VII. Действията на доброволцитѣ северно отъ Балкана.
4. Участието на доброволцитѣ въ усилията да се разкѫса обсадата на Видинъ.
Настѫплението на Лѣтящия отрядъ отъ Ломъ и на доброволцитѣ отъ Бѣлоградчикъ. Излазътъ на подпоручикъ Тодоровъ. Боятъ при Гайтанци.
Следъ като капитанъ Узуновъ не можа да попречи на сърбитѣ да обсадятъ Видинъ, надеждата му остана въ Летящия отрядъ. Още на 10-и ноемврий, когато сърбитѣ обкрѫжиха града, той изпрати началникъ щаба си, ротмистъръ Дерманчевъ, съ заповѣдь до началника на Летящия отрядъ да настѫпи веднага въ тила на сърбитѣ, съ цель да ги принуди да дигнатъ обсадата и да противодействува на сръбското настѫпление къмъ Ломъ. Още сѫщия день вечерьта Дерманчевъ предаде заповѣдьта. Но началникътъ на Летящия отрядъ капитанъ Тодоровъ по съветитѣ на воен-
182
ния министъръ чакаше обещанитѣ подкрепления. Обаче на капитанъ Узунова не бѣше за чакане; той настояваше отрядътъ веднага да настѫпи и понеже една отъ пречкитѣ за настѫплението бѣше, че батареята нѣмала снаряди, той вечерьта на 12-и изпрати съ парахода такива отъ Видинъ и заповѣда отрядътъ да настѫпи за с. Войница.
Следъ толкова настоявания, когато вече бѣха пристигнали повечето отъ подкрепленията, началникътъ на Летящия отрядъ реши да настѫпи. Той по съветитѣ на военния министъръ реши да си осигури и помощьта на часть отъ Бѣлоградчишкия гарнизонъ. За тая цель той изпрати писмо за началника на тоя гарнизонъ.
Между това на 13-и ноемврий вечерьта поручикъ Дворяновъ бѣ се върналъ отъ Чупрене въ Бѣлоградчикъ и, както се каза, изпратиха писмото за примирие, донесено отъ парламентьора до капитанъ Тодоровъ въ Ломъ. Следъ това къмъ 1 ч. презъ нощьта, току-що бѣха заспали, събуди ги конникъ, изпратенъ отъ капитанъ Тодоровъ съ следващата записка:
Господину поручику Чолакову.
Днесъ, 5 ч. сл. пл., тръгва летящиятъ отрядъ на помощь на Видинския гарнизонъ. Отрядътъ ще нощува въ с. Слива (между Ломъ Паланка и Акчаръ), утре, 14-и ноемврий, кѫде 7 ч. ще нападне неприятелския баталионъ, разположенъ въ Акчаръ.
Вамъ предстои задача:
1) Да оставите часть отъ отряда си въ Бѣлоградчикъ да пази крепостьта да не би неприятельтъ отъ Чупрене или Кадѫбоазъ да нападне.
2) Съ останалата часть отъ гарнизона тръгнете по шосето Видинъ—Бѣлоградчикъ съ такъвъ разчетъ, щото утре, 14-и ноемврий, въ 7 ч. сутриньта да бѫдете въ Александрово (Османие) и ще пазите нашия отрядъ отъ обходъ отъ сърбитѣ, които могатъ се появи отъ къмъ Кула, Грамада и Видболъ. Въ случай че неприятельтъ ви потисне, и не успѣете да се присъедините къмъ насъ въ Ачкаръ, то отстѫпвайте пакъ въ Бѣлоградчикъ. Забележете, че заедно съ нашия ударъ въ тилъ на неприятеля, и Видинскиятъ гарнизонъ ще направи излазъ.
Вземете колкото конника имате и отъ Александрово ще пратите разезди по всички направления, и старайте се да откриете правилно съобщение съ нашия отрядъ въ Акчаръ.
Началникъ на летящия отрядъ капитанъ Тодоровъ.
Началникъ щаба на северния отрядъ ротм. Дерманчевъ.
Датата да тая записка — 3 и ½ ч. сл. пл., 13-и ноемврий — тури въ недоумѣние двамата поручици. По думитѣ
143
на парламентьора известието за примирието било получено отъ Княжевецъ въ с. Корито на границата въ 12 ч. на об. и какъ е възможно да не знаятъ за него въ Ломъ въ 3 и ½ ч. сл. пл. сѫщия день? Като допустнаха, че има измама отъ страна на сърбитѣ, тѣ усилиха стражата при парламентьора, повикаха Плѣвенската получета отъ Чупрене и решиха, поради това че Чолаковъ е боленъ, да замине за Акчаръ поручикъ Дворяновъ съ Сандровската и Русенската доброволчески чети и съ тритѣ опълченски чети и 8 конници.
