IV. Сражението на Сливница.
2. 6-и ноемврий — вториятъ день.
Поражението на сърбитѣ при Ропотъ и Комщица. Сражението на Сливница и участието на доброволцитѣ въ него. Поражението на Радомирския отрядъ при Брѣзникъ.
И така за 6-и ноемврий отъ българска страна се разпореди за отбрана на Сливница, дето се намираха 1-а (9-а Опълченска) и 2-а Софийски доброволски дружини и настѫпление на двата стратегични флангове, а именно, отрядътъ на капитанъ Паница — отъ Бучино къмъ Комщица, и отрядътъ капитанъ Кисовъ — отъ Радомиръ къмъ Брѣзникъ. Въ първия влизаше 3-а Софийска доброволска дружина, а въ втория — четата на дѣдо Илю и конната чета на Хранова.
Отъ страна на сърбитѣ остана въ сила заповѣдьта на краля за атаката на Сливница, издадена на 4-и ноемврий въ
94
Габеръ и отложена отъ 5-и за 6-и ноемврий. Тя състоеше въ това Дунавската и Дринската дивизии да атакуватъ фронтално, а Шумадийската и Моравската дивизии да нанесатъ решителния ударъ на лѣвия флангъ и тила на позицията. „Общиятъ нападъ” трѣбваше да се предприеме щомъ пристигнатъ последнитѣ две дивизии.
Да отидемъ сега по бойнитѣ полета и да видимъ какъ се развиха събитията и какво направиха нашитѣ доброволци. Да започнемъ отъ отряда на Паница.
* * *
Както се каза, вечерьта на 5-и ноемврий капитанъ Паница очакваше да дойде въ Бучино поручикъ Зафировъ.
Последниятъ на 4-и вечерьта бѣ въ с. Шума.
Поручикъ Зафировъ на 5-и сутриньта изпрати 2-а доброволческа чета и Годечката опълченска чета подъ командата на четника Гарчевъ съ заповѣдь на 6-и ноемврий призори да нападнатъ с. Губежъ и с. Комщица, докато въ сѫщото време той — поручикъ Зафировъ — ще настѫпи за с. Смолча и с. Комщица съ повече войски. Затова той влѣзе въ връзка съ капитанъ Бахчеванова на в. Леща, комуто съобщи, че ще настѫпва. Капитанъ Бахчевановъ му писа въ 10 ч. 20 м. пр. пл., че ще направи много добре, ако настѫпи, тъй като сръбската войска отъ с. Разбоище заминала за Драгоманъ, а тамъ останали около единъ ескадронъ и една рота. При това съобщаваше му, че Негово Височество е на Сливница и че заповѣдалъ да не се отстѫпва.
Сѫщия день поручикъ Зафировъ се научи, че намѣсто заминалата сръбска конница предъ с Равно и Ропотъ дошла пехота отъ сръбския баталионъ въ долината на Комщица, но при все това той реши да направи нощенъ походъ до тѣзи села. Надвечерь, обаче, се получи отъ капитанъ Паница съобщение, че той е пристигналъ въ Бучино съ една запасна рота отъ 1-и пехотенъ Софийски полкъ и съ чета македонски доброволци, и като новоназначенъ началникъ на отряда заповѣдва на поручикъ Зафировъ да се оттегли въ с. Бучино. Последниятъ отговори писменно веднага, че е направилъ всички разпореждания за настѫпление къмъ с. Комщица и се надѣва на успѣхъ. Но понеже получи втора заповѣдь, съ която се настояваше непремѣнно да отстѫпи, поручикъ Зафировъ възседна коня си и отиде самъ въ село Бучино при капитанъ Паница, кѫдето стигна въ 9 ч. вечерьта. Следъ като поручикътъ заяви, че отстѫплението ще бѫде голѣма грѣшка, и че въпрѣки категоричнитѣ заповѣди, той нѣма да изпълни подобно разпореждане, капитанъ Паница усвои намѣренията на Зафирова.
95
Привечерь самъ капитанъ Паница, както се каза, бѣше намислилъ и взелъ разрешение отъ началникъ щаба на армията да нападне сърбитѣ при с. Мало Малово и с. Василевци, т. е. въ фланга на сръбското разположение предъ Сливница, но по настояването на поручикъ Зафирова и на-
Поручикъ Зафировъ Атила
вѣрно поради това, че сърбитѣ бѣха изтикани отъ с. Мало Малово и отъ билото Чепанъ, той се отказа отъ това си намѣрение и реши да приведе въ изпълнение решението на поручикъ Зафировъ и за да му осигури фланга и тила, заповѣда на новопристигналата рота и македонскитѣ доброволци да настѫпятъ къмъ с. Туденъ.
Следъ като се уговориха, поручикъ Зафировъ замина, събра частитѣ си въ източната часть на с. Годечъ и въ 3 ч. сутриньта на 6-и ноемврий настѫпи по пѫтя за с. Равно и с. Ропоть. Въ авангардъ бѣше полурота отъ 2-а запасна
96
Софийска рота подъ командата на поручикъ Караиваионь, а въ главни сили — другата полурота, 1-а доброволческа и 4 опълченски чети (Комщишка, Изятовска, Букоровска и Годешка). Въ ариергардъ вървѣше отдѣление доброволци. Обозътъ остана въ с. Шума. [1]
На разсъмване, около 7 ч., патрулитѣ на авангарда като минаха с. Равно, натъкнаха се на сръбски окопи, разположени по гребена на изтокъ отъ с. Ропотъ. Въ тѣхъ бѣха разположени дветѣ роти отъ баталиона 2-и позивъ (15-и полкъ) на майоръ Милошевичъ, изпратени по заповѣдъ на командира на конната бригада, за да смѣнятъ ескадрони и ротата отъ гвардейския баталионъ, които бѣха по-рано оставени тамъ. Неприятельтъ още спѣше, само нѣкои се пробуждаха и ставаха да направятъ утренния си тоалетъ.
Авангардътъ се развърна, изпрати верига, и се спустна въ дола източно отъ с. Ропотъ безъ да открива стрелба. Колоната се събра; при авангардната полурота се разгънаха въ дѣсно другата полурота и доброволческата чета, а опълчението се построи на разстояние 800—1000 крачки въ линия отъ колони. Когато бойниятъ редъ приближи на 400—500 крачки, сърбитѣ забелязаха настѫпле нието и страшно смутени се разтичаха по окопитѣ да си взематъ пушкитѣ, следъ което откриха безреденъ огънь. Българитѣ откриха залповъ огънь и настѫпиха съ прибѣгване. Доброволцитѣ успѣха да обхванатъ лѣвия сръбски флангъ. При първитѣ изстрели опълченцитѣ се скриха въ близката шума и отъ тамъ завикаха колкото имъ гласъ държи „ура!”. Сърбитѣ, като оставиха единъ офицеръ и около 30 войника убити, 30—40 ранени и 42 пленени, избѣгаха въ пълно безредие по билото на Пѣсчаникъ презъ с. Вълковия, преследвани най-енергично отъ 2-а рота и доброволцитѣ. Нито единъ човѣкъ не можа да се отбие къмъ с. Смолча или Комщица да извести въ баталиона за поражението. Българитѣ имаха само нѣколко ранени. Когато престана стрелбата опълченцитѣ излѣзоха отъ шумата и заеха мѣстата си.
