Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото
Цвета Трифонова
 
ІІ. Писмата
  3. Тодор Александров до Д. Крапчев
  4. Асен Златаров до Д. Крапчев
  5. Проф. Михаил Арнаудов до Д. Крапчев
  6. Симеон Радев до Д. Крапчев
  7. Леон Ламуш до Д. Крапчев
  8. Проф. Георги П. Генов до Д. Крапчев
  9. Стилиян Чилингиров до Д. Крапчев
10. Георги Николов до Д. Крапчев
11. Александър Малинов до Д. Крапчев


3. Писмо на Тодор Александров до Данаил Крапчев

ДИА, ф. 10 к, оп. 3, а. е. 566
 

  Драги Крапчев,

 Тревожните новини, които получавам за здравето на Лазарова и за положението вътре и обстоятелството, че не можем да намерим възможност за покупка и пренос на оръжия /пушки/ за вътре са ме направили да зарежа секакви удоволствия и да забравя и жени, и разходки, и музика и сичко.

  Живея един скучен калугерски живот : ядене, лежане, четене, лежене, ядене, четене, само за да наваксам загубеното от здравето си, за да се върна по-скоро за вътре, дето ме чака трудна и важна работа.

 От сичко най-много ме тревожи въпроса за доставката на оръжие и здравето на Лазарова. Как ще дам възможност за отбрана на селяните, които са дали хиляди лири за покупка на оръжие, особено сега, когато ги нападат и турски и сръбски банди? …Парите стоят, но откъде и как да доставим оръжие? Правя усилия тук, но Лазаров като става неспособен да ми помага в работата, кой ще е заместника му?

    Целувам те сърдечно.

Божидар [1]

Ница

28/ІІІ 912 г.

Р С. На Пейо писах 2-3 карти и много поздрави. Понеже той не благоволи поне да ме поздрави и сега, когато е свободен от семейни грижи и задължения, ще го поздравиш без целувки. Вчера четох телеграма в редакцията на 1 тукашен вестник “Le petit Nicois” - намерени са 10 бомби по железнопътната линия Солун – Битоля на 174 клм. близу до Флорина. Пак Чаулева работа ли е? подпис. Ал

Сега получих Христовото писмо. Ще му отговоря. подпис Ал.


Писма до Данаил Крапчев послучай неговия 30 годишен юбилей
 

4. Асен Златаров до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797 “Данаил Крапчев”, а. е. 97

София, 29. V. 1936

   Драгий Данаиле,

 Бях десет дни в провинцията и съжалявам, че не можах и аз да да дойда и те поздравя за твоя заслужен празник. Радвам се на работата ти! Помня те от младини: та нали често ни е свързвала обща мисъл за за доброчестина за земята и народа ни? Наистина, понякога ти, понякога аз – порязделяхме пътищата си …Но в едно ще бъдем всякога съгласни: че за Родината трябва да се работи предано и честно и че в служба на това дело вестникът ще трябва да е на първа линия- но вестник - трибуна, вестник с дух и стил, вестник, който служи на права и народополезна кауза и който неподкупно ще следва фронта на народа. Нали?

 Бъди здрав и бодър, драги Крапчев!

     подпис: Ас. Златаров [2]


5. Проф. Михаил Арнаудов до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797, а. е. 29

София, 24 май 1936,

денят на Св. Кирила и Методия.
 

    Драги г. Крапчев,

Приятно ми е да се наредя покрай толкова Ваши приятели и почитатели, които днес Ви засвидетелствуват привързаността си послучай 30 годишната Ви публицистична дейност. Давал съм неведнъж израз на добрите си чувства за човека на дълга и на вещото перо, и сега мога само да се радвам, че оставате все същият прозорлив и талантлив обществен мъж и патриот.

  Стискам Ви най-сърдечно ръка и Ви пожелавам да доживеете и 60 годишен писателски юбилей и тържество на българските идеали!
 

     Ваш предан проф. М. Арнаудов
 


6. Симеон Радев до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797, а. е. 216

Лондон, 5 юни 1936 год.
 

