VII. Действията на доброволцитѣ северно отъ Балкана.
2. Действията на доброволцитѣ около Бѣлоградчикъ
Настѫплението на сърбитѣ къмъ Бѣлоградчикъ. Отстѫплението на Русенската (Дворянова) чета. Настѫплението на Дворянова съ Сандровската чета. Отбиването сърбитѣ отъ „Столоветѣ”. Поражението на сърбитѣ при Бѣлоградчикъ.
Срещу Бѣлоградчикъ сърбитѣ бѣха съсрѣдоточили 14 и полкъ 2-и призивъ съ една планинска батарея и единъ ескадронъ. Отъ тѣхъ три баталиона съ батареята бѣха разположени въ прохода Кадѫбоазъ, а единъ баталионъ — въ прохода св. Никола. На 2-и ноемврий тѣ бѣха на мѣстата си и за 3-и ноемврий получиха заповѣдь да настѫпятъ противъ Бѣлоградчикъ, да го превзематъ и да се събератъ въ него.
Срещу тѣзи войски българитѣ полагаха една запасна рота, 150 пушки и около 1500 опълченци, Русенската доброволческа чета съ 1100 опълченци охраняваше св. Николския проходъ и границата между селата Стакевци и Превала, като имаше ядрото си въ Чупрене. Останалитѣ части охраняваха Кадѫбоазкия проходъ и границата отъ Стакевци до Раяновци.
Началникъ на Бѣлоградчишкия участъкъ бѣ поручикъ Чолаковъ, човѣкъ слабъ и боленъ отъ туберкулоза. Началникъ на Чупренския участъкъ бѣ командирътъ на Русенската доброволческа чета поручикъ Дворяновъ. Но тъй като въ крепостьта Видинъ имаше само единъ артилерийски офицеръ, то началникътъ на крепостьта поиска да му изпратятъ и други артилерийски офицери. Отъ Щаба на армията му заповѣдаха да вземе поручикъ Дворянова. Узуновъ извика последния въ Видинъ. Поради това на 29-и октомври поручикъ Дворяновъ, следъ като каза нѣколко похвални думи за отряда, предаде участъка на подчетника Недѣлчо Ненчовъ и замина за Видинъ. Така че въ Бѣлоградчишкия участъкъ имашъ само единъ боленъ офицеръ, а при Чупрене нѣмаше нито единъ — бѣше безначалие.
При такова положение въ 12 ч. презъ деня на 3-и ноемврий сърбитѣ минаха границата въ Кадѫбоазкия и св. Николския проходи. Предъ грамадното числено превъзходство на сърбитѣ постоветѣ и заставитѣ, които пазѣха проходитѣ и границата, отстѫпиха безъ да укажатъ съпротивление. Тѣзи отъ Бѣлоградчишкия участъкъ отстѫпиха постепенно. Постоветѣ отъ Кадѫбоазъ се спрѣха на линията на заставата въ Дубрава.
Въ Чупренския участъкъ ядрото на Русенската чета и на опълчението заеха позиция нѣкѫде въ прохода св. Ни-
168
кола и, споредъ доброволеца Драганъ Манчевъ, се завързалъ бой, който
траялъ 4—5 часа, докато единъ селянинъ съобщилъ, че ужъ сърбитѣ превзели
Бѣлоградчикъ. Тогава опълчението се разбѣгало, а четата побѣгнала, пръсната по
шосето, отминала Бѣлоградчикъ и се спрѣла при селата Ружинци и Риплина. За нея
Ломскиятъ окрѫженъ управитель презъ нощьта на 4-и срещу 5-и ноемврий
телеграфира въ Щаба на армията:
„Неприятельтъ по Бѣлоградчишкото шосе се намира далечъ отъ Ломъ 40 километра. За сега срещу него се намира разбитата Русенска народна чета отъ 150 души, на която много не може да се разчита, въ случай че не пристигнатъ тукъ военни сили, и ако неприятельтъ продължи настѫплението си. По нѣмане тукъ никаква военна сила, силна защита на Ломъ отъ неприятеля ще бѫде невъзможна”.
