България и Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.),
Военнополитически аспекти
Димитър Йончев
 

ШЕСТА ГЛАВА

ВТОРИ КОРПУС И ПРЕКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРСКО-ГЕРМАНСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В БЕЛОМОРИЕТО
(юни - 9 септември 1944 г.)
 

Краят на пролетта и лятото на 1944 г. е изключително тежък период за хитлеро-фашисткия блок. Откриването иа дългоочаквания Втори фронт на 6 юни и настъплението на Червената армия силно влошават военнополитическото състояние на Германия.

Обстановката на Балканите започва също бързо да се влошава и това се отразява на задачите, изпълнявани от 2-ри корпус и на българско-гермапското военнополитическо сътрудничество в Беломорието. В началото на юли германското командване оценява вероятността от противникови „операции в района на Егея” в зависимост от „благоразположението” на Турция. В информация на немското разузнаване до командването Югоизтока се посочва, че засега не може да се прецени дали е поставено като оперативна цел нахлуването в Егейските води. Операцията през Тракия ще изисква повече сили, отколкото досега, а всичко това кара съюзниците да настояват за участието на Турция. От това следва, че е по-вероятно противникът да планира завземането на североизточните острови на Гърция чрез нахлуване в Егея” [1].

Немското командване вижда причините за недостатъчната информацията плановете на съюзниците в района в работата на немските разузнавателни органи. Като „предпоставка за скорошно изясняване на ситуацията и точно определяне на противниковите намерения” то смята подобряването на дейността на разузнаването [2]. Поставена е задача на разузнавателните органи да изяснят „въпроса за съвместната дейност на английските и турските въоръжени сили” [3]. В същото време се изисква от войските да ускорят подготовката си за отразяване на противников десант.

Българското командване от своя страна се стреми също да си изясни обстановката, в това число и с какви сили немците разполагат в Гърция и в района на Солун, за да се посрещнат в района възможни „евентуалности”. За целта командването изисква от полковник Мирчев - офицер за свръзка на Щаба на войската при немското командване в Солун, да събере сведения за състава, организацията и разположението на немските войски. Независимо че германците пазят в тайна състава на своите сили, той все пак успява да набере информация и на 26 май представя исканите сведения. Те никак не са успокоителни за българското командване. Според него общо на полуострова и островите германците разполагат със седем непълни дивизии общо с 18 непопълнени полка [4]. Освен тях в района има немска група армии „Е”, но на практика тя разполага с три полка с общо 7 непопълнени дружини, които изпълняват и административни функции. Наличните немски сили са незначителни, а въздушните войски са също крайно недостатъчни, нямат постоянен състав и често се прехвърлят съобразно изискванията на обстановката [5].

За поддържане на реда и за нуждите на военното командване германците разполагат с една полицейска дивизия от два полка, един отделен полк и един полк за административни нужди [6].

Постоянната необходимост от немски войски, преди всичко за Източния фронт, принуждава Главното командване на вермахта постоянно да изтегля подразделения и части от формированията на Балканите. Няма покритие между наименованието на немските формирования, разположени на гръцка територия и реалното им съдържание. Немските сили са ограничени не само за отбрана, но и за борба срещу разрастващото се партизанско движение. Не навсякъде бреговата ивица се охранява надеждно, което позволява почти безпрепятствено снабдяване на партизаните западно от Струма и в неутралната зона чрез англо-американски кораби и подводници [7].

В същото време българското командване продължава да укрепва областга срещу евентуален десант на противника. Това се извършва не без немски натиск. Новият командир на корпуса генерал Сираков развива активна дейност в това направление. На 5 юни той отдава специална поверителна заповед за организиране на отбраната на населените места [8]. С нея цели да се създаде по-голяма устойчивост на отбраната главно в тила при противников пробив, въздушни стоварвания или въоръжено въстание. За целта населените места се разделят иа две категории. Първата категория са селищата, влизащи в първата съпротивителна позиция. Това са населени места, разположени за отбрана от съответните командири на бойни участъци [9]. Втората категория са селищата в тила. Те от своя страна се подразделят също на две групи. В първата група подлежат на организиране за отбрана на всички населени места, където има разположени войскови части на постоянна Стоянка като допълнителни части, гранични, въздушни, морски и трудови части. Тези населени места се подготвят за кръгова и постоянна отбрана. Втората група са населените места, заети временно от дивизионните или полкови резерви, които са организирани за временна отбрана главно срещу въздушните стоварвания или въстаници [10], като се има предвид, че при бойни действия тези резерви ще напуснат населените места и ще изпълняват своите бойни задачи.

С тази заповед по същество генерал Сираков поставя във военна обстановка Беломорската област. За организиране на отбраната той предоставя на всеки началник на гарнизон всички части на войската, полицейските формирования, всички въоръжени длъжностни лица и всички българи, годни да носят оръжие. Следователно, всички българи при опасност се поставят в разположение и на разпореждане на войската. Те се организират в дежурни местни части за отбрана на населените места, за охрана на складовете и запазване на реда. Въвеждат се степени за бойно използване, редът за овладяване и действия на различните формирования. Създава се организация за водене на боя за отбрана на областта и ешелониране дълбочината на отбраната. При получаване на сигнал за „Пълна бойна готовност” всички граждански учреждения следва да прекратят работата с изключение на онези служби, които са необходими за осигуряване на бойните действия в населеното място като телефонисти, телеграфисти, болници и пр. И да заемат районите за бойно използване [11].

За инженерно оборудване на отбраната на населените места се използват войсковите командири и войсковите части главно като ръководител и за специални задачи, а за общите работи се използва местното мъжко население [12]. Тази заповед не задължава 7-а пехотна дивизия да организира отбраната на населените места. Това е дело на немското командване. Заповедта се изпраща на командването на дивизията за сведение.

