Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА
7. Александър Дякович
ДОБРУДЖА ПОД ГНЕТА НА РУМЪНИТЕ
III. ПРЕВРАТ
Тулчанското събитие, маловажно на глед, бе пълно със значение: сбъднало се на едно суетно тържество, на което властта придаваше особена важност и пред очите на чуждите представители, нарочно по случая поканени, то естествено озлоби публично осрамения главен виновник на цялата тая тревога - министър Когълничану.
За нещастие на двете народности - българи и румъни, това бе един фатален човек. Надарен с ум, той беше ала омрачен от шовинизъм, който му пречеше да държи сметка за чувствата на другите народности в държавата, и вселя ваше у тях омраза спрямо себе си и спрямо своята нация.
Като министър молдовски през 1860 г., при същите почти условия като сега, Михаил Когълничану предприема една обиколка по новоприсъединената част от Бесарабия и в село Чешмекьой среща случайно група моми българки, всички в чисти хубави премени и със златни „левтове” (нанизи) на шия - завръщат се от чешмата с пълни менци калайдисани, като в сребро убелèни, шумно и весело разговарят.
Тази китна гледка направила да закипи злоба в душата на държавника и още тогава той възбуял: „Българите тук са чокои, пият вода от сребърни менци, а дъщерите им носят златни украшения, докато нашите молдовани и дървени кофи нямат за вода.”
Злобата се изражда в престъпление: още тук Когълничану решава да потъпче привилегиите на бесарабци, дарувани им от цар Александър I с указ от 29 декември 1819 г. в смисъл, между другото, че се освобождават от войнска повинност - привилегии, признати и от Молдова с прокламацията от 7 февруари 1857 г. и потвърдени от молдавските каймакамства Балшево и Богоридево; Когълничану обявява на бесарабското население, в мнозинството си българи, че от него занапред ще се вземат новобранци. [*]
Последва смут. Гражданите отправят в Яш особена депутация за защита на даруваните им привилегии, но постъпките остават безуспешни. Вълненията продължават; в Болград се стичат пратеници от цялата област и когато на 8 ноември 1860 г. в училищното здание се
*. Йов Титоров, Българите в Бесарабия, С., 1905, с. 150.
383
събират на заседание, биват нападнати от една команда въоръжени милитари и множество от тях падат под изстрелите на тия последните [*].
Тази въоръжена команда бива кърваво разпръсната. Вълненията обаче завършват с масови изселвания: множество българи напускат огнищата си и се преселват в Таврическа губерния. До края на 1862 г. числото на тия преселници достига 21 500 души [**].
Верен на себе си и уязвен така неочаквано от открития протест на тулчанци, Когълничану и сега дава свобода на своя ултрапатрнотизъм, като замислюва цяла система мероприятия, целящи да съкрушат упоритостта на омразната за него нация!
След завръщането от Добруджа неговите проповеди в камарата дишат мъст и злоба и в речта си през януари 1880 г. той дословно заявява:
„Нашата главна задача е да ународим, да цивилизуваме тази част от Румъния; да я ународим, казвам, като ѝ дадем характера, като ѝ дадем духа, като ѝ дадем чувствата румънски. Казвайки това, вие ще разберете, че трябва да направим всичко, за да доведем там много румъни; дори и нещо повече от това - дори и отделните дошли там народности по един или друг начин да ги направим румънски. В някоя и друга година да направим румъни даже и от мюсюлманите и да се различават от румъните само чрез това, че едни ще ходят в джамия, а други в черква” [***].
И за такова „ународяване” на Добруджа подбират се най-всевъзможни средства: покрай измислици и извращения в историята и етнографията на страната, подбират се гнет и политическо и религиозно подтисничество над населението; ограничение на личната свобода и подрив на народни обичаи, нрави, поминък и стопанство - всички отрицания на провъзгласените с манифеста от 14 ноември 1878 г. принципи се избират за средства, за да се сломи на всяка цена страшния призрак, „българската опасност”.