Въ 6 ч. сутриньта тоя малъкъ отрядъ отъ 700 пушки и 8 саби тръгна по пѫтя Калугеръ — Лагошевци — Акчаръ. Отрядътъ мина въ страни отъ Александрово безъ да бѫде обезпокоенъ отъ сръбската конница въ това село и въ 12 часа стигна въ Лагошевци, дето се даде почивка и по чаша вино.
На излизане отъ Лагошевци Дворяновъ забеляза една кола, съпровождана отъ 4 сръбски конници. Той веднага изпрати 4 отъ своитѣ конници, които нападнаха сърбитѣ и отнеха колата и 9 живи овце, които караха съ себе си. Въ колата се указаха 62 пити хлѣбъ, единъ чувалъ фасулъ и едно буре 150 литри вино.
Около 1 ч. сл. пл. се чуха топовни гърмежи отъ къмъ Акчаръ. Отрядътъ усили крачката. Презъ полето леко се вървѣше, но скоро настана гора, въ която пѫтя бѣше тѣсна пѫтека, при това кална, а пъкъ бойцитѣ бѣха съ царвули. Къмъ 4 ч. сл. пл. отрядътъ се изтегли изъ гората и се събра юго-източно отъ с. Дражаница на дѣсния брѣгъ на рѣката Акчаръ. По лѣвия брѣгъ на рѣката се видѣха десетина сръбски конници, които изчезнаха следъ като авангардътъ даде по тѣхъ нѣколко залпа. Веднага следъ това падна гѫста и студена мъгла. На 20 крачки нищо се не виждаше. Поручикъ Дворяновъ постави охранение и изпрати на капитанъ Тодорова следното донесение:
„Намирамъ се при село Дражаница съ 700 човѣка. Кѫде е противника? Очаквамъ заповѣдь”.
Понеже не знаеше нищо за противника, не позволи да се кладе огънь.
Въ 7 часа вечерьта ординарецътъ се върна отъ Акчаръ съ следващето писмо отъ началникъ щаба на северния отрядъ:
„Останете съ отряда си въ село Дражаница да пазите фланга ни, защото се опасяваме да не ни атакуватъ отъ Видинъ. Вие тогава ще ударите въ флангъ сърбитѣ. Ние днесъ разбихме сърбитѣ”.
Следъ получаването на записката Дворяновъ разреши да се запалятъ огньове. Бойцитѣ се стоплиха и изсушиха; заклаха овцетѣ, раздѣлиха отнетия отъ сърбитѣ хлѣбъ, направиха една хубава вечеря, която подсладиха съ отнетото вино и легнаха да спятъ.
184
* * *
Капитанъ Узуновъ бѣ известенъ за настѫплението на Летящия отрядъ. Въ Видинъ се чуха и топовнитѣ гърмежи отъ боя при Акчаръ. Сѫщия день привечерь се забеляза намаление и движение на сръбскитѣ войски предъ Видинъ. Като предвиждаше, че на следния день — 15-и ноемврий Летящиятъ отрядъ ще даде решително сражение на обсадния корпусъ, бързиятъ и съобразителенъ капитанъ Узуновъ веднага намисли да предприеме единъ излазъ, съ който да подаде рѫка на капитанъ Тодоровъ.
За тая цель вечерьта на 14-и капитанъ Узуновъ събра воененъ съветъ, въ който се взе решение да се направи излазъ още сѫщата нощь и на разсъмване да се атакуватъ сърбитѣ. Понеже това решение съставляваше голѣма тайна, то не се съобщаваше никому до последния моментъ.
За началникъ на излаза се избра най-храбриятъ офицеръ въ гарнизона — подпоручикътъ отъ пионерната дружина Тодоровъ, а въ състава на излазъчния отрядъ влѣзоха две роти (чети) Шуменски доброволци, командувани отъ четницитѣ Доневъ и Ковачевъ, 4-а запасна Плѣвенска рота, командувана отъ подпоручикъ Иосифовъ и 2-а запасна Бдинска рота, командувана отъ портупей юнкера Поповъ.
