: “Числото на жертвите в открита борба срещу сърби и гърци” е близо до броя “на наказаните от нас хора”. Това не смущава Ив. Михайлов. Той е със спокойна съвест, даже се чувства горд, “знаейки, че наказаните не са били друго, освен едни преки или косвени оръдия на македонските поробители”.

 Опитите на Ал. Протогеров да ревизира цялостно уредбата в Петричко и да върне ВМРО към традиционните вътрешни начала на изграждане и дейност, са отклонени от Ив. Михайлов и задграничните представители. Разполагащ с доказателства за сериозни нарушения в окръга, Протогеров решава да участвува в предстоящия редовен конгрес. Както Т. Александров на път за конгреса на Серски революционен окръг е убит, така и Ал. Протогеров пада застрелян на софийската улица преди отговорните конгресни дебати.

 Идейните противоречия и тактическото разномислие между двамата членове на ЦК предопределят трагичната развръзка на 7 юли 1928 г., както и фаталното развитие на движението след това. Михайлов, с неговата вождистка амбиция, излиза безспорен победител в последвалата фракционна битка за важното от организационно гледище Петричко.

 И след 1918 г. организираните национални изяви на македонските българи продължават в идейно отношение да бъдат осигурявани от България. Правителството в София още преди конференцията в Париж предлага да отстъпи Пиринския край, ако Югославското кралство и Гърция се съгласят да приемат предложението за “ независима македонска държава”. Представяйки желаното за действително, твърде умозрително революционните водачи вземат на трайно въоръжение “новото решение” на македонския въпрос. Не е случайно, че това е един от идейните мотиви за създаването на спомагателната организация в Българския Югозапад.

 Близо 12 години ВМРО държи крепко позициите си в българския пограничен окръг. Успоредно със защитата на това малко, но “свещено кътче от македонската държава”, постепенно революционната организация пренася дейността си в България и престава да бъде вътрешна. По този начин ВМРО става уязвима от развитието на българския политически живот. За да използва изгодните предимства на пиринската база, ВМРО е принудена да се съобразява с изискванията на българските държавни институции. Но водеща е другата линия. Поставена във враждебна политическа обстановка, изпитваща давлението и на притисканите отвън български официални фактори, революционната организация е застъпник на самостоятелна борба и позиция, която докрай има поддръжници сред нейните членове и немалко съмишленици. Затова в Петрички окръг и изобщо в България ВМРО има двойнствена същност и природа. Последиците от почти всички организационни актове, действия и замисли, са обратни на очакваните добри резултати.

 Нямайки съзнанието, че накърняват българския държавен суверенитет, че вдъхновяват политически сепаратизъм, революционните кадри явно злоупотребяват с узурпираното от тях екстериториално право и се поставят над законите в свободното Отечество. Идеята за работа “съгласно законите на България и нуждите на Македония” все повече се разминава с практиката. Политическото кредо на македонските българи “Всичко за Македония” се сблъсква ненужно с не по-малко свещения девиз “Всичко за България”.

 В крайна сметка революционната институция на македонските българи, предвид усложнените международни обстоятелства, постепенно се отклонява от историческата си мисия. От “вътрешна” тя става външна за “поробената българщина”, от “македонска” се превръща в “неотговорен фактор” с претенцията да бъде общонационален гарант на “македонската политическа програма” в България. От “революционна” се утвърждава чрез ефектните политически убийства и експлозивни акции като тайно терористично съзаклятие. И от “организация” с открито афиширана обществена подкрепа, с масова, идейно здрава членска маса – във формация с платен апарат от кадри и сътрудници.

Нейното съществуване около Пирин планина е доказателство за кризата в българския следвоенен държавен организъм. Разтурянето на ВМРО е възможно само при извънредна обстановка. Като уникално явление в България, ВМРО бе премахната от другия “неотговорен фактор” – Военния съюз, автор на преврата от 1934 г.

 Възникването, развитието и краят на ВМРО в Петрички окръг не е възможно да бъдат представени едноизмерно. Българското националноосвободително движение след Първата световна война като цяло не се увенча с успех. Освободителната кауза на македонските българи е в пряка зависимост от позицията на държавите – победителки и от развитието на международното положение. Организационното администриране в “македонския Пиемонт ” и суровата уредба на тамошната “ държава в държавата “ още повече ускоряват трагичната обреченост на ВМРО в България..

 Следвоенната революционна организация е призвана да продължи освободителното дело при много по-трудни условия. Освен срещу сръбските и гръцки антибългарски власти, дейците на ВМРО воюват срещу българи: земеделци, федералисти, бивши серчани, комунисти, ренегати, противници на организационното становище за решаване на българския национален въпрос, заговорници срещу безпартийния режим в Петрички окръг и др.

