II. Първиятъ комитетъ на ВМРО  ―  Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ

 

II. 

Обиколка по Македония. — Всѫду борба срещу централистичнитѣ стремежи на екзархията. — Първо упознаване на Т. съ Дамянъ Груевъ. Еднаквость на възгледитѣ имъ относително нуждата да се работи за облекчение на народното тегло. — Въ среща на шестима думи на 23 октомврий 1893 год. се образува първата революционна група. Въ втора среща въ началото на 1904 год. по-опредѣлено се размѣнятъ мисли и се туря надалото на вътрешната македонска революционна организация. Първиятъ уставъ на В. О. — Избира се първиятъ Централенъ комитетъ на организацията. — Първитѣ, посветени отъ Груева членове на организацията.

 

Тръгнахъ за Гевгели (презъ лѣтото 1893 г.), гдето престояхъ два дена, оттамъ въ Дойранъ, сетне въ Костурско, Струмица, Радовишъ, Щипъ, манастира Св. Пантелеймонъ, Кочани, Кратово, Куманово, Скопье, Велесъ и обратно въ Солунъ. Обиколката трая около три недѣли. Навсѣкѫде бѣхъ почти разочаруванъ отъ малочисленостьта на интелигентни наши хора. Икономическото положение на по-виднитѣ бѣ сносно, но народната маса се указа бедна. Гръцкото население още на пръвъ погледъ засѣняваше българщината, разбира се, въ центроветѣ, гдето имеше гърци. Турската власть и турското население се отнасяха дързостно и презрително къмъ нашитѣ. Най-дребниятъ полицай бѣше всевластенъ.

 

Навсѣкѫде по българскитѣ центрове изпъкваше сѫщата борба между общинитѣ и екзархията. Нѣ-

 

 

100

 

кои по-събудени съ горесть считаха тоя стремежъ на екзархията да посѣга върху общинитѣ като пакостенъ. Екзархията се стремѣше да замѣсти всички общински училищни директори съ екзархийски. Селското население произвеждаше тягостно впечатление съ своята бедность и физическа немощь. При това ми падна въ очи голѣмото раболепие и предъ последния турчинъ. Напр. въ Кочанско селянинътъ, като види турчинъ на среща си, спира се, вкаменява се предъ него подобно на ромънския селянинъ робъ предъ чокоина, което забележихъ въ Ромъния презъ 1895 г. при едно случайно ходене въ Ромъния по случай на женитбата си.

 

Следъ като се завърнахъ отъ обиколката си, не се мина много — кѫде срѣдата на августъ — дохожда при мене въ кабинета ми Дамянъ Груевъ, току що бѣ дошелъ презъ лѣтото въ Солунъ като замѣстникъ на Никола Наумовъ, сетнешния редакторъ на в. „Право”, въ книжарницата на Семерджиевъ за коректоръ. До тогава не познавахъ Груева. Той бѣ дошелъ при мене за медицинска помощь, — имаше екзема около лѣвото ухо. При тоя случай заговорихме върху моята клиентела, какви болни дохождатъ при мене, и минахме къмъ екзархийскитѣ работи, сетне върху общитѣ работи. Указа се, че има много допирни точки въ нашитѣ възгледи. Следъ една седмица Груевъ пакъ подъ претекстъ на своята екзема, която бѣше вече на оздравяване, дохожда при мене. Пакъ се заговори за обществени работи. Азъ бѣхъ по-категориченъ, а той напротивъ нарочно въздържанъ; виждаше се, че таи нѣщо, което се схващаше отъ думитѣ му, но нѣмаше смѣлость да го каже открито. Трѣбва да забележа, че още при първата се среща съ него забележихъ неговата особена хитра усмивка, съ която ме запитваше, имамъ ли много работа или не. Изобщо тая негова особена тактика, хитро-лукаво отдалечъ да пристѫпя къмъ

 

 

101

 

