И тази война обаче свършва с катастрофа за българския народ. Така след десетилетни националноосвободителни борби, въстания и войни за освобождение и обединение, по силата на Ньойския договор от 1919 г. Македония отново е откъсната от България и разделена между кралство Сърбия и кралство Гърция. (147) По време на преговорите за мир в Париж македонските българи чрез редица изложения и меморандуми до представителите на великите сили, отново по най-категоричен начин изразяват своя национален стремеж да не бъдат откъснати от България или най-малко Македония да бъде обособена в отделна автономна единица под гаранция на великите сили. (148)
В меморандум на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, изпратен в началото на февруари 1919 г. до председателя на Парижката конференция и правителствата на САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония, се прави цялостен преглед на възникването, развитието и етапите, през които е минал македонският въпрос. Изтъквайки неговия български национален и политически характер, от името на 200 хиляди българи, напуснали родните си огнища, прогонени от сърби и гърци, както и от името на цялото българско население в Македония, в меморандума се настоява великите сили, които определят съдбините на народите, “да съдействуват да се присъедини Македония, цяла и неделима, към общото отечество - майка България”. Изтъква се още, че ако това е невъзможно, македонските българи, както и друг път са изтъквали, категорично предпочитат самостоятелна Македония пред разделянето й между Сърбия и Гърция.
В същия дух се изразяват стремежите на българите в Македония и в меморандума на ВМРО до Парижката конференция от 1 март 1919 г. В него подробно се описват десетилетните борби на българите в Македония, които съобразно със съкровените си национални чувства са се стремили към държавно обединение с България. Само стремежът на Сърбия и Гърция да заграбят и разделят Македония е карал дейците на революционната организация да издигат лозунга за автономия на Македония с цел да се запази нейната цялост. Настоявайки енергично да бъде допусната делегация на ВМРО да изложи пред конференцията исканията на българите в Македония, в меморандума се заявява, че за да има мир и спокойствие на Балканите, Македония трябва да се запази неделима и в никакъв случай да не се оставя под властта на Сърбия и Гърция. (150)
Подобни идеи за разрешаване на македонския въпрос и запазване на българското население във Вардарска и Егейска Македония имат и дейците, принадлежащи към лявото крило на ВМОРО преди войните. В навечерието на мирните преговори през 1918 г. те създават “временно представителство на бившата ВМОРО” и отправят меморандум до представителите на великите сили, участвуващи в преговорите за мир в Париж. В него, след като се проследява положението и борбите на българите в Македония и невъзможността за обединение с България, се изтъква, че българското население в Македония има най-твърдо желание да се запази тя цяла и неделима, като автономна или самостоятелна единица на Балканите. (151) По същото време Д. х.Димов пише своята брошура “Назад към автономията”, в която разглежда същността на идеята за автономия, която е идея българска, издигната от българското население още през турския режим, с цел да се запази целостта на Македония и да се създаде братство между народите, живеещи в нея. Независимо че другите народности се отнасят отрицателно към автономията и тя си остава само българска идея, Д. х.Димов изтъква, че при създалото се положение само автономна Македония може да води към балканско единство и Балканска Федерация. (152)
Тези становища и искания на различните течения сред македонските българи в разглеждания момент са напълно в духа на известните национални и политически програми на революционното движение още от турско време. Или както пище по това време Хр. Силянов, виден деец на ВМОРО, “македонските българи никога не са престанали да отправят жадни погледи към страната на свободните братя. Който оспорва това или не знае нищо за копнежите на тези българи, или казва една съзнателна лъжа. Мисли и тенденции, враждебни на българското народно обединение не са съществували в средата на македонските българи. Лозунгът на народното обединение не се издигаше направо по съвсем друго причини, които са добре известни на всички българи.” (153)
Великите сили обаче и този път не се съобразяват с волята и националните стремежи на българския народ да живее в мир и обединение. Като наказание за този проявен стремеж по силата на Ньойския договор българската държава е поставена в унизително положение и натоварена с непосилни задължения, а перспективите за българите във Вардарска и Егейска Македония, попаднали под сръбско и гръцко робство, се очертават като много по-мрачни, отколкото след 1913 г., когато международната ситуация предвещава бърза промяна на нещата. Макар че в мирните фоговори се предвиждат “малцинствени права”, т.е. признаване на българската народност и осигуряване на найното свободно национално и културно развитие, на практика великосръбската и великогръцката буржуазия никога не прилагат тези клаузи от фоговорите. Напротив, още в първите години след войната (1919-1920 г.) правителствата на двете кралства се заемат с организирането на цяла система от военнополицейски, “културно-просветни”, “научни”, “спортни” и други организации, чрез дейността на които бързо да се придаде “сръбски” и “гръцки” обществено-политически, културен и национален облик на Вардарска и Егейска Македония. (154)
