Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

7. Александър Дякович

ДОБРУДЖА ПОД ГНЕТА НА РУМЪНИТЕ

 

 

IV. УПРАВЛЕНИЕ

 

 

„Конституцията” създаде положение в никое човешко общество нетърпимо - такова, че и двадесет години подир това самият Михаил Когълничану, погнусен от последиците на неговите собствени „преобразувания”, оплака в парламента Добруджа като страна, гдето най-отвратителният гнет е норма в управлението, а грабежът - благодат. „Тази страна, казва той в парламента през март 1899 г., която е късче от земята що замества загубването на Бесарабия, гине под подтисничеството на бирници и нотари, които са по-свирепи и по-лоши и от еничарите в Турция що бяха.”

 

А Lascar Catargiu в доклада си към Министерския съвет от 2 август 1890 г. потвърдява: „Страната се намира в ръцете на чиновници престъпници и специално нотари и бирници, дошли от разни части на държавата и от съседство като Бесарабия, Трансилвания и пр. с единствената цел да забогатяват за сметка на местното население, което те подлагат на всевъзможни преследвания, като го експлоатират без свен и по начин най-отвратителен.”

 

„Наместо пашите и бейовете турски, бележи Benderly, които бяха наистина с грешки, но имаха и качества, много качества, прати се тук един персонал административен, рекрутиран от всичко що Румъния имаше най-негодно в Бесарабия, експедира се тук, за да ни цивилизува, всичко що Московецът не търпеше и прогони,... всичко що бе покварено и корумпирано до мозъка на костите.”

 

388

 

 

„Квасът на обществото от Румъния, пояснява D-r Roman, всички обез качествен и, всички осъдени, които едва се различават от арестантите, всички те нахлуха в Добруджа, в този Сибир на Румъния, за тях земя обетована, гдето намериха поприще толкоз по-сигурно и по-доходно, колкото са те по-безсърдечни и повече безсместно гнетят света.”

 

„Добруджа бе превърната в страна на грабежа и произвола”.

 

Ето как величаят румънското управление в Добруджа самите румъни-държавници, видни обществени деятели и учени и цялата румънска преса двадесет години подир завладяването на този хубав край [*]. Еднакво тъжно и мрачно се очертава това положение и в жалбите на самото население, което с отрада си спомня за изпитаното по-рано турско управление:

 

„Идването на румъните - това бе като потоп, що заля цялата страна и проникна във всички нейни простори, за да прокваси и да разнебити всички гънки и пластове от векове пазени и оцелели; не остана кът незачекнат, не остана човек незасегнат - всичко бе пребродено, претършувано, покрусено, омърсено.

 

Земеделецът бе отскубнат от нивата, за да бъде завлечен по ангарии - пътища, мостове и телеграфи да прави, материали за тях сам той да търси и да пренася и все безвъзмездно. По села и градове плъзнаха разни големци, чиновници, жандари и не минаваше ден да не дойде някой „гост” неканен, за да напомни не само, но и да надмине по своята дързост и поквара предишните чауши, башибузуци и черкези с техните золуми и мракобесия.

 

Във всяко село бидоха настанени край кмета: полицай, бирник, капорал и учител, а гдето имаше черква - и свещеник влашки, целта на които бе с всички средства да гнетат българския дух, да прогонят българските учители и свещеници, да направят да замлъкне всяка българска реч.

 

Българските училища и черкви бидоха закрити, превърнати във влашки. Всеки българин се подлагаше на чудовищни гонитби и глоби за най-неопределени и съвършено измислени причини; глобите се събираха безмилостно и веднага, за да се делят между „цивилизаторите”, без да издадат поне една разписка на онеправдания. Под страх на наказание (глоба за родителите) на децата се забраняваше да говорят български в училища и по улиците, а всяка българска книга се преда-

 

 

*. Constantin Benderly, Un Dobrogean de Baştină despre Dobrogea, Bucureşti. 1903, c. 8; C. D. Pariano, Dobrogea şi Dobrogeni, Constanţa, 1905, c. 68; D-r Joan N. Roman, Dobrugea şi Drepturile politice ale locuitorilorei, Constanţa, 1905, c. 81, 103; Vasile M. Kogălniceanu, Dobrogea 1879 - 1909, Bucureşti, 1910, c. 130.

