Спомени на Гьорчо Петровъ

 

Съдържание.

 

 

Гьорчо Петровъ (образъ) . . . . . . . . . . . VIII

 

Предговоръ  . . . . . . . . . . . IX

 

I. Биографични данни. — Изключенъ отъ солунската гимназия, Гьорчо Петровъ дохажда въ Пловдивъ. — Влиянието на Захарий Стояновъ и Д. Ризовъ върху „македончетата,” ученици въ Пловдивъ. Тукъ се заражда мисъльта у Гьорчо за въстаническо движение въ Македония. — Станалъ учитель въ Щипъ, почва да проповѣдва тая мисъль . . . . . . . . . . . 3

 

II. Г. Петровъ като учитель въ Скопье събира географически и етнографически материяли за цѣлия скопски окрѫгъ. Премѣстенъ въ Битоля, Петровъ продължава и тукъ да събира подобни материяли и действува противъ сръбската и гръцката пропаганда. — Движение у младежьта противъ изключителното влияние на екзархията въ черковно-училищнитѣ работи.— Борба съ владишкия намѣстникъ въ Битоля. — Петровъ премѣстенъ въ Солунъ . . . . . . . . . . . 9

 

III. Полагане първитѣ основи на революционната организация въ Македония презъ 1894 г. — Петровъ издава хектографиранъ революционенъ вестникъ въ Битоля. — Купуване първото орѫжие — револвери, а сетне и пушки. — Съставътъ на първия централенъ революционенъ комитетъ въ Солунъ. — Два шифъра на централния комитетъ и първитѣ псеудоними на по-главнитѣ революционни дейци . . . . . . . . . . . 13

 

IV. Въстанието въ 1895 год. и вѫтрешнитѣ дейци. — Първитѣ внесени въ Битоля бомби, заловени отъ турцитѣ.— Кираджията Доне въпрѣки изтезанията нищо не изказва. — Прилепскитѣ затворници на чело съ Гавазовъ. — Борбата на „екзархиститѣ” противъ вѫтрешната организация. — Първоначалната дейность на централния комитетъ въ Солунъ . . . . . . . . . . . 21

 

V. Първото събиране парични помощи за организацията. — Истината по ученическитѣ вълнения въ солунската гимназия. — Организацията се отзовава на единъ позивъ

 

 

IV

 

на екзарха и му дава подкрепа. — Борбата между дветѣ враждебни партии въ Солунъ и напразни опити за споразумение. — Основаването на революционно „Братство” . . . . . . . . . . . 30

 

VI. Груевъ и Дѣлчевъ въ срещи съ върховиститѣ въ София. — Предложение отъ В. К. до Ц. К. за задружна работа. — Напразни преговори. — Мистериозно предложение до организацията да приеме даромъ голѣмо количество пушки. — Разговори на Гьорчо съ видни личности въ София. — Пълно разочарование отъ хората около В. К. на чело съ генералъ Николаевъ . . . . . . . . . . . 39

 

VII. Организаторската дейность на Дѣлчева по границата. — Първъ таенъ конгресъ въ Солунъ. — Първо разпредѣление Македония на революционни окрѫзи. — Първитѣ шифъри, първиятъ печатъ на организацията. — Гьорчо Петровъ заедно съ Дѣлчева изработва и напечатва първия по-подробенъ уставъ на организацията. — Гьорчо Петровъ дохожда въ София като задграниченъ представитель на организацията. — Дружеството „Странджа” и Одринско. — Лѣярница за бомби . . . . . . . . . . . 48

 

VIII. Гьорчо и Дѣлчевъ. — Доставката на пушки отъ България. — Политиката на бълг. правителство спрямо В. К. и Ц. К. — Българскитѣ агентства въ Македония. — Пълно разочарование у вѫтрешнитѣ, решили вече да действуватъ напълно самостоятелно, а населението да се въорѫжи само съ свои срѣдства. — Открито стълкновение съ бълг. правителство. — Ризовъ посрѣдничи. — Приети пушки безъ патрони. — Преговори между България и Сърбия за раздѣла на сфери на влияние . . . . . . . . . . . 55

