I. Солунскиятъ атентатъ
II.
Започва се копаене подземенъ каналъ до солунската отоманска банка. — Участието на Борисъ Сарафовъ. — Влияние на задграничната революционна литература и особено на рускитѣ революционери. — Набавяне динамитъ за солунското предприятие. — Опитъ да се извърши подобенъ атентатъ и въ Одринъ. — Гарвановъ попрѣчва атентаторитѣ да се сдобиятъ съ голѣмо количество динамитъ. Последнитѣ си набавятъ другъ динамитъ.
7. XI. 1908 год. Солунскиятъ каналъ тогава бѣше готовъ половината — бѣше преустановена и работата, както бѣше уговорено, докато се свърши цариградската работа. Когато въ Цариградъ се случи нещастието, замаскира се въ Солунъ каналътъ и се напустна дюкянътъ. Взе го единъ италянецъ безъ да подозира нѣщо.
27
Ние не знаехме, дали ще може да се поднови работата. Решихме, за да не се повтори цариградската афера, първомъ да туримъ на рѫка динамита, че сетне да почнемъ да работимъ на канала.
Азъ дойдохъ въ София и тукъ бѣше Орданъ попѣ Ордановъ, главниятъ иницияторъ на солунския атентатъ. Ние следѣхме работитѣ на рускитѣ революционери. Борисъ Сарафовъ бѣше вече падналъ. Орданъ попъ Ордановъ бѣше сондиралъ Цончева и Михайловски, като имъ бѣше изложилъ идеитѣ си, какво македонскиятъ въпросъ е сложенъ, че ако не се нападнатъ европейскитѣ капитали, нѣма да може да се издействува нищо и пр. Цончевъ и Михайловски отказали, понеже то щѣло да бѫде вредно за българскитѣ интереси. Орданъ попъ Ордановъ замина за Женева да се срещне съ Бориса, да го склони да му даде пари, и второ, да се упознае по-отблизу съ рускитѣ революционери. Отива въ Женева и се запозналъ съ група руски социалисти и комунисти. Той имъ изложилъ мнението си, какъ мисли да действува въ Македония, и тѣ сѫ го насърдчили и напълно одобрили плана му. Тѣ бѣха дали на Орце и революционни книги, подаръкъ намъ — отъ Жанъ Графъ „Анархията и умирающето общество”, на руски и френски, и отъ Крапоткина „La conquête de paine”, au jour après la Revolution”. Ние четохме тия съчинения. Имаше и други брошури: „Исторически писма” на П. Лавровъ, прочутия социалдемократъ и др. Борисъ отъ Лондонъ се завърналъ и се срещналъ съ Орце въ Женева. Борисъ даде на Симеонъ Радевъ 15,000 фр. за издаване на „Mouvement macédonien”, на Орцета бѣ далъ 10,000 лева (Орце банкнотитѣ предъ мене ги брои), а бѣше далъ пари и на Вѫтрешната организация, още далъ лебедови револвери и патрони следъ като бѣше станало съгласието Давидовъ да влѣзе вѫтре. Орце дойде съ паритѣ тукъ. Тогава
27
видѣхме, че не можемъ да се сравняваме съ рускитѣ революционери и се видѣхме нищожна групица безъ рѫководни идеи; повече по инстинктъ работѣхме. Решихме да действуваме като малка група прямо на своя глава.
