Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879
Дойно Дойнов
 

II. Ръководство и организация на въстанието

2. Ролята и помощта на комитетите “Единство”
 

Главната задача, която си поставили комитетите “Единство”, била да се организира и подпомогне съпротивата на българите от Тракия и Македония срещу решенията на Берлинския конгрес и да се осъществи обединението на българската нация.

Комитетите в Княжеството, както вече бе изтъкнато, насочили усилията си за подпомагане въстанието в Македония, като се заели с енергия и жар да събират помощи и доброволци и да го подпомагат организационно и политически в рамките на своите възможности. [42]

А това го налагал самият момент и потребностите на подетото дело. Още в самото начало до Търновския комитет е изпратено настоятелно искане на въстаническите ръководители за оръжие, помощ и средства. Първият пратеник до въстаниците М. Сарафов донесъл писмо от Нананалл, в което, като се изказвала благодарност на търновци за подетото дело в помощ на въстанието, се изтъквала нуждата от пари и оръжие; същото потвърдили и тримата следващи пратеници - д-р Ст. Антонов, Дж. Момчев и Г. Живков. [43] В този дух пристигали непрекъснато писма от Софийския комитет, от Натанаил и от други дейци и ръководители на въстанието. [44] А те ги пишели на
 

42. Въпреки че ред изследователи са разглеждали в един или друга аспект създаването и ролята на комитетите “Единство”, цялостната им дейност досега не е била обект на отделно проучване. Настоящото изложение също няма претенции за пълнота в това отношение - очевидно, че това ще бъде предмет на бъдещи проучвания и пу бликации.

43. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 40.

44. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 152, с. 249; д. № 154, с. 251. От протокол № 16 от 4 октомври 1878 г. на Търновския комитет научаваме за една телеграма, пристигнала от София. В нея се казва, че въстанието е вече почнало, “хора имало много, но нямало средства”. На 23 октомври се получила телеграма от София, в която се искали 10 хиляди пушки.

До Софийския комитет от първите дни на въстанието достигали исканията на въстаниците, препращани чрез Джумайския комитет. В писмо от 9 октомври, в което известяват за успехите на въстаниците, джумайци пишат: “Минутата е критическа, помощите трябва да пристигнат навреме; следователно постарайте се и употребете сичките си сили да ни доставите нужните потреби от оружия, человеци и патрони” (Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 162, с. 265). Същото те пишат и в писмото си от 11 октомври (пак там, д. № 164, с. 267), което препращат и до Търновския комитет (пак там, д. № 170, с. 272).

127

основата на голямата нужда, която се чувствувала сред самите въстаници, и въз основа на въстаническите искания. Началник-щабът на въстанието Д. Попгеоргиев още в първите си писма от бойното поле до Джумайския комитет молел за пушки, патрони, грижи за ранените, [45] а в следващо писмо настоявал пред К. Босилков: “Моля Be Г-не мой, не губете ни минутите на това критическо време, пишете до всички комитети с нарочний изпратен човек, да изпроводят две-три хиляди пушки и най-малко петдесет товара патрони направо за Джумай.” [46] Подобни всекидневни молби, искания и дори укори се пращали от бойното поле до Джумайския и Софийския комитет, а оттам и до Търновския през цялото време на въстаническите действия.

Крещяща била нуждата, сходни били исканията от София и Джумая, от Кюстендил и Разлог, които достигали до Търновския и други комитети в Северна България.

В какво се изразявали дейността и помощта на комитетите “Единство” за въстанието от 1878-1879 г.?

На първо място, дейността на комитетите “Единство” се насочила към събиране на оръжие и боеприпаси и изпращането им за въстаниците в Македония.

Оръжието винаги е било труден проблем в българското националнореволюционно движение, както и в националните движения и революции на много други страни. След Руско-турската война от 1877-1878 г. се създали малко по-благоприятни условия в това отношение. Там, където се водили бойни действия, българското население по стихиен път се снабдило отчасти с турско оръжие. Русите държали в Княжеството трофейно оръжие, което не можели да използуватза целите на своята армия и при благоприятна обстановка го предавали за нуждите на българската съпротива. Това те извършвали в Източна Румелия, докато за въстаническото движение в Македония поради политическа конюнктура не успели да направят.

Още в първите си заседания Търновският комитет “Единство” взема решение да изпрати Калчо Пасков и Ат. Бендерев да съберат каквото оръжие има в Търновско. В края на септември пратениците отпратили първата пратка от 100 пушки й комитетът се погрижил да наеме и запази оръжието в специален склад в града, преди да го изпрати по предназначение. [47] Числото на пушките, събрани в 11 села на Търновско до 1 октомври, нараснало на 1000, но нямало патрони за тях, та комитетът възложил събирането им на д-р Ст. Антонов, Дж. Момчев и Г. Живков. [48] Освен това взети били мерки за поправка на повреденото оръжие. [49]

В заседание на 11 октомври Търновският комитет взел решение да се пишат писма в Осман пазар и Котел за събиране на патрони, за каквито имало данни, че се намират там, и да се изпратят в Търново, [50] а в следващите си заседания решил чрез Никола Кабакчиев да се пишат за това писма на игумена на Троянския манастир и комитета в Ловеч. [51] Пушки и патрони,
 

45. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 12, с. 22.

46. Пак там, д. № 26, с. 28-29.

47. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 148, с. 244-245.

48. Пак там, д. № 152, с. 249.

49. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 40.

50. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 163, с. 260.

51. Пак там, д. № 176, с. 282.

128

макар и в по-малко количество, се събирали и в други градове и селища - като Лясковец, Горна Оряховица и др. - и се подготвяли за изпращане в София. [52] Със задачата да събира пушки на 23 октомври бил натоварен К. Паница. Той бил кредитиран от комитета, като му се възложило да търси начин да ги купува на по-приемлива цена. [53]

Голямо количество пушки и патрони имало в Габрово. Търновският комитет още в началото на дейността си обърнал внимание на габровци да изпратят оръжие за въстанието в Македония, а и търновски представители на няколко пъти се озовавали в Габрово за тази цел. [54]

В резултат на усилената дейност още от началото на октомври от губернията са изпратени първите пратки оръжие, което продължило и през следващите месеци.

На второ място, усилията на севернобългарските комитети “Единство” били насочени към събиране на доброволци и изпращането им в Македония.

Още от самото начало на въстанието в Княжеството се създало патриотично въодушевление за подпомагане борбата на македонските българи за освобождение. Няколко били основните причини за това - преди всичко българските патриоти смятали започналото движение в Източна Румелия и Македония като пряко продължение на предшествуващата борба и Освобождението. Тази борба за тях е била един патриотичен, отечествен дълг. На второ място, българи от всички краища, включително от Тракия и Македония, са се сражавали заедно в четите и батальоните по време на Сръбско-турската война и особено в Българското опълчение и доброволческите чети по време на Освободителната война. Това традиционно единство в момента става основа на справедливата и освободителна борба на тракийските и македонските българи и движеща сила за осъществяване на общата цел - освобождението и обединението на цялото българско население в единна национална държава.

Отново в тези събития пример на патриотизъм и готовност за борба дават бившите революционери и на първо място запасните български опълченци. В писмо на Дондуков-Корсаков от 16 октомври 1878 г. до Д. Милютин се изтъква: “По време на Сръбската война (сръбско-турската война от 1876 г. - б. м.) значително число от македонските българи заминават в Сърбия и постъпват доброволци в редовете на нейната армия. В миналата кампания {Руско-турската война от 1877-1878 г. - б. м.) тия доброволци на брой около 1000 души постъпиха в редовете на сформираните в началото на войната дружини на Българското опълчение. Като доброволци те бяха освободени след завършване на войната, но само незначителна част от тях се завърна по родните места (в оригинала “на родину” - б. м.), останалите предпочетоха да останат в Северна България и в болшинството си постъпиха на служба в полицейските стражи, като останаха спокойни до подписването на Берлинския договор. Колкото и да се струва странно, но в същност те първи започнаха да заявяват за несправедливостта на решенията на Берлинския конгрес по отношение на Македония, познавайки добре турските порядки в своята родина. На тях им се удаде чрез разказите си дотолкова да
 

52. Освобождение Болгарии от турецкого ига Т. 3. № 176, с. 282.

53. Пак там, д. № 178, с. 284-286.

54. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 154, с. 251; д. № 168, с. 266.

129

възбудят съчувствие към себе си, че почти във всички градове на Северна България започнаха тайно да се организират комитети с цел помощ на македонските жители.” [55] В следващо писмо от 27 октомври до главнокомандуващия ген. Тотлебен Дондуков-Корсаков още по-определено пише: “Доколкото може да се съди по събраните от мен сведения, македонското движение започва да се проявява в края на миналия месец септември и видимо началото е положено от македонците, до това време преживяващи в Северна България. Болшинството от тези последните принадлежали към запасните поборници от бившето българско опълчение.” [56]

Тези, а и още редица други сведения [57] показват, че първите доброволци за въстанието в Македония били бивши участници в Опълчението. Една част от тях били по рождение от Македония, но сред редиците на въстаниците се оказали и бивши опълченци от всички краища на страната. Трудно е да се изброят поименно, а не се знае и точният брой на опълченците - доброволци във въстанието, но достатъчно е да изтъкнем дейността на Гаджал войвода, Щерю Михайлов (Влаха), Баню Маринов, Георги Банков и още мн. др.

