35. Тези, които имали длъжност на учители, какъвто бил известният Горазд, за когото често споменавахме и когото Методиевата добродетел поставила на престола⁹⁴, понеже про­изхождал от Моравия и отлично знаел двата езика - славянски и гръцки, - а злобата на еретиците със свалянето на този мъж лишила престола от украса, също и свещеник Климент, мъж много учен, Лаврентий ⁹⁵, Наум и Ангеларий, тях и още мнозина други славни мъже оковали в железни вериги и ги поставили в затвор, в който им било отказано всякакво утешение, понеже нито роднини, нито познати се осмелявали по какъвто и да  било начин да ги посетят. Но господ, който
 
 
утешава смирените (2 Кор. 7,6), лекува съкруше­ните по сърце (Псал. 146,3) и радва душата с уте­шения, които съответствуват на многобройността на скърбите (Псал. 93, 19), утешил светците, като им из­пратил помощ от светия (Псал. 19,3; Йоан 2,28).
36. Макар и измъчени от железните окови, те и в такова положение не изоставили молитвата, но като изпели песните на третия час, след това почнали припева на псалмите, с които се молим да ни се даде отново всесветия дух, който бил из­пратен на апостолите през третия час, бог, като погледнал на земята, накарал я да се разтърси (Псал. 103, 32) и настанало голямо земетресение, както някога, ко­гато окованият апостол Павел се молел, и като се появил шум от небето, оковите паднали (Деян. 16, 25—26) и окованите дотогава станали свободни, бидейки обвързани не­разривно само с любовта си към Христа.
37. Бог разтърсил земята и я смутил (Псал. 59,4). Естествено и жителите на онзи град се стреснали и толкова се смутили от станалото, че се чудели и недоумявали какво означава това божие знамение. Но когато се доближили до затвора и видели случилото се със светците и че след пада­нето на оковите им те били напълно свободни, и като чули божествената радост (Псал. 50, 10), както казва Давид, тичешком отишли при   княза и му казали: „Какво е това? До­кога ще се противим на силата на бога? Докога не ще гле­даме към светлината на истината? Но ние имаме очи и не виждаме, имаме уши и не чуваме (Псал.113, 12—16; 134, 15 - 18), както идолите у Давид, или ако предпочиташ, като тези хора у пророк Исайя, които са получили дух на приспиване (Исайя 29, 10). Нима не ще разберем станалото чудо? Нима не ще се уплашим от божественото знамение? Няма ли да е по-добре за нас да бъдем обвързани с почит към тези, които са освободени от оковите?” ⁹⁶
38. Но езикът на еретиците се опитал отново да клевети чудото, както езикът на фарисеите клеветел извършените тогава чудеса от господа. Те казали: „Това са измами и явни хитро­сти на магьосници”⁹⁷, с други думи - приписвали на велзевула необикновената случка, бидейки сами изпълнени от силата му (Лука, 11, 15; Марко 3,22). След това, понеже естествено било неразумният княз да  не разбере станалото,  отново оковали
 

светците с по-тежки от първите окови и още по-безутешно, отколкото преди това ги изтезавали в тъмницата. Минали три дни и отново, когато те извършвали молитвата си в третия час, случило се същото, което и по-рано: земетресение с шум от небето и падащи окови. И богоборците отново, без да ка­жат нищо за станалото на княза, подхвърлили светците на същите изтезания, за които те самите били напълно достойни според съда на истината.
39. Но бог станал предмет на съперничество от двете стра­ни: от едната страна било делото на злобата, а от другата - учението за душевното спокойствие⁹⁸. Като минали десет дни, за трети път подвижниците пак били посетени от изтока от горе (Лука 1,78), но безчувствените еретици и сега оста­нали със същото ожесточение. Кривото не се изправяло и недостигът в техния ум за познаване на доброто не се запълнял (Еклес. 1,15). Така те прибавяли към болката от раните още повече страдание на светиите. Понеже получили позволение от княза да постъпват според своето разбиране, те ги извели от затвора,  измъчили  ги  с безчовечни  удари, както се казва, като не проявили милост нито към белите им коси, нито към тяхната немощ, която   непрекъснатото измъчване причинило на телата на светците⁹⁹.
 
