КИРИЛ
ПЕЙЧИНОВИЧ
(около 1770 - 1845)
Роден е около 1770 г. в с. Теарце,
Тетовско. Вероятно отначало учи в манастирското училище в Лешок и в
манастира „Св. Йоан" край Дебър. В Света гора приема монашески чин, а в
манастира „Пречиста" край Кичево става йеромонах. От 1801 г. е игумен
на Марковия манастир „Св. Димитър" край Скопие, където полага много
усилия за възраждането, запазването и поддържането на манастира, за
обогатяване на библиотеката му. Тук съставя и първата си книга — „Книга
сия зовомая Огледало", отпечатана през 1816 г. в Будапеща. След като
през 1818 г. посещава отново Хилендарския манастир, Пейчинович става
игумен на Лешошкия манастир „Св. Атанас" край Тетово, където развива
значителна проповедническа и книжовна дейност, учи деца и подготвя
ученици за самостоятелна книжовна и просветна работа. Убеден в
значението на печатната книга, той замисля да създаде печатница в
Лешошкия манастир, а по-късно помага със средства на Т. Синаитски да
обнови солунската печатница, изгоряла през 1839 г. През 1840 г. Т.
Синаитски издава втората книга на Пейчинович — „Книга глаголемая
Утешение грешним".
С
голямата си народополезна дейност К. Пейчинович допринася за
просветното и културното издигане на българското население от Долна
Мизия. Особена стойност имат и неговите книги (две отпечатани, а една
останала в ръкопис — „Житие и правило на княз Лазар"), бележките с
летописен, исторически и автобиографичен характер. На гроба на
Пейчинович през 1845 г. е поставена плоча със стихотворна епитафия,
написана от него. Тези „Стихови на глас трпезечки" са един от ранните
стихотворни опити в нашата възрожденска литература:
Теарце му негово
рождение
Овде лежи
Пречиста и Хилендар
посрижение Кирилово
Лешок му е негоо
воспитание
тело
Под плочава негоо
почивание
У манастир
От негово свое
отшествие
и у Лешок
До Христово второ
пришествие
село
Молит вас бракя негои
любимия
Да бог за
Хотяшия прочитаи
сия
доброе
Да речете бог да би го
простил
дело
Зере у гроб цръвите ги гостил
Заслугите на Пейчинович за българската просвета и култура се определят
както от активната му практическа дейност, така и от неговите достъпни
по съдържание и език наставления, проповеди и беседи. За него, както и
за предходниците му — дамаскинари, първи възрожденци като Софроний
Врачански, Йоаким Кърчовски — е ясно, че за да отговори на нуждите на
своето време, трябва да напише за читателите и слушателите книги на
говорим, на народен български език. С въвеждането на говоримия
български език в печатните книги и с книжовната му обработка К.
Пейчинович заема важно място в книжовноезиковото ни развитие през
първата половина на XIX в.
Още по темата тук.