Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание

Любомир Панайотов, Дойно Дойнов, Димитър Минцев (ред.)

 

ПРЕДГОВОР

 

 

Сборникът „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“ е подготвен по случай 80 годишнината от това славно събитие в българската история. Въстанието от 1903 г. е най-значителната изява в освободителните борби на Македония и Одринска Тракия, ръководени от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Народните маси в тези две области правят решителен опит да отхвърлят чуждонационалното иго и да разчистят пътя на прогреса и демократичното развитие, пътя на свободното национално самоопределение. Въстаниците проявяват невиждан героизъм и записват светли страници в революционната летопис на България.

 

Македония и Одринска Тракия остават и след освобождението на България от 1878 г. в пределите на Османската империя. Наистина, по силата на чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор се предвижда да се въведат реформи във вилаетите на Европейска Турция и областите с преобладаващо нетурско население да получат политическа и административна автономия. Високата порта обаче не прилага реформите, а употребява всички усилия да разгроми националноосвободителното движение в двете области. Същевременно турските власти се оказват безсилни да спрат разложителния процес в империята и разрастващите се нацноналноосвободителни движения на подтиснатите националности.

 

През тези десетилетия (края на XIX и началото на XX в.) най-изявена е борбата на българското население, оставено по силата на Берлинския конгрес под османска власт. По същество тази борба е продължение на българското националноосвободително движение от епохата на Възраждането.

 

Българската национална революция достига своя връх по време на Априлското въстание от 1876 г. Освобождението на България (Княжество България и Източна Румелия) се съпровожда с дълбоки буржоазнодемократични преобразования. В същото време българското население в Македония и Одринска Тракия продължава да страда от национален, социално-икономически и религиозен гнет. Тук не са премахнати причините, които бяха породили българското националноосвободително движение и същевременно си остават и задачите за отхвърляне на чуждото подтисничество. Селските труженици са подложени на безмилостна експлоатация от страна на едрите земевладелци-чифликчии; върху тях тегне произволът на корумпираната администрация и притесненията на професионални разбойници. Паралелно с това расте размерът на градската беднота, защото много търговци и занаятчии се разоряват. Характерно явление за Македония и Одринска Тракия по това време е масовата емиграция от тези области в Княжество България, където възникват различни групи и организации.

 

Вътрешната македоно-одринска революционна организация изградена през

 

5

 

 

90-те години на XIX в. възприема основните принципи в идеологията и тактиката на Българския революционен централен комитет и ги приспособява към новите условия на борба. Върху развитието ѝ оказват влияние и схващанията на социалдемокрацията и на радикално настроените среди в България. Основното нейно искане е да се предостави на Македония и Одринска Тракия политическа и административна автономия, т. е. да се приложат предвидените по Берлинския договор реформи. Автономията се свързва с мисълта, че при благоприятни условия автономна Македония и Одринско ще се присъединят към България или ще послужат като обединително звено за федериране на балканските народи. Дълбоко демократичният характер на организацията е отразен в стремежа да се противопостави братското сътрудничество на народите срещу тесногръдия национализъм на монархическите дворове и управляващите върхушки в балканските страни, да се преодолее съпротивата на Великите сили.

 

Териториалният обхват на Вътрешната организация включва не само Македония, но и Одринска Тракия и се опира преди всичко на българското население в тези области. Комитетите си служат с българския книжовен език, на който се издават революционните документи и книжнина — програми, вестници и брошури. Ръководителите на освободителното движение начело с Гоце Делчев и Дамян Груев са в мнозинството си преподаватели в българските училища и са горещи български патриоти.

 

Княжество България се превръща в база на Вътрешната организация. В четите израстват и се възпитават плеада предани дейци на революционното дело, беззаветно отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия. Като войводи и инструктори участвуват много военнослужещи — офицери и подофицери от българската армия, а в освободителните борби се отзовават доброволци от всички краища на България.

 

Конгресът на Вътрешната организация, състоял се в началото на януари 1903 г. в Солун, определя курса за въоръжено въстание, непосредствената подготовка на което започва незабавно. Този курс предизвиква остри спорове в Организацията. Независимо от това са свикани окръжни конгреси, които привеждат в наличност оръжието и бойните сили, като избират и ръководните тела. Конгресът на Битолския революционен окръг заседава в Смилево от 19 до 24 април 1903 г. и избира Главен щаб в състав: Д. Груев, Б. Сарафов и Ан. Лозанчев. От 28 до 30 юни 1903 г. в местността Петрова нива, край Малко Търново, в Странджа е свикан конгресът на Одринския революционен окръг. Определено е Главно боево тяло, в което влизат М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Поради гибелта на Г. Делчев, загинал в сражение с турския аскер при с. Баница, Сереско, конгресът на Сереския революционен окръг се отлага за началото на м. септември и се провежда в Пирин планина.

