Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА
2. * * * ( Стефан Д. Недев, Дирекция на статистиката ) [1]
ОКРЪГ КЮСТЕНДЖА - ТЕРИТОРИЯ И НАСЕЛЕНИЕ [2]
(ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 986, л. 814 - 835. Тук е поместена само първата част от доклада, отнасяща се до демографските отношения и административното устройство)
3. Административни центрове; селища
4. Население ( Кюстенджа, Меджидие, Черна вода )
1. Граници, пространство. Кюстенджанският окръг заема южната по-малка половина на отстъпената по Берлинския договор на Румъния североизточна част от Балканския полуостров, известна под име Добруджа [*]. В най-последния си административен състав окръгът обема пространство 6910 квадратни километра от цялата територия на Добруджа, възлизаща всичко на 15 536 кв. километра.
Окръгът граничи на изток с Черно море, от с. Иланлък до устието Портица на езерото Головица; на запад го огражда Дунавът, от Си-
| *. Според чл. 64 от Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Румъния получаваше освен островите образуващи делтата на Дунава медно със Змейовския остров и Тулчанския санджак, съставен от казите Килия, Сулина, Махмудис, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсово, Кюстенджа и Меджидие, „още и територията на юг от Добруджа до една линия, която почва на нзток от Силистра на Дунава и свършва до Черно море на юг от Мангалия”. Специалната европейска делимитационна комисия, назначена отпосле да определи границите на България, фиксира на самото място трасето на границата в тая област откъм Румъния по линията, която почва от Дунава, 2 километра на изток от гр. Силистра, минава между града и височината Араб тапия, слиза по шосето Силистра - Добрич и върви по него няколко километра, после го напуща и продължава към изток до с. Краново, дето се пречупва във вид на буква М докъм с. Енидже [3], и оттам взима югоизточна посока и свършва на Черно море, 1 1/2 км. на юг от с. Иланлък. В тия граници Румъния получи в североизточния ъгъл на Балканския п-в, в замяна на отстъпената си на Русия област Бесарабия, освен Дунавската делта и бившия Тулчански санджак, още цялата каза Мангалия от дотогавашния Варненски санджак и около 50-тина села от Силистренската каза на Русчушкия санджак. От подирната територия румънското правителство образува в първите дни на анексирането ѝ през ноември 1878 г. две нови околии - Мангалия и Нова Силистра. За северна граница на Добруджа се определи талвегът на Килийския ръкав от Черно море до Измаил и от Чатала на Измаил до устието на Прут пак по талвега на Дунава, а не по дотогавашната граница на Бесарабия. Добруджа остана по тоя начин заградена от изток от Черно море, което мие бреговете ѝ по едно протежение от около 220 километра от с. Иланлък до устието па Килийския ръкав; на север и запад я опасва Дунавът от устието на Килийския ръкав до Силистра, като образува дунавската ѝ граница дълга повече от 380 километра. Цялата водна граница на Добруджа е дълга, следователно, повече от 600 километра. Южната ѝ пък сухоземна гранична линия има дължина по трасето 136 километра, а мерена направо от Силистра до Иланлък не надминава 112 километра. |
290
листра до под с. Остров; а северната му граница образуват последните южни склонове на Бабадашката планина. Откъм юг граничната линия върви по трасето, начертано от европейската комисия съгласно Берлинския договор.
2. Повърхнина. В отличие от Северна Добруджа, изпълнена с хубави, невисоки, гористи планини измежду Мачин, Исакча и Бабадаг, между които се извиват красиви долини, Кюстенджанският окръг представлява една почти гола равнина, която почва от краищата на Бабадашката планина и се снишава постепенно от северозапад към югоизток, като държи същия югоизточен наклон, който характеризира планинската част на Северна Добруджа. Равнината е плоска само край морето, особено северозападно и югоизточно от Кюстенджа, дето е и най-ниска; в останалата си част тя е вълнообразна, пресечена с дълбоки сухи трапища, долините ѝ се сменяват с полегати възвишения и издатини, изобщо има донякъде характера на Дунавската равнина в България. Най-характерната издигнатина в тая част на равна Добруджа, като изключим крайдунавските голи скалисти възвишения, е Аллах баир, който се издига между селата Сатизкьой и Балтаджикьой, югоизточно от Хърсово, 204 метра над морското равнище. Крайдунавската окрайннна на равнината е изобщо по-издигната; целият добруджански бряг на Дунава тук е по-висок, с изключение на малките низини, които се намират при няколко рекички, устията на които се завършват обикновено с езера. Високият добруджански бряг на Дунава, особено между Расово и Хърсово, е накичен с масивни скали, каквато е скалата при Черна вода, на която е сложен великолепен железен мост, скалите при с. Топал, при гр. Хърсово и пр.
