II. Формиране и походи на доброволскитѣ чети
1. Първитѣ доброволци отъ Южна България.
Македонската, Чирпанската, Казанлъшката, Сливенската и Бургаската чети.
Щомъ се състави революционно правителство, то обяви състава си съ една прокламация, а съ друга покани подъ внамената всички граждани отъ областьта на възрасть отъ 18 до 40 години. Въ това време първото опълчение отъ милицията бѣ свикано на едномесечно обучение още на 1-и септемврий, а за второто опълчение отъ Пловдивския окрѫгъ бѣше направено разпореждане да се мобилизира. Оставаше да се повикатъ новобранцитѣ, които сѫщата година бѣха минали двумесечно обучение и споредъ устава не участвуваха въ маневритѣ и, като се устроятъ дружинитѣ отъ първото и второто опълчение, да се повика резерва — мѫжетѣ отъ 28 до 32 години.
Но тъй като революционното правителство повика всички отъ 18 до 40 години, то въ щабоветѣ на дружинитѣ се натрупа изведнажъ голѣма навалица. Настана истинска революционна бъркотия.
На това отгоре и рускитѣ офицери, които заемаха по-старшитѣ длъжности, напуснаха милицията.
Въ Пловдивъ навалицата бѣ най-голѣма. Дворътъ и зданието на комендантското управление бѣха препълнени съ младежи и мѫже, служили и неслужили, емигранти отъ Македония и Тракия, младежи ученици или занаятчии, по-млади отъ 18 години, дошли да се запишатъ доброволци. Последва рапореждане неслужилитѣ да се разпуснатъ и да се повикатъ следъ като се мобилизиратъ служилитѣ и се формиратъ дружинитѣ. Обаче по-буйнитѣ патриоти отъ неслужилитѣ не си отидоха; тѣ чакаха до като комисията прегледа и приеме запаснитѣ и въ това време си набавяха дрехи, царвули, патронташи и непременно калпакъ съ левче, а които имаха възможность и орѫжие.
Въ това време дружинитѣ отъ милицията се мобилизираха и заминаха за границата. Доброволцитѣ, особено ученицитѣ, въ своето воинствено облѣкло се чувствуваха неловко изъ Пловдивскитѣ улици. Тѣ се обърнаха къмъ Ризова да имъ даде нѣкаква работа. Той имъ предложи да образуватъ гражданска почетна гвардия, която да пази реда ноще, както е било въ френската революция. Тѣ приеха съ възторгъ. Назначиха имъ за началникъ единъ патриотъ,
8
бившъ старши стражарь, и още сѫщата вечерь тръгнаха да патрулиратъ изъ града. Указа се, че мѣрката е съвсемъ излишна, защото следъ 10 часа вечерьта всички дюкяни се затваряха, гражданитѣ се прибираха и по улицитѣ, освенъ пазвантитѣ, не се мѣркаше жива душа. Военнитѣ така сѫщо спазваха строго заведения редъ, следъ вечерната заря да не напущатъ казармитѣ.
Мѣрката като излишна се изостави.
Между това комисията прегледа и прие запаснитѣ милиционери и на 10-и септемврий пристѫпи къмъ прегледа на доброволцитѣ. Напливътъ бѣ голѣмъ, а срѣдствата — почти никакви. Поради това комисията правѣше изборъ. Приемаше здравитѣ, на възрасть отъ 18 до 40 години и непременно добре облечени. Другитѣ бѣха върнати. Но много отъ тѣхъ, като успѣваха да се снабдятъ съ облекло, се промъкваха въ нѣкоя доброволческа чета или Румелийска дружина.
Първа се формира македонската чета отъ македонски емигранти и отъ харамии, отъ които едни наскоро се бѣха върнали отъ македонскитѣ планини, други се готвѣха да минатъ границата, а трети се навъртаха около капитанъ Паница. Бързото стъкмяване на тая чета се обяснява съ това, че нѣкои отъ тѣхъ бѣха стъкмени и въорѫжени съ собствени пушки мартинки и главно съ това, че гражданскитъ и военни власти бързаха да освободятъ града отъ тия буйни елементи. За началникъ на тая чета бѣ назначенъ комитетския съзаклятникъ Спиро Костовъ, по прѣкоръ Кирпията, който бѣ произведенъ подпоручикъ. Четата броеше всичко 105 души и не бѣ прегледана отъ комисия.
На 12-и септемврий четата отиде въ Дерменъ-дере, въорѫжи се съ пушкитѣ шаспо, които се пазѣха въ тамошния складъ и отиде въ Бойково — Родопитѣ. Тамъ по настояване на Македонския комитетъ прекара съкратенъ курсъ военно обучение подъ рѫководството на единъ румелийски подофицеръ. Другитѣ ученици и младежи, желающи да постѫпятъ доброволци, останаха да чакатъ доброволцитѣ, които отъ Северна и Южна България се упѫтиха къмъ Пловдивъ. Само ученицитѣ македонци Андрея Ляпчевъ, Никола Генадиевъ, Т. Карайовевъ, Пере Тошковъ, Вл. Кусевъ и др. заминаха съ македонската чета.
