IV. Сражението на Сливница. [1]
1. 5-и ноемврий — първия день.
Разпореждания и разположение на дветѣ страни. Настѫпление на българския дѣсенъ участъкъ. Настѫпление на сръбската Дринска дивизия противъ българския центъръ и лѣвия участъкъ. Засилване на Смолчанския отрядъ. Пристигането на 1-а Софийска доброволческа дружина.
На 4-и ноемврий къмъ обѣдъ краль Миланъ съ щаба си пристигна въ с. Габеръ срещу Сливнишката позиция. Отъ тука той прати заповѣдь на Дунавската дивизия, следващия день сутриньта да атакува Сливнишката позиция, и на конната бригада — да съдействува на атаката, като обходи дѣсния флангъ на позицията. На Дринската дивизия, която въ това време, мѣстейки се отъ Вишанъ на Драготинци, минаваше край Габеръ, предаде устно заповѣдьта да атакува. Докато правѣше тия разпореждания, той съгледа Шумадийската дивизия, авангардътъ на която въ това време се спущаше въ Недѣлище. Кральтъ повика началника на тази дивизия — полковникъ Бинички — награди го съ орденъ за храбрость за победата при Врабча и му заповѣда на другия день да атакува. Полковникъ Бинички безъ никакво стеснение се похвали, че пленилъ два български полка, когато при Врабча той имаше на среща си само 5 роти и въ сѫщото време помоли да се даде единъ день почивка, понеже дивизията му била много уморена и не могла да стигне на време. Кральтъ предъ видъ на това, че България има малко полкове, и че два отъ тѣхъ сѫ положили орѫжието, реши да отложи атаката съ единъ день, толкова повече, че на 6-и ще може да пристигне и Моравската дивизия отъ Трънъ. Той прати заповѣдь, съ която атаката отъ 5-и се отлага за 6-и ноемврий.
Сѫщия день къмъ 4 ч. сл. обѣдъ пристигна отъ София въ Сливница и князъ Александъръ съ началникъ щаба на западния корпусъ. Следъ като се запозна съ положението, той заповѣда на Западния корпусъ да събере началницитѣ
1. Приложение № 3.
81
Н. В. Князъ Александъръ I
82
на частитѣ, за да организиратъ отбраната на позицията и да му докладва.
Височинитѣ Леща, Дубица и Вишая, западно отъ Сливница, образуватъ Сливнишката позиция. Тя препречва главния пѫть и владѣе всички останали пѫтища, които между Балкана и Вискяръ-планина водятъ отъ Сърбия къмъ София. Позицията бѣше избрана единъ месецъ по-рано и бѣ укрепена.
На съвета, събранъ при майоръ Гуджева, отбраната се организира така:
Позицията се раздѣли на три участъка: Дѣсенъ — отъ село Малово до шосето София-Пиротъ; началникъ ротмистъръ Бендеревъ. Централенъ участъкъ — отъ шосето до Алдомировци; началникъ капитанъ Блъсковъ. Лѣвъ участъкъ — отъ Алдомировци до Вишая; началникъ капитанъ Савовъ.
Общото началство пое командирътъ на западния корпусъ майоръ Гуджевъ, въ разпореждане на когото останаха резервитѣ.
Реши се позицията да се отбранява пасивно и упорно до като пристигнатъ укрепленията отъ турската граница. Ако, обаче, сърбитѣ обходятъ дѣсния флангъ, както изглеждаше, или стане необходимо да отхвърлятъ сърбитѣ отъ височинитѣ, които угрожаватъ дѣсния флангъ, то флангътъ да мине въ настѫпление.
* * *
На 5-и сутриньта българитѣ разполагаха на Сливница съ 12 редовни дружини, 4 чети опълчение, 2 чети доброволци и 3 ескадрона. Тѣ бѣха разпредѣлени така:
Въ дѣсния участъкъ — 4 и 3/4 дружини, 2 чети опълчение, 1 ескадронъ и 12 орѫдия.
Въ централния участъкъ — 3 дружини, 2-тѣ чети доброволци на поручикъ Шиваровъ, 2 чети опълченци и 16 орѫдия.
Въ лѣвия участъкъ — 4 дружини, 4 орѫдия и 2 еска-дрона, които разузнаваха на лѣвия флангъ.