През целия окръг протича само една по-значителна река, Казимча, наречена още Ташаул, по името на езерото в което се изтича. Тя събира водите си в южните склонове на Бабадашката гориста планина, в Тулчанския окръг, над с. Чаушкьой, отдето се спуща право на юг през селата Казимча, Качамак, Кючюккьой и навлиза в Кюстенджански окръг 4-5 километра южно от последното село, като приема веднага по един приток отляво и отдясно; оттам тя завива малко на изток и държи югоизточно направление до втичането си в северозападния край на езерото Ташаул. Друг постоянен поток почти няма в южна равна Добруджа; пороите на силните дъждове и водите на пролетните извори тук се втичат в широки вдлъбнатини край Дунава и Черно море, изпълнени с блата и езера. Северната гориста и планинска Добруджа е по-богата и с текущи води; през нея текат няколко реки и рекички, по-важни от които са Черна, Лонкавица, Темща, Таица, чиято долина е най-богата и най-хубава в цяла Добруджа, и Слава, която в най-долното си течение, около село Кавгаджи, преминава в Кюстенджанския окръг, преди да излее водите си в езерото Головица.
291
Единствената по-голяма долина в равна Добруджа е долината на Карасу, през която минава жп линия от Черна вода за Кюстенджа. Тя е широка, на много места извита низина, която започва 51/2 километра западно от Кюстенджа и свършва на Дунава при гр. Черна вода. Отначало низината няма нито стръмни склонове, нито вода; само малки трапчинки събират дъждовната вода. Чак при с. Хасанджа се появява от южна страна стръмен склон, висок 8 метра, който достига при с. Умурджа 11 1/2 метра. Вода почва да се забелязва при с. Алнкапу (Аликал); тук се образува блато само когато при дойде Дунавът. Низината се съединява 7 1/2 километра по-нататък с едно постоянно блато, 1200 метра дълго и 400 метра широко, което има урегулиран отток. Оттук нататък почва да се издига и северният склон на низината, и последната вече представя характерна долина, вдлъбната във високото равнище, като продължава така чак до устието си.
Цялата низина Карасу е блатлива и най-голямото блато има дължина повече от 12 километра. Дъното е покрито с гъст камъш или дебела трева. Жп линия по цялото протежение на низината е положена на насип. Водата в блатата на Карасу сти в свръзка с прииждането на Дунава; някои местни хора обаче твърдят, че на места имало и подземни извори, затова и водата не изглеждала застояла. На юг от низината на Карасу, около която се намират и сега остатъци от стария Траянов вал, теренът започва да се подига към старата българска граница, докато премине в хълмистата страна на Делиормана.
Окрайнините на Добруджа, граничещи с Дунава и морето, са изпълнени от езера, блата и блатливи пясъчни низини. Северна Добруджа има повече блата и езера, които са и по-богати с риба, особено най-голямото добруджанско езеро Разим. В Кюстенджанския окръг, освен блатата на Карасу, спадат следните по-важни езера. По дунавския бряг, от юг към север се редят езерата Гърлица, Олтина, Мирлан и малко пб на изток езерото Карасу (Черна вода), най-важното езеро в Южна Добруджа, дълго около 48 километра. От източна страна, по морския бряг, почват едно по друго езерата Змейка и Сини, които са свързани помежду сн, както и с лежащите пò на север от тях други две езера, Головица и Разим, с междинни гърла, и всичките четири имат едно общо централно устие към морето Портица. Слизайки на юг по морския бряг, дохождат солените езера Гаргалък и Ташаул и сладководното Канара, из стръмния бряг на което бликат множество сладки извори. В най-южната област по морския бряг на окръга стоят езерата Тузла и Мангалия, отдалечени от морето с ивица от пясък и оградени с варовити камъни. По положението си Мангалското езеро много прилича на Девненското при Варна и лесно може да се преобърне на широко и добре запазено пристанище.