 
 
40. Естествено князът, който бил роб на еретиците, не знаел нищо за тези неща, понеже случайно отсъствувал. Но ако той е бил там, те не биха причинили такива неща на из­поведниците на истината, тъй като, макар и да бил предан хи­ляди пъти повече на франките и макар да бил полудив и же­сток, все пак той се страхувал от силата на светите мъже, особено след като бог извършил и за трети път чудото. След тези безчовечни изтезания и без да позволят на светците да си вземат храна, понеже не давали на никого да подхвърли дори една троха хляб на Христовите слуги, по-точно - на Христа (срв. Мат. 25, 40), предали ги на войници, за да ги отведат поотделно в различни места в крайдунавските области, като осъдили небесните граждани на вечно изгнание от града си.
41. Войниците, хора жестоки, понеже били немци¹⁰⁰, притежаващи и по природа жестокост, която увеличили и поради заповедта, взели светците, извели ги извън града и след като ги съблекли, почнали да ги влачат голи, и чрез една постъпка те им причинявали две злини: безчестие и страдание от леде-
   
 
ностудената мъгла, която лежи винаги в крайдунавските земи. Освен това те допирали мечовете си до шиите им, готови да ги забият,^-и копията си до гърдите им, готови да ги окървавят, за да не умрат само един път¹⁰¹, но толкова пъти да из­питат смъртен ужас, колкото пъти очаквали удар. И това било заповядано на войниците от враговете. Когато били далече от града, те ги оставили и поели пътя обратно за града.
 
 
42. Изповедниците Христови, понеже знаели, че господ за­повядва на гонените от такъв град да бягат в друг град (Мат. 10, 23), закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие. Но и нея нямало да достигнат, ако не скривали пътя си¹⁰² За­това се стараели да останат незабелязани от всяко око, като понасяли лишения от храна и облекло и търпели всякакви бед­ствия. Така те били принудени от страх да се разделят един от друг и се пръснали на различни страни и това по волята на бога, за да привлекат повече¹⁰³ области в кръга на евангелското учение¹⁰⁴.
 
 
 
43. Климент, като взел със себе си Наум и Ангеларий, се отправил по пътя, който  водел към Дунава, и стигнали до едно село, надявайки се да намерят подкрепа за   телата си, изстрадали от липса на храна и дрехи. Те разпитали кой в се­лото е боголюбив и гостоприемен и е известен с благочестив живот и затова е син на Христовия мир (Йоан 14, 27; Кол. З, 15)  и когато намерили такъв, те били  приети от  него да  му гостуват. Той имал единствен син, хубав и в цветуща възраст. Щом като странниците влезли в къщата му, умрял синът, този красавец, единствена утеха¹⁰⁵ на баща си, дивно разцъфнал потомък на рода.
44. Какво, мислите, почувствувал бащата? Какво ли не ка­зал той на чужденците, понасяйки с мъка такава скръб за детето си? „Добра отплата за гостоприемството ми! Затова ли ви отворих вратата си, за да се затвори къщата ми, след като тя загуби наслед-
 
 
ника си? Затова ли ви протегнах десницата си, за да загубя един­ствената си дясна ръка? О, печален ден, в който приближихте селото ни! О, тази мрачна светлина, която ви насочи към моя дом! Навярно вие сте магьосници и врагове на единия бог и аз получавам от него това наказание, понеже приех под своя покрив мразените от него. Аз съм приемал в къщата си и мно­зина други, като принасях дар на бога от имота си, и ги по­срещах според възможностите си. Но господ увеличаваше имота ми, който не се намаляваше, а се уголемяваше, и раз­ходът ми ставаше печалба, и семето поради благословиите ставаше благословена жътва, нива преизобилна (2 Кор. 9,6,10). А сега?... Но, о, прескъпи ми сине, най-ху­бав и най-мил от всичките ми имоти, дори по-мил от собстве­ното ми сърце и по-желан от самия ми живот, ти беше погу­бен с идването на тези нечестивци! Няма съмнение, че те са завистници, зли духове-убийци, които се наслаждават на смърт­та на децата. Но вие не ще избегнете наказанието, дори да се опитате да омагьосате всичко, понеже сте попаднали в ръцете на баща, който поради вас оплаква сина си - син хубав и единороден. Сега ще получите достойно наказание за всичко, което сте извършили.” И поискал за тях вериги и уреди за изтезаване.
45. А и те самите страдали не по-малко от бащата. И какво ли друго могли да изпитват техните състрадателни и човеко­любиви души? А при това изпитвали и срам. Облегнати на вярата, за която, по думите на господа, всичко е възмож­но, дори и невъзможното (Марко 9, 23; Лука 18,27), те решили да се обърнат към молитвата, като се опитали кротко да намалят пламъка на бащиния гняв и да смекчат жестокостта на справедливото му негодуване. „Ние, казвали те, о, човече божи, не сме магьосници, но срещу занимаващите се с това ние произнасяме всичките най-люти клетви и слу­жим на истинския бог, за когото знаем повярваме, че е страшен дори и за пазачите на ада (Йов 38,17). Той само с докосването на ръката си побеждава смъртта и само с дума дарява живот на четиридневен и вече вонящ мъртвец (Йоан 11, 39, 43). Ако наистина мислиш, че ние сме виновни за смъртта на твоя син, довери се на нас, защото ние сме убе­дени, че господ ще му подари живот заради нас.” И като се помолили за детето - о, ново чудо, о, вечно сияеща твоя бла­годат, спасителю Христе! - представили сина жив на скърбящия баща.
 
