I.

1. Спомените на Елена Стоун са публикувани в сп. „Mc Clure's Magazine", vol. XIX, № 1. May 1902 — № 6. Oktober 1902, без броя от август, където са поместени спомените на К. Цилка. След заглавието във всеки брои има и подзаглавия (в първия брой и в текста), които за уеднаквяване па изложението тук са изпус­нати.

2. Залавянето е извършено на 21 август по стар стил или 3 септември по нов стил. Елена Стоун и Катерина Цилка сочат да­тите по нов стил.

3. Става дума за кираджия (водач, проводник) — човек, който предоставя превозното средство (в случая мулета) и придружава пътуващите.

4. За пръв път протестантски мисионери посещават Банско през 1867 г. На следващата година няколко семейства се обявя­ват за привърженици на новата вяра. Сред първите са семейства­та на Георги Сарандов, Петър Ушев и Марко Петканчин. През август 1871 г. протестантите (тогава 15 души) се организират в община, която е първата протестантска община в българските земи. В навечерието на Руско-турската освободителна война (1877— 1878 г.) тя наброява около 100 членове — повечето от Банско, е някои от съседните села Баня, Елешница, Якоруда и др. Има собствен молитвен дом и свое училище.

Както и на други места, в началото съществува вражда между православни и протестанти, но по-късно отношенията се оглаждат. Интересно в Банско е, че понякога към новата вяра се присъе­диняват отделни членове на семействата, а другите остават православни. Напр. от семейството на Катерина Димитрова Стефанова (Попстефанова) майката на Катерина, а с нея и децата стават протестанти, а бащата остава православен.

5. С името Добрия човек пленничките наричат Яне Сандански, а с името Лошия човек — Христо Чернопеев.

6. Това са тримата ръководители на четата — Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.

7. Тези писма са написани на 7/20 септември 1901 г. Препис на писмото до Уйлям Пийт вж. тук, док. № 32.

8. Това писмо — второ до Хаскел в Самоков — е предадено от Кръстьо Асенов на 12 октомври 1901 г.

9. Писмото е без дата, но тя явно е отпреди 13 октомври, де­ня, в който е било предадено на Кръстьо Асенов в Дупница (Станке Димитров).

10. Тримата, които отиват да преговарят с комисията, са Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Сава Михайлов. Съставът на чета­та не е постоянен и затова Стоун говори за нови лица, на които са оставени пленничките. За Сава Михайлов вж. тук неговите спо­мени и бел. 37.

11. Датата, изглежда, не е предадена точно. По всяка вероят­ност става дума за 17/30 декември 1901 г.

12. Този спомен е отпечатан в сп. „The Missionary Review of the World", June 1902, p. 451—452. Отбелязано е, че е взет със съкращения от „The Christian Herald".

13. В действителност мис Стоун не получава разрешение от турското правителство и не идва повторно в Македония.

 

II.

14. Спомените на Катерина Цилка са публикувани в „Mc Clure's Magazine", vol. XIX, № 4. August 1902, p. 291—300.

15. По стар стил датата е 21 декември 1901 г.

16. Тези спомени са писани 10 години след събитието, прав 1911—1912 г. В основата им стоят спомените от 1902 г., но има и отделни различия и неточности. Някои от неточностите са отбе­лязани в бележките по-надолу. Спомените се съхраняват у Любен Стефанов от Банско.

17. В спомените на мис Стоун не се говори, че те са отишли заедно в Банско, тръгвайки от Корча. Тя посочва, че е пристигна­ла три седмици преди залавянето й, като е минала през Стру­мица и Горна Джумая. Възможно е семейство Цилка да е пре­карало три месеца в Банско, но не и мис Стоун.

18. Съставът на групата не е предаден точно. Мис Стоун по­сочва, че в нея влизат 13 души. Учителките са три, а не четири. Ушева пътува само със сина си, който е един от тримата ученици.

Като отпаднат и „тримата непознати", получава се числото 13.

19. За състава на четата в деня па залавянето на жените вж спомените на Яне Сандански.

20. Тримата рьководители на четата тук са представени в след­ния ред: Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Разкриването на истинската цел на отвличането и посочването на размера на откупа става няколко дни по-късно.

21. Тук и в следващите пасажи има неточности. Писмото на Касърова вж. в спомените на мис Стоун.

22. В изпуснатия текст се говори за раждането на бебето.

23. Макклюър е издателят на списанието, в което са публику­вани спомените на мис Стоун и Цилка през 1902 г.

24. Руският дипломатически представител в София има зва­нието дипломатически агент, а не консул.

25. Григор Цилка не е участвувал пряко в преговорите за ос­вобождаване на пленените жени и в плащането на откупа. За­това неговият разказ не е съвсем точен.

 

III.

26. Яне Сандански е роден през i872 г. в с. Влахи, Мелиишко. Израства в гр. Дупница (дн. Станке Димитров), където семейството му се преселва след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Участвува в македоно-одрипското движение в свободна България, а през април 1901 г. влиза с чета в Македония и се отдава изцяло на освободителната борба на поробените. След Илинденско-Преображеиското въстание от 1903 г. се утвърждава като ръководител на Серскн революционен окръг и па левицата в македоно-одринското движение. Убит на 22 април 1915 г. в Пирин от противници в движението.