За изграждане на отбраната на 7-а дивизия в дълбочина и осигуряване на тила й се изпълняват разпорежданията и на командването на немската корпусна група в Солун [13].

Заповедта на генерал Сираков се изпраща както до всички войскови формирования, така и до областния управител, областния полицейски началник и до околийските управители. За непосредствени отговорници по организиране на отбраната в дълбочина се назначават командирите на 16-аи 28-а пехотна дивизия. Към 20 юни в резултат на взетите мерки за привличане за нуждите на отбраната на българите, заети в административното управление и по тиловите войскови формирования, се осигуряват допълнително 16 944 въоръжени лица. Те са формирани във взводове, роти и дружини в зависимост от особеностите на населеното място на обектите за охрана и за усилване на отбраната на областта в дълбочина. От тях 10 839 души са в участъка на 16-а пехотна дивизия и 6105 души - в района на 28-а пехотна дивизия. Най-голямо внимание се отделя на градовете Ксанти, Кавала, Дедеагач, Драма и Сяр [14].

В същото време немското командване „Е” със специални указания от 9 юни 1944 г. изисква да се предприеме проверка от командването и щаба на 2-ри корпус на готовността за отбрана. Повод за това са личните впечатления на генерал-полковник Лъор от подготовката на българските войски и от особеностите на водене на боя от англо-аме-риканските войски при извършване на десант. С оглед на повишената активност от противника при водене на боя и стремежът му чрез въвеждане на резерви за бързо разширяване на заетия плацдарм се обръща особено внимание на повишаване на активността на отбраната чрез провеждане на решителни контраудари и контраатаки. Генерал-полковник Лъор обръща внимание и дава инструкции за тяхната подготовка и провеждане [15]. Командването на корпуса веднага организира изпълнението на немските изисквания, като отчита особеностите за водене на боя от противника и съобразно на тях предприема мерки за подобряване на организацията и изграждането на отбраната на корпуса [16].

След откриването на Втория фронт напрежението по усъвършенствуването на отбраната от 2-ри корпус не намалява. Българското вътрешно и външнополитическо положение е сложно и продължава да се влошава. „Проявява се ясно началото на кризата в българо-германските отношения... Хитлеристкото военнополитическо ръководство не е в състояние да застави българските управляващи среди да му се подчиняват безпрекословно... Във военните взаимоотношения с щаба на българската армия германското командване също прави отстъпки. Разбира се, все още остава открит въпросът за участието на българската армия в отбранителните планове на ОКВ” [17]. През юни се предприемат мерки за засилване на знанията и уменията в личния състав на 7-а, 16-а и 28-а пехотна дивизия за борба с бронирани средства на противника [18].

С изменение на поведението на Турция и засилването на противоречията й с Германия се увеличават опасенията за предприемане на военни действия от съюзниците в района на Балканите.

Въпреки взетите от българското командване мерки в средата на юни генерал Сираков предприема обиколка в частите и поделенията на корпуса. Той е недоволен от състоянието на отбраната. Обективно като военен специалист той вижда, че при наличните сили на корпуса и разположението им, наложено от плана за укрепяването на брега, „не може да се осъществи една що-годе здрава отбрана” [19]. Групирани и то на широк фронт - по пристанища и по достъпни участъци, силите на корпуса ще окажат известна съпротива, но даже и при условие да се жертват, те не биха могли да изпълнят възложената им задача - отбиване на сериозен десант. Като изхождат от опита за водене на бойни действия в Италия, англо-амсриканските войски извършват десантите си през незаетите или слабо заетите участъци, смятани за неудобни за извършване на десанти, и чрез тях атакуват и овладяват пристанищата и удобните места за по-големи стоварва1гия при комбинирани действия откъм морето и с обход по сушата. Вниманието на командването на корпуса е насочено предимно към полосата на 16-а и 28-а пехотна дивизия, отбраняващи Беломорската област, като отклоняват немските искания за усилване на 7-а пехотна дивизия и увеличаване на ангажираността за отбрана на беломорското крайбрежие, което е извън държавната територия на България.

За да противодейства на подобен план на водене на бойните действия от противника, командването на корпуса смята, че опорните пунктове, разположени в дълбочина, трябва да се отбраняват докрай даже и да се води бой в обкръжение до подвеждане на резерви от дълбочина. Трябва да се организира постоянно наблюдение и изграждане на малки опорни места по целия бряг, да се създадат резерви за отхвърляне на десантите, стоварени за овладяване на пристанищата [20]. Генерал Сираков оценява, че нито едно от горните условия не е осигурено. Наличието на големи междини, които не се наблюдават, много подстъпи откъм морето към тила прави опорните пунктове незащитени, а и липсата на по-силни резерви за маневриране и за провеждане на контраудари поставят под сериозен въпрос надеждността на отбраната.

За организиране на по-надеждна отбрана на областта генерал Сираков иска от Щаба на войската усилване на 16-а и 28-а пехотна дивизия с по един пехотен полк, 16-а пехотна дивизия с още едно артилерийско тежко отделение, а артилерийската група на 28-а пехотна дивизия да се развие в полк от три артилерийски отделения [21].

Командирът на корпуса смята, че по този начин ще се уплътни отбраната на българския беломорски бряг и ще се обезпечат по-сигурно наблюдение и надеждни действия срещу малки стоварвалия. Дивизиите ще имат и по-големи резерви, като целият 62-ри пехотен полк остане в резерв на 16-а пехотна дивизия, 6-и конен полк - на 28-а пехотна дивизия, а 3-и конен полк - в корпусен резерв. В същото време генерал Сираков настоява да бъде мобилизирана крепостната дружина на корпуса, за да заеме мястото си във втора линия с цел да се преградят сигурно изходите на дефилетата и подстъпите към Демир хисар, Неврокоп, Смолян и Маказа при внезапен пробив от бързо подвижни противникови части [22].