Обаче четата бързо се съвзела и устроила, и войнскиятъ началникъ Берковски промѣнилъ мнението си за нея. Сѫщия день вечерьта той донася телеграфически:
„Благодарение на извънредно лошото време и на останалата часть отъ разбититѣ отряди около Бѣлоградчикъ и другаде въ Видинския окрѫгъ, а именно Русенската доброволческа чета на брой 140 души юнаци, настѫплението на неприятеля закъснѣ до сега. Тая чета оперира сама на шосето Ломъ—Бѣлоградчикъ между селата Чорлево и Ружинци. Следъ получаването каквато и да е военна помощь, ще имъ отида на помощь.
Отъ събранитѣ ми до сега сведения, нашитѣ войски и опълченци сѫ се били юнашки на всѣкѫде по границата, което прави честь и похвала на България, но благодарение на извънредно лошото въорѫжение и нѣмането достатъчно офицери, нашитѣ войски били зле разбити. Ломското опълчение е съвършенно разбито.
Военниятъ лѣкарь на опълчението сега пристигна и казва, че Русенската чета отстѫпвала по нѣмане подкрепление, а особено артилерия. Една отъ главнитѣ причини на нашитѣ военни загуби е нѣмането артилерия.
Паниката повече расте. Както виждате, положението ми тукъ като войнски началникъ е безизходно и позорно. Дано пристигне отъ нѣкѫде нѣкоя помощь”.
Но четата въобще бѣше крайно недоволна отъ това, че ѝ отнѣха командира поручикъ Дворяновъ, който я бѣ стъкмилъ и обучилъ. Още веднага следъ заминаването на Дворянова за Видинъ, ковчежникътъ на четата Казанакли телеграфира на капитанъ Агура въ София:
„Оцълномощенъ отъ четата, моля да се върне Дворяновъ, иначе четата ще се пръсне”.
Въ следствие тая телеграма, военниятъ министъръ на 20-и октомврий телеграфира на капитанъ Узуновъ въ Видинъ:
169
„Има частни сведения, че по причина на заминаването на поручикъ Дворяновъ четата щѣла да се пръсне. Назначете незабавно нѣкой енергиченъ офицеръ. Трѣбваше преди да извикате Дворянова да назначите офицеръ да приеме четата отъ него”.
Но горкиятъ Узуновъ отъ где да вземе офицеръ? Той си направи оглушки. Обаче когато на 3-и ноемврий следъ обѣдъ получи донесение, че частитѣ отъ Бѣлоградчишкия участъкъ се оттеглили въ крепостьта, и че доброволцитѣ напустнали св. Николския проходъ и открили пѫтя за Ломъ, той навѣрно е почувствувалъ голѣмата отговорность, задето не е изпратилъ офицеръ тамъ. Поради това той веднага изпрати за Бѣлоградчикъ Сандровската доброволческа чета, която току-що бѣше въорѫжена отъ поручикъ Дворяновъ и заклета отъ митрополитъ Антимъ.
Въ 8 ч. вечерьта Узуновъ повика поручикъ Дворянова, обясни му положението и му заповѣда да замине сѫщата нощь за Бѣлоградчикъ, като настигне и вземе съ себе си и Сандровската чета.
* * *
Въ 10 и ½ часа вечерьта поручикъ Дворяновъ тръгна на конь. Въ Гурково отъ нощната стража узна, че Сандровската чета спи въ кръчмитѣ. Той я събуди и поведе.
