I. Подготовка, обявяване и ход на въстанието
4. Въстанието в Разложко
Разложкият край станал второ по размер и сила огнище на въстанието. Тук духовната пробуда бе почнала много рано, [200] а по време на Априлското въстание подготовката в рамките на IV революционен окръг бе взела широки размери. През арестите и турските затвори бяха преминали голям брой и при това най-видните жители от почти всички селища на Разложката долина. [201]
Вълненията на населението от приближаването на руските войски до родните им места и стремежите за час по-скорошно освобождение се бяха изразили в няколко обръщения и молби до руското командуване и до отделни дейци, като Марин Дринов. [202] Войната обаче бе отминала, а Берлинският договор попарил лелеените надежди за освобождение. Вместо свобода в селищата на долината бе тръгнала потерята на Ибрахим Боровалията да арестува и плячкосва. [203]
Преди обявяването на въстанието в 1878 г. в този район действувала четата на Тодор Паласкаря със задача да охранява Джумайско, като “пази границата откъм Разлога” [204]. Освен това вътре в селищата на основата на революционните комитети и организацията от 1876 г. започнала подготовка за отпор на турските насилия и борба за национално освобождение. Начело на тази подготовка стояли отново главните дейци по подготовката на Априлското въстание. В спомените на свещеник Сава Ив. Докторов срещаме някои любопитни подробности за следващите стъпки в подготовката на въстанието: на 15 август в Горна Джумая Натанаил Охридски събрал делегати от Разложко, Банско, Самоковско и Дупнишко и поставил задачата да се готвят за въстание, след което “всеки замина за селото си да проагитира въстанието”; започнали усилено да се снабдяват с оръжие и да се подготвят за решителни действия през пролеттта на 1879 г. [205]
От своя страна Софийският комитет, който ще е имал не само представа
за състоянието на духовете в Разложко, но и с оглед на своята концепция
за по-широко разпространение на въстанието, за да “става шум”, настоявал
движението да се разпространи и натам. [206] Тази мисъл
не била чужда и на Джумайския комитет, който след 20 октомври се заел да
я осъществява.
200. К. Т. Молеров. Цит. съч., с. 22-55; Хр. Христов. Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело. С., 1972, с. 178-185; Р. Радкова. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1975.
201. Д. Дойнов. Националнореволюционното движение. . ., с. 82-90.
202. БИА - НБКМ, ф. 111, д. 219, л. 1-2; Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 12, с. 33-34.
203. АБАН, инв. № 1428, с. 660.
205. Д-р Цеко Торбов. Спомени на свещеник Сава Ив. Докторов. Църковните борби. Средногорското въстание. Въоръженият протест против Берлинския договор. С., 1936, с. 18-20.
206. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 87. В писмо от 25 октомври 1878 г. иконом поп Тодор писал на К. Босилков. “Много е интересно за делото, ако се може направи да отиде едно отделение да завземе Разлога.” (Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 76, с. 50).
50
Въпреки че се появили разногласия за целесъобразността от действия и този район, [207] инициативата дошла от самото население. На 27 октомври в с. Градево Баньо Маринов бил посетен от двама пратеници, които му съобщили, че в Разложко навлизат турски войски и башибозук, които се готвят да нападнат въстаниците в Кресненската клисура и да прекъснат връзката между Градево и Влахи. Баньо Маринов поискал хора и оръжие, за да предварим ние да ги нападнем и да завземем Къс дервент” [208] (Момин проход - б. м.). Все пак до 5 ноември нападението било отлагано. В това време главните сили на въстаниците водили неуспешното сражение при Градешница, Плоски и Белица и мнозина от доброволците пристигнали в района на Градево. Баньо Маринов, както пише в писмо до К. Босилков от 5 ноември 1878 г. от с. Марево, се опитвал да ги върне във Влахи съгласно по-предишните нареждания на въстаническия щаб, но: “тие ми казаха, че ни един нема да утидем там, и ми казаха, че сами ще нападнат, сами на Разлог и без команда, и аз се реших да ида и аз и тъй тъзи вечер на 5-ий заминуваме на Банско с 300 момчета” [209].
