Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.

Димитър Минчев

 

I. СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ

 

2. Формиране на Български Централен Акционен комитет в Скопие

 

 

По това време атмосферата в Македония е благоприятна за създаването на организация от характера, замислен от Стефанов и Хаджикимов. Омразата против довчерашните поробители е заменена с нескривана радост от тяхното поражение на бойното поле. Българските войски са очаквани с нетърпение. В такава обстановка, даже спонтанно на някои места из Македония, са създавани местни власти, още преди да са получени каквито и да било указания. Потребностите на историческия момент винаги са създавали необходимите личности. Пристигането на Стефанов и Хаджикимов се явява само като очакваната искра, за да пламнат сърцата на хората, жадни за патриотична дейност. [1]

 

Напълно логично е, че с пристигането си в Скопие Стефанов и Хаджикимов влизат във връзка със стари свои приятели и съратници: адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски. Настаняват се в дома на Атанас Атанасов — роднина на Хаджикимов. Хаджикимов и Стефанов заедно с посочените дейци се залавят за работа, преди да са приключили бойните действия. Въпреки че двамата са известни на цялото гражданство в Скопие, те срещат затруднения. Хората са пръснати из селата поради бомбардировките. Току-що е прекратено бомбардирането на Скопие от страна на немците и вече започва бомбардировка на мостовете на река Вардар от страна на югославската авиация. Под трясъка на бомбите Стефанов и Хаджикимов минават от къща в къща, влизат във връзка с Иван Пиперков, д-р Александър Георгиев, Страхил Коцев и, разбира се, със Спиро Китинчев.

 

Времето, в което се развиват описваните събития, протича бурно, обстановката се изменя с дни и с часове. Въпросът за властта виси във въздуха. За всички вече е ясно, че сръбските войски ще бъдат прогонени, а заедно с тях ще си отидат и омразните сръбски власти. Населението не може да не се вълнува. Така на 8 април в 21,00 ч. вечерта в Галички хан — срещу църквата „Свети Димитър", се е състояло съвещание, на което е поставен висящият пред всички въпрос „Какво да се прави?". Какво следва да се направи в тези съдбоносни дни, и то така да се направи, че да не се пропусне моментът, както толкова пъти се е случвало, за освобождаване на Македония.

 

 

1. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32 л. 16—19.

 

16

 

 

На това събрание присъствуват главно привърженици на идеята за освобождение чрез постигането на независима Македония, а именно: Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров, Тома Кленков, Иван Пиперков и други известни дейци на ВМРО. Присъствуват и членовете на ЮКП Коце Стоянов, Ангеле Петковски и Илия Нешовски, поканени от Трайко Попов. Последният, макар и комунист — член на ЮКП, е активен привърженик на идеята на ВМРО за създаване на свободна и независима българска македонска държава. [1] На това заседание са присъствували и привържениците на Иван Михайлов — Д. Цилев, Т. Чундев, Д. Куртов, Симон Андрев, Исак Калайджиев, Никола Коларов. [2] При липсата на договорености за присъединяване на Вардарска Македония към България събранието напълно логично клони към по-малката от двете злини — самостоятелна Македония. На това съвещание са били поканени и представители на германските власти, на които населението гледа като на освободители. Като най-авторитетна фигура от местните скопски дейци тук се очертал Спиро Китинчев — михайловист, който всъщност бил главен организатор. [3] На заседанието Димитър Чкатров произнася едночасова реч, с която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за свободна и независима под протектората на Германия.

 

Искреният български патриотизъм на привържениците на ВМРО — Иван Михайлов, е вън от всякакво съмнение. Тази организация, доразвивайки идеите на Гоце Делчев и Тодор Александров, вижда решаването на македонския въпрос не само чрез създаване на автономна, но и самостоятелна, независима Македония. Причината за поставянето на подобна задача

 

 

1. Трайко Попов е родом от с. Ращак, Скопско. Той е един от ръководителите на Скопската група последователи на идеите на ВМРО за създаването на независима македонска българска държава. Схванал правилно антибългарската същност на сръбско-югославската идея за решаването на македонския въпрос, дори и след като е арестуван и изтезаван от Титовите македонисти, Трайко Попов продължава да държи на българщината. За тази своя позиция честният българин е осъден на смърт.

 

2. Павловски, Ј. Судењата како последен пораз. Тетово, 1979, с. 31.

