I. Подготовка на възстанието.
2. Гюргевскиятъ комитетъ.
Съ оттеглянего на Ботйова, Централниятъ революционенъ комитетъ въ Букурещъ изгуби всѣко значение. У двама забѣгнали отъ Бьлгария апостоли — Стоянъ Заимовъ и Никола Обретеновъ — се появи идеята да започнатъ да работятъ заедно съ другитѣ апостоли отъ България, независимо отъ Букурещъ. Съ тая цель тѣ заминаха отъ Букурещь за Гюргево. Отъ тукъ Заимовъ бѣше извиканъ въ Вратца, дето основаниятъ отъ Левски комитетъ не бѣше изгасналъ. Тукъ младиятъ апостолъ намѣри горещъ приемъ и, окураженъ и снабденъ съ срѣдства, въ края на ноемврий сѫщата 1875 г. се върна въ Гюргево, дето намѣри събрани при Обретенова всички водители отъ вѫтрешностьта, а именно: Иларионъ Драгостиновъ, Панайотъ Воловъ, Иванъ X. Димитровъ, Христо Караминковъ, Г. Апостоловъ, Гаврилъ Хлътовъ (Бенцовски) и Иваница Данчовъ. Липсваше само Ст. Стамболовъ, който бѣше останалъ въ Букурещъ и, като почитатель на Ботйова, не искаше да скѫса съ Букурещкия комитетъ. Заимовъ и Обретеновъ се принудиха да отидатъ въ Букурещь, убедиха го и го доведоха въ Гюргево. Събранитѣ дейци се нарекоха „Ново временно българско правителство”; обикновено ги наричатъ Гюргевски комитетъ. Тъй като нѣмаше време да се устрои една правилна и строга оранизация, нито пъкъ събранитѣ бѣха хора на иерархията, то се постѫпи твърде просто: макаръ Стамболовъ да председателствуваше, всички апостоли се смѣтаха равни помежду си. Събранитѣ раздѣлиха оная часть отъ България, която смятаха да се повдигне, на петь революционни окрѫзи. За всѣки окрѫгъ се опредѣли по единъ рѫководитель-апостолъ. Рѫководителитѣ бѣха независими единъ отъ другъ; по общитѣ въпроси трѣбваше да се споразумяватъ помежду си. Решиха, безъ друго, да се повдигне възстание презъ май идната 1876 г. За тая цель трѣбваше да се основатъ въ всички градове и села частни комитети. Уставътъ отъ времето на Левски тамъ, дето го имаше, остана въ сила. По другитѣ мѣста нѣмаше защо да се губи време въ устави и организации; трѣбваше веднага да се пристѫпи къмъ работа, съ други думи, да се устрои междукомитетска поща, да се устрои тайна полиция и да се преследватъ предателитѣ, да
13
се събиратъ сведения за числото на способнитѣ за орѫжие, за количеството на орѫжието, конетѣ, колата, хранитѣ; да се набави орѫжие, да се обучи населението и пр.
Въ това събрание скроиха и общия планъ на възстанието. Тъй като решенията сѫ вземани устно, то нѣма никакви писмени сведения за тоя планъ. Разказитѣ за него отъ ония, които преживѣха възстанието, сѫ смѫтни. Смѫтенъ е билъ и самиятъ планъ; той показва, че, колкото апостолитѣ сѫ били пламенни патриоти и добри агигатори, толкова сѫ били неопитни и кѫсогледи въ военното дѣло. Споредъ тия разкази, трѣбвало: да се увлѣче населението въ борбата, по възможность, вънъ отъ своитѣ жилища и, за да бѫде заставено по необходимость и отъ отчаяние да се задържи по дълго въ горитѣ, жилищата да се изгорятъ; да се пресѣкатъ телеграфнитѣ линии навсѣкѫде, желѣзницитѣ и ония моставе, които служатъ на неприятеля, да се разрушатъ; търновци ще завзематъ града, ще турятъ рѫка на складоветѣ и съ отнетото орѫжие ще въорѫжатъ населението; вратчанци ще направятъ сѫщото съ Вратца и Видинъ; сливенци и пловдивци, на които гърбътъ се смѣташе осигуренъ, ще заематъ пѫтищата за Цариградъ и ще се опълчатъ противъ турцитѣ отъ Азия. Турското население ще се обезорѫжи; градове и села, които се противятъ, ще бѫдать унищожени, безразлично дали сѫ турски или български; мостътъ на Арда ще се разруши; Одринъ ще се изгори; Пловдивъ и Пазарджикъ ще се обезорѫжатъ и сѫщо така изгорятъ.
Двегодишната война, която Турция води следъ възстанието противъ Русия, Сърбия, Черна Гора и Ромъния, показа доколко тоя ппанъ на Гюргевския комитетъ е химериченъ. Впрочемь, като имаме предвидъ цельта, която се гонѣше, тоя планъ повече служеше като идеалъ, който увличаше къмъ работа, отколкото като проектъ за изпълнение.