Тези искания на генерал Сираков за усилване на двете дивизии на корпуса, които отбраняват българска територия, не са по възможностите на Щаба на войската. През пролетта и лятото на 1944 г. в резултат на сложния комплекс от политически и военни фактори българското държавно и военно ръководство пристъпва постепенно към развръщане на българската армия. Към 1 май армията достига 358 773 души [23]. След идването на правителството на Ив. Багрянов успоредно с демагогията във вътрешната и външната политика [24] се ускоряват и темповете за развръщане на армията. В резултат на това към 1 август 1944 г. численият състав на армията е 506 283 военнослужещи [25]. Независимо от това че българската армия постепенно се развръща, Щабът на войската не е в състояние да удовлетвори напълно исканията на командира на 2-ри корпус. На 14 юни Щабът на войската отговаря, че е изработен друг план за усилване на корпуса и е предоставен за одобряване от министъра на войната [26].

Генерал Сираков е настойчив в исканията си за усилване на корпуса и усъвършенствуване на организационната структура на отделни войскови звена. На 23 юни той прави ново обосновано искане до Министерството на войната и Щаба на войската за усилване на корпуса с една инженерна дружина, а инженерно-свързочните дружини на 16-а и 28-а пехотна дивизия да се обособят и развърнат в отделни инженерни и свързочни дружини [27]. В същото време на 28 юни влиза в действие планът за усилване на корпуса, който е част от общия план на Щаба на войската за прикритие на българските граници. С него 16-а пехотна дивизия се усилва с 22-ри пехотен полк, който от 24 юли ще започне съсредоточаването си, за да заеме за отбрана участъка при Неа Пера-мос. Най-същественото е, че по време на война 2-ри корпус остава със 7-а и 1 б-а пехотна дивизия, като се усилва с 4-и пехотен попълващ полк и 6/1 7,5-милиметрово товарно оръдейно армейско отделение, а 28-а пехотна дивизия влиза в състава на Прикриващата армия, развърната на българско-турската граница. Като разграничителна линия между 2-ри корпус и армията се запазва р. Места [28].

Независимо от тези усилия Щабът на войската не пристъпва към пълна мобилизация на българската армия. Този въпрос е от компетентността на българското държавно и военно ръководство. То полага отчаяни усилия в изключително сложната вътрешна и външна политическа обстановка за спасяване на позициите на съществуващия режим.

В сложната за Германия военностратегическа ситуация командването й от своя страна се стреми към разширяване на военното сътрудничество с България. Това се потвърждава от факта, че Главното командване на вермахта апелира за мобилизация на българската армия [29]. Не е случайно и посещението на командващия групата армия „F” генерал-фелдмаршал Максимилиян фон Вайкс на 30 юни в полосата на 2-ри корпус, който посещава само 7-а и 16-а пехотна дивизия, за да се запознае със състоянието на корпуса и степента на изграждане на полосата му за отбрана. В информацията на полковник Мирчев до Щаба на войската за посещението на Вайкс се посочва, че „фелдмаршалът от всички доклади остана твърде доволен, благодарение на всекиго поотделно, заявявайки, че се е работило и се работи твърде много в участъка на корпуса и дивизиите. Взе си бележка, че участъците на всички поделения са твърде големи” [30]. Тази констатация е потвърждение на активната работа, която разгръща генерал Сираков и щаба на корпуса по организиране на отбраната на корпуса.

До известна степен на немските стремежи за увеличаване на ангажираността на българската армия в отбраната на Беломорския бряг импонират настойчивите аргументирани искания на генерал Сираков за усилване на корпуса и мобилизиране на отделни негови формирования. Това принуждава началник-щаба на войската генерал Трифонов да отговори писмено на постоянните въпросни искания на генерал Сираков. На 5 юли Трифонов му пише, че „въпросите са разглеждани отдавна и неведнъж, необяснимо е, защо постоянно се повдигат и то все писмено. Ясно е и без туй, че корпусът не може да има всички армейски части и служби, тъй като няма от къде да се вземат. Не можем и не бива да се развръщаме повече” [31].

Все пак на 8 юли Щабът на войската издава заповед за попълване по военновременния щат на инженерните поделения на 16-а и 28-а пехотна дивизия. През юни и юли немското командване отделя все по-голямо внимание за изграждане на отбраната на Балканите. Настъплението на Червената армия принуждава Главното командване на вермахта да осигурява южния фланг на войските си, воюващи на Източния фронт. Войски за тази цел обаче то няма. Нещо повече, общата военностратегическа обстановка „изсмуква” всички възможни немски войски от района. Поради тази причина командването е принудено да дава все по-голяма тежест на инженерното оборудване на отбраната, която да позволява с по-малко жива сила да се осигурява прикритието на морските брегове. Поради това на 12 юли с помощта на немски сили започва минирането на морското пространство западно от остров Тасос и източно от същия остров до Дедеагач [32]. Това се извършва под ръководството на създадения през юни немски брегоукрепителенщаб Югоизток, който е придаден в помощ на германското командване за свръзка при 2-ри корпус. Брегоукрепителният щаб ръководи укрепяването на българската територия в сектора от р. Струма до границата с Димотишката зона, т.е. в онзи участък на 2-ри корпус зает от 16-а и 28-а пехотна дивизия [33].

Изпълнението на задачите от 2-ри корпус силно се затруднява от бързото падане на духа на личния състав. Все по-нескривано е недоволството от продължителното мобилизиране във войската. На 27 юни генерал Сираков изпраща служебно писмо до Щаба на войската, в което посочва: „след едно престояване на служба от 8-10 месеца, срокове, които са се втълпили в мисълта на войниците, те стават нетърпеливи, духът пада и дисциплината отслабва.” [34].