На поробеното население е забранено по какъвто и да е повод да споменава своята българска народност, да говори и да пее на своя български език. Забранено му е да се облича в българска носия и да кръщава децата си с български имена, да чете и пише на български, да чествува своите национални, религиозни и обичайни празници и пр. Изобщо забранява се и се подлага на унищожаване всичко, което би напомняло за българското минало, настояще и бъдеще в тази част от България. (155) Цялата тази дейност е подчинена на строго определена политическа програма, изработена от сръбското и гръцкото правителство, чрез изпълнението на която се цели в един къс срок от време да бъде посърбено и погърчено българското население в тези области и с това да се ликвидира българският национален характер на македонския въпрос. (156) Тези замисли представляват сериозна заплаха за бъдещето на българското население в Македония и на българщината въобще.
В отговор на великосръбските и великогръцките планове за изтребление и духовно заличаване поробените българи изработват и противопоставят свои тайни революционни и културни програми за запазване на българската народност, език и култура в условията на робството и за национално освобождение. (157) Тези програми най-напред са оповестени от възобновената през 1919 г. ВМРО, която официално декларира, че българите във Вардарска и Егейска Македония, верни на своите национални и борчески традиции, никога няма да приемат и да се помирят с новите поробители и с техните асимилаторски планове, че те ще продължават борбата за своето национално съхранение и освобождение. (158)
При сложилите се обстоятелства, както вече посочихме, официалният лозунг на борбата на македонските българи отново се свежда до автономията. Но този път много по-различна по форма от исканата автономия през турския режим, а също с много по-малки изгледи за успех. Докато до 1912 г. ВМОРО се бори за извоюване само на политическа автономия, защото национално-културна автономия българското население има, сега лозунгът за автономия трябва да съдържа и програма-минимум, т.е. борба за съхранение на българската националност във Вардарска и Егейска Македония, за откриване на български учплища, черкви, културни институции, а оттам да се търсят пътища към обединение на разпокъсаните части и т.н.
Точно в този дух са формилирани национално-политическите програми на революционното движение през 1919-1920 г. (159) В една кратка инструкция на ЦК на ВМРО до нелегалните фрупи във Вардарска и Егейска Македония от 1920 г. се определят ясно целите на борбата. Целта на организацията, се казва в инструкцията, е автономия на Македония, независима от балканските държави. За нейното извоюване е необходимо създаването на една тайна, мощна и неуловима за поробителите организация, която в съгласие с всички други поробени от сърби и гърци народности да работи по всички възможни пътища и начини за постигане на горната цел. В инструкцията също се казва, че първостепенна задача на организацията ще бъде да се бори за запазване и равитие на българското национално съзнание в поробеното население, поддържане и засилване на борческия му дух чрез агитация, вестници, брошури, чрез подготвянето му за революционни акции и пр. (160)
Тази програма, формулирана нееднократно в декларации, изложения, директиви и окръжни на организацията до 1924 г., е преутвърдена и прецизирана на конгреса на ВМРО през февруари 1925 г. В приетия устав, който отменя всички дотогавашни устави, се казва, че ВМРО има за цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия (самоуправление) за нея (чл. 1). За постигане на тая цел организацията се стреми да сплоти всички недоволни елементи в Македония (Вардарска и Егейска) без разлика на вяра и народност и да ги подготви за борба срещи общите врагове, сърби и гърци, в името на еднаквите им равни свободи, права и задължения в утрешна свободна Македония. (161) В името на тази програма в началото на 20-те години ВМРО сключва споразумение с Турския революционен комитет в Цариград за общи действия между българи и турци във Вардарска и Егейска Македония. (162). Подобно споразумение ВМРО постига и с Албанската революционна организация в Косово. (163) Установява също активни политически връзки с Хърватската селска партия на Ст. Радич, с Хърватското революционно национално движение и пр. (164) В този период ВМРО организира масова въоръжена четническа борба срещу сръбските и гръцките поробители във Вардарска и Егейска Македония. (165)
Освен ВМРО между двете световни войни съществуват и други организации
на македонските българи, които изработват свои програми и планове за разрешаване
на македонския въпрос. През октомври 1925 г. на базата на Майския манифест,
който предвижда обединение на всички разпокъсани революционни сили, се
създава единна македонска революционна организация, под името ВМРО (обединена),
която включва в себе си всички леви сили на националноосвободителното движение
от легалните и нелегалните организации на македонските българи. Тя си поставя
за задача да извоюва свободна Македония, обособена в самостоятелна политическа
единица, която да влезе като равноправен член в бъдещата Балканска Федерация.