 
46. А какво направил бащата? „Светци, служители на бога, спасители на моя дом!” - почнал да вика високо, намирайки се в необикновено състояние от радост, но извън себе си и в захлас той повтарял високо: „Простете ми, преподобни отци, простете ми, понеже бях в пълно неведение¹⁰⁶ за вас, което надминава всякаква отговорност. Но аз ви предоставям цяло­то си състояние, предавам ви и себе си, за да бъда ваш слуга. Използувайте имота ми, правете с мене, каквото искате, стига само да мога да гледам сина си, когото вие сега ми родихте.”
 
 
 
47. А те, доволни от вярата на човека и бързайки за пред­стоящия им път, ограничили неговата любезност само с пътни разноски и тръгнали по пътя, който води към Дунав, изпра­тени с голяма чест от този, който бил удостоен с това чудо. Когато стигнали до бреговете на Дунав и видели голямата и поради това непроходима река, свързали три дървета с липово лико и преминали реката, пазени от небесна сила. Бягайки от потопа на ересите, те се спасили чрез дървета по божествено внушение. Стигнали в Белград - този град е най-прочут от крайдунавските градове - и се явили при Боритакан,¹⁰⁷ който тогава го пазел. Те му разказали всичко, което се случило с тях, тъй като той искал да го узнае. А като научил това¹⁰⁸ и разбрал, че те са велики и близки на бога мъже, решил, че трябва да изпрати чужденците при българския княз Борис, чийто военен наместник¹⁰⁹ той бил, защото знаел, че Борис жадува за такива мъже. Затова той ги оставил да се съвземат от дългото пътуване и след това ги изпратил на княза като скъпоценен дар и му съобщил, че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание е търсел¹¹⁰
48. Когато пристигнали при Борис, те били приети с почит и както трябвало да бъдат приети почтени във всяко отношение и уважавани мъже, и били разпитани за случилото се с тях. Те разказали всичко от начало до край, без да пропус­нат нещо. След като князът изслушал това, той много благо­дарил на бога, че му е изпратил такива служители като бла­годетели на България и че й е подарил за учители и устроители на вярата (1 Сол. З, 10) не случайни лица, а изповедници и мъченици. Дал им подходящи за свещеници дрехи, удостоил
 
 
ги с всякаква почит и заповядал да им се дадат жилища, които били определени за първите от приятелите му. Осигурил им пълно изобилие от всичко необходимо, понеже знаел добре, че отдаването на грижа за каквато и да било малка телесна чужда твърде много отклонява от размисъл за бога. А и него самия обхванало силно желание да разговаря всеки ден с тях, да научава от тях древни истории и жития на светиите и чрез техните уста да чете писанията¹¹¹.
49. Но и тези от неговите приближени, които се отлича­вали от другите с достойнство на рода си и с голямо богат­ство, идвали при светците като деца в дома на учителите си, разпитвали ги за всичко, което се отнасяло до спасението, и черпейки от тези непресъхващи извори, сами пиели и давали от водата им и на своите домове. Те се стараели усърдно пред светците, как всеки един от тях да ги убеди да посетят къ­щата му, смятайки присъствието на учителите за освещение и вярвайки, че, където са тези тримата, които са съединени във всичко тялом и духом, там присъствува и господ (Мат., 18,20). Светците, отбягвайки многото хора¹¹² и в същото време ста­раейки се приятно да угаждат на княза, не се решавали да посещават домовете на мнозина освен когато този боголюбив княз им позволявал.
50. Затова и един от българите на име Есхач, по чин сампсис¹¹³, отишъл при   княза и го помолил да му позволи да приеме в дома си пресветия Климент и   преподобния   Наум. Той с готовност дал съгласието си, понеже молителят му бил драг, но казал: „Приеми учителите с всяка почит, докато при­готвим за тях напълно това, което трябва да се направи”.
51. Осветил се и домът на Чеслав с посещението на Ангеларий, защото князът и нему оказал благоволение, когато той помолил да приеме този учител. Но Чеслав не можал дълго време да се наслаждава на неговото присъствие в живота. Ангеларий, като поживял малко време при него, с радост¹¹⁴ предал душата си в ръцете на светите ангели.
52. Климент и Наум живеели у Есхач,  удостоявани с вся­каква почит, но сами го удостоявали с по-големи и по-скъпо­ценни дарове, понеже, сеейки духовни семена, жънели  мате­риалните блага (1  Кор. 9, 11) на този човек.
 