Въ 4 ч. пр. пл. на 15-и опредѣленитѣ за излаза части бѣха при комендантското управление. Подпоручикъ Тодоровъ повика четирмата ротни и четни командири и като отвори на масата кроки на мѣстностьта, показа разположението на противника и пункта на атаката и обясни плана на действието, който се състоеше въ следното:
Цѣлиятъ отрядъ ще излѣзе презъ крепостната порта Страшенъ брѣгъ на Брѣговското шосе въ колона по 4. Въ главата на колоната ще върви четата на Донева, следъ нея — четата на Ковачева, ротата на подпоручикъ Иосифова и най-после Бдинската запасна рота. За охранение ще се изпратятъ 3 патрула отъ войници, които ще се държатъ съвсемъ близо до колоната. Въ този редъ колоната ще се насочи право въ окопитѣ на р. Тополовица, които обезпечаватъ лѣвия флангъ на неприятелскитѣ траншеи, и ще нападне тила на последнитѣ. Когато колоната наближи неприятеля, патрулитѣ ще се стараятъ да заловятъ или умъртвятъ сръбскитѣ часови, а тритѣ предни чети и рота ще се нахвърлятъ стремително съ викъ „ура” въ неприятелскитѣ окопи една следъ друга; Бдинската рота ще остане въ резервъ и ще поддържа викътъ „ура”, а въ случай на неуспѣхъ ще подкрепи преднитѣ части. Никой нѣма да стреля, но ще действуватъ изключително съ щикъ, като всѣки предупреждава противника си съ думитѣ „стой, не пуцай”. Следъ като овладѣе двата флангови окопа, колоната ще се помѫчи
185
да проникне навѫтре, да завладѣе укреплението задъ кръчмата при Алибегово и да открие отъ топоветѣ на сръбската батарея, разположени тамъ, огънь по самитѣ сърби или да откара орѫдията въ крепостьта, или въ краенъ случай да ги разруши; за тая цель въ отряда влизаше команда отъ артилеристи и пионери, снабдени съ динамитъ.
Отъ крепостната ограда трѣбваше да се подеме викътъ „ура”, а трѫбитѣ да свирятъ и барабанщицитѣ да биятъ атака. Само тия участъци отъ неприятелския фронтъ, които не се атакуватъ, ще се обстрелватъ отъ крепостната артилерия.
Подпоручикъ Тодоровъ
Въ 5 ч. пр. пл. — бѣше още тъмно — отрядътъ тръгна въ казания редъ, като имаше на чело едно доброволческо знаме. Колоната пазѣше строга тишина. Бѣше запретено да се пуши. Разстоянието отъ портата Страшенъ брѣгъ до сръбскитѣ окопи, които се падаха въ лѣво, а не право предъ нея — колоната измина за ½ ч., защото отъ време на време тя се спираше и услушваше.
186
Между това щомъ се получи известието за поражението на Акчарския отрядъ „мрачни мисли овладѣха Щаба на сръбската Тимошка армия”. Командуващиятъ армията оцени критическото положение, въ което биха могли да изпаднатъ войскитѣ му, ако българитѣ предприематъ енергически действия отъ крепостьта и въ тила му. Още вечерьта на 14-и той изпрати 1-и баталионъ отъ 8-и полкъ 2-и призивъ въ с. Видболъ въ поддръжка на Акчарския отрядъ, за който не се знаеше кѫде се намира. Но тъй като българитѣ отъ крепостьта непрестанно натискаха на сръбския центъръ, то началникътъ на Тимошката дивизия заповѣда 3-и баталионъ отъ 13-и активенъ полкъ отъ лѣвото крило да се премѣсти въ центъра. Въ това време баталионътъ конвоираше обсаднитѣ орѫдия, които така сѫщо бѣха изпратени отъ сѫщото крило да усилятъ центъра.