 

389

 

 

ваше на поругание, всички български надписи и по иконите дори се замениха с румънски.

 

Целият персонал чиновнически, в това число и поповете със семействата им заедно настанени в селата, се охранваха чрез изнудвания от населението и тежко на оногова, който би отказал да даде - от глоби и гонитби той не можеше да си отдъхне.

 

И за всичко това тези нови еничари отплащаха с оскърбления, с псувни и сквернословия по адрес на всичко българско, бидейки пратени, според думите на манифеста, с единствената цел „да турят край на скръбните изпитания, да защищават личността, имота и законните интереси на жителите и да развиват тяхното морално и материално състояние.”

 

Разни „доробанци” [4] и „ветерани”, всевъзможни подофицери и капорали, загнездени по селата и облагодетелствувани чрез специални закони със заплати за сметка на общините, дохождат чрез насърчавани от властта и вършени от тях систематически кражби, нощни нападения и всевъзможни безчинства, що туряха вън от всяка сигурност и живот, и чест, и имот - всички тези „организатори” идват пратени тук, за да допълнят грозната картина на произвола и безправието, що дойдоха да затъмнят един тежък може би, но благ сравнително режим на турското управление в тая хубава страна.

 

- За жалби, за съд и не питай! Ако речеш да се оплачеш, мисли му: всеки чиновник, веем o ще и тук господар, всевластник е да приспособява най-чудовищно закона и да те подложи на множество изпитания, за да не помислиш никога да търсиш съд и правда. И достатъчно бе да си българин, за да нямаш тук никога право, за да нямаш никаква гаранция за личността си и за твоите близки.

 

Ами търпи и давай, че се отървай”.

 

Така и с големи подробности измъченото население очертава золумите на влашките управници в Добруджа. Рекъл би човек, че това са измислици, което сочим тук, а някои само от множеството данни, що самите румънски видни обществени деятели изброяват и не са по-малко отвратителни:

 

1. „Селякът отвъде (в Румъния) плаща на държавата средно 20 до 25 лева годишно, а този в Добруджа наброява най-малко 250 лева, независимо от връхнините по закона за връхнините и от нескончаемите бакшиши, които са по-скъпи и от всичко!

 

2. Тук (в Добруджа) селяците обработват годишно на всеки кмет и нотар по 50-60 хектара (500-600 декара) сеитба съвършено безвъзмездно, само за да не ги угнетяват!

 

390

 

 

3. Те плащат годишно от 800 до 1500 лева за каруци, предназначени за безплатен превоз на чиновниците - един налог произволен, теглен пак от изключителния режим!

 

4. Оборищата им администрацията обръща в селски юртове [5] и ги разпределя на места за къщи срещу пари на всякакви чужди пришелци!

 

5. Насилват ги да си продават реколтата с 20 и 30 % по-евтино, а при това ги лъжат при изчисленията и при кантара със знанието и участието на полицията!

 

6. Влоговете съдебни и общински администрацията прибира и пак тя ги харчи без никакъв контрол!

 

7. Горите общински, предназначени по закона от 1882 г. да пречистват въздуха от миязми [6] и да опресняват реколтата, не само че не бидоха планувани в тези 23 изтекли години, но още и земите, що бяха отредени да бъдат заселени, се използуват от държавата, която ги дава под наем, под предлог че ще затулят просторите по границата на България!...

 

8. Министърът на войната от кабинета на Струдза, за да се построят 60 пикета [7] по българската граница, наброи 100 000 лева на префекта в Кюстенджа. Префектът, след като изтегли сумата, издействува чрез Министерството на външните работи да вземе безплатно вода от кладенците на България. Министърът на държавните имоти (на доменните) нарежда да се изтегли из кариерите каменният материал с намаление 75%. Пясъкът се взема също безплатно. Материалите от старите пикети се употребяват за нови. Варта се гори със слама, взета от селяните безвъзмездно... И тъй с всичко взето безплатно построяват се 60 пикета, платени от министъра на войната по 1666 единия, когато една година по-рано дивизията от местната войска построи 7 подобни пикета само по 700 лева за един.