цельта си, дори и когато нѣмаше нужда за това, както въ случая съ мене, ми направи дори недобро впечатление и сѣкашъ ме охлади даже къмъ него. При втората среща азъ му заявихъ, че моето решение да дойда въ Македония, когато нѣма нито единъ още лѣкарь българинъ, говори достатъчно за моитѣ идеи. Груевъ пакъ усмихнатъ, но очевидно доволенъ отъ мене, се прости, като ми стисна рѫката и ме попита, кога пакъ да се видимъ. Не следъ много изново Груевъ ме посети и този пѫть вече по-прямо заговорихме за дейностьта, която ни предстои като на българи за да се подобри политическото състояние на народа ни. Стана дума вече да се привлѣкатъ и други другари, като се сондиратъ по тия въпроси. Груевъ се натовари да стори това. На 23 октомврий 1893 год. става първата среща на тоя по-широкъ крѫгъ хора въ стаята на книжарина Иванъ Хаджи Николовъ въ ул. Челеби-бакалъ. Присѫтствувахме азъ, Груевъ, Попъ Арсовъ, Хаджи Николовъ, Андонъ Димитровъ (учитель въ гимназията по турски езикъ, чини ми се род. отъ с. Айватово), Христо Бостанджиевъ (отъ Гумендже, тогава учитель въ първоначалното училище, сетне секретарь въ митрополията; той загина заедно съ архимандрита Евлогия въ 1913, хвърленъ отъ гърцитѣ въ морето.). Само тѣзи шестима се бѣхме събрали. Тукъ вече се размѣниха мисли върху бѫдещата политическа работа, като всѣки единъ отъ насъ ще се старае да влияе върху други лица и да ги привлича за слицата идея, да се подготви една организирана обществена дейность. Групата се конституира на тѣзи начала като дружество, безъ писменъ протоколъ и безъ да се избератъ рѫководители сир. председатель и пр.

 

 

102

 

 

26 януарий 1917.

 

Въ тая среща не се установи никаква формалность — клетва или подобно нѣщо, за да се смѣтатъ членоветѣ лично обвързани да действуватъ за дѣлото. Раздѣлихме се обаче съ увѣреность, че ни предстои сериозна и тежка задача. Задължихме се взаимно да действуваме предъ наши познати и всѣки единъ отъ насъ гледаше при сгоденъ моментъ да използува пребиванието на учители, еснафи, свещеници и търговци въ Солунъ, дошли отъ провинцията, и да агитира предъ тѣхъ за идеята. Така се мина до края на 1903 год. Въ началото на 1904 год. презъ праздницитѣ пакъ казанитѣ шестима души се събрахме преди Богоявление въ стаята на Андонъ Димитровъ (срещу кѫщата сега на братя Дамянови, бившия български пансионъ), за да туримъ вече началото на една революционна организация. Разисква се на дълго върху цельта на тая организация и по-сетне се спрѣхме върху автономията на Македония съ предимство на българския елементъ. Не можехме да възприемемъ гледището „прямо присъединение на Македония съ България”, защото виждахме, че туй ще срещне голѣми мѫчнотии поради противодействието на великитѣ сили и аспирациитѣ на съседнитѣ малки държави и на Турция. Минаваше ни презъ ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини съ България, а въ краенъ случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканскитѣ народи. Одринско, до колкото си припомнямъ, първоначално не влизаше въ нашата програма, и мисля, че по-сетне се замисли да се включи и тая область кьмъ автономна Македония. Като се установихме върху цельта на нашата организация, въ сѫщата среща се заловихме да изработимъ устава на организацията. Имахме на рѫка единъ томъ

 

 

103

 

на „Запискитѣ” на Захария Стояновъ и отъ тѣхъ взехме за образецъ устава на „Българския революционенъ комитетъ.” Натоварихме Попъ Арсова възъ основа на тоя уставъ да изработи проектъ за нашия уставъ. Въ сѫщото заседание на дълго се разисква, какво да бѫде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпросъ ни отне доста време и най-сетне, до колкото помня, усвоихме да се наричатъ: „Македонска революционна организация”, а комитетътъ — „Централенъ македонски революционенъ комлтетъ”, а съкратенъ „Ц. М. Р. К.”. Въ други срещи уставътъ окончателно се прие все отъ сѫщия съставъ на шестимата. Тогава вече се конституира съгласно съ приетия уставъ първиятъ Централенъ комитетъ, като избрзха мене за председатель, а Дамяна Груева за секретарь и касиерь. Следъ това вече се почна практическото организуване на революцията, което тръгна много бърже.

 

Въ Солунъ Дамянъ покръсти първитѣ работници — съ клетва, разбира се, — ученицитѣ Славейко Стрезовъ (родомъ отъ Ресенско, убитъ сетне при Криволакъ въ 1915 год. като поручикъ); Хаджи Пановъ (родомъ отъ Прилепъ, сетне се училъ въ Брюкселъ по инженерство, — умрѣ сетне въ Солунъ отъ гръбначна болесть); Алекси Тончевъ (отъ Велесъ, тогава работникъ при Саздо Ризовъ, сега въ София, парализиранъ); Алексо Часовникаровъ (работникъ); Василъ Мончевъ (държеше Бошнякъ ханъ; у него слизаха всички работници на организацията, държеше и гостилница); Стефанъ Матлиевъ (отъ Охридъ, имаше работа съ митницитѣ и се въвираше между турцитѣ) и Свещеникъ Попъ Стаматовъ (отъ с. Бугариево, тогава при църквата Св. Димитъръ въ Солунъ).

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]