ПРЕДГОВОРЪ.
Едно отъ най-забележителнитѣ явления по време на Съединението и сръбско-българската война въ 1885 год., безспорно, е доброволското движение. Българската войска тогава броеше всичко 7 набора. По-голѣмата часть отъ мѫжкото население, годно да носи военната служба, трѣбваше да остане въ народното опълчение, което освенъ една остарѣла кринкова пушка нѣмаше нито снаряжение, нито облѣкло, нито началнически персоналъ и се предназначаваше да бѫде употрѣбено само за гарнизонна служба и за нѣкои третостепенни военни действия, които биха се развили въ окрѫзитѣ, въ които се комплектуватъ опълченскитѣ части. Разбира се, че при тѣзи условия патриотичниятъ елитъ отъ мѫжкото неслужило население въ онѣзи критически за отечеството времена не можеше да се задоволи съ службата въ народното опълчение. Не можеше да остане далеченъ зритель на борбата, въ която се решаваше сѫдбата на цѣлия народъ. Отъ тукъ произлѣзе онова спонтанно, чисто българско, народно доброволско движение, което е и най-интересната българска проява въ онази борческа епоха.
За българскитѣ доброволци, за тѣхнитѣ действия, се писа твърде много презъ време на войната, както въ нашия, така и въ чуждия печатъ. Но печалнитѣ междуособици, които настанаха следъ войната, отвлѣкоха общественното мнение и споменътъ за доброволцитѣ съвсемъ заглъхна. Пъкъ и за самата война твърде малко се пишеше.
Обаче къмъ 1908 г. войнствено настроение започна да обзема нашия народъ. Появиха се съчинения по сръбско-българската война, отъ които личеше ясно, че победитѣ при Сливница, Пиротъ и пр. не сѫ случайность, но сѫ плодъ на голѣма храбрость и енергия, проявени отъ бойцитѣ и разумно използувани отъ пълководцитѣ. Между другото въ съчиненията личеха голѣмитѣ заслуги на доброволцитѣ, както на тактическото, така и на стратегическото поле.
VIII
Това отъ една страна, отъ друга миризмата на барутъ, която се чувствуваше, предизвикаха у доброволцитѣ — вече ветерани, мили спомени за тѣхнитѣ блѣскави действия, за веселия, пъленъ съ приключения животъ презъ време на войната. Като последица отъ тия спомени се появи желание у този нѣкогашенъ елитъ на нашия народъ да се събере и да възобнови на стари години онѣзи връзки, които го свързваха на младини. Така въ 1908 г., годината въ която се провъзгласи независимостьта на България, се основа отъ доброволцитѣ отъ 1885 г. организация, наречена „Сливница”. Тази организация постепенно се засилваше морално и материално, обедини въ едно всички живи ветерани доброволци и започна да издава свой месеченъ органъ, вестникъ „Сливница”.
Въ 1933 г. въ XII редовенъ конгресъ на организацията въ гр. Шуменъ, върховното управление на организацията, състоящо се отъ: председатель запасниятъ генералъ П. Сантурджиевъ, подпредседатели Ив. Поповъ и запас. полковникъ инженеръ Ан. Радославовъ, секретарь Д. Т. Дедовъ, касиеръ М. Янковъ, съветници Д-ръ Илия Балъкчиевъ, запас. полк. Т. Паралинговъ, Славчо х. Пенчовъ, Христо Стояновъ, запас. полковникъ Иванъ Халачевъ, Илия Христовъ; контролна комисия: председатель Ат. Ботушаровъ и членове Ив. Златевъ и Аврамъ Аврамовъ докладва, че е спестило една сума отъ 46,000 лева. Сумата произлиза отъ предвидената по бюджета заплата на секретаря, отъ която последниятъ се е отказалъ и отъ предвиденото по бюджета възнаграждение на върховното управление за редактиране и издаване на вестникъ „Сливница”, отъ което последното така сѫщо се отказало.
Върховното управление помоли конгреса, щото тази сума да послужи за написване историята на доброволцитѣ презъ войната 1885 г. Конгресътъ единодушно и възторжено прие молбата. Върховното управително тѣло на организацията се отказа да получава заплата и възнаграждение и за въ бѫдаще. По този начинъ се събра потрѣбната сума за издаването на историята, написването на която управителното тѣло ми направи честьта да възложи на мене.
Макаръ да съмъ изучилъ войната отъ 1885 г. най-подробно, все пакъ относно доброволцитѣ има нѣкои неясни
IX
събития. Причината на това е, че отъ доброволскитѣ части, съ съвсемъ малко изключения, нѣма реляции за действията имъ. На позива чрезъ вестницитѣ да изпратятъ споменитѣ си много малко се отзоваха, пъкъ и сведенията имъ сѫ несигурни. Времето — цѣли 50 г. — е изтрило твърде много впечатленията. Въ дълбока старость паметьта отслабва. Въображаемото и станалото въ действителность се смѣсватъ и замѣнятъ едно съ друго и би могло твърде лесно да се изпадне въ грубо заблуждение. Поради това много предпазливо се ползувахъ и отъ устнитѣ сведения, които ми даваха самитѣ доброволци. При все това, ако нѣкой е сигуренъ, че може да внесе нѣкоя поправка въ нѣкое описание или да попълни нѣкоя празднота, нека да направи това и да го изпрати или до върховното управление на организацията или до мене лично. Онѣзи поправки и допълнения, които се намѣрятъ умѣстни и сигурни, ще бѫдатъ събрани и внесени при второто издание на книгата или пъкъ издадени въ отдѣлна брошура като допълнение къмъ настоящето издание.
Й. Венедиковъ
Върховното управление на доброволческата организация „Сливница” — 1933 до 1936 г.