За да нападне и другитѣ две роти отъ сръбския баталионъ въ с. Комщица преди още да е дошла до тѣхъ вестьта за поражението при с. Ропотъ, поручикъ Зафировь безъ да губи време настѫпи веднага въ походенъ редъ и като излѣзе на сѣдловината между с. Смолча и с. Станянци построи отново боенъ редъ и настѫпи на северъ. Чуха се изстрели отъ къмъ Губежъ; 2-а доброволческа и Годечката опълченска чети отъ с. Гинци бѣха стигнали предъ с. Комщица и открили огънь.
1. Приложение № 4.
97
Тѣзи две чети, както се каза, по заповѣдь на поручикъ Зафирова тръгнаха отъ Шума въ 6 ч. сутриньта на 5-и ноемврий, снабдени съ хлѣбъ, варено месо и сирене за два дни. Къмъ 6 ч. вечерьта стигнаха Гинскитѣ ханове, дето пренощуваха. Сутриньта на 6-и въ 5 ч. четникътъ Гарчевъ поведе дветѣ чети да изпълнятъ задачата, която се състоеше въ следното: въ 8 ч. сутриньта да нападнатъ сърбитѣ при Комщица, но не решително, а да маневриратъ докато се покажатъ на височината при Смолча частитѣ, водени отъ поручикъ Зафировъ.
Четитѣ подъ началството на четника Гарчевъ настѫпиха като имаха челенъ отрядъ единъ взводъ доброволци подъ началството на подофицера инструкторъ Цековъ, комуто бѣ даденъ единъ водачъ отъ Гинци. Къмъ 8 ч. преди пладне челниятъ отрядъ стигна въ една кошара на изтокъ отъ Комщица. Овчаритѣ съобщиха, че сърбитѣ заематъ селото, че презъ нощьта тѣхни разезди дохождали въ кошаритѣ и че тѣ не сѫ взели никакви мѣрки за охрана. Четитѣ продължиха настѫплението. Като наближиха на 800—900 крачки патрулитѣ забелязаха раздвижване въ селото и веднага залегнаха. Челниятъ отрядъ се разсипа въ верига при тѣхъ. Вториятъ взводъ доброволци усили веригата въ лѣво, въ падината, а третиятъ зае североизточния склонъ на Смолчанскитѣ височини. Четвъртиятъ взводъ съ Годечката опълченска чета настѫпи по склона северно отъ селото.
Дветѣ роти отъ баталиона на Милошевичъ се разгънаха въ боенъ редъ въ селото срещу Годечкото опълчение и 1-и и 2-и опълченски взводове. Завърза се престрелка, която продължава до 11 ч. пр. пл., когато се показа отрядътъ на поручикъ Зафировъ.
Поручикъ Зафировъ изпрати 2-а доброволческа чета да заеме височината надъ с. Смолча, а съ останалитѣ части се насочи къмъ воденицитѣ на югозападъ отъ с. Комщица въ тикъ на сърбитѣ. Още преди българитѣ да стигнатъ при воденицитѣ сърбитѣ узнаха и удариха на бѣгъ, кой кѫде види, едни презъ с. Бърля, а други презъ село Долни Криводолъ. Самъ командирътъ на баталиона майоръ Милошевич избѣга въ кариеръ по шосето, придруженъ само отъ единъ трѫбачъ. Когато българскитѣ вериги се спуснаха въ рѣката Комщица, почна се ловене на пленници, броятъ на които тука бѣше 163.
„Картината бѣше очарователна, — пише поручикъ Зафировъ — и никога въ живота си нѣма да изпитамъ по-голѣмо удоволствие, и никое удоволствие и възторгъ на свѣта не може да се сравни съ това, което изпитвахъ азъ въ това кратко време. Опълченцитѣ бѣха сѫщо въ голѣмъ възторгъ, викаха и си хвърляха шапкитѣ нагоре. Отъ всички страни водѣха при мене изплашени пленници, между които
98
голѣма часть българи, пиротски граждани”.
Нѣкои отъ последнитѣ веднага постѫпиха като доброволци въ българската армия.
Тъй като вечерьта на 5-и ноемврий капитанъ Паница се научи, че къмъ с. Туденъ имало сръбски войски, то за да осигури фланга и тила на поручикъ Зафировъ, както се каза, той замина срещу това село съ 5-а запасна рота, македонцитѣ и 10 конници отъ 2-и коненъ полкъ. Въ време на движението, наистина, се бѣха показали сърби отъ къмъ с. Туденъ; навѣрно това е билъ 1-и ескадронъ, изпратенъ отъ конната бригада да разузнава въ тази посока. Капитанъ Паница разгъна ротата и настѫпи. Сърбитѣ отстѫпиха. За да скрие слабостьта си, капитанъ Паница реши да се махне по-скоро, събра ротата и тръгна за с. Ропотъ, а по следитѣ на сърбитѣ изпрати десеттѣ конници и македонцитѣ да връвятъ до село Туденъ. Конницитѣ и македонцитѣ като наближиха селото и забелязаха вѫтре суетня за отстѫпление започнаха да гърмятъ и да викатъ „ура!” Сърбитѣ — около взводъ конница — избѣгаха къмъ Калотина, като оставиха две впрѣгнати коли: въ едната два казана, а въ другата единъ току що закланъ волъ. Пленени бѣха сѫщо двама конници, отъ които единия раненъ.
Когато капитанъ Паница стигна при Комщица, боятъ бѣше вече свършенъ. Той поздрави отряда съ победата и се разцѣлуваха съ двамата офицери и съ четницитѣ. Следъ това разположи отряда си въ с. Комщица и зае позицията предъ това село. Къмъ противника изпрати три слаби разезда и охотници разузнавачи отъ мѣстнитѣ жители. Отъ тѣхъ вечерьта се получиха донесения, че остатъцитѣ отъ разбития неприятелски отрядъ отстѫпили къмъ с. Славиня, безъ да се спиратъ въ Изатовци, кѫдето оставили само патрули и застави,
* * *
Пораженията на сърбитѣ при Ропотъ, Комщица и Туденъ, малки по числото на сражаващитѣ се, имаха важни последствия за изхода на войната. Двата плана, приготвени отъ сръбския Генераленъ щабъ за война съ България, отдаваха особено значение на пѫтя Пиротъ—Комщица—Берковица. И двата плана предвиждаха да настѫпва по тая посока поне една дивизия. Когато, обаче, конната бригада се присъедини къмъ Дунавската дивизия при Малово, въ казаната посока остана само баталиона 2-и позивъ на майоръ Милошевичъ. Следъ поражението на конната бригада при Малово и на лѣвото крило на Дунавската дивизия се появи страхъ отъ обходъ на лѣвото крило на сръбската армия. Въ щабоветѣ на Нишавската армия и на Дунавската диви-
99
зия повече се грижеха за мѣрки противъ тоя обходъ, отколкото за атаката на Сливница. Още вечерьта на 5-и при връщането си въ Царибродъ кральтъ взе освенъ гвардейския и още единъ ескадронъ да го конвоира презъ Драгоманския проходъ, отъ страхъ да не бѫде нападнатъ отъ къмъ Калотина.