(166) изградена върху общодемократична, интернационална основа, ВМРО (обединена)
води борбата предимно от класови позиции, но чрез своите вестници, брошури
и други пропагандни материали тя страстно разобличава сръбската и гръцката
завоевателна, асимилаторска и изтребителна политика по отношение на българското
население във Вардарска и Егейска Македония през разглеждания период. (167)
Решението на Коминтерна от февруари 1934 г. за създаване на “македонска
нация” от българите в Македония обаче обърква една част от дейците на ВМРО
(обединена). Възприемайки да пропагандират лозунга за несъществуваща “македонска
нация” (което с открита радост се посреща от великосръбската шовинистична
бурзоазия, защото теорията за македонизма е нейно изобретение), те
се отчуждават и губят влиянието си сред българското население във Вардарска
и Егейска Македония. (168)
Подобни са идейно-политическите програми за разрешаване на македонския въпрос и на Македонската федеративна организация. Тя се създава през 1921 г. от по-ляво настроените бившу членове на ВМОРО (главно привърженици на серчани) и издига лозунга за създаване на независима федеративна Македония, в управлението на която да участвуват равноправно всички населяващи я народности. Само така според тях тя ше служи за свързващо звено между балканските държави и за образуване на Балканска федерация. Чрез своите печатни органи федеративната организация воюва за правата на поробеното българско население във Вардарска и Егейска Македония. Една част от нейните дейци обаче стават родоотстъпници и се поставят в пълна услуга на великосръбската политика, (169) поради което до голяма степен тя загубва качеството си на националноосвободителна организация на македонските българи.
Изключително важна роля в националноосвободителното движение играят легалните организации на македонските българи по това време в България, Европа и САЩ. Обединени под ръководството на Националния комитет на македонските благотворителни дружества в София, Македонския научен институт, Илинденската организация, Македонският младежки съюз, Женският македонски съюз, Македонският студентски съюз в Европа със седалище Виена, Македонските политически организации в САЩ и др., възприели главно националния принцип на борбата и политическите програми на ВМРО за автономия и самоправление на Македония чрез своите легални методи на дейност водят енергична борба за запазване на българската национална същност на Вардарска и Егейска Македония и тяхното освобождение от сръбско и гръцко робство. (170)
Макар че различните течения в националноосвободителното движение имат свои виждания относно лозунгите, методите, средствата и целите на борбата, които в някои случаи взаимно се изключват, всички те са единни по въпроса за исканата българска национална свобода. Във всички техни изложения, меморандуми и апели до правителствата на великите сили и на поробителските държави, до ОН и други международни организации без изключение се изтъква, че като първа стъпка за подобряване на положението на българското население във Вардарска и Егейска Македония трябва да се възобновят закритите и забранени български училища, черкви и обществени организации, да се разреши на населението на говори, пее и се моли на своя майчин български език. Така че независимо под каква форма (автономия, независимост или федерация) ще се извоюва свободата на Вардарска и Егейска Македония, за да бъде тя истинска, трябва да носи български национален и културен характер.
