СТ. МИХАЙЛОВСКИ В ЦАРИГРАД ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1874 Г.

(Отпечатано под същото заглавие в: Земя, 1, No 4, 24 март 1935, 1-2)

Пътувах от Русия за Цариград. Хубавото южно руско лято носеше моите младенчески мечти към родната земя, която не бях виждала от дълги години. Един голям параход ни прибра гостоприемно в Одеса, за да ни стовапи здрави и читави след два дни морски път в Цариград, в ръцете на домашните, които ни очакваха. По онова време българският народ не се делеше на такива враждебни една на друга групи и лагери, както днес. Всички се обичахме и взаимно почитахме. Затова пристигането на ученици-българчета от далечна страна бе едно малко тържество не само за домашните, но и за цялото общество.

На кея пред Златния рог освен моята майка бяха излезли всички наши приятели, търговци, занаятчии, Георги Тишев, секретарят на тогавашния български екзарх Антим I, а заедно с него – един млад, възблед, на вид сериозен момък. Всеки от посрещачите гледаше да помогне на пристигащите от руско учение българчета и българки. Този млад и малко приказлив момък помогна на моята майка, като взе куфара ми от ръцете й. Виждаше се, че той не бе познат и на майка ми. Ние благодарихме на джентлемена и точно когато той се сбогуваше, към нас се приближи Георги Тишев и го представи: Стоян Михайловски.

От тоя ден Стоян Михайловски заедно с Тишева и други неколцина по-млади тогавашни цариградски българи, имената на които не си спомням, започнаха да дружат с нас, неколцината руски възпитаници и възпитанички, между които и моята приятелка Магдалина Царачинска.

Михайловски и Тишев бяха неразделни другари. И понеже Тишев ни бе добре познат, мълчаливият и често замислен Михайловски добиваше повече кураж да заприказва пред нас и за себе си: най-много обичал да чете българските народни песни на моя баща Димитър и на чичо ми Константин Миладинов, а също и народните мъдрости от сборника на Чолакова. Михайловски бе против "руския нихилизъм", проповядван тогава и в наши български земи от българи, идващи от Русия. Той като че ли не разбираше добре "букурещаните", т.е. българската "бунтарска школа" от Букурещ. За него бе идеал "френската ученост", макар още да не бе ходил във Франция и да не я познаваше. Михайловски, едва двадесетгодишен, вече познаваше древностъа и класицизма. Като еленчанин научил нещо от най-млади години за Запад, той говореше често за освобождението на българския дух от "редица предубеждения"; които според него идваха от "робското в душата" на българина и от силното руско влияние. Затова най-големият идеал на Михайловски по онова време бе да получи западно, по възможност френско образование. Докато бе в Цариград, той действуваше непрекъснато чрез своя приятел Георги Тишев да получи от Екзархията стипендия за Париж.

Приятелството на екзархийския секретар Георги Тишев обаче не му помогна: Екзархията тогава е била в парични затруднения, та не е могла да помогне на Ст. Михайловски да замине за Франция. Според думите на Тишева, екзархът Антим I настоявал Михайловски да отиде известно време като учител в западнобългарските македонски покрайнини, та след това щяло да дойде ред и на френското учение.

Това огорчаваше много Михайловски, но той сам нямаше средства да тури в изпълнение плановете си и се приготви да учителствува.

Изпратиха го, чини ми се, в Щип или в Дойран. Там той има случай да изучи добре македонските българи, за да им стане за късо време един от главните ръководители [1].

Отсетне случи се в живота си да срещна Стояна Михайловски няколко пъти. И винаги, като го срещнех или като чуех за него, спомнях си лятото на 1874 година в Цариград.

По онова време Михайловски не почиташе особено много "патриците и владиците", но той бе винаги обективен и не скриваше издръжливостъа и постоянството, с които ръководеха училищното дело.

Като задушевен приятел на Тишева, Михайловски следеше отблизо църковната борба и Възраждането, макар и да не взимаше живо участие в тях, освен с учителствуването си.

Но отъогава още Михайловски явно бичуваше недостатъците на българина и превратните страни на българската общественост. Ние, руските възпитаници, го наричахме "българския Свифт" и всеки един от нас отъогава знаеше, че Михайловски не е обикновен простосмъртен човек.

Отсетне, като наблюдавах неговия живот отдалече и по книгите му, виждах колко сме били прави в това си съждение, получено от първото запознанство с Михайловски в Цариград четири години преди Освобождението.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Стоян Михайловски взема активно участие е освободителните борби на Македония. През 1901-1903 г. е председател на Върховния македоно-одрински комитет.