Презъ нощьта на 5-и срещу 6-и до Върховния щабъ достигна слухътъ, че българитѣ трупатъ войски и доброволци около с. Годечъ. Вследствие на това, понеже се опасяваха отъ обходъ презъ с. Туденъ и с. Калотина, бѣше изпратена заповѣдь до командира на конната бригада да остане съ единъ коненъ полкъ, батареята и 19-и гвардейски баталионъ при Драгоманъ и да изпрати единъ ескадронъ за разузнаване по Калотинската рѣка.
Тоя ескадронъ бѣше оня, противъ който се разгъна и настѫпи капитанъ Паница при Туденъ. Ескадронътъ, подплашенъ отъ десеттѣ конници и македонцитѣ, отстѫпи по долината на Калотинската рѣка и изпрати донесение, че българитѣ настѫпватъ по тая долина.
Сутриньта на 6-и кральтъ и началникъ щаба му бѣха готови за тръгване отъ Царибродъ за бойното поле на Сливница. Чакаха само известието, че на Сливница сѫ пристигнали Шумадийската и Моравската дивизии, за да тръгнатъ. Въ това време подъ гнета на опасностьта отъ обходъ изпратиха заповѣди до началника на Дунавската дивизия да разположи частитѣ си така, че да осигури лѣвия флангъ и Драгоманското дефиле, на конната бригада — да осигури Драгоманския проходъ отъ дебуширане на българи презъ Калотинската тѣснина; на Дринската дивизия — да прехвърли частитѣ си на лѣво, за да може да помогне на Дунавската дивизия. Съ сѫщата цель заповѣда на Шумадийската и Моравската дивизии по-скоро да се ангажиратъ въ бой.
Следъ като изпрати тия заповѣди, кральтъ седна съ началникъ щаба, изучиха отново по картата положението и решиха да сгѫстятъ дивизиитѣ на лѣво, да заематъ и укрепятъ позиция, като се изпрати единъ пехотенъ полкъ съ единъ ескадронъ въ Калотинската тѣснина.
Тая заповѣдь бѣ подписана, запечатена въ пликъ и адресирана до началника на Оперативното отдѣление въ Драгоманъ и тъкмо когато я експедираха, пристигна артилерийскиятъ капитанъ Симоновичъ, запъхтѣнъ, опръсканъ до уши съ каль, той и коньтъ му, и съобщи на краля грозната вестъ, че българитѣ настѫпватъ съ голѣми сили по Калотинската рѣка.
Симоновичъ, като вървѣлъ отъ Драгоманъ за Царибродь, при устието на Калотинската тѣснина намѣрилъ единъ конникъ отъ ония, които Паница напада при Туденъ;
100
и понеже коня му отъ препускане, така се изморилъ, че съвсемъ спрѣлъ, конникътъ помолилъ капитана да съобщи колкото може по-скоро на краля въ Царибродъ, че голѣми български сили настѫпватъ презъ Калотинската тѣснина.
Страшно смущение настана въ сръбската Върковна команда. Решено бѣше веднага да се замине за Пиротъ. Капитанъ Нешичъ се помѫчи да убеди краля вмѣсто въ Пиротъ да замине за бойното поле, но кральтъ, който си въобрази, че между доброволцитѣ на Паница сѫ и сръбскитѣ, емигранти, отговори:
„Не мога да остана тука. Не ща Пашичъ и другаритѣ му да ме водятъ вързанъ презъ София. И безъ това ще трѣбва да се разговаря съ Гаршанинъ за повикване и изпращане войска тука”.
Пликътъ съ готовата за изпращане заповѣдь бѣ скѫсанъ, и къмъ заповѣдьта се приписа следното:
„Добавка: Този часъ единъ конникъ донесе весть, че българитѣ сѫ пробили презъ Калотинската рѣка и настѫпватъ къмъ Царибродъ. Въ това се съмнявамъ, но трѣбва да се увѣрите по възможность по-скоро въ това, дали е то истина. Въ следствие на тая весть кральтъ тръгна за Пиротъ. Телеграфната линия скоро ще се продължи до Драгоманъ, отъ кѫдето директно съобщавайте въ Пиротъ за ориентиране. Ако е вѣрна тази весть, то българитѣ може би и да настѫпватъ по Калотинската рѣка. Бърже, следователно, изпратете нѣкоя часть пехота, най-малко полкъ, срещу тѣхъ. Конницата колкото може по-скоро да разузнае и потвърди дали това е истина. — Петровичъ”.
И докато тая заповѣдь бързаше къмъ Сливница, Върховната команда, следъ като се събра набързо, препускаше къмъ Пиротъ, а капитанъ Паница съ отряда си настѫпваше на северъ къмъ с. Комщица, въ посока противоположна на Калотинската рѣка.
Въ Царибродъ остана офицерътъ отъ Оперативното отдѣление капитанъ Нешичъ да приеме телеграфическитѣ заповѣди отъ Пиротъ и да ги праща съ ординарци до началника на Оперативното отдѣление въ Драгоманъ и обратно.
* * *
Заповѣдитѣ, които кральтъ и щабътъ му изпращаха отъ Царибродъ и които мълчаливо отлагаха атаката и една друга се отмѣняваха, започнаха да пристигатъ на Сливнишкото бойно поле едва къмъ 2 ч. сл. пл., така че до това време остана въ сила заповѣдьта за общия нападъ.
Дунавската дивизия, обаче, бѣ така смазана по-предния день, че не можеше да предприеме нищо. Когато се узна, че българитѣ напуснали Малово и Мека Цревь и се оттег-
101
лили въ укрепленията си, дивизията зае Малово и височинитѣ Чепанъ и Мека Цревь. Последната височина бѣ напусната отъ българитѣ по недоразумение и после пладне дѣсниятъ български участъкъ я атакува и я зае пакъ.
Дринската дивизия презъ нощьта бѣ се приближила и окопала на 1000 крачки отъ българския центъръ; една сръбска батарея така сѫщо бѣ се окопала близу до пехотнитѣ вериги. Сутриньта, щомъ съмна, преднитѣ дрински части и батареитѣ откриха честъ огънь. Сръбскитѣ вериги и поменатата батарея особено безпокоеха българската батарея отъ центъра. Поради това българскиятъ центъръ съсрѣдоточи огъня си противъ веригитѣ и батареята, и когато у сърбитѣ се яви колебание и даже отстѫпление, а батареята млъкна, тогава — къмъ 9 ч. пр. пл. — началникътъ на центъра капитанъ Петровъ заповѣда на частитѣ отъ лѣвия флангъ на центъра — 4-а дружина отъ Плѣвенския полкъ и доброволскитѣ чети на Шиварова да усилятъ огъня, а на частитѣ отъ дѣсния флангъ на центъра — да настѫпятъ и прогонятъ сърбитѣ. Когато настѫпващитѣ наближиха 300—400 крачки отъ сръбскитѣ окопи, сърбитѣ отстѫпиха на два километра. Българитѣ стигнаха тѣхнитѣ окопи и плениха 35 души. Следъ това по заповѣдь на командира на корпуса българитѣ се върнаха на позицията си.
