Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.

Димитър Минчев

 

Предговор

 

 

Българите от Македония и Одринско не се примиряват с решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Те изразяват своя стремеж за освобождение и за обединение с България по различни начини. Този стремеж проличава най-ярко чрез разгърналата се масова въоръжена революционна борба на българите в поробените краища. Върхови моменти в тази борба са въстанията — Кресненско-Разложкото от 1878—1879 г., Мелнишкото (Четническата акция) от 1895 г., Горноджумайското от 1902 г., Илинденско-Преображенското от 1903 г., Тиквешкото и Охридско-Дебърското от 1913 г., както и войните, водени от българската държава за освобождение и обединение на поробените земи — Сръбско-българската от 1885 г., Балканските (1912—1913 г.) и Първата световна война (1914—1918 г.). В тях българите от Македония и Одринско участвуват масово.

 

Участието и съдбата на българите от Македония и Одринско по време на посочените войни и въстания са сравнително добре проучени в българската историография. Почти нищо или съвсем малко е известно за съдбата на тези хора по време на Втората световна война. В българската историография все още не са направени изследвания за същността на акционните комитети в Македония през 1941 г. В отделни свои публикации някои наши учени само споменават за тях. [1]

 

 

1. Палешутски, К. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918—1941 г. С., 1983, с. 215; Югославската комунистическа партия и македонският въпрос 1919—1945. С., 1985, с. 280; Гоцев, Д. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919—1941. С., 1988, с. 259; Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1893—1941 . С., 1983, с. 59; Велев, Т. Взаимоотношенията между БКП и ЮКП по време на Втората световна воина и развитието на македонския въпрос с. 150—171; Сирков, Д. Българският национално-териториален проблем по време на Втората световна война и развитието на македонския въпрос. — В: Българската народност и нация през вековете. Материали от научна конференция. Част втора, 1988, с. 95—149; История на Отечествената война на България 1944—1945. Том I. С., 1981, с. 105—106; Панайотов, Л., К. Палешутски и Д. Мичев. Македонският въпрос и българо-югославските отношения. С., 1987. с. 87—89; Пандев, К. и К. Палешутски. Българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес (1878— 1941). — Истор. преглед, 1981, № 3—4, с. 113; Мичев, Д. Българската комунистическа партия и македонският въпрос до 9 септември 1944 година. — Военнонстор. сборник, 1986, № 6, с. 17—18; Даскалов. Г. Българо-югославски политически отношения 1944—1945. С., 1989, с. 30; Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 289.

 

3

 

 

Като се има предвид значимостта на проблема — отношението на населението на Македония към българската държава в един такъв критичен момент, какъвто е освобождението на Македония през 1941 г., наложително е той да бъде осветлен изчерпателно. В този смисъл погледнато, началото беше поставено със студията „Формиране и дейност на българските акционни комитети във Вардарска Македония през 1941 г." [1] При разработването на тази студия обаче разполагах само с протоколите за създаването на комитетите и със спомените на Васил Хаджикимов — секретар-организатора им. Понататъшната събирателска работа ми позволи да се добера и до други документи, с което се обогати представата преди всичко за дейността на членовете на комитетите по посрещането на българските войски в областта, по освобождаването на македонските българи — военнопленници в германската армия, по организиране чествуването на празници и важни годишнини, както и по разпускането на акционните комитети. При работата по студията не успях да ползувам пълното течение на вестник „Македония" — органа на Българския централен акционен комитет (ВЦАК). С настоящата монография тази слабост е отстранена. Ползувани са и трите излезли броя от органа на БЦАК. В студията успях да публикувам само 25 документа, и то непълно — противно на всички правила за археографска обработка. Причината беше в ограничените възможности на списанието. Поради това не успях да публикувам всъщност най-важната част от документите, а именно — списъците на участниците в акционните комитети — слабост, която също е избегната в настоящото изследване.

 

Всъщност причините, които ме наведоха на идеята да разширя обхвата на изследването си и да го предложа като книга, не би могло да се изрази с аритметично изброяване на предимството на монографията. Настоящото изследване не бива да се разглежда като второ издание на студията.

 

 

1. Минчев, Д. Формиране и дейност на българските акционни комитети във Вардарска Македония през 1941 г. — Известия на ИВИ и ВИНД, 1990, Т. 50, с. 39—94.

 

4

 

 

Тук към досегашните 25 документа, представени сега в пълен обем, са прибавени още 40, резултат от продължителна задълбочена работа в архивите след написването на студията. Новите документиII позволяват нови интерпретации, анализи и оценки, нови изводи, коригиране на допуснати грешки и слабости. Не на последно място следва да се напомни, че студията ми беше написана по време, когато малцина се интересуваха от македонския въпрос. А дори и тези, които са се интересували, едва ли са имали възможност да попаднат на нея. При големите възможности за разпространение, които се откриват днес, както и при големия интерес към националния въпрос, смятам, че излизането на една такава книга ще бъде посрещнато с интерес от читателите. Нещо повече — вярвам, че тя ще бъде посрещната добре и във Вардарска Македония, където немалко хора ще имат възможност да прочетат за чувствата, които са вълнували техните родители и за тяхната реакция на предизвикателствата на това смутно време през 1941 г. Разбира се, това не означава, че съм с намерение да правя преднамерена пропаганда. Обстоятелството, че си служа главно с документи и ги публикувам надлежно обработени в археографско отношение, отхвърля всякакво обвинение в злонамереност. Това, че цялото българско население на Македония в един глас се е обявило за присъединяване към България през 1941 г., не означава непременно призив за нещо подобно и днес. Това обаче е факт, а фактите от историята не бива да се укриват, в противен случай се създават условия за злоупотреби.