Същото потвърждавал в писмо до Босилков и известният отец Пахомий (дядо Цвятко), който по това време се навъртал натам. [210]
В същност между въстаническото ръководство във Влахи и Баньо Маринов се появява несъгласие и вражда още от първия момент. Тя се засилила и поради тактическите разногласия. Сега нападението на Разложко се налагало не само от желанието на доброволците, но и поради настояванията и мнението на местните дейци, които по това време се намирали в Джумайско: хаджи поп Атанас, хаджи Кандит Дъгарадин, Ив. Грънчаров и др. Тук се озовали и войводите Тодор Паласкаря, Ангел войвода, Георги Банков - бивш опълченец, Тодор Дамянов от Ямбол, Георги Сърбинеца, Яким Хр. Охридский, Стефан Среткович (сърбин) и др. [211] Така или иначе въпросът за разширяване на въстанието и в Разложко бил решен. Триста въоръжени четници и около 70 без оръжие потеглили през Предела за Банско. Преди това се състояло войводско съвещание, а в черквата в Градево отец Похомий отслужил тържествена литургия и по стар обичай държал прочувствена реч, след което и войводата казал няколко насърчителни думи. [212]
След като достига границата, на “7 того, после пладне - разказва в спомените си Иван Грънчаров - четата радостно тръгна, като видя пред себе си своите войводи Маринов и Тодоров с голи саби и знаменосеца Димитър Кожухаров. На знамето имаше надпис: “или смърт или свобода”. Ох! Позорище, никога в живота си не бях чувствувал такава радост!” [213] Дружината се преброява на местността Валовица - оказват се 376 души, подреждат се под военна команда с “унтерофицери и капрали” с авангард за предстоящия път и тръгват за овладяване на Банско.
На 8 ноември Св. Архангел Михаил - рано сутринта, когато клепалото в
Банско бие за черква, въстаниците обсаждат градчето, а една малка чета
начело с Баньо Маринов и войводите Тодор и Ангел тръгват към ко-
207. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 75, с. 49.
208. Пак там, д. № 84, с. 53-54.
209. Пак там, д. № 101, с. 58-59.
210. Пак там, д. № 103, с. 60.
211. Кресненско-Разложкото въстание. 1878. . ., д. № 50, с. 169.
51
нака и внезапно го нападат. “Турският каракол - разказва участникът Ив Грънчаров - се беше прибрал на конака: нашите се намериха в добри позиции, без да ги осетят турците. Ето, че първата пушка гръмна и двамата часови на конака паднаха: излезе моллизминът, като не оставиха да слезе нито на двора: той падна от куршумите на Тодор и Ангел войвода още на чардака. На часа захвана да се вика: аман де олду болгаре! (милост, какво стана българи - б. м.). Платоните почнаха един подир друг да гърмят. Нашият главнокомандуващ Маринов ги убеждаваше да се предадат, но те не склониха. Ний на часа пренесохме нужния газ и запалихме другото общо здание на конака. Тогава се принудиха неферите (войниците - б. м.) да казват: “Зимай оружие, Болгаре, зимай оружие, Руси.” [214]
По време на атаката въстаниците са изненадани от навлизащата в селището турска редовна войска - около 400 души пехотинци и 80 души конница, идваща откъм Мехомия (Разлог). Обградените турци в конака, окуражени от това, подновяват съпротивата. Завързалото се сражение е ожесточено - от въстаниците двама са убити. Под ръководството на Баньо Маринов първата атака е отбита, последвала втора, но също неуспешна. Конниците също се опитали да навлязат в града и да помогнат на обсадените, но били отблъснати и прогонени далеч от града.
Обсадените в конака, като виждат безизходното си положение, дават знак, че се предават. [215] В писмо от Банско Баньо Маринов доизяснява случая: “От тия, които обитават в Банско, придадоха ни ся 34 душ, на които земахми оръжието. Същият аскер, преди да ся придаде, оби 4 душ Бански жители и от дружината ни 2 оби и 3 рани. А и нашата дружина от тех, сир. от неприятелите преди да се придадат оби 4 душ.” [216]
По такъв начин първото голямо сражение в Банско завършва с победа и градът е свободен. Но въстаници и местни граждани освен тъгата по убитите са попарени и от друго събитие - войводата Баньо Маринов е тежко ранен в крака, рана, която малко по-късно му отнема и живота. [217]
Какво се бе случило?
Когато групата обсадени, над 30 човека, се предава, вътре в конака остават
4-5 турци начело с някой си Боюклията. Вечерта и през нощта те не се предават.