 

3. Спиро Китинчев е уважаван гражданин на Скопие. Завършил е българската гимназия в Солун. Впоследствие продължава образованието си в Швейцария. Бил е член на Скопския околийски комитет на ВМРО. След войната е арестуван от Титовия режим и е осъден на дългогодишен затвор за дейността си като честен българин и за това, че изобщо се е изявявал като българин. Умира в затвора от непосилната тежка физическа работа, с която е бил натоварен. (Вж. Михайлов, И. Спомени. Т. II. Освободителната борба 1919—1924 г. Лувен, Белгия, 1965, с. 144.)

 

17

 

 

е осъзнаване на затрудненията, които се създават на външнополитически план за обединението на българските земи. По политически и стратегически съображения това обединение е срещало винаги упорита съпротива както от Великите сили, така и от балканските държави. Ето защо лозунгът за независима Македония е срещал винаги многобройни привърженици и на основата на тази идея е работела и ВМРО. В това отношение се стига до открит български политически сепаратизъм. През 1941 г., вече в условията на войната, Иван Михайлов продължава да работи за реализирането на тази идея, но среща реакцията на официалната българска власт.

 

Разделили се, без да вземат някакви особени решения, освен че се стигнало до заключението да се направи събрание в по-широк състав, на което да се изберат ръководни органи и да се съставят програма и статут на комитета. Те отпечатали позив до скопските граждани, носещ подписите на Спиро Китинчев, Димитър Чкатров, Димитър Гюзелев, Тома Кленков, Иван Пиперков и др., призоваващ ги да се мобилизират за оказване отпор на запазените в Скопие сръбски административни власти. [1] Въпреки всичко налага се убеждението, че привържениците на Ив. Михайлов са действували нерешително. Причината е в разнобоя, настъпил в техните редици след началото на Втората световна война. При променената външнополитическа обстановка се стига до преориентация в схващанията за освобождението на Македония у някои дейци. През 1940 г. македонските братства вече искат обединението на Македония с България, а не „независима Македония", лозунг, издиган от Михайлов дори след капитулацията на Югославия. Една част от ръководните михайловисти като братя Станишеви, Н. Стоянов и много други застават на позициите на българското правителство — за присъединяване на Македония. Ето защо на заседанието се изказват противоречиви становища, което води до липса на твърдо и категорично решение и до поява на различни слухове. И може би неслучайно в дневника си Б. Филов записва за това заседание, наричайки го „комитет": „11. IV. Петък... Антони Николов (директор на правителствения вестник „Вечер") ми предаде слуха, че някакъв комитет в Скопие искал да провъзгласи присъединяването на Македония към България." Както се вижда, официалните български власти не получават пряка и точна информация по такъв важен въпрос, а разчитат на слухове. Впрочем за неориентираността

 

 

1. От този позив не е запазен нито един екземпляр.

 

18

 

 

на Филов относно намеренията на Стефанов и Хаджикимов говори и следващото изречение: „Говорих с Попов и решихме да използуваме този случай и ако слухът не е верен, да предизвикаме подобно решение." [1] Българското правителство начело с министър-председателя си не е наясно, че още на 9 април Стефанов и Хаджикимов са вече в Скопие и вече работят именно по реализирането на такава идея.

 

Още същия ден — 11 април, Богдан Филов провежда серия разговори по този и по други въпроси, свързани със съдбата на Македония, с различни дейци. Той повиква при себе си Габровски и Севов, с които обстойно анализира въпроса за създаване в Скопие на комитет, който да провъзгласи присъединяване към България, която декларация естествено да бъде използувана за външнополитически цели. Те решават да натоварят с тази задача Данаил Крапчев, който по свой предварителен план следвало да пътува в Македония в близко време. Разбира се, предстояло да се иска и съгласието на царя, който явно не е бил уведомен до този момент за мисията на Стефанов и Хаджикимов. Точно по това време те вършат своето високоблагородно дело, без да чакат съгласие от когото и да било. Когато съгласието на царя се получава, Филов провежда разговор с Данаил Крапчев. Последният проявява готовност да се натовари с мисията за Скопие, но по думите на Б. Филов „изглежда не е много сигурен за успеха; като че няма там много връзки. Препоръча да заинтересоваме и други лица". [2] Както се вижда от спомените на Филов, там където дори Данаил Крапчев е безсилен, Стефанов и Хаджикимов успяват.

