Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.

Димитър Минчев

 

 

II. ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ

 

2. Акционните комитети след установяване на българската администрация

 

 

Пред акционните комитети и най-вече пред Централния комитет стоят за решаване множество и разнообразни стопански задачи. Една от първите е прехраната на населението и нормализирането на живота. Необходимо е да се възстанови функционирането на пазара и на съществуващите административни

 

65

 

 

учреждения, фабрики, работилници, училища и др. Разбира се, голяма част от задачите по възстановяване на нормалния живот се изпълнява от общините, формирането на които също е дело на акционните комитети.

 

Централният комитет например организира изпращането безплатно на пшенично брашно от България за Скопие и околията, както и за застрашените краища на Вардарска Македония — Галичник, Маврово и др. Голяма част от тези храни биват прехвърлени по нестандартен път за застрашените от глад околии, окупирани от Италия. [1]

 

С писмо от 31 май 1941 г. до Стефан Чапрашиков [2] Централният комитет настоява час по-скоро да се изпратят за Македония десет хиляди тона зърнени храни. Една част от това количество трябва да бъде дадено на разположение на българските земи под италианска окупация, като се осигури и превозът от българските власти. Като важно условие се поставя да се издействува от италианските власти храните да бъдат предоставени само на българското население. Централният комитет съобщава, че е необходимо час по-скоро да се уреди снабдяване то с продукти от първа необходимост — захар, сол, петрол, сапун и олио — като раздаването става с купони, за да се избегне спекулата. [3]

 

Българското правителство проявява разбиране и се отзовава на молбата на БЦАК. Към Вардарска Македония потеглят ешелони с хранителни продукти. Само през юни в Скопие са доставени около 100 вагона храни. През август са отпуснати 200 000 лева за бедните. От военните кухни се раздава храна за населението. Независимо от липсата на стоки от първа необходимост държавата предоставя много повече за областта, отколкото за населението в другите части на страната. Отпуснати са пенсии за участниците в освободителната борба срещу турската, сръбската и гръцката тирания. На българите напълно справедливо са възвърнати огнетите земи, върху които са били настанени сръбски колонисти. Повишени са изкупните цени на тютюна, вълната и на други селскостопански произведения. Държавата полага усилия за развитието на фабричната и на занаятчийската промишленост, на транспорта, просветата

 

 

1. ЦДИА, ф. 1932. оп. 4, а. е. 32, л. 26.

 

2. Бивш посланик на България в Кралство Югославия, индустриалец.

 

3. ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 28, л. 1.

 

66

 

 

и здравеопазването. Въведен е осемчасов работен ден и е забранен детският труд. [1]

 

На 30 април 1941 г. Министерският съвет се събира на заседание за разглеждане на въпроса за пострадалите от войната области. На основание чл. 1 и 2 от Закона за подпомагане на пострадалите от обществени бедствия, за пострадали от глад са обявени Скопска област и околиите Пиротска, Царибродска и Босилеградска от Софийска област. За подпомагане на крайно бедното пострадало население от тези райони Министерският съвет отпуска парични помощи: на скопския областен директор — два милиона лева, а на софийския областен директор — петстотин хиляди лева. Тези пари се дават за подпомагане с храни, продукти и други на населението съобразно местните условия. На Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни се отпуска сумата 400 000 лв. — за доставяне на царевица за тези райони. [2]

 

На 13 май Министерският съвет отново се занимава с този въпрос. На Българската земеделска и кооперативна банка се вменява в дълг да отпусне на главния комисар на снабдяването взаимообразно под гаранция на държавата пет милиона лева оборотни средства за осигуряване на снабдяването на населението от освободените земи с продукти от първа необходимост. [3] Както се вижда, българското управление в новите земи започва с оказване на материална помощ за бедствуващото не по вина на България население.

 

Снабдяването на населението в Македония с храни довежда до известни затруднения в стопанството на страната. В годишния отчет на интендантството на 9-а пех. плевенска дивизия например за 1941 г. се казва, че новоосвободените български земи — Добруджа, Западна Тракия, Македония и Западните покрайнини — са били системно ограбвани от довчерашните им владетели. Това затруднява икономическия и стопанския живот в старите предели, тъй като се е наложило да се вземат спешни мерки за снабдяване на населението поне с най-необходимото. [4]

 

 

1. Рачев С. Сътрудничеството между българския и югославския народ в борбата против хитлеристката агресия на Балканите (1941—1945 г.). НБКМ, канд. дис., С., 1968, с. 82—83.