На следващия день, 4-и ноемврий, пристигна въ селото Калугеръ, което отстои 5 километра отъ Бѣлоградчикъ. Въ това време се зачуха изстрели на западъ отъ Бѣлоградчикъ. Поручикътъ се изкачи на близката височина и отъ тамъ ясно видѣ какъ заставата — около полурота — отстѫпва отъ Дубрава, а сърбитѣ я преследватъ съ пушеченъ и топовенъ огънь. Виждаха се сърби около 2 баталиона, една батарея и единъ ескадронъ. Отъ тѣхъ една сгъстена часть — около две роти — се насочва къмъ върха южно отъ селото, най-високия на планината Столоветѣ (Мусинъ връхъ, 786 м.). Поручикъ Дворяновъ бързо схвана важното значение на този връхъ, заповѣда на четата да снеме раницитѣ и бѣгомъ да се изкачи на върха.
Като видѣха, че доброволцитѣ заеха върха, сърбитѣ пръснаха верига и така продължиха да настѫпватъ. Доброволцитѣ ги дочакаха на 800 крачки и откриха огънь. Сърбитѣ спрѣха и повече не настѫпиха
На върха къмъ четата се присъединиха и 12 запасни войници отъ граничнитѣ постове. Освенъ това южно, въ политѣ на върха, бѣха се събрали 400 Кутловски опълченци, изпратени да усилятъ гарнизона на Бѣлоградчикъ. Сръбската батарея, като промѣни позицията си, откри огънь по тѣхъ, и тѣ се разбѣгаха къмъ върха. Часть отъ тѣхъ, об-
170
зети отъ паника съ викове премина предъ веригата на доброволцитѣ. Другитѣ, около 120 души, Дворяновъ съ увещание и орѫжие въ рѫка успѣ да задържи.
Поручикъ Дворяновъ
Докато ставаше това, мръкна. Поручикъ Дворяновъ, следъ като взе мѣрки противъ нощно нападение, прати донесение на капитанъ Узуновъ и го моли да изпрати поне две орѫдия и рота пехота. Изпрати записка въ Бѣлоградчишката крепость до поручикъ Чолаковъ съ молба да извести за положението и да повика Русенската доброволческа чета отъ Чупрене въ Бѣлоградчикъ. Обаче селянинътъ, изпратенъ съ записката, бѣ срѣщнатъ съ огънь и не можа
171
да влѣзе въ града. Презъ нощьта Дворяновъ присъедини къмъ четата още 30 души запасни войници и 60 опълченци, които бѣха отстѫпили отъ граничния районъ около Раяновци и не знаеха кѫде да отидатъ.
Предъ видъ на това, че Мусинъ връхъ владѣеше крепостьта и града, което се видѣ на практика въ руско-турската война, поручикъ Дворяновъ остана на него до 2 часа сл. пл. на 5-и ноемврий. Презъ това време Дворяновъ раздѣли на две половини събранитѣ войници и опълченци. Отъ едната формира сборна рота, подъ командата на енергичния четникъ Влаховичъ. Отъ другата половина 60 души подъ началството на подофицеръ назначи да пазятъ върха, а останалитѣ присъедини къмъ Сандровската доброволска чета.
Въ 10 часа сутриньта на 5-и изпрати ординарецъ да съобщи на поручикъ Чолаковъ за положението и да повика Русенската доброволческа чета отъ Чупрене.
Тоя день валя снѣгъ до 2 ч. и нищо не се виждаше. Сърбитѣ само се доближиха и отъ време на време размѣняха съ гарнизона по нѣкой пехотенъ изстрелъ. Дворяновъ се възползува, та изпрати сборната рота по политѣ на планината въ града. Въ 2 часа снѣгътъ престана, и сърбитѣ откриха артилерийски огънь. Поради това на мръкване и той съ Сандровата чета по гребена на планината се спустна въ града.
Поручикъ Дворяновъ намѣри цѣлия гарнизонъ затворенъ въ крепостьта безъ никакво охранение. Околийскиятъ началникъ още на 4-и заминалъ за Видинъ подъ предлогъ да моли за помощь. Жителитѣ на града изплашени, нѣкои напушатъ града. Началникътъ на гарнизона, поручикъ Чолаковъ, се прибралъ въ една стая въ крепостьта. При него се прибралъ и началникътъ на телеграфната станция заедно съ апарата. Доброволцитѣ отъ Плѣвенската чета, възползувани отъ отсѫтствието на полицията и нѣкои отъ стопанитѣ, бѣха се впустнали да грабятъ въ нѣкои отъ дюкянитѣ тютюнъ и покрай него и други стоки.