Спомените му, обхващащи периода до въстанието от 1903 г., са записани от проф. Л. Милетич през януари 1904 г. и са пуб­ликувани в кн. VII от поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение", издадена в София през 1927 г. под заглавие „Движението отсам Вардара и борбата с върховистите". Обнародваният тук откъс включва с. 17—24 от това издание.

27. Кръстьо Асенов е роден през 1877 г. в Сливен. Завършва Висшето училище (университета) в София и под влияние на Гоце Делчев се включва в борбата за освобождение на Македония и Одринско. Известно време учителствува в с. Лешко, Гориоджумайско (дн. Благоевградско), а след това става нелегален. Участвула в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 г., но непосредствено преди започване на въстаническите действия е убит от противници край с. Корнишор, Енидже-вардарско.

28. Според запазени сведения от Банско членове на револю­ционния комитет тогава са Димитър (Мингьо) Лазаров Тодев — председател, Иван (Йонка) Вапцаров — секретар, Борис Тодев, Симеон Молеров, Иван Колчагов и Иван Хадживъканов — члено­ве. След пленяването на мис Стоун и Катерина Цилка Мингьо То­дев е арестуван и държан в затвора до освобождаването им. През 1903 г. взема участие във въстанието, а след това се преселва в Пазарджик и София, където се занимава с търговия.

29. Първото писмо до Хаскел също е предадено. Вж. тук док. № 16. След това в София пристига Дикинсън. Връзката с него се установява след второто писмо до Хаскел, но не в резултат на не­го, а благодарение на посредничеството на пратеника на руския дипломатически агент в София Юрий Бахметиев. Това става през октомври 1901 г.

30. Дончо Златков от с. Палат, Мелнишко, стар харамия, кой­то не се подчинява на Вътрешната организация и минава на стра­ната на Върховния комитет. Той се опитва да отнеме пленените жени  от  Сандански  и  Чернопеев  и  да   вземе  откупа  за   себе  си.

31. Задгранични представители на организацията по това време са Димитър Стефанов от Бесарабия (Русия) и Туше Делииванов от Кукуш.

32. В действителност парите са получени на 20 януари 1902 г. (ст. ст.).

33. По време на аферата „Мис Стоун" Гоце Делчев се намира на инспекционна обиколка в Югозападна Македония — Битолско, Костурско, Леринско и пр. Завръща се към 10 март 1902 г.

34. Христо Чернопеев е роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ло­вешки окръг. До 1899 г. служи като подофицер, а след това се включва в македоно-одринското освободително движение. Той е един от първите и най-изтъкнатите войводи на Вътрешната органи­зация. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. се утвърждава като ръководител на Струмишки революционен окръг и един от ръководителите на левицата в освободителното движе­ние. Загива на 6 ноември 1915 г. като офицер от българската армия.

Спомените на Хр. Чернопеев са записани от проф. Л. Милетич в началото на 1904 г. Публикуваният тук откъс е взет от книгата „Движението отсам Вардара и борбата с върховистите", С, 1927, с. 58—60.

35. Според Сандански детето е родено в с. Сърбиново. Кресна се намира на пътя между Сърбиново и Влахи, където се устано­вява четата след раждането.

36. Откупът е получен през януари, а жените са освободени през февруари 1902 г.

37. Сава Михайлов е роден през 1877 г. в с. Мачуково, Гевгелийско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което учнтелствува на различни места в Македония. По време на залавянето на мис Стоун е учител в Горна Джумая. В края на 1901 г. забягва с четата иа Сандански и Чернопеев. От началото на 1903 г. е войвода в Гевгелийско. Загива на 1 март 1905 г. в сра­жение с турска войска край с. Смол, Гевгелийско.

Спомените му са записани след Илинденско-Преображенското въстание от проф. Л. Мнлетнч. Откъсите тук са взети от книгата ..Движението отсам Вардара и борбата с върховистите", С, 1927, с. 86—87, 90—91.

 

38. Публикуваните тук документи се пазят в Централния държавен исторически архив (ЦДИА), ф. 176, оп. I. Част от тях, както е посочено в предговора, са обнародвани, а останалите се публикуват за първи път. Правописът е осъвременен, ио са запазени стиловите и езиковите особености. Имената на лица, селища и пр. са предадени така, както са означени в документите, независимо от някои различия със сега възприетата транскрипция. Част от документите са преведени от английски и френски език — при тях имената са дадени съгласно произношението. За краткост обръщенията в началото и заключителните думи в края на рапортите и писмата са изпуснати. Някои от документите са изпращани в преписи  и до други лица.  Тук е означен  основният адресат.

Документите са подредени хропологическп съобразно с възприе­тата тогава у нас датировка, т. е. по стар стил. Където има двойна дата, тя с запазена, както и оригинала. Когато датата в докумен­та е само по нов стил, съответното число по стар стил с дадено в скоби. И в двата случая обаче при подреждането па документи­те е взета пред вид датата по стар стил.

39. В същност по-предния ден, отвличането е извършено на 21 август след обяд. Останалите пътници се връщат в Банско н съобщават за станалото па следващия ден. Тогава то става пззестно и в Солун. Затова българският търговски агент п този град Атанас Шопов известява за него като станало един ден по-късно. Телеграмата е получена в София на 24 август в  12,20 часа.