 
53. След това, понеже истинският божи помощник Михаил, когото нашият разказ нарече по-рано и Борис, не преставал да насочва всичките си мисли към това, как да създаде на све­тите мъже пълна възможност за божието дело, след като бог му внушил тази мисъл, той отделил Кутмичевица от Котокий¹¹⁵, поставил й за управител Домета¹¹⁶, като го освободил от об­ластта¹¹⁷, предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг: единия като послушен във всичко, а другия - да си служи с първия като с помощник при решенията си. Климент се изпращал за учител в Кутмичевица и се издало нареждане до всички жители на „тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата.¹¹⁸
54. И за по-голямо насърчение (на другите) сам Борис пре­дал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол¹¹⁹, отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род¹²⁰. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид и Главиница¹²¹.
 
 
 
55. Ето такива и толкова велики били делата на княза. Чудната му душа по този начин изливала, доколкото могла, своята любов към Христа върху Христовия служител и давала и на другите пример за това похвално усърдие.
56. А какви били делата на Климент? Не се ли той възгордял от почестите и не се ли помислил за нещо повече от това, което бил? И след това не почнал ли да живее по-раз­кошно, смятайки, че е постигнал всичко? Съвсем не¹²². Но като че ли с нищо още не бил послужил на Христа, той по­ставил тези почести като начало на своя подвиг в учението и на усърдието си в проповедта и никога не престанал да се грижи да не би да измами княза в надеждите, които той въз-
 
 
лагал на него. И действително, обикаляйки всички области, които споменахме, той гръмогласно проповядвал на езичниците божието спасение и беседвал с всички изобщо за спасителните божии заповеди и за божествените догми и убеждавал, че както благочестив живот без здраво учение е в същност мър­тъв и вмирисан, така и учението¹²³ без живот не води към ве­чен живот. Той уподобявал първото на слепец с крака и ръце, а второто - на човек с очи, но с отрязани ръце и крака.
57. Той имал във всяка енория¹²⁴ избрани измежду дру­гите и те никак не били малко, защото се наброявали до три хиляди и петстотин. С тях¹²⁵ той прекарвал повечето си време и им разкривал по-дълбоките места от писанията.
58. А нас смирените и недостойните¹²⁶ поради своята сър­дечна доброта той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше чрез едното и другото¹²⁷. Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на 6уквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, и не само денем, но и нощем, или се отдаваше на молитва, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание, понеже знаеше, че безделието е учител на всяко зло, както е казала чрез един от своите служители мъдростта (Сирах 33, 28), учителката на всяко добро.
59. Затова и неговите ученици били най-добри от всички по живот и по знание. Наистина необходимо е било така добре насадените и така грижливо поливаните да порас­нат с божия помощ (1 Кор. З, 6-7). От тях той поставял¹²⁸ четци, иподякони, дякони и свещеници. Във всяка област той си служел¹²⁹ с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза¹³⁰, но служели на бога и били опре­делени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат¹³¹. Тези дела извършил Климент в продължение на цели седем години.
     

 
 
60. Вече настъпила осмата година¹³² от неговото учител­ство и тя била последна от живота на божия слуга Михаил-Борис, почитания княз на България. Наследил княжеската власт неговият син Владимир, който управлявал четири години и умрял¹³³. Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го ро­дил по свой образ и по свое подобие (Битие 1, 26) и той запазил неподправени чертите на неговата доброта¹³⁴. Той бил към всички безизкуствен и добър, но най-много към тези, които показвали чистота на нравите и напълно християн­ски начин на живот, проявявал гореща вяра и се измъчвал от ревност към божия дом (Псал. 68, 10). Затова той довършил недовършеното от баща си, като засилил божествена­та проповед, непоколебимо утвърдил православието с построени­те навсякъде църкви и дал широк и открит път на божия закон.
 
 
 
61. Когато мълвата, която правела Климент велик и посто­янно го представяла по-велик от славата за него¹³⁵ и като такъв, който действително е поставил в сърцето си възкачване (Псал. 83, 6), завладяла напълно и цар Симеон и го направила почитател на  добродетелта на учителя, тогава царят повикал при себе си светеца,  влязъл в разговор с него и като получил освещение от самата му външност - защото блаженият бил  твърде  много почитан дори от враговете си поради своята външност, започнал много да хвали страната на българите и да облажава царството си, понеже получило такова голямо добро от бога.
62. След това, като се посъветвал с по-разумните от своите приближени¹³⁶, които всички били разположени към Климент като към свой баща, вярвайки, че само това се харесва на бога, с което почитат този, той го назначил за епископ на Дрембица или Велика¹³⁷ и така Климент станал пръв епископ на български език¹³⁸. Когато му било поверено епископското дело, той направил величието на достойнството си като опора за изди­гането си до бога и прибавил много нови трудове към първите.
 