Поручикъ Дворяновъ бѣ посрещнатъ добре отъ гражданитѣ. Понеже гарнизонътъ страдаше за хлѣбъ, той веднага заповѣда на реквизиционната комисия да разпореди по кѫщитѣ да се приготви презъ нощьта 1000 оки хлѣбъ. Запрети на гражданитѣ да напущатъ града, като постави постове отъ доброволци по изходитѣ на града. За охранение отъ къмъ неприятеля постави стражева застава отъ Сандровската чета презъ крепостьта на пѫтя за Дубрава.
* * *
Следъ това двамата поручици седнаха да кроятъ планъ за отбраната на крепостьта.
172
Понеже силитѣ на противника не се знаеха, решиха да се отбраняватъ, като излѣзатъ всички отъ крепостьта, и квзематъ позиция предъ нея и въ страни.
Запасната рота — 150 щика — и Плѣвенската доброволска чета — 120 щика, подъ командата на поручикъ Чолаковъ ще отбраняватъ учасгъка отъ крепостьта до пѫтя за Дубрава, затова ще излѣзатъ рано отъ крепостьта.
Сандровската чета — 150 щика и четата отъ Кутловското опълчение — 150 щика подъ командата на поручикъ Дворяновъ ще брани отъ казания пѫть до рѣкичката северно отъ Бѣлоградчишката опълченска чета, 150 щика подъ началството на подофицера българомохамеданинъ Мустафа на северъ отъ рѣкичката и заедно съ опълченцитѣ на Мусинъ връхъ ще отбранява веригата „Столоветѣ”. Поради това трѣбва да отиде още въ зори. Всичко крепосгьта разполагаше съ 720 пушки, отъ които 200 кринки, останалитѣ бердани и мартини. Срещу тѣхъ сърбитѣ имаха 2 баталиона и половина или около 2,000 пушки, 4 планински орѫдия и 1 ескадронъ отъ 100 конника.
Крепостьта Бѣлоградчикъ е разположена тамъ, дето пѫтьтъ отъ прохода св. Никола за Видинъ се събира съ пѫтя Кадѫбоазъ — Видинъ. Освенъ това крепостьта заема близко флангово положение относително пѫтя Св. Никола—Ломъ. Мѣстностьта оноло Бѣлоградчикъ е силно планиниста. Всичкото пространство наоколо е изпълнено съ веригитѣ на Балкана. Отъ изтокъ се издига веригата „Столоветѣ”, върховетѣ на която надвишаватъ околностьта и владѣятъ града. Всичката мѣстность е обрасла съ шума. Само скалиститѣ върхове близз около града сѫ голи.
Самата крепость е разположена на една възвишеность единъ километъръ западно отъ града. Отъ югъ възвишеностьта е отвесна съ отдѣлно стърчащи каменни стълпове. Останалитѣ три страни представляватъ отлична позиция. Самата крепость представлява правиленъ четириѫгълникъ. Дебелината на каменниятъ брустверъ позволява да се движи по него орѫдие на лафетъ. До 1877 г. въ нея имало скрити безопасни помѣщения, но били запустнати и до нѣкѫде разрушени. На южната страна три отвесни скали се издигатъ по-високо; на тѣхъ сѫ изсѣчени редюити.
На 6-и ноемврий при зазоряване поручикъ Дворяновъ отиде въ крепостьта. Бѣлоградчишката опълченска чета бѣ се изтеглила и бързаше да заеме опредѣленото ѝ мѣсто. [1] Но Плѣвенската доброволска чета още бѣ въ крепостьта. Четникътъ ѝ, нѣкой си Сава [2], бѣ отказалъ да я изведе, и поручикъ Чолаковъ, който лежеше боленъ, не смѣеше да
1. Приложение № 11.