Наред с опълченците и много бивши революционери изявили желание да заминат в Македония. Тук между първите били Никола Обретенов, Захари Стоянов, Н. Живков, Райчо Николов и др. [58]

На 21 октомври 1878 г. в заседанието на Търновския комитет старият борец, капитан Райчо Николов, изявил желание да отиде като доброволец и да се бори в редовете на въстаниците в Македония. За тази цел той молел комитетът да се застъпи пред военните власти, за да му издаде разрешение, тъй като той бил все още на руска военна служба. [59] Подобни молби дали и други офицери - българи и руснаци. Търновският комитет избрал специална комисия и отпуснал 200-300 франка за целта. [60] Желанието на Райчо Николов и останалите офицери не се осъществило поради заетата негативна позиция на руските власти за участие на всякакви доброволци от руската армия във въстанието, както и за официалната му подкрепа. [61]

Макар и да не бил допуснат да вземе непосредствено участие във въстанието, Райчо Николов още от преди се заел с отговорната задача да събира доброволци по селищата на окръга. В заседанието си от 16 септември Търновският комитет упълномощил него и Христо Иванов - Големия, “Подвързача” - “да настояват да записват момчета, способни за помощ на македонските ни братя” [62]. Изборът, който паднал върху тях, не бил случаен.
 

55. Муратов. Цит. съч., д. № 41, с. 270.

56. Пак там, д. Nfe 53, с. 281.

57. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 152, с. 249. Само в четата, организирана в София, по свидетелствуване на търновските пратеници имало “около 100 души малко-много въстаници, повече стари опълченци”.

58. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 3, с. 120.

59. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 176, с. 282.

60. Пак там.

61. Пак там, д. N& 171, с. 273. На 17 октомври пристигнала телеграмата на Александър II до главнокомандуващия руската армия на Балканите ген. Е. И. Тотлебен, в която се забранявало да се формират въоръжени въстанически отряди и да се събират средства сред руските офицери и гражданските служители на територията на Княжеството и Източна Румелия за подкрепа на въстанието в Македония. Пред вид на започващата международна кампания на обвинения към Русия за поддръжка на въстанието и дума не могло да става за участие на руски офицери, макар и от български произход.

62. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 41.

130

Райчо Николов не само бил популярен, но изпълнявал подобна мисия през 1877 г. за събиране на опълченци за втората серия на Българското опълчение по този край и имал успех в тази мисия; Христо Иванов - Големия бил сподвижник на Левски и участник във всички революционни събития през 60-те и 70-те години в този край, а по време на войната е и един от главните организатори на доброволческите чети, на разузнаваческата дейност и др. Той е действувал съвместно с четите на дядо Ильо Марков, на Георги Антонов, Георги Пулевски, Григор Огненов и др. [63]

С организаторска задача по събирането на доброволци се наел и Георги Славов, който сам изявил желание да замине за бойното поле. [64]

В резултат на това в Търновския комитет идват групово и поединично доброволци от различни места на губернията, желаещи да участвуват във въстанието - на 23 октомври - 8 души; на 29 октомври - 4 души; на 1 ноември - 8; на 8 ноември - 1 опълченец, на 19 ноември - 5 души, на 22 ноември - 3 души и пр. [65] Те били от различни селища - Търново, Суходол, Елена, Търговище, Казанлък, Клисура, Лясковец, Скопие и Велес - Македония, и др. Комитетът взел решение да се отпуснат пътни пари в размер на 25 франка за всеки един и да се придружат от специален куриер до София. [66] По-големи групи доброволни заминали направо от отделните селища за София - такива тръгнали от Тетевен, Троян, Орхание, (Ботевград), Габрово, Провадия, Видин и още много други градове и села на Княжеството. Така например доброволци от Търново имало още в началото на въстанието - през октомври - 11, от Троянско - 19 с предводител Райо Минков; от Плевенско - 31 човека под предводителството на Михаил Димитров, а по-късно пристигнали от Орханийско 74 души под предводителството на Баньо Маринов, от Търновско пристигнали 16 души доброволци конници под предводителството на Никела Живков, от Габрово - 6 души, от Провадия - 7 души под командата на Киро Меринов, сборна група от 50 души под предводителството на Андрей Ников и др. [67]

Освен това в Търновския комитет пристигнали сведения, че в Тракия има “волници, желающи да отидат на мястото на въстанието, а нямало кой да се грижи за препращането им”, и затова потърсили съдействието на архимандрит Методи Кусев, за да вземе мерки в това отношение. [68]

В резултат на организаторската работа на комитетите в Северна България в средата на октомври към мястото на въстанието потеглили голям брой доброволци. А. Филипов в писмо до Д. Попгеоргиев от 19 октомври, писано в Дупница, пише: “Идват ви на помощ 70 человека от Орханието и Тетевени, които на 16-й того са излезли от София, според както ме е уведомил за това Софийския комитет; от тях 39 са въоръжени, а другите са без
 

63. Българското опълчение. Сборник от документи и материали.[Под ред. на М. Михов. Т. 2, с. 131; Д. Дойнов. Националнореволюционното движение. . ., с. 146-147.

64. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 170, с. 272.

65. Пак там, д. № 178, с. 284; д. № 192, с. 302-303; д. № 204, с. 324; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 41.

66. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 178, с. 284-286.

67. Пак там, д. № 173, с. 276-277; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 15, с. 23; д. № 17, с. 24; д. № 36, с. 33; д. № 39, с. 36; д. № 96, с. 57; д. № 106, с. 60; д. № 114, с. 66; д. № 118, с. 67; д. № 139, с. 77; д. № 147, с. 82; д. № 149, с. 93; д. № 169, с. 87.

68. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 192, с. 302.

131

оръжие.” [69] Освен това от Пловдивско заминали през Дупница за Джумая 38 души. [70]

Заминаването на доброволци от Княжеството, както и от Източна Румелия (главно преминаващи от Цариград - Одрин - Пловдив и емигранти от вътрешността на Македония) не останало скрито за чуждите консули и наблюдатели. [71] Дори Портата се намесила, упражнявайки натиск върху руското правителство да спре доброволческата акция. [72]

Важен момент в дейността на комитетите “Единство” заемал въпросът за събиране на парични помощи за въстанието в Македония. Пари били нужни не само за закупуване на оръжие, но и за храна, облекло, транспорт, медицински грижи за въстаниците.

Ето защо още в заседанието си на 31 август, третото по ред на Търновския комитет, се взело решение “да се отвори подписка на волни помощи от членовете на комитета” [73]. А по-късно комитетските членове решили да се самообложат с определена парична вноска за въстанието. Парични помощи се събирали и сред градското и селското население. [74]

Въз основа на подписката-”волни помощи”и задължителния членски внос Търновският комитет взел решение още на 27 септември, т. е. няколко дни преди обявяване на въстанието в Кресна, да се преведат чрез софийския губернатор Алабин 1000 франка на Мелетий Софийски. Тези средства били нужни на Софийския комитет за организиране четите на Калмиков и Войткеевич, които по това време най-интензивно се готвели да се отправят към Кюстендил и да преминат през границата.

През октомври-ноември Търновският комитет енергично събирал нови средства и търсел възможност за намиране на по-богати благодетели, които да пожертвуват по-големи суми за въстаническото дело. За тази цел комитетът се обърнал със специално писмо до митрополит Панарет Рашеев в Букурещ с молба да се съберат средства и се изпратят направо на Софийския митрополит Мелетий. [75] В случая комитетът изтъквал голямото значение на съпротивата против Берлинския договор и въстанието в Македония за осъществяване на националното единство на българския народ. Той се надявал, че с това ще спечели групировката на “старите” и въобще на състоятелните букурещки българи за делото. По-късно инициативата на Търновския комитет била продължена от Натанаил Охридски. В писма до Евлоги Георгиев и Панарет Рашеев през януари 1879 г. той настоявал да се съберат доброволни
 

69. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 173, с. 276.

70. Пак там.

71. Француски документи . . ., д. № 50, с. 80. “В началото на октомври - пише А. Девлет от София в доклад от 19 ноември 1878 г. - движението на доброволците взе съвсем сериозни размери. Макар че сега се изпращат по-малко групи, но изпра щането продължава по редовен начин, и то не само от София, но и от целия санджак. Полицията неизменно подпомага събирането на доброволци . . .”

Същите данни донася и Боасе от Пловдив. Като съобщава за преминаването на отделни групи той заключава: “Не можах да узная дори и приблизително броя на ония доброволци, които в най-голямо число пътуват нощем. Само денем през тези места минават по стотина доброволци (Француски документи . . ., д. № 57, с. 91).

72. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 168, с. 270.

73. Пак там, д. № 123, с. 213.

74. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с 41.

75. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 177, с. 283-284.

132

помощи и се побърза с изпращането им. [76] В резултат на това Натанаил получил за делото на въстанието 5000 франка от чевеколюбивото настоятелство в Букурещ, 2000 франка лична помощ от страна на Евлоги Георгиев и 150 полуимпериала от Ж. Хаджиянев. [77] Първите 7000 франка били донесени в Търново от специален пратеник - Стефан Берон.

Търновският комитет до средата на ноември успял да събере от волни помощи и вноски от комитетите голямата сума 5000 франка. В заседание на комитета от 22 ноември се взело решение да се предадат на Софийския комитет тези суми чрез комитетския представител Ст. Стамболов. [78]

Средства за въстаническото движение, макар че Търновският комитет позамрял в своята работа и съществуване, били изпращани и в следващия етап. На 5 януари търновци известили Ст. Стамболов в София, че внасят п руската поща на името на митрополит Мелетий 5000 франка, за да се предадат “на касиерина на Централния комитет”. Като обещават да изпратят и други вноски, търновци пишат: “Писали сме и на окружните комитети каквото съберат да го внасят в София. Колкото за другите губернии, то на тях трябва от София да се телеграфира.” [79] На 15 януари тези 5000 франка били вече получени в София. [80] Вноските от Търново продължили и през следващите месеци, макар че били събирани от народните представители и отделни дейци (в архива на БАН в колекцията на Ст. Стамболов се пази един списък на събрани парични помощи за “пострадавшите македонски бежанци”. От него личи, че П. Каравелов, Ст. Берон, В. Диамандиев, Янко Ковачев, К. Цанков, Д. Каранфилович, Д. Греков, К. Поменов, А. Хранов и др. са внесли своята лепта), както и от губернските комитети, селища и т. н.

