Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото
Цвета Трифонова
 
II. Писмата
  1. Данаил Крапчев до Пейо Яворов
 

ДИА, ф. № 10К, оп. 3, а. е. 264
Писма на Данаил Крапчев до Пейо Яворов /1910-1913 г./ [1]
 

1.
София, 26. Х. 1910 г.

    Драги Пейо,

И двете карти получих. Благодаря ти. Ще прощаваш, че и на двете едвам сега ти отговарям. От пусти немукает не ти писах навреме.

Бях ти писал да се срещнеш със Шериф паша, само за да му видиш акъла, с чисто информационна цел. Положението вътре продължава прегресивно да се влошава. Обаче и реакцията против ново революционно движение не е престанала в нашите среди, особено в градовете. Населението още се чувства изморено. Една малка надежда блясва: в средата на младотурския комитет разпритите и личните амбиции и апетити растат. Махмуд Шефкет паща се старае да отстрани съвсем влиянието на цивилните елементи от комитета. Сега заседава в Солун младотурски конгрес: решенията му може да станат съдбоносни за самия него. Човек, който се дави и за сламката се залавя. Нали? Такъва е може би и горната моя надежда.

Наумов ме викаше в Солун да редактирам вестника му, но не отидох – нали знаеш – защото е вагабонт. Аз сега работя в “Пряпорец”, за да не умра от глад. Много ми се иска да дойда нататъка къде Германия, за да понауча малко немски и за да избегна това мъчително положение. Но уви! – сиромашията не ми позволява тоя лукс. Ти как си? По-добре ли?

 Поздрав от приятели.

  Твой Д. Крапчев.


2.
Сер, 4. ХІ. 912

   Пейо,

Иванчо нещял да дойде. Аз го дира да му взема пушката, но го няма. Славчо не пуска Занков. Траянова също. Архимандритът ми даде шестдесет лева, които ти ги изпращам с Георги, понеже Бирбучука заминал, без да го вида. Предадох му твоята разписка. Аз задържам единия кон и утре заминавам за Солун. Лазо ще остане с мене, понеже е болнав. Научавам, че полковник Николов заповядал да бъдеш обезоръжен още на Каца поляна, защото не си заминал веднага.

Около Лозенград са паднали 16 хиляди наши от първата дивизия /софиянци/. Гърците щели да изпразнят Солун.

      Твой Крапчев
 

/Р. С/ Георги заедно с конете е бил задържан от Тачо. Казаски ми иска пушката. Аз не му я давам, толкоз повече защото ми каза, че ми я оставят вместо карабината.

     п. Д. Крапчев


3.
Солун, 14. ІІ 1913 г.

   Драги Пейо,

Писмото получих преди всичко за твоето идване тук. Ти питаш дали си необходим? Да. Защото аз съм останал сам. Само Баждарев е човека, с когото мога да се съветвам. а има толкоз много работа да се върши. Ако не те задържат домашни причини, ти трябва да дойдеш тук за малко време. За жестокостите на четите писа ми и Викторов. Аз му отговорих, че ще ви улесним, ако предприемте някаква анкета. Сега почти всички наши хора от местата, дето са станали изстъпления, заминаха за Малгара. Ето защо малко сведения ще може да се съберат без специална обиколка по тия места.Ако може оттам да потеглят хора и да обиколят ония места, добре. Ако ли не, мчъчно ще можем да съберем много материали. Ако има желающи за такава анкета там, Организацията ще им помогне и с парични средства. Поне аз мисля, че тя трябва да помогне. Обаче едва ли ще може да стане и това, понеже ония места, дето станаха изстъпленията са планински и са покрити с дебел сняг и е студено.

 Вестник не издаваме, защото трябва да вземем позволително от гръцките власти. Иначе не може. А това е равнозначно Организацията да признае гръцката власт. После вестниците се цензурират от гръцките власти. Ето защо не почваме вестник след спирането на “Българин”, който не се цензурираше и за който не се взе позволително от гръцките власти, защото бяхме силни, тъй като войските не бяха заминали оттук. Сега чакаме пак да дойдат войските, за да се наложим.

  Много поздрави на жена ти.

    Твой Д. Крапчев.


4.
Лъжане, 27. ІХ. б.г.
    Пейо,

научавам се, че вие още сте там. Аз тук закрепнах. Вчера телеграфирах да ми пратят парабел. Надявам се утре Мълчанков да ми го донесе. ако дотогава не сте заминали, пак ще дойда с вас. ако ли не ще замина за Неврокоп с Млъчанкова. Паспалев и Палиев заминаха за София.

  Целува те твой Д. Крапчев.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. За отношенията между Д. Крапчев и П. Яворов вж. в сборника “Изминат път”, т. І, ІІ, ІІІ. /С., 1936-1941/. Там са публикувани общо шест статии и спомени за големия поет, за общата им дейност в Македония, за човешката им дружба. Заглавията са следните: “Спомени за Пейо Яворов” /т. І/; “Пейо Яворов предчувства катастрофата през 1913г.” /т. ІІ/; “С Яворов в Солун преди 30 години”/ т. ІІ/; “С Яворова на война” /т. ІІ/; “В една редакция с Пейо Яворов” / т. ІІ/; “Пейо Яворов в политиката”/ т. ІІІ/;