VII. Действията на доброволцитѣ северно отъ Балкана.
3. Доброволцитѣ въ отбраната на Видинъ.
Приближаване на сърбитѣ къмъ крепостьта. Боятъ на предната позиция.
Видинската крепость се бранѣше на изтокъ отъ Дунава, а на останалитѣ три страни отъ две огради, вѫтретна и външна. Вѫтрешната е дълговременна каменна постройка
177
съ воденъ ровъ предъ нея. Едно време тя е била сѫщинска защита на града. Обаче откакъ градътъ се разрасте и излѣзе вънъ отъ нея, тя изгуби това си значение. Външната ограда бѣше земенъ насипъ, високъ 1 и ½ и дебелъ 4 метра и предъ него воденъ ровъ, дълбокъ 3—4 метра. Насипътъ имаше 8 бастиона и свършваше на брѣга на Дунава съ два каменни форта, наречени Баба Вида и Бѣлоградчишки.
Къмъ тѣзи стари укрепления преди да стигнатъ сърбитѣ подъ Видинъ българитѣ построиха предъ крепостьта три нови люнети: Татарджишкия, Новоселския, Керимбегския и окопи отъ дветѣ страни на Кулското шосе.
Следъ разбиването на българитѣ при Кула на 4-и ноемврий, главниятъ резервъ на Северния отрядъ се пръсна по домоветѣ си, а Летящиятъ отрядъ отстѫпи въ Ломъ. Отъ Щаба на действуващата армия заповѣдаха на капитанъ Узуновъ да мине къмъ отбрана. Капитанъ Узуновъ разпореди войскитѣ отъ Брѣговския и Кулския участъци да се прибератъ въ Видинъ, а отъ Бѣлоградчишкия участъкъ въ крепостьта Бѣлоградчикъ.
Отстѫплението на Летящия отрядъ къмъ Ломъ и пръсването на главния резервъ по селата озадачи командуващия сръбската Тимошка армия; той не знаеше на кѫде да настѫпи. На 6-и той настѫпи предпазливо на изтокъ по следитѣ на Летящия отрядъ съ половината отъ войскитѣ, а другата половина остави да се укрепява въ Кула.
Едва на 8-и ноемврий сърбитѣ настѫпиха къмъ Видинъ.
„Въ Видинъ — пише доброволецътъ Клачевъ — разформируваха четитѣ и формируваха роти, като ги уравниха по сто човѣка [1]. Следъ това ни разквартируваха близо до укрепленията и до 10-и ноемврий се редувахме да пазимъ последнитѣ”.
Коя чета кѫде е била разположена, не се знае; знае се само, че докато запасни роти съ опълчение сѫ заемали бастионитѣ, доброволци съ опълчение сѫ охранявали куртинитѣ.
Споредъ доброволеца П. Хр. Брайновъ дружината била разположена на куртината между двата бастиона, които се намиратъ между Кулската и Брѣговскитѣ градски врати.
„Често пѫти тя служеше като совалка — пише Брайновъ. Колкото пѫти ставаше нужда да се подкрепи нѣкоя часть, която е застрашена силно отъ напъна на сърбитѣ, ние ѝ се притичахме на помощь. Нашитѣ мѣста никой не заемаше.
1. Уравненитѣ роти ще да сѫ имали повече отъ сто човѣка, защото дружината и следъ голѣмитѣ загуби въ боеветѣ пакъ е броела 449 души. Кои чети въ коя рота сѫ влѣзли, не се знае. За да не се смѣсватъ доброволцитѣ съ редовнитѣ части, ние ще наричаме доброволскитѣ роти чети.
178
Ако сърбитѣ биха узнали това, можеха лесно да проникнатъ въ града.”
Още на 8-и ноемврий, щомъ се явиха сърбитѣ отъ Брѣгово предъ Видинъ, капитанъ Узуновъ предприе разузнаване съ една запасна рота и Шуменската доброволческа чета подъ командата на поручикъ Петрова. Отрядътъ тръгна посредъ нощь, мина презъ селата Капитановци, Негованци, Флорентинъ, отдето повърна назадъ и претърси селата Чонгурусъ, Гѫнзово и Халваджи. Претърси и височинитѣ при Гѫнзово, дето се предполагаше, че има сръбски орѫдия. Сърби никѫде не срещнаха освенъ въ Чонгурусъ 2 души сръбски опълченци, които бидоха плѣнени. На връщане, като наближиха Видинъ, по недоразумение отъ крепостьта откриха огънь по отряда, но той се прекрати скоро безъ да причини вреда.