В писмо, писано на 20 февруари 1878 г., Ст. Стамболов съобщава на Натанаил: “За да Ви се пратят пари, направих нужните разпореждания и вярвам скоро ще получите чрез доктор Мирковича от София. Пари ще ви се изпратят из Видин, Рахова и Русчук до 500-600 полуимпериала; от тук аз ще се старая да Ви пратя с пощата или с полица по телеграфа до 5000 франка, така щото да можете да удовлетворите първите нужди. За това разполагайте наверно с кредит на 1000 франка и недейте остава по тази причина да се парализира работата.” [81]

С оглед голямата нужда от средства за въстаниците и трудностите около тяхното събиране и изпращане между Натанаил и Стамболов били разменени няколко телеграми. На 25 февруари по Грънчаров от Дупница били изпратени 2000 франка, а по пощата - още 3000. [82] Същевременно помощи за въстанието били изпращани и от други градове и места: от Турно Северин - 2209,50 бани [83]; от група емигранти - преселници в Крайова -
 

76. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3659, л. 314; 316-318, 327-328, 388, 390 (преписи от ДБКМ - БИА, II, В. 9288, п. 100, д. 21); Кирил, патриарх българ ски. Съпротивата . . ., с. 223, 224; д. № 101, 151, с. 265.

77. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, л. 316-319. Писмо на Натанаил до П. Рашеев от 4 юли 1879 г.

78. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 204, с. 324.

79. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 16, с. 134; д. № 22, с. 141.

80. Пак там, д. № 67, с. 191.

81. Пак там, д. № 71, с. 195-196.

82. Пак там, д. № 77, с. 204-205; д. № 88, с. 212-213.

83. Пак там, д. № 34, с. 158-160; д. № 36, с. 163.

133

2032 франка; [84] от Калафат - 70 1/2рубли; [85] от Видин - 110 наполеона и 500 сребърни рубли; [86] от Търново чрез софийския губернатор - 330 полуимпериала; [87] Цанков изпратил през май 124 полуимпериала, а Моллов - 22 полуимпериала, [88] от Берковица .- над 14 000 гроша. [89]

На 24 януари 1879 г. Натанаил получил чрез Марин Дринов 221 турски лири и 16 пиастра, а от цариградското руско посолство сума, която по всяка вероятност идвала от руските славянофилски комитети или отделни лица, българи или руси от Русия. [90] Търсейки възможност за събиране на пари Търновският комитет “Единство” подготвил и театрално представление с оглед една част от прихода да бъде заделен за нуждите на въстанието. [91]

Комитетите “Единство” наред с грижата за оръжие и доброволци за въстанието събирали и различни принадлежности - дрехи, обувки и др. - за екипировка на заминаващите доброволци и за въстаниците.

Търновският комитет закупил до края на септември различни вещи за 217 рубли и 27 копейки, [92] а Цанков обещал да подари 3 денка дрехи. [93] От своя страна К. Паница и Т. х. Недялков под формата на търг фактически подарили за нуждите на въстаниците 4700 раници, а сам Паница подарил “разни потреби от военни припаси” [94]. Т. А. Кисимов предоставил два товара патрони от разни системи. [95]

Търновският комитет писал писмо до комитета в с. Драгичево за платно, което смятал също да изпрати за нуждите на въстаниците. [96]

Помощ в тази насока оказали и женските дружества. Особено активни били дружествата в Търново и Севлиево. [97]

Търновският комитет още отначало се убедил, че най-прекият път за препращане на събраните средства, оръжие, боеприпаси, доброволци и др. за въстанието преминава през София и затова всичко било отправяно натам. За това допринася и наличието на дейния по това време Софийски комитет и по-честото присъствие там на Натанаил Охридски. “За сега - пишат търновци в писмо до Панарет Рашеев в Букурещ от 22 октомври 1878 г., - защото Софийският комитет е по-близо до театъра на военните действия, там отправяме нашите помощи, а по-късно, когато се организират добре сичките губернии, тогава ще се состави Централния комитет, в когото ще са представени сичките губернии, които участвуват в това дело - и той ще вземе в ръцете си управлението на сичките дела.” [98]

Оръжието, боеприпасите и другите помощи се изпращали към мястото на въстанието под формата на транспорти, т. е кервани от коли, които по-
 

84. Кирил, патриарх български. Съпротивата..., д. № 90, с. 215.

85. Пак там, д. № 89, с. 214.

86. Пак там, д. № 60, с. 185; д. № 93, с. 216; д. № 308, с. 229.

87. Пак там, д. № 106, с. 227.

88. Пак там, д. № 129, с. 245.

89. Пак там, д. № 143, с. 258-259; д. № 152, с. 266.

90. Пак там, д. № 30, с. 156.

91. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3. д. № 163, 212, с. 266, 373.

92. Пак там, д. № 148, с. 244-245.

93. Пак там, д. № 153, с. 249.

94. Пак там, д. № 163, с. 266.

95. Пак там, д. № 163, с. 266; д. № 176, с. 272.

96. Пак там, д. № 163, с. 266; д. № 176, с. 282.

97. Пак там, д. № 152, с. 249; д. № 178., с. 285; д. № 204, с. 324.

98. Пак там, д. № 177, с. 284.

134

тегляли организирано към София или направо към определените въстанически пунктове - Джумая, Кюстендил и др.

Първият транспорт бил отправен в началото на октомври. Търновският комитет на заседанието от 4 октомври дълго умувал по какъв начин да организира тази специална пратка от оръжие, как да се охранява ти тю иътя, какво ще бъде отношението на руските власти и т. н. Тъй като все още се ширело убеждението, че руското правителство няма да препятствува съпротивата срещу Берлинския договор, решено било да се помоли губернаторът да реквизира коли и по този начин транспортът по-сигурно и без излишни средства да бъде доставен до въстаническите складове, а при отказ комитетът да се наеме изцяло с тази задача. [99]

Едновременно с търновци подготовка за изпращане на транспорти имало и в други градове на губернията. От Севлиево съобщили, че изпращат първия си транспорт за София в началото на октомври, а габровци обещали да сторят това в най-скоро време. [100] Със задачата за подготовка и изпращане на транспорти - общи и самостоятелни, се заели и комитетите в Лясковец, Горна Оряховица, Долна Оряховица, с. Иванча, Севлиево, Плевен и др. [101]

С първите транспорти заминали специални пратеници на Търновския комитет, които не само съпровождали товарите, но плащали необходимите разноски за ханове, квартири, храна за коларите и добитъка и др. [102]

До 20 октомври заминали първите транспорти от Търново и други градове. В писмо до Панарет Рашеев от 22 октомври търновци пишат, че са изпратили 30 коли с оръжие и боеприпаси, а транспорти са изпратени и от други градове. [103]

След като организирал първите пратки, на заседание от 21 октомври 1878 г. Търновският комитет взел решение да подготви втори транспорт, [104] а на 8 ноември - и трети [105].

Към първоначално организираните кервани-транспорти от отделните селища се присъединявали коли със събраното оръжие и боеприпаси и по този начин се формирали по-големи транспорти. Така на 17 октомври Софийският комитет получил телеграма от Търново, че в София ще пристигнат 60 коли. По пътя те се увеличили с още 30 и трябвало веднага да се препратят към мястото на въстанието. [106]

Комитетите по места се грижели за доставката на транспортите по предназначение, за получаване на съответни квитанции, за да не се вършат злоупотреби. Габровци, които изпратили транспорта, с оглед да проверят дали са попаднали на предназначението си упълномощили Ст. Стамболов “ако негде намери тия транспорти да стоят да се постарай да ги изпрати чак до мястото и да получи квитанция за предаването” [107].

Транспортите пристигали в София или пък направо по околни пътища се отправяли за въстаническите пунктове.
 

99. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 154, с. 251.

100. Пак там, Т. 3, д. № 163, с. 266.

101. Пак там, д. № 76, с. 282.

102. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 41.

103. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 177, с. 284.

104. Пак там, д. № 176, с. 281.

105. Пак там, д. № 192, с. 302.

106. Пак там, д. № 173, с. 276-277.

107. Кирил, патриарх български. Съпротивата..., д. № 5, с. 122-123.

135

Без да може да се очертаят ролята и дейността на всички комитети в събирането и изпращането на помощи за въстанието, ще проследим само дейността на отделни комитети, която разкрива онова, което се е вършило навсякъде.

Освен Търновския комитет, който събрал една значителна сума, в края на септември в Горна Оряховица се състояло учредително събрание, на което присъствували от името на Търновския комитет архимандрит Стефан и секретарят Д. П. Иванов. Още на това заседание горнооряховските жители събрали 6800 гроша “волна помощ”. [108] В Габрово на учредително събрание събрали около 100 рубли, но обещали да съберат 1000-1500 пушки. [109]

Енергична дейност развили и съседните на Търново селища Лясковец и Горна Оряховица. Те успели да съберат по 100 полуимпериала и обещали да изпратят във втория транспорт, организиран в Търновския комитет за изпращане в София, 30 пушки, снабдени със 150 патрона. [110] Макар и твърде късно, през януари берковци изпратили чрез Мелетий Софийски над 4000 гроша, а на 10 юни - 9337 гроша. [111] В писмо от 25 юли 1879 г. членовете на комитета “Единство” в Берковица, пишат: “Да се знае и нашия град с оружието колко е пренесъл в жертва на олтара, но ще ви забележиме и това, щото, ако би въстанието да се удушило в Македония, а то нашите пари да ги употребите пак по училищата в Македония, защото ся събрани за една и съща цел, т. е. сичко за Македония.” [112]

Подобна дейност развили и комитетите в Русе, Плевен, Враца, Свищов, Видин и още мн. др. [113]

В своята дейност Търновският комитет първоначално не срещнал противодействие от страна на руските власти от Временното руско управление. Какта навсякъде, така и в цяла Северна България то официално не подкрепяло акцията на комитетите, но и не пречело за събирането на доброволци, оръжие, пускането на подписки, събирането на населението на митинги (в Ловеч например), на тържествени църковни служби.

