Спомени на Гьорчо Петровъ

 

III.

Полагане първитѣ основи на революционната организация въ Македония презъ 1894 г. — Петровъ издава хектографиранъ революционенъ вестникъ въ Битоля. — Купуване първото орѫжие, револвери, а сетне и пушки. — Съставътъ на първия централенъ революционенъ комитетъ въ Солунъ. — Първитѣ два шифъра на централния комитетъ и пьрвитѣ псеудоними на по-главнитѣ революционни дейци.

 

Презъ 1894 уч. година, по мое настояване и на директора Наследниковъ, Пере Тошевъ биде отъ Скопье премѣстенъ въ Битоля. Съ познати отъ младежитѣ П. Тошевъ образува първия революционенъ крѫжокъ тамъ. Даме Груевъ въ това време бѣше въ Солунъ. Въ този крѫжокъ следъ единъ месецъ и азъ формално влѣзохъ като членъ, а въ скоро време дружеството влѣзе въ сношение съ Груева. Пере и Даме се сношаватъ по този въпросъ, и тогава въ новото течение влизатъ и хората

 

 

14

 

въ Солунъ, които ги обвиняваха въ сепаратизъмъ — д-ръ Татарчевъ, X. Николовъ и пр. Презъ ваканцията 1894 г. Пере и Даме направиха обиколка по селата да основаватъ дружества. Скоро мрежата на крѫжока се прострѣ въ Ресенъ, Охридъ и Прилепъ.

 

Първиятъ ни планъ, до колкото си спомнямъ, почиваше на много скромни и неопредѣлени искания: всѣки членъ да внася по половина лира годишно вноска и при „кръщаването” да даде доброволна помощь споредъ желание и споредъ състоянието си. Нѣмахме още опредѣлени цели. Спомнямъ си едно желание на Перета: съ свои срѣдства да изпратимъ едного въ Европа да изучи „бомбаджилъка,” та съ него да съборимъ Турция. Изобщо имаше детински планове. Първото ни желание главно бѣше да образуваме по възможность колкото повече можемъ крѫжоци, чисто „конспиративни”, между близки другари, които си вѣрватъ единъ други— по градоветѣ и по селата та да предприемемъ нѣщо съ „бомби” противъ Турция. Че въ „бомбаджилъка” е била надеждата ни, се вижда отъ това, че подиръ движението отъ 1895 г. на чело съ Сарафова първата ни грижа бѣше да си доставимъ отъ България бомби.

 

Само ний-близкитѣ, по-събудени младежи въ Битоля, Прилепъ, Охридъ и Ресенъ се посвещаваха. Струва ми се, че Даме презъ туй време отъ Солунъ е пустналъ такива клонове въ Кукушко и Щипско.

 

Приемътъ между младежитѣ, близки познати намъ, бѣше окуражителенъ още отъ начало, — посветенитѣ скоро се ентузиязираха. Въ кѫсо време, въ много кѫсо време се направи опитъ на по-широка нога да се вербуватъ единични членове и отъ еснафитѣ въ града и по селата. Първитѣ опити бѣха сполучливи. Между еснафитѣ първия опитъ да ги привлѣкатъ въ крѫжока направиха мѣстнитѣ двама-трима младежи Георги Попето,

 

 

15

 