 

2. ЦДИА, ф. 284. оп. 1, а. е. 7651. Протокол № 84 от заседание на Министерския съвет от 30 април 1941 г.

 

3. ЦДИА, ф. 284, оп. 1, а. е. 7658, л. 10. Протокол № 90 от заседание на Министерския съвет от 13 май 1941 г.

 

4. ЦДИА, ф. 24, оп. 3, а. е. 153, л. 96.

 

67

 

 

На помощ се притичва и многобройната емиграция в България от Македония. Братствата събират парични и предметни помощи. Така на свое заседание от 12 май 1941 г. велешкото братство взема решение да се подпомогнат бедните граждани от гр. Велес. Първоначално е съществувало мнение да се закупят с наличните пари храни. Впоследствие обаче членовете на братството са констатирали, че за превозването на храните ще трябва да се заплатят значителни суми, които ще намалят ефекта от помощта. Ето защо се взема решение да се натовари Иван Попйорданов да занесе в гр. Велес събраните 60 000 лева и с помощта на дейците от акционните комитети да ги раздаде на бедните. Считало се, че с тези пари те ще могат да си купят храни в достатъчни количества от изпратените от българската държава. [1]

 

Освен за снабдяването с храна на населението, разорено от кралския югославски режим и от бойните действия, Централният комитет предлага държавата да предприеме час по-скоро големомащабни строежи на пътища — железопътни и шосейни, както и обществени сгради — училища и др., за да се осигури работа на хиляди работници, които са в окаяно положение поради липса на доходи. Грижи се проявяват и за чиновничеството и интелигенцията. БЦАК настоява да им се осигури помощ, докато им се намери подходяща работа. Като се има предвид, че българската интелигенция и чиновничеството в Македония са работили в условията на една чужда държава и са сравнително слабо запознати със законите на българската държава, БЦАК предлага чиновници от България да бъдат из пратени в Македония, за „да оспособят тази тукашна интелигенция за бърза работа". Това е според ЦК една „благородна повинност". [2]

 

Финансовите въпроси особено много тревожат дейците от акционните комитети. Те предлагат да се установят навсякъде във Вардарска Македония цени в левове, за да се осуети покачването им, тъй като то се отразява фатално за чиновника, за работника, „за малкия гражданин" и да се възпрепятствува внасянето от Сърбия на големи количества банкноти в Македония. Изобщо, те настояват да се вземат сериозни мерки да не пострада, да не бъде опропастено стопанството на областта — и без това засегнато „вече много чувствително от сръбската и гръцка тирания"; да се започне, макар на части,

 

 

1. ЦДИА, ф. 847, оп. 1, а. е. 1, л. 54.

 

2. Пак там, ф. 1591, оп. 3, а. е. 28, л. 1.

 

68

 

 

изплащането на влоговете на малките спестители, защото те най-много страдат материално. Що се отнася до сръбските колонисти, то дейците от акционните комитети са категорични — час по-скоро да бъдат прогонени всички сръбски колонисти, като имотите им бъдат върнати на онези истински честни българи, от които са отнети. Въобще БЦАК настоява да се пристъпи към грандиозна по своите мащаби работа за максималното използуване „жилавостта" на македонския българин, на неговия упорит труд, на неговата честност и спестовност, на мекия македонски климат, на хубавата и плодородна земя, на подземните и надзе-пппе богатства (документ № 42). [1]

 

В писмото до Чапрашиков Централният комитет настоява да се засили просветно-културната работа във Вардарска Македония, като към съществуващия философски факултет се открие и още един — агрономически, „толкова необходим за земеделието тук". Замисълът на дейците е да се осъществи пряк контакт между студентите от старите и новите предели. Дейците от Централния комитет не си правят илюзии относно състоянието на интелигенцията. Те са наясно, че робството е нанесло големи поражения върху нейния характер. „Като се знае, че и в обществения живот на България безхарактерността изигра страшна и фатална роля за българския народ— трябва да се предприеме всичко, за да се култивира тук твърдостта, скромността, трудолюбието, любовта към род и родина, с други думи, да се създадат съзнателни, почтени и патриоти — граждани на освободена Македония, прибрана в топлите обятия на майка България."