2. Споредъ Къшевъ сърбинъ по народность.
173
му се наложи. Не стига това, но и западната врата, презъ която четата трѣбваше да излѣзе, бѣше затрупана съ камъни и подпрена съ дебели дървета. Дворяновъ заповѣда да отворятъ вратата; следъ това повика четника, заповѣда му да вземе двама доброволци и да отидатъ заедно, за да му покаже позицията, която ще заеме съ четата си и да му укаже какъ да действува. Четникътъ отказа да изпълни заповѣдьта, като заяви, че той е началникъ на четата, че не признава друго началство и нѣма да изведе четата.
Въ отговоръ на това Дворяновъ изтегли сабята си, нанесе му нѣколко удара по главата и го затвори въ единъ блиндажъ. [1] Следъ това построи четата и назначи за четникъ подчетника Стефанъ Минчевъ. Той заведе новия четникъ, показа му позицията, която ще заеме, като я обозначи съ двама доброволци, които водѣха съ себе си. Всичко това ставаше предъ очитѣ на сръбскитѣ постове, които се виждаха на 500 крачки отъ позицията. Следъ това четата и ротата заеха опредѣленитѣ имъ позиции, а поручикъ Дворяновъ отиде въ града, за да заведе своитѣ чети — Сандровската и опълченската — на позицията имъ. Тъкмо когато построяваше четитѣ пристигна бѣгомъ доброволецъ отъ заставата и съобщи, че неприятельтъ настѫпва и че билъ вече край града. Дворяновъ поведе бързо четитѣ къмъ опредѣленото мѣсто. Когато главата на колоната дойде до крайната кѫща на града, Дворяновъ видѣ на най-близкия до града гребенъ на около 300 крачки едно орѫдие, което произведе изстрелъ. Гранатата падна ма 10 метра въ дѣсно отъ Сандровската чета въ една градина и се пръсна безъ да закачи нѣкого. Сандровската чета бѣгомъ се спустна напредъ въ дола, а опълченската по заповѣдъ на Дворянова остана на улицата въ походенъ редъ. Дворяновъ слѣзе отъ коня си, спустна се въ дола при доброволцитѣ, пръсна верига отъ три взвода и настѫпи съ нея до шосето Бѣлоградчикъ—Видинъ. Тамъ веригата се прикри задъ камънитѣ, приготвени за поправка на пѫтя и струпани въ видъ на грѫдобранъ (брустверъ) и откри огънь. Сърбитѣ веднага напустнаха гребена и отстѫпиха на по-задния. Тогава поручикъ Дворяновъ извика и опълченската чета, съ която удължи веригата на северъ, край шосето. Отъ дветѣ чети само единъ взводъ отъ Сандровската чета остана въ поддърѫка, всичко друго бѣ въ веригата. Цѣлата бойна линия откри огънь. Стреляха редко; само Плѣвенската доброволска дружина стреляше повече залпове. Сръбската батарея стреля дълго време, и то повече въ дола, дето навѣрно предполагаше, че се намиратъ резервитѣ на гарнизона.
1. Следъ свършване на военнитѣ действия четникътъ Сава бѣ сѫденъ и осѫденъ за тая му постѫпка.
174
Къмъ обѣдъ поручикъ Дворяновъ възви дѣсното крило на веригата напредъ и почти успоредно на пѫтя, по който настѫпваха сърбитѣ. Освенъ това той изпрати 8 доброволци подъ началството на единъ ефрейторъ да се промъкнатъ въ една горичка близу до казания пѫть и въ случай на атака да дадатъ залпъ и да викатъ „ура”. Следъ това, като се научи че поручикъ Чолаковъ отишълъ при телеграфиста въ крепостьта, възседна коня и кариеръ отиде при него. Следъ кратко съвещание двамата поручици решиха:
1. Въ случай че противникътъ не атакува, ще се подържа редъкъ огънь, а презъ нощьта поручикъ Дворяновъ съ Сандровската чета ще атакува бивака на противника.