На другия ден Боюклията заявява, че той и другарите му ще се предадат само
на войводата. “Нашите войводи - продължава разказа Иван Грънчаров - разтеглиха
по-долните от тях и останаха сами на отворено място срещу дванайсетте огньове
на винчестерката. На часа се чу гърмежът на четири пушки. Близо при мене
падна сръбският унтерофицерин, който на часа
214. Кресненско-Разложкото въстание. 1878. . ., д. № 50, с. 170.
216. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 108, 109, с. 62-63.
217. Пак там, с. 62. Баньо Маринов в същото писмо, след като обяснява, че бил ранен в десния крак, молил да се изпрати незабавно “доктор, за да мя излекува по-скоро, та да следвам делото си. . . Докторът без друго е потребен и за други те ранени”.
Понеже раната се възпалила, войводата следвало да бъде откаран в Джумая. По пътя минал през с. Долно Драглище, където Сава Ив. Докторов поискал да му даде помощ, но Б. Маринов пожелал да бъде лекуван от руските военни лекари в Джумая (д-р Ц. Торбов. Цит. съч., с. 22).
Въпреки лекарската помощ, която му била оказана в Джумая, положението на Б. Маринов се влошавало, а паричните затруднения го подтискали. По време на изтеглянето от Джумайско с мъка намерил каруца да го откара в София. На 19 май 1878 г. Б. Маринов умира в София (Марица, бр. 87, 1 юни 1879).
52
издъхна. Маринов извика: “изтеглете ме, братци”. Тодор войвода захвана да вика сгърмовен глас: “секи да има патрон в пушката”, и се усмели, та грабни ранения Маринов и го изтегли настрана. Гръмнаха (турците - б. м.) още еднаж подир тех и не сполучиха.” [218]
Въстаниците, разярени от измамата на обсадените, подпалват кафенето, в което се прехвърлили турците. Двама от тях се предават, а другите двама, между които и Боюклията, и още трима други от пленените турци падат убити. Много кръв се проляла по калдъръмените улици на Банско, трудна и скъпа била победата, но радостни били банскалии - градът им бил свободен от турска власт!
Освобождението на Банско - най-голямото селище, което въстаниците през 1878 г. овладяват - става в резултат както на смесената дружина, предвождана от Б. Маринов, в която имало и банскалии, така и на останалите местни жители, които на часа се вдигнали на оръжие. Създадена била местна чета с повече от 200 бойци. Една част от тази чета начело с Ташко Байрамов е изпратена на прохода “Момина клисура”, за да пази подстъпите откъм Неврокоп. [219]
Освобождението на Банско повдигнало духовете на българското население в цялата Разложка котловина. Подготвителната работа за въстание, която започнала още през лятото, сега дала своите плодотворни резултати. Населението на някои от селищата само се надигнало, създавали се въоръжени отряди и те прогонвали представителите на властта.
От Марево на 9 срещу 10 ноември се подготвяло нападение на стражата при Предела. Акцията завършила с успех. Проходът бил завзет. Срещу Добринище е изпратена банската чета и на 10 ноември добринишките турци се предали. [220] В същото време проходът “Момина клисура” бил зает трайно от въстаниците.
Друг въстанически център в Разложката долина става с. Горно Драглище. Въстанието тук започва още на 8 ноември с ръководител местния учител Сава Докторов. Още преди революционният комитет да вземе решение, десетина младежи, като чули гърмежите в Банско, избиват неколцина турци и им вземат оръжието, за да се въоръжат. Въстанието започнало. “Изпратих по селата да съобщят, че въстанието е вече обявено и който иска да се присъедини към нас да побърза. Събрахме се 200 души. Тези хора разделих на пет групи по 30 души и те зеха най-важните места в околността, а останалите задържах при себе си за свръзка и за подкрепление” - разказва в спомените си Сава Докторов. [221]
На 10 ноември представителите на селата Горно и Долно Драглище, Годлево
и Добърско се обръщат с писмо до Джумайския комитет, в което, след като
известяват за успешната битка в Банско и Добринище, пишат: “Всичката работа
отива до тоя час на добре, но братя бързайте по-скоро една минута да ни
пратите помощ чувеци, уръжия и джапана защо турската сила е още яка, сега
ся събират всички турци да ни нападнат от доло. Турски помощи още нема.”
[222] С друго писмо същите отправили молба и до ста-
218. Кресненско-Разложкото въстание 1878. . ., д. № 50, с. 170-171.
219. Й. Ванчев. Кресненско-Разложкото въстание. С., 1968, с. 49.
220. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 109, с. 62-63; д. № 112, с. 64; д. № 114, с. 65.
221. Д-р Ц. Торбов. Цит. съч., с. 21.
222. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 111, с. 63.
53
рейшинския съвет в с. Рила да изпрати на помощ “человеци воуружени”, като същата молба се предаде и на жителите на Стоб, Пороминово и Бобошево и “на всички околни села”. [223]
Селяните от Разложко имали сериозно основание да търсят помощ от съседите си от Рилския край. Те поддържали най-преки връзки с тях и дори участвували в съвместни въоръжени борби през януари и февруари 1878 г. срещу турските мохаджири в този район. [224] Сега дошъл ред за ответна помощ: “Търчете братя - завършват молбата си селяните от Разложките села - търчете Божя помози речете в бойно поле, идете догде турска сила още е слаба, а на нас Бог да даде победа.” [225]
Командата на групираните в Долно Драглище въстаници е поета от Щерю Михайлов (Влаха), опълченец, с помощник Георги Банков от Белица, също така опълченец, и пристигналия от Банско Ст. Среткович. [226]
Въстаниците успели да осуетят всички опити на башибозуците, особено тези от помашкото село Бабяк, да проникнат до въстаналите села. [227] По общ замисъл на въстаниците в Банско и Горно Драглище е решено да се нападнат последователно Бачево и Белица и голямото, смесено българо-мюсюлманско село Баня, а оттам и упорният пункт на властта в района - град Мехомия (Разлог). Това решение било предизвикано и от идването на 12 ноември в Банско на нов командуващ- “член на военния съвет на Македонското въстание”- майор Луис Войткеевич. [228]
В Банско Войткеевич намерил въстанието в подем: “Войводите и жителите ме посрещнаха с голема радост, също и войниците. От по-способните жители наредих привременно управление на Разложко и сега работите ни вървят с ред. . . Вчера турци от Баня и Мехомея нападнали на Драглища и след една силна битка били отблъснати, които (турците - б. м.) имат големи загуби.” [229]
След като хвали Б. Маринов за доброто ръководство и съобщава, че ще го отпратят в Джумая за лечение, Войткеевич иска незабавно да се изпратят оръжие, боеприпаси, командири и конната чета на доброволеца Н. Живков, тъй като на другия ден се готвят да нападнат Баня и Мехомия. [230]
Но още с първите си действия Войткеевич и тук предизвикал недоволство.
Местните селяни-въстаници в лицето на Баньо Маринов и останалите четоводци
виждали близки на тях и предани на делото ръководители. Напротив, чужденците,
като Войткеевич, Средкович и др., които сега пристигнали по нареждане на
Софийския комитет, не само им били чужди по дух, език и пр., а и с действията
си ги отблъскали и плашили. Иван Грънчаров по повод пристигането на Войткеевич
отбелязва: “Пристигна майор Войткеевич на место
223. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 112, с. 64.
224. Д. Дойнов. Националнореволюционното движение . . ., с. 172 -175.
225. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 112, с. 64.
226. Кресненско-Разложкото въстание . . ., д. № 50, с. 171; Спомени на свещеник Сава Ив. Докторов. . ., с. 21.
227. Й. Ванчев. Цит. съч., с. 52-53. Спомени на свещеник . . ., с. 21.
228. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 116, с. 66; д. № 119, с. 68; д. № 125, с. 70-71. След отстранението му от центъра на въстанието от войводите и щаба в с. Влахи Войткеевич се озовал в София. Спечелил благоволението на Софийския комитет, той заедно със Ст. Среткович и други трима четоводци отново се връща в Джумая. Тук с оглед развитието и успеха на въстанието в Разложко комисарите на Софийския комитет П. Урумов и Стателов решават да изпратят Войткеевич заедно с придружаващите го, за да замени ранения Б. Маринов.
229. Пак там, д. № 124, с. 70.