Престрелката още на разсъмване се разпрострѣ отъ центъра и къмъ лѣвия флангъ, противъ който откриха огънь частитѣ отъ дѣсния флангъ на Дринската дивизия.
Шумадийската дивизия още въ тъмно изпрати единъ полкъ въ помощь на Дунавската дивизия. Полкътъ пристигна, когато настѫпи дѣсния флангъ на българския центъръ и затова се разгъна на дѣсния флангъ на тая дивизия. Другитѣ два полка отъ Шумадийската дивизия се разгънаха въ боенъ редъ: 11-и полкъ и единъ баталионъ отъ 12 полкъ — предъ с. Радуловци, два баталиона отъ 12-и полкъ и 2 ескадрона къмъ с. Ракита, съ цель да обхванатъ лѣвия флангъ на българитѣ. Две батареи заеха позиция между двата полка и откриха огънь, а две батареи останаха въ резервъ.
Началницитѣ на Дринската и Шумадийската дивизии чакаха появяването на Моравската дивизия, за да предприематъ решителното нападение; до нейното появяване, обаче, тѣ се постараха да заематъ по-сгодно положение. Особена енергия въ това отношение прояви Шумадийската дивизия.
Началникътъ на българския лѣвъ участъкъ капитанъ Савовъ смѣташе много право фронталнитѣ действия на Дринската дивизия за демонстрация и взимане мѣрки противъ обхвата на Шумадийската и обхода на Моравската дивизия. Още презъ нощьта той изпрати на височината Градище южно отъ Братушково дветѣ доброволчески чети на капитанъ Кавалова, които презъ нощьта успѣха да се
102
окопаятъ на нея. Освенъ това капитанъ Каваловъ постави постове на височината Вишая, която надвишава цѣлия лѣвъ участъкъ.
Щомъ съмна двата баталиона сърби се насочиха отъ Радуловци къмъ Градище. Тѣ бързаха. Навѣрно предполагаха, че височината не е заета. Въ сѫщото време и Шумадийскитѣ батареи обсипаха съ снаряди височинитѣ. Българската артилерия отговори на сръбската, а доброволцитѣ срещнаха баталионитѣ съ огънь и ги спрѣха.
Шумадийската конница се опита да заеме височината Вишая спешена съ огънь, но бѣ срещната съ огънь и отбита отъ постоветѣ на доброволцитѣ. Рано сутриньта на Градище дойде полубатарея отъ 1-а батарея подъ прикритието на една рота отъ 4-а дружина отъ 1-и полкъ. Батареята зае позиция задъ доброволцитѣ, а ротата бѣ оставена подъ командата на капитанъ Кавалова. На Градище при Каваловитѣ доброволци бѣха премѣстени и две орѫдия отъ Преславския редутъ и друга една полубатарея. Тѣзи 10 орѫдия поведоха съ дветѣ Шумадийски батареи жестока борба, която трая до 2 ч. сл. пл. Снарядитѣ прелитаха надъ доброволцитѣ, но грѣшкитѣ на сръбскитѣ мѣрачи и неточностьта на орѫдията и снарядитѣ често пращаха нѣкой снарядъ въ окопитѣ на четитѣ.
Между това сърбитѣ продължаваха опита си да обхванатъ фланга като насочваха части отъ 12-и полкъ все по на югъ. Поради това българитѣ подкрепиха лѣвия участъкъ съ останалитѣ три роти отъ 4-а дружина отъ 1-и Софийски полкъ. Капитанъ Савовъ заповѣда на тия три роти да останатъ въ поддръжка при Алдомировци, а отъ тамъ взе две роти отъ Преславския полкъ и съ тѣхъ зае билото между Градище и Вишая. На самото Градище доброволцитѣ бѣха засилени съ две роти отъ 2-и Струмски полкъ. Българи и сърби постепенно удължаваха фланга по двата брѣга на Ракитската рѣка и заедно съ това откриваха огънь единъ противъ други. Къмъ 11 ч. огъньтъ взе голѣми размѣри. Поради това за началникъ на крайното лѣво крило бѣ назначенъ командирътъ на 7-и Преславски полкъ капитанъ Диковъ. Той заведе тамъ още две роти. Освенъ това отъ общия резервъ изпратиха и 1-а Софийска (9-а Опълченска) доброволска дружина.
Дружината бѣ преспала на бивакъ въ разоранитѣ мочурливи ниви, западно отъ Сливница, тамъ дето князътъ я бѣ поздравилъ.
Сутриньта на 6-и преди разсъмване доброволцитѣ бѣха събудени и при свѣтлината на бивачнитѣ огньове имъ се показа поставянето на мѣрника на берданката, съ която бѣха превъорѫжени по миналата нощь въ София. Следъ това дружината и 1-а и 4-а дружини отъ 1-и Софийски полкъ тръгнаха по шосето къмъ позицията. Като изминаха два ки-
103
лометра свърнаха северно отъ шосето, спрѣха въ една падина и се построиха въ резервенъ редъ. Тука командирътъ на 1-и полкъ капитанъ Поповъ държа кратка насърдчителна речь, пропита съ патриотизъмъ, а следъ него дружинниятъ свещенникъ Върбановъ прочете молитва, която бѣ изслушана съ голѣмо смирение. Още дохато ставаше това пристигна заповѣдь да се изпрати една дружина въ разпореждане на началника на лѣвия участъкъ капитанъ Савовъ. Капитанъ Поповъ изпрати доброволската дружина.
Дружината, водена отъ капитанъ Караджова, тръгна задъ позицията, пресѣче шосето Сливница—Царибродъ, безъ пѫть стигна и премина Алдомировци и се насочи право презъ нивитѣ къмъ с. Братушково. Тука за пръвъ пѫть доброволцитѣ помирисаха барутъ. Сръбската артилерия бѣ забелязала колоната на доброволцитѣ и насочи огъня си противъ нея. Но едни гранати не долитаха, а други прелитаха и до като да се престрелятъ батареитѣ, дружината се закри отъ погледитѣ имъ. Тя се спрѣ въ нивитѣ между Алдомировци и Братушково като поддръжка на 7-и полкъ, който бѣ разгъналъ всичкитѣ си дружини въ първа линия. Тука дружинниятъ командиръ получи заповѣдь да отиде съ три чети на Вишая, а две чети да остави на мѣстото си въ поддръжка на 7-и полкъ. [1]
Капитанъ Караджовъ остави четата на подпоручикъ Вълковъ, а останалитѣ три поведе за Вишая. Когато дружината (тритѣ чети) се изкачваше по височината Ковачевица, южно отъ Братушково, тя бѣ взета отъ нѣкои Преславски части за сръбска и бѣ обстреляна. Докато се разбере недоразумението дружината изгуби нѣколко души убити и ранени.