Нов размах получава и антифашистката борба в района. Засилва се работата на БРП сред войниците в частите и поделенията на 2-ри корпус. Разгръща се и антифашистка работа във 2-ри корпус. От командването се констатира падане на дисциплината, а оттук и понижаване на боеспособността на войските. Голяма част от войниците все по-ясно разбират антинародния характер на политиката, провеждана от правителството [35]. Командването на корпуса не може да бъде спокойно пред тази обстановка сред личния състав. То предприема най-различии мерки за заздравяване на духа и дисциплината на личния състав в частите и поделенията на корпуса.

Българските власти в областта внимателно следят развитието на съпротивителното движение в района. Към 28 юли те имат сведение за наличните сили, както за тези на „гръцкия националистически андартски корпус с главен водач Андон Чауш”, така и за тези на ЕЛАС. Според данните, с които разполагат, сумирано силите и на двете организации възлизат на около 1000-1200 въоръжени бойци. Главният извод, който българските власти правят от разположението и действието на четите е, „че те имат намерението да затворят всички главни пътища, водещи от Беломорието за вътрешността на страната с цел да не позволят подкрепа от вътрешностга при евентуален десант и да застрашат тила на нашите войскови части в Беломорието” [36].

Партизанските отряди са добре въоръжени и разполагат с определени бойни възможности. Независимо от това от българските органи за сигурност не се „констатират противодържавни прояви” сред гръцкото население [37]. Населението се е отдало на селскостопанска работа, но въпреки това и в градовете, и в селата то живо се интересува от развитието на военнополитическата обстановка в света. Това спокойствие у гръцкото население може да се обясни с факта, че „водачите на нелегалните гръцки комунистически организации по всевъзможни начини апелират до своите съмишленици да слушат българската власт, да се подчиняват на българските закони и да чакат още, за да не се дават излишни жертви от тяхна страна преждевременно” [38].

Това е една последователна линия на „нелегалните гръцки комунистически организации”. След Драмските събития няма подобни случаи на физическа разправа над българи и български административни чиновници, като тези от края на септември 1941 година. Спокойната обстановка сред населението се запазва включително и през лятото на 1944 година.

В същото време Щабът на войската продължава да засилва и усъвършенствува противодесантната отбрана. На 4 юли с командването на морските войски се уточняват местата за заемане на единадесет нови противодесантни взводове по беломорския бряг [39]. През юли продължават усилията за усъвършенствуване на отбраната от 2-ри корпус. С новия план на Щаба на войската се предвижда при започване на военни действия 28-а пехотна дивизия да влезе в състава на прикриващата армия. Главното внимание се отделя на направлението откъм Турция. В същото време обаче продължава и изграждането на отбраната на областта. Тази дейност на българското командване продължава и през юли и август 1944 година.

Интересно е да се анализира този процес. Той не може да се разглежда изолирано от вътрешната и външнополитическата дейност на българското правителство от стремежите му да спаси позициите на буржоазията в България [40].

Въпросът за укрепване и усъвършенствуване на прикритието на българските граници в Беломорието може да се разглежда като проблем, продиктуван от няколко обстоятелства. На първо място, в резултат на искането и настояването на Главното командване на вермахта. Независимо че през юли немското командване смята, че „една голяма офанзива срещу Балканите не може да се очаква в близко време нито от Италия, нито от Източното Средиземноморие” [41], то не снема въпроса за усъвършенстване на отбраната на полуострова. В същото време то оценява, че „при една промяна на позицията от страна на Турция, трябва да се съобразява с евентуално насилствено проникване в Егея” [42]. Поради това се отправят все по-настойчиви искания към Щаба на войската за прикритие на българско-турската граница и Беломорския бряг. От своя страна българското командване все повече пречупва този въпрос през призмата на българските интереси. Щабът на войската придава все по-голяма тежест на участъците на 16-а и 28-а пехотна дивизия, отбраняващи българската територия, и заделя по-малко усилия за 7-а пехотна дивизия, която е разположена на гръцка територия. На второ място, в сложната военнополитическа обстановка българското правителство се стреми да осигури и прикритието на границите си, като дава главна тежест на българско-турската граница. За това то има сериозно основание. През юни и юли германо-турските отношения все повече се изострят.

Активизира се и съпротивителното движение в неутралната зона. Пристигналият американски емисар майор Алекос Георгиадис осигурява оръжие, по-голямата част от което е автоматично, и боеприпаси за партизаните в неутралната зона. Осемдесет и първи полк на ЕЛАС по същество контролира положението в района [43]. Българското разузнаване донася, че силите на полка възлизат на около 2000 души, докато германците разполагат с около 600 души и не са в състояние да се справят с положението. Освен това в Одрин се обучават бивши гръцки войници. Те се подготвят да бъдат привлечени при евентуална война на България с Турция [44]. Главната цел на тези гръцки сили е при военни действия да се прехвърлят и да действат в тила на българската армия. Това налага българското командване да отдели все по-голямо внимание за изграждане на отбраната срещу Димотишката зона.

В същото време правителството на Багрянов се стреми да не допусне въвличането на страната във военен конфликт. В проведената на 5 юли 1944 г. среща с Бекерле Иван Багрянов заявява, че правителството му се стреми „да се избегне един конфликт със Съветския съюз и Турция, за да не възникне един нов боен фронт на Балканите”. На репликата на Бекерле, че с правене на отстъпки нямало да може да се отклони Съветския съюз от неговите планове, Багрянов изразява надеждата, че ще може „да развива безконечно винта” [45] и да не допусне скъсване на българо-съветските дипломатически отношения.

Докато в отношенията си със Съветския съюз Багрянов се стреми „към безконечно развиване на винта”, то срещу Турция, паралелно с прилагането на дипломатически усилия за неутрализирането й, се усъвършенствува прикритието на българско-турската граница. Още повече че турският пълномощен министър в София Ментеш „подхвърля” и идеята Турция да бъде „умиротворителка”, като вместо от английски войски, окупацията на заетите от България земи „се извърши от турски до сключването на мира” [46]. Тази позиция на турското правителство, подхвърлена от Ментеш, една ли е останала без внимание от българското правителство. В същото време се засилва турската пропаганда сред ислямизираното население в района. На 30 юни в германското командване Югоизток на съвещание с извънредния пълномощник на Министерството на външните работи Найбахер се обсъжда положението на Балканите и се правят препоръки, в това число и за противодействие на тази турска пропаганда [47].

