VII. Действията на доброволцитѣ северно отъ Балкана.
1. Обсаждането на Видинъ.
Съставъ, численость и разположение на дветѣ страни. Разпорежданията имъ. Настѫплението на сърбитѣ и боеветѣ при Кула на 3-и и 4-и ноемврий. Навлизането на Шуменскитѣ доброволци въ Сърбия.
За действия северно отъ Балкана въ Видинската область сърбитѣ бѣха съсрѣдоточили една малка армия, наречена Тимошка и командувана отъ генералъ Лешанинъ. Тя бѣ съставена отъ войски: 1-и призивъ — 7 баталиона, 2 полски и 1 планинска батареи, 18 обсадни орѫдия и единъ ескадронъ; 2-и призивъ — 16 баталиона и 2 ескадрона. Всичко армията броеше повече отъ 21,000 души, всички редовни войски, третата часть отъ които бѣше действуваща армия (1-и призивъ), останалитѣ бѣха запасни (2-и призивъ); опълчение (3-и призивъ) нѣмаше.
Когато се появи опасность отъ война съ сърби, войскитѣ отъ Северна България бѣха съсрѣдоточени на турската граница. Поради това за защита на Видинската область бѣха изпратени пешитѣ запасни дружини, които се формираха направо отъ излишъка запасни войници следъ заминаването на полковетѣ и доброволцитѣ отъ Северна България. Всички тия войски образуваха Северния отрядъ, началникъ на който бѣ капитанъ Узуновъ. Въ него влизаха 19 запасни роти, 32 полски и 5 крепостни орѫдия, 8 чети доброволци и 7 дружини опълчение, или всичко 14,861 души, отъ които само 247 души крепостни войници и пионери бѣха редовно действуващи войници, и 8000 души запасни войници (2-и призивъ). Останалитѣ бѣха опълчение, необучавано, на което всичкото стъкмяване се състоеше въ една ръждива кринка.
Сръбската Тимошка армия бѣ разположена въ две главни групи, една около Зайчаръ, съставена отъ действуващитѣ войски, и друга около Неготинъ и Кладово, съставена отъ войскитѣ отъ 2-и призивъ и крепостната артилерия. Освенъ това при Княжевацъ имаше единъ пехотенъ полкъ и единъ ескадронъ втори призивъ.
158
Цельта на сръбската Тимошка армия бѣ да излѣзе на Дунава източно отъ Видинъ, за да пресѣче подвоза на войски по Дунава, било къмъ Видинъ, било къмъ София, и следъ това да превземе Видинъ и да заплаши София.
Отъ казаното се вижда, че рамѣрътъ на доброволцитѣ въ северния театъръ бѣше сравнително много по-голѣмъ отколкото на южния. Като се вземе предъ видъ, че доброволцитѣ бѣха добре въорѫжени съ мартинови и берданови пушки и много добре стъкмени, то може да се каже, че тѣ по въорѫжение и снаряжение не отстѫпваха на запаснитѣ дружини. Тѣ отстѫпваха на последнитѣ само по облѣкло и обучение, и по това, че въ запаснитѣ дружини имаше поне по единъ офицеръ въ рота, а доброволскитѣ чети съ малки изключения се командуваха отъ четници. Но затова пъкъ доброволцитѣ далечъ надминаваха запаснитѣ дружини и опълчението по интелигентность, предприемчивость, храбрость и пламененъ патриотизъмъ. Тѣзи имъ качества ги правѣха да бѫдатъ най-добрата войска въ северния театъръ.
Капитанъ Узуновъ
Българскиятъ Северенъ отрядъ бѣ разположенъ:
· Брѣговскиятъ участъкъ — две запасни роти, две чети опълченски, разположени около Брѣгово, и две чети доброволци (2-а Свищовска и 3-а Варненска отъ Шуменската дружина) въ с. Раброво.
· Кулскиятъ участъкъ: — една запасна рота, една дружина опълченска и две чети доброволци (1-а Добричка, 4-а Балчишка отъ Шуменската доброволска дружина).
· Бѣлоградчишкиятъ участъкъ — една запасна рота; Плѣвенската и Русенската (Дворянова) доброволски чети и 1500 опълченци.
· Берковскиятъ участъкъ — една запасна рота и една опълченска дружина.