Презъ нощьта срещу 15-и сърбитѣ чуха голѣмъ шумъ въ Видинъ. Тоя шумъ въ свръзка съ пристигналитѣ отъ Акчаръ известия ги държеше на щрекъ. Тѣ работиха цѣла нощь за усилване профилитѣ на окопитѣ и за изкопаване съединителнитѣ окопи. Командиритѣ на полковетѣ бдѣха. При все това, въ тъмнината, усилена отъ необикновено гѫстата мъгла, изненадата на сърбитѣ бѣше голѣма. Сръбскитѣ часови бѣха изловени отъ българскитѣ патрули и обезорѫжени, безъ да дадатъ знакъ на своитѣ. Четата на Доневъ въ походна колона се хвърли съ викъ „ура” върху сръбскитѣ окопи, а следъ нея така сѫщо въ походна колона се хвърли съ викъ „ура” четата на Ковачевъ и ротата на подпоручикъ Иосифовъ; последната, обаче, въ тъмнината и мъглата се бѣше заблудила и излѣзе на рѣка Тополовица, която премина. Въ резервъ остана на мѣстото си 2-а Бдинска рота. Тъй като 4-а Плѣвенска рота или по-голѣмата часть отъ нея се заблуди и тъй като четитѣ атакуваха въ походна колона една задъ друга, то се размѣсиха въ тъмнината и пръснаха. Подпоручикъ Тодоровъ, обутъ въ обичнитѣ си царвули и облѣченъ въ бѣло кѫсо кожухче съ гола сабя въ рѫка, веднага се върна при ротата въ резерва и заповѣда на ротния командиръ да бърза напредъ, защото българитѣ въ окопитѣ били твърде малко и сърбитѣ щѣли да ги избиятъ и веднага пакъ се върна напредъ. Портупей юнкерътъ поведе ротата бѣгомъ въ походенъ редъ, защото така бѣ заповѣдано. По пѫтя той се натъкна на много заблудени въ тъмнината доброволци и войници отъ преднитѣ части, а въ бързото си движение и много отъ неговитѣ войници изостанаха въ мъглата, така че и той стигна окопитѣ едва съ 20—30 души — съ онѣзи, които въ голѣмия шумъ можеха да чуватъ гласа му, другитѣ продължаваха да пристигатъ. „Тукъ, около окопа — пише ротниятъ командиръ — имаше наши убити, а въ самия окопъ сърбитѣ бѣха оста-
187
нали съвсемъ малко на брой, и тѣ бѣха уплашени и не се противѣха, а повечето се преструваха на умрѣли всрѣдъ убититѣ. Въ тъмнината не можеше да се познае, легналиятъ убитъ ли е, или не. Като видѣхъ, че тоя окопъ е нашъ, азъ поведохъ войницитѣ къмъ втория; около него имаше по-малко убити, но самиятъ окопъ бѣше пъленъ съ сърби, които не само че не стреляха, но не смѣеха и главитѣ си да подадатъ отъ окопа, дотолкова бѣха изплашени. Даже при навлизавето ни тѣ почнаха да ни се молятъ отъ окопа и да ни цѣлуватъ политѣ на шинелитѣ, за да не ги убиваме. Работата изглеждаше на привършване, ние готвѣхме команда да заведе плененитѣ въ крепостьта, когато изведнъжъ се чуха изстрели отъ този край на окопа, кѫдето плененитѣ се събираха и отъ кѫдето ние бѣхме се вече отдалечили. По този знакъ ние бърже отлетѣхме назадъ, защото се опасявахме да не би плененитѣ да сѫ се ободрили противъ слабата на брой конвойна команда, което излѣзе истина. При нашето явяване сърбитѣ подновиха своето покорство, но притворството имъ не премина даромъ, а следъ като ги обезорѫжихме, вѣроломството имъ бѣ моментално и жестоко наказано.
Следъ това ние пакъ се повърнахме въ окопа, и при всичко че сърбитѣ лежеха свити въ дъното, нашитѣ, ядосани отъ първата имъ вѣроломна постѫпка, промушкваха ги съ щиковетѣ си и не искаха да оставятъ нито единъ здравъ задъ себе си. Като продължавахме да вървимъ по такъвъ начинъ напредъ изъ окопа, чу се гласъ „чакайте, че тѣ се опиратъ”. Изведнажъ излѣзохме отъ окопа изъ вѫтрешната страна, за да ги нападнемъ отгоре.
Понеже сърбитѣ въ окопитѣ не стреляха азъ не можахъ да си обясня тая стрелба иначе, освенъ че тя иде отъ къмъ сръбския резервъ и не обърнахъ особено внимание на това, като смѣтахъ, че сполуката напълно е наша, и че до разсъмване ще очистимъ това пространство отъ сърби [1].
Тукъ въ тъмнината азъ съзрѣхъ нашето знаме, то се развѣваше надъ главитѣ на сърбитѣ, и бѣ заобиколено отъ 7—8 войници и доброволци, които викаха на опиращитѣ се сърби: „долу орѫжието!”
Ако и да бѣха 10—12 души, сърбитѣ не искаха да се предадатъ, а когато следъ това единъ доброволецъ
1. Ротниятъ командиръ Поповъ е билъ юнкеръ, уволненъ отъ 1-и специаленъ клась: при мобилизацията той е назначенъ за фелдфебелъ на ротата, а когато ротниятъ командиръ следъ плѣняването на капитанъ Георгиевъ пое командата на запасната Бдинска дружина, той пое командата на ротата въ строево отношение. Отъ него е напечатано въ „Воененъ журналъ” год. 11 книга 8 и 9 и подробно описание на боя при Кула на 3 и ноемврий и на излаза на подпоручикъ Тодоровъ.
188
гръмна върху имъ, то тѣ, както бѣха насочили пушкитѣ срещу насъ, моментално дадоха залпъ.
Отъ залпа падна тежко раненъ знаменосецътъ, който бѣше черногорецъ и ротниятъ командиръ леко въ рѫката”.