 

БЦАК настоява да се обърне по-особено внимание от страна на българската власт и за организиране на медицинското обслужване, тъй като сръбският и гръцкият режим не са полагали грижи за здравеопазването на българското население.

 

Една от първите задачи, които си поставят българските акционни комитети, е да съдействуват за освобождаването на македонските българи — войници в югославската армия, попаднали в германски плен, както и на всички затворници от затворите на версайска Югославия. [2]

 

 

1. ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 28, л. 1—2.

 

2. Освобождаването от плен на македонски българи има своя прецедент в освобождаването на войници през Първата световна война. Насилствено мобилизираните в сръбската армия македонски българи отказват през 1914—1915 г. да се бият срещу австроунгарските войски. Те масово се предават доброволно в плен. Оттам чрез активисти на ВМОРО и на българското военно и политическо ръководство биват освобождавани. Тяхното освобождаване и постъпването им в българската армия доброволно е красноречиво доказателство за любовта им към българската армия и отечество.

 

69

 

 

Това е грижа на цялото българско общество и най-вече на щаба на войската. За тази цел той създава специална военнопленническа служба. Военното министерство влиза във връзка с германското и италианското главно командуване, като настоява да се уреди въпросът с освобождаването на военнопленниците — българи, които да бъдат предадени на българските военни власти. Затова акционните комитети се залавят да изготвят списъци на военнопленниците, които изпращат във Военното министерство. [1] То от своя страна изпраща на БЦАК подробна информация. От нея се вижда, че към 27 май 1941 г. са освободени и изпратени по домовете им следният брой военнопленници българи: от лагера в Сливница — са 3101 души, от лагера край Видин — 120 души, от лагера край Петрич — 487 души, от лагера край Никопол — 2361 души и от лагера край гр. Русе — 812 души. Общо до тази дата са освободени и изпратени по родните им места 10 475 души. Това са обаче само намиращите се на българска територия военнопленници българи от Македония. Наред с това щабът на войската нарежда на военните аташета в Атина, Белград, Будапеща и Рим да издирят и освободят от пленническите лагери в съответните страни всички военнопленници българи. Изпратени са и комисии под председателството на български офицери, които обикалят лагерите и освобождават: от лагерите в Унгария — 300 души, от лагера в гр. Темишвар — 1147 души, от лагера край гр. Ниш — 204 души, от лагера при Панчево — 36 души, от лагера при Дедине (край Белград) — 507 души, всичко 2194 души. Или общо до 27 май 1941 г. са освободени 12 669 военнопленници — македонски българи (документ № 39). [2]

 

Акционните комитети дават своя принос при освобождаването на военнопленниците, особено от лагерите в Македония. Техни членове по места влизат във връзка с германските военни власти и се договарят за освобождаването им. Разбира се, това е станало с активната намеса на българската държава. Педантичните германци едва ли биха се съгласили така лесно да освобождават пленници. Във всеки случай обаче намесата на акционните комитети в тази дейност е явна и очевидна. Д-р Христо Груев от гр. Струга например се обръща с молба към Централния комитет да му окаже съдействие за освобождаването на няколко хиляди пленници българи от Македония, намиращи се в лагерите в Албания. Италианците не разрешават,

 

 

1. ЦВА, ф. 20. оп. 3, а. е. 20.

 

2. ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 4.

 

70

 

 

казва той, роднините на военнопленниците да се срещат с тях. Дори българският консул в Тирана не е в състояние да окаже някаква помощ (документ № 40). [1]

 

Дейно участие в събирането на материални средства на военнопленниците взема Македонският женски съюз при Българския централен акционен комитет за Македония. Грижи за освобождаването на пленници и изпращането им по родните места полагат и емигрантските организации в България— Съюзът на македонските културно-просветни благотворителни братства, Македонският женски съюз, Македонският научен институт, дружество „Илинден" и Македоно-одринското опълченско дружество. [2] Така например на свое заседание от 28 април 1941 г. настоятелството на велешкото благотворително братство „Райко Жинзифов" събира волни пожертвования от велешката колония за подпомагане на пленниците, както и за изпращане помощ на пострадалите от бойните действия бедни граждани на гр. Велес. Събраната сума възлиза на 65 500 лева, с разходването на която е натоварен Иван Попйорданов. [3]

 

Освободени са най-напред военнопленниците от лагерите „Кале" край Скопие, а след това и тези в цяла Македония — не само във Вардарска, но и в Егейска, от лагерите в цяла Югославия. Комитетите активно се включват и в дейността по освобождаването на българите от Македония — затворници в затворите на Югославия и Гърция.