Орце отиде въ Солунъ съ намѣрение да приготвимъ всичко, за да подновимъ работата. Той трѣбваше да наеме дукянъ близу до банката, ако е възможно сѫщия. Орце намира човѣкъ, нѣкой си Марко Иванъ Бошнаковъ отъ гр. Охридъ, за да наеме бакалница. Дадохме му 100 лири, за да си нареди по-приличенъ дукянъ, споредъ улицата, която бѣше по-добра, да си нареди шкафове, да има всичко, конякъ и пр., за да се изпълни дукянътъ. Наемътъ се покриваше отъ печалбитѣ. Това стана. Главно бѣше да се осигуримъ най-първо съ динамитъ. Борисъ бѣше обещалъ на Орце 1000 килограма динамитъ, освенъ даденитѣ десеть хиляди лева. Борисъ го бѣше купилъ чрезъ Тюфекчиева и Д. Ляповъ отъ Белгия. Тоя динамитъ трѣбваше да мине презъ Марсилия, а отъ тамъ чрезъ компанията Freycinet трѣбваше да се стовари на митницата въ Деде-Агачъ. За опитъ се прати първомъ едно буре, и то въ видъ на материялъ за филоксера. Митнишкитѣ власти го пропустнаха, и ние го получихме, стотина килограма динамитъ. Ние бѣхме сигурни, че и остатъка ще получимъ по тоя пѫть. Затова пратихме четника Димитъръ Мечевъ (отъ Велесъ), опитенъ четникъ (работилъ дълги години съ Гоце Дѣлчевъ въ Пирина и Перистера), да отиде въ Одринъ и да заеме единъ дукянъ близу до австрийската поща, за да почне оттамъ да копае лагъмъ, за да дигнемъ на въздуха и австрийската поща въ Одринъ. Манджуковъ остана въ Пловдивъ за да води кореспонденция съ Женева и Парижъ (съ Бориса), да се разправя съ Тюфекчиева заради динамита и да кореспондира съ всички насъ. Азъ отидохъ въ Кюстендилъ да се погрижа да препратя
29
едно количество (60 кил.) сѫщински нобеловъ динамитъ, откраднатъ отъ една кариера въ Ямболско, попадналъ въ рѫцетѣ на Сарафовия комитетъ и сетне складиранъ отъ последния въ една частна кѫща.
Димитъръ Мечевъ стоя въ Одринъ отъ априлъ до ноемврий 1902 год.
Вѫтрешната организация бѣше уведомена чрезъ представителитѣ си въ София, Туше Дели Ивановъ и Димитъръ Стефановъ, въ смисълъ, че подобни акции ще се предприематъ отъ насъ въ Солунъ. Динамита чакахме отъ априлъ до ноемврий. Той пристигналъ въ Марсилия. Най-сетне отъ компанията Freycinet отъ Цариградъ получихме карта, съ която ни подканяше да си дигнемъ стоката, която била пристигнала въ Деде-Агачъ. Намѣрихме единъ контрабандистъ влахъ (цинцаринъ) за да ни извади стоката съ условие да му дадемъ 50 наполеона напредъ и 50 наполеона сетне. Влахътъ бѣше въ лични отношения съ Сарафова, бѣше добъръ, посветенъ въ дѣлото човѣкъ. Орце отиде въ Деде-Агачъ, отива въ митницата — нищо нѣма, а влахътъ избѣгалъ, динамитътъ билъ изваденъ и депозиранъ въ една кѫща, и то, както сетне се разбра, по указанието на Гарванова. Гарвановъ е билъ личенъ приятель съ влаха. Следъ това дохожда Михаилъ Герджиковъ отъ Одринско, влиза преоблѣченъ като попъ въ Деде-Агачъ и взима отъ дедеагачкия рѫководитель динамита и си го занася въ Одринско. Всичко туй се извършило тайно отъ насъ по нареждането на Гарванова. Цельта на Гарванова е била да осуети едно наше прибързано действие. Герджиковъ нищо не е знаялъ; писали му: „Ела да си вземешъ динамита,” и той, жъденъ за такова нѣщо, дохожда и го задига. Ние между туй търсимъ влаха и го държимъ отговоренъ. Вторитѣ 50 наполеона му билъ броилъ Гарвановъ. Той му е говорилъ като нашъ началникъ, отъ
29
наше име, да складира динамита въ известно мѣсто и да си замине. Влахътъ се именува Алексионъ. Доказа се това съ едно писмо до Тюфекчиева.