 

Името на Данаил Крапчев е добре известно на българския историк и читател. Той е авторитетен журналист, директор по това време на вестник „Зора" — един от най-четените вестници. Той е роден в Прилеп и е един от най-активните привърженици на идеята за присъединяване към България. Неговият вестник непрекъснато помества материали, в които се пропагандира идеята за обединение на българските земи. Пристигането на Стефанов и Хаджикимов наклонява везните против идеята за самостоятелна Македония. Те разясняват, че не такава Македония е необходима сега: условията налагат необходимостта от провеждане на акция за присъединяване на Вардарска Македония към България и демонстриране

 

 

1. Филов, Б. Дневник, с. 307.

 

2. Филов, Б. Дневник, с. 307.

 

19

 

 

пред Великите сили принадлежността на македонското население към българската нация. [1]

 

След неколкодневни консултации, разисквания и убеждаване на 13 април в дома на Спиро Китинчев в Скопие, където от горепосочените присъствуват само Иван Пиперков и Спиро Китинчев, се обсъжда създаденото положение с освобождението на Македония от сръбско и гръцко робство. Съвещанието се провежда в двора на открито. Отчита се, че една от първите задачи на новосъздадената организация е да се регулират отношенията с германските власти. Възниква въпросът, какво название да се даде на организацията. На устата на всички събрали се е думата „комитет", която си е извоювала трайно място в съзнанието на българина още от революционната борба против османското робство. Наред с това обаче по идея на Васил Хаджикимов комитетът бива наречен „акционен", тъй като се създава в името на някаква акция, а именно — овладяване на властта и присъединяване на Вардарска Македония към България. Всички по-нататъшни действия на комитета са подчинени на тази основна задача. В крайна сметка официалното название, което се чете върху печата на комитета, е БЪЛГАРСКИ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ НА МАКЕДОНИЯ. Останалите комитети носят названието МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ.

 

Териториалният обхват на комитета е цяла Македония в нейните етнографски български граници. Уговорката, която се прави в т. 1 от решението на състоялото се заседание, а именно — територията, освободена от сръбско и гръцко робство, означава, че се имат предвид не само земите във Вардарска, но и в Егейска Македония. Това от своя страна означава, че възниква въпросът за регулиране на отношенията не само с германските, но и с италианските власти независимо от това, че в т. 2 са фиксирани само германските власти. В разискванията всички са единодушни, че след сключването на съответните споразумения и след пристигането на българските войски и власти функциите на акционния комитет ще се видоизменят и приспособят към българските закони, но така, че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония" (документ № 1). [2]

 

На заседанието се избират и ръководни органи, като се прави и уговорката избраният централен комитет да бъде същевременно

 

 

1. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 19—21.

 

2. ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 15.

 

20

 

 

и местен комитет за Скопска околия. Избран е Централен комитет в състав от 32 души. Централният комитет избира Изпълнителен комитет в състав: председател Стефан Стефанов, подпредседател Спиро Китинчев, секретар-организатор Васил Хаджикимов, касиер Крум Органджиев и съветници Благой Попанков, Иван Пиперков, д-р Александър Георгиев и Илия Атанасов. Член на Централния комитет е и Тома Дрангов — братът на прославения офицер от българската армия Борис Дрангов, загинал през Първата световна война. [1]

 

Динамиката на времето налага да се действа делово. Непосредствено след събранието Централният комитет се събира на заседание и се $аема с първата задача — организиране поемането на властта. Решава се да се изпрати делегация — представители от комитета — която да настоява пред германските власти да предоставят управлението на общината на българите, които са мнозинство в района. Колкото и да е чудно, германците по това време са оставили в Скопие и в Битоля да управляват заварените местни сръбски общински органи. Успоредно с това ЦК решава да се съберат средства за закупуване на подаръци за германските войници по случай Великденските празници, с което не само да изразят благодарността си за дългоочакваното освобождение от сръбско робство, но и да предразположат германските военни власти да предадат общинската власт в български ръце (документ № 2). [2]

 

Една от първите задачи на Централния комитет е да издаде декларация, с която да обяви в цяла Македония за конституирането си и да обяви своята линия. В декларацията се казва:

 

„БЪЛГАРИ!

 

Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена!

 

Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше до преди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в XX век и икономическо и социално, изчезна завинаги.

 

Един велик идеал, свободата, за която Македония води вековни борби с безпримерен стоицизъм и безбройни свидни саможертви, е вече действителност.