· Крепостьта Видинъ — две запасни дружини, три доброволски чети (5-а Русенска и 6-а Шуменска отъ Шуменската доброволска дружина и Сандровската доброволческа чета), и ескадронъ и 5 полски крепостни батареи.
· Главенъ резервъ на Северния отрядъ, разположенъ около Лагошевци — една запасна и три опълченски дружини.
· Летящъ отрядъ — една запасна дружина, единъ доброволчески ескадронъ и една батарея, разположени пакъ тамъ. Назначението на Летящия отрядъ бѣ да действува активно въ Сърбия, а на останалитѣ — отбранително.
159
Цельта на така разположенитѣ войски отъ Северния отрядъ бѣше да пречатъ на сръбското настѫпление и въ краенъ случай да се оттеглятъ въ крепоститѣ Видинъ и Бѣлоградчикъ и да ги бранятъ.
Обявяването на войната бѣ посрещнато съ голѣмо въодушевление отъ частитѣ въ Северния отрядъ. По тоя случай ничалникътъ на Северния отрядъ капитанъ Узуновъ донесе телеграфически:
„Днесъ на цѣлия гарзононъ войници, волонтиери и опълченци прочетохъ височайшия приказъ за обявяване на войната. Радостьта и въодушевлението бѣха стигнали апо-геата си: цѣлъ часъ не преставаше вика „ура! да живѣе князъ Александъръ!” и хвърляне калпаци нагоре. Сѫщиятъ възторгъ бѣше и между всичкитѣ войски на отряда. Смѣя да увѣря, че всички офицери, войници, опълченци и доброволци сѫ готови до единъ да се жертвуватъ за защита на отечеството и княжеския престолъ”.
* * *
На 2-и ноемврий сръбската Тимошка армия не настѫпи, понеже не бѣше готова; напротивъ сръбската Нишавска армия южно отъ Балкана настѫпи по цѣлия фронтъ. Тя успѣ да пробие слабата отбранителна линия, която българския Западенъ корпусъ бѣ устроилъ край границата. Командирътъ на корпуса реши да организира втора отбранителна линия Трънъ—Врабча—Драгоманъ. Сѫщия день капитанъ Узуновъ донесе, че въ северния театъръ сърбитѣ не настѫпватъ и телеграфира до Щаба на армията съ копие до военния министъръ: „Моля убедително разрешете ми най-скоро да навлѣза въ Сърбия; шансъ за успѣхъ най-голѣмъ”. Въ това време князътъ съ щаба си пѫтуваше отъ Пловдивъ за София, та военниятъ министъръ му телеграфира да чака заповѣдь отъ Главната квартира, която се очаква да пристигне, и го съветва „да настѫпи предпазливо съ цель да отвлече сръбскитѣ сили отъ южния театъръ и въ никой случай да не взима войскитѣ отъ гарнизона на Видинъ”.
Къмъ обѣдъ на 3-и ноемврий пристигна князътъ въ София, и веднага телеграфира на Узунова да настѫпи „енергично съ всички сили, които може да извади”. Единъ часъ по-късно пристигна въ София началникъ щаба и телеграфира на Узунова:
„Негово Височество заповѣда да преминете съ една часть отъ повѣрения Ви отрядъ въ настѫпление. Произведете усилена рекогносицировка на Зайчаръ. За тая цель се възползувайте отъ Летящия отрядъ на капитанъ Тодорова”.
160
Капитанъ Узуновъ заповѣда на Летящия отрядъ да настѫпи презъ Кула за Зайчаръ въ Сърбия, а на главния резервъ — да се премести въ с. Голѣмъ Турчинъ. Освенъ това, за да отвлече вниманието на сърбитѣ отъ Зайчаръ, той заповѣда на Брѣговския участъкъ да премине Тимокъ при Бракьовци и Брѣгово и следъ като се заслони отъ къмъ Радуевацъ, да настѫпи на югъ къмъ Зайчаръ.
Споредъ разпорежданията на капитанъ Узуновъ, частитѣ, които щѣха да настѫпятъ въ Сърбия, трѣбваше на 3-и ноемврий да се приближатъ до границата и на 4-и ноемврий да я преминатъ.
Но и сръбската Тимошка армия бѣше вече готова и началникътъ ѝ разпореди на 3-и частитѣ отъ Княжевацъ да настѫпятъ за Бѣлоградчикъ и го превзематъ. Главнитѣ сили да настѫпять отъ Зайчаръ за Кула, съ цель да се разбие българскиятъ отрядъ при Кула, като се отсѣче пѫтя на настѫплението му за Видинъ. Частитѣ срещу Брѣговския участъкъ да останатъ въ отбрана.