Георги Пешковъ, Христо Ченковъ и дяконъ Тома Николовъ, който е сега въ битолския затворъ, осѫденъ на 10 години. Като се ползувахъ съ широки познанства въ града, по-нататъкъ главната агитаторска роля между еснафитѣ остана върху мене. Азъ много се движехъ между народа — по кръчми, кафенета, панаири. Пере бѣше по-скритъ, а азъ излизахъ на лице. Първиятъ опитъ по селата направихъ азъ съ още единъ двама отъ търговцитѣ младежи — Григоръ Попето и Пешковъ (сега Григоръ Попевъ е голѣмъ търговецъ въ Солунъ, а Пешковъ е сега тукъ, бежанецъ). После главната роля за селата остана върху мене, понеже бѣхъ инспекторъ. На пазаритѣ въ Битоля (отпазарь, битпазарь и пр.) азъ се намирахъ рано-рано: уловя нѣкого, водѣхъ го у дома и го кръщавахъ. Първитѣ опити и предъ селянитѣ бѣха много насърдчителни за насъ. Наистина, правѣхме строгъ подборъ на кандидатиранитѣ лица, бѣхме много внимателни въ избора, много предпазливо подканвахме хората та може би на туй се дължи, че никой не отказа, а съ въодушевление приемаха. А може би защото и не си представляваха възможната бѫдеща картина, отъ която биха се уплашили.

 

Както и да е, почвата се указа много благоприятна. Ние се нахвърлихме съ остървенение въ агитация, безъ разборъ, разширихме крѫга, съ което и безъ да мислимъ първоначално скромнитѣ цели трѣбваше да се разширятъ. Нѣколко месеца подиръ началото агитацията бѣше вече въ пъленъ разгаръ и стана единствена главна задача на членоветѣ на крѫжока: всички като луди тичахме да привлѣчемъ повече хора, а за друго като че ли и не мислѣхме.

 

Така усилено вървѣше тогава агитацията; тъй на по-широка нога — и въ Прилепъ. Алекс. Пановъ, студентъ, бѣше тамъ; той умрѣ, а следната година дойде

 

 

16

 

Попъ Арсовъ. Въ Ресенъ въ по-тѣсенъ крѫгъ се действуваше между младежитѣ отъ по-първитѣ фамилии — Ляпчевци, Татарчевци, Стрѣзовци. Въ Охридъ се работѣше въ още по-тѣсенъ крѫгъ. Захванахме да си пробиваме пѫть и въ другитѣ околии на битолския санджакъ — въ Леринско, Костурско, Крушевско, Кичевско — предъ единични личности. Още въ първитѣ времена на агитацията въ Битоля почнахъ да издавамъ хектографиранъ вестникъ „На орѫжие!” Излѣзоха 9 броя. Разпращахме го въ 30—40 екземпляра. Списвахъ го и заедно го вадѣхме по цѣли нощи съ Попето и Пешковъ. Едновременно и Даме издаваше въ Солунъ такъвъ вѣстникъ, мисля подъ име „Въстаникъ”. Презъ лѣтото 1894 година следъ това Пере и Даме се срещнали въ Битоля и се съгласили битолскиятъ крѫжокъ съ клоноветѣ му да се счита подведомственъ на солунския. Солунскиятъ вестникъ на Дамета минаваше като по-тежъкъ по съдържание и по стилъ по-сдържанъ, а нашиятъ бѣше по-буенъ, по-живъ.

 

Решихме вече да почнемъ да купуваме орѫжие, най-напредъ револвери. Първата нужда отъ револвери се появи, когато се установи да има револверъ при даване клетва; имаше нужда отъ револвери и за куриеритѣ. Дадохъ идеята да се купуватъ револвери. Яви се неосетно желание у всички членове всѣки да си носи револверъ — като признакъ на революционерство — револверъ и кама. Купуваха се най-много отъ Солунъ и отъ Битоля. Револверитѣ послужиха като видимо доказателство, че има сериозни революционери на дѣло, а не само на думи. Това нѣщо много помагаше на агитацията. Доставката на тоя материялъ лека-по-лека стана една първа задача на мѣстнятѣ комитети.

