Кузман Шапкарев

Един от първите български фолклористи и етнографи К. Шапкарев е роден в Охрид, където при вуйчо си Я. Стресов получава и първоначалното си образование. Неговата учителска 'практика започва от момента, в който заедно с Я. Стрезов открива частно училище и продължава повече от 30 години. След Освобождението К. Шапкарев прекарва известно време в Пловдив, като нотариус в Окръжния съд в Сливен, в Стара Загора, като мирови съдия във Враца, в Орхание (дн. Ботевград). От 1900 г. е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Но учителската дейност е една от основните в живота му: К. Шапкарев учителству-ва в Струга, в Охрид, в Битоля, в Кукуш, в Прилеп, основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Навсякъде, където учителствува, подпомогнат от други ярко изявени български възрожденски дейци, той въвежда обучение и по български език, по българска история. За нуждите на своята широка и новаторска учителска практика К. Шапкарев написва и издава няколко учебника: „Български буквар . . ." (1868), ,,Голяма българска читанка" (1868), „Майчин язик . . ." (1874), „Кратко землеописание" (1868), „Кратка свещена повестница ..." (1868), тъй като учебниците, пратени му от Пловдив (от Хр. Г. Данов и Др. Манчев), били недостатъчни. Учителската дейност на К. Шапкарев е толкова сериозна, че някои изследователи наричат времето на неговото учителствуване нов етап в развитието на българската просвета. Той самият взема дейно участие в учителските събори, свикани в Прилеп, където се разискват професионални и обществени въпроси. Едновременно с напрегнатата си учителска дейност К. Шапкарев участвува дейно в обществения живот — сътрудничи като дописник на много вестници и списания (Цариградски вестник, Гайда, Македония, Право, Съветник, Читалище, Българска пчела и др.). Публикува статии като „Описание на Кукушкия каймаклък", „Описание на учебните заведения в Кукушко", „Полеянска епархия", „Охридските девически български и гръцки училища" и др. Поддържа връзки с много възрожденски дейци. Така на Г. С. Раковски изпраща народни песни и сведения за черковната борба. Познавайки отлично миналото и настоящето на народа, той постоянно полеми-зира с погрешни схващания: „Сръбските великоидейни напрежения и нашите учени" (1888), „Няколко бележки върху македоно-славян-ския сборник на П. Драганов" (1895) и др. Активно се интересува от въпроси, свързани с езика, бита, историята на народа си. Като най-съществен резултат от тези интереси се появяват неговите етнографски и фолклорни проучвания: Сборник от народни старини. Събрал в Македония К. Шапкарев. Т. III. Български народни приказки и верования. Пловдив, 1835 ; Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония (1884) ; Сборник от български народни умотворения (1891—1894). Ето как формулира самият К. Шапкарев необходимостта от издаването на този си труд пред българското правителство: „Най-главната причина, поради коя то в сегашно време най-много желаех да се издаде сборникът ми, е тая, че появлението му щеше да осветли учений славянски свят по-осязателно в неоспоримостта на правото ни по отношение на наро-донаселението в ония македонски страни, върху които най-много претендират съседните ни народности сърбите и гърците." Сборникът е издаден с помощта на М. Дринов и Ив. Шишманов. Към материалите, публикувани в сборника със завидна за времето си филологическа прецизност и филологически коментар, К. Шапкарев се отнася много сериозно по отношение на тяхната достоверност. Не са пренебрегнати отделни варианти на приказките и песните (тъй като представят извънредно широка географска област), а накрая е приложен и показалец. К. Шапкарев оставя и огромно богато ръкописно наследство, днес в архива на Българската академия на науките.

Из "Голяма българска читанка...", 1868 г.

Из "Сборник от български народни умотворения", София, 1891 - 1894 г.

Из "Описание на Кукушкия камаклък" (в. Македония, бр. 55, от 1870 г.)

Из "Принос към историята на просветното дело в Македония. Една автобиография на Кузман Шапкарев от 1864 г." (по изданието на И. Снегаров - Македонски преглед, г. III, кн. 2, 1927 г.)