2. Въ случай че противникътъ атакува, атаката ще се дочака и приеме.
3. Тъй като отъ бойния редъ на противника се вижда, че най-вѣроятно е да атакува центъра — Сандровската чета, която имаше поддърѫка само 15 души, то поддърѫката на Плѣвенската доброволческа чета се премѣсти веднага въ дѣсно, за да може на време да се притече на помощь.
Рѣдката стрелба продължава до 2 ч. сл. пл., когато сърбитѣ преминаха въ решителна атака. Гѫста верига, която заемаше по фронта 150 крачки, настѫпи, а задъ нея по пѫтя следваше колона въ редове. Когато веригата се спустна по склона, българската верига очести стрелбата, а когато се зададе колоната, по нея се дадоха два залпа почти въ флангъ. Още при първия залпъ сръбската верига обърна гърбъ. Въ сѫщото време се зачуха изстрели и викове „ура” нѣкѫде въ опашката на колоната. Това бѣха 8-тѣ доброволци ученици, засилени съ още 7 опълченци и войници отъ Кутловската опълченска чета. Това „ура” се поде отъ цѣлата верига, която следъ 2-и залпъ се спустна като единъ човѣкъ върху неприятеля, който обърна гръбъ. Плѣвенската доброволческа чета и запасната рота, настѫпвайки следъ бѣгащия противникъ, го преследваха съ огънь, докато се закри въ Дѫбрава, а поручикъ Дворяновъ съ Сандровската доброволческа и Кутловската опълченски чети ги гони цѣли 2 клм. отъ града.
Резултатитѣ отъ победата бѣха блѣскави: сърбитѣ още сѫщата вечерь отстѫпиха оттатъкъ границата. Тѣ оставиха около 90 пленници, 46 убити, единъ лафетъ на планинско орѫдие и 10 тежко ранени. Между убититѣ бѣше и командирътъ на батареята. Освенъ това доброволцитѣ взеха 8 коня, между които и коня на началника на отряда, полковникъ Путникъ. По-късно намѣриха и самото орѫдие, 200 пушки и нѣколко сандъка патрони и гранати. Раненитѣ сѫ били много, но сърбитѣ ги отнесли оттатъкъ границата. Отъ българска страна загубитѣ сѫ нищожни:
175
убитъ 1 доброволецъ отъ Плѣвенската чета и ранени двама войници и двамата отъ Кутловскитѣ опълченски чети.
Още преди боя въ 1 и ½ ч. сл. пл. въ отговоръ на записката, съ която бѣ искалъ подкрепление, поручикъ Дворяновъ получи отъ капитанъ Узуновъ следната записка:
„Господину поручику Дворянову.
„Най-добре ще направите ако отидете въ Ломъ паланка, отдето ще вземете просимото продкрепление; то е готово и васъ чака. Тука работитѣ не сѫ добри. Повече нищо не мога да Ви съобща.
5-и ноемврий 1885 г. 7 ч. пр. пл. Видинъ”.
Опълченецътъ, който донесе записката, добави, че когато запечатвалъ плика, капитанъ Узуновъ билъ бледенъ и загриженъ.
Въпрѣки песимизма, който вѣе отъ тая записка, Дворяновъ, както видѣхме, не се отчая, и завърши боя благополучно. Тая записка, обаче, показва, какво и било положението въ северния театъръ въ това време, и че тая първа решителна победа, спечелена въ северния театъръ, не само разстрои стратегическитѣ смѣтки на неприятеля, но и подигна извънредно много падналия духъ на българитѣ северно отъ Балкана.