 

При това 14 околни общини бяха задължени да превозват всички потребни за постройка на тези 60 пикета материали по път, отдалечен на 60 километра, абсолютно безвъзмездно. Всеки жител на тези 14 общини бе екзекутиран и извърши по 20 - 25 такива превози, а префектурата инкасира напълно цената за постройката на пикетите.

 

Префектът (Върнав) не пожела дори и да заплати камъните, извадени из частни кариери. „Нека им се каже (на собствениците), че законите на Добруджа не дават на притежателите на земи права върху камъните от кариерите, които те не могат да експлоатират, нито да употребяват за своя полза” (?!!?).

 

На префекта, значи, не му стигаше само мъката на селяните, но той поиска още и да им отнеме и правото на собственост!” [*]

 

 

*. O. D. Pariano, Dobrogea şi Dobrogeni, c. 53-58.

 

391

 

 

От голямо множество мемоари и адреси, отправени като протести против добруджанската администрация, В. М. Когълничану възпроизвежда едно „отворено писмо до министъра на финансите от жителите на Коджала” от 24 август 1899 г.

 

Говорейки за малките чиновници, писмото казва: „Зверовете, от които се боим, са чиновниците наши: ако имат нужда за пари, скубят ни; ако са жедни за кръв, смучат ни я”.

 

Писмото е изпълнено с имена и доводи. То е цял и грозен обвинителен акт против администрацията на Тулчанското окръжие през 1899 г. „Неговата стойност, казва Когълничану, е толкоз по-голяма, че е писано от жители немци, селяни независими и хора, които познават стойността на думите”.

 

В писмото се изброяват имена на селяни, които са плащали без да им се издават квитанции, а парите са усвоявани от кмета, бирника и пр. Описват се ужасите, на които населението е подложено: „Когато хората гнетени, ограбени, одрани до кръв и изтезавани, прибегнат до съд, тогава чрез трета ръка те биват малтретирани и чрез едно фалшиво приспособление на закона създават им се толкова мъчнотии в живота, че те биват и съвършено смазани.”

 

Изброяват се имената на битите, описва се грозният гнет, повредените имотни, прогон из общината и пр., и продължава: „Ще попитате, сигурно, защо не се оплачем на г. супрефекта или на префекта?”... Г-н супрефектът ни праща в Америка, а г. префектът отправя жалбата ни на кмета, за да отговори как предполага да се разпореди... Насърчени от това, нашите господари станаха още по-смели и днес е толкова опасно да критикуваш кмета и шапката му, колкото и руския цар.”

 

Писмото е обширно - всяко оплакване в него е подкрепено с данни един от други по-чудовищни и по убедителни. На обвиненията обаче не е бил даден никакъв ход. И още много документи и данни все от такъв характер се цитират и изброяват у Когълничану. „Бихме могли, казва той, да изпълним цели томове, ако възпроизведем една поне малка част от волуминозното досие, що държим относително администрацията на Добруджа” ! [*]

 

Същият на с. 135 цитира и един мемоар на жителите добруджанци към Събранието от 1900 г., гдето като се разправя за престъпленията на същата администрация, казва се, че повечето от жителите са принудени „да се преселят в Бесарабия, сега руска, откъдето бягаха когато бе румънска.”

 

 

*. M. Kogălniceanu, Dobrogea, c. 129 и сл.

 

392

 

 

„Селата от областта отвъд Дунава са театър на най-грозни и най-цинични противозаконни и неправди... Всякакъв вид неправди, каквито само можете да си въобразите, в Добруджа, можете да бъдете сигурни, били са екзекутирани” [*]

 

Добруджанци бидоха лишени от всички права човешки и всевластният префект достигна да стане всичко - той можеше да изгони из страната всекиго с една само заповед и без никаква за него отговорност (Const., Dobr. art., с. 29 - 30).