* * *
Още на 5-и септемврий капитанъ Паница тържествено съ биене на камбани обяви Съединението въ Чирпанъ. Множество народъ се събра на площада предъ конака. Записаха се около 200 доброволци, които още на сѫщия день заминаха за Пловдивъ и вечерьта спаха въ с. Калфата (сега Съединение). На другия день, 6-и септемврий, четата бѣ срещната отъ една рота войска отъ 6-а Старозагорска дружина,
9
изпратена отъ правителството да ги усмири. Произлѣзе бой, въ който паднаха четирма доброволци убити и единъ тежко раненъ. Четата бѣ принудена да се върне, а капитанъ Паница се принуди да се предаде на полицията, но следъ това избѣга и се барикадира въ кѫщата на балдъза си. Следъ като бѣ свалено румелийското правителство една часть отъ доброволцитѣ отново се събра и формира Чирпанската доброволска чета „Искра”. Тѣ бѣха облѣчени въ червени ризи. Отидоха да охраняватъ границата. Тамъ къмъ тѣхъ се присъедини и една чета доброволци отъ Станимака.
Другата часть отъ чирпанскитѣ доброволци, предимно ученици, замина за Сливенъ. Тамъ заедно съ ученицитѣ доброволци отъ Казанлъшкото педагогическо училище образуваха особенъ ученически взводъ въ 4-та рота отъ 1-и Сливенски полкъ.
* * *
Най-напредъ се отзоваха съ възторгъ на апела на революционното правителство героитѣ на Шипка — опълченцитѣ.
Между първитѣ, които си предложиха телеграфически услугитѣ, бѣше Казанлъшкото опълченско дружество. По заповѣдь на княза, който току що бѣ пристигналъ въ Пловдивъ, отгозори му се, дружеството да се отправи за Пловдивъ, дето ще получи орѫжие и назначение; заповѣда му се да записва доброволци и подъ команда да ги изпраща въ Пловдивъ.
Какво е било въодушевлението въ Казанлъкъ показва телеграмата, изпратена още сѫщия день, 9-и септемврий, отъ префекта: „всички ученици отъ нормалното училище заминаватъ днесъ като доброволци съ Казанлъшката дружина”.
Освенъ тѣхъ опълченското дружество успѣ да събере, стъкми и въорѫжи 101 доброволци, отъ които 32 стари опълченци. Липсваха само пушки за 50 души. На другия день, 11-и септемврий, подъ началството на опълченеца Юзремовъ четета стигна въ Пловдивъ.
На 12-и септемврий пристигна отъ Казанлъкъ и друга група — 23 конни доброволци. Тѣ се явяваха на служба съ собствени коне и собствено снаряжение. Въ Пловдивъ се явиха и други запасни, желаещи да служатъ въ конницата на сѫщитѣ условия. Поради голѣма нужда отъ конница отъ щаба на армията възложиха на ротмистъръ Небольсинъ да формира отъ тѣхъ и отъ казанлъшкитѣ конници единъ доброволски ескадронъ.
Въ сѫщото време и въ Чирпанъ се явиха 95 запасни конници, желаещи да служатъ като конници на сѫщитѣ условия. Отъ щаба на армията възложиха на капитанъ
10
Телесницки да формира отъ тѣхъ другъ доброволски ескадронъ.
* * *
Въ Пазарджикъ веднага следъ обявяването на Съединението неврокопскиятъ харамийски войвода Димитъръ Тодоровъ заедно съ четирма опълченци събраха 84 доброволци, по-голѣмата часть отъ които бѣха македонци, въорѫжиха ги съ мартини, които събраха отъ населението и заминаха. за Пещера, гдето пазѣха границата докато пристигна Пазарджишката дружина. Следъ това тѣ се обучаваха и преди избухването на войната съ Сърбия отидоха въ Пловдивъ и влѣзоха въ съставъ съ Македонския баталионъ.
* * *
Въ Сливенъ секретарьтъ на Окрѫжния сѫдъ Димитъръ Куртевъ и другарьтъ му Хр. Стояновъ събраха малка доброволска чета отъ около 30—40 души. Доброволцитѣ се явиха съ собствени коне и собствено облѣкло, снаряжение и въорѫжение; само нѣкои отъ тѣхъ бѣха снабдени съ реквизирани коне и шинели и бѣха въорѫжени съ държавни пушки. На 15-и септемврий Д. Куртевъ изпрати ескадрона презъ Ямболъ за Татаръ Кьой по границата. По пѫтя ескадронътъ се увеличи съ още доброволци, числото на които достигна до 80; часть отъ тѣхъ бѣха пеши. Ескадронътъ се водѣше отъ Дянко Цоцковъ, а Д. Куртевъ съ Хр. Стояновъ заминаха направо за Казълъ Агачъ (Елхово), дето събраха населението отъ граничнитѣ села и съ него и съ доброволцитѣ организираха отбраната на границата отъ Вакъвъ до Факия.