Общъ резервъ — 2 дружини и 8 орѫдия.
Къмъ резерва се присъединиха и частитѣ отъ Брѣзникъ: 6 и 1/4 дружини и 2 чети доброволци, които започнаха да пристигатъ къмъ десеть часа.
Сърбитѣ разполагаха съ 19 баталиона, 10 ескадрона и 75 орѫдия. Тѣ бѣха разположени:
При Малово — конната бригада — 8 ескадрона и 1 баталионъ.
На Три Уши срещу дѣсния български участъкъ — Дунавската дивизия, 9 баталиона, 1 ескадронъ и 24 орѫдия.
83
При Бреложница, срещу българския центъръ и лѣвия флангъ — Дринсквта дивизия, 9 баталиона, 1 единъ ескадронъ и 48 орѫдия.
Очакваше се да пристигне Шумадийската дивизия 9 баталиона, 2 ескадрона и 18 орѫдия.
* * *
И така глввнокомандуващитѣ и отъ дветѣ страни решиха на 5-и ноемврий да не предприематъ никакво нападение; да се отбраняватъ докато пристигнатъ очакванитѣ подкрепления. Обаче сутриньта на 5-и севернитѣ имъ флангове бѣха така доближени, че една нищо и никаква случайность можеше да предизвика боя. Гѫстата мъгла, която покриваше бойното поле, държеше на щрекъ всички и увеличаваше вѣроятностьта да се предизвика боятъ случайно, особено поради това, че българитѣ очакваха безъ друго сърбитѣ да атакуватъ.
Командирътъ на сръбската конна бригада поради погрѣшно турѣнитѣ въ картата имена бѣ завелъ бригадата си вмѣсто въ Голѣмо Малово въ Мало Малово. Поради това вмѣсто на фланга, той се оказа предъ дѣсния български флангъ. При това той не бѣ получилъ и заповѣдьта за отлагането на атаката отъ 5-и за 6-и ноемврий, и сутриньта на 5-и той се опита да обходи дѣсния български флангъ; обаче българитѣ отъ върха Леща — 3-а дружина отъ 1-и Софийски полкъ и 3-и ескадронъ отъ 2-и коненъ полкъ — посрещнаха конната бригада съ огънь. Докато се водѣше престелката, бригадата получи заповѣдьта за отлагане атаката. Тя се оттегли, обаче българската дружина на Леща счете оттеглянето на сърбитѣ за свой успѣхъ и настѫпи.
Трѣбва да се отбележи, че инициаторътъ на това първо настѫпление противъ сърбитѣ на Сливница и въобще на Южния театъръ бѣше доброволецътъ юнкеръ Шурбановъ. Той поведе полуротата си безъ да дочака заповѣдьта на дружинния командиръ. Скоро по заповѣдь на командира си, капитанъ Бахчевановъ, настѫпи и цѣлата дружина. Така се почна голѣмото тридневно сражение на Сливница.
Мъглата пречеше да се види какво става около Малово, но гърмежитѣ се чуваха по цѣлата позиция.
Всички началници предполагаха, че сърбитѣ обхождатъ фланга и бѣха обзети отъ желание да помогнатъ на капитанъ Бахчевановъ. Къмъ 11 и ½ часа, когато по-голѣмата часть на войскитѣ отъ Трънъ бѣха пристигнали и заеха мѣстото на общия резервъ при с. Сливница, майоръ Гуджевъ усили дѣсния участъкъ съ дветѣ дружини, които бѣха въ резервъ и заповѣда на участъка да мине въ настѫпление. . . Началникътъ на участъка, ротмистъръ Бендеревъ, който още отъ
84
сутриньта настояваше да му се даде тая заповѣдь, веднага насочи своята подръжка къмъ Малово въ подкрепа на капитанъ Бахчевановъ. При настѫплението си къмъ Малово под креплението бѣ обстреляно странично на длъжъ отъ връхъ Мека Цревь. Поради това лѣвофланговата рота отъ подкреплението повърна фронта отъ северъ право на западъ срещу тая височина; противъ нея и Бендеревъ насочи изпратенитѣ му дружини отъ резерва.