 

IX. Устройване собствена тайна фабрика за лѣене бомби; майсторитѣ и материалитѣ за бомби; разни видове бомби; опити съ задушливъ гасъ. — Фабриката, открита отъ българското правителство, спира да работи. — Оскѫдни срѣдства у вѫтрешнитѣ дейци. — Опити да се набавятъ срѣдства чрезъ обири . . . . . . . . . . . 67

 

X. Офицерски спомагателни братства. — Генералъ Цончевъ се сближава съ вѫтрешнитѣ дейци и тайно заминава въ Солунъ. — Правителството противъ офицерскитѣ братства; Цончевъ премѣстенъ въ Видинъ. — Янковъ посрѣдникъ между централиститѣ и върховиститѣ. —

 

 

V

 

Несполучливъ опитъ да се събератъ пари въ Болградъ и въ Исмаилъ. — Завързватъ се сношения съ Букурещъ. Единъ българинъ, студентъ, шпионинъ. — Принципиялнитѣ различия, поради които В. К. и Ц. К. не сѫ могли да се споразумѣятъ за задружна работа. — Гьорчо Петровъ издава в. „Бунтовникъ”. — Петровъ като агитаторъ съ живо слово . . . . . . . . . . . 72

 

XI. Решение на Ц. К. да се наложи на екзархията да назначи на служба въ Македония по представенъ списъкъ посочени лица. — Гьорчо Петровъ въ Цариградъ води преговори съ екзархията. — Следъ дълго противене екзархията предъ натиска на Ц. К. отстѫпва. — Петровъ търси подходеще лице за председатель на новия Върховенъ комитетъ. — Борисъ Сарафовъ излиза на чело на комитета. — Задружната работа на двата комитета, В. К. и Ц. К., отначало върви успѣшно . . . . . . . . . . . 84

 

XII. Планътъ за съвмѣстна дейность се разстройва поради кѫсогледство отъ дветѣ страни. — Тайно решение на офицеритѣ да взематъ В. О. въ свои рѫце. — Първитѣ действия на В. К. за да се приложи това решение. — Сарафовъ лекоумно се довѣрява на Фитовски, турски шпионинъ. — Предателството на Фитовски. — Разногласия между Петровъ и Сарафовъ. — Нелоялно отношение на В. К. спрямо Ц. К. . . . . . . . . . . . 97

 

XIII. Недовѣрието къмъ офицеритѣ отъ новия В. К. се усилва. — Планътъ да се изпратятъ офицери въ вѫтрешностьта се осуетява. — Следъ арестуването на Ц. К. въ Солунъ се прави новъ опитъ отъ В. К. да се наложи на В. О. — Капитанъ Софроний Стояновъ въ Солунъ. — Настроение противъ Гьорчо Петровъ и опитъ да го убиятъ. — Борисъ Сарафовъ отказва да отстѫпи мѣстото си въ В. К. на генералъ Цончевъ. — Открита борба между тѣхъ. — И дветѣ партии усилено агитиратъ една противъ друга. — Победата клони въ полза на Цончева . . . . . . . . . . . 110

 

XIV. Сарафовъ се колебае. — Среща между Цончевъ и Гьорчо Петровъ; окончателенъ разривъ между тѣхъ. — Извънреденъ конгресъ, свиканъ отъ Сарафова. Цончевъ надделява. — Сарафовъ арестуванъ. — Втори В. К. на чело съ Хр. Станишевъ. — Г. Петровъ арестуванъ. — Гарвановъ става председатель на Ц. К. — Дели Ивановъ

 

 

VI

 

и Стефановъ нови задгранични представители на В. О. 120

 

XV. Ролята на Г. Петровъ въ аферата на Мисъ Стонъ. — Петровъ интерниранъ въ Търново. — Борбата съ върховиститѣ продължава и се засилва. — Капитанъ Давидовъ отива въ Битолско. — Нападение върху Дѣлчева въ заседанието на В. К. — Напразни усилия да се предотврати въстанието, подклаждано отъ Цончева. — Една слабость у Г. Дѣлчевъ. 133