 
 
 
63. Соломон казва: „Който прибавя знание, при­бавя грижи” (Еклес. 1, 18). Симеон, прибавяйки чест на Климент, прибавил му грижа, тъй като, намирайки народа на тази област¹³⁹ напълно незапознат с божественото слово и писа­нията и невъзпитан в нищо от това, което украсява църквата и ръководи народа с духа на послушанието и смирението, той не давал сън на очите си, нито дремка на клепките си (Псал. 131, 4 ), но грижата си за народа правел своя храна и удоволствие¹⁴⁰. Той винаги поучавал и винаги разпо­реждал, като поправял незнанието и безредието докарвал в ред¹⁴¹, ставайки за всички всичко (1 Кор. 9, 22) според нуждата на всеки един. Той учел клира си на църковния ред и на това, което се отнася до псалмопението и молитвите, та направил свещенослужителите на своята епископия да не от­стъпват с нищо никому от прославените в тези неща, а те се подвизавали дори повече от всичките във всичко, което е достойно за похвала¹⁴². На народа укрепвал разума и поставял основата на вярата (Кол. 2, 5) им върху скалата на истинската християнска религия¹⁴³, защото те били съвсем неуки и, общо казано, скотоподобни¹⁴⁴.
64. И какво още? Той ги хранел по този начин със сло­вото, което е истински хляб и укрепва действително сър­цата (Псал. 103, 15). Но нима пропускал да храни и телесно тези, които намирал, че се нуждаят от духовна храна? В про­тивен случай той само наполовина би подражавал на своя Исус, за когото знаел, че е хранел незнаещите¹⁴⁵ с учението си и с хляб (Йоан 6, 16, 66). Затова той бил и баща на сираците и защитник на вдовиците (Псал. 67, 6; 9, 35), грижейки се за тях по всякакъв начин. Вратата му била отворена за всеки бедняк и странникът не нощувал навън¹⁴⁶ (Йов. 31, 32).
 
 
 
65. Той си поставил за образец на своя живот великия Методий и се грижел и се молел да не се измами, когато му подражава. И поставяйки за основа на собственото си поведение неговия живот и дела като някаква картина от опитен в изкуството си живописец, той усърдно се стараел да изри­сува себе си според него. Защото, както никой друг, той знаел живота му, тъй като от младежки и юношески години¹⁴⁷ го придружавал и видял с очите си всичките дела на своя учител.
 
 
66. Като знаел грубостта¹⁴⁸ на народа и неговата пълна тъпост¹⁴⁹ за разбиране на писанията и като виждал, че много български свещеници мъчно разбират написаното на гръцки език, с чиито букви били упражнени само за четене и затова били прости като добитък, понеже на български език нямало дори похвални слова, ето защо, съзнавайки това, той изнаме­рил средства и против него и съборил стената на незнанието със своето дело. Той съставил прости и ясни слова за всички празници, които не съдържат нищо дълбоко и много мъдро, но които са понятни дори за най-простия българин. С тях хранил ду­шите на по-простите българи, поейки с мляко тези, които не могли да приемат по-твърда храна, и станал нов Павел за новите коринтяни - българите (1 Кор. З, 2). Чрез тези слова може да се научат тайнствата на празненствата, които се из­вършват за Христа и чрез Христа. В чест на пречистата бого­родица, чиято памет, както знаете, често се празнува през го­дината, Климент със словата си усърдно написал похвали и разкази за нейните чудеса. Ти ще намериш, че и кръстителят не е оставен непохвален, но ще научиш дори и за чудесните намирания на главата му. Ще намериш описани живота и пъту­ванията на пророците и апостолите и чрез подвизите на мъче­ниците ще се издигнеш до този, който ги е приел при себе си поради тяхната кръв¹⁵⁰. Обичаш ли и живота на преподобните отци и привърженик ли си на почти безплътен и безкръвен жи­вот? Ще намериш и него грижливо предаден на български език от мъдрия Климент. Известно е впрочем, че всичко това се пази от трудолюбиви хора¹⁵¹. Какво още? Той богато снабдил църквата с псалмоподобни песнопения, едни от които са съставени за много от светиите, а други пък, молитвени и благодар­ствени, са в чест на всенепорочната божия майка. Изобщо, Климент е предал на нас българите¹⁵² всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на све­тиите и чрез което се трогват душите¹⁵³.
 
 
 
67. Това той оставил в манастира си, който съградил в Охрид¹⁵⁴, докато още бил жив блаженият Борис и преди още да бил приел изцяло Величката епископия. Когато видял, че този княз е опасал цялата си подвластна България със седем съборни храмове¹⁵⁵ и като че ли е запалил с вярата си све-
 
   
тилник със седем свещи, пожелал и той сам да построи в Охрид собствен манастир. Към него прибавил и друга църква, която по-късно направили архиепископска катедрала. Така в Охрид имало три църкви: една - съборна, и две - на свети Климент, които били по големина много по-малки от събор­ната, но по-красиви от нея със своята кръгла и сферична форма. По всякакъв начин той се стараел да премахне равно­душието на българите към божествените неща, да ги събира, привлечени от красотите на постройките, и особено да смек­чава жестокостта, суровостта и грубостта на техните сърца в богопознанието. И никак не е чудно, че той се стараел да измени мислите на хората към кротост и човечност¹⁵⁶.
 