Сърбитѣ имаха на Мека Цревь единъ баталионъ. Когато българитѣ настѫпиха противъ тая височина, изпратиха въ подкрепа още единъ баталионъ, който настѫпи по северния склонъ на височината. По сѫщия склонъ настѫпваше и 3-а дружина отъ 3-и Бдински полкъ, съ цель да обходи сърбитѣ на Мека Цревь. Баталионътъ и дружината поради гѫстата мъгла се забелязаха едва когато бѣха на стотина крачки една отъ друга. Българитѣ се хвърлиха право на щикъ и обърнаха сърбитѣ въ безредно бѣгство.
Веднага следъ това българитѣ атакуваха Мека Цревь, и обърнаха въ бѣгство както баталиона, който бѣ тамъ, така и изпратения му на помощь другъ баталионъ.
Следъ това дѣсниятъ български участъкъ насочи усилията си къмъ Малово противъ сръбската конна бригада.
* * *
До като на дѣсния флангъ се водѣше тая ожесточена борба, по останалата часть на бойното поле и дветѣ страни кротуваха.
Краль Миланъ следѣше боя отъ върха Забѣлъ, и като че ли нарочно за да види кральтъ, мъглата се разведри тъкмо когато сърбитѣ бѣгаха отъ Мека Цревь въ най-голѣмо безредие. Въ това време се върна изпратениятъ при конната бригада адютантъ на краля. Той докладва за поражението на Мека Цревь, изтъкна, че българитѣ могатъ да заематъ и Драгоманския проходъ, което ще бѫде катастрофа за сръбската армия, защото ще отрежатъ пѫтя на отстѫплението ѝ.
За да отвлѣче вниманието на българитѣ отъ лѣвия сръбски флангъ и да облекчи положението на Дунавската дивизия, кральтъ заповѣда на Дринската дивизия да атакува българския центъръ и лѣвия участъкъ.
Дринската дивизия, слушайки гърмежитѣ и виждайки поражението на Дунавската дивизия, бѣ се развърнала и щомъ получи заповѣдьта настѫпи.
Върху току-що навалѣлия бѣлъ снѣгъ бойниятъ редъ на сърбитѣ, облѣчени въ тъмно синьо облѣкло се очертаваше като тънка, дълга линия, задъ която следваха сгѫстени резерви. Срещу центъра настѫпваше 4-и полкъ. Една ба
85
тарея бѣ заела позиция на Забѣлъ и съ огъня си подържаше настѫплението. Предъ и въ лѣво отъ 4-и полкъ бѣха заели позиция две батареи отъ Дунавската дивизия, прикрити отъ единъ баталионъ. Тъй като височинитѣ Три Уши пречеха на батареитѣ да обстрелватъ дѣсния български участъкъ, то и тѣ откриха огънь по българския центъръ, и баталионътъ се увлече въ настѫпление заедно съ 4-и полкъ.
Възползувана отъ мъглата, която отъ време покриваше бойното поле, Дринската дивизия въведе въ боя още една батарея, която зае позиция северно отъ Бреложница. Подъ прикритието на огънь отъ тая батарея и на мъглата излѣзе напредъ и батареята, която бѣ при 4-ия сръбски полкъ и зае позиция северозападно отъ Алдомировци, едва на два километра отъ окопитѣ на нашитѣ доброволски чети. Тъй като Дринската дивизия настѫпи съ цель да облекчи положението на Дунавската дивизия, която бѣ на лѣвия сръбски флангъ, то поменатитѣ сръбски батареи откриха огънь по българскитѣ батареи отъ центъра, които обстрелваха Дунавската дивизия на Три Уши, особено по изтъкнатата напредъ българска 2-а батарея отъ 1-и артилерийски полкъ.
Артилерийската борба взе най-голѣмитѣ възможни размѣри.
Окопитѣ на нашитѣ 1-а и 3-а доброволчески чети на поручикъ Шиваровъ лежеха тъкмо предъ тая батарея, между нея и дветѣ Дрински батареи, разположени едната северно отъ Бреложница и другата северозападно отъ Алдомировци.