     Драги Данаиле,

Откакто го получих, сборникът с твоите статии е на писалищната ми маса. Това не е разбира се една книга, която до се прочете наведнъж. Прелиствам я всеки ден и впечатлението ми от нея става все по-силно.

Едно голямо и опасно изпитание е за името на един журналист, когато се съберат наедно писанията му от толкова години. Може да се види, че по много въпроси се е лъгал. ; може да се види, че си е противоречал често; може да се види, че мисълта му е остаряла и езикът му е увехнал. Това изпитание ти много победоносно го минаваш – много редко нещо за един журналист, който не е под ярема на една партия, а пише с пълна свобода по събитията и хората – всичко писано от тебе показва единство на мисълта и се слива в един определен мироглед. Освен на твоето здраво съждение и на историческата ти култура, която ти позволява да поставиш всяко историческо явление в неговата рамка и всеки човек в неговата категория, твоят мироглед, тъй ярко очертан, се дължи на това, че си българин от Македония. Хората от нашето поколение, родени и възпиштани в Македония по времето на големите бърби за народност, свобода, са синове и внуци на хора, които предеи нас бяха водили старите борби /ако не за свобода, то за народност/. Ние сме, въпреки възрастта си, от епохата на Възраждането. Ние я продължаваме. Тя определя нашето място в живота на българския народ. Тя ни дава една мисия за изпълнение. Чрез “Зора” ти служиш на тая мисия като никой друг. Ти си, поради това единственият българин, чието място бих желал да имам.

 Статиите ти ми правят и друго впечатление, много голямо: по езика им. Милев ми казваше често: “Данаил пише силно, но кораво.” Действително, тоя отривист, стегнат език като че ли има един металически блясък. Но това не е недостатък То му дава една извънредна здравина. Той няма да има бръчки, както толкова други начиин на писане, днес бляскави, утре увехнали. Много би било интересно да се направи едно сравнение между Милева и тебе като журналисти. /Може би сигурно даже някой млад човек ще направи това/. Милев имаше мекост, хармония, гъвкавост; една тихо проникваща убедителоност; една гладко очарование и заедно с това известна липса на енергия в езика и релеф в мисълта. В твоята логика има един неудържим и пряко насочен устрем. Тя удря като чук. Всичките ти идейни атаки са фронтални, фразата ти се прилепва към мисълта като добре скроена дреха и е пълна с динамична сила. Тя не е като танцувачка, а като атлет.

 В сборника има някои работи, непознати на мене досега, които откриват обаче и един друг изглед в твоето писателство. Аз не подозирах, че има в тебе една лирическа страна. Статията ти за смъртта на Вазова трепти от сдържано вълнение и се издига до много високи акценти. Дописките ти от фронта показват едно силно чувство за природата. Има там някои пейзажи, предадени с езика на истински художник. Стилът ти е също така поетичен, както самото виждане на нещата. “Пред делтата” е един настоящ и прекрасен разказ. Първите два параграфа на “Един символ” са за христоматия. Колко жалко, че не си писал повече такива работи!

 Пиша ти, тъй да се каже тичешком, защото утре тръгва пощата за министерството и съм много зает. Но жена ми, на която изказах своите впечатления за сборника, настоя да ти ги съобщя веднага, докато те са пресни у мене. Много ми е мъчно, че не знаех за чествуването, което се устрои в твоя чест, за да ти пратя една телеграма.

    подпис: Симеон Радев [3]


7. Леон Ламуш до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797, а. е. 145

Париж, 6 VІІ. 36 г.

   Многоуважаеми господине,

При всичко, че съм досега чел само една малка част от Вашата книга “Изминат път”, виждам, че ще има за мене голям интерес и искам без да чакам по-дълго време, да Ви благодаря сърдечно за любезната мисъл, която имахте да ми я испратите. Искам първо да Ви поздравя като македонец, родом този красив град Прилеп, гнездо на народолюбиви чисти българи и огнище на българско народно чувство.