За осъществяване на тази национално-политическа задача и особено за проваляне на сръбските училищни и университетски програми за сърбизиране на българската учаща се младеж, през 1922 г. паралелно с ВМРО във Вардарска Македония се създава и тайна младежка революционна организация, наречена ММТРО. Според устава ММТРО си поставя за цел да подпомага ВМРО в борбата й за освобождение на Македония от сръбско и гръцко робство (чл. 1). Да служи за подготовка на нови, интелигентни борчески сили за революционното движение. Член на ММТРО може да бъде всеки студент или ученик от горните класове, който изяви желание да се посвети на делото (чл. 2). Всеки член на ММТРО, се казва в устава, трябва да бъде образец на честност, изпълнителност, скромност и правдолюбие; пиянството и развратът се забраняват най-строго (чл. 13). Идеал на всеки член на ММТРО трябва да бъде да подготви себе си за борец за освобождението на Македония (чл. 14). (172) Още в първите три години, 1922-1925 г., в организационно отношение ММТРО обхваща Вардарска Македония, която е разделена на четири революционни окръга: Скопски, Битолски, Охридски и Щипски. Във всеки от тях се съзадава по една ръководна окръжна петорка, която е задължена да организира всички млади българи, студенти и ученици от горните класове, в своя окръг. Така в началото на 1925 г. във Вардарска Македония са организирани 40 петорки на ММТРО с около 200 души членове или почти всички български младежи, следващи по това време из сръбските университети или в чужбина. (173)
През юни 1927 г. по един заловен списък от сръбските власти ръководните дейци на ММТРО са арестувани и след нечувани жестокости и инквизиции са подведени под съдебна отоговорност. В обвинителния акт, след като се проследява цялостната дейност на младежската организация, са формулирани следните обвинения: от съдържанието на устава на ММТРО, който е бил потвърден от ЦК на ВМРО и носел неговия печат, се разбирало, че младежката организация е секция на ВМРО, че е работила за будене на българската национална съвест, за възпитанието на младежта и народа в български национален дух, както и за отцепването на Вардарска Македония от СХС кралство и обединението й с другите части в една автономна Македония или да я присъединят към България. Двадесет души български студенти са осъдени на този процес на по 15-20 години строг тъмничен затвор с тежки окови. Това са: Димитър Гюзелев от Дойран, Борис Андреев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров и Харалампи Фукаров от Прилеп, Петър Хаджипанзов от Велес, Кирил Вангелов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Кирил Караджов от Щип, Кирил Кузманов от Прилеп, Михаил Чучков от Щип, Георги Хаджиманов от Велес, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Христо Хаджикимов, Славчо Иванов от Щип, Иван Сапунджиев от Скопие, Димитър Нацев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.
Неразкритите членове на организацията правят много промени в своята тактика, методи и прийоми на работа, потъват в дълбока нелегалност и продължават по-нататък своята българска просветна и революционна дейност. Макар повечето от членовете на ММТРО (като студенти и ученици) да са със социалистически и комунистически разбирания, те възприемат идеята за националния принцип на борбата срещу сръбското робство. Това било наложително, според един от ръководителите й, защото сърбите се стремели за използуват левичарството и други сродни политически и национални теории за разхлабване на българското национално съзнание и като мост за проникване чрез тях на сърбизма сред българите във Вардарска Македония. (175)
По същото време във Вардарска Македония (1926 г.) се създава и тайна културно-просветна организация на македонските българки, която взема най-активно участие във всички форми на съпротива на българското население срещу поробителските власти. Нейни създатели са студентките: Донка Наумова, Гена Велева, Стойка Стефанова, Параскева Тошева (сестра на поета Венко Марковски), Славка Кратовалиева, Ленка Панкова и Катя Генова от Скопие, Благойка Манева и Невена Анчева от Щип и др. Според нейния устав македонските българки се организират, за да запазят своята и на децата си българска народност от сърбизиране, погърчване и всяко друго претопяване (чл. 1). Член на организацията може да бъде всяка пълнолетна грамотна българска, която милее за своя род (чл. 2). Във всяко населено място македонските български се организират в седмочленни дружби (чл. 2). Всяко членка на организацията е длъжна да поддържа съзнанието и чувството за принадлежност към българския народ на всяка македонска българка (чл. 11). Да бъде отлична възпитателка на своите и чуждите деца в български национален дух, като държи винаги в къщи да се говори на български език (чл. 12). Да противодействува по всички възможни начини и с всички средства на сърбизирането и погърчването на децата и подсрастващите поколения. Да запознават децата с българското четмо и писмо, като разпространяват тайно букварчета, читанки и подходящи детски книжки. Да разказват на децата народни приказки, да ги учат да пеят български народни и литературни песни и да декламират стихотворения от български поети (чл. 13). Изобщо всяка членка е длъжна да прави всичко за запазването на българската народност във Вардарска и Егейска Македония в условията на робството. (176) Тайната организация на македонските българки с център Скопие създава своя организационня мрежа из цяла Вардарска, а отчасти и в Егейска Македония. И без никога да бъде разкрита, тя изпълнява не само своята начертана в устава й родолюбива програма, но е и в пълна услуга на революционното движение.