Всѣки може да си въобрази какво е било положението на доброволцитѣ, когато самъ началникътъ на централния участъкъ капитанъ Блъсковъ бѣ раненъ тамъ не далечъ
отъ тѣхнитѣ окопи. Отначало безъ да могатъ да стрелятъ поради голѣмината на разстоянието доброволцитѣ трѣбваше да се криятъ въ окопитѣ и да търпятъ поражения отъ невѣрното опредѣление на разстоянието и неправилното мѣрене на сръбскитѣ мѣрачи; после тѣ трѣбваше да обстрелватъ и батареята, която наближи, и сръбскитѣ вериги, които влѣзоха въ обсѣга на пехотния огънь и да бѫдатъ обстреляни както отъ пѣхотния огънь, така и отъ огъня на батареитѣ, които за да подкрепятъ настѫплението на своята пехота пренесоха огънь по тѣхъ. За съжаление
никой отъ доброволцитѣ не ни е описалъ онова, което сѫ преживѣли въ тия тежки минути.
4-и сръбски полкъ бѣше най-много напредналъ и напредваше бързо, защото българскитѣ батареи отъ центъра водѣха артилерийска борба. Той се насочваше съ срѣдата си право срещу доброволцитѣ, съ дѣсния си флангъ срещу първа дружина отъ Преславския полкъ, а съ лѣвия — противъ Царибродскитѣ опълченци. Той достигна 400 крачки
86
отъ българскитѣ окопи и тукъ бѣ срещнатъ съ такъвъ силенъ пехотенъ и артилерийски огънь, че се принуди да залегне и да отвори най-бързъ огънь. Изобщо тоя натискъ на Дринската дивизия бѣше много опасенъ, защото центърътъ бѣ изпратилъ резервитѣ на помощь на дѣсния участъкъ. Но сърбитѣ не прибѣгнаха до ударъ на щикъ.
* * *
По на югъ настѫпиха едновременно 6-и Дрински полкъ противъ Преславския редутъ (до Алдомировци) и 5-и Дрински полкъ съ две батереи противъ Разградския редутъ до Братушково.
Капитанъ Савовъ заповѣда на пристигналата отъ Брѣзникъ заедно съ Трънския отрядъ 5-а запасна дружина отъ 2-и полкъ да заеме съ две роти окопитѣ между двата редута, а съ останалитѣ две да продължи фланга въ лѣво отъ Разградския редутъ. На другата пристигнала отъ Брѣзникъ дружина (3-а отъ 2-и полкъ) заповѣда да застане въ резервъ до с. Братушково.
Сърбитѣ настѫпиха смѣло и съ успѣхъ. Тѣ принудиха българитѣ да напуснатъ преднитѣ окопи и после да отстѫпятъ чакъ на линията на редутитѣ. Трѣбваше голѣма енергия отъ страна на капитанъ Савовъ, капитанъ Диковъ (командиръ на 7-и полкъ) и другитѣ офицери, за да спратъ отстѫпващитѣ войници.
Сърбитѣ се приближиха на 400—500 крачки отъ Преславския редутъ и го обхванаха отъ три страни. Редутътъ просто бѣ засипанъ отъ гранати и куршуми. Паднаха убити капитанъ Данаджиевъ и поручикъ Папанчевъ, командири на батареята и ротата, които заемаха редута. Едно орѫдие така сѫщо бѣ подбито. Ужасъ обзе войницитѣ, които, мислейки вѣрно, че топоветѣ привличатъ върху редута неприятелския артилерийски огънь, викаха да извадятъ или топоветѣ или тѣхъ отъ редута на вънъ. При все това тѣ не отстѫпиха.
Още по-зле стоеше работата на крайния лѣвъ флангъ. 5-и Дрински полкъ не само се приближи на 400—500 крачки отъ Разградския редутъ, но обхвана и атакува фланга. Фланговата българска рота отстѫпи, а сърбитѣ, като заеха височинитѣ на югъ отъ Братушково, обстрелваха флангово българската позиция и редута.
У българитѣ се появи колебание и захванаха да отстѫпватъ. Капитанъ Савовъ заповѣда на 3-а дружина отъ-2-и полкъ да настѫпи отъ Братушково противъ дѣсния флангъ на сърбитѣ. Капитанъ Геневъ поведе дружината и при настѫплението, като видѣ, че е невъзможно да повърне
87
отстѫпващитѣ войници, заповѣда имъ да залѣгнатъ тамъ, дето сѫ, за да не повлѣкатъ назадъ и неговата дружина.