Стремежът на Турция към „заетите от България земи”, в които има и ислямизирано население, особено в Западна Тракия, население, което турската пропаганда третира като турско, не е случаен. По всяка вероятност турското правителство се надява, че ако Турция бъде допусната за „умиротворителка”, при бъдещите мирни преговори тя ще може да претендира за териториално разширение. В същото време вероятността за съюзнически десант в Беломорието става все по-малко. Затова българските военни усилия се пренасят все повече на изток, с оглед обезопасяване откъм Турция. В това се крие и главната причина да се вземе решение при започване на бойните действия 28-а пехотна дивизия да се преподчини на Прикриващата армия, за да се осигури единно командване на войските при агресия срещу България от югоизток. В тази връзка на 21 юли Щабът на войската разпорежда на командването на морските войски да преработи плана за прикритие на териториалните води, като се усили охраната на българските териториални води в Беломорието [48].

Българското командване предприема мерки за прикритие на българската граница откъм Турция и се стреми да избегне инциденти и усложнения на югоизточната ни граница. На 2 август 1944 г. Щабът на войската изпраща шифрована телеграма № 936 до командирите на Прикриващата армия и 2-ри корпус, в която се казва: „въпреки промяната в поведението на Турция, от страна на нашите войски, разположени край границата, да не се предприемат никакви действия, свързани с навлизане в турска територия или в неутралната Димотишка зона” [49]. Същия ден с нова шифрограма № 939 се нарежда на командира на 2-ри корпус: „Разпоредете в случай на евентуално скъсване на отношенията между Турция и Германия, отношенията на прикриващите и гранични части да продължат да бъдат най-коректни спрямо турската погранична стража. Заедно с това предвид поведението на Турция и вероятността за действия от страна на Англия, особено от англо-американския въздушен флот, да се засили противовъздушната отбрана в областта.” [50].

На 2 август Турция прекъсва дипломатическите си отношения с Германия. Българско-германските отношения навлизат във фаза на крайно изостряне [51]. Те дават отражение и на обстановката в Беломорието. При изграждане на отбраната на изток Щабът на войската и командването на 2-ри корпус са зависими от немското командване. Българското командване няма право, а и по дипломатически причини не е желателно с оглед на взаимоотношенията с Турция, да въведе войски в Димотишката зона. По плана за прикритие на границата с Турция на 6 август 1944 г. Щабът на войската разпорежда поставянето на минни заграждения [52]. То не може обаче да вземе само решение за предохранителни мерки в самата неутрална зона. На 16 август Щабът на войската предлага на германското командване Югоизток да вземе мерки за миниране и подготовка на разрушения, за да не се използва Димотишката област като изходна база за настъпление [53]. На немското командване обаче едва ли му е до Димотишката зона с оглед цялостната военнополитическа обстановка, в която се намира Германия. На 17 август командващият армейска група „F” генерал-фелдмаршал фон Вайкс поема непосредственото командване на всички в Сърбия, Хърватско, Черна гора, Албания, Беломорието и островите в Бяло море.

В същото време обстановката в Беломорието става все по-сложна. Независимо от това българското правителство е последователно в политиката си за развитието на областта като неразделна част от България. На 4 август 1944 г. областният инженер Г. Семков донася до областния управител д-р Ст. Клечков за извършената работа през юли по строителството на пътищата Чаязи - Кавала - Ксанти - Гюмюрджина и Ксанти - Атмаджа - Кръстополе - гара Бук - Драма. Работи се по изграждане на мостове, благоустрояване на градове и изготвяне на кадастрални планове и регулации на много населени места. Пускат се газгенераторни уредби в градовете Кавала, Ксанти и Саръшабан. Значителна работа е извършена и по изграждане на водопроводната мрежа, на водоснабдителни строежи и други [54].

Независимо от последователната политика на българското правителство спрямо областта изменението на военнополитическата обстановка създава настроения на несигурност сред една част от българския административен апарат. Това налага на 16 август 1944 г. генерал Сираков да изиска спешно вземане на мерки от командирите на 1 б-а и 28-а пехотна дивизия, от областния директор и от областния железопътен инспектор, като им изпраща следната телеграма: „Има сведения, че някои държавни чиновници и частни лица изпращат багажа си и покъщнината си за старите предели. Вземете мерки за прекратяване на тази дейност, която оказва отрицателно влияние върху българското населеше.” [55].

Със започването на Яшко-Кишиневската операция на 20 август 1944 г. и успешно извършения пробив от Червената армия на немската армейска група „Южна Украйна” обстановката на Балканите започва стремително да се изменя. В българската външна политика основен проблем стават отношенията на България със Съветския съюз. Опасенията на българските управници от евентуален англо-американски десант на Балканите остават окончателно на заден план. Всичко това дава отражение и на обстановката в Беломорието. На 20 август 1944 г. германското командване на армейска група „Е” уведомява командира на 2-ри корпус, че германското областно командване се разформирова и от тая дата се превръща в Генерално командване за специални задачи. Немското командване по същество пристъпва към подготовка за изтегляне на незначителния си персонал, намиращ се в Беломорието.

В същото време, за разлика от политическите отношения, българс-ко-германските военни отношения в областта продължават да се поддържат в нормално състояние. В края на август, особено в района на 7-а пехотна дивизия и от Халкидическия полуостров, германското командване започва евакуацията на материалната част и обслужващи съоръжения и имущества. Забелязва се събирането на по-малките германски поделения в по-големи групи, а германската част, която експлоатира мина в района на с. Орманлия, в участъка за отбрана на 7-а пехотна дивизия, при оттеглянето си отнася цялото оборудване.