Добруджанската равнина е по-плодородна и по-здрава от северна планинска Добруджа. Климатът тук е по-умерен и по-здрав, когато на
292
север в Добруджа стават по-големи студове, климатът е по-влажен и по-нездрав вследствие изпаренията от многото повече блатливи места в тая област. Равна Добруджа е грозна само зимно време, когато завеят силните студени ветрове или нападат гъсти и влажни мъгли, и лете в големите жеги, когато завее североизточният вятър и пресуши кладенците.
3. Административни центрове; селища. В началото на присъединяването на Добруджа към румънското княжество [*], новото управление с административен правилник от края на ноември 1878 г. създава от цялата област три административни окръзи: Тулча, Кюстенджа и Нова Силистра. Тулчанският окръг се съставя от околиите Тулча (към която се прибавят и дотогавашните мюдюрлюци Исакча и Махмудия), Сулина (с бившия мюдюрлюк Килия), Мачин и Бабадаг. Кюстенджанският окръг бива образуван от околиите Кюстенджа, Хърсово и Мангалия; а окръгът Нова Силистра - от околните Меджидие и Нова Силистра.
Това административно деление трае късо време. Още в началото на следната година с указ от 20 март 1879 г. Новосилистренският окръг бива закрит и съставляващите го две околии се предават на Кюстенджански окръг. Така щото от 1 април 1879 г. Добруджа се разпределя административно само на 2 окръга, Тулча и Кюстенджа. Този брой на окръзите се запазва и до най-последно време, макар да са станали през периода от 36 - 37 години множество промени в състава и разпределението по околии и общини.
Първата граница между двата добруджански окръзи почва от Дунава между селата Печенега и Остров, слиза с югоизточна посока между Коюн бунар и Айгър Ахмед, пречупва се между последното село и Урумбей към север, после взема източно направление на изток от с. Канат Калфа през кота 366, отдето се спуща на юг покрай и западно от селата Хаджи Омер, Чаушкьой, Казимча, Качамак, Кючуккьой до под село Киришлик; оттам извива на изток към морето и излиза на морския бряг при устието Перитяска, като минава между селата Дуюнджи и Пилитлия. В последно време тази граница е малко изменена. От западна страна тя почва от Дунава-по-южно, между селата Дъсли и Гърчил, върви малко по-южно от първото докъм с. Казимча, като отделя към Тулчанския окръг няколко села, спадащи по-рано в Кюс-тенджанския; изпод село Кючюккьой сегашната граница завива на североизток докъм село Кавгаджи, което заобикаля откъм север и се спуща югоизточно до езерото Головица. От тази източна страна новата граница оставя в Кюстенджанския окръг няколко села, които по-рано са влизали в Тулчанския окръг.
*. Румъния влиза във фактическо владение на Добруджа на 18 ноември 1878 г., когато областта бива изпразнена от руските войски и окупирана от румънските.
293
По едно румънско измерване и изчисление територията на Добруджа в първата година на присъединяването ѝ към румънската държава, тя е обемала всичко 14 758 квадратни километра пространство или 1 475 800 хектара, разпределено между двата окръга така: 6051 квадратни километра на Кюстенджанския окръг и 8707 квадратни километра на Тулчанския. В тия пространства двата окръга обхващат, по административно деление от началото на април 1897 г., следните околни, общини и поселища:
В последствие административното деление на Добруджа е претърпяло много промени. Най-ново изменение, специално за Добруджа, е станало на 1 юни 1914 г., след заемането на българските области на юг от линията Силистра - Иланлък. Преди тази дата Кюстенджанският окръг се е състоял от 6 околии със 7 градски и 74 селски общини, 212 села, 19 махали и 7 градове, всичко 238 поселища; а Тулчанският окръг е броял 6 околии със 7 градски и 60 селски общини, 130 села, 11 махали и 7 града, всичко 148 поселища. Или всичко до войната 1913 г. Добруджа се е разделяла в административно отношение на 2 окръга, 12 околии, 14 градски и 134 селски общини, съставени от 14 града, 340
294
села и 32 колиби (поселища с по-малко от 100 жители), а всичко 386 населени места. Така щото през периода на румънското владение на Добруджа броят на поселищата в цялата област се е увеличил изобщо от 360 на 386. През това време множество села, предимно турски, са се изселили, а вместо тях са се заселили нови поселища от колонисти; при туй бившите села Кузгуп и Остров са били издигнати в градове.