 

XVI. Дейностьта на Хр. Матовъ и Д-ръ Хр. Татарчевъ следъ завръщането имъ отъ заточение. — Петровъ интерниранъ въ Казанлъкъ. — Графъ Ламсдорфъ въ София и поведението на представителите на В. О. — Главнитѣ причини да се ускори общото въстание. — Една разпоредба на Гарванова отъ решаваше значение 144

 

XVII. Влиянието на Гарванова и на Лозанчева да се ускори въстанието. — Непреклонната опозиция на Г. Петровъ. Резолюция на събранието на вѫтрешнитѣ дейци въ София противъ тъкменото общо въстание. — Б. Сарафовъ съ седействието на сръбскитѣ власти препраща въ Македония четата на Глигора. — Вѫтрешнитѣ дейци негодуватъ противъ тая постѫпка на Сарафова. Сарафовъ се оправдава. — Сношенията на Йор. Тренковъ въ Прилепъ съ войводата Глигоръ 152

 

XVIII. Гарвановъ агитира въ полза на взетото решение за въстание. Гьорчо Петровъ и Дѣлчевъ се противятъ; Пере Тошевъ нерешителенъ. — Сарафовъ заминава съ чета за вѫтрешностьта. — Дѣлчевъ въ Солунъ се обяснява съ Груева по въпроса за въстанието. — Настроение у Дѣлчева за атентаторство 160

 

XIX. Гьорчо Петровъ потегля съ чета за Битолско. — Мѫчнотии при минаването границата. — Следъ голѣми усилия четата минава Вардарь, — Настроението и подготовката за въстание у населението отсамъ Вардара. 167

 

XX. Слабоститѣ на организацията въ Прилепско. — Голѣми жертви на четата на П. Ацевъ въ сражение съ турцитѣ при „Студенецъ”. — Останки отъ четата на Г. Петровъ се събиратъ съ разбитата костурска чета на Л. Попъ Трайковъ и Иванъ Поповъ и на тиквешката чета на Геле. — Осуетенъ планъ на Г. Петровъ да се разруши желѣзницата отъ Леринъ до Воденъ. — При село Чанища четитѣ, нападнати, отчаяно сесражаватъ и успѣватъ да

 

 

VII

 

си пробиятъ пѫть. — Ненадейна среща съ Б. Сарафовъ 181

 

XXI. Разформируване на четитѣ и лошитѣ отъ това морални последствия. — Г. Петровъ, останалъ самичъкъ, се присъединява къмъ четата на Толе-паша. — Петровъ се укрива въ Битоля. — Отъ тукъ Петровъ, горчиво разочаруванъ, се прибира въ Прилепъ и следъ това отива въ Велесъ. — Два партизански лагера у дейцитѣ въ Велесъ; Петровъ се намѣсва да ги примири. — Новодошла чета въ Велесъ. — Среща съ Тедоръ Лазаровъ. — Петровъ, отъ вси страни пренебрегнатъ и дълбоко обиденъ, решава да се завърне въ България. 189

 

XXII. Недоволство у останалитѣ въ Битолско дейци отъ централизаторскитѣ планове на Груева. — Петровъ заминава въ Прилепско на организационенъ окрѫженъ конгресъ. — Конгресътъ става подвиженъ, мѣстейки се отъ село на село. — Проектъ за децентрализация въ организационната уредба. — Груевъ се противи и предлага свой проектъ. И двата проекта се приематъ за проучване отъ другитѣ окрѫзи. — Петровъ въ Воденско и въ Ениджевардарско. — Реформаторски идеи у Петрова противъ традиционнитѣ похвати на В. О. — Петровъ по селата въ Прилепско. — Отъ никѫде не срещналъ съчувствие, Петровъ заминава въ Струмишко 199—208

 

[Next]

[Back to Index]