 Ръководният състав на ВМРО не успява да мобилизира усилията и възможностите на другите етнически общности – евреи, турци, власи. Надеждата в нелеката борба се възлага главно на македонските българи и на тяхната свободна държава. Основните кадри, членовете и възпитаниците на спомагателната организация, не изменят на българщината. Докрай остават чужди на налудничавите пропагандни тези за “Съветско Петричко”, за “небългарския характер и национален гнет” на населението в този край, за неговото насилствено откъсване от България и отродяване, както и за накърняване на българското духовно единство.

 Краят на легендарната българска организация е драматичен. Упоритите застъпници на борбата за “ свободна и независима Македония” биват преследвани и наказвани от органите на българската държава. Дейците на разтурената ВМРО в Пиринския край остават противници на българо-югославското сближение. Те основателно смятат, че независимо от мотивите, които стоят в основата на споразумението с Югославското кралство, или по-късно с “нова Титова Югославия”, това означава погребване свободата на българите във Вардарска Македония.

 Днес ВМРО е законно регистрирана партия в България. Въпреки съмнителната приемственост със старата ВМРО, новоучредената ВМРО – Демократична партия за македонско национално единство, вече четвърта година ръководи коалиционен кабинет в постюгославската Република Македония. Косвено доказателство за идейната жизненост на ВМРО е наличието в двете съседни държави и на други обществени сдружения, носещи същото историческо име.

 Своебразен наследствен остатък са редица цветисти изрази и фрази, придобили характер на устойчиви словосъчетания. В тях е закодиран суровият характер на онова последно воеводско време, когато комитите “назначаваха и уволняваха, колеха и бесеха”. Сред немалка част от днешните поколения са все още разбираеми някогашните груби закани и иносказателни смъртни присъди като: “ Ке ти перна тимбата [главата]”; “ Ке земеш ли момата, или да тръкам револверо“; “ Ке те лапне месечината”; “ Изпрати го за с. Невратово”; “ Свети му маслото”. Към изразите с тайнствен и зловещ смисъл има други, отразяващи колоритните прищевки на освободеното четническо поведение: “ Не сакаме да ни раните со бюрек, а со печени пилета”; “ Де се е чуло и видело ракията да пиеме со пари “. За крайното площадно регулиране на делничния живот от страна на “съдебните магистрати” говори широко прилаганата наказателна мярка “деветнадесет плюс шест вастигарки на голо” т.е 25 удари с тояга, суровица.

 Извънредното насилие е следствие от принципите на всяка революционна идеология, оправдаваща съществуванието си с правилото “кандило без елей не може и няма борба без жертви”.

 Налице е показателен пример за ненаучно обяснение на произхода на следвоенното политическо насилие. Традиционният антибългарски стереотип на Скопие, в желанието си да разшири на изток пропагандното си въздействие, прави обречени опити за въвеждането на македонистки ориентиран съвременен политически календар. При условията на демократично променящото се българско общество и с вдъхновената отвън помощ на непросветени фанатични защитници на идеята за “ обединена Македония”, под скопска егида 12 септември 1924 г. е наречен “ Ден на геноцид върху македонците в България”. През 1993 г. даже бе посочен фантастичен брой на убитите ”македонци от бугарската ВМРО“ – 182 души през септември 1924 г., а общо до 19 май 1934 г. – 22000 души! Вярно е, че след Първата световна война “неотговорните фактори”, между които е и ВМРО, имат съществен принос за увеличаване страниците на насилието в отечествената история. По непълни данни списъкът на убитите наброява над 340 души. Това не са просто “ македонци”, избити от “ бугарските върховисти и техните оръдия”, а жертви именно на характерното след 1919 г. за българския политически живот насилие. Всички убити са български поданици, членове на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, ВМРО, ВМРО /обединена/, Македонската федеративна революционна организация, противници на безпартийния режим в Пиринския край и нарушители на организационната ценностна система. Да се преобръща заради съвременни политически цели родовото историческо съзнание, което пази спомена за насилствена смърт, погребения без опело и свещи, безкръстни гробове и омраза към явните, или набедени братоубийци, е циничен пример на агресивен духовен тероризъм срещу вечния покой на тези над 340 чеда на Македония. Близкият до историческата истина трагичен брой, който бъдещите изследователи едва ли ще увеличат много, още от сега е значима база за сравнение. Кървавата редица в България от млади, дейни, образовани и буйни личности, без да е подценявана ни най-малко, бледнее, когато е съпоставена с размера на убийствата и издевателствата над македонските българи в Югославия и Гърция, с броя на убитите и невинно осъдените след 9 септември 1944 г. бивши дейци и последователи на революционната организация.

 Изобщо, повече от едно десетилетие ВМРО в Пиринско изгражда и пази своето царство, което е неповторимо явление в отечествената ни летопис. Основната поука е ясна. Обединителният идеал не може да бъде следван с успех, когато липсва надпартийно единодействие, има конфликти между правителства и обществени организации, когато се погазват моралните норми и законни изисквания за правов ред.

 Сложната, легална и тайна дейност на ВМРО в Пиринска Македония утвърждава нейната спомагателна институция като неотделима част от общобългарското историческо битие през междувоенния период.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]