В Камарата се внася законопроект за „Конституция на Добруджа”. Проектът е ужасен. Той е насочен да разруши всички институции, въздигнати и закрепени в страната от векове и със закони; на неговите удари се подлагат всички лични права и свободи, правото на собственост, език, народност, църква и училище, земевладение, стопанство и поминък - всичко, що естествено е присъщо на човека и е свързано с неговото битие.
*. Пак там, с. 150 сл.; И. С. Иванов, Сборник статей, Кишинев, 1896, с. 19 сл.
**. И. С. Иванов, Сборник статей, с. 21 сл.
***. V. М. Kogălniceanu, Dobrogea, с. 29.
384
На 9 март 1880 г. „Конституцията на Добруджа” биде промулгирана, а чрез това и самата Добруджа, нейните обитатели - лишени от всички права и свободи. Пълен преврат настана в страната не само по отношение на това, което се създаде чрез анексията според гаранциите, предвидени в Берлинския договор, и според обещанията на Кароловия манифест, но и по отношение на онова, що бе изработено и затвърдено по турските закони.
По Берлинския договор (чл. 46) Добруджа биде присъединена към Румъния без никакви други условия. При това, за да няма никакви други съмнения, чл. 46 от същия договор постановява, че в Румъния всеки без разлика на вяра и изповедание (confession) се признава за способен да се ползува с граждански и политически права в най-широкия смисъл и за всички туземци и чужденци се осигурява пълна свобода и явно упражнение на всички изповедания, без да се създават спънки в йерархическото устройство на различните общини, нито в отношенията им към техните духовни глави.
И с манифеста на Карол от 14 ноември 1878 г. това присъединение бе оповестено със следните, между другото, към населението позиви:
„Жители от всяка народност и вяра! Добруджа, принадлежаща от древни времена на Мирчо Стария и Великия Стефан, от днес прави част от Румъния. От днес вие зависите от государство, гдето не произволът, но само закон обсъден и одобрен от народа решава и управлява.
Най-светите и най-скъпите человечески добрини като живота, честта и имота са турени под защитата на една конституция за която нам завиждат много други народи.”
Никакви ограничения върху правата на населението манифестът не съдържа и, цял изпълнен с най-благи обещания, той завършва с желание „щото днешният ден да остане за тази нова част от Румъния начало на мир и процъфтяване, начало на благосъстояние и братска любов между синовете на една и съща страна”.
Никакво съмнение според това не може да има, че присъединението на Добруджа към Румъния е една пълна и безусловна анексия. А последиците от това, по началата на международното право, са на първо място следните:
а) Анексираната област губи политически институции, присъщи ней съвместно с другите части на държавата, на която е принадлежала до анексията, и приема ония на държавата към която областта е анексирана.
б) Всички закони политически, конституционни и административни на страната, към която областта е анексирана, са всецяло наложителни и за тая последната без никаква специална промулгация [*].
*. R. Piederlière, Précis de droit internaţional public, t. I., Paris, 1894, c. 125, 129 сл.
385
Анексията, следователно, едновременно, с нейното провъзгласяване и сама по себе си донесе на населението от Добруджа всички граждански и политически правдини по законите за Румъния - добруджанци ставаха румънски граждани и като такива придобиваха пълна равноправност заедно с всички други граждани в страната, без никаква разлика на вяра и народност и без никакви особени за това нареждания.
Всяко, следователно, различие между добруджанци и другите румънски граждани от гледище правно е изключено по силата на самата анексия. Така гласеше и манифестът: „Румънската справедливост не различава ни народ, ни вяра.”
Но това бяха само думи, които могат да имат значение само за държавници и народи, проникнати от правда и морал. Упоени обаче от шовинизъм и смущавани от призраци, румънските държавници без свян погазиха всички догми на международно и държавно право и на правото въобще, като прокараха чрез камарата особен закон - „Конституция на Добруджа” не за да създадат права на добруджанци, еднакви с ония за цяла Румъния, а да ѝ отнемат старите и създадените от анексията такива; прокараха този закон, за да поставят страната под един изключителен режим, който бе отрицание на всяко съвременно понятие за гражданство и за свободна държава.