Първите усложнения дошли с опита да се изпратят Райчо Николов и други офицери в помощ на въстанието, на което последвал твърд отказ. В началото на ноември кметът и жандармът в с. Паскалевец въз основа на новите наредби попречили на организатора на Търновския комитет Корфунозов да извърши работата си по съставяне на местен комитет, по събиране на оръжие и доброволци. [114] В началото на декември обаче търновският губернатор поискал писмено от председателя на Търновския комитет архимандрит Стефан списъка на членовете, книгата за постъпления на помощи и списъка на комитетите в губернията. Пред вид приетата форма на благотворително дружество комитетът решил да се дадат сведения за членовете и помощите, но да не се съобщава списъкът на местните комитети с оглед да не бъдат поставени под забрана. [115]
 

108. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 148, с. 245.

109. Пак там, д. № 154, с. 251.

110. Пак там, д. № 176, с. 282.

111. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 143, с. 258-259.

112. Пак там, д. № 152, с. 266.

113. Пак там, с. 37-39. Авторът дава по-пълни данни за основаването и дейността на Свищовския комитет, както и за личното участие на известния възрожденски художник Николай Павлович.

114. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 192, с. 302-363.

115. Пак там, д. № 212, с. 337.

136

Но въпреки, че формално продължили да съществуват, след 10 януари Търновският комитет “Единство”, както и някои други комитети в Северна България поради взетите мерки от руските власти не водели вече такава активна работа по подпомагане на въстаническото движение в Македония. [116]

Заслужава да се проследи конкретната дейност на Софийския комитет във връзка с развоя на въстаническото движение в Македония, въпреки че голяма част от въпроса за мястото му в общото развитие на въстанието, както и вредните последици от опитите на отделни негови членове за груба намеса в работата на въстаническото ръководство е вече разгледана.

Софийският комитет възникнал още през пролетта на 1878 г. по инициатива на Марин Дринов като благотворително дружество за подпомагане на болните и ранените войници. [117] През следващия период той станал обединителен център на една многобройна и дейна македонска емиграция. [118] Оттук възникнала инициативата да се подаде изложение до заседаващия все още Берлински конгрес и до Александър II, в която се настоявало за освобождаването на Македония и включването й в пределите на българската държава. [119]

В края на лятото и началото на есента след пристигането на Натанаил Охридски София станала център на подготвящата се въоръжена акция по границата и в Македония.

Преустроен като благотворителен комитет “Единство” [120], след избухването на въстанието Софийският комитет става средище и отправен пункт на доброволци, храни, боеприпаси, оръжие и лр. Така например през София още на 14 октомври били изпратени 86 пушки, 22 сандъка патрони и 1500 гроша; [121] на 20 октомври - 36 сандъка патрони и 128 пушки; [122] на 22 октомври - 6 коли, натоварени с 297 пушки, патрони, щикове, цървули; [123] на 25 октомври - чрез Сотир Стоименов били предадени за Джумайския комитет още 5000 гроша [124]. Следователно още през октомври Софийският комитет, макар и в скромни размери, подпомагал
 

116. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, с. 338. Твърдението, че Търновският комитет напълно прекратил от 10 декември 1879 г. своята дейност като организация, не може да се приеме. И след тази дата той кореспондира с комитети и отделни дейци, подготвя общо събрание и пр. Това свидетелствува, че той е продължавал да съществува, но дейността му във връзка с въстанието вече значително намаляла.

117. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 1, д. № 57, с. 106-107; д. № 152, с. 248.

118. ЦДИА, ф. 1318, on. 1, а. е. 3663, л. 2-6. Доклад на фон Цвидинек до Андраши от 1 януари 1879 г. - София. Австрийският консул донася, че през август и септември в София били провеждани няколко съвещания, включително и с Алабин и ген. Майндорф. Според консула София била център и ръководител на въстаниче ското движение в Македония.

119. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3662, л. 244. Свидетелство, издадено на В. Диамандиев от Натанаил Охридски на 15 октомври 1893.

120. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 152, с. 248-260. Търновските делегати изрично отбелязват, че в “София намерили местното население много хладнокръвно към подобни идеи (т. е. за организиране на комитет и въстание - б. м.), но, напротив, в София имало вече един център от интелигенти българи, събрани от разни места” (к. м.). Те именно стояли в основата на предишния благотворителен комитет и сега прегърнали и приели идеята за създаване на комитет “Единство”.

121. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 36, с. 33-34.

122. Пак там, д. № 64-58, с. 40-42.

123. Пак там, д. № 67, с. 45-46.

124. Пак там, д. № 76, с. 50.

137

въстаниците в Джумайско и Разложко. Подобни помощи се пращали и за Кюстендил, въоръжавали се доброволци и се организирали чети в София.

През следващите месеци ноември-декември чрез София се отправяли коли с оръжие, патрони, доброволци, шинели, паласки, чанти, фанели, мушами, дрехи, обуща, топове американ и др. [125] Мнозинството от тези помощи идвали от комитетите в Княжеството, но и Софийският комитет извършвал усилена дейност в това направление. В докладите на А. Девлет до А. Фурние - френския посланик в Цариград - от 8 и 12 ноември 1878 г. от София се изтъква, че владиката в София купувал оръжие за българските доброволци, а “поп Тодор, председател на тайния комитет, формиран за тази цел, не престава заедно с няколко доверени хора да обикаля всички села на архиепископията, откъдето взимал пари, с които миналата сряда митрополита купил 350 пушки, с които въоръжил нови доброволци” [126]. В следващите си доклади Девлет, а също така и Фурние съобщават за дейността на В. Диамандиев, за емисарите на Софийския комитет - Баркалов и Зографски, които обикаляли санджака, събирали доброволци, оръжие и пари, за изпращане на болни въстаници на лечение в града и пр. [127]

Подобни данни се съдържат в докладите и на останалите консули в София. Макар и в някои случаи преувеличени, а в други и неверни, тези рапорти разкриват преди всичко атмосферата, която е царила сред дейците на Софийския комитет и показват ежедневните им усилия за подпомагане на въстаническото дело.

Не по-малко напрегната била всекидневната работа на Джумайския благотворителен комитет. От деня на неговото създаване (3 октомври) до месец декември в този комитет се стичали всички искания за оръжие и помощи, средства и доброволци, за дрехи и обуща, за мастило и книжа от страна на щаба, четоводците и доброволците. Той бил в непосредствена близост до въстаническия боен театър и посредник на всички нареждания и искания на Софийския комитет до въстаниците и обратно. Поради това той е неотделим от прякото развитие на бойните действия в Джумайско и Разложко и неговият дял в постигнатите успехи е безспорен. [128]

Кюстендилският комитет бил по-неактивен по време на въстаническите действия през октомври-декември [129], но от началото на 1879 г. с оглед подготовка на четите и въстаническото движение през с. г. във вътрешността на Македония се активизирал. В Кюстендил фактически се установил Централният комитет в лицето на Натанаил Охридски, Ст. Стамболов и Н. Обретенов. Оттук се поддържали и най-преки връзки със създаденото “Привременно Военно Управление на Македония”. През зимата и пролет-
 

125. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 94, с. 57; д. № 110, с. 63; д. № 114, д. 65; д. № 118; с. 67-68; д. № 146, с. 81; д. № 147, с. 82; д. № 159, с. 88; д. № 171, с. 94; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 27, с. 150-151.

126. Француски документи . . ., с. 63, 76.

127. Пак там, д. № 50, с. 79-82; д. № 70, с. 113.

128. Ст. Цветански. Ролята на комитетите “Единство” в Горна Джумая и Кюстендил за подготовката и провеждането на Кресненско-Разложкото въстание. - В: Кресненско-Разложко въстание. 1878 . . ., с. 93-101; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., с. 1-112. В документите, публикувани от двамата автори, се съдържат обилни данни за дейността на Горноджумайския комитет.

129. Ст. Цветански. Цит. съч., с. 97; Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 9, с. 127 (Писмо на К. Дръндар, касиер на Кюстендилския комитет, до Натанаил. От него се вижда плачевното състояние, в което изпаднал по това време комитетът).

138

та на 1879 г. Кюстендил станал и изходен пункт за действията на четите през пролетта в Македония. В града била открита и специална въстаническа болница. [130]

Благотворителен комитет “Единство” бил създаден и в гр. Дупница (Станке Димитров) начело с Н. П. Иванов и секретар Панов. Дупнишкият комитет поел върху себе си отговорна задача - да приема и препраща от София за Джумая към въстаническия боен театър всички транспорти, доброволци, пратеници и дейци, които сновели между тези селища и района.

Оттук за София се препращали и тежко ранените въстаници, които получавали необходимата помощ в Дупница. Но освен тази всекидневна дейност Дупнишкият комитет сам събирал доброволци, тютюн и патрони и ги изпращал за нуждите на въстаниците. [131] В резултат на тази оживена работа и без широка обществена и материална подкрепа през ноември комитетските ръководители “влезли до ушите в дълг” [132].

Освен в Дупница комитет бил създаден и в Радомир, който изпратил за въстаническите нужди през ноември 10 полуимпериала (1100 гроша), 18 пушки и патрони, събрани и закупени от местното население. [133] Ползотворна дейност, особено по прехвърлянето на доброволци от Южна България за Джумайско и Кюстендилско, развил и Самоковският комитет. [134]

Успоредно с дейността на комитетите “Единство” в Княжеството се създала и мрежа от комитети в Източна Румелия с център Пловдив. Но ако първите действували за подпомагане и поддържане на въстаническото движение в Македония, в Източна Румелия изникнали специфични задачи, които изцяло били поети от тракийските комитети. На първо място, това била борбата срещу т. нар. “Родопско въстание”, водена от прославения капитан Петко Киряков. На второ място, възникнал въпросът за запазване на част от територията на Източна Румелия от опитите за насилственото й откъсване и възвръщане към Турция и, на трето, да не се допуснат турски гарнизони на Балкана, да се запази българският характер на областта. [135] Тракийските българи, макар и разделени на две партии - умерени и крайни, с многообразната си дейност и съпротивителна борба, макар да не успяват в стремежа си за създаване на единна българска държава на този етап в крайна сметка извоюват такива права и свободи за областта, които довеждат по-късно до историческия акт на Съединението. [136]
 

130. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 18, с. 203-204; д. № 20, с. 206. д. № 21, с. 212-217.

131. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 27, с. 29; д. № 46, с. 37; д. № 57, с. 41.

132. Пак там, д. № 96, с. 57.

133. Пак там, д. № 45, с. 37.

134. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 10, с. 128; д. № 20, с. 138-140.

135. Г. Д. Тодоров. Временното . . ., с. 245-406.

136. Г. Д. Тодоров. Цит.съч., с. 318-406; Д. Милютин. Дневник. Т. 3, с. 126. На 23 март 1879 г. Д. Милютин характеризира най-точно ролята на източнорумелниската съпротива за крайния успех и запазването на българския характер на областта. По повод различните предложения за смесена окупация ген. Тотлебен се изказал по следния начин, което Милютин напълно споделя: “Това свое мнение - пише Милютин - той обосновава с факта, че румелийските българи толкова са се оперили, че турците не ще посмеят вече да влязат в Източна Румелия. По мнението на Тотлебен Турция е пред пълно разпадане: българите са въоръжени и готови за борба така, че а случай на навлизане в Източна Румелия ще срещнат упорити съпротива.”

139

Независимо от големите задачи, които стояли пред самите тях, комитетите в Източна Румелия оказали съдействие и помощ и на въстаническото движение в Македония. [137]

Пловдивският комитет възникнал още на 16 август 1878 г., а след това се преустроил в благотворителен комитет “Единство” [138]. Главна фигура в комитета бил бившият революционер Д. Н. Матевски, който в тези години посветил изцяло живота и дейността си на борбата за общобългарското единство. Наред със задачите по източнорумелийската съпротива той отделял внимание и на въпросите за взаимовръзката и взаимопомощта между двете движения - тракийското и македонското. В негови бележки за участието му в революционните борби се казва: “Той (Матевски - б. м.) правеше споразумение с Търновския комитет и работеше заедно с него и със Софийския комитет за поддържане на въстанието в Македония. Той препраща всички доброволци-македонци на чети, които идваха от Солун и Цариград за Македония; той ги снабдяваше със средства и им доставяше и дрехи. Той имаше тогава сношение с Одрин, София и Кюстендил и с Джумая.” [139]

В действителност една от най-големите акции на Пловдивския, Пазарджишкия и другите комитети в Източна Румелия се свеждала до организиране и препращане на доброволци и чети, пристигащи от Македония за центровете на въстаническото движение в Горна Джумая и Кюстендил.

Изпращането на подобни чети и доброволци започнало през октомври, като до края на ноември тяхното число било 99 души, [140] а на 10 декември била изпратена още една чета от 30 души [141]. По същото време - на 22 октомври - от Пазарджик била изпратена чета от 65 души. Последвали я и други. [142] Изпращането на чети и доброволци продължило и в следващия период. Голяма част от тези доброволци били от Македония, преминали през Цариград, за да се озоват във въстаническите огнища, но други били от Тракия. Освен голямата чета, която повел бившият участник от Априлското въстание Ив. Парпулов - Орчо войвода, - предимно от доброволци от Панагюрския край, в тези чети участвували и доброволци от Копривщица, Панагюрище, Калофер и др. [143]

Доброволците били снабдявани от Пловдивския и Пазарджишкия комитет с пътни пари, а понякога и с оръжие. [144] Същевременно комитетите
 

137. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 42-57; Г. Д. Тодоров. Цит. съч.; Н. Маджаров. Източна Румелия. С., 1925; М. Стоянов. Изработване на Органическия устав на Източна Румелия. - Ист. пр., 1955, кн. 2; Ан. Пантев. Англия срещу Русия на Балканите. 1879-1894. С., 1972; С. Пенков. Борбата на българския народ против Берлинския договор и международното право. 1878-1884. С., 1968; М. Манолова. Русия и конституционното право на Източна Румелия. С., 1976. В нашето изложение предаваме само някои от основните моменти по съгласуването на източнорумелийската съпротива с въстаническите движения в Македония.

138. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., c. 42 и сл.; Ив. Антонов. Съединението. Пловдив, 1929, с. 6-7.

139. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3667, л. 11.

140. Г. Кацаров, Ив. Кепов, Цит. съч., д. № 32, с. 31; д. № 38, с. 34-35; д. № 145, с. 80-81; д. № 158, с. 86-88.

141. Пак там, д. № 160, с. 88-89.

142. Пак там, д. № 102, с. 59; д. № 140, с. 77; д. № 141, с. 77-78.

143. Пак там, д. № 158, с. 86-88; д. № 160, с. 87-89.

144. Пак там, д. № 141, с. 77.

140

извършвали и агитационна дейност по записване на доброволци както за източнорумелийската съпротива, така също и за Македония. А. Боасе, вицеконсул на Франция в Пловдив, в доклад до А. Фурние от 10 декември 1878 г., като обвинява руските власти в търпимост и съучастничество с българското движение, пише: “От започването на въстанието (в Македония - б. м.) досега постоянно се допуска свободен превоз на оръжие и муниции. Също така се одобрява и събирането на доброволци. Съвсем неотдавна в Косел, близо до Папазли, един бивш подофицер от българската жандармерия Стоян явно е извършвал рекрутиране на многобройни доброволци.” [145] За подобни действия се говори и в доклади на други чужди представители в Пловдив. [146]

Едновременно с тази дейност Пловдивският комитет създал и организационни връзки с Търновския, Софийския, Самоковския и други комитети с намерение да се съгласуват двете движения. На 18 ноември архимандрит Методи Кусев изпратил Коста Сарафов с писмо до К. Босилков в Горна Джумая, в което изтъква: “Господин К. Сарафов, приносящия настоящото ми, родом българин от Неврокопско, познат и тесен мой познат, изпраща ся от страна на тукашните благотворителни комитети да обходи граничните места, да изучи състоянието на работи(те) и да ни дава потребните според дадените му инструкции.” [147] В по-нататъшната си дейност К. Сарафов не само осведомявал Пловдивския комитет за състоянието на въстаническото движение, но настоявал за помощи и подкрепа, а по-късно сам дейно се заел с организаторска работа по въстанието. [148]

Една от най-съществените задачи, която Пловдивският и Пазарджишкият комитет, съгласувано с ръководителите на въстанието в Македония, следвало да решат, била подготовката на голяма чета, която да действува през Чепино и Разлог, за да отвлече вниманието на турските сили. За организирането на тази чета били хвърлени много усилия. Голяма дейност за това развил и сопотчанецът Н. Слепов, но идеята не могла да си осъществи. [149]

Тракийските комитети се били ангажирали и с предоставянето на парични помощи и оръжие за въстанието в Македония. Драган Цанков като представител в Търново, но все още председател на Централния тракийски комитет, под давление на Стамболов наредил - “тук се видя за необхо-
 

145. Француски документи . . ., д. № 56, с. 90.

146. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 46. Английският вицеконсул в Пловдив Калверт в телеграма от 29 октомври 1879 г. до английския посланик сър Хенри Лайрд в Цариград донася: “Един митинг, посетен от 2000 души българи, току-що се състоял под председателството на българския владика. Последният държал реч и настоявал, щото всичките истински българи да противо действуват със сила, ако е необходимо, срещу възобновяването на турското управление и да допринесат с всички възможни средства за освобождаването на братята в Македония, където било вече вдигнато въстанието. Към края на митинга била избрана комисия, която да събира и изпраща помощи на македонските въстаници; доброволци, оръжие, пари и пр. Друга комисия също била избрана, която да събира и изпраща припаси на разбойническия шеф Петко, за чието движение нищо не се чува напоследък.”

147. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 137, с. 76.

148. Пак там, д. № 157-158, с. 86-87. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 39, с. 168; д. № 42, с. 170; д. № 56, с. 181; Д. № 80, с. 93; д. № 149, с. 263.

149. Пак там, д. № 158, с. 66; д. № 20, с. 138; д. № 25, с. 147.

141

димо част по-скоро да се изпратят из Тракия до председателя на Централния македонски комитет охридски митрополит Натанаил следните неща:

1-о Заетите от Габрово 400 пушки наедно с 50 000 куршуми и

2-о Засега поне 1000 пушки, заедно с нужните за тях патрони, от тия, които ние получихме от своите приятели.” [150]

Наистина мерки за изпращане на оръжие били взети, но обстановката в Източна Румелия не спомогнала за осъществяване на такова голямо дело - препращането на голямо количество оръжие от складовете, което руските власти оставили на източнорумелийските стражи и гимнастически дружества. В този смисъл било писмото на поп Георги Тилев от 21 март 1879 г. от името на Централния комитет на Южна България до Натанаил Охридски. “Усилването на въстанието в Македония съставлява постоянната ни грижа и ний правим постъпки, дето трябва, за отпущането и изпращането в Македония на едно по-значително количество пушки нова система. Не смеем да Ви уверим още в сполуката на постъпките ни. Щом се даде разрешение, ще Ви съобщим телеграфически.” [151] Поп Георги Тилев настоявал за отпускането на въпросното оръжие пред Скобелев [152] и други лица, но не успял да постигне успех. [153]

В още една съвместна акция се увлекли източнорумелийци и ръководителите на въстаническото движение в Македония: да посрещнат и разговарят с популярния ген. М. Г. Черняев, който по това време се е намирал в Княжеството и през София заминал за Пловдив. Но много скоро и тази надежда пропаднала - по висше нареждане ген. Черняев е екстерниран от Източна Румелия. [154]

Събитията в Източна Румелия през април-май се развили неочаквано добре и били приемливи за българите в областта. Това спряло изпълнението на замислените общи съпротивителни действия. Без съмнение това оказало влияние не само върху настроенията на ръководителите на въстаническото движение в Македония, но и върху цялото движение. [155]

Наред с относително енергичната и ползотворна работа на комитетите “Единство” за материалното подпомагане на въстаническото движение в Македония, за неговото укрепване и разширяване през този период те имали и определена политическа платформа, която съвпадала с намеренията, целите и задачите, както на македонското, така и на тракийското съпротивително движение.