 

Интернираните по островите и в Пелопонес българи от Западна Тракия и Егейска Македония също са освободени от германските и италианските военнопленннчески лагери. Част от тях, предимно от островите, са изпратени в Кавала и Солун, а други в Атина, откъдето българската легация им осигурява превоз с камиони до Солун. На 4 юли 1941 г. биват изпратени последните 80 души българи, открити в затвора в Навплион. [4] Освободени са и военнопленниците, които са откарани по Австрия, Италия, Германия и Унгария.

 

Наред с българите биват освобождавани със съдействието на дейци на акционните комитети и голям брой сърби, хървати, черногорци, босненци и словенци. За тази цел акционните комитети изпращат официални писма до германската комендатура, до италианския пълномощен министър в София и др. Централният комитет е в постоянна връзка и с българското

 

 

1. Пак там, л. 6.

 

2. ЦДИА. ф. 370, оп. 1, а. е. 907, л. 3.

 

3. Пак там, ф. 847, оп. 1. а. е. 1, л. 55.

 

4. ЦВА, ф. 24, оп. 3, а. е. 156, л. 321.

 

71

 

 

военно и политическо ръководство, най-вече с главнокомандуващия генерал Н. Михов. [1]

 

От пленниците се иска първоначално устна, а впоследствие и писмена декларация, че са българи. Това искане се поставя от германски комендатури, които са против освобождаването на пленници от другите националности на бивша Югославия. А броят на пленените югославски войници на територията на Вардарска Македония възлиза на около 100 000. [2]

 

Голям брой молби за освобождаване на пленени българи от Македония, бивши войници от югославската армия, се съхраняват в Централния военен архив. Тук ще посочим само един пример. Бащата на известния ген. Михайло Апостолски — Мите Апостолов Матовски от щипската махала Ново село — прочута крепост на българщината — съобщава в молбата си, че синът му Михаил Митев, действуващ майор в щаба на Дравската дивизия в град Любляна, е пленен по време на войната в района на града и се намира в пленническия лагер „Вестне" край Милано, Италия. Матовски моли да бъде направено възможното, за да бъде освободен от плен синът му, „който е българин, роден от български родители в гр. Щип”. По-нататък в молбата се казва: „Позволявам си да добавя, че съм един от първите добри българи на гр. Щип, работил съм за България и българщината, а в световната война бях като опълченец от българската армия, ранен на албанската граница от неприятелски куршум и от това раняване останах инвалид.” По-нататък се обяснява, че синът му е постъпил на служба в сръбската армия не от любов към държавата им, „а като крайно бедни хора да намери там временно препитание и с надежда, че страната ни ще се върне един ден към майката родина и тогава да може да служи на нашия любим български Цар и държава” (документ № 41). [3] На молбата е поставена резолюция: „Рим, за освобождаване".

 

При освобождаването представителите на акционните комитети по места, както и представителите на официална България, дават възможност и на офицери, и на войници от други националности да се спасят от пленничество. [4] Не е известен нито един случай обаче някой военнопленник да се е почувствувал „македонец" и да откаже да бъде освободен от плен, поради това че не е българин. Немалко сръбски пленници например

 

 

1. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 40—47.

 

2. Рачев, С. Хитлеристката агресия на. . ., с. 47.

 

3. ЦВА, ф. 20, оп. 4 а. е. 25

 

4. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 47.

 

72

 

 

отказват да бъдат освободени, поради това, че са сърби, а не българи.

 

Една от немаловажните задачи, които изпълняват акционните комитети, е организиране чествуването на българските празници в свободна Македония. Разбира се, чествуванията се организират не само от тях, те са общонародно дело и главният организатор всъщност е административната власт. Членовете на акционните комитети обаче участвуват най-активно както в самата административна власт, така и при организирането на тържествата. Ето защо, без да се разпростирам върху този въпрос, ще разгледам накратко някои прояви на обществеността във Вардарска Македония по това време и ролята на акционните комитети в тях.