Моментътъ бѣ критически. Още едно напрежение и сърбитѣ бѣха господари на Сливница. Но на Дринската дивизия липсваше съсрѣдоточеность, решителность и енергична заповѣдь да отиде до край. Пъкъ и очакваната Шумадийска дивизия не пристигна. При това и началиикътъ на лѣвия български флангъ, капитанъ Савовъ, въпрѣки отчаяното положение остана непоколебимъ. Дринската дивизия се оттегли. Пръвъ отстѫпи, както се каза, 4-и полкъ, който, като си изхарчи патронитѣ, къмъ 4 часа сл. пл. се оттегли въ добъръ редъ на една позиция по-надире.
Капитанъ Геневъ атакува дѣснофланговия сръбски баталионъ и го принуди да напустне съ бѣгство височинитѣ на югъ отъ Братушково. Сърбитѣ изпратиха срещу Генева резерва на 5-и полкъ, но баталионитѣ отъ този полкъ, като си бѣха свършили патронитѣ, обзети отъ паника, отстѫпиха въ безредие. Въ следствие на това отстѫпи и 6-и полкъ. Българитѣ не преследваха. Гѫста мъгла падна отново и тури край на боя.
Дринската дивизия напустна, обаче, завладѣната съ такава храбрость равнина. Преднитѣ постове бѣха разставени съвсемъ близу до българскитѣ и между тѣхъ престрелката се продължи до тъмно.
Атаката на Дринската дивизия не постигна цельта си. Българитѣ не усилиха лѣвия флангъ за смѣтка на дѣсния нито съ единъ войникъ; следователно положението на лѣвия сръбски флангъ не се облекчи.
Положително никакви сведения нѣма за 2-а и 4-а чети отъ 2-а Софийска доброволска дружина, които, водени отъ капитанъ Казалова, вървѣха на опашката на Брѣзнишката колона следъ 3-а дружина отъ 2-и полкъ. Отъ сведенията за следващия день се вижда, че тѣ сѫ оставени въ резервъ.
Войскитѣ отъ дѣсния български флангъ продължиха настѫплението си къмъ Малово, разбиха и прогониха отъ тамъ сръбската конна бригада и придаденитѣ ѝ пехотни баталиони и успѣха да заематъ важния върхъ Петровски Кръстъ на билото Чепанъ.
* * *
Вечерьта, следъ като тъмнината прекрати сражението, командирътъ на Западния корпусъ повика началницитѣ на участъцитѣ въ кошарата задъ центъра на позицията. Следъ като изслуша доклада за състоянието на частитѣ имъ, той отиде съ началникъ щаба си въ селото, докладва на княза за положението. Опасностьта отъ дѣсния флангъ бѣ преминала; но затова пъкъ още по-голѣма опасность се надвесваше надъ
68
лѣвия флангъ, къмъ който се насочваха въ обхватъ и обходъ Шумадийската и Моравската дивизии. Началникъ щаба на корпуса отново подигна въпроса за отстѫпление предъ София. Всички признаха, че доводитѣ на началникъ щаба сѫ вѣрни, но по политически съображения и поради боязънь отъ впечатлението, което ще се произведе на населението и войската, ако и да допустнаха, че е възможно да се отстѫпи, решиха да бранятъ позицията и разпоредиха:
Дѣсниятъ участъкъ да се отдръпне на укрепената позиция, да се устрои, като оттегли часть отъ войскитѣ си въ общъ резервъ.
На лѣвия участъкъ да се изпратятъ като първо подкрепление дветѣ доброволски чети на капитанъ Кавалова, да се наблюдава, за да може да се предупреди и неприятелския обходъ.
Частитѣ, които пристигатъ отъ Южна България да останатъ при Сливница и въ нея, за да си починатъ. Между последнитѣ бѣ първа Софийска (9-а Опълченска) доброволска дружина.
И така докато българскитѣ войски отъ Трънския отрядъ успѣха да стигнатъ отъ Трънъ и Врабча въ Сливница и да взематъ участие въ сражението, сръбската Шумадийска дивизия, която имаше да мине два пѫти по-кратъкъ пѫть, не можа да пристигне и да вземе участие въ боя. Само авангардътъ ѝ привечерь се показа на бойното поле. Моравската дивизия, която имаше да измине пѫтя на Трънския отрядъ, следъ който вървѣше, едва стигна и нощува въ Брѣзникъ.