 

Усилията на цар Борис III да доведе това велико дело до

 

 

1. Македония, № 1, 1941 (Датата на излизане на бр. 1 не е отбелязана). Във вестника за разлика от протокола имената са дадени така: Благой поп Панков и Илия Атанасиев.

 

2. ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 14.

 

21

 

 

щастливо осъществяване се увенчаха с окончателен и блестящ успех. Водачът на една велика световна революция, водачът на могъщия германски народ, заповяда на своите славни и победоносни войски и в сътрудничество със съюзника си Италия да извоюва свободата на нашата мила Родина, на нашата велика мъченица, на многострадална Македония.

 

Македония е вече свободна и е вече в общобългарската национална общност.

 

Българският народ в Македония е дълбоко развълнуван и изпълнен с неизмерна радост и признателност към Царя на българите, към Цар Борис III, към великия водач на могъщия германски Райх Адолф Хитлер и към дуче — създателя на приятелска Италия!

 

Да живее Цар Борис III!

 

Да живее Адолф Хитлер — могъщият водач на великия германски народ!

 

Да живее Бенито Мусолини — дуче на съюзническа Италия!

 

Да живее свободата!

 

Български централен акционен комитет за Македония!"

 

Отдолу следват имената на всички членове на БЦАК.

 

 

По такъв начин чрез тази декларация се обявява съвсем накратко пред народа възприетата линия: присъединяване към България. Въпреки че български официални власти все още няма, те ще дойдат след седмица-две. Затова в декларацията се казва: „Македония е вече свободна и е вече в общобългарската национална общност." [1]

 

Изборът на линията на ЦБАК за пряко присъединяване на Македония към България не е случаен. Тази линия между прочем след 1878 г. винаги е била един от двата варианта — естествено по-благоприятен, за българите от Македония. Тази линия, чиито проводници са първоначално привържениците на Върховния македоно-одрински комитет, среща силното противодействие на ВМРО, а и на други революционни групировки, които залагат или за независима Македония (Иван Михайлов), или за автономна Македония под егидата на ОН или в рамките на Балканска федерация. Към началото на войната обаче, след присъединяването на Южна Добруджа по мирен път чрез дипломатически преговори, се засилват позициите на групировките, които са за постигане на обединението на земите, населени с българи, по мирен път, без търсене на обиколни

 

 

1. Македония, № 1, 1941.

 

22

 

 

пътища — самостоятелност, автономия и т. н. На заседание на председателите на легалните македонски организации в България, състояло се на 15 юли 1940 г., е издадена следната декларация:

 

„Управителните съвети на Съюза на Македонските културно-просветни и благотворителни братства в България, на Македонския научен институт, на Илинденската организация, на Македоно-одринското опълчение и на Македонския женски съюз считат за свой дълг да направят следната ДЕКЛАРАЦИЯ:

 

„Свободната част от българския народ и българите от и в Македония са дали безброй кървави жертви в многобройните въстания и във войните за освобождението на Македония от турското, а впоследствие от сръбското и от гръцкото иго.

 

Ето защо днес, когато съдбините и политическите граници на народите в Европа ще се определят за столетия, ние считаме, че македонският въпрос трябва да се постави за разрешаване пред меродавните фактори в България и в чужбина така:

 

Македония, целокупна и неделима в нейните географски граници, да се прибере към майката отечество България, като не се допусне никакъв дележ.

 

15 юлий 1940 год."

 

 

Декларацията е подписана от председателите на Македонското културно-просветно и благотворително братство, на Македонския научен институт, на Илинденската организация, на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества и на Македонския женски съюз. [1] Ето защо разработването на линия към началото на Втората световна война за присъединяване към България не е случайно хрумване на няколко души като Стефанов и Хаджикимов, а е официална линия на всички легални организации на бежанците македонски българи, чийто брой в България по това време е около шестстотин хиляди души. Към тях, както вече се посочи, се присъединяват и част от привържениците на ВМРО.

 

Нещо повече — още с издаването на декларацията членовете на тези организации започват да развиват дейност за реализирането ѝ. Веднага след освобождението на Македония те тръгват на обиколки из новоосвободените земи за работа сред населението в духа на общата декларация. [2]

 

 

1. К. Xр. Декларацията. — Илюстрация „Илинден", 1941, № 4, с. 5.

 

2. ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а. е. 967, л. 3.