54
Маринов; но немаше вече тази храброст. Той се разположи, като че е дошел на угощение, а не на бой.” [231] Подобни съждения изказва в спомените си и Атанас Поппетров от Либяхово, Неврокопско. Жителите, твърди той, увещавали Войткеевич да се преселят жените, децата и старците в горите, за да се предпазят от евентуална гибел в боевете. Майорът ги убеждавал, че въстаниците ще могат да запазят позициите си, но като човек, чужд на народните страдания, добавял, че ако турците победят и пострада населението, то и това щяло да бъде в полза на делото. Великите европейски държави в такъв случай по-силно щели да се застъпят за правото на християните в турската държава. [232]
Войткеевич се заема с две главни задачи: да уреди управлението на новата гражданска власт в Разлога, като също наредил постепенно да се премахнат турските пари и се заменят с тези, които са в обръщение в Българското Княжество, и да се създадат граждански учреждения, [233] и, второ, да се нападнат съгласувано с въстаниците на двата центъра турските сили в Баня и Мехомия. В този смисъл той дал указания на заминалия за Долно Драглище Среткович. [234] Предстоящата въстаническа акция следвало добре да се подготви. За това били разменени и писма между Драглище и Банско в навечерието на боя - едновременно първите да нападнат Баня, а вторите Мехомия. [235] Но събитията взели друг обрат. Турската власт в Мехомия изпратила парламентьор с покана до Войткеевич за “мирни” преговори. Стова неприятелят целел да печели време. Славолюбивият майор се поддал на изкушението - той приел 24-часово примирие с противника и не изпълнил обещанието, дадено пред Горнодраглешенския комитет, нито пък го уведомил навреме за новосъздаденото положение.
В същото време в Долно Драглище кипяла трескава подготовка за нападението на Баня, Бачево и Белица. В писмо до Джумайския комитет от 12 ноември Ст. Среткович пише, че в Годлево и Добърско има 120 пушки (20 мартини и 80 капаклии) и 120 в Горно и Долно Драглище (30 мартини и 90 капаклии), т. е. силите на въстаниците възлизат на 240 добре въоръжени въстаници, без да се смятат ония, които имат кремъклии (тях “не броя” - пише Среткович), а “до 250 душ отлични момци “очакват комитета да изпрати оръжие, за да се въоръжат. [236]
На 12 ноември вечерта съгласно уговорения план въстаниците от Горно
Драглище се отправят към Баня. Преди това на селския мегдан се състоял
о затрогващо тържество. Мало и голямо излязло да изпрати “комитите” Държали
се речи, пели се песни, имало веселие. Окрилени, въстаниците потеглили
на поход и водили първото сражение на височините над селото -
231. Кресненско-Разложкото въстание. 1878 . . ., д. № 50, с. 171.
232. АБАН, инв. № 1428, с. 58.
233. Пак там, с. 59; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 124, с. 70.
234. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 124, с. 70; Кресненско-Разложкото въстание. 1878 . . ., д. № 50, с. 171.
235. Й. Ванчев. Цит. съч., с. 92. Броят на въстаниците в Разложко по това време е бил значително по-голям от този, който документално ни е известен в навечерието на въстанието - около 900 души. Понастоящем са уточнени поименно 103 въстаници от с. Долно Драглище; с. Горно Драглище - 35; с. Добърско - 20; с. Годлево - 16; с. Баня - 10; с. Елешница - 7; Белица - 5; Банско - 30. Наред е мъжете, известни са имената и на жени - участнички във въстанието, някои от които, като Елена Гърбева, Сандра Белева, Катерина Миленова и др. от Банско, загиват в борбата.
236. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 127, с. 71.
55
Драглишките уши. Турската стража там била отхвърлена и въстаниците нападнали с. Баня. На помощ им пристигат неколцина четници от Банско. Селото е завзето, турската махала е подпалена, но част от неприятеля се укрепява и упорито се отбранява в каменната кула-конак на Али ага, зад зидовете на училището и джамията, а част от него избягва в Мехомия. В боевете особено се проявява Щерю Михайлов, който с примера си вдъхновява неопитните младежи и четници.
“За пет минути - пише Илия Грънчаров - храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю (Щерю бил родом от Дебър - б. м.) се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.” [237]
В същия ден (13. XI. 1878 г.) Войткеевич, който стоял непрекъснато в Банско и изчаквал отговора на турските първенци и войскови началници в Мехомия, побързал да уведоми К. Босилков в Джумая: “Господин Стефан Среткович напал сегодня после обеда на деревню Баню и так, как турки не хотели сдатся поджег деревню и окружил ее, так что теперю вся деревня в огне и ни один турчин не может от туда спастись. После подробнее, победа большая.” [238]
На 14 ноември сутринта въстаниците продължили обсадата на укрепилите се турци в с. Баня. И тук се стигнало до мирни преговори и срокове за обмисляне.