* * *
Между това, докато майоръ Гуджевъ съ удобрението на княза рѫководѣше боя на Сливница, началникъ щаба на армията капитанъ Петровъ отъ София организираше и насочваше двата отряда на стратегическитѣ флангове: отряда на поручикъ Зафировъ при Бучино и отряда на капитанъ Кисовъ въ Радомиръ
Въ първия стана важна промѣна.
Капитанъ Паница, единъ отъ членоветѣ на Македонския комитетъ, заемаше въ войската длъжность председатель на воененъ сѫдъ. Щомъ се обяви войната той поиска отъ военния министъръ да му се даде „каква годе часть съ която да се бори противъ врага”. На 4-и ноемврий той бѣ назначенъ началникъ на „Смолчанския партизански отрядъ, съ задача да събере пръснатитѣ при настѫплението на неприятеля части около Смолча и Комшица и да действува партизански”.
Въ разпореждане на капитанъ Паница се даде току-що стъкмената 5-а запасна рота отъ 1-и Софийски
89
полкъ, командувана отъ фелдфебела Дятчинъ и 22 Македонски харамии, които войводитѣ Робчето и Бабаджана бѣха успѣли да доведатъ отъ Пловдивъ въ София като използуваха всички възможни превозни срѣдства. Къмъ тѣхъ се присъедини и Шумановъ. Той току-що бѣ се върналъ отъ харамийство въ Македония съ десетина души харамии. Въ София Д. Ризовъ му събра още доброволци, та четата му
стигна числото 45 души.
Тъй като се имаше опасность да не би неприятеля да пресѣче пѫтя София—Берковица, то се заповѣда на Паница веднага да замине.
Капитанъ Паница
Капитанъ Паница замина съ ротата и харамиитѣ въ 2 часа презъ нощьта на 4-и срещу 5-и и сутриньта стигна въ Беледие ханъ, дето завари бучинския околийски началникъ съ архивата на Околийското управление, изнесена отъ Бучино. Той остави на Дятчинъ да води ротата, а самъ той съ коннитѣ бучински околийски стражари замина напредъ за
90
Бучино. Оттамъ той изпрати шпиони въ мѣстата, заети отъ сърбитѣ, и прати заповѣдь на поручикъ Зафировъ да отстѫпи съ частитѣ си въ Бучино.
Докато чакаше сведения отъ шпионитѣ и пристигането на Зафирова, капитанъ Паница поведе следния телеграфически разговоръ съ началникъ щаба на армията капитанъ Петровъ:
„Капитанъ Паница: За Смолча и Комщица необходимо нуждно 10 души или 15 кавалеристи отъ ескадрона на Беледие ханъ. Възможно ли е?
Капитанъ Петровъ: Ако командирътъ на ескадрона се съгласи да ви остави нѣколко кавалеристи, азъ му разрешавамъ, но не заповѣдвамъ, защото то е негова работа да си варди ескадрона цѣлъ.
Капитанъ Паница: Добре, азъ ще попитамъ командира на ескадрона, не желае ли да ми даде.
Капитанъ Петровъ: Вие следите ли за противника? Трѣбва да настѫпвате къмъ Туденъ, накѫдето е отстѫпилъ лѣвия флангъ на противника.
Капитанъ Паница: Зная кѫде сѫ тѣ: около Разбоище. Но сърбитѣ не сѫ въ Туденъ и въ Разбоище. Но въ безпорядъкъ, енергическо нападение, вѣрвамъ, ще помогне, понеже въ тѣхъ безпорядъкъ. Като завзема Смолча и Комщица оттамъ ще нападна. Отъ Туденъ тази вечерь сърбитѣ снеха постоветѣ.
Капитанъ Петровъ: Следете добре сами и предайте на поручика Попова [1] да следи тоже за неприятеля, защото твърде е възможно неприятельтъ отъ лѣвия си флангъ може да премине на правия си, който не е съвършено отбитъ, а се е установилъ на позиция на две или три хиляди крачки отъ нашия лѣви флангъ. Донасяйте често за всичко що узнаете.