 

Особено внимание заслужава чествуването на 24 май в Скопие, дейно участие в което вземат членовете на БЦАК. Според съобщението на вестник „Целокупна България" от това време за тържествата са пристигнали много гости и от София. На 23 май вечерта пристигат голям брой членове на съюза „Юнак". Пристига и председателят на Македонския научен институт в София проф. Никола Стоянов, родом от Дойран. БЦАК организира тържествено посрещане на гостите с духова музика, която комитетът за кратко време подготвя да свири български маршове. На централния площад „Цар Борис III" гостите са посрещнати от общинските власти, както и от видни граждани, между които и Димитър Гюзелев. Присъствуват найвече младежи и девойки. С развълнуван глас съветникът в БЦАК Благой Попанков произнася приветствие от името на скопското гражданство и по-специално от името на скопските „юнаци". Скопя ни се размесват с гостите. Срещат се роднини, братя и сестри се виждат след дълга раздяла. Хората плачат от радост. [1] Същата вечер, малко по-късно, в Скопие пристигат и представителите на македоно-одринските опълченски дружества от София, Пловдив и Перник. Групата от около 100 души се води от народния представител Андро Лулчев. На скопската гара старите поборници са посрещнати от членовете на възобновеното местно опълченско дружество — около 200 души, начело на което са председателят Пане Шошолчев, секретарят Христо Глигоров и касиерът Коста Панев. [2]

 

Заедно с посрещането се организира и изпращане на представители на македонските българи в София. Голям брой деца —

 

 

1. Софийските юнаци в Скопие. — Целокупна България, № 1, 24 май 1941.

 

2. Македоно-одринци в Скопие. — Целокупна България, № 1, 24 май 1941.

 

73

 

 

ученици от Скопие, Велес, Прилеп, Битоля, Охрид, Крушево, Неготин, Кавадарци и Гевгели, заминават за тържествата в столицата. На гарата се провежда митинг. Приветствия поднасят областният директор Ан. Козаров и подпредседателката на Македонския женски съюз при БЦАК Екатерина Войнова. [1]

 

За участие в тържествата в Скопие пристига и старият революционер Лазар Томов — председател на Илинденската организация в България. Той донася със себе си знамето на дружество „Вардарски юнак", което е занесъл в София след катастрофата през 1918 год. [2]

 

Величествени са тържествата в освободеното Скопие в чест на солунските братя. От ранно утро централният площад е изпълнен с хора. Улиците са украсени с трицветни знамена, зеленина и с портретите на двамата братя Кирил и Методий. Построената специално за празника естрада се изпълва с официални лица и с видни граждани и гости. Тук са областният директор Ан. Козаров, кметът на града инженер Янко Мустаков, подпредседателят на БЦАК и кмет на града Спиро Китинчев, чуждестранни консули, народните представители Таско Стоилков,Петър Думанов, Гето Кръстев, инженер Димитър Чкатров и Димитър Гюзелев, представители на Българския писателски съюз, и много други. [3]

 

По каменния мост се задава процесия начело с управляващия Скопско-Велешката митрополия търновския митрополит Софроний, заобиколен от 15 местни свещеници. Младежи носят хоругви и най-старата икона на свети Кирил и Методий от черквата „Света Богородица", по чудо запазила българските си надписи от опустошителните посегателства на сръбската денационализация.

 

След молебена и прочувственото слово на митрополит Софроний областният училищен инспектор Христо Зографов произнася реч, пропита с дълбок смисъл и благодарност към делото на светите братя. Множеството е развълнувано. По моста с бърза и твърда стъпка пристигат младежи. Те носят ща -фетно свещения огън от стария престолен град Преслав. Фан, фари свирят, носи се гръмкото българско „ура". Митрополит Софроний поема огъня и благославя: „От името на Светия синод на българската православна църква благославям тоя свещен

 

 

1. Миников, А. Как Македония изпрати своите деца за София. — Целокупна България, № 1, 24 май 1941.

 

2. Целокупна България, № 1, 24 май 1941.

