I. Спомените
10. Гео Крапчев
2 април 1990 г.
Баща ми Никола Крапчев е роден на 16 март 1903 г. в София. Той е племенник на Данаил Крапчев по бащина линия. Учил е две години финанси в Щутгарт, Германия. Работи като директор и главен счетоводител на печатница “Преса”, собственост на Д. Крапчев и братя Нахмиас. Почина през 1992 г.
На 28 август 1944 по време на евакуацията в Пещера г. се разболява от жълтеница. Постъпва в болница, където остава до края на октомври. В деня на излизането от болницата е арестуван и по етапен ред е докаран в София, в Дирекция на милицията на Лъвов мост. Лежи в килия на последния етаж, заедно с други задържани. След няколко дни е откаран в затвора и е държан там до месец март 1945 г. Не е бит и мъчен. През март минава на комисия, която заседава в Дома на слепите зад затвора. Тази комисия не е съд, а само на базата на досието наказва с изпращане на лагер. Баща ми е въдворен в лагера “Св. Врач” край Сандански затова, че е заместник-председател на акционерно дружество “Преса”, а това означавало, че е буржоа. Печатница “Преса” е била акционерно дружество, собственост на братята Витали и Шарло Нахмиас /51 %/ и Данаил Крапчев. Лагеристите са работили на строежа на ж. п. линията Петрич-Симитли. Освободен е на 20 октомври 1945 г. от министъра Руси Христозов по настояване на тогавашния зам. министър на вътрешните работи Любомир Ангелов, син на д-р Рачо Ангелов. Той е бил съученик на баща ми и е знаел, че не се занимава с политика. Майка ми след дълги мъки, плачове и молби пред него успяла да го склони да се застъпи пред Христозов за освобождаването на баща ни. Тези неща баща ми разказа едва през 1990 г., в началото на април. Много дати не помни, защото е на 87 години.
За Данаил Крапчев си спомня, че е бил член на Демократическата партия. Спомня си за атентата срещу него през месец юли 1944 г. Бил е съборен и удрян с ятаган по главата, срязан е черепът му и резката достига до мозъка. Откаран е в болницата в Овча купел. За 2-3 седмици е загубил паметта си. Атентаторите са преследвани от полицията и единият се самоубива в мазе на стара къща на днешния булевард “В. Левски”, другият е преследван до сградата на Св. Синод и там е убит в храстите.
След непълно излекуване, по настояване на Методи Янчулев, Крапчев заминава за Горна Джумая. Янчулев е бил личен секретар на Андрей Ляпчев. Крапчев е трябвало да бъде гост на командира на гарнизона - полковник. Там обаче отсяда в дома на Караджов, пунктов началник на ВМРО. От неговия дом е арестуван от групата на Данон - адвокат и народен обвинител. Предполага се, че веднага е убит, защото няма сведения да е стигнал до арест. Вероятната дата е 10 септември 1944 г.
Опит за атентат е правен и няколко месеца преди това. Подробностите са следните: една група работници и журналисти тръгват от печатница “Преса” на ул. “11 август” по посока на площад “Александър Невски”. В групата е и директора на “Зора “Иван Трифонов. Той си приличал с Данаил, носел е подобни дрехи и шапка. Водел е за ръка Крапчевия син Живко. След групата е вървял човек, който явно ги е следял, смятайки, че това е Д. Крапчев. Това е забелязал баща ми, който по една случайност е вървял на 50 метра от преследвача. Групата се разделя пред хотел “Славянска беседа” и Трифонов си тръгва с Живко Крапчев. Преследвачът – след тях. Тогава баща ми изтичва до близкия участък и алармира полицията. Двама полицаи пресрещат съмнителния човок и го арестуват. При ареста той хвърля оръжието си на земята. Оказва се, че това е шивашкия чирак Демир Борачев, след 9. ІХ. 1944 г. става генерал. За този случай баща ми е бил арестуван след работа на път за дома и разпитван през 1956 г., след унгарските събития. Разпитът се води в продължение на 48 часа, без да спи. Баща ми е обяснил, че така би постъпил всеки, ако негов близък е смъртно заплашен. След изясняване на случая следователят се опитал да го вербува да стане информатор.
Ние нямахме никакви сведения за него и два дни с майка ми обикаляхме болници, участъци, съдебна палата. Навсякъде ни отговаряха, че нямат сведения за лицето Никола Крапчев.
[Previous] [Next]
[Back to Index]