Българитѣ бѣха нападнали лѣвия флангъ на сръбския центъръ, кѫдето заемаше позиция 1-и баталионъ отъ 8-и активенъ полкъ, който баталионъ влизаше въ състава на сводния полкъ. Отъ сърбитѣ едни избѣгаха, други се предаваха, а трети се съпротивляваха. Рѫчната борба въ окопитѣ трая 3/4 ч. Командирътъ на 13-и активенъ полкъ откри огънь косо на лѣво и биеше предъ окопитѣ на сводния полкъ. 3-и баталионъ отъ 13-и активенъ полкъ, който придружаваше обсаднитѣ орѫдия къмъ центъра, получи заповѣдь да остави орѫдията и бѣгомъ да се спустне къмъ с. Алибегово да помага на атакуванитѣ. Активниятъ ескадронъ така сѫщо бѣ изпратенъ на лѣвия флангъ на сводния полкъ, а въ сѫщото време настѫпиха въ казаната посока и резервитѣ. Между това подпоручикъ Тодоровъ — началникъ и душата на излазъчния отрядъ — падна убитъ. Доброволцитѣ разказватъ, че подпоручикътъ билъ раненъ и въпрѣки това, заповѣдалъ да го носятъ напредъ, обаче другъ куршумъ му свършилъ живота. Така загина героятъ на Видинската отбрана [*]. При все това българитѣ, следъ като очистиха окопитѣ на баталиона, по групи се насочиха къмъ сръбската батарея задъ кръчмата прй с. Алибегово. Но тѣ изведнажъ се почувствуваха обстрелвани отъ всѣкѫде и най-убийствено отъ самата крепость. Споредъ заповѣдьта на коменданта всички въ крепостьта знаеха, че отрядътъ на подпоручикъ Тодоровъ нѣма да открива огънь, а ще действува съ щикъ и като видѣха стрелбата, мислѣха, че това сѫ сърбитѣ, и нѣкои доброволци и опълченци започнаха да стрелятъ. Въ тъмнината стрелбата стана причина въ крепостьта до помислятъ, че излазътъ е пропадналъ, и началникътъ на артилерията, за да попречи на сърбитѣ да влѣзатъ въ крепостьта, откри отъ 5-и бастионъ артилерийски огънь именно по мѣстото, кѫдето действуваше излазъчния отрядъ. Бѣше се съмнало вече. Остатъцитѣ отъ разпиляния български отрядъ по разни пѫтища по двата брѣга на Тополовица се събраха задъ една могила на дѣсния брѣгъ, тамъ кѫдето рѣката възвива отъ северо-западъ на северо-изтокъ. Но и тукъ тѣ попаднаха подъ убийственъ огънь на сърбитѣ отъ двата фланга, а особено отъ косата стрелба на 13-и активенъ полкъ.
Капитанъ Узуновъ изпрати на помощь Страшимировата сотня подъ командата на поручикъ Златановъ, и подъ негова команда отрядътъ отстѫпи въ най-голѣмъ редъ.
*. Между убититѣ е и командирътъ на доброволческата чета Доневъ. За съжаление за него нѣма никакви сведения.
189
Следъ два деня, когато бѣха преустановени военнитѣ действия, българитѣ натовариха на коли убититѣ при излаза, които сърбитѣ бѣха изнесли предъ окопитѣ. Тѣ бѣхо тържествено погребани отъ цѣлото духовенство, начело съ митрополита. Тѣ бѣха 44, а по-сетне се намериха още трима. Числото на раненитѣ е неизвестно, а безъ весть сѫ пропаднали 60 души. Споредъ сърбитѣ, обаче, българитѣ оставили въ рововетѣ около 150 души убити и освенъ това голѣма часть плѣнени [*].
Сърбитѣ загубиха: 30 убити, 70 ранени и 70 безъ весть пропаднали; отъ последнитѣ 25 бѣха заведени въ пленъ въ крепостьта.
Следъ като излазъчниятъ отрядъ се прибра въ крепостьта, сражението се превърна въ оглушителна артилерийска канонада, която почна да утихва къмъ 10 ч. пр. пл. и следъ това последва примирието.
* * *
Отъ всичко казано, естествено, се идва до заключение,, че въ Северния отрядъ както при Кула така и въ отбраната на Видинъ Шуменската доброволческа дружина изпъква като най-храбрата, най-надеждната часть. На нея се възлагатъ най-тежкитѣ задачи. Че дружината напълно заслужава тая честь се вижда отъ загубитѣ, които е дала. Ранени офицери, общо взето, се падатъ въ цѣлата армия 13.25 %, а въ дружината отъ двамата офицери, които я командуваха, единиятъ е раненъ, а другиятъ е убитъ.