Основен документ в това отношение е прокламацията “Какво трябва да се прави?”.

Какъв е поводът и кой е авторът на тази прокламация?

Още от момента на своето създаване комитетите “Единство” си поставили за главна цел осъществяването на българското единство и заработили
 

150. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 68, с. 192.

151. Пак там, д. № 95, с. 218.

152. Пак там, д. № 96, с. 219.

153. Пак там, д. № 131, с. 246-250.

154. Пак там, д. № 79, с. 46; д. № 96, с. 219. Идването на Черняев в България било следено с внимание от чуждите консули. А Палгрейф донесъл до Солзбъри от 4 март 1879 г., че Черняев е бил на 12-13 март в София. В същия доклад английският консул не скрива, че руските власти следели генерала по целия път от Ниш до Пловдив и го екстернирали през Цариград и Одеса за Петербург. (АИИ - БАН, арх. кол. 4, оп. 1, а. е. 34, л. 174-177; а. е. 35, л. 178-180).

155. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 17, с. 202.

142

за неговото реализиране. Усилията им през септември-декември се съсредоточили към подготвяне на въоръжената съпротива на българите в Македония, към насърчаване и морална подкрепа на тракийските българи.

През декември наред с въоръжената борба срещу Берлинския договор изникнал и един чисто политически въпрос. Той имал първостепенно значение за бъдещето на българския народ и до голяма степен предопределил следващата дейност на комитетите.

Този въпрос се отнасял до свикването и работата на бъдещото Учредително събрание в Търново.

Българската общественост била осведомена за това както от постановленията на Берлинския договор, така и от конкретната работа на Съвета на руския императорски комисар в България. Нещо повече, през септември-октомври редица видни дейци по молба на съвета дали своето мнение и предложения за характера на бъдещата българска конституция. [156]

Наред с този въпрос българската общественост се вълнувала от представителността на Учредителното събрание. Съгласно Берлинския договор в него следвало да заседават единствено представители от Княжеството и да се изработи Конституция за Княжество България. Но това означавало да се признае и узакони разделението на българската нация, да се изоставят останалите български области, които до този момент страдали и се борили в единен фронт срещу османското робство.

Комитетите “Единство”, чиято главна цел била борбата за единство на българския народ, застанали на позицията, че Учредителното събрание в Търново следва да бъде общобългарско по своята представителност и да изработи конституция за цяла България, а не само за Княжеството. В това те виждали продължение на започналата въоръжена борба и същевременно акт за солидарност със своите братя от Тракия и Македония.

Нужно било цялото българско общество да се спечели за тази кауза и при това по един революционен път, още повече, че тази позиция не съвпадала с възприетата под натиска на Великите сили руска официална линия. [157]

Тази задача следвало да изпълни прокламацията “Какво трябва да се прави?”.

Автор на тази прокламация по всяка вероятност бил Ст. Стамболов, а времето на нейното изготвяне - средата на декември 1878 г. Както вече се посочи, Ст. Стамболов като губернски представител на Централния комитет се озовал в края на ноември в София, а след това обходил въстаническите райони. [158]
 

156. Г. Д. Тодоров. Цит. съч., с. 191-199.

157. Н. Р. Овсянный. Русское управление в Болгарии. 1877-1878 - 79. Т. 1-3. СПб., 1906-1907; Освобождение Болгарии от турецкого ига. М., 1963; И. В. Козьменко. Петербургски проект Тырновской конституции. - Исторически архив, 1949, вып. IV; Г. Д. Тодоров. Временното руско управление . . ., с. 205-244; С. Радев. Строители на съвременна България. Т. 1. С., 1973, с. 25-99. За подготовката и работата на Учредителното събрание в Търново през 1879 г., за официалната руска позиция, за ролята на европейските сили и др. се създаде значителна литература и за това тук само отбелязваме някои от най-важните съчинения, които имат отношение към засегнатите въпроси.

158. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 212, с. 337; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 13, с. 131; д. № 14, с. 132-133; П. Крусев. Цит. съч.

143

По настояване на Търновския комитет “Единство” Стамболов и Натанаил Охридски в същия период следвало да се свържат и със създадения, в Пловдив комитет “Единство”, за да се съгласуват общите действия по съпротивата, да се основе проектираният Централен комитет. [159]

Въз основа на всичко това Стамболов в съгласие с Натанаил Охридски и други дейци в София и Пловдив е изработил прокламацията, която изпраща за съгласуване в Търновския комитет, за да бъде отпечатана и разпространена. Основание за това ни дава писмото на Д. П. Иванов от 22 декември 1878 г. от Търново до Ст. Стамболов в София, в което се казва: “Писмата из София получихме. Както ти бях писал и по-напред се пропагандира относително, за да се протестира по време на Народното събрание в Търново. Писаха се с време писма и сега последното направих някои изменения на писмото ти - “какво трябва да се прави” - и го пратих на в. “Българин” да се печата, тъй щото да може да се прочита навред, иначе не може и да стане. Но какво ще правят представителите, това вече е въпрос и от сега не може да се знай. При всичко това и ние тук уж работиме.” [160] От това писмо става ясно, че Стамболов е изпратил въпросното писмо-прокламация, което Д. П. Иванов поправил и изпратил за отпечатване във в. “Българин”. [161] От друга страна, се вижда, че както Стамболов и Натанаил, така и дейците от търновските комитети “Единство” имат общи схващания за позицията, която следва да заемат в бъдещото Учредително събрание по въпросите за общобългарското единство.

Какви са главните моменти в прокламацията?

В Уводната част се изтъква, че в тежката робска участ въпреки притесненията българският народ се е запазил единствено “защото е намирал яка подпорка в своето единство”, и изхождайки от това, е спечелил в борбата за църковна независимост. “Секи знае - изтъква се в прокламацията, - “че българите се отрекоха категорически да приемат черковната екзархия само за Придунавска България, но и като постоянствуваха в своята борба с фанариотите, успяха да добият Екзархия за цяла България.” И затова “секи български патриотин, който проумява интересите на народа си, длъжен е неуморно и самоотвержено да работи за достигането на нашето политическо единство”.

По-нататък се изтъква голямата роля на Русия и руския народ за българското освобождение, а несправедливите решения на Берлинския конгрес се тълкуват като плод на заклетите славянски врагове. Посочват се енергичната борба и протестите на българите срещу него. “Първо дело против несправедливия български трактат беше македонското въстание, на помощ на което се притече целия български народ. Това востание, както ви е известно, направи и продължава да прави доста голямо смущение и замешател-
 

159. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 13, с. 131.

160. Пак там, д. № 15, с. 133-134.

161. Прокламацията се пази понастоящем в литографиран вид в ДБКМ - БИА, ф. 11, д. 27, л. 22, а също и в АВПР, гл. А. V. А2, д. 913, ч. 2, л. 716. Отпечатана е и в Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, с. 393, 395, приложение към д. № 248.

От изложеното стават ясни авторството и времето на изготвянето на прокламацията. Затова не може да се приеме мнението на съставителите на сборника, че тя е издадена по инициатива на Пловдивския комитет “Единство” с оглед предстоящото откриване на Учредителното събрание в Търново (пак там, с. 395, заб. 3 към приложението).

144

ства между европейските господарства, защото доказа неприложимостта и несъстоятелността на Берлинския мирен договор. Днес обаче против Берлинския трактат трябва да се направят още и други заявления, които да докажат на цяла Европа, че не е така лесно да осъжда на смърт един млад и пълен с жизнени сили народ, който никога самоволно няма да вовре главата си пак под турското иго.”

Първата задача, която стояла пред българските патриоти в момента, според прокламацията била: когато се съберат делегатите в Търново, “да заявят ясно и точно, че те не са упълномощени от своите избиратели да приглеждат и удобряват какъв да е устав за Берлинска България, но за цяла България и че ако нямат в Народното събрание представители от Тракия и Македония, то те сами нищо друго не могат да работят”. След като заявят горното, народните представители следвало да се разотидат, като “нямат право да разглеждат и одобряват никакъв Органически устав, а също и да избират княз, ако тамо няма представители от Тракия и Македония според Сан-Стефанския мирен договор”.

В прокламацията се изтъквали също така и другите първостепенни национални задачи в момента: да се пазят българските проходи, като в никой случай не се допускат турските гарнизони там; да се започне акция за записване и изпращане на доброволци за охрана на тези проходи; да се подадат прошения до “Привременната гражданска власт в България”, в които “да се иска да се уреди от заетите от русите български страни народна стража (гвардия насионал)”.

В заключение се сочело, че в това “ся заключава народната воля и интерес и затова молиме, за да ги земнете в сериозно внимание и да ги приложите част по-скоро на дело, за да не каже сетне за нас потомството ни, че ние сме проспале часа на освобождението си и че сами сме воврели главата си пак под турския ярем” [162].

Прокламацията “Какво трябва да се прави?” по своето съдържание и насоки е един ярък политически документ за общите задачи и цели на българските патриоти в този момент. Тя имала пред вид интересите както на Княжеството, така и на Тракия и Македония, без да ги противопоставя или пък да изтъква на по-преден план неотложните задачи на едната или другата област. Същественото е, че в нея са очертани задачите на бъдещите народни представители в Учредителното събрание и се поставя въпросът за опазване на българските проходи от български доброволци, иска се създаването на народна стража, т. е. всеобщо въоръжаване на народа за защита на собствените му национални интереси. Всички тези задачи били напълно в духа и разбиранията на Натанаил Охридски. В тази насока по-късно той написал известното си писмо до представителите на Учредителното събрание. [163] Неговите схващания напълно се покривали с тези на други дейци в
 

162. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 248, с. 393-396, приложение.

163. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 87, с. 211-212. В писмото на Натанаил между другото се казва: “Петстотин години нашият ни род в съвкупна цялост е носил на плещите си тежкото бреме на турски ярем; петстотин години той е живял с една едничка надежда, да се види един ден свободен и не зависим и ето днес на приготвената трапеза не е поканена една част от народа . . . Аз Ви умолявам именем Бога, именем человечества и именем на нашего народно будеще и благосъстояние да се земът нуждните мерки за достигането на нашето единство според Сан-Стефанский договор, инак голяма отговорност ще падне върху тия, които можеха да бъдат полезни народу си, а не искаха да сторя това.”

145

София [164] и преди всичко на ръководителите на източнорумелийската съпротива. [165]

Но тези схващания влизали в разрез с възприетата от руското правителство линия за провеждане на Учредителното събрание и изпълнение на Берлинския договор, по-точно на клаузите, засягащи организацията на Българското княжество. [166]

Поради това прокламацията, която била напечатана и разпространявана мимо официалните разпореждания, веднага станала обект на внимание от страна на властите. Руският представител в София А. Давидов в писмо от 8 януари от София съобщил в Азиатския департамент за намеренията на българите да бойкотират предстоящото Учредително събрание, като се основавал и на прокламацията “Какво трябва да се прави?”, която и приложил. Давидов подчертал, че в тази прокламация не се предлагат само “пустих демонстрации”, но и се .апелира за енергични мерки. [167]

Прокламацията срещнала неодобрението и противодействието не само на руските власти, но и на някои консервативно настроени български общественици. В същия доклад А. Давидов пише: “Тази прокламация нямаше голям успех. Едва като се появи и се събраха най-добрите от българите, преживяващи в София, и решиха да противодействуват на нейното вредно влияние. Напечатването й във в. “Марица” не бе допуснато и с това бе сложен известен предел за нейното разпространение.” [168]

Трудно е да се отговори кои са били тези “най-добри българи”, които са взели подобно решение, но безспорно това са хора, близки до Руското гражданско управление в София. Отказът да се отпечата прокламацията във в. “Марица” не отчаял Стамболов, а също и Натанаил и групата около тях. Затова малко по-късно тя е изпратена в Търново за съгласуване и отпечатване във в. “Българин”.

Що се отнася обаче до ролята и влиянието на тази прокламация сред българската общественост, едва ли заключенията на Давидов са справедливи. Тази прокламация намерила широко разпространение дори и в най-отдалечените краища на Македония, а събитията, които се разиграли в навечерието и по време на Учредителното събрание [169] по повдигнатите в про-
 

164. Г. Д. Тодоров. Обществено-политическа дейност на проф. М. Дринов по време на Освобождението на България от турско иго. - В: Изследвания в чест на М. Дринов. С., 1960; Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 264, с. 414-418. Един от тях е и Марин Дринов, който е бил не само запознат, но и съдействувал на въстаническото движение в Македония. В донесение на А. Н. Церетелев до Н. К. Гирс от 27 януари се изтъква, че една от причините за разколебаването на водачите на българското движение в Пловдив по съветите на руските власти за лоялност се дължи на съветите на Марин Дринов. “Но на събранието, състоящо се на 28 декември, писмото на М. Дринов, директор на народното образование и култура при императорския комисар в България, застави всички да си изменят възгледите и отново тласна българите на систематическа опозиция на решенията на трактата.”

165. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 237, с. 337. Типично в това отношение е писмото на К. Стоилов до М. Дринов от 28 декември 1878 г. В него се казва, че ако не се приемат предложенията им за общобългарско представителство, те ще се стараят “събранието да се разиде, без да стори нищо повече освен един протест против разделението”.

166. Г. Д. Тодоров. Временното руско управление . . ., с. 211 и сл.

167. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 248, с. 392-393.

168. Пак там, с. 393.

169. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 58-63. (главата “Учредително събрание”).

146

кламацията въпроси, свидетелствуват, че тя е оказала своето влияние върху общественото мнение.

В прокламацията била включена и платформата, върху която действували представителите на Македония и Тракия на Учредителното събрание в Търново, въпреки че не били допуснати на официалните заседания на събранието.

В пълномощното на представителите от Македония за Учредителното събрание, издадено на 13 февруари 1879 г. в Кюстендил, се казвало, че те се задължават “да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония, което се състояло в единството на народа ни, както много пъти сме изразили пред Европейските сили, а за разделението от братята ни сме ся протестирали не еднажди и не ще престанем ний да ся протестиряме и да се стремим за обединението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. Заради това се упълномощават гореречените Господа да обърнат вниманието на г-да представителите от свободниът Българин върху това нечто и земът в сериозно внимание това наше неотмлено желание да употребят всичките си сили, за да не останем под несносното вече за нас иго.” [170]

Заслужава да се отбележи, че тези идеи и мисли били отстоявани от личности като Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста Хаджитрайчев от Кратово, Наум Симов от Битоля, Димитрий Хаджиантонов от Щип, Атанас Радев от Кочене, Стоян Костов от Скопие и от известния организатор и деец на въстанието Д. Попгеоргиев. [171]
 

170. Кирил, патриарх български. Съпротивата..., д. № 87, с. 211-212.

171. Пак там, д. № 27, с. 115. Представителите на Македония в Учредителното събрание следвало да бъдат избирани на общо събрание и упълномощени от него. За това Натанаил писал в писмо от 22 януари до Ст. Костов в Кюстендил: “Днес съобщих г-ну Диамандиеву и се найде благословно да станат две събрания, едно с по един человек от всякой град за предварителното споразумение, а другото от множеството сир. от всички македонци. И така първото събрание ще бъде вечер, а последното утре и вярвам, че тук ще ся извърши, както в Джумая и от Сершки санджак.” Общо събрание за упълномощаване на делегатите станало в Кюстендил на 13 февруари 1879 г. Пълномощното е подписано от 27 човека, между които К. Шулев, Гр. Огненов, Димитър Робев и др.

Натанаил бил редовно осведомяван за работата на събранието, както и за дейността на представителите от Македония. Между тях особено активна дейност развивал В. Диамандиев, който търсел оръжие за въстанието и имал намерение да замине в Букурещ за помощ (пак там, д. № 94, с. 217).

С оглед международната популяризация на българския въпрос Мелетий настоявал Натанаил да изготви меморандум от името на въстаниците в Македония. “От минута на минута - пише той до Натанаил от 25 март 1879 г. - и аз зех да ся убеждавам, че такова едно дело е необходимо и целесъобразно. В Европа вече заговориха и говоренето става постепенно и по-силно в полза на народа ни” (пак там, с. 223-224).

Имало проекти да се изготвят мемоари от името на Княжеството, Тракия и Македония и да се изпрати делегация до европейските страни, като в нея за депутат от Македония бъде избран Карамфилов (пак там, д. № 84, с. 209).

По повод на румелийските и македонските представители на Ж. Шефер, френски консул в София, пише до В. Вадингтон в доклад от 27 февруари от Търново; “Първата (делегация - б.м.) е съставена от 34 лица, а втората от 11, които са пристигнали в тоя град, за да се присъединят към пратениците на Княжеството и да потърсят тяхното съдействие за постигане на своите цели. Контактите и натискът от румелийци н македонци, които са решени да употребят всички средства, за да спечелят своите братя от автономна България за своето дело, непременно ще доведат до раппущлмгто на последните, които трудно биха живели под обвиненията, че са изневерили па общото дело и са предатели” (Француски документи. . ., д. № 66, с. 103-104).

147

Следователно политическата акция, която се набелязала с издаването и разпространението на прокламацията “Какво трябва да се прави?”, не останала без последствие в бъдещите борби и със своите идеи, цели и задачи станала свързващо звено за най-изтъкнатите общественици и политически дейци от България, Тракия и Македония.

Като инициатива и дело на комитетите “Единство” прокламацията е свидетелство за политическата подкрепа, която комитетите и техните най-изтъкнати дейци оказвали в този момент на въстаническото и съпротивителното движение в Тракия и Македония.

Изнесените данни разкриват разнообразната дейност и значителната помощ, която комитетите “Единство” извършвали по отношение на подпомагането и поддържането на въстаническото движение в Македония през 1878-1879 г. По своите мащаби и обхват, по силата и енергията, която българското общество вложило за тяхното създаване и работа, представлявало най-масовата национална и патриотична дейност след акцията по извоюване на черковно-националната независимост, която се разгръщала вътре в страната за поддържането и осъществяването на националната революция, за освобождението на всички български земи и обединението им в единна българска държава.

До този момент българското общество не бе отделяло толкова големи материални средства за националноосвободителното движение. Количеството оръжие, паричните средства, боеприпасите, събирането на доброволци и поддържането им по време на въстанието е най-големият обществен влог в собственото национално дело. Това показва общобългарския характер на подетата съпротивителна борба срещу решенията на Берлинския конгрес и разкрива общността на целите, интересите и въжделенията на българското население от всички български земи. Макар и значителна, тази помощ обаче била недостатъчна, за да се организира и води едно успешно въстание в голям мащаб и срещу една все още огромна държава като Османската, поддържана от големите европейски държави. Материалните и моралните сили на българското общество се оказали слаби в сравнение с величината на задачата.

Наистина външнополитическата обстановка била неблагоприятна за разгръщане на едно общонационално помощно движение в освободените български земи. Представителите на западните държави ревниво следели и сигнализирали за непокорството на българите, а Портата пращала нота подир нота до руското правителство по този повод. В същото време официалната руска власт не подкрепила съпротивителното (метежническо за нея) движение в Югозападна България и Македония. Но наред с това причините за ограничената и недостатъчна помощ на българското общество за въстанието и въобще за съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес трябва да се търсят в същността, облика и методите на работа на комитетите “Единство”.