 

23

 

 

Във връзка с освобождението на Македония, Западна Тракия, Поморавието и Западните покрайнини в България се подготвят тържества, които се предвижда да се проведат на 20 април. Предвид развитието на обстановката министър-председателят Б. Филов настоява тържествата да се проведат една седмица по-рано. Така на 13 април в София и в страната се провеждат манифестации, в които вземат участие и бежанските организации. На митинга на площад „Александър Невски" в София пламенно слово произнася полковник о. з. Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства. След това се провежда манифестация. Пред Народното събрание от името на Македоно-одринското опълчение реч произнася полковник о. з. Петър Дървингов — организатор на опълчението и негов началник-щаб. [1] Пред легациите на Германия и Италия произнасят речи професорите Димитър Яранов и Стефан Баджов. През същия ден по този повод тържества се провеждат и в други градове на страната. С тях се цели, от една страна, да се създаде благоприятен психологически климат в българогерманския диалог по македонския въпрос, а от друга, да се даде публичен всенароден израз на протегнатата братска десница от родината към българското население в заетите от германците земи. [2]

 

В тържествата се включва и Управителният съвет на Македонския научен институт в София. От негово име и от името на бежанците от Македония в България проф. Стефан Баджов — член на Управителния съвет, застава начело на делегация пред германския пълномощен министър в София барон фон Рихтхофен. В словото си проф. Баджов изразява благодарността на македонските българи към германското оръжие,чиито победи са донесли освобождение на родните им земи [3] (документ № 3). В освободените от сърбите земи е поставено началото на българския печат. След 24 години отново пак се появява българското слово от чисто български вестници. Вестникът е наречен „Македония" и в него се публикуват повечето от документите и решенията на Централния комитет. От вестника излизат само няколко броя. [4]

 

 

1. По-подробно за живота на този голям родолюбец и за неговата дейност вж. Минчев, Д. Военнореволюционната дейнсст на Петър Дървингов 1898—1918 г. С., 1990.

 

2. Даскалов, Г. Българските акционни. . ., с. 62.

 

3. ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 1198, л. 10—12.

 

4. Според В. Хаджикимов от вестника са излезли пет броя. Успях да намеря само първите три броя, съхранявали в Народната библиотека „Кирил и Методий" в София.

 

24

 

 

Първият му брой излиза на 15 април 1941 г., т. е. само два дни след учредяването на БЦАК. Директор — издател на вестника, е Стефан Стефанов, редактори са Васил Хаджикимов и д-р Борис Благоев. [1]

 

Във вестник „Македония" е публикувана не само декларацията на БЦАК. В специална статия на стр. 2 се дава информация за създаването на Българския централен акционен комитет за Македония. В нея се съобщава, че в Скопие са се събрали представители на българското население от всички части на току-що освободената област и са разгледали новосъздаденото положение след освобождението ѝ от сръбско иго. Те са изразили желание „копнежите и интересите на довчера поробените българи да бъдат правилно представени, тълкувани и защищавани пред германските победоносни войски, окупирали и освободили Македония, както и пред войските и управлението на Царя на българите — освободител на Македония, Цар Борис III, очаквани с нетърпение и с неизмерима радост. В статията се съобщава, че на събранието са взети решения: да се формира Български централен акционен комитет, който да пристъпи незабавно към формиране на местни комитети из цяла Македония. Финансирането на тази дейност се предвижда да става с доброволни вноски. БЦАК е същевременно и местен комитет за Скопие и околията. Чрез страниците на вестника ЦК апелира да бъде подкрепен с материални средства от доброволни вносители (документ № 4). С курсив е подчертан апелът: „Само организираната борба дава резултати. Вместо да говорите — действувайте. Обединявайте се около Бълг[арския] центр[ален] акц[ионен] комитет за Македония." Вестникът не пропуска да честити на българите от Македония приближаващия Великден: „МАКЕДОНИЯ ВЪЗКРЪСНА! ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!" [2]

 

БЦАК решава не само въпроса за финансовото осигуряване на вестника. Той взема мерки за ремонтирането и възстановяването на радио Скопие, която е повредена умишлено от сърбите, за да не бъде използувана от македонските българи. За кратко време радиостанцията е ремонтирана и разнася по ефира вестта за създаването на акционните комитети. [3]

 

Сръбският потиснически режим като цяло политически е ликвидиран, но не навсякъде административната власт е отстранена. В много населени места старите административни органи продължават да функционират.

 

 

1. X. В. Преглед на културния живот в Македония. — Македония, № 1943, с. 76.

 

2. Македония, № 1, 1941.