Ринени и убити редници и подофицери въ цѣлата армия сѫ 8.65 %, а въ нашата дружина 11.5 %. Но докато раненитѣ въ другитѣ части сѫ 7.5 %, въ дружината сѫ само 7 %; напротивъ, докато убититѣ въ армията сѫ само 1.17 %, въ нашата дружина сѫ 4.8 %; съ други думи дружината е дала сравнително четири пѫти повече убити, отколкото всички други части. Въ цѣлата войска тя е дала най-голѣмъ процентъ убити. Въ дружината пъкъ най-голѣми загуби е далъ градъ Шуменъ.
Тая голѣма загуба отъ 47 убити, отъ които 7 сѫ родомъ отъ градъ Шуменъ, се обяснява отъ една страна съ това, че дружината се състоеше отъ ученици, студенти и учители, въобще интелигентни хора, пропити съ патриотизъма отъ епохата на Възраждането и надъхани съ една възвишена храбрость, която ги караше да предприематъ.
*. Вл. Джорджевичъ, стр. 1321. Очевидно е, че цифрата е обикновенъ слухъ и преувеличение. Бендеревъ пише по сръбскитѣ източници, че българитѣ оставили на бойното поле 150 души убити, 30 ранени и 30 пленени. Източникътъ му ще да е цитираниятъ.
190
най-смѣли нападения, отъ друга страна неумението имъ да воюватъ и липсата на офицери да ги рѫководятъ въ боя допринесе много за голѣмитѣ загуби.
* * *
Капитанъ Узуновъ прибърза съ излаза на подпоручикъ Тодоровъ. Едва когато излазъчниятъ отрядъ се върна въ крепостьта, командуващиятъ сръбската Тимошка армия изпрати помощь на Aкчарския отрядъ 3-а и 4-а роти отъ 13-и полкъ, 1-и баталионъ отъ 3-и полкъ и две орѫдия отъ 4-а полска батарея. Цѣлиятъ отрядъ бѣ поставенъ подъ командата на майоръ Радивоевичъ. Частитѣ получиха заповѣдь да се събератъ въ с. Гайтанци, дето бѣха отстѫпили и разбититѣ при Акчаръ две роти. Баталионътъ, който бѣ подъ Видинъ, замина за Гайтанци право по шосето. 3-а и 4-а роти бѣха въ Видболъ. Третата тръгна веднага, а 4-а дочака дветѣ орѫдия и тръгна съ тѣхъ.
Сѫщия день — 15-и ноемврий — тръгнаха за Гайтанци българскитѣ отряди отъ Лагошевци и отъ Акчаръ.
Въ 4 ч. пр. пл. на 15-и ноемврий поручикъ Дворяновъ въ Лагошевци получи следната записка:
„Сега въ часа 2 или 2 и ½ тръгваме за с. Глотница и по-нататъкъ за с. Жеглица. Вие съ отряда си дръжте се по шосето Бѣлоградчикъ — Видинъ, като настѫпвате все кѫде Жеглица, да пазите фланга ни и тила.
Акчаръ, 15/11, 1885 г.
Часа 1 и 3/4 сутриньта.
Началникъ щаба на Северния отрядъ
Ротмистъръ Дерманчевъ.
Моля изпълнете това движение
Капитанъ Тодоровъ”.
Поручикътъ веднага събуди бойцитѣ и следъ като ги почерпи по чаша вино въ 5 и ½ ч. ги поведе по указания пѫть. Въ това време конникъ донесе отъ капитанъ Тодорова следната записка:
„Чакайте ни на пѫтя между Акчаръ и Гайтанци, за да се присъедините къмъ насъ. Пращайте разезди къмъ Глотница и Бѣлоградчишкото шосе и дръжте съ насъ съобщение”.
Отрядътъ ускори крачката и се насочи къмъ Гайтанци, дето поручикъ Дворяновъ реши да дочака Летящия отрядъ. Мѣстностьта бѣше пресѣчена и обрасла съ шума и гора, почвата разкаляна. Лежеше гѫста мъгла и не позволяваше да се види на 40—50 крачки. Всичко това правѣше похода труденъ и отрядътъ едва въ 7 и ½ ч. пр. пл. стигна при с. Гайтанци, и тъй като сърбитѣ бѣха напуснали селото, отрядътъ се събра на поляната надъ селото.