  Аз Ви поздравявам за Вашето дълго журналистическо деяние и за Вашите важни услуги за народната българска кауза. Трябва особено да Ви благодаря за редовното изпращане на Вашия толко интересен вестник “Зора”, който чета винаги с най-голяма грижа и с удоволствие и от който често пъти задържам статии, отнасящи се до важните въпроси на българския живот или до вътрешните борби в съседната държава между сърби и хървати. Със “Зора” мога всеки ден да живея един час в своята мила България.

  Приемете, моля, многоуважаеми господине, изражението на моите отлични чувства.

       Леон Ламуш

български генерален консул [4]


8. Проф. Георги П. Генов до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797, а. е. 63

София

26. V. 936

Любезний г. Крапчев,

  Бързам да Ви поздравя за заслужения 30 годишен юбилей в полето на българската публицистика и журналистика. Благодарение на Вашите усилия България можа да се сдобие с преса по европейски образец. Макар че в София понастоящем излизат малко по брой вестници, но те се приближават вече до онова, за което някога мечтаехме: да имаме истинска преса по западен образец. Със “Зора” Вие заслужихте на българския обществен и държавен живот повече от всички други.

  Моля Ви, любезний г. Крапчев, приемете моите сърдечни поздравления по случая с топлите ми благопожелания да отпразнувате 60 години обществена и публицистична дейност като дотогава се изпълнят всички надежди на добрите българи, за които “Зора” и Вие лично тъй много сте работили.

  Благодаря за изпратения ми екземпляр от юбилейния сборник. Ще го прочета с най-голямо внимание, защото той е нагледна история на славните борби, които Бългаия и Македония водиха в пътя на обединението и освобождението.

  С хиляди поздрави и благопожелания за още по-добри дни.

     Проф. Георги П. Генов [5]


9. Стилиян Чилингиров до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797, а. е. 278

28. май 1936 г.

София

    Драгий ми Данаиле,

Повърнах по твоя “Изминат път”, походих няколко часа по него и изпитах истинска наслада. Пред мене се разкри нашето доскорошно минало с всичките си блянове, надежди и разочарования. И сред него – ти – нито много възторжен, нито много отчаян. С предопределеността на чистия българин ти винаги знаеше зад хубавото да видиш лошото и зад лошото – хубавото. В първия случай трябваше за опомване, а във втория – будеше вяра в бъдещето. Един народ, който е бил и ще пребъде не може да бъде подхвърлян под превратностите на съдбата.

Позволи ми след тия думи да ти предам моите сърадвания за заслужения и щастливо дочакания 30 годишен юбилей в областта на нашето вестникарско дело, издигнато от тебе до завидна висота. Да те сърадвам ида ти пожелая още толкова години работа - твоята най.голяма радост и утеха в живота. Стискам ти сърдечно ръката.

       твой Ст/илиян/ Чилингиров [6]


10. Георги Николов до Д. Крапчев

ДИА, ф. № 1797, а. е. 185

9 юни 1936,

Детроит, Мичиган, САЩ
 

   Уважаемий г.н Крапчев,

Искрено и сърдечно Ви сърадвам не само за изминатия път, но и за светлата диря, която оставяте в нашия бурен обществен живот. Ако ми позволите ще направя и една констатация, която може би ще бъде отминат с мълчание. Македония даде на България между всичко друго и много даровити журналисти. Едни от тях се посветиха на политиката, други самоотвержено загинаха в борба с тъмните сили на нашия обществен живот и само малцина останаха да бранят със своето огнено перо здравите основи на българската държава и националните идеали на българщината. Между малцината пръв бе и ще остане българинът от Прилеп – Данаил Крапчев. Трябва да се благодари на Провидението, че Ви запази през последните неспокойни години. Към констатацията и едно скромно признание: Много нещо от Вашия живот може да послужи за поука нам, по-младите. Но това, което на всяка цена трябва да усвоим, то е да останем до края на живота си тъй последователни, тъй честни в мисълта и делата си, както бяхте и ще останете Вие. Пожелавам от сърце Бог да Ви дари дълги дни, по-честити и по-щастливи от тези, които преминаха. И както преди 30 години почнахте своята дейност в Солун, да даде Бог пак там да сложите точка на тъй очакваната уводна статия, в която ще възвестите свободата и щастието на поробените ни братя! Да бъде!