И така на 3-и ноемврий сърбитѣ отъ Княжевацъ настѫпиха за Бѣлоградчикъ, отблъснаха българскитѣ гранични постове и стигнаха Салашъ и Чупрене.
* * *
Срещу Кула сърбитѣ настѫпиха съ 7 дружини, 2 батареи и 3 ескадрона. [1] Кула бѣ укрепенъ лагеръ още въ турско време. Българитѣ заемаха западнитѣ укрепления съ една запасна рота, а пъкъ отъ опълченската дружина — 800 души — часть бѣха разположени задъ фланговетѣ, часть въ поддръжка задъ центъра. Конница и артилерия българитѣ нѣмаха. Къмъ отряда се числѣха и доброволцитѣ отъ 1-а Добричка и 4-а Балчишка чети — всичко 212 души, които бѣха разположени въ с. Бойница, като секретъ, който ще нападне въ флангъ сърбитѣ, които настѫпватъ по шосето за Кула.
Сърбитѣ, като наближиха Кула, разгънаха се, извадиха батареитѣ на позиция, откриха огънь и настѫпиха. Съгласно заповѣдьта тѣ трѣбваше да обхванатъ дѣсния флангъ на българитѣ и да имъ пресѣкатъ пѫтя за Видинъ. За тая цель тѣ насочиха цѣлия свой 13-и полкъ и два ескадрона въ обхватъ на тоя флангъ. Но тоя маневъръ на сърбитѣ бѣ парализиранъ отъ доброволцитѣ, разположени скрито въ с. Бойница.
Доброволцитѣ подъ командата на Д. Ковачевъ настѫпиха скрито и като наближиха Кула изпратиха едно отдѣление на западъ да охранява дѣсния флангъ и се спрѣха
1. Приложение № 9.
161
въ дола на р. Тополовица. Тамъ чакаха заповѣдь и като не получиха, 1-а чета се пръсна въ верига, а другата чета се изкачи по платото и откри огънь най-напредъ по двата сръбски ескадрона и после по пехотата. Тогава сърбитѣ насочиха огъня на батареитѣ противъ доброволцитѣ.
Ето какво пише за дейностьта на тия доброволци въ реляцията си самиятъ началникъ на Северния отрядъ капитанъ Узуновъ:
„При тая именно обстановка пристигна секретно разположениятъ въ село Бойница отрядъ доброволци, които удрятъ въ лѣвия неприятелски флангъ. Това е било за неприятеля неожиданость; неговото решително настѫпване е било спрѣно, и само когато той отдѣлилъ особени части противъ доброволцитѣ и насочилъ артилерийския си огънь къмъ тѣхъ, само тогава е подновилъ настѫплението си”.
Въ сѫщность сърбитѣ се отказаха отъ обхвата на дѣсния български флангъ, обхванаха лѣвия и заплашиха тила. Българското опълчение, което бѣше въ поддръжка, се уплаши и разбѣга безъ да гръмне. Тогава и запасната рота отстѫпи. 1-я ѝ взводъ, който бѣ въ срѣдата и най-много изтъкнатъ, следъ отчаяно съпротивление падна въ пленъ. Ротата отстѫпи въ Чечилъ.
Сърбитѣ, следъ като заеха позицията, изпратиха авангарда — две дружини — да преследва ротата. Авангардътъ настѫпи въ боенъ редъ, но оттатъкъ Кула той бѣ посрещнатъ съ огънь отъ доброволцитѣ, които бѣха се премѣстили по на изтокъ, и бѣха заели края на корията Дубрава, северо-източно отъ Кула. Авангардътъ бѣ спрѣнъ. Тогава почти цѣлиятъ сръбски отрядъ — 7 баталиона, 2 батареи и 3 ескадрона — се разгъна противъ доброволческитѣ чети, поведе атака, и привечерь, при захождане на слънцето, принуди доброволцитѣ да отстѫпятъ по долината на Тополовица за Буковецъ. Благодарение на това упорство на доброволцитѣ ротата отстѫпи благополучно къмъ Чечилъ.
„Спасяването на ротата — пише капитанъ Узуновъ въ реляцията си — се дължи донѣкѫде на доброволцитѣ, тъй като до тѣхното появяване неприятельтъ заемалъ пѫтя на отстѫплението”.