Дружината стигна на Вишая тъкмо въ това време, когато следъ отбиването на Шумадийскитѣ ескадрони бѣха се разгънали противъ тая височина двата баталиона отъ Шумадийския 12-и полкъ. Тѣ бѣха стигнали на 700—800 крачки. Подъ огъня на Шумадийскитѣ батареи пръвъ се изкачи, зае височината и откри огъня 1-и взводъ отъ 3-а чета. Следъ него се разгънаха останалитѣ взводове и чети и веднага откриха честъ огънь. Това изненада сърбитѣ и тѣ отстѫпиха въ голѣмо безредие. Но сърбитѣ не се отчаяха. После пладне тѣ се прострѣха още по на югъ, съ цель да обхванатъ фланга. Поради това 2-а и 4-а чети отъ 2-а Софийска доброволческа дружина подъ командата на капитанъ Кавалова бѣха премѣстени отъ Градище на Вишая, южно
1. Четитѣ въ тая доброволска дружина се наричатъ официално роти, но за избѣгване на смѣщение ние ще ги наречемъ чети, както въ другитѣ доброволчески дружини.
104
отъ дружината на капитанъ Караджовъ и осуетиха всѣки по-нататъшенъ опитъ на сърбитѣ да обхванатъ фланга.
И така тоя день на 1-а (9-а Опълченска) и 2-а Софийски доброволчески дружини се падна честьта да бѫдатъ едни отъ най-важнитѣ дейци на Сливница, да бѫдатъ първитѣ и между главнитѣ защитници на височинитѣ Градище и Вишая, отдето се парализира сръбскиятъ обхватъ.
Привечерь следъ като опасностьта отъ обхватъ отъ къмъ Радуловци и Ракита бѣ отстранена, дружината на капитанъ Караджова (тритѣ чети) бѣ оттеглена въ поддръжка въ нивитѣ при Братушково. Тамъ си построиха окопи и прекараха нощьта въ съседство съ другитѣ пехотни и артилерийски части.
Четата на подпоручикъ Вълковъ остана между Алдомировци и Братушково. На мръкване началникътъ на участъка ѝ указа да пренощуватъ на едно мѣсто по-назадъ при резерва на участъка. Току що бѣха се разположили четитѣ на това мѣсто, въ дѣсно и напредъ се откри силенъ огънь. По заповѣдь на началника на резерва подпоручикъ Вълковъ поведе четата си напредъ къмъ изстрелитѣ. Но скоро патрулитѣ, които прикриваха четата, донесоха, че отпредъ има свои части. И наистина въ тъмнината свѣтнаха огньове на частитѣ отъ бойната линия. Четата се спрѣ да нощува въ една падина близо до тѣхъ. Скоро доброволцитѣ донесоха дърва и накладоха буйни огньове.
И така сръбскитѣ Шумадийска и Дринска дивизии чакаха цѣлия день да пристигне Моравската дивизия, за да предприематъ атака на лѣвото българско крило. И българитѣ, боейки се отъ обхода на тая дивизия не можеха да предприематъ нѣщо сериозно и, щомъ имаше възможность, оттегляха части отъ бойната линия въ резервъ и засилваха лѣвия си участъкъ. Между това Моравската дивизия наистина тръгна сутриньта отъ Брѣзникъ, но бѣ принудена да се върне.
* * *
Заповѣдитѣ, които кральтъ бѣ изпратилъ до Моравската дивизия презъ Пиротъ и Власина, не бѣха получени и сутриньта на 6-и въ Брѣзникъ началникътъ на дивизията се чудѣше какво да прави. Конницитѣ, изпратени да събиратъ хлѣбъ отъ населението, носѣха тревожни вести. Мълвѣше се, че въ околностьта има скрита силна българска войска, която щѣла да нападне още днесъ. Тя била дошла отъ Дупница и Кюстендилъ и била на единъ часъ разстояние. Но полковникъ Топаловичъ не даваше вѣра. „Възможно е, казваше той, това да сѫ доброволцитѣ на Дѣдо Илю, за които донесе Гайновичъ”. Въ 8 ч. сутриньта началникътъ на
105
дивизията получи отъ началника на Шумадийската дивизия писмо, съ което му съобщава, че има заповѣдъ отъ краля да остави единъ баталионъ и планинската батарея въ Брѣзникъ, а съ останалитѣ части да тръгва колкото се може по-бързо за Сливница. Полковникъ Топаловичъ остави единъ баталионъ и планинската батарея въ Брѣзникъ, а останалитѣ петь баталиона, две полски батареи, единъ ескадронъ и др. упѫти за Сливница. Колоната започна да се изтегля въ 1 и ½ ч. Въ това време донесоха, че едно българско отдѣление съ малко конница настѫпва отъ Радомиръ. Началникътъ разпореди една рота отъ оставения баталионъ въ Брѣзникъ да излѣзе срещу българитѣ, а другитѣ две роти да заематъ окопитѣ на св. Никола. Къмъ 12 ч. опашката на колоната на дивизията бѣ се изтеглила на единъ километъръ отъ Брѣзникъ, а пъкъ челната ѝ часть бѣ стигнала на Криви Колникъ — превала къмъ Сливница. Началникътъ на дивизията съ щаба си обѣдваше въ Брѣзникъ. Въ това време се чуха гърмежи, и куршуми изтракаха по покривитѣ на кѫщитѣ. Полковникътъ и щаба му възседнаха конетѣ и препуснаха къмъ колоната. По пѫтя го настигнаха ординарци; ротитѣ, разположени на св. Никола искаха бърза помощь, и трѫбитѣ имъ пищѣха непрестанно тревожни сигнали [1]. Полковникътъ прати заповѣдь частитѣ по-скоро да се върнатъ. Смущението бѣ предизвикано отъ българския Радомирски отрядъ.
Тоя отрядъ се състоеше отъ:
1-а дружина отъ 2-и Струмски полкъ 216 души.
2-а “ “ “ “ “ 339 “
5 роти отъ 3-и Бдински полкъ 850 “
Радомирска опълченска дружина 400 “
Конни жандарми 24 “
Доброволческата чета на Илю войвода 120 “.
Всичко 1949
Четата е показана отъ капитанъ Кисовъ веднажъ 120, веднажъ 200 души. Поручикъ Нишковъ така сѫщо ги посочва 200 души. Трѣбва да се има предъ видъ, обаче, че въ отряда е влизала и конната доброволческа чета, събрана отъ народния представитель Храновъ, която не е показана отъ капитанъ Кисовъ. Можо би съ нея доброволцитѣ сѫ възлизали на 200 души, така че числото на бойцитѣ въ отряда ще да е било около 2050 души.
Както се каза, още на 5-и ноемврий отрядътъ получи заповѣдь отъ началникъ щаба на армията въ София да настѫпи презъ Брѣзникъ къмъ дѣсния флангъ на сърбитѣ на Сливница и да действува заедно съ доброволческитѣ чети на капитанъ Кавалова.