   Искрено Ваш свещеник Георги Николов.

Сърдечно Ви благодаря за книгата, която за мен е цяло откровение.


11. Александър Малинов до Д. Крапчев

ДИА, ф. 1797, а. е. 155

24 май 1936 г.
 

Сърдечно Ви поздравявам с 30 години журналистическа дейност и от душа пожелавам още много години да можете с перото си честно и смело, както до сега да служите на родината.

    Александър Малинов


[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Божидар – един от псевдонимите на Тодор Александров.

2. Асен Златаров /1885-1936/, род. в Хасково. Учен-химик и публицист. Следва органична химия в СУ и завършва н Женева /1907/. Доктор по химия и физика на университета в Гренобъл. Специализира в Мюнхен химия на храненето. Основоположник на биохимията в България, професор, ръководител на катедрата по орг. химия в СУ. Автор на много научни открития и научни трудове. Голям оратор и ерудит, изнася над 1000 сказки и доклади пред широка публика. Пише стихове и романи. Член на БРСДП от 1906 г. През 1935 г. посещава Съв. съюз и в резултат на това издава книгата “В страната на съветите” /1936/, придобила голяма популярност сред ком. среди в България.

3. Симеон Радев - /1879-1967/, род. в Ресен, Македония. Учи в Ресен, Охрид, Битоля, завършва “Галата сарай” в Цариград. Следва право в Женева /1902/. Член на ВМОРО от 1895. Участва в Балк. и Междусъюзническата война. Член на делегацията, която сключва Букурещкия мирен договор /1913/. Дипломат от кариерата. Пълномощен министър в Букурещ, Берн, Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Публицист, редактор, лит. критик, историограф, мемоарист. Съред. и гл. ред. на сп. “Художник” /1906-09/, дир. на в. “Воля” /1911-12/, кореспондент на много бълг. вестници между двете световни войни. Публицистич. му дейност обхваща около 1400 загл. на статии, репортажи, интервюта, памфлети, фейлетони и пр. След 9. ІХ. 1944 г. е уволнен. Забранява му се достъп до печата, до обществена и политич. дейност. Живее в мизерия и изолация, но не престава да пише спомени и историографски трудове. Част от ръкописите му са откупени от БАН, но и до днес не са публикувани.

4. Леон Ламуш /1860-1945/, френски историк, голям приятел на България. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие. По време на І св. война защитава интересите на България. Живее в Сер и Солун, изучава живота на българското население в Македония. От 1921 г. е български генерален почетен консул в Париж. Автор е на исторически трудове: “България в миналото и настоящето си” /1892/; “България” /1928/; “Петнадесет години бълканска история. 1904-1918” /1928/. Превежда на френски ез. разказа на Ив. Вазов “Иде ли?”

5. Георги П. Генов - /1883-1967/, род. в Котел. Завършва право в СУ. Специализира международно рлаво в Париж и Рим. Проф. по междунар. и междудърж. право в СУ /1925–44/. Ректор на СУ /1937-38/. Политически деец, член на Радикалната партия и на Народния блок. Гл. ред на в. “Радикал” и на сп. Междудържавно право”. Автор на юридически и политологически трудове, учен с международна известност. След 9. ІХ. 1944 г. е съден от нар. съд и лежи в затвора.

6. Стилиян Чилингиров /1881-1962/, род. в Шумен. Завършва педагогика в СУ /1909/, специализира история на литературата в Берлин и Лайпциг /1909-911/; Ред. на в. “България” /1911/ и сп. “Бразда” /1914-15/; Поддиректор на Народната библ.в София /1916-19/; Директор на Етнографския музей /1923/. Един от учредителите на СБП и негов председател /1941-44/. Предс. на Върховния читал. съюз. Народ. представител в ХV ОНС.