Спомени на Гьорчо Петровъ

 

IX.

Устройване собствена тайна фабрика за лѣене бомби. — Майсторитѣ и материялитѣ за бомби. — Разни видове бомби. —Опити съ задушливъ газъ. — Фабриката, открита отъ българското правиителство, спира да работи. — Оскѫднитѣ срѣдства у вѫтрешнитѣ дейци. — Опити да се набавятъ срѣдства чрезъ обири.

 

6. юний.

 

Казахъ, че докарахме майсторъ за бомби. Решихме да ги фабрикуваме въ голѣмо количество тукъ въ България. Наредихме фабрика въ Кюстендилско, близу до границата, въ село Сабляръ (колиби — 3 колиби) съвършенно тайно. Искахме да криемъ отъ правителството, а не сме знаели, че каквито и материяли и да криемъ тукъ, полицията е знаела. Като се откри работата, полицията като разбра, помѫчихме се да я заблудимъ, че материялитѣ се купуватъ, но че се фабрикуватъ вѫтре. То трая една и половина година и полицията дълго време не знаеше. Фабриката се обърна полека-лека на горски клубъ, тамъ се прибираха бѣжанци и нелегални работ-

 

 

68

 

ници отъ Македония. Отъ тамъ се почна препращане вѫтре на по-дребни пратки на орѫжие и пр. Майсторътъ, ерменецъ, правѣше бомби, рѫководѣше, а изучихме изкуството азъ, Дѣлчевъ, Такиджиевъ, Мурджевъ и др. (лѣехме ги). Тя бѣше пълна фабрика — около 1000 парчета се отлѣха, Пращахме на части вѫтре. Срѣдствата ни бѣха крайно ограничени, понѣкога се губѣше много време заради нѣкакви 200 лева. Пещьта бѣше се развалила, и за да я поправимъ, съ 200 лева, изгубихме два месеца. Арменецътъ ни бѣше предаденъ на начала като работникъ на наше разположение безъ плата. Той понасяше всички несгоди, хранѣше се както и момчетата, които се навъртаха тамъ, съ фасуль, па и само съ хлѣбъ, който сами си мѣсѣха. Рѣдко нѣкой работникъ отъ вѫтре ще донесе нѣкоя коза ...

 

Изработихме нѣколко вида бомби — нѣкои и много голѣми, до 35 кила, — съ боцки, съ капсули, яйцевидни, (елипсовидни), валчести, все съ капсули. Тюфекчиевитѣ бѣха съ азотна кислота, съ стъкла вѫтре, които трѣбва да се счупятъ при хвърлянето, което бѣ опасно. Правѣхме и четвъртити, съ фитили. Всички видове форми правѣхме — отъ малки рѫчни до 35 килограма тежки.

 

Следъ година и нѣколко месеца и турскитѣ шпиони и българското правителство подушиха фабриката. Правителството изпрати единъ купъ стражари, които обискираха момчетата и конфискуваха калъпитѣ. Стоиловъ бѣше малко плашливъ. Срѣдствата, които пращаха отъ Солунъ, както казахъ, не стигаха. Отъ Колчакова вземахме на вересия бертолетова соль (после му платихме); 84% берт. соль и 16% захарь — скълцани добре и размѣсени, щомъ капсулата фане. Съ това си пълнѣхме бомбитѣ.

 

Бомбитѣ правѣхме отъ чистъ чугунъ, остъръ, до 1 левъ и 60 до 2 лева килото, и фурда отъ чугуна, клин-

 

 

69

 

ци и др., така че една бомба отъ 2 кила излизаше до 2 лева.

 

Дойде да прегледа фабриката и прословутиятъ арменецъ Леонъ, за да даде и нови упѫтвания, които бѣше изучилъ. Водихме го низъ фабриката. Лѣехме бомби и отъ съставъ цинкъ, олово и друго нѣщо. Лѣехме за опитъ, защото тоя материялъ всѣкѫде се намира въ Македония. Правѣхме и калъпи, за да ги пращаме вѫтре та да могатъ да ги лѣятъ на всѣкѫде, дори въ едно мангалче въ стая. Имахме и маниячества. Изучили бѣхме фабрикацията на бомба съ задушливъ газъ, съ вещества, отъ които се образува задушливъ газъ. Така че ако се хвърли въ нѣкоо здание, тоя газъ, димъ, бѣ въ сила да задуши всички хора въ една стая. Съ страшно възхищение се бѣхме увлѣкли подиръ тая работа, — много илюзии се раждаха у насъ за анархистични действия съ тоя родъ бомби. Арменцитѣ ги измисляха тия бомби.