В края на август германското командване изтегля от Беломорската област шестте си брегови батареи, разположени източно от Дедеагач, около нос Хараланикос и в района на Порто Лагос и останалите малки поделения, които функционират предимно в по-големите населени пунктове и обслужват въздушно-предупредителната служба и воеюште представители, застъпващи германските икономически интереси в областта.

На 26 август 1944 г. в щаба на корпуса се получава окръжна шифрована радиограма № 1-1094 на Щаба на войската, с която се нарежда всички германци, намиращи се на българската територия, да се обезоръжават и събират в определени места. На следващия ден обаче се получава допълнителна шифрована радиограма № I-1098 от Щаба на войската, с която се пояснява, „че нареждането за обезоръжаване на германците се отнася само за тия части, които идват от румънска територия, но не се отнася за частите на Тракийския район” [56]. Съшия ден в щаба на корпуса се получава от Щаба на войската и нова окръжна телеграма № I-1100, с която се нарежда „да се даде възможност на всички, намиращи се до сега в страната германски части да се съберат в по-големи групи около гарите, с оглед същите да се изтеглят по-бързо на запад” [57]. На 27 август от София се завръща и началник-щаба на корпуса полковник Тончев. Той е бил извикан спешно от генерал Трифонов за получаване на указания за борба срещу съпротивителното движение в страната. В същото време в резултат на изменящата се обстановка възниква въпросът за прибиране на българските войски, намиращи се извън българската територия. Полковник Тончев се интересува за положението на 2-ри корпус. Генерал Трифонов отговаря, че корпусът остава на място [58].

Последните дни на август са особено напрегнати за командването на 2-ри корпус. Генерал Сираков и неговият щаб запазват до последния момент благосклонно отношение към пребиваващите немски войски в полосата на корпуса. На 28 август той се среща с началника на немската трупа за свръзка № 31 към корпуса и прави оценка на обстановката. В заключение генерал Сираков „помолва за по-нататъшно другарско сътрудничество с немското командване за свръзка и взаимопомагаие, както до сега” [59].

При тази обстановка намиращите се в корпусното пространство германски поделения се подготвят да се изтеглят, но не бързат с тази си дейност. Едва към 6 септември те се изтеглят безпрепятствено от Беломорската област. Също така безпрепятствено се изтегля от „неутралната зона”, само че малко по-рано, и германската пехотна дружина. На 29 август българският офицер за свръзка в командването на армейска група „Е” донася в Щаба на войската, „че немската окупационна дружина от неутралната територия Димотика се изтегля в Гърция. Относно областта групата заявява, че не се интересува повече от съдбата й в смисъл кой ще я заеме” [60]. Като дава информация на Щаба на войската за действията на немците в района и за предприеманите от тях мерки за обезпечаване на сигурността им, офицерът за свръзка анализира и някои от действията им. В гръцкото пространство немците привличат симпатизиращите им гръцки младежи, като ги обличат в германска униформа и ги използват за борба срещу съпротивителното движение - предимно за терористични убийства на гръцки комунисти. Българският офицер за свръзка посочва също, че „спрямо нас не се забелязва особена неприятност” [61].

Както се вижда, през този период в българско-германските отношения в Беломорието не се забелязват съществени сътресения. Нещо повече на 27 август командването на корпуса, като взема предвид настроенията на голяма част от личния състав, за да предотврати прояви, които да „помрачат българо-германските военни отношения” изпраща специално разпореждане до всички части и поделения на корпуса, с което се казва: „поради възможност отделни командири и войници да проявят почин и без специални нареждания да възпрепятстват със сила отделни германски чинове и команди да изпълняват служебните си задачи, да се нареди подобни действия да не се предприемат”. Независимо че при изтеглянето на германците от командването на корпуса се изисква „да се поддържа бдителност, особено в пунктовете където се събират по-големи групи” [62], все пак до последния момент се поддържа „колегиално” сътрудничество. Това се дължи от една страна на прогерманските настроения преди всичко на генерал Сираков и на преобладаващата част от офицерския и команден състав на 2-ри корпус и от друга, за възможно по-безкръвно прекъсване на сътрудничеството.

С изтеглянето на германската пехотна дружина от „неутралната зона” генерал Сираков иска указания от Щаба на войската за осигуряване на жп превоза през зоната. Щабът на войската, вероятно преди всичко до дипломатически причини, му разпорежда „демаркационната линия да не се преминава в никакъв случай” [63]. Това дава възможност „неутралната зона да се освободи от 29 август до 4 септември 1944 г., значи първа от всички гръцки области” [64]. Освобождаването на зоната става безпрепятствено със самото изтегляне на германската пехотна дружина.

Във връзка с изтеглянето на германците от Беломорието на 28 август командирът на корпуса отдава до командирите на съединенията и части разпореждане, с което отбраната на брега от бреговите артилерийски полкове да се организира без германските брегови батареи, а свързочната мрежа на корпуса да се организира и подготви без германските свързочни поделения. Същевременно се изисква от „28-а пехотна дивизия да увеличи бдителността си към неутрална зона с цел да не допусне преминаване на бандити” [65]. Командването на корпуса стриктно изпълнява указанията на Щаба на войската дадени на полковник Тончев за борбата с партизанското движение в страната. В случая се вземат мерки и за недопускане на проникване на партизанските части от 81-ви полк на ЕЛАС, действуващ в Димотишката зона.

В края на август българското правителство полага отчаяни дипломатически усилия да сключи примирие със САЩ и Англия и да предотврати навлизането на Червената армия в България. За да осъществи това е принудено на предприеме някои мерки - решава да изтегли пашите окупационни войски на българска територия.