Румънската политика в Добруджа преследваше асимилирането на страната на всяка цена - това се огласи и в парламента. А румънските държавници разбраха, че асимилирането е мъчно постижимо при пълна равноправност: на добруджанци като румънски граждани и при условия, които осигуряваха тяхната пълна стопанствена независимост - тогава, когато техните съграждани в същинска Румъния стенат под гнета на мушиери и чокои и подвиват врат за резен мамалига.
При това, и то бе особено важно, за населяване на страната с „много румъни”, както Когълничану заявяваше в камарата, нужни бяха земи, а такива свободни нямаше, бидейки в турско време още разделени и разпределени между обитателите на Добруджа.
Оставаше им само едно - тирания. И за да могат свободно да я упражняват, нужно бе да я огънат в тогата на закона. И ето, създаде се „Конституция на Добруджа”, „крайната цел на което е подпълната асимилация” на страната, според изявленията в мотивите към проекта.
А самият текст на закона пояснява по кой начин тази асимилация е предрешено да се извършва.
Чл. 3. Всички жители на Добруджа, които на 11 април 1877 г. бяха граждани отомански, стават и са граждани румънски. Един особен
386
закон ще определя условията, по които те ще могат да упражняват техните политически права и да купуват полски недвижимости в Румъния собствено казано. Друг закон ще разпореди за представителството на добруджанските жители в румънския парламент.
Чл. 16, ал. I. Православната вяра в страната е вяра господствующа и в Добруджа. Окръжията (Тулча и Кюстенджа) съставляват част от епархията на Долни Дунав.
Чл. 29. Той (префектът) има власт да издава тълкувателни правилници, на които всички административни, съдебни и общински агенти дължат подчинение. Той издава наредби от същество на публична власт.
С хубавите думи за свобода и правдини провъзгласи робство в Добруджа, лиши добруджанеца от неговите политически права, направи го роб безгласен и като потъпка неговата черковна независимост, подложи го под безмилостния произвол на всевластния там префект и на неговите сателити.
„Конституцията на Добруджа” е проява на бесен шовинизъм, направил да заглъхне в душата на цял един народ всяко чувство за правда и справедливост. Чрез тази „Конституция”, наречена по-сетне „Закон за организиране на Добруджа”, бидоха отнети правата и свободите, създадени и гарантирани за Добруджа чрез анексията.
И това стана, за удивление, без никакъв протест от страна на цивилизована Европа, от която тъкмо и изхождаха гаранциите за тях!
Това потъпкване на волята на Европа се оправдава по-сетне от румънските обществени деятели с нуждите на времето тогава - „Добруджа не била още добре улегна та”, „чувствата на жителите добруджанци не били познати”, „работило се в тъмнина” [*].
Без този закон добруджанецът, въз основа на анексията само, имаше всички политически права и свободи на гражданина в Румъния. Но понеже той носеше в себе си „българска опасност”, „Конституцията” му ги отне като ги постави в зависимост от един особен бъдещ закон, който тепърва ще има да определи условията за тях, според обещанието на румънския законодател (чл. 3), движен от затаена престъпна мисъл - никога такъв да не издава.
Облечено в такава формула, това държавно престъпление биде хитро прикрито от взора на цивилизования свят, за да тури основите на цяла и смело замислена система от безконечни насилия и произволи, закътано в скутовете на закони и правилници, специално изработени за този край, за многострадална Добруджа.
*. V. М. Kogălniceanu, Dobrogea, с. 121.
387
Министър Когълничану заблуждаваше европейското обществено мнение: „Господа, оповестяваше той в заседанието на камарата от 29 януари 1880 г., ако се уреди въпросът за собствеността и бихте пожелали и Добруджа да бъде представлявана в парламента, аз през идната есен ще бъда редом с ония, които искат едно подобно право за Добруджа.”
„Убеден съм, уверяваше той на 5 февруари, че до две години ще успеем да направим Добруджа кадърна да приеме нашата конституция” [*].
Подмамените обаче надежди за политически права и свободи не закъсняха да се разбият в грозни разочарования. Скоро стана ясно, че Добруджа е обречена на нови изпитания, предадена в ръцете на двама с неограничена власт префекти, пред произвола и тиранията на които кървавата епоха на миналото робство остана само една бледна сянка.
*. Пак там, с. 123.