1. Марковичъ. Моје успомене, стр. 318.
106
Ротитѣ отъ Бдинския полкъ укрепяваха позиция при Батановци. Останалитѣ части тръгнаха отъ Радомиръ въ 5 и ½ следъ пладне. Времето се бѣ развалило. Бѣше лапавица и каль. Въ Батановци Кисовъ остави опълченцитѣ и доброволцитѣ да преспятъ и дочакатъ останалитѣ въ Радомиръ опълченци и доброволци, които поради бързото тръгване не бѣха се присъединили къмъ частитѣ си, а Струмскитѣ дружини и Бдинскитѣ роти заминаха вечерьта и къмъ 11 ч. се спрѣха да нощуватъ при Яржеловци, на дѣсния брѣгъ на р. Конска. Тукъ началникътъ на отряда получи положителни сведения за пристигането на сръбската Моравска дивизия въ Брѣзникъ.
Капитанъ Кисовъ бѣ взелъ съ отряда телеграфиста и апарата отъ Радомиръ. Апаратътъ бѣ прикаченъ къмъ телеграфната жица и Кисовъ съобщи на началникъ щаба въ София, че Брѣзникъ е заетъ отъ Сръбската Моравска дивизия.
Въ отговоръ на това донесение началникъ щаба му заповѣда: „Настѫпвайте предпазливо . . . . . . . Ще ви телеграфирамъ кога трѣбва да настѫпите енергично”.
Къмъ 8 и ½ ч. сутриньта на 6-и пристигнаха опълченцитѣ и доброволцитѣ. Заедно съ дѣдо Илювата чета пристигна и конната доброволческа чета. За нея Кисовъ ето какво пише:
„Наедно съ доброволческата чета дойдоха около 30 конника—доброволци, радомирски граждани, въорѫжени, както се казва, до зѫби съ пушки, ятагани и револвери и предложиха своитѣ услуги. Понеже отрядътъ имаше голѣма. нужда отъ конница, то тия доброволци бѣха голѣмъ и желанъ сюрпризъ за него. Ако и да бѣхъ убеденъ, че тия конни доброволци не ще могатъ съ пушка въ рѫка да се биятъ по много причини, все пакъ разчитахъ, че могатъ да бѫдатъ донѣкѫде полезни за отряда, като наблюдаватъ на фланговетѣ му за движението на противника. Азъ бѣхъ увѣренъ сѫщо, че ако ги пратѣхъ сами — безъ началникъ — тѣ щѣха или да избѣгатъ при появяването на неприятеля, или пъкъ, щомъ биха го видѣли отъ далечъ, щѣха да дадатъ сведения, каквито даваха въ освободителната война по нѣкога казацитѣ: „тьма, тмущая”, безброенъ противникъ. Затуй, като придадохъ къмъ тая импровизирана кавалерия останалитѣ 8 кавалеристи съ вахмистра, назначихъ имъ за началникъ подпоручика Н. На тоя последния заповѣдахъ да се отправи на чело на конницата къмъ северо-изтокъ — задъ възвишеностьта, и да се движи напредъ, успоредно съ отряда; сѫщо да изпрати напредъ разезди, които да наблюдаватъ за разположението и движението на противника и за всичко открито по намѣрението на неприятеля незабавно да ми съобщава.
107
Пропустнахъ да отбележа, че кавалериститѣ — доброволци имаха за свой началникъ Ненко Храновъ, народенъ представитель отъ Радомиръ.
Доброволцитѣ кавалеристи имаха твърде войнственъ изгледъ. Тѣ току препускаха и разиграваха конетѣ си и подрънкваха орѫжието си.
Следъ дадената ми заповѣдь, поручикъ Н. изкомамдува на кавалерията си и тя гордо и съ чувство на собственото си кавалерийско достойнство се понесе по указаното направление.
Успокоенъ донегде, че Ахилесовата пета — дѣсното крило — бѣ запазено, азъ шибнахъ коня си и излѣзохъ напредъ при патрулитѣ”.
Кисовъ не виждаше цельта на енергичното настѫпление, поради това реши да извърши усилено разузнаване. Обаче скоро следъ това получи отъ началникъ щаба следната телеграма:
„3аемете Брѣзникъ и удържайте неприятеля, во что би не стало. Ако неприятельтъ е заминалъ за Сливница, нападайте го въ тила, съ цель да го задържите. Употребете всичкитѣ си сили и срѣдства. Отъ вашитѣ удържания зависи сѫдбата на Сливнишката позиция и армията ни. Можемъ да изгубимъ единъ отрядъ, но да спасимъ армията и отечеството”.
Кисовъ повика всички началници, прочете имъ телеграмата, а следъ това устно отдаде заповѣдь за атака и превземане на Брѣзникъ. Въ първа линия на дѣсния флангъ постави доброволската чета, а на лѣвия — четири роти отъ Бдинския полкъ. Въ 2-а линия — 1-а Струмска дружина задъ дѣсния флангъ и 2-а Струмска дружина и една Бдинска рота задъ лѣвия. Опълченската дружина — въ общъ резервъ.
Офицеритѣ, като чуха заповѣдьта, предвиждайки какво ги очаква, посърнаха. Тогава началникътъ на доброволцитѣ отецъ Костандий се обърна къмъ тѣхъ отъ коня си: „Господа, дръжте се, не бойте се. Сърбитѣ сѫ страшливи; ние ще ги победимъ, макаръ и да сѫ много повече” [1].
По поводъ поставянето доброволческата чета на най-важното мѣсто въ бойния редъ, командирътъ на Радомирската опълченска дружина подпоручикъ Митовъ, а по късно генералщабенъ генералъ, пише:
„Дали отъ насърдченията на отца Костандия, или по други нѣкои причини, но началникътъ на отряда имаше голѣма вѣра въ доброволцитѣ, затова имъ даде и най-важното назначение въ боя — на дѣсния флангъ въ бойната часть, като въ походната колона ги постави начело. Обаче тия доброволци не стоеха ни по духъ, ни по обучение, ни
1. Поручикъ Нишковъ, 2-и Струмски полкъ и пр.
108
по дисциплина по-горе отъ Радомирското опълчение, защото не закъснѣха да окажатъ това на дѣло, като първи очистиха бойното поле и то съ първия неприятелски куршумъ. Може би тѣ щѣха да се държатъ по-друго яче въ боя, ако
бѣха командувани отъ офицеръ” [1].
Въ своитѣ възспоминания началникътъ на отряда капитанъ Кисовъ обяснява защо е поставилъ доброволцитѣ на най-важното мѣсто съ следващата бележка:
„Тая чета се състоеше отъ тъй нареченитѣ у насъ харамии, които не веднажъ сѫ мирисали барутъ въ биткитѣ съ турцитѣ за освобождението на Македония и които по вънкашния си изгледъ донѣкѫде ми напомнюваха българскитѣ опълченци въ освободителната руско-турска война. За туй като бѣхъ увѣренъ, че тѣ сѫ хора съ войнишка опитность, назначихъ ги въ първа линия”.