 
 
68. И понеже по цялата българска страна растели диви дървета и липсвали облагородени плодове, той й подарил и това благо, като пренесъл от страната на гърците всякакъв вид облагородени дървета и чрез присаждане направил плодни дивите дървета, за да възпита, мисля, и по този начин човеш­ките души да приемат соковете на добротата и да принасят като плод на бога изпълняването на божествената воля, което единствено той смятал за храна на себе си (Йоан 4, 34). Така той всецяло бил полезен на душите и се грижил по всякакъв начин да разшири църквата  на господа,  като не обръщал ни­какво внимание на телесните си нужди и не смятал живота си ценен за себе си според божествения апостол (Деян. 20, 24), но бил загрижен за спасението на другите.
 
 
 
69. Малки ли са били   свидетелствата,  че е бил обичан от бога този, който е имал  такава  обич  към   него и който като син е обичал небесния   си  баща?  Съвсем не.  Но бог го про­славил и с дар да извършва чудеса. А чуйте сега по какъв начин.
70. Климент се връщал от Велика¹⁵⁷ в Охрид както за да види дали жителите на страната са силни духом и дали се опират на страха от бога като на някакъв жезъл, така също и за да остане на спокойствие в общение с бога в манастира си, чиято красота обичал и за който тъгувал, когато се отда­лечавал някъде другаде. Докато пътувал, двама парализирани¹⁵⁸,
 
 
от които единият освен това бил лишен и от зрение, което е най-скъпо за всички, попаднали пред очите му и трогнали до скръб твърде състрадателната му душа. Но колкото бил готов за състрадание, толкова бил и склонен към смирение. Дори грижата му да остане скрит, когато прави чудеса, била по-голяма от желанието на парализираните да получат изцеле­ние. Затова той се огледал наоколо и когато не видял никого, отправил очите си към небето, издигнал светите си ръце за молитва (1 Тим. 2,8) и измолил божествената помощ. Със същите ръце, с които извършвал молитвата, той се допрял до парализираните тела и допирането му станало за тях съедине­ние и свързване. И ето, според казаното от Исайя, всеки един от тях скачал като елен (Исайя 35, 6), макар че преди това бил не само куц и имал повредена не само една част на тя­лото си, но целият бил неподвижен и с нищо не се отличавал от земята, върху която лежал¹⁵⁹. И за слепия скоро настанало изцеление и виждайки светлината, той започнал с висок глас да величае господа. Все пак чудото не трябвало да остане напълно скрито за човешките очи. Един от слугите на светеца го видял. След това, когато Климент забелязал и разбрал, че той е бил невидим зрител и че е наблюдавал, скрит в килията си, възнегодувал срещу него, понеже бил извършил лошо дело, и със заплашване му заповядал да не казва никому за стана­лото, докато сам Климент е жив¹⁶⁰.
 
 
 
71. И вече прегърбен от старост и изтощен от работа, той решил да се откаже от епископията си не защото бягал и се отказвал от службата, в която светият дух го поставил да пасе църквата на бога (Деян. 20, 28), но поради блажено и боговдъхновено усърдие, тъй като се страхувал да не би поради неговата немощ да се разстрои божието дело (Рим. 14, 20). И той отишъл при царя и му казал: „Преблагочестиви царю, докато тялото ми издържаше църковните трудове и грижи, които са по-тежки от държавните, както аз съм убеден, смятах, ако напусна църквата на бога, която сам той ми повери, служейки си с твоята власт като със собствена ръка, че това дело е напълно осъдително и не е достойно дори за наемник, макар че нему е присъщо да бяга и да
 