 

Покупката на револвери налагаше на битолския комитетъ да се погрижи за пари — фондъ, да може да

 

 

17

 

се купи орѫжие. Втора грижа бѣше сетне да се продаватъ револверитѣ въ Битоля, Ресенъ и пр. Първитѣ нужди се посрѣщаха освенъ отъ членскитѣ вносове още и отъ доброволни пожертвования на виднитѣ членове търговци. Попето даваше до 150 лири годишно отъ своя кесия. Тогава се направи и първиятъ опитъ да се искатъ пари, въ името на дѣлото, и отъ нечленове. Следъ колебания много страхливо се направи предложение на Ничо Биолчевъ чрезъ лични негови приятели за 5 лири, безъ да се взима за членъ, безъ да му се разправя подробно, а само като му се каже, че има крѫжокъ и пр. Той посрещналъ добре, далъ 3 лири и обещалъ, че ще дава и повече, като се увѣри, че има сериозно нѣщо. Този първъ примѣръ бѣше насърдчителенъ. Нѣмаше система за събиране пари, а въ моменти на нужда комитетитѣ сетне сегисъ-тогисъ се обръщали по сѫщия начинъ къмъ единични лица за помощь безъ насилие. Паралелно съ револвери почна се покупка и на пушки. Първитѣ пушки, които купихме, бѣха мартинки, мѣстна направа — тетовски и дебърски. Нужда отъ пушки най-напредъ почувствували нѣкои отъ селянитѣ членове. Имаше напр. такъвъ случай: агитирахъ предъ единъ Хр. Самарджиевъ отъ Битоля, посвещавамъ го и се раздѣляме. Отивамъ другия день при него. Той ми казва, че въ сѫщность той трѣбвало вчера да ме закълне, защото тия работи той съ свои другари отдавна е вършилъ. Разкри ми, че той съ още 18-тина другари е ималъ по селата другари, та нощно време излизали съ орѫжие и гдето има нѣщо като разбойникъ, пакостникъ на народа „ке го суредатъ”, а на зараньта — пакъ мирни хора, си работятъ занаята. Това ни очуди. Тая самобитна компания-организация веднага влѣзе въ нашата, посветихме 48 души и си послужихме съ тѣхъ за доставка на орѫжие отъ Дебърско. Подобна компа-

 

 

18

 

ния открихме сетне и въ други села по полето. Първата компания е действувала около Битоля по пѫтя за Крушево, а другата компания, що открихме, — отъ Битоля къмъ Мориовско. Нищо разбойническо въ тѣхната дейность нѣмаше, а само изтрѣбване лоши турци.

 

Широката народна маса искаше видимъ изразъ на отвлѣчената идея — пушки и пр. Селянитѣ чувствуваха нужда да иматъ пушки, за да може нѣщо да се върши, когато притрѣбва. Първиятъ стремежъ бѣше, купенитѣ пушки да сѫ на разположение на комитета; пазѣха се у по-добритѣ работници, даваха се по нужда и се прибираха. Прикриването и преноската на орѫжието послужиха за ново срѣдство за насърдчение: хората се съживяваха съ тая нова задача. Въ Битоля нѣмаше формално управително тѣло. По-близкитѣ приятели направиха веднажъ предложение да се конституираме, но азъ и Пере Тошевъ не се съгласихме, искахме всичко да се крепи на другарска нога. Аслѫ азъ не обичамъ това, никога азъ не съмъ се наричалъ съ официално име като представитель на организацията, азъ винаги съмъ „Гьорче”: Гьорче—Дѣлчевъ, Дѣлчевъ—Гьорче, духъ на другарство. Специяленъ касиеръ нѣмахме. Всѣки отъ по-близкитѣ другари си оставаше като началникъ по право на онѣзи лица, които той е вербувалъ и покръстилъ. Той за всичко съ тѣхъ се сношаваше, той събираше отъ тѣхъ и вноскитѣ, а когато трѣбваше да се харчи за нѣщо, тѣ даваха паритѣ. Десетина-дванайсеть души образувахме ядката на организацията въ Битоля, и въ постояннитѣ срещи другарски уреждахме всички въпроси, както ги разбирахме. Такъвъ ни бѣше редътъ. Безъ да сме били формално избрани, азъ и Пере водѣхме първа дума, играехме първа роля. Това бѣше дошло само отъ себе си и си остана така докато бѣхъ въ Битоля.