Поручикъ Нишковъ, който командуваше първа дружина отъ Струмския полкъ, пише:
„Отпосле, когато Костандий бѣ докладвалъ за участието на доброволческата дружина въ Брѣзнишкия бой на дѣда Иля, последниятъ спокойно го изслушалъ и попиталъ: „Кѫдето ви поставиха, имаше ли шума (гора)?” — „Нѣмаше” отгововорилъ му Костандий. — „Е, па, ако нѣмаше, що търсихте тамъ?” — „Така и стана.” — допълнилъ Костандий. Увѣренъ съмъ, че дѣдо Илю нѣмаше да постѫпи като замѣстника си, но той, може би, не щѣше да приеме подобно назначение на дружината си, а щѣше да действува въ това дѣло по своеобразенъ начинъ”.
Относително духътъ на доброволцитѣ Кисьовъ много основателно е назначилъ доброволцитѣ на най-важното мѣсто. Кисьовъ поведе отъ Кюстендилъ 2-а дружина и четата, и доведе въ Радомиръ отъ дружината само 339 отъ 1000 бойци, а четата пристигна почти въ цѣлия си съставъ. Отъ първа дружина отъ полка му пъкъ следъ сражението при Колуница едва се събраха 216 души Изворското опълчение просто се разотиде по домоветѣ си. Така че Митовъ съвсемъ не е правъ като казва, че доброволцитѣ не стоели нито по духъ, нито по дисциплина по-горе отъ опълчението.
Доброволцитѣ и следъ боя останаха най-събраната частъ отъ отряда, а опълческата дружина на Митова се пръсна и самиятъ Митовъ пое командата на остаткитѣ отъ една струмска рота.
Обаче не е само духътъ, отъ който зависи мѣстото на единъ видъ войска въ бойния редъ. За тая цель трѣбва да се вземе въ съображение и подготовката ѝ и стъкмяването. Четата се състоеше отъ македонски хайдути, наречени
1. Майоръ Митовъ, спомени — архива на Военно-историческата комисия.
109
харамии. Тѣхниятъ начинъ на действие е чисто партизански, съ други думи тѣ използуватъ пресѣчена и обрасла мѣстность или нощьта за внезапни нападения и грижливо избѣгватъ да се биятъ на равна и открита мѣстность, особено дене, както постѫпи Кисовъ.
Постѫпката на Кисьова се показва още по-невежествена или по-мащенска, като се вземе предъ видъ стъкмяването и въорѫжението. Четата нѣмаше окопенъ инструментъ, следователно нѣмаше никаква възможность да се прикрие отъ сръбскитѣ куршуми и снаряди.
Най-голѣмото нещастие, обаче, бъше въ въорѫжението съ кринка, която имаше мѣрникъ и стреляше на 600 крачки — разстояние, на което сърбитѣ рѣдко достигаха. Съ тая пушка, на съвършено открито землище, доброволцитѣ безъ никакво закритие и безъ артилерийска помощь трѣбваше да се биятъ противъ сърбитѣ, въорѫжени съ пушка, която стреляше съ мѣрникъ 2000 метра (2500 крачки) и противъ полска артилерия. Изобщо по-злополучно употрѣбление на войскова часть едва ли е възможно. Нещастнитѣ доброволци, като че сѫ предчувствували какво ще ги сполети, когато на 1-и ноемврий се бунтуваха противъ кринкитѣ, съ които ги въорѫжи самиятъ Кисовъ.
И така около 10 ч. пр. пл. отряда се дигна отъ бивака при Яржеловци. Въ колоната се наредиха споредъ душевното състояние на частитѣ: най-напредъ доброволцитѣ, после невлизалитѣ въ боя бдинци (4-а дружина и 11-а рота), 1-а и 2-а Струмски дружини и най-после опълченската дружина. Като достигна на равно съ селото Слаковци, колоната се отби въ дѣсно, пое възъ долината на рѣка Цвилба и се разви въ боенъ редъ съгласно дадената заповѣдь [1].
Къмъ обѣдъ отрядътъ наближи билото на височината Бърдо южно отъ Брѣзникъ, дето бѣ разположена сръбската стражева верига. Първата линия бѣше стигнала и се катереше по върхъ Св. Никола, а отъ къмъ Брѣзникъ бързаха къмъ сѫщия върхъ дветѣ сръбски роти. Въ това време ротата, изпратена отъ Топаловичъ отъ по-рано, като видѣ българитѣ, спустна се да заеме върха Св. Тройца. Отъ първата българска линия не можеха да забележатъ движението на тази рота. Тя бѣ забелязана отъ втора линия, и затова часть отъ последната се спустна на среща ѝ, но бѣ късно. Сърбитѣ заеха върха и откриха огънь. Българитѣ имъ отговориха. Оставаха още 250 крачки до върха Св. Никола, когато отъ дѣсния български флангъ забелязаха, че сърбитѣ сѫщо така бързаха къмъ тая позиция. Центърътъ (15-а рота отъ 3-и полкъ) напрѣгна и последнитѣ си усилия, за да изкачи стръмната урва, но и тукъ българитѣ бидоха предупредени:
1. Приложение № 5.
110
само едва чаать успѣха да се изкачатъ на върха, и тѣ, посрещнати отъ силенъ огънь, не можаха да се задържатъ, повърнаха назадъ и се закриха въ едно мъртво пространство.
Скоро и планинската сръбска батарея зае позиция западно отъ Брѣзникъ и откри огънь. Българитѣ нѣмаха артилерия.
Да видимъ сега какво стана съ доброволцитѣ.
Навѣрно още съ настѫпването на българския отрядъ главнитѣ сили на Моравската дивизия сѫ били предупредени за това. При първитѣ гърмежи, когато началникътъ на Моравската дивнзия напустна обѣда, вече баталионитѣ се връщаха бѣгомъ. Баталионътъ отъ опашката на колоната, тичайки, успѣ да се изкачи на Св. Никола и да подкрепи разположения тамъ баталионъ. Отъ останалитѣ баталиони три се разгънаха срещу доброволцитѣ и съ разгъването си постепенно откриваха огънь, а баталионътъ, който бѣ въ авангардъ, се събра въ резервъ задъ тѣхъ. Моравскиятъ ескадронъ така сѫщо настѫпи на голѣмъ алюръ на лѣвия флангъ на тия баталиони къмъ с. Бабица. Дветѣ полски батареи (12 орѫдия) въ кариеръ заеха позиция на височината източно отъ Брѣзникъ и отъ тамъ откриха огънь най-напредъ по доброволцитѣ. При това сърбитѣ се ограничиха съ строга отбрана на Св. Никола, а съ енергично настѫпление източно отъ него противъ доброволцитѣ.