оставя овците (Йоан. 10, 12), когато вълкът се прибли­жава. А какво основание имам аз да оставя божието стадо, когато не виждам никакъв вълк? Затова и не го изоставих до този момент. Понеже ти виждат как старостта ме под­тиска и как много големите трудове ми отнеха всичката сила, погрижи се за църквата и постави в дома на господа такъв служител, който има добра телесна и духовна сила и е по-млад, за да поеме върху себе си църковните грижи. Изпълни това ми последно желание! Дай ми в тези немного дни да прекарам в беседа със себе си и с бога! За това манастирът ми е добро жилище. Позволи ми да умра там! Какво общо имам аз още с грижите, които се нуждаят от по-здраво тяло? Ако съм слаб за църковните грижи, за какво друго ще си присвоявам това достойнство? Павел е нарекъл епископството дело (1 Тим. З, 1), от което трябва да се въздържа неспособ­ният за работа. Ти няма да пожелаеш да видиш църквата, която се беше разцъфтяла повече от много други при моето управление¹⁶¹, отново увехваща при същото това управление. Но, както казах, запази красотата й чрез други по-млади и по-силни, защото има голяма опасност да се разстроят работите й поради моята немощ.”
72. Царят останал ужасен от това неочаквано искане, за­щото нежеланото, когато се чуе неочаквано, ужасява, и казал: „Защо говориш това, отче? Как аз бих могъл да гледам друг да седи на този престол, докато ти си още жив? Как мога да лиша царството си от твоите архиерейски благословии? Твоето напускане на епископския престол е лошо предсказание за свалянето ми от царския трон. Но ако съм оскърбил с нещо твое преподобие, като съм съгрешил несъзнателно, понеже не зная да съм съгрешил в нещо, а ти, щадейки ни като баща, не желаеш да дадеш гласност на моето лошо държане към тебе и прикриваш истинската причина под предлог на немощ, кажи, моля те, аз съм готов да дам отчет и като син да из­лекувам болката на бащата. Ако ли пък нямаш нищо, за което да ни обвиниш, защо сам желаеш да наскърбяваш тези, които с нищо не са те наскърбили ? Не можеш да обвиниш и духо­венството като непослушно и непокорно, защото, като роди всички чрез евангелието, ти ги избра за себе си и за бога¹⁶², нито можеш да обвиниш нас самите, че леко се отклоняваме от твоите заповеди, и нищо друго от твоите дела не заслу­жава порицание. Защо тогава допускаш децата ти да оплакват
 
     
твоето безпричинно оттегляне? Но или се подчини, отче, или в противен случай думата ми е решителна: каквото и да го­вориш, не ще се подчиня, каквото и да правиш, не ще от­стъпя, защото оттеглянето, мисля, е позволено само за недо­стойните, а ти си по-горе от всяко достойнство.”
 
 
 
73. Старецът се склонил при тези думи и без да прибави нищо към думите си пред царя за оставка, върнал се в мана­стира си, но там намерил, че небесният цар е съгласен с него­вото намерение. Едновременно със завръщането си той се раз­болял. Като предусетил смъртта си, поднесъл последен дар на българските църкви и прибавил към триода¹⁶³ това, което му липсвало, защото тогава завършил тази част, която се пее от новата неделя¹⁶⁴ до Петдесетница. Нека по-досетливите да си извадят от това заключение какъв би бил, ако беше телесно здрав този, който дори при болест се измъчвал със занимания. Но в действителност вътрешният човек в него се об­новявал в такава степен, в каквато външният се умъртвявал (2 Кор. 4, 16) и той можел да каже, как­то Павел: „Когато ослабвам, тогава съм силен” (2 Кор. 12, 10).
74. Какво още? Той си направил завещание, и то според каноните, както за книгите, които написал, така също и за имота си, по-скоро за имота на бога, чрез когото имал всичко и с когото само се стараел да се обогати, както мъдрият търговец с прекрасен бисер (Мат. 13, 45), като малко се грижи за раковините^1б5.  Като разделил всичкото си имуще­ство на две части, той оставил едната половина на епископията, а другата част на манастира, давайки ясен пример и в случая как трябва да се печели и как да се употребява спечеленото и че и едното, и другото са по божие внушение. Той имал имот от верни князе и царе, които впрочем не би трябвало да отчуждава с отказване, особено по-простите по природа. И господ е дал пример за това, като не само не пре­небрегнал известната жена-мироносица, но я приел и поставил в Евангелието  (Мат.  26, 6—13).  Не е възможно някой да е направил отказване от имота си по друг по-похвален начин, отколкото го направил великият Климент¹⁶⁶.
 
 
   
 
 
75. Така живял той и така украсил дадения му от бога престол. А след като поставил край, който подхождал на на­чалото, и покрив, който напълно съответствувал на основата, той се преселил при господа. Божественото му тяло, равно­стойно по чест на душата му, като свято по свят начин било опято и почетено, макар и по-малко, отколкото заслужавало, но не и по-малко от възможностите на тези, които го почели. То било погребано през времето на българския цар Симеон на 27 юли 6424 година¹⁶⁷ в манастира, в гроб, който той сам със собствените си ръце си бил приготвил от дясната страна на предната част на притвора.¹⁶⁸
 