Отделно Кюстенджанският окръг е имал следното административно деление по околии и общини:
Добруджа е страна сравнително рядко заселена с поселища. Голяма част от територията ѝ заемат блата, езера, балти, ръкави, блатливи места, гдето и поселища не могат да се заселят, па и климатът не е здрав. Такова е особено положението в Тулчанския окръг при делтата на Дунава, която между двата главни ръкава на дунавското устие заема пространство повече от 2670 квадратни километра и има само тук-таме около 15-тина поселища.
Според по-новите измервания, цялата територия на Добруджа в границите ѝ до 1913 г. възлиза, както посочих в началото, на 15 536 квадратни километра, от които Кюстенджанският окръг заема 6910 квадратни километра, а Тулчанският - 8626. Според това, едно поселище (град, село, махала) се пада средно на около 29 квадратни километра в Кюстенджанския окръг, близо на 50 в Тулчанския и на около 40 квадратни километра изобщо в цяла Добруджа. Кюстенджанският окръг е сравнително по-гъсто заселен, даже и като изключим пространството на Дунавската делта от територията на Тулчанскня. Слабо е заселена в последния планинската и гориста област измежду Мачин, Исакча и Бабадаг.
След анексирането на новозаетите през 1913 г. земи на юг от линията Силистра - Иланлък, румънското правителство образува от тях два нови окръга - Добришки (Калиакра) и Силистренски (Дуростор), раз-
295
делени по на 5 околии: Балчик (с околийски център с. Преселенци [4]), Добрич (с център с. Енидже), Гаргалък [5] (околийски център с. Шабла), Геленджик [6] и Куртбунар [7] - в първия окръг; Аккадънлар [8], Доймушлар [9], Сарсанлар [10], Силистра (околийски център в с. Алфатар) и Тутракан (с околийски център с. Белица) - в окръг Силистра. При това създаденото на 1 юни 1914 г. специално за Добруджа административно деление засилва и разширява администрацията в старите два добруджански окръга, като увеличава броя на околиите и в двата окръга от по 6 на 8. В Кюстенджанския окръг се образуват две нови околии - Черна вода и Кожелах, като за първата се вземат 17 села и град Черна вода от старите околии Хърсово, Меджидие и Траян, а за околия Кожелах се отделят 27 села влизащи дотогава в Кюстенджанската околия. По тоя начин се създават и 8 нови селски общини, и броят на всичките общини в окръга се увеличава от 74 на 82.
4. Население. Добруджа е бедна и откъм население. По най-последните данни, именно според румънското преброяване от 1 януари 1913 г., нов стил, тя брои всичко 282 181 жители. На 1 квадратен километър територия се падат, следователно, средно 24.5 жители - една досущ слаба гъстота. В цяла Румъния гъстотата на населението е 55.6, а в България - 45.0 (1910 г.) жители на квадратен километър. Слабата гъстота на населението в Добруджа се дължи на рядкото разселване на населението по селища, защото инак последните са доста значителни: средно на едно поселище се падат по 986 жители.
Кюстенджанският окръг, в който, както посочих по-горе, населението е по-гъсто размесено по селища, има и по-голяма гъстонаселеност. Той брои 209 571 жители, когато Тулчанският се поселява само от 170 859. Гъстотата на населението в първия е 30.3, а във втория не повече от 19.8 жители на квадратен километър. В туй отношение Тулчанският окръг стои по-долу и от Бургаския окръг в България, който има най-слаба гъстота между окръзите в Царството. Обаче отделните селища в Тулчанския окръг са средно по-големи по население от ония в Кюстенджанския: в северния добруджански окръг едно селище брои средно 1154 жители, когато в южния само около 881. Ще рече, Тулчанският окръг е с по-слаба гъстота в зависимост от по-рядкото разместване на населението му по селища, каквито той има средно по едно на 59 квадратни километра.