 

За илюстрация само на този произвол Когълничану привежда следната „Заповед на префектурата Кюстенджа № 14 002 от 1908 г.: „Господине лекаре, приканвам Ви в интерес на властта веднага да напуснете окръжието, за да не бъдем поставени в нежелателно положение да вземем мерки по-строги, повелявани от обстоятелствата”.

 

Тази заповед била отправена към ветеринарния лекар Минков (Mincu) и същият под конвой бил експулсиран из Добруджа.” [**]

 

Неволята в Добруджа бе непосилна. Но това, което още и унижаваше добруджанеца като човек, бе неговото безправие, неговото обезличаване като носител на правото.

 

„Конституцията на Добруджа” гарантираше: „Жителите на Добруджа, станали румънски граждани, са равни пред закона, радват се на всички граждански права и могат да бъдат назначени на публични служби, без разлика на вяра и произход” (чл. 5).

 

Суетни бяха обаче многогодишните ожидания на добруджанеца! Той бе подложен на capitis deminutio [8] - като гражданин той бе обезглавен, всички права на които се той радваше даже като поданик отомански, бидоха му отнети.

 

В Турция равенството между всички отомански поданици, без разлика на вяра и народност, бе пълно и досега остава такова; никой там не е стесняван да се моли богу на майчиния език, всеки е свободен да се учи в свое национално училище, да изучава родния свой език, историята на своя народ, да използува права и свободи, присъщи на всеки човек без разлика на произхождение; службите там в цялата държава бяха и си остават еднакво достъпни за всички поданици без разлика на вяра и народност и не бе един само случай па и сега ги има твърде много арменци, гърци, евреи, българи и пр. да завземат най-високите постове в управлението на страната [9]. А обитателят на Добруджа бе само данъкоплатец, носител на всички тегоби - един безправен роб; той не можеше да получи никаква служба, нито дори в своята родна

 

 

*. „Steaua Dunarei”, № 93 от 20 юни 1899 г.

 

**. V. М. Kogălniceanu, Dobrogea, с. 130 - 131.

 

393

 

 

страна: всички служби в Добруджа бяха резервирани само за румъни, цялото управление беше в ръцете само на румъни [*].

 

Никакво равенство не се признаваше между обитателя на Добруджа и гражданина в Румъния. Добруджанци бяха деградирани и поставени в държавата „по-долу и от алжирци или дори индианци”, според признанието на Benderly [**].

 

Положението бе безподобно. Добруджа бе превърната от румънските закони и власт в страна, гдето всеки човек настанен в нея престава да бъде носител на права - един вид „Дяволски остров”, населен с „опасни” хора (българи) и предназначен за заточаване на всички румъни, осъдени за злодеяния с лишения от права граждански и политически и, значи, достойни за управници на този „опасен” край.

 

В студията си А travers la Roumanie г. De Bellessort между другото казва: „Румънската администрация не се показва още отначало нито твърде чувствителна спрямо хубостите на Добруджа, нито дип загрижена за обектите на своите изучвания, но тя повярва, че жителите на тази област привилегирована, без депутати и сенатори, трябва да се радват на едно социално положение най-малко толкоз екстраординарно, колкото и природата на тяхната страна.

 

Анексията им придаде титлата „румънски граждани”; ако те биха имали нещастието да минат моста през Дунава и биха поискали със сериозност да вземат тази титла, Касационният съд веднага би им дал да разберат, че бидейки румънски граждани в Добруджа, вън от Добруджа те вече не са нито румъни, нито граждани и не спадат в никоя позната категория. Такъв местен жител, който би пожелал да напусне Кюстенджа и да се установи в Букурещ, би видял името си безмилостно заличено в избирателните списъци на букурещенци, той не е веч румънски гражданин и не е при все това нито чужд поданик! [***]

 

Такова е разбирането на румънския Конституционен съд, оповестено в редица негови решения (№ 143/91, 202/94, 498/96, 302/07 на отд. II).

 

Е добре, какъв е добруджанецът тогава, когато той не е нито румънски гражданин, нито чужденец в Румъния? Има ли той права като румънски поданик и какви са те? Може ли добруджанец да получи припознаване в държавата както всеки румънец от Трансилвания например? Как и при какви условия може това да стане?