Следъ като пристигна 8-и Приморски полкъ и пое охраната на границата, дружинниятъ командиръ капитанъ Драндаревски заповѣда на коннитѣ доброволци да поставятъ сигнални вѣхи по цѣлата граница отъ Вакъвъ до Факия, което добровоцитѣ извършиха умѣло и бърже.
Когато стана явно, че ще има война съ Сърбия и 8-и полкъ замина за сръбската граница, доброволцитѣ пожелаха да заминатъ и тѣ. Обаче последва разпореждане доброволцитѣ и граничната милиция да останатъ да охраняватъ турската граница. Поради това доброволцитѣ останаха по границата до 12-и януарий, когато бидоха демобилизирани.
* * *
Въ края на августь Окрѫжниятъ училищенъ инспекторъ въ Бургасъ бѣ събралъ отъ окрѫга всички учители; отъ първоначалнитѣ училища, които нѣмаха завършено трикласно образование, за да държатъ изпитъ предъ една.
11
комисия по предметитѣ отъ 2-и класъ, та съ това да добиятъ право на редовни учители. На 6-и септемврий учителитѣ бѣха събрани да държатъ изпитъ по последния предметъ — Законъ Божи.
Въ време на изпита, въ 10 ч. преди обѣдъ, забиха черковнитѣ камбани и се съобщи, че е провъзгласено Съединението на Северна и Южна България. Радость и ентузиазъмъ обвзе всички. Председательтъ на изпитната комисия обяви на учителитѣ, които още не бѣха издържали изпитъ, че се освобождаватъ отъ изпита и ги покани да отидатъ на молебена. Следъ молебена дружинниятъ командиръ майоръ Мирчански държа патриотична и насърдчителна речь.
Следъ това на площада, дето стана молебена, опънаха палатка, въ която единъ офицеръ записваше за доброволци ония младежи, които по разни причини бѣха освободени отъ служба въ милицията. Въ тая категория споредъ Южно-българскитѣ военни закони спадаха и учителитѣ. По предложението на директора на Анхиалското трикласно училище Захарий Димитровъ, по-голѣмата часть отъ учителитѣ — около 50 души — се записаха и заедно съ другитѣ доброволци образуваха чета отъ 110 души.
На 8-и септемврий четата се събра въ казармата, дето всѣки доброволецъ получи по една кринка съ 150 патрони, панталони, рубашка, фуражка отъ американъ и единъ чифтъ царвули съ навой.
За командиръ на четата бѣ назначенъ шипчанскиятъ опълченецъ Иванъ Кишелски. Знаме приготвиха учителкитѣ.
На 9-и септемврий четата тръгна да смѣни ротата, която охраняваше границата и която трѣбваше да се събере и мобилизира въ Бургасъ. Най-напредъ четата трѣбваше да обиколи граничнитѣ села отъ района, който трѣбваше да охранява и който се простираше отъ Черно море до Голѣмъ Боялъкъ, а следъ това — да се оттегли въ селото Казѫклисе, което се намира на пѫтя Лозенградъ—Бургасъ. Това се правѣше съ цель да се затвърди българската власть въ нѣколко подозрителни турски села.
Четата обиколи всички гранични села и не срещна никаква съпротива, освенъ въ турското село Кайбиляръ, дето селянитѣ се бѣха приготвили да посрещнатъ турски войски и се опитаха съ орѫжие въ рѫка да не допустнатъ четата да влѣзе въ селото. Обаче въ последния моментъ се подчиниха безъ да се прибѣгва до орѫжие.
Следъ това четата разстави постове по границата и съ ядрото се оттегли въ Казѫклисе. Четата образуваше авангардъ на Южно-българската дружина, която бѣ разположена въ Факия и влизаше въ Бургазкия отрядъ. Заповѣди получаваше отъ дружинния командиръ.
12
* * *
Започнаха да се събиратъ доброволци и въ другитѣ традове на Южна България. Обаче това доброволческо движение бързо се прекрати. Следъ като дружинитѣ отъ южнобългарската милиция се мобилизираха и изпратиха на границата, свикаха се всички мѫже отъ 18 до 40 години. Отъ тѣхъ формираха резервни дружини и полкове, така че не оставаха мѫже за доброволци. Записанитѣ доброволци постѫпиха въ тия части. Изобщо милиционната военна система въ Южна България поглъщаше всичкото мѫжко население. Доброволци можеха да бѫдатъ само пришелци въ областьта и мѫжетѣ, по-млади отъ 18 години и по-стари 40, и само такива се явиха.
Впрочемъ населението въ Южна България съ такава готовность и възторгъ се яви подъ знамената, че Южно- българската войска можеше по-скоро да се вземе за доброволческа отколкото за милиция.