VII. БЪЛГАРСКА ЗЕМСКА ВОЙСКА
Следъ победата при Шейново Българското опълчение конвоира пленената турска армия до Търново. Следъ това 7-а, 8-а и 9-а дружини бѣха оставени за гарнизонъ на старата столица, 10-а бѣ изпратена въ Елена, а останалитѣ — въ котленския край за усмиряване и обезорѫжаване турското население. Постепенно бѣха формирани още две дружини: 11-а въ Никополъ и 12-а въ Свищовъ.
Следъ Берлинския конгресъ въ Българското княжество бѣ произведенъ първиятъ наборъ за попълване опълченскитѣ дружини, които сложиха основитѣ на чисто българската войска. Въ началото на августъ 1878 год. постѫпиха въ тѣхъ първитѣ новобранци. Въ Българското Княжество най-напредъ имаше 21 дружини, 5 сотни, 6 полски батареи, 1 ½ пионерни роти, 1 обсадна рота и 1 артилерийски паркъ — всичко 16,146 души. По-късно бѣха формирани още три нови дружини.
Така отъ Българското опълчение изникна българската войска, която заработи трескаво въ казармитѣ и твърде скоро израстна въ една сила, която не само бѣше въ състояние да брани Отечеството, но и да нанесе една победа, която реши участьта на Източна Румелия и поправи една часть отъ жестокия за българския народъ Берлински договоръ.
* * *
Освободителната война се завърши съ Санстефанския миренъ договоръ, по силата на който се създаваше Велика България отъ Охридъ до Черно море и отъ Дунавъ до Бѣло море.
72
Но веднага, щомъ клаузитѣ на договора станаха известни, западно-европейскитѣ сили се противопоставиха. Въ акта отъ Санъ-Стефано тѣ съзрѣха твърде сериозна заплаха за своитѣ голѣми интереси на близкия Изтокъ. Въ младата Българска държава тѣ съвсемъ не виждаха самостоятелна такава, а единъ неофициаленъ васалъ на Русия, който ща изпълнява слѣпо волята ѝ.
Прочее, европейската дипломация схващаше съвсемъ иначе дѣлото на освобождението на българския народъ. За нея това бѣше единъ дързъкъ опитъ на руситѣ да завладѣятя Босфора и Дарданелитѣ.
Разтревожени, европейскитѣ дипломатически канцелариии работѣха трѣскаво. Колкото и преплетени и противоречиви да бѣха интереситѣ на великитѣ сили, всички бѣха единодушни по въпроса, че не бива да се създава подъ какъвто и да е предлогъ силна държава въ съседство съ Проливитѣ и че дѣлото въ Санъ-Стефано трѣбва да се разстрои.
Като резултатъ на тази усилена дипломатическа дейность се яви известниятъ Берлински конгресъ, който окастри до неузнаваемость границитѣ на България и я превърна въ васално княжество.
Русия трѣбваше или да се подчини на решението на силитѣ, или да воюва отново и то срещу цѣла Европа, начело съ Англия.
По силата на решението на Берлинския конгресъ, България бѣ намалена и сведена до границитѣ между Стара планина и р. Дунавъ. Въ душата, обаче, на българитѣ остана свѣтлиятъ идеалъ за Санстефанска България, и тои никога не ще бѫде забравенъ.
Българинътъ не се отчая. Той заработи. Предъ него бѣше вториятъ етапъ на работа следъ Освобождението — борба за национално обединение.
Калèнъ въ борбитѣ за свободата, които завършиха съ епопеята Стара Загора — Шипка — Шейново, българскиятъ народъ съ чуденъ подемъ се зае за изграждането на освободената часть отъ своето общо отечество и създаването на онова срѣдство — армията, съ което той ще може да постигне своя националенъ идеалъ — обединението на цѣлокупния български народъ.
73
Схващайки високото си предназначение, българската войска, отъ своя страна, още отъ първия день следъ Освобождението заработи неуморно, и почна да се готви за голѣмата и славна задача, която ѝ се поставяше.
Въ кратко време българскиятъ офицеръ и войникъ, почерпвайки опитъ и поука отъ своитѣ по-голѣми братя — борци за свободата, създадоха една надеждна сила, която бѣше предопредѣлена да послужи като инструментъ за постигане свещенитѣ национални въжделения.
Наследница на дѣлата и на крилатия духъ на ядката, отъ която се развърна и създаде — Опълчението, младата българска войска тръгна бързо по пѫтя, който следваха нейнитѣ родоначалници — пѫтьтъ на дѣлата, на трескавата дейность, рѫководими отъ сѫщия онзи високъ духъ, който довеждаше до самопожертвуване за общото народно благо.
Така българската войска стана гаранция, че рано или късно българскитѣ идеали, колкото и трудно да е това следъ Берлинския конгресъ, ще бѫдатъ осѫществени въ рамкитѣ на Санстефанска България.
Пехотенъ офицеръ отъ Земската войска
Войникъ въ лѣтна форма отъ Земската войска
Офицеръ-артилеристъ отъ Земската войска
Войникъ-артилеристъ отъ Земската войска
Офицеръ-кавалеристъ отъ Земската войска
Подофицеръ-кавалеристъ отъ Земската войска
Пѫтьтъ на Опълчението и рускитѣ войски презъ Освободителната война