 

3. X. В. Преглед на . . ., с. 76.

 

25

 

 

Причините за това са най-различни. Очевидно и германците са считали, че оставянето на старите административни власти там, където последните не водят съпротива срещу тях, е за предпочитане, тъй като се осигурява редът.

 

На заседанията на Централния комитет на македонските български комитети не присъствуват представители на германските власти, за разлика от събранието от 8 април в Галички хан. Това става причина да се срещнат затруднения при замяната на сръбските власти с български. Изпратената от Централния комитет делегация при германската комендатура получава отговора, че за да бъде сменена администрацията с българска, е необходимо да се дадат доказателства, че жителите на града са българи, а не сърби. [1]

 

Това искане на коменданта става повод за провеждане на един специфичен референдум. За 24 часа Централният комитет закупува платове, ушива български трицветни знамена и с тях се обкичва всяка българска къща. Градът заприличва на обикновен, празнично обкичен български град. Българският трибагреник се развява из града, въпреки че в него няма нито един представител на официална България. По настояването на комитета комендантът обикаля из целия град с автомобила си, за да се увери, че градът е български. Едва тогава Българският централен акционен комитет за Македония бива признат официално от германските власти. Общината е предадена на разположение на комитета. Подпредседателят на БЦАК Спиро Китинчев [2] е избран за кмет на общината, а за негови помощници — Благой Попанков, Благой Панчев, Кирил Жерновски и Крум Органджиев. Като помощен персонал влизат Кирил Пенушлийски, Кирил Георгиев и др. [3]

 

Този успех показва на членовете на Централния комитет, че въпросът със завземането на властта не е толкова лесен и за нея ще трябва да се води борба. Същевременно те се убеждават на практика, че тази борба може да се увенчае с успех, стига да бъде добре организирана и да е налице единодействие между привържениците на различните течения и групи. Но борбата за вземането на властта в Скопие показва още,

 

 

1. Xаджикимов, В. Акционните комитети 1941 г. — Архив на ИВИ и ВИМД, Сбирка за Македония, с. 66.

 

2. Важно и интересно съвпадение: бащата на Спиро Китинчев Гьоре Китинчев, през Първата световна война е бил кмет на Скопие — от 1915 до 1918 г. — Вж. Л. Т. Едно пътуване в Македония. — Илюстрация „Илинден", 1941, № 6, с. 9; също в: Скопие и победите в Добруджа. — Родина, 129, 10 септември 1916.

 

3. ЦДИА. ф. 1591, оп. 3, а. е. 27, л. 1.

 

26

 

 

че и по другите градове на Македония може би е оставена сръбската власт. Това налага наред с многото други причини незабавно да се пристъпи към организиране на комитети по места. Ето защо Централният комитет издава пълномощно на Васил Хаджикимов, най-енергичния от дейците, с което го упълномощава да приема суми за сметка на Централния комитет. Той се нагърбва със задачата да обикаля из цяла Македония и да организира местни акционни комитети (документ № 5). [1]

 

През следващите дни — до 16 април 1941 г. — се провеждат още две заседания на комитета. На тях се вземат решения по различни организационни въпроси, а именно: да се издирят и освободят македонски българи, войници от югославската армия, попаднали в плен при германците; да се купи плат за знамена — български и германски и да се раздадат на бедните българи безплатно; да се напечатат бланки на комитета; да се потърси и наеме лека кола, с която секретар-организаторът на Централния комитет Васил Хаджикимов да обикаля из Македония и да организира акционни комитети в околийските центрове; да се уточни кой има право да извършва финансови разходи и пр. (документи № 6 и 7). [2]

 

Българското правителство не дочаква определената дата за навлизане в Македония. На 17 април една почетна рота от българската войска е изпратена в Скопие. Тя е посрещната радушно от гражданите. По този повод БЦАК изпраща благодарствена телеграма до цар Борис III, на която той отговаря: „Вам, българите в освободена Македония, благодаря от сърце за хубавите приветствия и сърадвания, които ми отправяте по случай влизането на доблестната българска войска в Скопие, като изпращам на всички моите искрени поздрави и благопожелания. Царят." (документи № 8 и 9). [3]

 

 

1. ЦДИА. Ф. 1591, оп. 3, а. е. 27, л. 1.

 

2. Пак там, ф. 396, оп. 1, а. е. 27, л. 17, и 18.

 

3. Македония, № 2, 3 май 1941.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]