 

Следъ като се закри фабриката, вече не повторихме тоя опитъ да отваряме нова фабрика. Сетне вече въ Сарафово време, когато разбогатѣхме, бомбитѣ станаха евтини и можехме и готови да си ги купуваме. Още въ Солунъ, не помня отъ кого, бѣхме научили една смѣсь отъ фосфоръ и др. нѣща, която като пламне и се хвърли върху здание, сигурно го подпалваше. Ние купувахме тукъ фосфоръ и др. вещества и пращахме въ Македония, за да си служатъ съ него за подпалване на здания, но не влѣзе май въ употрѣба, па и въ въстанието не си служехме съ него. Докато имахме фабриката, си спомнихме за това срѣдство и го усъвършенствувахме. Въ фабриката си правѣхме и боксове, ками, ножове.

 

Отъ голѣмо мистериозничене ние не можехме да намѣримъ желѣзари, които да научатъ лѣенето на бомби. После узнахме, че имало много желѣзари, които сѫ можели да ни бѫдатъ полезни, но ние го прекалявахме съ

 

 

70

 

криенето та учехме съвсемъ неопитни момчета, съ което много време се губѣше. Работѣхме съ коксъ, изхарчихме 2—3 тона английски коксъ. Фабриката имаше коджамити куминище. Мѣстото е горе въ гората, близу до границата, куминътъ надъ кѫщата стърчи малко та не се познава. Провиянтъ се тътрѣше та е чудно, че и толкова дълго не бѣхме открити.

 

Срѣдствата ни бѣха кѫтъ. Предвидено бѣше, когато ни проводиха тукъ отъ Солунъ, да ни плащатъ по 150 лева месечно на човѣкъ, но тогавашнитѣ наши понятия за моралъ бѣха такива, че не приемахме отъ общи пари, ами живѣехме на частни, скѫдни срѣдства, главно отъ приятели.

 

 

7. юний.

 

Преди да пристигна азъ, Дѣлчевъ чрезъ офицерчетата, дейци отъ 1895 година, и чрезъ лични приятели въ София, ДупнИца и др. отъ офицери приятели е събиралъ скромни пожертвувания. Това срѣдство не се развива и скоро тоя изворъ пресъхна. Когато дойдохъ, още го заварихъ, но клонѣше къмъ упадъкъ: на другарски начала устроено отъ приятели, сами несъстоятелни. Понеже В. К. не ни помогна съ никакви срѣдства, оставаше да диримъ частни пожертвувания отъ единични лица въ София. Бѣхъ я обърналъ на просия отъ приятели и познати, които ми даваха, както обичаха. Сегизъ-тогизъ ми се пращаха слаби срѣдства отъ Ц. К. Въ първата половина на нашата дейность съ обща заблуда всичко се чакаше отъ Ц. К. — отъ началството. Пожертвуванията и тамъ вѫтре бѣха слаби. После се разви това — членски вносове и пр. Липсата на пари винаги ни е гнетила и ни е спъвала въ работата. Подъ натискъ на тѣзи нужди сегизъ-тогизъ се явяваха идеи у наши другари да се набавятъ нужднитѣ срѣдства чрезъ обиръ. Преди да пристигна, въ Кюстендилъ пощенскиятъ чиновникъ

 

 

71

 

Златаревъ, охридчанинъ, въ съдружие съ две-три други момчета-социалисти, наши работници, задигнаха 20 хиляди лева. Златаревъ се настани въ Воденъ, легаленъ, като учитель, съ псевдонимъ, а после влѣзе въ чета и биде убитъ. Паритѣ не паднаха въ нашата каса; допускахме, че въ социалистическата каса сѫ паднали.

 

Златаревъ бѣше честно момче; той задигна паритѣ, предаде ги за дѣлото и забѣгна. Подъ влиянието на сѫщата нужда Дѣлчевъ въ 1898 год. потегли отъ София съ една чета отъ 10—12 души и презъ Струмица залови сина на единъ бегъ, когото вързанъ държали, но по заповѣдъ на Дѣлчева, който казалъ: „Ако сме юнаци, ще трѣбва да го пазимъ, ще стоимъ будни въ колибата, го отвързали.” Но будниятъ задрѣмалъ и беговиятъ синъ избѣгва. Дѣлчевъ се върна съсипанъ, смазанъ отъ тая несполука. Окуражихме го да не се отчайва. Открити опити за пари нѣмахме, но бѣхме много наклонни чрезъ афери по потаенъ грабителски начинъ да набавимъ срѣдства. Нѣмаше другъ изходъ. Нуждата ставаше все по-голѣма, защото отвѫтре отъ насъ изискваха все повече и повече да имъ изпращаме единични хора и на групи за работници вѫтре, да купуваме материяли и все съ тукашни срѣдства. Борисъ дружеше съ мене, той правѣше разни опити за пари. Дѣлчевъ и Борисъ не се спогаждаха твърде. Дѣлчевъ, като бивши юнкеръ, не обичаше твърде военнитѣ; макаръ че дружеше съ много офицери, задушевенъ не бѣше. Азъ закриляхъ Бориса предъ другитѣ офицери. Бѣше много активенъ, много живъ и всецѣло бѣше преданъ да ни служи, а по видимому нѣмаше у него никакви намѣрения за материялни облаги. Такива бѣха и другитѣ офицери отъ година 1895; безъ лични цели тичаха да услужватъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]