Капитанъ Паница: Кавалериститѣ, които прося, сѫ именно за тая цель, да не губятъ никакво неприятелско движение. Отъ тоя часъ азъ трѣбва да ви съобщавамъ новости само чрезъ кавалеристи до тукъ, а жандармитѣ тукашни заедно съ околийския началникъ, нищожни хорица, способни на разни глупости, а пъкъ да се основавамъ на донесението само на селянитѣ, ще бѫде погрѣшка. Тукъ много лъжатъ. При това въ такова положение, разведочна служба тукъ много важна. Азъ ще изпълня заповѣдьта, ще си отвърямъ очитѣ на всѣка стѫпка и ще съобщавамъ по възможность всичко, но пакъ моля разрешете поне 15 души кавалеристи съ единъ подофицеръ. Моля по скоро разрешение, понеже хората ми чакатъ готови: трѣбва да стигна
1. Командира на ескадрона при Беледие ханъ.
91
въ опредѣленъ часъ и нападнемъ, дето въ сѫщото време ще нападне другъ отрядъ.
Капитанъ Петровъ: Поручикъ Поповъ да ви даде 10 кавалеристи, но само до когато той ви позволи да ги имате.
Капитанъ Паница: Хубаво, остава да викамъ сега Беледие ханъ. Бързамъ. Позволете ми да влѣза въ сношение съ началника на ескадрона. Минутата е важна.
Капитанъ Петровъ: Позволявамъ.”
Следъ като изпроси 15 души конници отъ ескадрона въ Беледие ханъ, капитанъ Паница продължи телеграфическия разговоръ съ началникъ щаба:
„Капитанъ Паница: Сърбитѣ отзарана се показали около Раяновци. Азъ предполагамъ да измѣня нападението, ето какъ: ще заповѣдамъ на Зафирова да нападне съ три роти къмъ Мало Малово, а въ сѫщото време азъ ще нападна къмъ Василевци. Добре ли е това? Но знайте, че трѣбва да се варди къмъ Туденъ поне отъ 100 души.
Капитанъ Петровъ: Не настѫпвайте твърде енергически, защото може да се натъкнете на неприятель, нѣколко пѫти по-силенъ. Узнайте добре положението на работата и тогава действувайте. Знайте, че вие сте сами, далечъ, и въ висша степень е трудно да ви се помогне”.
Въ това време, 4 ч. 10 м. сл. пл., пристигна отъ поручикъ Зафировъ донесение за успѣха на нашиятъ дѣсенъ флангъ на Сливница и капитанъ Паница телеграфира на началникъ щаба: „Тая минута ми съобщи поручикъ Зафировъ, че по събранитѣ сведения, сърбитѣ отстѫпватъ”.
* * *
Въ Радомиръ въ отряда на капитанъ Кисовъ се събраха освенъ 1-а и 2-а дружини отъ 2-и Струмски полкъ, четата на Дѣдо Илю и още 5 роти отъ 3-и Бдински полкъ, които идѣха отъ турската граница. Въ началото началникъ щаба на армията заповѣда на отряда да брани пѫтя Радомиръ—София противъ Моравската дивизия. Когато, обаче, на 5-и ноемврий се разпали боя на Сливница, той привечерь телеграфира на Кисова:
„На Сливница жарки бой. Сърбитѣ отбити на нашия дѣсенъ флангъ и преследвани 6 километра. Алдомировци отива жарки бой. Настѫпвайте на Брѣзникъ и на дѣсния флангъ на противника съ всички сили, които имате на рѫка”.
Прочитането на тая телеграма се посрещна, особено отъ доброволцитѣ, съ възторгъ и неописуема радость, които изразиха въ громко „ура” и хвърляне калпацитѣ нагоре.
* * *
Сѫщия день — 5-и ноемврий — вечерьта пристигна отъ Южна България въ Сливница първиятъ ешалонъ отъ Източния
92
корпусъ. Той се състоеше отъ 1-а и 4-а дружини отъ 1-и Софийски полкъ и 1-а Софийска (9-а Опълченска) доброволска дружина. Дружинитѣ, както се каза, следъ денонощно пѫтуване бѣха стигнали въ София на 4-и ноемврий къмъ обѣдъ и бѣха се настанили въ казармата на 1-и полкъ. Щомъ съставиха пушкитѣ, лѣгнаха и заспаха. Обѣдътъ бѣ готовъ, но напусто трѫбача свири за обѣдъ. Всички предпочитаха съня предъ яденето. На софиянци се позволи да отидатъ да се видятъ съ домашнитѣ си. Отъ щаба на действуващата армия бѣше заповѣдано дружинитѣ да тръгнатъ за Сливница въ 8 часа вечерьта. Но понеже тоя день — 4-и ноемврий — сърбитѣ не атакуваха, висшето началство реши да не ги изморява съ нощенъ походъ.