През последните години населението на Добруджа се увеличи доста бързо. От една слабо населена провинция след Руско-турската война, отпосле тя се заселва със силен темп. Румънското правителство, в желанието си да я порумънчи в скоро време и да използува богатите ѝ и плодородни земи, е насърчавало имиграцията на румънски колонисти и в скоро време населението ѝ се почти утроява.
Точният брой на населението на тази област по време на присъединението ѝ към Румъния не е известен. Официални точни данни липсват.
296
А географите и публицистите, които са се занимавали с този въпрос, дават най-различни цифри. Strat изчислява населението на Добруджа във време на Руско-турската война 1878 г. на около 300 000 души. Ubicini, който претендира да познава страната, посочва за същата година цифрата 222 562 жители, от които 134 662 мюсюлмани и 87 990 от разни други народности. Към тази цифра той прибавя още около 20 000 жители, които според него са населявали областта на Добруджа на юг от Мангалия и на изток от Силистра, т.е. Мангалската каза и част от Силистренската каза, които, както видяхме, европейската комисия предаде на Румъния заедно с целия Тулчански санджак. По тоя начин, според Ubicini, във време на Руско-турската война всичкото население на присъединената към Румъния Добруджа е възлизало на 242 562 жители. Друг публицист, Dottain, дава друга много по-малка цифра; той изчислява броя на населението за същата година на 136 632 души, от които 30 - 35 000 румъни. Известният румънски писател Дим. Стурза твърди, че цялото население на тази област в 1878 г. не е надминавало 150 295 жители. Според англичанина Kolb, две години по-късно населението на Добруджа е значително намаляло от емиграция. Той изчислява в своята книга The condition of nations social and political населението на тази страна в 1880 г. на 123 320 жители, разпределени по дистрикти [11] така: 43 000 в Тулчанския, 41 000 в Бабадагския, 23 320 в Кюстенджанския, 8000 в Мачинския и 8000 в Меджидийския и Черноводския.
Според официални румънски сведения от времето, когато румънската държава е влязла във владение на Добруджа, населението на областта след войната 1877 г. е възлизало на 106 943 жители, разпределени в два окръга и по народности така:
[ Окръг Тулча, Окръг Кюстенджа, цяла Добруджа ]
297
Общият брой на населението а Добруджа по тия сведения се приближава доста до цифрата, посочена от Ubicini, като се вземат предвид изселванията станали през време и след Руско-турската война. Както видяхме по-горе, според Ubicini цялото население на берлинска румънска Добруджа по време на войната възлиза на 242 562 жители, от които 134 662 мюсюлмани само в Тулчанския санджак. От 20 000-те души, които според същия автор са населявали по него време областта на юг от Мангалия и на изток от Силистра, една част, поне половината, ако не и повече, са били мюсюлмани. Така щото общият брой на мюсюлманите в цяла тогавашна Добруджа ще е достигнал кръгло до 150 000 души. След войната румънските официални сведения посочват цифрата на мюсюлманите (турци и татари) 23 033, т.е. с кръгло 127 000 по-малко. Такъв ще е броят на изселените само мюсюлмани от Добруджа през време на войната. Трябва да се допусне, че е имало изселване и на други елементи, в резултат на което населението е останало след войната кръгло 107 000 жители.
Според по-нови официални румънски сведения населението на Добруджа постепенно се е увеличавало както следва:
Добруджа е характерна с по-голямата пъстрота на своето население. Това потвърждават и приведените по-горе данни за населението на областта непосредствено след Руско-турската война 1877 г. В тази малка провинция обитават представители на не по-малко от 15 националности: българи, турци, татари, румъни, руси, гърци, евреи, немци, арменци, араби, цигани и пр. Някои от тях живеят в компактни маси, събрани в определени пунктове и краища; други са разселени и разпръснати из цялата област.
Татарите колонизирали страната към 1784 г. и подир Кримската война 1855 г. Към това време те наброявали около 2225 семейства. По-късно броят им се увеличил чрез нови имиграции. Новодошлите татари заели постепенно югозападната част на областта и заселили град Меджидие, който и до днес носи това име. Татарско население
298
се среща разселено и на север и на юг в Добруджа; но то е заело главно центъра, дето и образувало компактна маса, особено в Бабадашко, Кюстенджанскo и Меджидийско.