Загубитѣ на сърбитѣ сѫ: 20 убити и 40 ранени. Загубитѣ на българитѣ сѫ: 50 души убити и ранени и 107 пленени. Въ 50-тѣ убити и ранени сѫ и тѣзи отъ доброволцитѣ, но колко сѫ, не се знае.
На другия день, 4-и ноемврий, дветѣ доброволски чети стигнаха въ Видинъ. Тамъ презъ нощьта се нахраниха и починаха и на другия день капитанъ Узуновъ ги изпрати да подкрепятъ 2-а Свищовска и 3-а Варненска доброволски чети, които бѣха минали границата при Бракьевци.
162
Като донася въ Щаба на армията за действията на 3-и ноемврий, капитанъ Узуновъ казва за действията на Балчишката и Добричката чети:
„Забравихъ да Ви кажа, че въ време на боя при Кула сѫ действували на лѣвия флангъ на противника 300 доброволци, които после превземането на Кула отстѫпиха, а сега се преправятъ презъ Тимокъ, дето ще се съединятъ съ доброволцитѣ на поручикъ Петрова”.
* * *
Между това главниятъ резервъ и Летящиятъ отрядъ съгласно дадената имъ заповѣдь бѣха тръгнали отъ околностьта на Лагошевци и на 3-и вечерьта стигнаха въ с. Грамада. [1] Отъ хора, избѣгали следъ боя въ Кула, тѣ узнаха, че сърбитѣ сѫ разбили българския Кулски отрядъ и заели града Кула. Началницитѣ на двата отряда решиха на другия день да атакуватъ сърбитѣ и да ги изгонятъ отъ Кула. И сутриньта на 4-и ноемврий настѫпиха съ тая цель. Капитанъ Узуновъ така сѫщо, щомъ получи донесение за падането на Кула, изпрати 5-а Русенска и 6-а Шуменска чети отъ Шуменската доброволческа дружина по шосето за Кула съ заповѣдь да атакува заедно съ Летящия отрядъ. Четитѣ тръгнаха още вечерьта на 3-и ноемврий съ пѣсеньта: „Съ радость, съ радость къмъ Сърбия, помогна ще ни Богъ за Македония”. Четата пѫтува цѣла нощь и осъмна въ гората северо-източно отъ Кула. Отъ две момчета доброволци узнаха подробности за поражението предидущия день и за това, че сърбитѣ сѫ въ Кула.
Сутриньта на 4-и ноемврий сърбитѣ се окопаваха при Кула и се готвѣха да тръгнатъ за Видинъ, следъ като получатъ сведения отъ ескадрона, който бѣ изпратенъ да разузнава.
Въ 11 ч. пр. пл. единъ разездъ доведе трима българи селяни, които съобщиха, че българската войска настѫпва отъ Видинъ и че е близо, но колко — не могли да кажатъ. Тогава началникътъ на сръбската армия изпрати почти всичката си конница, като ѝ заповѣда да узнае за силата и положението на българитѣ въ тая посока. Между това откъмъ Видинъ, т. е. отъ северо-изтокъ настѫпваха само дветѣ доброволски чети, а главниятъ резервъ и Летящиятъ отрядъ нападнаха съвсемъ неочаквано откъмъ юго-изтокъ отъ с. Грамада, атакуваха сърбитѣ отъ юго-изтокъ и отъ югъ, като заплашиха пѫтя на отстѫплението имъ. Още първитѣ гранати на батареята отъ Летящия отрядъ попаднаха въ ре-
1. Приложение № 10.
163
зерва на преднитѣ сръбски постове и произведоха голѣмо смущение.
Срещу доброволскитѣ чети бѣ заелъ позиция въ Кулскитѣ укрепления и се окопаваше вънъ отъ тѣхъ 13-и сръбски полкъ.
Доброволцитѣ подъ командата на опълченеца Върбанъ Димитровъ настѫпиха подъ прикритието на единъ взводъ авангардъ. На разсъмване авангардътъ наближи Кула и забеляза сръбски постове. Четитѣ се спрѣха. Тукъ дойде офицеръ и каза, че ще пристигнатъ две роти въ лѣво и заедно съ тѣхъ ще настѫпятъ и доброволцитѣ. Скоро ротитѣ дойдоха и настѫплението почна. Четитѣ се пръснаха по два взвода въ верига и достигнаха линията на сръбскитѣ постове. Тамъ веригата бѣ усилена съ останалитѣ взводове и продължи настѫплението докато зае протѣгащата се отъ дветѣ страни на шосето кория. Но поради силния огънь ие можа да напредне повече.