След обяд откъм Неврокоп пристигнала турска войска и башибозук, предвождани от известния Тефик бей от Неврокоп - повече от 1000 души. [239] Стражата при Момина клисура не издържала и след кратък бой отстъпила прохода.
Турските сили се насочили към Баня, но не я нападнали - целта им била да отрежат пътя за съобщение между двата въстанически центъра и да се съединят с гарнизона и башибозуците в Мехомия. Като виждат опасността, която ги заплашва, въстаниците от Драглищенския център събират и отправят към Банско жените и децата, като считали, че там те ще бъдат в по-голяма безопасност. Самите те се приготвят за предстоящия бой и изпращат молба до въстаниците в Банско за помощ. [240] По същото време най-вероятно въстаниците в Банско преценили, че и техните сили са недостатъчни и затова се обърнали с молба до Софийския губернатор за помощ от руски войски. С рапорт на Дондуков до Е. И. Тотлебен от 17 ноември 1878 г. се изтъква, че жителят на с. Банско (Разложки окръг в Македония) Иван Тодоров, намиращ се в Самоков, съобщил, че с. Банско е обкръжено от отряд от 300 низами и 1000 башибозуци и че жителите молят за помощ, тъй като опасността е надвиснала не само над Банско, но и над целия Разложки край. [241]
Боят за с. Баня пламва. Макар и обсадени, турците са окуражени и започват
да стрелят от укритията си. Но силите са неравни. От Банско не
237. Кресненско-Разложко въстание. 1878 . . ., д. № 50, с. 171; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 131, с. 72. От този документ вземаме и датата на боя - 13 ноември 1878 г.
238. Г. Кацаров, Ив. Кепов, Цит. съч., д. № 131, с 72.
239. За броя на турските части, нападнали Баня, в източниците има различия - числото им се сочи от 500 до 1600.
240. Кресненско-Разложкото въстание 1878 . . ., д. № 60, с. 172.
241. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 203, с. 323.
56
пристига нова помощ. Противникът навлиза в селото, обсадените атакуват също и надделяват над въстаническите сили. В селото започват пожари и поголовна сеч над българските жители. Оцелелите въстаници с последни усилия и използувайки падналия вече мрак, пробиват турския обръч и се насочват към Банско. “От селенете - спомня си Иван Грънчаров, - който може, избяга; останалите едни изгоряха, други изклаха. До колкото аз можех да изброя, 37 души от Баня загинаха. На часът селото се вдигна в пламъци. През нощта и турците не седели в селото и те избегали в Мехомия.” [242]
Така печално завършила битката в с. Баня. Почти всички българи били изклани или паднали в пламъците, а живите се разбягали по всички страни - най-вече към Предел и Джумая. Голяма част от въстаниците от Горнодраглишкия район, които не се оттеглили в Банско, също потеглила за там. На 16 ноември К. Босилков писал до стражата на русалийските гробища да пропуска жените и децата за Джумая, а въстаниците от Г. Драглище, Д. Драглище, Годлево и Добърско, които по техните сведения се намирали в Балкана, да се задържат. [243] Джумайският комитет целел да ги организира и върне във все още задържащото се в ръцете на въстаниците Банско.
Докато траяла битката при Баня, въстаниците от Банско, след като в първия ден изпратили една група, не могли да окажат друга, по-сериозна помощ. И те, както и дружината от Драглишкия район били твърде много уверени, че неприятелят в Баня ще се предаде. Освен това турските сили настъпили бързо и изненадващо отрязали връзката между единия и другия пункт. Причината се криела и в ръководителите начело с майор Войткеевич, които не действували с бързи и подвижни отряди и преди всичко не осигурили защита на “Момин проход” (“Момина клисура”), където много по-успешно била могли да срещнат и задържат противника.
Бежанците от Баня, Драглища и др., разпилени, подплашени и нещастни, всели паника сред банските жители. Ужасът се подсилил от пламъците, които се виели над Баня, и гърмежите из цялата долина. Това било достатъчна причина мнозина да вземат, каквото могат, и да се отправят към Предела.
Голяма вина за създалата се паника имало и ръководството на въстанието и по-специално предводителят по това време - майор Луис Войткеевич.
