ЙОРДАН ХАДЖИКОНСТАНТИНОВ - ДЖИНОТ

(1818-1882)

Йордан Хаджиконстантинов, наричан още Джинот, е роден около 1818 г. във Велес — един от най-будните български градове през XIX в., родил и отгледал многобройна за времето си интелигенция. Джинот първоначално учи в килийно училище в родния си град, по-късно продължава образованието си в Самоков и Солун, където изучава гръцки език и новите методи на училищното обучение и възпитание. Около 1838 г. той е вече учител във Велес. Оттогава започва неговата борба за въвеждане на българския език в училището и църквите, от тази година започва и неговата апостолска дейност на народен учител и трибун на народната правда. Джинот напълно споделя жизнената съдба на народния водач — гонения, затвор, заточение в Мала Азия, лични несгоди и мъки, сред които починал през 1882 г. в родния си град Велес.

Просветителската дейност на Джинот намира многостранен израз. Близо 40 години той неуморно работи за организиране на новото, модерно българско училище, съчетава взаимоучителния метод със своя училищна програма, със своя лична възпитателна система.

Учителската си дейност Джинот съчетава с широка обществена дейност. Навсякъде, където е пребивавал — Велес, Скопие, Прилеп,— той агитира за нуждата да се откриват български училища, води истинска борба за повишаване културата и нравствеността на нашия народ.

Джинот развива и значителна книжовна дейност — публикува статии, дописки, стихотворения, драматични сценки, преводи и др. В творчеството си разработва разнообразни теми — за образованието и възпитанието, географски и исторически изследвания, филологически и нравственофилософски проблеми.

Подчертано голям интерес проявява Джинот към въпросите на българския език, на българската граматика, към старобългарския език и етимологията. В „Цариградски вестник", чийто дългогодишен сътрудник е, той публикува редица статии, с които се изявява като активен и загрижен строител на българския книжовен език. С филологическата си ерудиция Джинот съзнава твърде рано, че за възраждащия се български народ е необходим общонароден, национален книжовен език с обща граматика и общ словар. В общата граматика и в общия словар ще дадат своя дял всички българи — ,,от Долна Мисия до Горна Болгария", защото всички те говорят един език.


"Бог" (в. Цариградски вестник, бр. 44, 1851 г.)



"Болгарска писменост" (в. Цариградски вестник, бр. 92, 1852 г.)







"О церковном или славянском язику" (в. Цариградски вестник, бр. 70, 1852 г.)





Йордан Хаджиконстантинов - Джинот /  Jordan Hadzhi Konstantinov - Dzhinot / Јордан Хаџи Константинов – Џинот