Натанаил Зографски е роден на 26 октомври 1820 г. в село Кучевища, Скопско. Светското му име е Нешо Стоянов Бойкикев. Бога­тата библиотека на Кучевищкия манастир станала негово първо учи­лище. През 1835 г. той отишъл да се учи в Самоков. След това продъл­жил образованието си в Прилеп, където заедно с учителя Георги Самуркашев превели „Служение еврейско". През 1837 г. станал монах в Зографския манастир. Година по-късно Н. Зографски заминал за Кишинев. Там отначало посещавал духовното училище, а после по­стъпил в семинарията. На няколко пъти ходил в Одеса, привлечен от богатия политически и културен живот на тамошната българска емиграция. Запознал се лично с В. Априлов и Н. Палаузов. През 1840—1841 г. заедно със Захарий Княжески превели „Зерцало или ог­ледало християнское", отпечатано в Москва през 1847 г. След като завършил семинарията, Н. Зографски се записал в Киевската духовна академия. Там по това време се учели тридесетина български младе­жи. През 1851 г. завършил академията и се отправил на научно пъте­шествие из Русия, Австро-Унгария, Сърбия, Румъния и Османската империя. В Москва и Петербург попаднал сред влиятелни руски поли­тически, културни и духовни дейци, пред които защищавал искания­та на народа ни за разрешаването на черковния въпрос. В Прага се за­познал с Шафарик, Ханка и др., а у проф. Фр. Шумавски оставил ня­колко свои произведения и преводи, излезли от печат през 1852—1853 г.: „Детинский подарок", „Краткое християнское наставле­ние", „Дружеское писмо българина к гърку" и др.

        През 1853 г. се завърнал в Зографския манастир. По време на за­почналата наскоро след това Кримска война Н. Зографски завързал приятелство с Г. С. Раковски, в чиито идеи и политическа далновид­ност дълбоко вярвал. След войната станал игумен на Добровецкия манастир близо до Яш. Оттук поддържал тесни връзки с много бъл­гарски културни и революционни дейци. Бил в приятелски отноше­ния и с румънския княз Куза. По това време издал „Кратко изясне­ние на божествената литургия", „Буквар славено-български", „Про­изшествие в Скопската епархия от 1860 до 1865 г." и др. Някои от произведенията му са подписани с псевдоними — Б (ългаринъ) Бого-молецъ, Н (атанаилъ) Богданъ.

      През 1872 г. бил ръкоположен за митрополит на Охридската епархия, но бератът за утвърждаването му се забавил чак до 1874 г. В Охрид властите не гледали на него с добро око и още в началото на Руско-турската война го изпратили в Цариград. След Освобождение­то Н. Зографски, макар и вече в напреднала възраст, се включил ак­тивно в борбата против несправедливите решения на Берлинския конгрес. Той застанал начело на Кресненското въстание. След разгро­ма на народното движение в долината на Струма той се установил в София, а по-късно във Враца и Ловеч. През 1880 г. бил освободен от Охридската митрополитска катедра, защото неговото връщане там поради участието му във въстанието било невъзможно. Както и дотогава, Н. Зографски продължавал да поддържа връзки с най-видните политически и обществени дейци у нас — Ст. Стамболов, П. Каравелов, Др. Цанков, П. Р. Славейков, Н. Геров и мн. др. След преместването на Българското книжовно дружество от Браила в Со­фия станал негов действителен член. След 1891 г. бил митрополит на Пловдив.

Из "Зерцало или огледало християнское", Москва, 1847 г.





Из "Приятелское писмо от блъгарина къ гръку", Прага, 1853 г.





Из "Кратко изяснение на божественна литургия", Браила, 1864 г.





Из "Буквар словено-болгарский", Букурещ, 1865 г.



Из "Произшествие въ Скопската епархия от 1860 до 1865 година", Браила, 1865 г.







Из "Кратко християнско наставление...", 1868 г.





Из "Реч архимандрита Натанаила Зографского", Цариград, 1872 г.





Натанаил Зографски / Natanail Zografski

---