 

 

19

 

Паралелно съ тая дейность въ Битолско подобна дейность се е развивала въ Солунъ. Турятъ се така основи въ Кукушъ, Щипъ, Воденъ, Велесъ и Гевгелия. Сама по себе си се яви нужда да има взаимни връзки и нѣкакъ формално да се обедини тая отдѣлна работа на комитетитѣ. Презъ ваканцията на 1893 учебна година, както вече се спомена, Даме и Пере заедно ходиха въ Прилепъ, Смилево, Ресенъ, Охридъ — на гости ужъ у Даме въ Смилево, у Ляпчевъ и Татарчевъ въ Ресенъ, у Филипчевъ въ Охридъ. Тогава Солунъ се прогласява за централенъ градъ, а солунскиятъ комитетъ, начело съ Татарчевъ като председатель, за централенъ комитетъ съ Даме Груевъ като секретарь, Антонъ Димитровъ, учитель по турски езикъ (сега е членъ въ апелат. сѫдъ въ Битоля) и Хаджи Николовъ съветници. Тогава Даме прави кратъкъ проектъ за уставъ (правилникъ) и го разпраща като проектъ само на най-близки — на Перета само въ Битоля. Прегледахъ го и азъ. Тоя проектъ не се приложи. Ц. К. въ първото време още не бѣше известенъ, бѣше начало. Името му още не бѣше разгласено. Нѣмаше никаква наложителность.  Трети опитъ отъ Солунъ се направи да се разпредѣли организацията административно. Съобщи се, че такова и такова разпредѣление е направено, основано главно съ огледъ къмъ по-крупнитѣ личности: гдето имаше по-видни деятели, бѣше центъръ. И тоя бѣше единъ отъ първитѣ опити на Ц. К. да се установи като върховно тѣло. Тогава се дадоха псевдоними на по-главнитѣ деятели напр. Марко = Гьорче, Лефтеръ = Пере и пр. Тогава се почувствува нужда и отъ шифъръ. И въ Солунъ и въ Битоля едновременно се изработиха два шифъра: прие се първомъ битолскиятъ шифъръ. Въ основата му бѣше латинската азбука, за основа служи известно изречение, което обхваща по възможность цѣлата азбука. Изречението за-

 

 

20

 

хващаше съ Стамболовъ, та се наричаше „стамболиката”. Приехме редъ, щомъ нѣкое писмо съ една азбука се залови и се открие, или щомъ нѣкой отъ посветенитѣ пропадне и може да я издаде, да се промѣни шифърътъ. И затова до въстанието до 9 шифъра се промѣниха. Когато на 1897 г. дойдохъ въ София като представитель на Ц. К., донесохъ и новъ шифъръ за сношение само между София и Солунъ. Сетне всѣки революционенъ окрѫгъ имаше шифъръ за сношение съ околиитѣ; специаленъ шифъръ за сношение съ четитѣ и пр. После и околийскитѣ рѫководители си съставяха свой шифъръ за сношение съ селата.

 

Азъ измислихъ „стамболиката.” Бѣхъ на много добро мнение за Стамболова, чието име тогава турцитѣ съ респектъ произнасяха; знаеха, че Стамболовъ е силенъ и че България съ Стамболова е силна.

 

Въ Битоля оше тогава се появи въпросъ, да приемаме ли гъркомани въ организацията или не. Решихме ди ги приемаме, но съ голѣма предпазливость, съ голѣми резерви, за да не ни издаватъ на гръцкия владика. Имаше много наши приятели-другари, които бѣха въ приятелски връзки съ млади гъркомани, за които допускаха, че може да станатъ добри работници. Па имаше и сведения, че и гърцитѣ иматъ организация, че иматъ складове съ гръцки пушки, та чрезъ нѣкои членове гъркомани искахме да разберемъ истината та да туримъ рѫка и на тия складове. Посветиха се нѣколко младежи гъркомани въ града.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]