На 29 август 1944 г. Щабът на войската разпорежда на командването на 2-ри корпус 7-а пехотна дивизия и всички други български части, намиращи се западно от разграничителната линия с Гърция да се оттеглят източно от р. Струма в района на Сяр – Демирхисар [66]. Съображенията на българското командване за това решение са „обявеният неутралитет от България на 26 август, като се счита, че територията източно от р. Струма - Беломорието, е наше, а не окупирано” [67].

На 1 септември генерал Сираков донася до щаба на германската група армии „Е” чрез 31-во германско командване за свръзка за полученото нареждане от Щаба на войската. Още същия ден започва изтегляне на службите на дивизията, след което и на оперативните й части. Към 5 септември 7-а пехотна дивизия вече се е прибрала на българска територия. Същия ден в щаба на корпуса се получава нареждане от военния министър генерал Маринов „за готовност за обезоръжаване на всички германски части при втора заповед или при тяхното предизвикателство” [68]. Заповедта за обезоръжаването се получава на 6 септември, след като на 5 септември в 19.00 ч. „В.И. Молотов връчва нота на българския пълномощен министър в Москва, в която се заявява, че съветското правителство скъсва всякакви отношения с България и ще се намира в състояние на война с нея... Тъкмо този акт на Съветския съюз подтиква Министерския съвет към по-бързи действия... и да скъса дипломатическите отношения с Германия” [69]. Германците вече са се изтеглили от Беломорската област и са прибрали почти цялото си военно имущество.

По този начин прогерманската политика, която българското правителство и военното командване водят, включително и към края на август и началото на септември 1944 г., се прояви и в действията на корпусното командване. Вместо с решителни действия да разоръжи малкото германски сили и да сложи ръка на цялото германско имущество, което се намираше в Беломорието, командването на корпуса в унисон с действията на Щаба на войската, дава възможност на германците да се оттеглят безпрепятствено, като отнесат със себе си цялото въоръжение, с което впоследствие те водят бойни действия срещу българската армия в Македония.

В стремежа си да постигне примирие и да спаси позициите на българската буржоазия и предотврати навлизането на Червената армия, Министерският съвет решава на 6 септември да обяви война на Германия. По военностратегически съображения (изтеглянето на пленения 1-ви корпус) се решава обявяването на война да влезе в сила на 8 септември от 18.00 ч. [70]. С влизането на България във война с Германия на 8 септември 1944 г. генерал Сираков издава заповед № 59/824 за задачите на корпуса по отбраната на Беломорската област съобразно изменената обстановка [71]. Усилията на корпуса се насочват към прикритие на областта, включително и от запад от евентуално германско настъпление. Разграничителната линия между 7-а и 16-а пехотна дивизия е с. Вернар, с. Тумба, с. Клепунци, с. Просечен. Между 1б-а и 28-а пехотна дивизия се запазва досегашната разграничителна линия.

Тази заповед на генерал Сираков може да се разглежда от два аспекта. В решението на командира на корпуса не се подчертава, че главните усилия на отбраната трябва да се насочат на запад за отразяване на вероятно настъпление от довчерашните съюзници. От поставените на дивизиите задачи се вижда, че командването на корпуса правилно обръща внимание на неговите два фланга и особено на западния. Като се има предвид обаче, че най-опасен се явява евентуален германски удар от запад за излизане в Рупелското дефиле, мерките за отбрана, които се вземат, са непълни. Не се създава достатъчно силна групировка за преграждане на направленията от Дойран към Порой, Ветрен и от Негован към Демирхисар. За това командването на корпуса разполага с достатъчно сили и средства. Към 1 септември 1944 г. 2-ри корпус заедно с придадените му части възлиза на 63 503 души. Освен тях и оперативно отношение на корпуса се подчинява и Беломорският флот, който наброява 6210 души [72]. Общо българските войски в Беломорието по това време възлизат на 69 803 души.

За сметка на това генерал Сираков отделя „необходимото внимание” на борбата с партизаните и „поддържането на реда” в областта. На командирът на 28-а пехотна дивизия той заповядва „да обърне особено внимание на изток, към неутралната зона и не допусне преминаването на партизани в дивизионния участък”. На командирите на 7-а и 16-а пехотна дивизия се разпорежда да бъдат минирани мостовете на р. Струма за с. Орляк, гр. Нигрита при с. Ветрен и при Чаязи, които ще бъдат разрушени по негова заповед. Сираков заповядва всички останали мостчета по р. Струма да бъдат разрушени и да се направи невъзможно използването им от партизаните [73].

Освен това е заповядано .дивизиите да продължат борбата с партизаните в своите участъци, на север до бившата българо-гръцка граница, без да чакат указания за това. При появата на партизански групи да се вземат веднага съответни мерки. Командирът на 28-а пехотна дивизия трябва да използва за целта 10-а жандармерийска дружина” [74].

Независимо че България вече е във война с Германия, няма и намек в намеренията на корпусното командване за едно прегрупирване на силите на корпуса за създаване на групировка за предприемане на бойни действия срещу германските войски западно от р. Струма. В същото време командването взема мерки за борба срещу партизанското движение.

По този начин и офицерите от корпусното командване, както и висшите военни ръководители на българската армия се показват като германски привърженици и не проявяват стремеж за решително скъсване на българско-германските отношения въпреки явната опасност от катастрофа. В същото време се полагат и големи усилия за защита на интересите на монархията и българската буржоазия. В дните след 9 септември 1944 г. българското военно ръководство показва и качества на бързо приспособяване към динамично изменящата се обстановка.

*

През лятото на 1944 г. обстановката за Германия рязко се влошава. При сложното развитие на военнополитическото състояние на Балканите българското правителство продължава укрепването на Беломорието.

Положението в областта също се усложнява. Това налага генерал Сираков да въведе по същество военно положение в областта и да привлече всички налични сили за отбраната на областта.