191
Капитанъ Тодоровъ така сѫщо тръгна отъ Акчаръ за Гайтанци съ Летящия отрядъ — 7 роти, 2 чети опълчение и 2 орѫдия. Къмъ обѣдъ и той пристигаше при Гайтанци и заповѣда да се съсрѣдоточи отрядътъ на поляната, на която се съсрѣдоточаваше и Бѣлоградчишкиятъ отрядъ.
Следъ като събра отряда си, поручикъ Дворяновъ извика своитѣ конници, раздѣли ги на разезди, заведе ги при селската кръчма и повика тамъ кмета, за да иска отъ него проводници за разездитѣ. Кметътъ му съобщи, че надъ селото при отряда дошелъ единъ капитанъ съ голѣма брада, който го вика Дворяновъ се досети, че това е капитанъ Тодоровъ и отиде при него. Въ това време се зададе по Акчарския пѫть главата на Летящия отрядъ. Въ тоя моментъ вь селото се чуха изстрели и конниятъ ординарецъ на Дворянова пристигна кариеръ, и съобщи, че противникътъ е дошелъ при кръчмата и че има топове.
Както се каза, бѣше паднала гѫста мъгла, не можеще да се види на 50 крачки. При това цѣлата околность бѣше покрита съ гѫста шума и гора. Ориентирането бѣше немислимо. Сръбскитѣ орѫдия подъ прикритието на 4-а рота навѣрно сѫ вървѣли по Бѣлоградчишкото шосе и като наближили Гайтанци, отбили се къмъ него. Увѣрени, че другитѣ сръбски части сѫ въ селото, орѫдията, безъ да подозиратъ опасностьта, излѣзоха напредъ и се насочиха къмъ селото. [*]
Въ това време предъ селската кръчма бѣха Дворяновитѣ конници, а именно: доброволцитѣ Иванъ Кирковъ, Тодоръ Илиевъ, Андрей Вълковъ, Никола Каракашевъ, Каменъ Живковъ, конниятъ стражарь Цено Петковъ и опълченецътъ Андрей Мартиновъ (черногорецъ), коненъ ординарецъ на Дворянова. Освенъ това тамъ се намираше барабанчикътъ Али Ибраимовъ, циганинъ, изпратенъ да купи тютюнъ. Тѣзи конници, приготвени за разезди и слѣзли отъ конетѣ, ненадейно въ мъглата забелязаха сръбскитѣ орѫдия. Тѣ бѣха имали вече подобна случка въ Бѣлоградчикъ. Бърже се съобразиха, свалиха карабинитѣ си и откриха огънь по орѫдията; Андрей Мартиновъ, който бѣ възседналъ, се спустна да обади на Дворянова, а пъкъ барабанчикътъ заби атака.
Орѫдията бѣха запрѣгнати съ по два впрѣга. Конницитѣ убиха подседления конь на процепния впрѣгъ на едното орѫдие и раниха въ плешката подрѫчния отъ предния впрѣгъ. Нѣколко души сърби около орѫдието откриха пушеченъ огънь и успѣха да отведатъ едното орѫдие. Щомъ чу изстрелитѣ и думитѣ на своя ординарецъ, Дворяновъ се спустна къмъ Сандровската и Русенската доброволчески чети, които чакаха готови на поляната, поведе ги,
*. Приложение № 13.
192
и като наближи 40 крачки отъ оставеното орѫдие, съгледа орѫдието, откачено отъ предника, и при него двама войници работятъ нѣщо. Отъ начало преоположи, че ще стрелятъ, но скоро разбра, че тѣ изваждатъ повдигателния механизъмъ, съ който избѣгаха, като оставиха и орѫдието и предника съ двата впрѣга.
Доброволцитѣ пръснаха верига презъ селото. Въ сѫщото време прикритието на сръбската батарея бѣ пръснато верига и настѫпи да си отнеме орѫдието, но бѣ срещнато съ огънь и принудено да се оттегли, да залегне и да открие честъ огънь.
Гѫстата мъгла още не се бѣше вдигнала. Дветѣ страни не можаха да узнаятъ нищо една за друга. Капитанъ Тодоровъ заповѣда на поручикъ Дворянова да вземе мѣрки за охранение на лѣвия флангъ на бойното разположение, за да не бѫде изненаданъ отрядътъ въ флангъ и тилъ отъ шосето, като го предупреди да не се увлича въ атака, защото е рискувано въ мъглата. За охрана на дѣсния флангъ капитанъ Тодоровъ изпрати Раховскитѣ опълченци.
За да обезпечи лѣвия флангъ поручикъ Дворяновъ разсипа въ верига Сандровската доброволска чета перпендикулярно на Плѣвенската съ фронтъ на западъ.