В писмо до К. Босилков няколко жители на Банско пишат: “Ето сега ти
явиме защо майоре избега сос чорбаджиете заедно. И сичкия народ мало и
големо побегна от Банско и днеска сме фаф Банско и ве моли ме за помощ
яку скоро да ни не нападне сила, защо Бане изгоре на огин и народо се расипа
кои ком Джумая па едни си в Банско.” [244] По-нататък
жителите на Банско изтъкват, че главната причина са ръководителите, които
са сменили Б. Маринов. “Причината на това е в Банско да се не одареше Господин
Марин белки ми кехме заминеме слободно, а сега се работата работи
242. Кресненско-Разложкото въстание. 1878 . . ., д. № 50, с. 172.
243. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 136, с. 76.
244. Пак там, д. 113, с. 64. Този, както и документ № 106 не са датирани и поради това, без да познават развитието на събитията в Банско, Г. Кацаров и Ив. Кепов ги подреждат при документи, които са по-ранни по време. От данните в тях можем да ги отнесем между 14 и 21 ноември 1878 г., т. е. след разгромяването на въстаниците при Баня и преди навлизането на турските войски в Банско.
57
сос люде, да ни не бегаше Майор и чорбаджии лесно беше. . .” [245] В същото писмо се изтъква, че много хора са избягали към Балкана, в Банско е само Тодор войвода, който поел командуването на останалите въстаници върху себе си, и се настоява за военни предводители, защото хора “за работа” има. В тази молба се изтъква нуждата от “руска война”, т. е. руски войски, за да спасят Банско. [246]
Почти всички съвременници на събитията в Банско и участници във въстанието са единодушни - този, който трябвало не само да ръководи, но и да покаже пример на твърдост и самообладание - майор Войткеевич, пръв се качил на коня си и избягал към Предела. “Това се разнесе като мълния измежду въстаниците, които незабавно последваха примера на предводителя” - свидетелствува Атанас Поппетров. [247]
В тези няколко дни, които Банско преживяло след разгрома на Баня и бягството на Войткеевич и някои от местните чорбаджии, начело на шепата въстаници застанал Тодор войвода, подпомаган от войводата Георги Сърбинеца. До Джумайския комитет били писани няколко писма за помощ. С такова писмо се обръщат към К. Босилков и двамата войводи.
Жалкото положение на банскалии в тази една седмица завършило с още по-печална съдба - една седмица след разгрома на въстаниците при Баня турски редовни войски и многоброен башибозук, събран не само от Разложката долина, но и от цялото Мелнишко, нападнали Банско. Малко били защитниците на селището, кратка била и съпротивата: “Тогава - пише Ив. Грънчаров - изклали много народ и оплениха всичко (до колко души са загинали в Банско не е известно, защото там и досега, т. е. 1884 г. - б. м.), няма такъв человек, който да отпише загиналите. Тогава в Банско останаха малко българи.”
Разгромът на движението в Разложката долина бил сериозен удар върху състоянието и развоя на цялото Кресненско-Разложко въстание. Един опит да се поправи положението бил направен от войводите Никола хаджи Македонов и Георги Нойов - двамата се обърнали към Софийския, Джумайския и Кюстендилския комитет “Единство” да ги подпомогнат с дрехи и оръжие, “за да се направеше бърз поход към Банско, Разлога, за да са поправеше сторената погрешка от командирите на тия места” [248]. Поради създалото се критично положение инициативата им не сполучила и двамата войводи по съвета на Натанаил Охридски били насочени за действие към Вранско и Паланечко.
Въстанието и опустошението на Разложко направили силно впечатление и
станали обект на внимание от страна на българската общественост, на властите
от Временното руско управление и на всички дипломатически представители
в Княжеството и Османска Турция.
245. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 113, с. 64.
247. АБАН, инв. № 1428, с. 60. В този смисъл пише и Ив. Грънчаров: “Войткеевич, преди да се съберат селяните (от Банско - б.м.), първо той заведе да бега към Джумая, като не се обади нито на най-ближните си. Знае Войткеевич да предвожда, ама към Джумая, дето няма турци, но не напред срещу тях. От ужаса в Предел и Войткеевич си оставил коня. . .” (Кресненско-Разложко въстание . . ., с. 172). В една записка, подадена до Дондуков-Корсаков, Войткеевич премълчава всичко това и си приписва несъществуващи заслуги във въстанието (ЦГВИА, ф. 430, а. е. 119, л. 246-264).
248. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 8, с. 125.
