ПРЕДГОВОР

Съгласих се с удоволствие да напиша кратък предговор към изследването на Д. Митова-Джонова, защото то е свидетелство за научна смелост. Избраният проблем е неимоверно труден. През днешно време той вече стои сред онези, които се проучват от междудисциплинарни колективи при организация, каквато подобава на дългосрочен научен проект. Един автор, колкото и да е проникновен, сам надали ще се справи с материя, чиято тъкан не е нито само археологическа, нито само езикова, нито само етнографска, нито само културно-историческа. Тя е всичко заедно, но за да бъде стройно цялото, за спойка трябва да му служи стабилна методология.

Когато четях труда, постепенно се убедих, че дори и там, където документацията изглежда недостатъчна или непълна, намерението на авторката стои здраво на краката си. Това се дължи тъкмо на методологическата сполука да се подбере относително обособен историко-географски район и въз основа на инструментариума на проучванията на т. нар. контактни зони да се търси съотношението между общото и частното в неговото хилядолетно развитие. Този подход ни сближава с неочакваното за мнозина разнообразие на българската традиционна култура, което образува непоклатимото й единство.

Като читател и професионалист си позволявам да благодаря на авторката, че ми подари усещането за мощта на българския духовен живот.