 
76. Но аз пропуснах не малко доказателство за взаимното общуване между душите на светците. Преди смъртта му ня­кои от неговите ученици видели на сън, че Кирил и Методий дошли при блажения и му предсказали края на живота.
77.  Но изглежда, че тогава   той се е отдалечил от нас и е напуснал   този   живот,   а   неговата   благодат   не   престанала и останките¹⁶⁹ на   учителя и сега още правят   благодеяния, като лекуват всяко страдание и всяка болест (Мат. 10, 1). За каза­ното свидетелствува онзи човек с изсъхналите си ръце и крака, който дошъл в храма, когато се извършвало божественото свещенодействие, и намерил изцеление. Присъствуващите не знаели кой е и откъде е. Когато почнал да благодари за излекуването си, постоянно повтарял своята признателност, изди­гал излекуваните си ръце и с виковете си дори почнал да става досаден за намиращите се в храма, той бил запитан за причината на благодарствената си молитва и разказал всичко. И сам той бил от Охрид и понасял много години страданието на тази болест. Затова, принуден не по-малко поради отчая­нието си, отколкото от болестта си, решил да се поклони на светия гроб, та можещият всичко чрез Христа Климент да му стане утеха. Влачейки се по ръце и крака, той дошъл до гроба на преподобния, след това изпаднал в екстаз и видял някакъв старец, който докоснал косите му и му заповядал да стане, а заедно с думите му в неговото тяло настанал шум, както при
 
   
сблъскване на кости (Йезек. 37, 7). Изглеждало, че членовете му се сглобявали и жилите му се оправяли за движение. След това, когато дошъл на себе си, бил здрав¹⁷⁰, не бил вече с изсъхнали ръце, не бил вече с изсъхнали крака, нямало я по­вредата на тялото. „И сега издигам ръце към този, който ми ги изправи, и стоя на краката си.” Това казал този, който преди това бил схванат, изливайки от дълбочината на сърцето си думи на благодарност, а присъствуващите се присъединили към него и прославили преподобния с благодарствени думи.
78. Но защо е необходимо аз да изброявам тези неща? Кой не знае на колко бесни и на колко страдащи от други беди е подарено избавление от измъчващите ги страдания, щом като се приближавали до гроба му или само като призо­вавали името му, стига да са имали вярата в себе си, истин­ската силна помощница ? Затова и българите от всяка възраст, вкусвайки от благодатта на светеца, мъчно е да се каже колко голямо усърдие проявяват при почитането му, като всеки спо­ред възможностите си прави приношения.
 
 
 
79. О, божествена и свещена глава, върху която духът си създаде непоклатимо седалище! О, светило, което водиш не само денем или само нощем, а нощем и денем ни освещаваш с благодатни дарове! Ако се борим с изкушения и мракът на изкушенията ни обвива като някаква нощ или ако се наслаж­даваме на тишина и се развеселяваме като от някаква свет­лина, и в двата случая ние се удостояваме с твоите благодат­ни дарове. О, тръба, чрез която ни повика утешителят! О, добри пастир ю, който пожертвува светата си душа за нас, твоите овци (Йоан 10, П), и чрез много старания ти събра стадо на бога, настани ни на тревисто място — обяснените¹⁷¹ с твоя език писания, отхрани ни върху тихата вода на божественото кръщение и ни изведе на път'еките на правдата (Псал. 22, 2—3), за да вършим добри дела. Чрез тебе цялата българска страна позна бога! Ти сам снабди богато църквите с песни и псалмопения, а празниците обясни с поучения. Чрез тебе с житията на светиите монасите се напътват към подвижничество! Чрез тебе свещениците се приучват да живеят в съгласие с каноните! О, земен ангел и не-
 
   
бесен човек! О, маслина, която с нищо не е по-долу от пред­определената от пророка (Йерем. 11, 16; Осия 14,7), понеже си създал много повече синове на благочестието¹⁷²! (Псал. 137, 4; Зах. 4, 12, 14)! О, водач на слепци, независимо каква слепо­та и водачество би имал някой пред вид! О, ти, който при­готви на господа избран народ, ревностен в добрите дела (Тит. 2. 14), които те видяха в тебе!
80. Но все повече и повече наглеждай наследието си, по­неже сега очевидно имаш повече и по-голяма сила, отколкото когато беше жив. Изгони гибелната, ерес¹⁷³, която след твоята смърт в Христа като заразителна болест се вмъква всред твоето паство и която разпръсва и погубва овците от стадото ти, което ти укрепи, о, свети и предобри пастирю! Запази нас, твоите питомци, незасегнати от варварските нашествия като ни пазиш винаги, но особено сега, когато скръбта е близка, а ня­маме помощник (Псал. 21, 12), когато скитският меч е напоен с българска кръв¹⁷⁴, когато ръцете на безбожниците са хвърлили труповете на твоите деца за храна на небесни­те птици¹⁷⁵ (Псал. 78, 2). Съкруши тези ръце чрез дясната ръка на бога, комуто ти си служил, като дариш мир на народа си, за да ти уредим празника в пълна радост, прославяйки чрез тебе отца, и сина, и духа, единия бог, комуто подобава всяка слава, чест и поклонение сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.