Вечерьта подиръ вечеря, току що бѣха заспали, доброволцитѣ бѣха събудени и заведени въ черната джамия — склада за орѫжие. Тамъ предадоха кринковскитѣ пушки и патрони и вмѣсто тѣхъ получиха нови бердани. Докато разпорятъ патронташитѣ, нагодени за дебелитѣ кринкови патрони и ги приспособятъ за бердановски, които бѣха много по-тънки, до като почистятъ и се запознаятъ съ хубавата нова пушка, доброволцитѣ осъмнаха.
Сутриньта на 5-и ноемврий, първия день отъ сражението на Сливница, дружинитѣ бѣха построени въ двора на казармата. Командирътъ на полка, майоръ Поповъ, се обърна къмъ доброволцитѣ съ речь, въ която между другото, въ свръзка съ новитѣ пушки каза:
„Доброволци, нито единъ отъ патронитѣ, които сте наредили въ патронташитѣ на гърдитѣ и кръста си да не давате напразно; нека всички да се забиятъ въ противника, който вѣроломно нагази земята ни” и пр., на което доброволцитѣ гърмогласно отговориха: „ще се постараемъ” и после процепиха въздуха съ „ура”.
Следъ това дружинитѣ тръгнаха за Сливница, изпращани отъ Софиянци съ благопожелания и едва сдържани сълзи. Времето бѣше мъгливо, росѣше дребенъ дъждъ. Шосето бѣ блато отъ каль и локви. Походътъ бѣше усиленъ. Никѫде не се даде почивка по-голѣма отъ четвъртъ часъ. Макаръ изморени отъ предишнитѣ походи и съ подбити крака, доброволцитѣ не останаха назадъ. Нѣмаше нужда отъ подканване. Артилерийскитѣ гърмежи, които отъ Сливница се сливаха въ непрестанно буботене, действуваха по-възбудително и отъ най-буйната речь. “
Когато дружината бѣ на 6—7 километра отъ Сливница, сърбитѣ бѣха настѫпили противъ българския центъръ, на който бѣха останали много малко войски. Тогава на цѣлия ешалонъ се заповѣда да върви ту ходомъ, ту бѣгомъ.
Къмъ 5 часа вечерьта дружинитѣ въ стройни редове, подъ такта на музиката влѣзоха въ Сливница. Звуковетѣ на
93
музиката разнесоха по цѣлата позиция вестьта за пристигането на първата помощь отъ Южна България, и това окуражи твърде много защитницитѣ на позицията.
Князъ Александъръ така сѫщо дойде отъ позицията да поздрави своя полкъ и доброволцитѣ. Той бѣ посрѣщнатъ съ музика и съ рапортъ отъ командира на полка, и следъ като поздрави и насърдчи полка, той се обърна къмъ доброволцитѣ приблизително съ следващитѣ думи:.
„Юнаци! приятно ми е като ви виждамъ бодри следъ такъвъ усиленъ и продължителенъ походъ, пристигнали на бойното поле. Мене ме удивлява вашиятъ подвигъ и издържливость. Вие съ вихрена бързина долетѣхте, за да накажете вѣроломния неприятель, който хайдушки нагази въ нашата хубава свещена земя. Нека се покажемъ достойни потомци на нашитѣ славни царе Симеонъ, Крумъ и легендарния Кракра, който на тѣзи височини и на Перникъ не позволи на противника ни да нагази и напакости на отечеството ни.
Утре ни предстои да извършимъ най-великитѣ и най-славнитѣ дѣла. Ние трѣбва да сложимъ коститѣ си, за да спасимъ нашето хубаво отечество”! [1]
Следъ отговора „ще се стараемъ” войницитѣ и доброволцитѣ при звуковетѣ на музиката акламираха княза съ продължително „ура”. Ехото на това „ура” достигна до сърбитѣ, и шпионитѣ имъ съобщиха, че това сѫ възгласитѣ на пристигналата отъ Южна България помощь.
1. Иванѣ Поповъ, доброволецъ, В. Ист. Сборникъ, 1929—1830 г. кн, 5 и 6 отъ 1931 г.