 

На 20 юли 1903 г. — празника Илинден, населението на Битолския революционен окръг, съгласно решението на Смилевския конгрес въстава срещу вековния поробител. На отделни места наред с българите въстават и власите. Пламъците на въоръжената борба обхващат Битолско, Охридско, Кичевско, Леринско, Костурско и отчасти Прилепско. Водейки активни настъпателни

 

6

 

 

действия, въстаниците нападат и унищожават неприятелските войскови части, овладяват Крушево, Смилево, Невеска и Клисура. В Крушево под ръководството на Никола Карев, член на БРСДП, е установена революционна власт и е създадена Крушовската република. Във въстанието вземат участие българи и власи, а в новосъздадената власт са представени народностните и религиозни групи в града: българи-екзархисти, власи и гръкомани. Тук на дело се осъществяват революционните принципи на ВМОРО.

 

В Солунския, Струмишкия и Скопския революционен окръг въстаническите действия се развиват съобразно със събитията в Битолския революционен окръг. Активизират се акциите на четите. Извършени са атентати срещу обекти на неприятеля.

 

Пламъците на въоръжената борба в района на Странджа избухват на 6 август 1903 г., на празника Преображение. Четите разпръскват турските части и установяват контрол над селата. Въстаниците се вдигат на борба с изключително голямо въодушевление. Те освобождават градовете Василико и Ахтопол. Върховното боево тяло издава възвание до местното гръцко население, с което го кани да подкрепи освободителното дело. Революционнодемократичната власт в района просъществува повече от 20 дни. Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“.

 

В Родопите също се засилва партизанската дейност. Тук е формирана голямата чета на Пейо Шишманов, която приковава значителни неприятелски сили.

 

В Сереския революционен окръг четите активизират дейността си преди определената от окръжния конгрес дата. Тук пристигат и четите на Върховия комитет. Водят се кръвопролитни сражения. Най-значителни са въстаническите действия в Разложко. В самия Разлог четниците и местните въстаници се сражават с нечувана храброст и дават много жертви. След ожесточена борба е запалена и Белица.

 

Турското правителство предприема сурови мерки и потопява в кръв и пламъци въоръжената борба на въстаналото население. Особено ожесточени са сраженията в Битолския революционен окръг — централното огнище на въстанието. Разгромена е Крушовската република. На Мечкин камък с геройската си смърт войводата Пито Гулев се превръща в легенда. Главният щаб начело с Дамян Груев се обръща към българското правителство за решителна намеса в полза на въстанието. Като излагат положението във въстаналите области, членовете на щаба заявяват:

 

„Поставени начело на народното движение тук, ние апелираме към вас от името на роба българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин — чрез война. Верваме отгласът е същият у народа в свободна България“.

 

Турските войскови части осъществяват планомерно настъпление срещу въстаниците и в Странджа. Тук е извършен морски десант в гърба на четите. Сред многобройните и скъпи жертви е и прославеният войвода Георги Кондолов.

 

Въоръжените сблъсквания на цялата територия на Македония и Одринско продължават повече от три месеца. Въпреки самоотвержената борба на

 

7

 

 

народните маси въстанието завършва с неуспех. То се оказва недостатъчно подготвено, а вътрешната и международната обстановка — неблагоприятна. България, гледана недоброжелателно и от Великите сили и от съседните балкански държави, не е в състояние да се намеси решително — т. е. чрез война, и чрез общи, обединени усилия да се достигне до националното освобождение на угнетеното население.

 

Въпреки, че не постига поставените си цели, въстанието играе важна роля за по-нататъшната борба в Македония и Одринска Тракия. Заветите на борците от 1903 г. са трайно съхранени в паметта на поколенията. Те са източник на вдъхновение в продължилите по-късни борби. Тези завети и днес са пример за патриотична гордост и вдъхновение на днешните поколения в изграждането на светлото бъдеще на нашата родина.

