Йосиф Ковачев

Йосиф Ковачев произхожда от Щип. През 1863 г. завършва Белградската семинария, след което става учител в скопското село Гиляни. По-късно заминава за Киев, където продължава образованието си в духовната академия. Там той следва до 1868 г. със средства, завещани от В. Априлов за издръжка на ученолюбиви български младежи. След завършването на академията е учител в Габрово, а после в Щип, Кюстендил и Прилеп.

През 1873 г. е отпечатана книгата на Й. Ковачев „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи". Тя носи посвещение на В. Априлов. През следващата година е издаден неговият „Буквар по нагледна и гласна метода", а през 1875 г. излиза и „Български буквар по звучната метода за народните школи", претърпял 5 издания до 1885 г.

Веднага след Освобождението Й. Ковачев се включва активно в изграждането на новата образователна система. През 1878 г. става началник на отделение в отдела за народното просвещение в Пловдив, а през следващата година — губернски училищен инспектор в София. Като народен представител взема участие в работата на учредителното Велико народно събрание в Търново. Непосредствено след това е избран за председател на губернския съвет в София. През 1881 г. става главен секретар на Държавния съвет, а по-късно и негов член. През 1886—1887 г. е кмет на София.

Й. Ковачев е извънреден преподавател по педагогика във Висшето педагогическо училище (по-късно Софийски университет) от основаването му през 1888 г. до смъртта си.

Из "Школска педагогия...", 1873 г.

Из "Български буквар по звучната метода...", 1875 г.

"Едно мнение за общия език и правописание у нас"
(в. Ден, г. 1, бр. 16, 1875 г.)