 

През декември 1991 г., т. е. близо една година след моята студия, излезе от печат статия за акционните комитети от Георги Даскалов. [1] В нея авторът в основни линии повтаря казаното от мен в студията, но независимо от това, макар и малко, и той прибавя нещичко за изясняване на въпроса.

 

Интересно би било да се хвърли поглед върху състоянието на историографията в бивша Югославия; да се види как се отразява в нея това явление — акционните комитети. Както е известно, там господствува тезата, че всички български или пробългарски прояви са признак на ретроградност и фашизъм, а всичко македонско, или по-точно македонистко, се олицетворява с прогресивното, със справедливото, като прогресивното задължително се идентифицира с левите сили, съобразно с господствуващата ценностна система.

 

 

1. Даскалов, Г. Българските акционни комитети във Вардарска Македония (април—август 1941 г.), Исторически преглед, 1991, № 8, с. 58—74.

 

5

 

 

За акционните комитети само бегло се споменава, като тълкуванието и оценките са негативни. [1]

 

Ето защо в настоящото изследване няма да се обръща внимание на разработките на югославските автори и да се посочват техните слабости, тъй като повече от ясно е, че те обслужват определена политическа линия и авторите им заслужават по-скоро морално заклеймяване. Не е необходимо науката да се занимава с подобни произведения. В някои разработки независимо от тълкуванията се дава известна информация за акционните комитети и тази информация се използува в представяната книга. [2]

 

Само един малък пример е достатъчен да ни убеди, че е безсмислено да се прави критика на югославските фалшификации: Авторът Йован Павловски цитира декларацията на БЦАК „Македония е свободна и е вече в общобългарската национална общност[3] по следния начин: „Македония е слободна и веке е општобугарска национална сопственост. . ." [4] Първо, едва ли е необходимо да се превежда, след като декларацията е написана на чист и звучен български език — езика, на който са писали учениците на Кирил и Методий, и второ, преводът изопачава смисъла на казаното.

 

При написването на настоящата монография са използувани оригинални, малко известни документи, свързани със създаването и функционирането на акционните комитети. Ползувани са и спомените на Васил Хаджикимов — секретар-организатора на Българския централен акционен комитет за Македония. При уточняването на някои дати между документите и спомените на Хаджикимов имаше разминаване, поради което за достоверни приемаме първите, тъй като са автентични, а спомените са писани впоследствие.

 

Протоколите за създаването на комитетите, които представям в приложение, се намират в ЦДИА, ф. 396. След всеки документ са отбелязани архивната единица и листът. Текстът

 

 

1. Югославската историография създаде цяла библиотека от „научна литература, посветена на съпротивата на „македонците" по време на Втората световна война. Вж. Филипова, Л. Вардарска Македония (1941—1944 г.) в югославската историческа литература. Библиография. С., 1992. В по-голямата част от тях се споменава бегло за акционните комитети, поради което считам за излишно да ги споменавам тук.

 

2. Ивановски, В. Ослободителната војна во Западна Македонија 1941—1944. Скопие, 1973, с. 19—27; Талески, Б. и К. Солунски. Прилепска хроника НОБ. Прилеп, 1972, с. 78—79.

 

3. Македония, 1, 1941 г.

 

4. Павловски, Ј. Судењата како последен пораз. Тетово, 1979, с. 34.

 

6

 

 

Е предаден така, както е в оригинала, без да се променя, ако не се смята това, че е осъвременен. Езикът на документите в повечето случаи е чист български, като на места се срещат сърбизми както в лексиката, така и в граматиката. Редно е да се напомни, че македонските българи понасят сръбското потисничество повече от 20 години след Версайския договор. Във Вардарска Македония са колонизирани няколко десетки хиляди сърби. Официалният език на администрацията е сръбски. Официалните служители, учители и пр. са сърби. Това не може да не окаже влияние върху езика на българите. Но то говори и за нещо друго. Наличието на сърбизми именно е едно от доказателствата, че комитетите са формирани от местното население. Другото доказателство са огромните списъци на участниците в акционните комитети. Почти всички те са българи, родени във Вардарска Македония. Всички са за присъединяване към България.

 

Публикуват се и други документи, които имат отношение към акционните комитети и към тяхната дейност. Всички документи са публикувани в пълен обем, без каквито и да било съкращения, като съм се старал да ги подредя хронологично. Изключение прави документ № 64. Той е публикуван със съкращения — така, както е публикуван от югославския автор Йован Павловски; за съжаление, този документ не успях да открия в оригинал и не съм в състояние да го публикувам в пълния му обем.

 

     Авторът

 

[Next]

[Back to Index]