Голяма група представят русите. Между тях се срещат московнти, запорожци, липовани, скопци и пр. Първите емигранти придошли от Украйна след разпокъсването на Полша, били приети добре от турското правителство, което им отстъпило земи и места за риболовство по десния бряг на Дунава. Липованите слезли от Русия във времето на Петър Велики и заели долния Дунав; там по блатата на делтата те се занимават с риболовство.
Първите колонисти германци се настанили в околностите на Хърсово и Тулча; в по-голямата си част елзасци-католици, те придошли към 1848-1850 г. Тук се предали на разни земеделски и селскостопански занятия; известни са особено като добри производители на масло. Други германци колонисти емигрирали от Бесарабия и Южна Русия. Напоследък германската колония е много нарасла; заселени са цели нови германски села, особено по двете страни на жп линия Черна вода - Кюстенджа, където са заели най-добрите места.
Нашествието на румъните в Добруджа датира от първата половина на XIX век, когато те напуснали отечеството си вследствие на гнета и гоненията, на които то е било театър в тази епоха. В началото румъните заемали северните окрайнини на Добруджа и полека лека се разселили и настанили в Тулчанско, Бабадашко и в главните пристанища по черноморския и дунавския бряг. Броят им почва да се увеличава особено след като Добруджа се предаде на Румъния. Колонизаторското движение се е насърчавало от румънското правителство, което е раздавало земи на новите колонисти.
Гърци, евреи и арменци се срещат навсякъде из Добруджа, предимно в градовете и търговските центрове, където се занимават главно с търговия.
Към 1880 г. по-голяма пъстрота по народности представя населението на Тулчанския окръг. Южният добруджански окръг е имал и по-малко население по брой и не с такъв разнообразен етнически състав. С течение на времето обаче Кюстенджанският окръг стига и далеко надминава по население Тулчанския окръг.
Най-последните две официални преброявания в Румъния ни дават следните цифри за населението на Добруджа по окръзи:
299
Докато населението на Кюстенджанския окръг се е увеличило през целия период от 34 години (1878 - 1913) близо 6 пъти, онова на Тулчанския окръг е само малко повече от удвоено. Особено голямо е нарастването в първия окръг през първите 21 години. В първите години след присъединяването на Добруджа към Румъния тук са се заселили много румънски преселници от Румъния и Трансилвания; много запустели турски села са били възобновени от тия преселници, а и множество нови села били построени в Северна Добруджа за новодошлите румъни, като Доробанц, Карол I и др. Особено бързо е нараствало румънското население в градовете.
Изобщо в Кюстенджанския окръг по-силно е нараствало градското население, а в Тулчанския - селското. Така през периода 1899 - 1913 г. градското население се е увеличило със 71% в Кюстенджанския окръг и само с 19.4% в Тулчанския, а селското - в първия с 42.7% и във втория с 41%. Това увеличение не може да бъде резултат само на естественото нарастване, което напр. през 1912 г. е било 9.9 на 1000 жители за градското население в окръг Кюстенджа, 12.7 за същото население в окръг Тулча, 28.8 за селата в първия и 32.7 за селата във втория окръг. Ясно е, че градовете повече са привличали емигрантите в Кюстенджанско, а селата - ония в Тулчанско. Обаче и селското население в първия окръг дължи увеличението си в голяма степен на имиграция.
300
Отделните околии в Кюстенджанския окръг са различно големи по броя на жителите си. Ето как е разместено населението на окръга по административни единици според преброяването на 1 януари 1913 г.
Най-големи по население са централните околии Кюстенджа и Меджидие. Те са и най-гъстонаселените. А средно най-големи поселища има в Островската и Хърсовската околии.
От градовете в окръга най-голям е Кюстенджа, който вече е надминал по население първия доскоро добруджански град Тулча и е заел неговото място като най-важен и най-хубав град в Добруджа. Неговото население най-бързо е нараствало благодарение на голямото търговско значение, което градът е придобил след прокарването на добруджанската централна железница и след построяването на модерното кюстенджанско пристанище. Останалите градове са съвсем малки паланки, от които двата по-големи, Меджидие и Черна вода, не надминават по население малките наши градчета Бяла, Провадия и подобни.