На 9-и ноемврий сърбитѣ се приближиха до крепостьта отъ югъ, западъ и северъ, а на 10-и ноемврий стѣсниха обръча около Видинъ и го обсадиха по сухо. [1]
Сѫщия день пристигнаха въ Видинъ сръбски парламентьори съ писмено предложение до капитанъ Узуновъ, да предаде крепостьта, въ противенъ случай ще направятъ на прахъ и пепель града. Въ отговоръ на това писмо капитанъ Узуновъ затвори парламентьоритѣ. Следъ това организира отрядъ отъ две чети доброволци и взводъ пионери подъ началството на дружинния командиръ поручикъ Петровъ и го изпрати да нападне Смърданъ, и ако му се удаде, да вземе разположенитѣ тамъ орѫдия, въ противенъ случай да ги разруши съ динамитъ. Отрядътъ тръгна въ 3 и ½ ч. презъ нощьта, но поради гѫстата мъгла и голѣмата тъмнина сбърка пѫтя и вмѣсто въ Смърданъ осъмна въ Гомотарци на Дунава. Тамъ презъ деня прекара скритъ на острова Горна Ада, и вечерьта на 11-и се върна.
* * *
Капитанъ Узуновъ бѣ убеденъ, че сърбитѣ ще атакуватъ юго-западната часть на крепостьта, защото тя е най-издадената и, следователно, най-слабата часть. Предъ тая слаба часть Узуновъ, както се каза, бѣше укрепилъ една предна позиция, съ цель: 1) да принуди сърбитѣ да атакуватъ другаде, и 2) ако сърбитѣ предприематъ инженерна атака противъ тая часть, то тая предна позиция да му служи като база за контра апрошитѣ. Предната позиция се състоеше отъ Татарджишкия и Новоселския люнети, заети отъ 4-а запасна рота отъ 5-и Дунавски полкъ и отъ окопи отъ дветѣ страни на Кулското шосе при чифликъ Алибегово.
1. Приложение № 12.
179
Тѣ бѣха заети отъ една чета доброволци, но коя не се знае положително и две орѫдия. Доброволцитѣ и орѫдията бѣха подъ командата на дружинния командиръ поручикъ Петровъ. Сутриньта на 12-и ноемврий патрули и постове отъ ротата и отъ доброволцитѣ заемаха селата Татарджикъ, Новоселци и Алибегово и отъ тамъ съ огъня си безпокоеха сърбитѣ. Сръбското началство намираше, че позициитѣ източно отъ тия села, съ други думи предната позиция на българитѣ, сѫ твърде важни, и заповѣда на 3-и и 13-и полкове да настѫпятъ и прогонятъ българитѣ отъ селата. Отъ третия сръбски полкъ две роти настѫпиха къмъ източния край на Новоселци, съ цель да държатъ „въ шахъ” българскитѣ доброволци, а 1 и ½ баталиона се насочиха противъ ротата въ люнетитѣ. Полкътъ настѫпи подъ прикритието на огъня отъ една батарея, разположена при Татарджикъ. Къмъ пладне и 13-и полкъ, поддържанъ отъ крепостната артилерия, настѫпи къмъ Новоселци.
Капитанъ Узуновъ, щомъ забеляза раздвижването на сърбитѣ, изпрати Страшимировата сотня да ги принуди да се развърнатъ. Сотнята се спрѣ въ Алибегово. Къмъ нея се присъедини и една часть отъ доброволцитѣ съ дветѣ орѫдия. Българскитѣ стражеви постове и патрули около Новоселци и Татарджикъ указаха такова съпротивление, че по думитѣ на сърбитѣ, дветѣ села къмъ 12 ч. по пладне били взети на щикъ. Стражевитѣ постове отстѫпиха подъ прикритието на огъня отъ дветѣ орѫдия и на крепостната артилерия. Сърбитѣ искаха само да завладѣятъ дветѣ села, но когато ги заеха, видѣха, че не могатъ да се задържатъ въ тѣхъ подъ правитѣ изстрели отъ българската предна позиция. Поради това 3-иятъ полкъ настѫпи срещу Татарджишкия, а 13-и полкъ срещу Новоселския люнети. Още въ началото на настѫплението лѣвиятъ сръбски флангъ бѣ обстрелванъ отъ доброволцитѣ, които подъ началството на подпоручикъ Тодоровъ заемаха Алибегово. Тогава командирътъ на сръбския своденъ полкъ засили дветѣ си роти, които имаше източно отъ Рупци, съ нови две роти и откри артилерийски огънь по чифлика Алибегово. Дветѣ български орѫдия така сѫщо обстреляха сръбскитѣ роти. Отвориха огънь и доброволцитѣ и съ това откриха позициитѣ си. Тогава командирътъ на сръбския своденъ полкъ разгъна и тритѣ си баталиона и настѫпи. Дветѣ български орѫдия и орѫдията на крепостьта отвориха най-силна стрелба по настѫпващитѣ по равната и открита мѣстность сърби, но тѣ издържаха и непрестанно настѫпваха къмъ чифлика, и като го наближиха, откриха и пехотенъ огънь. Тогава — 1 ч. сл. пл. — българитѣ напустнаха Алибегово. Първа отстѫпи Страшимировата сотня, следъ нея дветѣ орѫдия и най-после доброволцитѣ. Всички се спрѣха въ
180
окопитѣ на доброволцитѣ до Кулското шосе. Единъ сръбски артилерийски взводъ успѣ да вземе позиция на 1000 метра предъ тия окопи и започна да ги бие.