Следъ като пакъ се осуети за насъ тая пратка съ динамитъ, ние повикахме Димитъръ Мечевъ отъ Одринъ, гдето той бѣше наелъ единъ малъкъ дукянъ, въ който продавалъ трици, жито, оризъ и пр., да си дойде въ София. Въ София дохожда и се залавяме да пренасяме ония 60 килограма динамитъ отъ Кюстендилъ. Нобеловиятъ динамитъ е въ пакетчета и прилича досущъ на жълтъ хайверъ. Едно момче, велешанче, служеше на линията Бѣлградъ-Цариградъ въ спалнитѣ вагони (Wagons-lits). На гарата въ София ние всѣки пѫть му оставяхме въ патронташъ до 5 килогр. динамитъ, окачвахме го въ нуждника, въ долапчето. Въ Цариградъ той излиза като служащъ въ желѣзницата съ форма, излиза по-късно, следъ пѫтницитѣ. Полицията не се съмнява въ него, и така той занася динамита въ шантана „Palais de cristale” въ Пера и го предава на една чехкиня, Мария. Тая Мария е била въ София по-напредъ келнерка въ ресторантъ Батембергъ, гдето останала длъжна та си заложила тукъ пръстенъ, златенъ кръстъ, креватъ, възглавници и пр. Съ нея се познаваха нашитѣ отъ тукъ. Велешанчето, по име Миланче, ние го упѫтихме къмъ тая Мария. Тя, следъ като единъ-два пѫти така ни услужи, изяви желание да и откупимъ заложенитѣ нѣща, и ние ги откупихме и ги изпроводихме. По този начинъ изпратихме всичкитѣ 60 кгр. динамитъ, който Мария криеше у себе си. Следъ това Орце дохожда отъ Солунъ въ Цариградъ, купува риба, и въ варели подъ видъ на риба (сардели) препраща динамита въ Солунъ, въ тенекиени кутии подъ рибата, въ нѣколко варели. Азъ стояхъ въ Кюстендилъ и чакахъ друга пратка до 100 килограма мелинитъ, който Тюфек-
31
чиевъ по заповѣдь на Бориса ни предаде въ София. Той го продавалъ по 8 лева килограма; Борисъ го бѣше платилъ. Гоце Дѣлчевъ бѣше въ течение на всичкитѣ тия наши работи. Гарвановъ често е рапортиралъ на Гоце, че ужъ ние постоянно сме агитирали противъ Организацията. Гоце винаги се влияеше, той бѣше съ добро сърдце. Единъ пѫть ни каза: „Азъ по душа съмъ анархистъ, по убеждение социялдемократъ, а по дѣла революционеръ”. Искаше да ни каже, че той ни симпатизира, но че е ангажиранъ съ революционното дѣло, съ Организацията, та не може всичко да ни подържа.
Той често се подаваше ту на влиянието на Гьорче Пе-тровъ, ту на Туше Делиивановъ и др.
Като стигнаха 60-тѣ килограма динамитъ, Орце казалъ на Гарванова, че имаме вече динамитъ, и ако иска, да дойде да го види. Ние въ София пъкъ казахме на Дѣлчева, че имаме 100 килограма мелинитъ, полученъ отъ Тюфекчиева чрезъ Бориса. Нарочно му казахме щото и той и Гарвановъ да знаятъ, че имаме динамитъ, сиречъ, че не сме съ свързани рѫце, че можемъ да действуваме. Гарвановъ писалъ на представителитѣ, че имаме динамитъ. Тѣ повикаха Димитъръ Мечевъ и му казали, да не бързаме съ нѣкои действия до 1. априлий 1903 г., защото Организацията била порѫчала пушки и патрони и др., които до 1. априлий трѣбвало да се внесатъ. Това е говорено на Мечева презъ ноември 1902 г. Ние се съгласихме ди чакаме до 1. януарий, но съ условие да ни броятъ 250 наполеона, за да се подържаме до тая дата. Тогава Дѣлчевъ и представителитѣ изброяватъ на Мечева отъ Мисъ-Стоновитѣ пари 250 лири. Мечевъ ги донесе въ една кърпа у дома, и азъ съ него ги преброихме. Направихме съглашението. Гарвановъ между туй не преставаше да хули нашитѣ другари въ Солунъ, а тѣ отъ друга страна бѣха до край озлобени
32
противъ него заради 1000-тѣ килограма динамитъ, за които отлично бѣхме разбрали, че то е на Гарвановъ работа, но не ни изнасяше открито да го изявимъ, па и нѣмахме доказателства. Отношенията бѣха станали натегнати до убийство. Ние заявихме на Гоце и на представителитѣ на Гарванова, че ако се случи нѣкой отъ нашитѣ другари да падне убитъ отъ човѣкъ на Организацията, ние само тѣхъ ще държимъ отговорни и тѣхъ ще убиемъ.