Последното румънско преброяване рисува градовете в окръга така:
301
Град Кюстенджа е разположен на един вдаден далеко навътре в морето нос, който в южната си страна образува малък залив, изпол-зуван за постройката на модерното кюстенджанско пристанище. Днес Кюстенджа е един красив европейски град, с широки и прави улици с обща дължина 54 км., постлани с каменни блокове, а в центъра на града с асфалт; с хубави булеварди, от двете страни на които се издигат красиви масивни сгради. В крайморската част на града се редят няколко десетки разкошни хотели, които наред с градското казино, построено на самия бряг на морето, недалеко от пристанището, доставят удобство на многобройните богати посетители на морските бани при Малесия и минералните серни лечебни води в блатото Текир гъол, свързани първите, както и вторите, с центъра на града чрез железница. Градът заема 1323 хектара повърхнина. Централната му част (градската гара) се издига 31 метра над морското равнище. Има електрическо осветление, а в окрайнините - с петролни лампи. Сладка вода за пиене е прекарана от едни извори при с. Анадолкьой, а напоследък се прекарват водопроводни тръби до Черна вода за снабдяване на града с дунавска вода.
Кюстенджа се развива много бързо. На мястото на купа развалини подир Руско-турската война сега се издига хубав град, който има условия да напредва във всяко отношение. Градът почва да расте особено след 1908 г., когато румънското правителство се залавя систематически да го колонизира с румъни от кралството, като им създава всички удобства и улеснения; тогава се разрешава раздаването земи в края на града за постройка на жилища и строежите започват усилено. Днес Кюстенджа има изглед на съвсем нов град. Към 1908 г. той е наброявал десетина хиляди жители. Преди войната през миналата година населението му е достигнало до 35 000 жители, съставено от най-различни народности. Обаче градът е добил напълно румънски характер, който се чувствувал особено лете, в сезона на морските бани, когато надохождали с хиляди румънски богаташи от Букурещ и други градове на Румъния. Между местните му жители имало много богати търговци евреи, гърци, арменци. Непосредствено подир сегашната война, когато градът бил зает от съюзните войски, там останали само около 5000 жители; всичкото друго население избягало, а част било отвлечено от отстъпващите румънски войски. Останали около 2000 мохамедани (татари, турци и цигани), 750 българи, толкова румъни бедняци, 500 гърци, 300 евреи, 200 германци, около 170 арменци и по малко албанци, австрийци, унгарци, куцовласи, поляци и др.
Градът е привличал много работници и служащи по гарите, пристанището, складовете и фабриките. Освен стотината петролни резервоари
302
по пристанището и в близката околност на града, там са работили една голяма кожена парна фабрика, друга за керемиди и конци, трета за растителни масла, за котли и железни конструкции, за газени тенекии, за бира, за лющене ечемик и грах, и пр. В града са имали консулства и вицеконсулства Австроунгария, Англия, Белгия, Германия, Гърция, Испания, Турция, Франция, Холандия и Швеция. Италия имала само консулска агенция. Търговците и индустриалците са били подпомагани от няколко банкови учреждения, между които три местни (Кюстенджанска сконтова банка. Банка на Земеделския синдикат, Търговска банка) и клонове на държавните Народна и Земеделска банка и от букурещките Сконтова, Генерална, банка Мармарош и банка Роман яска.
Вторият по население град в окръга, Меджидие, е сравнително нов град, основан от придошлите тук подир Кримската война татари и наречен от тях с това име в чест на тогавашния султан Абдул Меджид. В началото градът имал до 20 000 жители население, обаче последното бързо намалявало от болести вследствие нездравия климат в тая блатлива местност. Към 1877 г. жителите му пак достигнали до 4000 къщи татари и 20-25 български, но във време на войната през същата година почти всичкото татарско население избягало към Варна, Добрич, Балчик. Отпосле само малка част от избягалите се завърнали обратно. Същевременно почнали да прииждат преселенци румъни от Румъния, които полека-лека румънизирали града. Към септември 1916 г., преди началото на войната, населението на Меджидие достигнало до 7000 - 7500 жители, от които голямото болшинство, около 5000 души, румъни, 100-тина гърци, 50-тина евреи, 90 къщи цигани, 15 къщи българи, останалите до 1500 души татари и около 20 семейства турци. Обаче през време на войната всичкото почти румънско, гръцко и еврейско население избягало в Румъния, и всички мъже българи и турци, както и около 60 татари били отвлечени от румънските войски. Към началото на декември градът броеше всичко около 280 семейства почти само татари.