Сутриньта на 7-и ноемврий съдържательтъ на кръчмата, която е на 4-ия километъръ южно отъ Бѣлоградчикъ дойде въ града и съобщи на поручикъ Дворянова, че презъ нощьта дохождали въ кръчмата сръбски офицери и го питали какво е станало вчера въ града. Той имъ отговорилъ, че сърбитѣ били бити и отблъснати. Следъ това офицеритѣ си отишли. Тая сутринь когато тръгвалъ за Бѣлоградчикъ, видѣлъ горе на височината при с. Пролазница много сърби. Дворяновъ веднага изпрати подчетника на Русенската чета съ двама конника да отиде на усиленъ алюръ, да разузнае и провѣри казаното отъ кръчмаря. Следъ 1 ч. пристигна донесение отъ подчетника. Съобщаваше, че при Пролазница се вижда противникъ и моли да се изпрати по-скоро помощь. Дворяновъ веднага подаде тревога за Сандровската и Русенската доброволски чети, които квартируваха въ града, събра ги и тръгна съ тѣхъ къмъ Пролазница. При излизането му отъ Бѣлоградчишката тѣснина на Ломското шосе сърбитѣ, като го забелязали, веднага напустнаха височината и отстѫпиха. Дворяновъ, за да имъ пресѣче пѫтя, поведе бързо четитѣ направо презъ Пролазница за Върбово. Но когато стигна въ последното село, съгледа сърбитѣ да отстѫпватъ далечъ въ планинитѣ на западъ отъ Чупрене. Дворяновъ доведе четитѣ въ Чупрене и като остави единъ
176
взводъ русенци въ охранение въ окопитѣ, които тѣ по-рано бѣха изкопали предъ селото, остана да нощува тамъ.
На другия день въ 7 ч. пристигна коненъ стражарь, съ записка отъ поручикъ Чолаковъ, съ която съобщаваше, че сръбска войска съ 40 топа настѫпвала отъ Раковица за Бѣлоградчикъ, и че сѫ съвсемъ близу. Моли четитѣ веднага да се върнатъ. Следъ като взе 4 добри коня отъ Чупрене, Дворяновъ тръгна, на обѣдъ стигна въ Бѣлоградчикъ и отъ тамъ изпрати разездъ отъ 5 конника — трима доброволци и двама граждани — да разузнае посоката Дубрава — Струнинъ долъ — Ошане — Раяновци. Вечерьта разездътъ се върна и донесе, че въ поменатитѣ села нѣма сърби. Само единъ екскадронъ миналъ презъ Раковица и питалъ за Османие (Александрово). На следната сутринь Дворяновъ изпрати разездъ къмъ последното село. Разездътъ донесе, че наистина въ селото има единъ сръбски ескадронъ.
Малкиятъ Бѣлоградчишки гарнизонъ както при преследването на 6-и и 7-и ноемврий, така и при разузнаването, чувствуваше голѣма нужда отъ конница. Поради това Дворяновъ се възползува отъ плененитѣ сръбски коне и реквизаранитѣ, фомира конна команда отъ 15 опитни ездачи — доброволци и граждани. Въ следващитѣ 4—5 спокойни дни ги обучаваше въ езда и разузнаване.
На 3-и ноемврий кметътъ на Чупрене извести, че сърби слѣзли отъ св. Никола и откарали отъ селото нѣколко добитъка и моли да се даде охрана. Дворяновъ изпрати една получета отъ Плѣвенскитѣ доброволци и самъ отиде тамъ. Вечерьта, когато се готвѣше да нощува въ Чупрене, получи отъ поручикъ Чолаковъ записка, съ която го моли да се върне въ Бѣлоградчикъ, понеже дошълъ сръбски парламентьоръ. Дворяновъ веднага замина и въ 10 и ½ ч. веч. стигна въ Бѣлоградчикъ. Парламентьорътъ, единъ капитанъ, бѣ донесълъ писмо, адресирано до коменданта на Бѣлоградчикъ. Писмото имаше познатото намъ съдържание, стъкмено отъ сръбската главна квартира следъ поражениета при Сливница и Царибродъ. Двамата поручици изпратиха писмото до началника на Летящия отрядъ капитанъ Тодоровъ въ Ломъ съ молба да имъ даде инструкции, какъ да постѫпятъ, а парламентьора и трѫбача му задържаха, като поставиха часовой предъ вратата на стаята, въ която бѣха ги настанили.