Нѣма сведения за онова, което сѫ преживѣли доброволцитѣ, изложени въ съвършенно открита мѣстность на пехотния и артилерийски огънь на 50 пѫти по-многочисленъ противникъ, безъ тѣ да могатъ да хвърлятъ до него поне единъ куршумъ. Първото нѣщо, което тѣ направиха, бѣше, въпрѣки заповѣдьта на капитанъ Кисова, да оставятъ два взвода въ поддръжка, да се пръснатъ всички въ верига, навѣрно за да намалятъ загубитѣ, за което Кисовъ ги упрѣква въ възпоменанията си. Второто нѣщо, което направиха, бѣше да се отстранятъ отъ поражаемото пространство; но тѣ не хукнаха назадъ. Имайки предвидъ изричната заповѣдь на началникъ щаба на армията и на началника на отряда, и че задачата имъ е да охраняватъ фланга, тѣ се отклониха въ дѣсно къмъ с. Бабица, дето мѣстностьта е по-пресечена и обрасла. Отъ тамъ тѣ откриха огънь по сърбитѣ, които тепърва пристигаха.
Относително конната чета капитанъ Кисовъ пише.
„Още преди боя, при настѫплението, на 1 и ½ до 2 километра въ тилътъ ни се появи конница приблизително половинъ ескадронъ. Чия можеше да бѫде тая кавалерия? При отрядътъ ни такава нѣмаше, освенъ изпратената на дѣсното му крило на възвишеностьта. Затуй, догдето се разясни работата, дадохъ заповѣдь на отряда да се спре. Сѫщевременно изпратихъ щабъ гарниста въ кариеръ да види що за кавалерия е
111
тамъ. Стана явно, че подпоручикъ Н., вмѣсто да изпълни заповѣдьта ми — да иде на дѣсното крило на отряда, задъ възвишеностьта — отишълъ въ тила, дето се е спрѣлъ. Повторно пратихъ тоя пѫть подпоручикъ Бошнякова да предаде най-строгата ми заповѣдь на подпоручикъ Н. точно да изпълни моята заповѣдь и ми донася акуратно както за мѣстонахождението на противника, тъй и за неговото движение. Но види се че при рождението на Изворския, а после прркръстенъ Брѣзнишки отрядъ, орисницата да го бѣ орисала да нѣма при себе си кавалерия и ако такава се яви, то да изчезне тъкмо тогава, когато е най-необходима. Затуй, види се, съ последната импровизирана кавалерия се случи сѫщото, каквото бѣ се случило и съ оная, която бѣше на Божица, и която събрахъ по-после при Трекляно.
Азъ повече не видѣхъ началника на тая импровизирана кавалерия не само тоя день — деня на битката — но и въ продължение на нѣколко деня следъ нея. Оказа се, че щомъ се започнала битката нашата кавалерия отстѫпила, безъ да съобщи комуто трѣбваше за появяването на противника на нашето дѣсно крило. Но началникътъ на отряда напълно увѣренъ, че дѣсното крило се наблюдава отъ нашата кавалерия, продължаваше движението на отряда напредъ.”
Какво ли можеха да направятъ нашитѣ нещастни конни доброволци при вида на настѫпващата Моравска дивизия и нейния ескадронъ, който настѫпи тъкмо къмъ тила имъ! Пъкъ и вината имъ не е много голѣма, че не сѫ донесли за онова, което и самъ Кисовъ видѣ съ собственитѣ си очи.
Ние нѣмаме никакви други сведения, за да оборимъ или потвърдимъ съобщението на Кисова, обаче длъжни сме да предупредимъ читателя, че Кисовъ въобще се стреми да стовари кривитѣ дърва върху гърба на доброволцитѣ.
Съ оттеглянето на доброволцитѣ въ дѣсно къмъ Бабица между тѣхъ и бойния редъ остана голѣмо незаето пространство. Въ него се разгъна 1-а Струмска дружина,
която веднага откри огънь, спрѣ напора на сърбитѣ и ги принуди да залегнатъ. Въ това положение дветѣ страни прекараха въ усилена огнена борба, около 20—30 минути. Но тъй като сърбитѣ обхванаха двата фланга, а конницата имъ стигна южно отъ Бабица и заплаши пѫтя на отстѫплението имъ за София, то Кисовъ заповѣда на отряда да отстѫпи. [1]
Отрядътъ захвана да отстѫпва въ редъ, но опълченската дружина, още въ началото на отстѫплението по-
1. Между причинитѣ за отстѫпление, освенъ обхвата на двата фланга, Кисовъ посочва и това, че вече не се чувало пушеченъ гърмежъ отъ дѣсния флангъ — следователно доброволцитѣ напустнали и тоя постъ”.
112
падна подъ артилерийски огънь и обхваната отъ панически страхъ се разбѣга кой кѫде види. Паниката се предаде и на войницитѣ, които така сѫщо побегнаха.
Поради страхъ отъ сръбска конница Кисовъ отстѫпи съ ядрото на отряда по на западъ и излѣзе на шосето Радомиръ — София при с. Бѣла вода. Отъ тука той не посмѣ да отстѫпи за София, както му бѣ заповѣдано, но реши да отстѫпи въ Самоковъ. Поради това той се оттегли въ Радомиръ, дето събра всичко около 500 войници отъ отряда и презъ нощьта замина за Самоковъ. Отстѫплението за Самоковъ бѣ съвсемъ неоправдано, защото началникътъ на Моравската дивизия не преследва и не заплашваше пѫтя на отстѫплението за София. Той получи нѣколко заповѣди да бърза за Сливница. Поради това той разпореди бързо да се събере дивизията, но това едва стана до вечерьта, та дивизията не можа да тръгне и остана да нощува въ Брѣзникъ.
За отстѫплението на доброволцитѣ нѣма положително никакви сведения. Възможно е подъ натиска на сръбската пехота и заплашването на тѣхната конница, доброволцитѣ, както предполага Кисовъ, да сѫ отстѫпили преди отряда. Обаче отъ десетината участници, които сѫ ни оставили описание на боя, никой не говори, че ги е видѣлъ да отстѫпватъ по-рано. Едно не може да се откаже: докато опълченската дружина се пръсна и не се събра повече, докато Кисовъ отъ 1405 войници едва успѣ да събере 500, доброволската чета на дѣдо Илю и конната чета на Храновъ се събраха цѣли и следъ нещастното бързо отстѫпление на Кисова къмъ Самоковъ останаха едничката българска въорѫжена сила въ Радомирско. Само нѣколко души отъ четата отстѫпиха съ отряда на Кисова за Самоковъ и една малка часть за София. Ядрата на пешата и конната чети на другия день — 7-и ноемврий — се присъединиха къмъ новата чета, която дѣдо Илю и Д. п. Георгиевъ доведоха отъ Кюстендилъ.
Загубитѣ на българитѣ при Брѣзникъ надминаватъ 300 убити, ранени и плѣнени. Тѣ сѫ причинени главно отъ артилерията и то при отстѫплението. Какви сѫ загубитѣ на доброволцитѣ, не се знае; плѣнени, обаче, отъ тѣхъ нѣма.
Загубитѣ сѫ тежки, но тѣ се изкупватъ съ това, че се попрѣчи на Моравската дивизия да стигне на Сливница, и „Общиятъ нападъ” не можа да се сбѫдне.
Загубитѣ на сърбитѣ сѫ нищожни — 3 убити и 13 ранени, но последствията тежки — загубата на сражението при Сливница.