Атаката, обаче, не успѣ, защото сърбитѣ бѣха много по-силни и разположени въ укрепена позиция, и защото българскиятъ главенъ резервъ, който атакува и заплаши сръбския тилъ, се състоеше главно отъ необучено опълчение и бѣ почти лишенъ отъ началници (въ дружината по единъ офицеръ). Сърбитѣ контра-атакуваха резерва и го обърнаха въ бѣгство. Следъ резерва отстѫпи и Летящиятъ отрядъ въ центъра, а заедно съ него и доброволцитѣ, преследвани отъ 1-и баталионъ отъ 13-и сръбски полкъ. Резервътъ се пръсна, Летящиятъ отрядъ отстѫпи къмъ Грамада, а доброволцитѣ отстѫпиха къмъ Войница, дето завариха ротата, която предидущия день бѣ се сражавала при Кула.
Капитанъ Узуновъ въ реляцията си пише за тия действия:
„Съвмѣстно съ летящия отрядъ настѫпвала и една чета доброволци, която е имала сѫщия успѣхъ, но пакъ лѣвиятъ нашъ флангъ побъркалъ на тѣхнитѣ успѣхи”.
Загубитѣ на българитѣ сѫ: отъ летящия отрядъ — 1 офицеръ плененъ и 132 войници убити, ранени и пленени; отъ главниятъ резервъ — 2 офицера ранени, отъ които 1 плененъ и 120 убити, ранени и безъ весть пропаднали; отъ доброволскитѣ чети — споредъ капитанъ Узуновъ — 18 души убити, ранени и безъ весть пропаднали.
На следващия день — 5-и ноемврий — дветѣ чети се прибраха въ Видинъ.
* * *
Както се каза, капитанъ Узуновъ, за да отвлѣче вниманието на сърбитѣ отъ Зайчаръ на северъ, заповѣда на Брѣговския участъкъ да мине Тимокъ при Брѣгово и Бра-
164
кьевци и следъ като се заслони отъ северъ, да настѫпи на югъ. Макаръ че цельта бѣ демонстративна — да се отвлече вниманието на сърбитѣ отъ Зайчаръ — той не каза това на
Поручикъ Петровъ
165
частитѣ и имъ заповѣда да атакуватъ Зайчаръ отъ северъ, докато въ сѫщото време летящиятъ отрядъ го атакува отъ изтокъ.
Презъ нощьта срещу 4-и ноемврий българитѣ построиха мостъ на Тимокъ при Брѣгово, и сутриньта минаха по него всички части отъ Брѣговския участъкъ, освенъ доброволцитѣ отъ Раброво. Българитѣ разбиха близкитѣ сръбски части, но сърбитѣ, които бѣха много пѫти по-силни, се струпаха отвсѣкѫде противъ тѣхъ. Поради това българитѣ заеха удобна позиция западно отъ Тимокъ и останаха на нея да чакатъ подкрепления и пристигането на два катери по Дунава, за да преминатъ отново въ настѫпление.