Поручикъ Чилингировъ, който бѣ въ авангардъ на Лѣтящия отрядъ, поведе дветѣ челни роти, увлече се и дойде въ съприкосновение съ сърбитѣ. Той завърза съ тѣхъ бой и стана нужда да усили бойната си линия, за което извика още една рота отъ запасната дружина.
Като се чуха изстрелитѣ, майоръ Радивоевичъ, който вървѣше по шосето, свърна отъ пѫтя право за с. Гайтанци, като изпрати една рота въ верига да отнеме орѫдието, но доброволцитѣ на Дворянова я отблъснаха. Другото орѫдие се присъедини къмъ прикритието си и заедно съ нея влѣзе въ бой. Ротитѣ на майоръ Радивоевича свърнаха на изтокъ и се съединиха съ другитѣ роти на Акчарския и Видболския отряди (отъ 1-и баталионъ на 13-и активенъ полкъ, командувани отъ капитанъ Бркичъ) и съ общи усилия атакуваха българитѣ, но бѣха отблъснати около 3 ч. сл. пл.
Въ това време опълчението на дѣсния флангъ на българитѣ, като слушаше стрелба предъ себе си, започна и то да стреля въ мъглата въ най-голѣмъ безпорядъкъ. Съ голѣмъ трудъ началникътъ на отряда и началникътъ на опълчението успѣха да прекратятъ стрелбата и да турятъ редъ.
Докато ставаше това, поручикъ Дворяновъ подъ градъ куршуми, за да освободи предника отъ убития и ранения коне, прерѣза тегличитѣ. Тъй като куршумитѣ падаха наоколо и бѣ възможно да причинятъ взривъ, Дворяновъ отвори предника, извади намиращитѣ се въ него 14 гранати,
193
1 картечъ, 30 заряди и 40 запалки и ги изпрати на рѫце при резерва. Отъ най-близкия оборъ докараха единъ волъ и една крава. Съ тѣхъ запрѣгна орѫдието и го закара при резерва.
Следъ отбиването на сръбската атака боятъ утихна. Сърбитѣ даваха сигнали за настѫпление, но не настѫпиха, навѣрно искаха да прикриятъ отстѫплението си. Понеже гѫстотата на мъглата правѣше невъзможно управленивто на боя, капитанъ Тодоровъ реши да изтегли и ротитѣ и четитѣ отъ бойната линия. Изтеглянето, обаче, стана извънредно трудно и се завърши едва къмъ 4 и ½ ч. сл. пл.
Загубитѣ на сърбитѣ при Гайтанци сѫ: 30 убити, 25 войници и едно орѫдие пленени. Загубитѣ на българитѣ сѫ: 1 офицеръ и 87 войници убити и ранени и 17 пленени.
Загубитѣ на Бѣлоградчишкия отрядъ бѣха двама опълченци ранени.
Следъ като престана боятъ, началникътъ на Летящия отрядъ, като взе предъ видъ „неизвестната численость на неприятеля и крайно неизносното положение при Гайтанци на една поляна, заобиколена отъ всѣкѫде съ гѫста гора”, реши да се оттегли презъ с. Дражаница и да излѣзе на шосето Видинъ — Бѣлоградчикъ презъ Лагошевци, дето има добра позиция”. Това решение съ нищо не може да се оправдае, защото сърбитѣ бѣха отбити и не смѣеха да предприематъ никакво нападение.
Още сѫщата вечерь капитанъ Тодоровъ заведе двата отряда въ Дражаница. На другия день той заведе Летящия отрядъ въ Лагошевци, а на Дворянова заповѣда да заведе отряда си въ Бѣлоградчикъ. Последниятъ още сѫщия день вечерьта, имайки на чело на отряда си плѣнения топъ, влѣзе въ Бѣлоградчикъ, посрещнатъ тържествено отъ гражданитѣ.
„И сега, пише поручикъ Дворяновъ — още ми се кѫса сърдцето при спомена, когато ние на 15-и ноемврий при с. Гайтанци, господари на полесражението, не натъпкахме въ Дунава сръбския баталионъ и батарея и изпустнахме сигурната плячка, която ни очакваше на 15 километра около Видинъ, като устроимъ рѣдка въ историята на войната катастрофа за обсаждащия крепостьта Видинъ. Но тѣзи дни, както на 15-и така и на 16-и ноемврий, началникътъ на Летящия отрядъ, вижда се, се е намиралъ още подъ впечатлението отъ боя на 4-и ноемврий при Кула, или же по други съображения, и остана пасивенъ. А азъ съ разбито сърдце се върнахъ въ Бѣлоградчикъ, кѫдето пристигнахъ въ 7 ч. сл. пл. съ скромния си трофей (топа), за който трѣбваше да направя 80 километра пѫть и два деня гладуване”.