Разположен в Централна Добруджа, по средата на жп линия Черна вода - Кюстенджа, градецът Меджидие е възел на много сухоземни съобщения. Обаче като вътрешен град, без особено икономическо значение, той е запазил и до днес характера на турските градове. Няколко от улиците му са поправени и разширени, но все още непослани с каменна настилка и много кални. Тук-таме измежду ниските паянтови къщици са построени и масивни по-модерни сгради. Градът се осветлява с газови лампи. Канализация няма. Населението се снабдява с вода за пиене от единствения голям кладенец на градския площад
303
снабден с помпа. Между обществените заведения се редят една голяма джамия, румънската църква, 2 основни училища (мъжко и девическо), турска духовна семинария. В града има две моторни мелници с дневно производство 20 000 и 10 000 кг. брашно, една фабрика за тухли и керемиди, една за кюнци (за канали), две железолеярници. От старо време в Меджидие става седмичен пазар за добитък в петък и два годишни панаира (15 - 30 VI и 15 - 30 X).
Малкият крайдунавски градец Черна вода, разположен на десния бряг на голямата река в устието на низината Карасу, е по-красив и по-оживен от Меджидие. Градът е планиран в по-голямата си част, разположена в равнината, дето са хубавите квартали с красиви едно и двуетажни къщи. Има електрическо осветление. Вода за пиене се взема от Дунава. Напоследък е иззидан на височината от ляво над моста голям кладенец-резервоар, който ще се пълни чрез електрическа помпа с вода за нуждите на града; от същата вода ще се разпраща по водопровода за Меджидие и Кюстенджа. Великолепният железен мост над Дунава, по който се движат треновете от и за Букурещ; самият Дунав, залесената тук-таме балта на отсрещния бряг между последния и ръкава Борча красят хубавото малко градче и радват окото на посетителя.
В Черна вода са преживявали много богаташи арменци, гърци, евреи като търговци; имало е и доста европейски семейства. Едните и другите са напуснали града с румънските войски. Няколко по-големи индустриални заведения са ангажирвали значителен брой работници, особено през сезона на по-усилена работа. Между тях на първо място стои голямата петролна рафинерия със 100 150 души работници, фабриката за цимент и хидравлическа вар, в която са работили обикновено до 200 работници; голямата румъно-французка железарска фабрика за бурми и други железни изделия; общинската електрическа юзина, която е поддържала осветлението на града; две парни мелници, от които по-голямата унищожена от пожар в началото на миналата година и др.
Останалите градовце нямат особено значение. От тях Хърсово и Остров са разположени на дунавския бряг. Положението на първия е важно в туй отношение, че само при него Дунавът не е разклонен по течението си от Силистра до Браила - Мачин, поради което той е бивал укрепяван от стари времена. В него става годишен пазар на 29 септември. Мангалия, третото пристанище на Черно море в сегашна Добруджа, в средните векове бил с по-голямо значение, особено във времето на генуезците и венецианците, като главно пристанище на Черно море с 30 000 жители. Сега брои само около 2000 жители.
304
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
1. Автор не е посочен, но по всичко личи, че докладът е писан от Стефан Димитров Недев, работещ в Дирекция на статистиката.
2. ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 986, л. 814 - 835. Тук е поместена само първата част от доклада, отнасяща се до демографските отношения и административното устройство.
3. Дн. с. Черна, Добричко.
4. С. Преселим, Генерал-Тошевско.
5. Дн. с. Вранино, Каварненско.
6. Дн. с. Димитър-Ганево, Добричко.
7. Дн. гр. Тервел.
8. Дн. гр. Дулово.
9. Дн. с. Ситово.
10. Дн. с. Зафирово, общ. Главиница.
11. Окръзи.