Доброволцитѣ въ Раброво — 1-а Свищовска и 3-а Варненска чети — подъ началството на дружинния командиръ поручикъ Петровъ на 3-и ноемврий чуваха гърмежитѣ отъ боя при Кула. Презъ нощьта до тѣхъ стигнаха противоречиви слухове, ту че нашитѣ сѫ разбити и бѣгатъ къмъ Видинъ, ту че сърбитѣ разбити бѣгатъ отъ Кула. Сутриньта на 4-и ноемврий се чуха топовни гърмежи отъ къмъ Брѣгово. Съгласно получената заповѣдь доброволцитѣ настѫпиха, но какъ — нѣма сведения. При Бракьевци нагазиха Тимокъ, който бѣ граница между България и Сърбия. Когато половината отъ доброволцитѣ бѣха минали рѣката, сърбитѣ откриха огънь отъ близкия залесенъ ридъ. Нѣкои отъ доброволцитѣ сѫщо започнаха да стрелятъ, но поручикъ Петровъ, който възседналъ на коня си още бѣше въ рѣката, забрани да се стреля докато мине цѣлата дружина. Оттатъкъ рѣката дружината се събра въ единъ кукурузъ. Отъ тамъ едната чета се пръсна въ верига и откри огънь. Сръбската рота, която охраняваше границата съ постове и имаше поддръжката си въ близкото село Темничъ, отстѫпи следъ слабо съпротивление. Доброволцитѣ настѫпиха на западъ и наближиха селото Брусниковецъ. Край селото единъ голъ връхъ бѣше почернѣлъ отъ тълпа селяни. Отъ тълпата се отдѣли една грамадна брашовска талига, запрегната съ два голѣми маджарски коня. Като стигна при дружината отъ нея излѣзе депутация, състояща се отъ селския свещеникъ и трима селяни. Свещеникътъ каза на поручикъ Петрова, че тамъ горе на върха сѫ се събрали всички мирни селяни и моли да не имъ прави никаква пакость. Поручикътъ го увѣри, че никому нѣма да падне косъмъ отъ главата и заповѣда всички селяни да се прибератъ по домоветѣ си. Въ знакъ на благодарность свещеникътъ каза, че селото подарява на дружината колата съ конетѣ. Фелдшерътъ — едничкиятъ санитаренъ чинъ въ дружината — веднага гордо се настани въ нея.
Следъ това доброволцитѣ безъ да срещнатъ противникъ заминаха за Брусниковецъ и късно вечерьта стигнаха
166
при Калиновецъ. Нощуваха въ една кория, въ която бѣха избѣгали отъ къмъ Брѣгово много сръбски семейства.
На 5-и сутриньта бѣ хванатъ единъ сръбски патрулъ. Отъ него се узна, че наблизо имало два сръбски баталиона, кавалерия и артилерия [1]. Доброволцитѣ сами, безъ конница и артилерия и безъ поддръжка се почувствуваха въ опасность. Поради това, разказва доброволецътъ Клачевъ, дружинниятъ командиръ решилъ да се върне. Двама старци имъ показали другъ бродъ на Тимокъ. При все това, разказва Р. Д. Кушевъ, преминаването било много трудно. Газили водата до шия, заловени единъ за другъ. При газенето отъ билото на с. Брусниковецъ сърбитѣ откриха огънь. Нашитѣ не имъ отговориха и тѣ млъкнаха. Доброволцитѣ стигнаха въ Бракьевци и се спрѣха да си починатъ и нахранятъ, защото тоя день не бѣха яли. Тамъ се тъкмѣха да нощуватъ. Обаче пристигнаха разезди, отъ които узнаха за поражението при Кула и получиха заповѣдь да отстѫпятъ въ Видинъ. Като предполагаха че сърбитѣ сѫ настѫпили и отъ Кула, което бѣ вѣрно, и отъ Брѣгово, което не бѣ вѣрно, доброволцитѣ помислиха, че сѫ заобиколени отвсѣкѫде. Поради това дружинниятъ командиръ реши да използува тъмнината, за да се промъкне незабелязано въ крепостьта. Ето защо четитѣ тръгнаха веднага, мокри, непочинали и ненахранени, при най-лошо време — снѣгъ съ поледица. Стигнаха въ Раброво, дето се надѣваха да си починатъ; но отъ селянитѣ узнаха, че въ селото има сръбска конница; тя, както ще видимъ, бѣ изпратена нарочно противъ тѣхъ. Конницата бѣ малко; появи се мисъльта да я нападнатъ, но отъ една страна не знаеха какво има наблизо, отъ друга — така бѣха уморени, че нѣкои едва се държеха на крака. Поради това отминаха селото и продължиха пѫтя безъ почивка. Съ последни сили стигнаха въ Делейна и отъ селския караулъ узнаха, че въ селото има българска войска; това бѣха 1-а Добричка и 4-а Балчишка чети, изпратени отъ капитанъ Узуновъ съ заповѣдь най-напредъ да ги подкрепятъ. Следъ поражението при Кула на 4-и ноемврий, обаче, прати заповѣдь да намѣрятъ дветѣ чети и да имъ кажатъ да се прибератъ. Следъ малка почивка четиритѣ чети продължиха пѫтя и стигнаха въ Видинъ.
1. Споредъ Р. Д. Кушевъ видѣли и сръбска войска да се движи по Кулския пѫть; така че доброволцитѣ оставали въ тила ѝ.