И така по единъ сръбски полкъ настѫпваше срещу Татарджишкия и Новоселския люнети, всѣки единъ отъ които се бранѣха отъ по една полурота. Единъ полкъ настѫпваше противъ нашитѣ доброволци.
Още къмъ 12 ч. капитанъ Узуновъ бѣ изпратилъ по една полурота подкрепление на доброволцитѣ и на ротата, която бранѣше люнетитѣ, но то бѣ крайно недостатъчно.
Въ 3 ч. между войницитѣ въ люнетитѣ се яви безредна стрелба и смущение, та самъ поручикъ Петровъ и подпоручикъ Тодоровъ се затекоха и ги приведоха въ редъ. Къмъ 4 ч. сърбитѣ обхванаха лѣвия флангъ и полуротата отъ Татарджишкия люнетъ започна да отстѫпва. Ротниятъ командиръ, който бѣ въ Новоселския люнетъ, се спусна да ги спрѣ, но падна тежко раненъ; ротата напустна люнетитѣ и се оттегли въ крепостьта. Тогава на предната позиция останаха да се съпротивляватъ само доброволцитѣ, подкрепени съ полурота; на тѣхъ натискаше сводниятъ сръбски полкъ. Следъ падането на Новоселския люнетъ противъ тѣхъ се обърна и 13-и полкъ. За нещастие въ тоя моментъ падна раненъ командирътъ на доброволцитѣ поручикъ Петровъ. Едва тогава доброволцитѣ отстѫпиха. Какво съпротивление сѫ указали запасната рота и доброволцитѣ може да се сѫди по това, че сръбското началство заповѣда на 8-ия полкъ да следва въ поддръжка на преднитѣ три и че, за да се облекчи положението („да облажи горчину боя”), заповѣда на лѣвия флангъ — Тимошкия отрядъ — да настѫпи енергично предъ себе си, и най-после, че сърбитѣ смѣтатъ тоя день за най-щастливия за обсадния корпусъ.
Загубитѣ на българитѣ тоя день сѫ: на ротата 2 убити и 2 ранени. На доброволцитѣ 2 убити и около 10 ранени. Паднаха ранени и двамата командири на запасната рота и на доброволцитѣ.
Загубитѣ на сърбитѣ тоя день по цѣлата линия сѫ около 150 убити и ранени.
Но доброволцитѣ смѣтаха, че сѫ отстѫпили твърде евтино окопитѣ си, та на другия день, възползувани отъ гѫстата мъгла, още въ тъмно настѫпиха отъ Хаджи Ибишъ капия (Кулската врата), доближиха се 200 крачки до сводния сръбски полкъ и нападнаха неговия центъръ. Въ мигъ най-честъ пехотенъ и топовенъ огънь започна отъ дветѣ страни и следъ 2 ч. най-отчаяна борба предъ грамадното численно превъзходство на сърбитѣ доброволцитѣ отстѫпиха, като оставиха доста убити и ранени. Тоя день — 13-и — сърбитѣ, както предвиждаше капитанъ Узуновъ, атакуваха съ открита сила най-издадената часть на Видинската крепость — 5-и и 6-и ба-
181
стиони. Тѣзи бастиони се бранѣха съ по една полурота отъ 1-а запасна рота отъ 5-и полкъ. отъ опълченци и отъ доброволци. Капитанъ Узуновъ, като видѣ, че сърбитѣ се насочватъ къмъ 6-и бастионъ и Кулската врата, събра отъ всѣкѫде каквото можа и отби сърбитѣ, които бѣха стигнали до крепостния ровъ.
За участието на доброволцитѣ въ тоя бой нѣма сведения. Има една бележка, че у доброволцитѣ, които заемали горжевитѣ фасове, станало смущение, та ротниятъ командиръ ги успокоилъ. Отъ тая забележка се вижда, че тѣ заемали горжевитѣ фасове на атакувания бастионъ. Споредъ друго сведение сърбитѣ наближили крепостния валъ, влѣзли въ мъртво пространство и оставали още десетина крачки да стигнатъ контрескарпа. Отъ 6-и бастионъ прекратили стрелбата и настаналъ критически моментъ. Тогава пристига въ съседния 5-и бастионъ подпоручикъ Тодоровъ съ доброволцитѣ отъ 1-а рота, която състоеше отъ Шуменската и Русенската чети, открива страниченъ огънь по нападателитѣ, които се криеха задъ камънитѣ на гробищата и не имъ даде възможность да се дигнатъ напредъ, макаръ за тая цель да бѣха 5 пѫти подкрепвани съ прѣсни войски.
Въ това време пристигна параходътъ Голубчикъ и донесе новината за голѣмата победа на Сливница; това окуражи твърде много българитѣ.
Като видѣха, че не могатъ да превзематъ крепостьта съ открита сила, сърбитѣ прибѣгнаха до окопна атака и презъ нощьта срещу 14-и заложиха първата паралель отъ окопи, която се простираше отъ дветѣ страни на Кулското шосе, на 800 крачки отъ крепостния валъ.