 

3. Целокупна България, № 2, 27 май 1941.

 

74

 

 

огън, за да се разнесе по всички краища на свободната земя. [1]

 

Младежите поемат пътя към българската светиня — Охрид. Следва церемонията по кръщаването на 29 скопски улици с нови имена, свързани с историята на българите от Македония: „Полковник Борис Дрангов", „Мара Бунева" и др. На площада пред трибуните са строени 29 колоездачи в униформи, които носят табелите с новите имена. При произнасянето на съответното име колоездачът се отделя от групата и сред буря от ръкопляскания и овации се насочва към улицата. [2]

 

Започва манифестацията на учениците, селяните, организациите и войсковите части. Над площада се носи аромат от български рози. Първи минават най-малките скопски деца, облечени в бели, зелени и червени роклички. Други са в саморъчно направени дрехи от български вестници. Децата носят корони над главите си с букви от българската азбука. Минава камион с група ученици, насядали на чинове. Пред тях има черна дъска, на която са написани буквите Ъ, Ь, Ю, Я, X. Това са буквите, които отличават българската азбука от останалите славянски азбуки. Сред бурни ръкопляскания и възгласи „ура" минават учениците от старите предели, „юнаци" от София, македоно-одрннци от Перник, София, Пловдив и Скопие. Отлично впечатление правят гимназистите със своите духови музики. Минава малка група побелели старци. Те носят скромен плакат: „1888—1908 г. Екзархийски учители." Идва редът на работниците и работничките от скопския тютюнев монопол. Момичетата са в национални носии. С възторг са посрещнати селяните от околията. Те носят огромни знамена. Тяхното „ура" трае няколко минути. Някои от тях са съвсем бедно облечени. Някои жени са по чехли, други са боси. Старците са просълзени. Те минават с широко разтворени ръце, като че ли искат да прегърнат дълго жадуваната и добита вече свобода.

 

Манифестацията завършва, като оставя незаличим спомен сред скопските граждани. [3] Тя оставя у хората убеждението, че годините на робството са безвъзвратно отминали и че българското общество е единно пред идеала на освобождението и обединението на поробените земи. По този начин се организират и тържествата по случай 24 май в останалите населени места в Македония.

 

 

1. Пак там.

 

2. Целокупна България, № 2, 27 май 1941.

 

3. Пак там.

 

75

 

 

Още незаглъхнали тържествата в Скопие, на 26 май 1941 г. в двора на черквата „Св. Богородица" се организира панихида за полк. Борис Дрангов. Подобно на мнозина млади българи от Македония Дрангов се посвещава на военното дело. Той счита, че само като войн ще може най-добре да работи за освобождението на поробена Македония. Той израства като уважаван офицер от българската армия и като виден педагог. Активно участвува във войните за национално освобождение и обединение от 1912—1918 г. На 26 май 1917 г. пада убит от враговете на България. Полковник Дрангов е бил погребан в родния му град, в двора на черквата „Св. Димитрий", в присъствието на цялото гражданство. [1] Сърбите обаче не оставят на мира и останките на загиналия за свобода българин.

 

Споменът за полк. Б. Дрангов остава жив в паметта на народа, колкото и да се опитва сръбският режим във Вардарска Македония да покрие със забрава името му. През 1934 г. сърбите разрушават гроба, който е пренесен от близките му в скопските гробища. Установяването на българската власт в областта създава възможност за достойно почитане паметта на героя. На 26 май 1941 г. скопското гражданство, начело с БЦАК тържествено отбелязва 24-ата годишнина от смъртта на Дрангов. В скопската катедрала „Св. Богородица" е отслужена панихида от митрополит Софроний. Дошлите да почетат паметта на покойния български войн изпълват двора на черквата и околните улици. На панихидата присъствува семейството на Дрангов, кметът на Скопие инж. Мустаков и цялата общинска управа, заместник-областният директор, представители на комитета „Борис Дрангов", почетна рота гвардейци, офицери, илинденци, опълченци от Македоно-одринското опълчение и много гости. [2]

 

 

1. Родина, 28 май 1917.

 

2. Криворова, Л. Скопската общественост и смъртта на Борис Дрангов. В: Борис Дрангов. Сборник материали и научни изследвания, С., 1993, с. 59.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]