Вероятността от съюзнически десант в Беломорието става все по-малка. През юли се очертава по-ясно тенденцията за пренасяне усилията на отбраната на изток. Това е продиктувано и от влошаване на германско-турските отношения и тяхното прекъсване на 2 август. В същото време се засилват аспирациите на Турция към „заетите от България земи”.

Към края на август опасенията на българските управници от евентуален англо-американски десант на Балканите остават окончателно на заден план. В същото време немското командване пристъпва към подготовка за изтегляне на незначителния си военен контингент, намиращ се в Беломорието.

На 29 август 1944 г. Щабът на войската разпорежда на командира на 2-ри корпус 7-а пехотна дивизия да се оттегли източно от р. Струма в района на Сяр - Демирхисар.

В същото време българско-германските военни отношения в областта продължават да се поддържат в нормално състояние, заповедта за обезоръжавало на германците се получава, след като те са се оттеглили от Беломорието.

При очерталата се обстановка усилията на корпуса се насочват главно към осигуряване на двата му фланга, както и към отбраната на държавните граници в Беломорието. Българското командване не предприема обаче мерки за прегрупирване на силите на корпуса за създаване на групировка за водене на бойни действия срещу Германия, независимо че България й обявява война.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. NAUS, T-311, Roll 195, ls. 828.

2. Ibidem, ls. 829.

3. Ibidem.

4. ЦВА, ф.24. оп.3, а.е. 192, л. 71.

5. Пак там.

6. Пак там.

7. Пак там, ф.319, оп.2, а.е.22, л. 7.

8. Пак там, л. 19-23.

9. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.192, л.19.

10. Пак там, л.20.

11. Пак там, л.21.

12. Пак там, л.22.

13. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.192, л.23.

14. Пак там, л.25-33.

15. Пак там, л.58-61.

16. Пак там, л.68-70.

17. Т о ш к о в а, В. България и Третият райх..., с.199.

18. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.22, л.41-42.

19. Пак там, л.87.

20. Пак там.

21. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.22, л.41-42.

22. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.22, л.41-42.

23. П е т р о в, Л. Външнополитически причини и условия за стратегическо развръщане на българската армия през Втората световна война 1939-9.9.1944 г. - Военноисторически сборник, 1983, № 5, с. 100.

24. Д и м и т р о в, И. Външната политика на правителството на Иван Багрянов (юни - 1 септември 1944 г.). - Годишник на Софийския университет, философско-исторически факултет, т.41, 1968, с.183-272.

25. П е т р о в, Л, Пос.съч., с.101.

26. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.22, л.89.

27. Пак там, л.91-92.

28. Пак там, ф.24, оп.3, а.е.103, л.67.

29. Т о ш к о в а, В. България и Третият райх. ...с. 204.

30. ЦВА, ф. 24. оп.3, а.е.192, л. 99.

31. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.22, л.93.

32. Пак там, л.94, 99.

33. Пак там, ф.24, оп.3, а.е.190, л.136.

34. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.36, л.41.

35. Щ е р е в, П. Общи борби на българския и гръцкия народ срещу хитлеристката окупация, С., 1966, с.80.

36. ЦДИА, ф.661, оп.1, а.е.29, л.117-119.

37. Пак там, л. 124.

38. Пак там, л. 114. (Доклад за политическото положение на Беломорска област за юли 1944 г.

39. ЦВА, ф.24, ип.3, а.е.103, л.81.

40. За вътрешната и външнополитическата дейност на българското правителство юни -септември 1944 г. вж. История на Антифашистката борба в България 1939/1944 г., т.2, С., 1976, с.173-200; История на Отечествената война на България 1944-1945 г., т.1. С., 1981, с. 121-165; Д и м и т р о в, И. Външната политика на правителството на Иван Багрянов.... с. 183-272; Т о ш к о в а, В. България и Третият райх..., с. 182-228; същата: България в балканската политика..., с.261-292 и др.

41. NAUS, T-311, Roll 195, ls. 692.

42. Ibidem, ls. 693.

43. KonstantaraV, K. - To antartiko ston Ebro, Istorikon arceion eJnikiV - 7-on sel. 63.

44. ЦДИА. ф.662, оп.1, а.е.29, л.127.

45. H o p p e, H.-J., Op. Cit., S. 160.

46. Т о ш к о в а, В. България в балканската..., с.273.

47. NAUS, T-311, Roll 195, ls. 685.

48. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.103, л.82.

49. Пак там, л.83

50. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.103, л.83.

51. Вж. по-подробно Тошкова, В. България и Третият райх..., с. 200-216.

52. ЦВА, ф.24. оп.3, а.е.103, л.84.

53. Пак там, л.85.

54. ЦДИА, ф.662, оп.1, а.е.29, л.89-90.

55. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.61, л.289.

56. ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.21, л.137.

57. Архивни материали относно участието на немска войскова групировка на Балканите по време на II световна война. - Военноисторическа библиотека; ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.21, л.138.

58. ЦВА, ф.119, оп.2, а.е.21, л. 138.

59. Пак там.

60. ЦВА, ф.25, оп.3, а.е.190, л.47.

61. Пак там.

62. Пак там, ф.319, оп.2, а.е.21, л.136, 139.

63. Пак там, л.123, 125.

64. Istorikon arceion eJnikiV andistasewV. TomoV A . . . TeucoV 7-on sel. 63.

65. ЦВА, ф.25, оп.3, а.е.190, л.58.

66. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.103, л.89: ф.319, оп.2, а.е.21. л.140.

67. ЦВА, ф.24. оп.3, а.е.247, л.2.

68. Пак там, ф.319, оп.2, а.е.21, л.132-133.

69. Т о ш к о в а. В. България и Третият райх..., с.223.

70. Т о ш к о в а, В. България и Третият райх..., с.224.

71. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.182, л.3.

72. ЦВА. ф.9, оп.4, а.е.36, л.23.

73. Пак там, ф.24, оп.3, а.е.282, л.3-4.

74. Пак там, л.4.