Преди всичко комитетите “Единство” имали разнороден политически и класов състав, независимо че инициативата за тяхното създаване дошла от средите на бившите български революционери. В Търновския комитет например наред с известните революционни дейци, като Л. Каравелов, Ст. Стамболов, Хр. Иванов-Големия, Н. Кабакчиев, П. Драганов и др., навлезли и представители на другите течения в българското националноосвободително движение, като Ив. Касабов, Т. Бурмов и пр., а също така и по-съ-

148

стоятелни лица, представители на търговско-промишлената буржоазия. В почти всички комитети дейно участие взело и българското духовенство - преди всичко висшето, което застанало начело и на много комитети в страната. Навлизането на представители на различни течения и класи на българското общество в комитетите с оглед на материалните сили и възможности на движението било благоприятно, но по отношение на революционните средства и методи на борба, на връзката с народните маси, на всеотдайността и решимостта за достигане на целите имало и неблагоприятни последици.

Много от комитетите останали изолирани от народните маси и действували като единични и ограничени буржоазно-интелигентски ядра. [172] Пример в това отношение бил Софийският комитет, а търновските делегати установили, че местното население твърде хладнокръвно приело подобни идеи и че комитетът бил съставен от “интелигентни българи, събрани от разни места” [173]. Никола Обретенов свидетелствува за подобна откъснатост на комитетите от населението в Горна Джумая и Кюстендил. [174]

Но най-същественото е обстоятелството, че комитетите “Единство” не били действителни революционни органи и нямали задачата да водят последователно и докрай революционната борба. Всичко това обяснява и факта, че дейността на много от тях била активна, когато движението печелело успехи, и бързо замирала и прекъсвала при първите неуспехи и трудности. Така станало с Джумайския, Кюстендилския, Софийския и други комитети.

Типичен пример за това ни дава в случая и Русенският комитет “Единство”. Ще спрем вниманието си и ще разгледаме конкретно неговата дейност, която изяснява до голяма степен и същността, дейността и характера на комитетите “Единство” въобще.

Два дни след основаването си, на 1 септември 1878 г., Търновският комитет “Единство” се обърнал с писмо до група изтъкнати русенски дейци, преди всичко революционери, като Ст. Попов, Г. х. Петров, Др. Бисеров, Янко Ангелов и Никола Обретенов, с известие, че в Търново е съставен комитет, с подкана да се основе такъв и в Русе. В писмото се изтъквало, че “въстание в Македония, въстание в Босна и Херцеговина, въстания, ако е нужно и другаде, ще бъдат най-поразителния удар на Берлинския трактат. Задачата, която сме си предначертали, е свята и благородна, но и в същото време трудна и иска големи жертви. Това дело е невъзможно да се извърши от един само град, от един округ, от една губерния; за него са изисква доблестта на цял народ и той трябва да се залови с него, ако осеща положението си и цени бъдещето си. “По-нататък в писмото се казва: “Ако Вашият окръг и губерния има хора, които се съгласяват с нашите идеи, то непременно тия трябва да съставят в града си подобни комитет от хора действителни и енергични, като основете комитет в града си, той трябва да земе гри-
 

172. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 152, с. 249; д. № 204, с. 324. Търновският комитет направил най-сериозни опити да активизира селското население в губернията, като създал комитети в редица села. За подобни опити и Софийския санджак говори френският консул Девлет (Француски документи, д. № 80, с. 80), но това били изолирани и отделни прояви. Като цяло българското селско население (a no това време то представлявало огромното мнозинство от населението) не било организирано и въвлечено в общонационалното съпротивително дело.

173. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 152, с. 248.

174. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 18, с. 203.

149

жата да състави подобни комитети в цялата ваша губерния, с които да бъде свързан.” [175]

Въз основа на този призив още през септември в Русе бил основан комитет “Единство” и в писмо от 6 октомври русенци съобщили в Търново за това. [176]

Начело на комитета, като негов председател застанал Ив. Вазов, който по това време се намирал в Русе, но скоро трябвало да се откаже от тази длъжност. [177]

Заседанията на комитета се провеждали в училищния салон и той бързо станал популярен сред изтъкнатите русенски граждани. Макар че инициативата за създаването му била подета от бившите членове на революционния комитет, в състава му влезли и лица със съвсем други идейни и политически възгледи, като Ив. Чорапчиев и дори известния в миналото консерватор и туркофил митрополит Григорий Доростоло-Червенски. Последният проявявал желание да участвува в неговата работа. В случая участието в комитета не носило вече никакъв риск за живота, а с това се получавала реабилитация за минали грехове пред гражданството и нацията. Постепенно комитетът изменил своя състав, а с това и насоките на своята работа. Това поведение на комитета срещнало откритата критика и съпротива на бившите революционери, като Никола Обретенов и Захари Стоянов. По повод състава на комитета Н. Обретенов пише в писмо до Ст. Стамболов от 9 ноември 1878 г. : “Нашите бозаджии тука в Русчук по пример на другите хора и тие уж съставиха клуб за подпомагане въстанието в Македония, но досега твърде малко работа са извършили. . .

По-добро не може да се очаква от едно общество, което иска за председател прочутия подлец Чорапчиев и на което сичките дела са контролират от бесарабския циганин владиката Григория, който е и като почетен председател.” [178] Комитетът отказал на Обретенов и З. Стоянов да заминат за Македония, събрал незначително количество оръжие и не взел под внимание възможностите да се намери и закупи ангажираното преди това от революционния комитет оръжие в Гюргево. [179] По повод отказа на комитета да му разреши да замине в Македония в дневника си Н. Обретенов записва: “Настоятелството на клуба не пожела да разбере от нашите думи за какво искаме ние да отидем в Македония и с каква цел и каква роля ще играем.” [180] Обретенов сам е поставил в курсив думите “каква роля ще играем”, като още тогава е съзнавал, че комитетът в този състав не може и не иска да осъществява революционни задачи. “Настоятелството - пише по-нататък Обретенов - не знае какво нещо е въстание, как се прави и какви хора трябва да се пратят.” [181] По този повод на 18 ноември Н. Обретенов потърсил
 

175. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 15, с. 201.

176. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 37.

177. Пак там. По въпроса за участието на Вазов като председател на Русенския комитет има категорични доказателства - протокол № 9 и 17 на Търновския комитет и писмото му до Сп. Вацов от 16 октомври 1878 г. (Ив. Вазов. Сборник от спомени, материали и документи. Т. I, C, 1949, с. 286). По-късно обаче за председател бил избран Ив. Чорапчиев. Напускането на този пост от Вазов се е дължало по всяка вероятност на твърдите указания на Временното руско управление - длъжностни лица да не участвуват в комитетите (след 17 октомври 1878 г.).

178. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 3, с. 120.

179. Пак там.

180. Народен музей “Баба Тонка”, Русе, инв. № 36, л. 53.

181. Пак там, л. 55.

150

съвета на Любен Каравелов, който по това време се бил преместил в Русе. Каравелов му заявил: “Клуба няма да Ви снабди с нищо. Самото настоятелство не знае какво прави”, и му предложил да търси други пътища, за да осъществи заминаването си. [182]

Работите на комитета “Единство”, или, както тук се наричал още “Клуб”, не вървели добре. Групата около З. Стоянов и Н. Обретенов търсела начин да оправи нещата и според Обретенов това можело да стане само ако се отстранят “хора, които нямат нищо общо с народните и революционните дела”. По този повод З. Стоянов написал статия във в. “Българин” под псевдоним “Правдолюб”, в която рязко критикувал “порицателната немърливост” на русенския, “Съединински клуб или Българския комитет”. [183] По-късно и друг бивш революционер - Янко Ангелов - изразил отрицателното си отношение към работата на Русенския комитет. В писмо от 9 февруари 1879 г. до Ст. Стамболов той го молил да се намеси в работата на комитета, да се провери касата и преди всичко “деятелността му трябва да се поднови вследствие на решението, което се зело в София, да се поднови, още повече размири бунта, че и ни тука да сме по-готови с по-голяма помощ и по-гореща ревност” [184].

През март Н. Обретенов по настояване на Ст. Стамболов и Търновския комитет “Единство” заминал за района на въстанието. Комитетът в Русе го снабдил само с пътни пари, но изобщо не се интересувал от работата му като организатор на въстанието. “Комитетът иска от тебе само да идеш до Джумая и нищо друго - писал З. Стоянов до Обретенов. - Той те проводи само за мода или пък, че провождат другите хора представители, та и той. . . Тук хората се изпокарват за служби. . . , издират си очите за чинове и служби и да вземат без пари коне, които русите оставиха в България уж за сиромасите, а то ги разграбиха чорбаджиите.

Да не си писал още един път писмо на тия подлеци, че ти пречупвам ръцете.” [185] З. Стоянов по-нататък съветва Обретенов, ако стои в Г. Джумая и участвува във въстанието, да действува съвсем независимо. За него, както и за Н. Обретенов Русенският комитет бил “татково ръководство”, “бозаджии” и т. н.

Следователно между официалната линия на ръководството на Русенския комитет и линията на бившите революционери съществувало пълно противоречие. Докато едните се откъснали от народа, от нуждите и целите на въстанието и се стремели към привидно участие в делото с цел да използуват политическата ситуация за лично облагодетелствуване и натрупване на обществен авторитет, другите желаели искрено да участвуват във въстанието, да дадат своите сили и опит в неговата организация, в извоюването на свободата на останалите под османска власт свои сънародници.

По същество това било продължение на борбата между “стари “ и “млади “, между консерватори и революционери от предосвобожденската епоха, но при нова обстановка и при нови политически, класови и национални задачи.
 

182. Народен музей “Баба Тонка”, Русе, инв. № 36., л. 58.

183. Българин, бр. 111, 30 ноем. 1878 г. Позицията на З. Стоянов обаче не срещнала разбиране в Търновския комитет “Единство”. В заседанието си от 3 декември комитетът взел решение “да му се забележи (на в. “Българин” - б. м.) за дописката на г-н Правдолюб от Русчук с дата от 26 ноември” (Освобождение Болгарии от турецкого ига. . ., д. № 49, с. 176-177).

184. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 49, с. 176-177.

185. З. Стоянов. Неиздадени съчинения. Ред. А. Емануилов. С., 1943, с. 349.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]