 

* * *

 

Предложеният на вниманието на читателя сборник е първият от томовете на поредицата „Дневници и спомени за българската история“, съвместно издание на Главно управление на архивите на Министерския съвет и на Издателството на Отечествения фронт. Чрез новия сборник се прави опит да се хвърли допълнителна светлина върху подготовката, избухването, развитието, поражението и последиците на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Поместените в тома материали потвърждават българския народностен характер на въстанието и разкриват масовото участие на населението от Македония и Одринско във въоръжената борба, организирана и ръководена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

 

Материалите в сборника обхващат периода от свикването на Солунския конгрес на Вътрешната организация (2—4 януари 1903 г.) и вземането на решение за вдигане на въстание до късна есен, когато Главният щаб приема решение за прекратяване на въоръжената борба и пристъпва към разпускане на четите, когато се водят и последните сражения преди окончателното потушаване на въстанието.

 

В сборника са включени преди всичко непубликувани до сега дневници и спомени представени от Централния партиен архив при ЦК на БКП, Централния държавен исторически архив, Българския исторически архив при НБКМ, Окръжния държавен архив — Благоевград, Окръжния държавен архив — Бургас, Окръжния държавен архив в Пловдив и Окръжния исторически музей в Благоевград. Подбрани са документални материали, както на ръководители, така и на обикновени, редови четници, на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоноодрински комитет. Включени са и отделни спомени на лица, не взели пряко участие в бойните действия, но които са имали възможност непосредствено да наблюдават описваните събития. Материалите са написани лично от самите автори или са записани по техен разказ от други лица.

 

В сборника не са включени материали за отзвука на въстанието в другите страни. По този въпрос се подготвят други сборници, които ще бъдат обнародвани успоредно с настоящия.

 

8

 

 

Редакторите и съставителите са се стремили да обхванат въстаническите действия във всички революционни окръзи. Дадено е предимство на Битолския и Одринския, където участието на населението е най-масово. При наличието на няколко дневници и спомени за определени събития е извършен подбор, като са включени онези от тях, които са най-обхватни и достоверни. Списък на непубликуваните, но съхранявани в архивите други дневници и спомени са посочени в края, с оглед научните интереси на изследователи, краеведи и пр. в бъдеще.

 

Материалите са обособени в две групи: дневници и спомени. Вътре в отделните групи публикациите са подредени в азбучен ред по личните имена. Всеки дневник или спомен се предхожда от името (собствено, бащино и фамилно). В онези случаи, където не е установено пълното име на лицето, посочено е само първото и второто или първото и третото име. Биографични сведения за автора се дават съвсем накратко в началото, като се отчита че най-ценни сведения за лицата се съдържат в самите дневници и спомени. Материалите не са специално анотирани от съставителите. Запазени са и оригиналните авторски заглавия.

 

В онези случаи, когато липсват мястото и датата на съставянето на дневниците и спомените, съответните данни се установяват от съставителите по съдържанието или по други документи. В тези случаи данните са поставени в квадратни скоби, което е отразено в обяснителните бележки под линия. Датите в материалите, писани до 30 март 1916 г. са по стар стил, а писаните след това — по нов стил. Подчертаните в оригинала места са дадени в курсив. Същото се отнася и до написаните с едър шрифт текстове в оригинала. Такива текстове са обяснени под линия. В случаите, където автора не е довършил мисълта си или загатва, че следва ненаписан текст е означено с три последователни точки. Съкратените места от текста от съставителите, които обикновено се отнасят за събития и дейности на автора преди или след възприетите граници на периода, нецензурни изрази и други са обозначени с три точки поставени в квадратни скоби.

 

Направени са обяснителни бележки само на онези факти, събития и явления, които не са намерили обяснение в публикувания текст на спомена или не са общоизвестни. Не са дадени бележки за отделни споменати ли-* ца, тъй като те се повтарят в почти всички документи. С оглед да се избегне повторението в бележките към сборника е съставен именен указател с кратки данни за дейците и споменатите лица.

 

Правописът е осъвременен, като са запазени всички езикови и стилни особености. Правописните и явни машинописни грешки, които в много от материалите изобилствуват, са поправени.

 

Поместените в сборника дневници и спомени се обнародват по оригиналите, съхранявани в архивните хранилища. В бележките е посочено дали съответният материал е публикуван до сега напълно или в друг вариант.

 

Сборникът „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“ е само една малка част от многобройното документално наследство, което се съхранява в българските архиви за тази голяма народна епопея. Редакторският и съставителския колектив е уверен, че не само

 

9

 

 

по повод на 80 годишнината, но и в бъдеще, ще излязат от печат нови документални издания, които не само непосредствено и автентично ще разкрият историческата правда за причините, характера и целите на въстанието, но и ще покажат най-ярко патриотизма, героизма и величието на хилядите му герои — ръководители и обикновени бойци.

 

Любомир Панайотов

Дойно Дойнов

Димитър Минцев

 

[Next]

[Back to Index]