Тези две организации (ММТРО и тайната ораганизация на македонските български), създадени специално да изпълняват национално-културната програма на националноосвободителното движение за запазване на българската самобитност, под различни форми продължават своята дейност до освобождението на Вардарска и една част от Егейска Македония през 1941 г. (177)
Важна съставна част от националноосвободителните борби на българите в Македония между двете световни войни е и петиционното движение. На всички между народни форуми, политически, научни, културни и пр. делегации на македонските българи редовно са представяли своите изложения и меморандуми, чрез които осведомяват световното обшествено мнение за положението, борбите и исканията на българите във Вардарска и Егейска Македония. (178) Меморандуми и изложения до правителствата на великите сили и Обществото на народите изпращат не само представители на ВМРО, ВМРО (обединена), управителните тела на бежанските организации в България, САЩ и студентските дружества в чужбина, но и организирани българи, живеещи във Вардарска и Егейска Македония. Прес 1927 г. двама членове на ММТРО Д. Спространов от Охрид и Д. Цветков от Солун връчват в Париж, в бюрото на Френската лига за правата на човека и гражданина едно обширно изложение, в което дават цифрови данни за сръбските и гръцките престъпления над българското население, извършени в периода от 1 януари 1919 г. до 1 януари 1926 г. В изложението се изтъква, че достоверността на посочените факти за хиляди убити, измъчени и ограбени българи и на повече от 180 хиляди прогонени от родните им огнища може да бъде установена на място от една международна анкетна комисия. Накрая от името на българите в Македония се апелира към Френската лига за правата на човека и гражданина да се застъпи чрез Френското правителство и ОН за прилагане поне на малцинствените права, предвидени в договорите за българите със Вардарска и Егейска Македония. (179)
През 1929 г. Д. Шалев от Скопие, Гр. Анастасов от Кавадарци и Д. Илиев от Велес - и тримата юристи и видни общественици в СХС кралство, връчват в Обществото на народите в Женева обширен меморандум от името на българското население в Македония. В него също се изброяват сръбските жестокости, вършени над българското население и се заявява, че сръбското правителство е унищожило в Македония всичко, що може да служи за национално, културно и социално развитие на македонските българи. Те са подложени на системна денационализация и насилствена асимилация. Употребата на майчин български език е напълно забранена, българските имена са променени със сръбски окончания, четенето на български книги и вестници е забранено, а пеенето на български песни се счита за престъпление. Меморандумът завършва с апел към Обществото на народите да се застъпи за правата на българското население в Македония, като се издействува на първо време да бъдат отворени българските училища и черкви, закрити и забранени от сръбските власти. (180)
Меморандум с подобно съдържание от името на българската младеж във Вардарска Македония е връчен в Обществото на народите през декември 1930 г. от Гена Велева от Скопие, една от главните ръководителки на тайната организация на македонските български. Апелирайки към световната обществена съвест за помощ, тя с многобройни и неопровержими факти разобличава сръбската асимилаторска и изтребителна политика по отношение на българското население, като обръща специално внимание, че сръбските власти подлагат на физическо и духовно унищожение българската младеж във Вардарска и Егейска Македония и пр. (181)
Тази форма на борба на националноосвободителното движение има изключително важно значение по това време. Световната общественост и политическа съвест е редовно осведомявана за положението, борбите и неизменните стремежи на българите в Македония към национална свобода и културно развитие.
През 1936 г. сред прогресивната младеж във Вардарска Македония, главно студентските среди, се заражда и оформя т.нар. Македонско народно движение (МАНАПО). То си поставя за цел да се бори за демократични преобразувания и самоопределение на населението във Вардарска Македония в рамките на кралска Югославия. (182) Използувайки общите интереси в борбата срещу великосръбската тирания, към движението се присъединяват и членовете на ММТРО, начело с Д. Гюзелев, Д. Чкатров, Сп. Китанчев и др., които постепенно налагат своето вляние на дейците на МАНАПО да възприемат лозунга за независима Македония извън Югославия. (183) Това е причина ЮКП да се дезинтересува от движението, а сръбската полиция започва преследване и арести на неговите дейци, поради което към 1939 г. неговата дейност почти заглъхва.