 

Законите на Румъния на всички тези въпроси загадъчно мълчат. Добруджанецът изглежда да е обявен вън от законите; той е формен

 

 

*. C. D. Benderly, Un Dobrogean, с. 18 и сл.

 

**. Пак там, s. 15.

 

***. „Revue de deux mondes” от 15 март 1905 г.

 

394

 

 

роб в страната, защото е подложен на всички тегоби, и от закона предвидени, и от произвола натрапени, без да има никакви права нито дори свобода да се оплаче без риск и без страх от нови и по-тежки гонитби.

 

„Конституцията на Добруджа” тури страната вън от законите на Румъния и всред престъпното безмълвие на „хуманна” Европа създаде от Добруджа нова Голгота, за да окръжи нейния божествен обитател с мокани [10] и „ветерани”.

 

Този акт на престъпление няма подобие на себе си, неговата проява се дължи изключително на шовинизма и главно на страх от призрака на „българската опасност”, който не престава да тревожи Румъния и до последния момент на нейния разгром, бидейки и неизменен вестител във всички нейни начинания спрямо Добруджа.

 

Проследете деятелността на румънските държавници и обществени деятели, протоколите на румънския парламент, цялата румънска литература, пресата румънска, всички политически събрания на румъните, цялото румънско политическо битие и вие оставате просто поразен от удивление. Щом се заговори там за Добруджа, пряко или косвено, призракът веднага се вестява, за да внесе смут в редовете на румъните...

 

Ние виждаме спокойната фигура на българина изправена пред министър Когълничану и тогава, когато излага пред парламента мотивите към проекта за „Конституция на Добруджа”; българинът е пред него и когато прокарва закона за недвижимата собственост в Добруджа; българският дух го смущава и подир двадесет години, когато той в уплаха вижда Добруджа изтерзана до кърви от неговите собствени „организаторски” начинания [*].

 

Всички „изложения” (expuneri) на добруджанските префекти за всички години, от 1880 г. като почнем, на първо място се борят все с този призрак, за да покажат и докажат надмощието на румънеца.

 

Всички статистики и всички румънски списания и научни издания за Добруджа, безусловно всички целят предимно да умаловажат значението на българския елемент там и много от тях не пропускат случая да замерят с кал кроткия и добродушен лик на омразния за тях българин [**].

 

Всички обществени и политически румънски деятели в своите брошури и монографии за Добруджа считат за неизбежен дълг да направят непременно сравнение между българина и румънеца - другите на-

 

 

*. V. М. Kogălniceanu, Dobrugea, с. 116, 126.

 

**. Gr. Danesco, Dobrogea, c. 156 - 158; Cap. M. D. Ionesco, Dobrogea in pragul..., c. 327.

 

395

 

 

родности не ги интересуват тук, и не жалят ни чест, ни достойнство за да обезценят първия и да създадат от румънеца великан и по численост, и по култура!

 

И при все това ненавистният призрак не престава да ги души!

 

Основната причина за изключителния добруджански режим е фамозната „българска опасност” (pericol bulgar), признава д-р И. М. Роман [*].

 

„Фактът, казва Париано, че тя не се показва днес, не означава че тя не съществува никак. Тя съществува и ще съществува докато българите не са асимилирани[**].

 

И така си остана за румъните Добруджа до последния момент на нейното освобождение: страна, гдето все така витае призракът на „българската опасност” - духът на Исперих, тъй страшен за румъните! Страна всецяло чужда за Румъния както що потвърдиха и последните румънски зверства и настъпления над мирните обитатели добруджанци.

 

 

*. Dobrogea şi drepturile politice”, с. 64.

 

**. C. D. Pariano, Dobrogea şi Dobrogeni, c. 78.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

4. Вид румънска войска.

 

5. Запустяло дворно място.

 

6. Лоша миризма, зловоние.

 

7. Пограничен пост; погранична кула.

 

8. Изгубване на правоспособност, т.е. гражданска смърт на личността.

 

9. Пресилено е твърдението за доброто положение на немохамеданското население под турска власт.

 

10. Влашки пастири.