58
В българските вестници се появили статии и дописки, които описвали борбата и страданията на българите от Разложко. В. “Марица” в дописка, поместена на 12 декември, известява, че на 14/26 ноември 1200 до 2000 башибозуци под предводителството на Тефик бей от Неврокоп и Али паша от Чеч нападнали въстаниците в Баня, избили населението и изгорили селото, а на 21 ноември (3 декември) редовна войска до 4000-5000 души и башибозуци сторили същото в Банско. Подобна участ сполетяла и селата Горно и Долно Драглище, Годлево, Добърско, Добринище. [249]
Органите на Временното руско управление в България получили най-бързи и при това най-точни и подробни сведения за положението в Разложко и побързали не само да вземат мерки за бежанците, но и да уведомят правителството и дипломатите за бързи мерки пред Портата. [250]
Руският посланик в Цариград Лобанов-Ростовски получил сведения за това и от руския консул в Солун. В този доклад се изтъквало, че умиротворяването на въстанието е завършило печално - с разрушаването на Банско, Добринище, Горно и Долно Драглище, Добърско, Бачево и Якоруда, а Баня е напълно разорена. Виновник за разорението според сведенията на консула бил Тефик бей от Неврокоп - предводител на 500 души башибозуци. [251]
Сведенията за опустошенията и положението на бежанците заинтересували английския представител в Княжеството Палгрейв, поради което той направил предложение до неговото правителство да му разреши да предприеме обиколка в района на бежанските лагери и да извърши анкета. По време на обиколката Палгрейв се убедил в големите размери на опустошението и тежката съдба на бежанците. В заключение той сравнително обективно информирал своето правителство и сам взел инициатива за подпомагане на бежанците с вещи от първа необходимост. [252] Английският консул в Солуи също посетил Мехомия, Баня, Банско и Добринище и макар и сведенията за жертвите в доклада му да били намалени, той не можел да премълчи за грабежите, жестокостите и насилията. [253]
Сведения от този род събирал и френският консул в София А. Девлет. В
доклад от 3 декември 1878 г. той донася до френския посланик в Цариград
А. Фурние за развитието на въстанието, като пише: “Същевременно в Разлог
са станали повече сражения, едно подир друго, в които българите са загубили
повече от половината от своите сили и особено двама висши офицери, които
са ръководили въстанието, като останалите въстаници, както изглежда, са
се спасили в Джумая.” [254] По-нататък Девлет пише:
“Що се
249. Марица, бр. 40, 12 дек. 1878.
250. Муратов. Цит. съч., д. № XV, с. 170-171; д. № XVIII, с. 204-206, 228-229.
251. АВПР, ф. п. к., 1879, д. 2275, л. 2-3.
252. АИИ БАН, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 140, л. 824; оп. 24, а. е. 33, л. 119 и сл.; Марица, II, бр. 57, 13 февр. 1879, и др. Дейците на Временното руско управление, включително и Дондуков-Корсаков, споделяли мнението за обективното разследваме на фактите и правилните изводи на Палгрейв. В доклада до Д. А. Милютин от 13. XII. 1878 г. Дондуков пише: “На Ваше сиятелство бяха известни обвиненията, които до неотдавна се хвърляха върху северните българи за тяхното участие в македонските вълнения . . . Неоснователността на тези обвинения е напълно доказана между впрочем и от тукашния английски делегат г. Палгрейв в донесенията му до неговото правителство и за които той намери за нужно да съобщи и на мене.” (Муратов. Цит. съч., д. № XV, с. 172).
253. Марица, II, бр. 48, 12 ян. 1879.
254. Француски документи . . ., д. № 52, с. 84-85.
59
отнася до жестокостите, извършени от турците в с. Банско, както и изгарянето на някои други села от тях, данните все повече се потвърждават и българите са известили за това г-н Палгрейв, английския делегат, който на 30 миналия месец замина за Кюстендил, откъдето ще пътува и до Джумая и Самоков, за да се увери лично във всичко това.” [255]
Голям интерес към събитията в Разложко проявили и други дипломатически представители, а в руската и европейската преса се появили множество съобщения и коментарии. [256]
Всички непредубедени очевидци и съвременници подчертавали обстоятелството,
че въстанието в Разложко наред със събитията в Джумайско е плод не само
на тежкото състояние, но и на категоричните стремежи на населението, оставено
по силата на Берлинския договор под османска власт, да се присъедини към
независимото българско княжество и да живее свободно в условията на единна
национална държава.
255. Француски документи.. ., д. № 52, с. 84-85.
256. Кирил, патриарх български.
Българската екзархия в Одринско и Македония . . ., с. 454-459.
[Previous] [Next]
[Back to Index]