Така в навечерието на Втората световна война дейците на ММТРО, включваща основната част от тогавашната българска интелигенция, и тайната организация на македонските българи, проповядващи вече лозунга за независима Македония, като етап за обединение с България, стават главните и признати от населението ръководители на националноосвободителното движение. Изразявайки националните стремежи и политически настроения на цялото българско население във Вардарска Македония, през август 1940 г. те тайно предупреждават българското правителство да не забравя Македония, че сърбите изобщо не са успели и че “Македония не само не е изгубена за българския народ, но обратно, ч нея днес съществува по-здрав български дух, отколкото когато и да е било.” (184)
Само няколко месеца след това, през април 1941 г., когато кралска Югославия се разпадха, всички теории, лозунги и идеи на различните течения в националноосвободителното движение изчезват и остава само един - обединение. (185) Още преди да има български войски във Вардарска Македония, местното население само си създава и организира българско управление под формата на Български национални акционни комитети. (186) Централното ръководство на БНАК в Скопие изпраща меморандум в началото на април 1941 г. до българското правителство и до правителствата на великите сили, в който се изтъква желанието на цялото българско население в Македония да се обедини със своето отечество България. (187)
Тук трябва да изтъкнем, че подобно на българите в Македония между двете световни войни борба за национално съхранение и освобождение водят и легалните и нелегалните организации на българите от Добруджа, Тракия и Западните покрайнини, които също са подложени на насилствена асимилация и изтребление в съответните страни. (188) Създадената през 1920 г. Вътрешна добруджанска революционна организация (ВДРО) издига лозунга и води борба за автономно управление на българите в Добруджа. (189) През 1925 г. от левите сили в движението се създава Добруджанска революционна организация (ДРО), която издига лозунга за независима добруджанска държава. (190) Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО) също издига лозунга и води въоръжена борба за извоюване на автономия на Източна и Западна Тракия. (191) Революционната организация на българите от Западните покрайнини (ЗПРО) се бори с оръжие за автономно управление в своите области. (192) Когато обаче през 1940 г. и 1941 г. става възможно възвръщането на тези области към родината, дейците на посочените освободителни ораганизации застават начело на народното обединение. (193)
Това е ярко и неопровержимо доказателство, че лозунгите за създаване на автономна Добруджа, автономна Тракия, автономна Македония или независима добруджанска, тракийска и македонска държава са лозунги на откъснатите и поробени българи, които предвид невъзможността за обединение хиляди пъти предпочитат каквато и да е форма на свое българско самоуправление, отколкото чуждото национално и икономическо потисничество.
Характерно е също и това, че както през турско време, така и между двете световни войни, всички държави без изключение (в много случаи и самите наши съседи), както и всички учени по света, имащи отношение към Балканите, признават българския характер на населението в посочените области, възприемат и третират ВМРО, ВМРО (обединена), ВДРО, ВТРО, ЗПРО като български националноосвободителни ораганизации, изразяващи мнението, чувствата и интересите на цялото българско население в съответните области. (194)
Най-големите противници на борбите на поробените българи за автономия или обединение си остават тези, които ги потискат. Безброй са жертвите, които българите дават в името на своето самосъхранение и свобода. Само във Вардарска Македония в този период (1918-1941 г.) загиват над 10 хиляди най-будни българи. Над 70 хиляди дейци на освободителното движение минават през мрачните подземия на сръбските затвори, над сто хиляди са прогонение от родните им огнища, цялото българско население е подложено на икономическо ограбване, на душевно и физическо малтретиране. (195) Стремежът и борните за свобода сред поробените българи обаче не спират до освобождението през 1941 г.
[Previous] [Next]
[Autonomy Main Page]
Бележки:
147. Хр. Христов. България и Парижката конференция за мир през 1919. ВИС, 1980, кн. 1, с. 56-74.
148. Македония. Сжорник от ..., Цит. съч., док. No 1, 2, 3, 4 и пр., с. 611-620.
149. Пак там, док. No 5, с. 624-625.
150. Пак там, док. No 6, с. 626-632.
151. Пак там, с. 611-612.
152. Д. х.Димов. Назад към автономията. С., 1919, с. 19-26.
153. Спектатор, Македонската емиграция и българския национален въпрос. С., 1919, с. 7.
154. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен).
155. Пак там.
156. Пак там.
157. Македония. Сборник от ..., Цит. съч., док. No 14, с. 653-656, Катахизис на македонските българи.
158. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен). Материали и документи на ВМРО.
159. Пак там; срв. Македония. Сборник от ..., док. No 17, с. 658-660.
160. Пак там.
161. Пак там. В началото на 30-те (от 1933) години ВМРО започва да издига лозунга за създаване на независима Македония.
162. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен).
163. Пак там.
164. Пак там.
165. Пак там. През 1928 г. във ВМРО настъпва разцепление. След убийството на Ал. П. през същата година неговите привърженици, т.нар. протогеровисти, изоставят лозунга за автономия на Македония и започават да проповядват идеята за югославска федерация с Македония като нейна федерална единица.
166. В. Василев. Майският манифест на ЦК на ВМРО от 1924 г. - Исторически преглед, 1980, с. 39-63.
167. Македония. Сборник, Цит, съч., док. No 47, 48, 49, 50, с. 222, 229 и др.
168. ЦПА, ф. 226 (необработен). Материали на дейци на ВМРО; срв. Д. Добринов. Георги Димитров и Вътрешната македонска революционна организация (обединена) 1925-1936 г. - Исторически преглед, кн. 2, 1982, с. 89-97.
169. Пак там.
170. ЦПА, ф. 226 (необработен), Устави, правилници, меморандуми, петиции и документи на легалните и нелегалните освободителни организации на македонските българи между двете световни войни.
171. Македония. Сборник, Цит. съч. док. No 6, 13, 14, 16, 17, 19, 10, 24, 30, 37, 38, 41, 42, 44, 50, 51, 55, 56, 59, 68, с. 626-773.
172. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен).
173. Пак там.
174. Пак там. Стенографски дневници за Скопския студентски процес, 1927.
175. Пак там; срв. Д. Гюзелев. Жертвите на Скопския студентски процес. Скопие, 1942, с. 80.
176. Пак там; срв. Македония. Сборник, Цит. съч., док. No 37, с. 692-694.
177. Д. Гюзелев. Първите лъчи на свободата. Скопие, 1941, с. 67-70.
178. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен).
179. Пак там; срв. В. Македония, бр. 371, 4 януари 1928 г. Изложението е публикувано в официалния бюлетин на лигата от 25 ноември 1927 г.
180. Петиция до ОН от името на българското население в Македония, Женева, 1931 с. 4-11.
181. ЦПА, ф. 226 (необработен). Материали за ВМРО.
182. К. Пандев, К. Палешутски. Българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес (1878-1941 г.) - Исторически преглед, 1981, кн. 3-4, с. 112.
183. Пак там, срв. ЦПА, ф. 226 (необработен).
184. Македония. Сборник, Цит. съч., док. No 68, с. 772-773.
185. ЦПА, ф. 226 (необработен); срв. Д. Гюзелев. Първите лъчи ..., Цит. съч., с. 3-13.
186. Пак там.
187. Пак там, Спомени на В. Хаджикимов.
188. Г. Генов. Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави). С., 1929, с. 246-264.
189. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен).
190. Пак там; срв. Ив. Георгиев, Г. Ганев. Добруджанското националноосвободително движение в периода 1914-1919 г. - ГСУ, Идеологически катедри, т. 56, 1962, с. 87-166; Развитието на добруджанското националистическо движение през периода 1914-1925 г. - ГСУ, Идеологически катедри, т. 59, 1967, с. 181-259.
191. Ст. Трифонов. Съдбата на българите в Тракия (1919-1925). ИИИ, т. XXV, с. 195-227: Вътрешната тракийска революционна органиация (1920-1926 г.). - ГСУ, Исторически факултет, т. 69.
192. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен).
193. ЦПА, ф. 226 (необработен).
194. ЦПА, ф. Ал. П. (необработен). Материали и документи на ВМРО.
195. Пак там; срв. Веритас. Македония под иго, 1919-1929 г. С., 1931, глава IV, V, VIII, също с. 141-311.