Спомени на Гьорчо Петровъ

 

XXII.

Недоволство у останалите въ Битолско дейци отъ централизаторскитѣ планове на Груева. — Петровъ заминава въ Прилепско на организационенъ окрѫженъ конгресъ. — Конгресътъ става подвиженъ, мѣстейки се отъ село на село. — Проектъ за децентрализация въ организационната уредба. — Груевъ се противи и предлага свой проектъ. И двата проекта се приематъ за проучване отъ другитѣ окрѫзи. — Петровъ въ Воденско и въ Ениджевардарско. — Реформаторски идеи у Петрова противъ традиционните похвати въ В. О. — Петровъ по селата въ Прилепско. — Отъ никѫде не срещналъ съчувствие, Петровъ заминава въ Струмишко.

 

Презъ това време въ Битолско между останалитѣ тамъ сили се бѣше появило силно недоволство отъ Дамевата тенденция да въстанови старото положение, като централизира работата така въ свои рѫце, че да си кара по старому, всичко облѣчено въ мистериозность. И мимо Дамета, други — Узуновъ, Сугаревъ и още нѣкои взели инициятивата да свикатъ останалитѣ на събрание, въ което да се опредѣли, какво поведение да държи въ бѫдеще организацията, — единъ видъ противъ

 

 

200

 

Дамевото желание да централизува. Даме не можа да разбере, че вече не сме свето евангелие. Тая инициятива Пере я бѣше одобрилъ и подкрепилъ. Даме, като смѣталъ, че си уздравилъ положението на върховенъ водитель въ Битоля, заминалъ за Солунско. Обиколилъ Воденско, Гевгелийско та презъ Тиквешъ пакъ се върна въ Прилепско, гдето се срещнахме. Между туй, докато Даме обикалялъ, онова събрание се нагласявало, а когато се върна, събранието стана. Въ Велесъ получихъ две писма по внушение отъ Перета (чини ми се отъ Пѣшкова), че желанието на другитѣ сили е да присѫтствувамъ и азъ въ събранието, та ме викаха да се върна назадъ, като отхвърляха всѣка отговорность отъ себе си за станалата обида спрямо мене. Азъ два пѫти имъ отказахъ. Третата, настоятелна покана приехъ и се отказахъ отъ плана да замина за България. Чини ми се бѣше на 18 априлъ, отъ Велесъ въ цивилни дрехи излѣзохъ при новодошлата чета въ с. Орѣховецъ и после презъ село Хвойница (гдето наредихме партийнитѣ работи) минахъ въ с. Краинци, гдето се срещнахъ съ тиквешкия войвода Юруковъ, който бѣше дошелъ тамъ на почивка. Отъ тамъ намѣрихъ едни четнишки дрехи, въорѫжихъ се съ пушка и съ тиквешката чета потеглихъ за Прилепско. Презъ с. Попадия влѣзохме въ Прилепско при с. Топлица, гдето се предполагаше да ни чака прилепската чета (Ацевъ), но четата я нѣмаше, а тиквешката чета се върна назадъ. Азъ останахъ самъ, въ четнишки дрехи, та съ единъ невъорѫженъ селянинъ тръгнахъ да търся прилепската чета. Презъ Трояци и Плетваръ застигнахъ Ацева въ с. Орѣховецъ (Прилепско, родното село на Ацевъ). Указа се, че делегатитѣ отъ разнитѣ околии още не сѫ дошли и че датата на конгреса се отложила за неопредѣлено време.

 

 

201

 

Около 10—15 дена обиколихме съ Ацева селата въ Прилепско да съживяваме и уреждаме организацията. Уреждахме селскитѣ работи на старо основание (организация, сѫдебни работи). После въ Плетваръ пристигнаха по-голѣмата часть делегати само отъ Битолско и заминахме за село Бѣловодица, гдето се почнаха редовнитѣ разисквания. Два дена чакахме Дамета. Присѫтствувахме: азъ, Пере, Даме, Петъръ Ацевъ, Сугаревъ (отъ Демирхисарско), Узуновъ (Охридско), Стефанъ Димитровъ (войводата отъ Велесъ); отъ Тиквешъ поканихме легални сили както и отъ Велесъ, но не дойдоха. Юруковъ бѣше проводилъ отъ Тиквешъ Пешо войвода, свой другарь. Отъ Прилепъ бѣха Тренковъ Юрданъ (противникътъ на П. Ацевъ) и Георги Пѣшковъ. Отъ София бѣше пристигналъ съ чета наново Георги попъ Христовъ, бивши членъ въ окрѫжното управление въ Битоля, лерински войвода въ време на въстанието. Павелъ Христовъ и Лозанчевъ не искали да дойдатъ, защото сѫ смѣтали, че това събрание е противъ тѣхъ, а нѣмали съгласието на Дамета. Самиятъ Даме съвсемъ неохотно посрещна събранието. Въ първитѣ срещи даже се отказваше да вземе участие въ разискванията, понеже безъ негово съгласие билъ свика нъ конгресътъ. Това му бѣше мотивътъ, а въ сѫщность конгресътъ му бѣше неприятенъ. Съ усилие го убедихме да се откаже отъ тая обида на окрѫжния комитетъ. Даме най-подире отстѫпи и се състоя така наречениятъ  П р и л е п с к и  к о н г р е с ъ.  Продължиха се разискванията около 15 дена. Конгреса го направихме подвиженъ, движехме се като чета по селата. Почнахме съ Бѣловодица — после въ Дрѣнъ, Смолани, Царевикь, Топлица, Трояци, Плетваръ, Орѣховецъ, Кръстецъ и свършихме въ планината Борула. Въ заседанието въ Борула ни пратиха отъ Битоля вилаетския вестникъ въ Солунъ, въ който се казваше, че рѫково-

 

 

202

 

дителнитѣ сили на вилаета се събрали въ с. Бѣловодица за да размислятъ за поведението си въ бѫдеще. Решенията, които сѫ вземали, скоро ще можели да се съобщатъ. Значи бѣше се разчуло, властитѣ сѫ знаели, но не вземали строги мѣрки. Бѣше изпроводена малка потера, но ние хитро я избѣгвахме. На конгреса говорихъ противъ централизацията и пр. Председатель нѣмаше, имаше характеръ на другарско събрание. Реши се, размѣненитѣ мисли да се оформятъ и да се направятъ достояние на цѣлата организация за подготовка на единъ общъ конгресъ.

 

Пере Тошевъ бѣше опредѣлилъ нѣколко точки по въпроситѣ на деня въ организацията; главно върху тая основа се въртѣха разискванията и то само за битолския окрѫгъ. Решенията ни щѣха да бѫдатъ за битолския окрѫгъ, а на другитѣ ще ги препратимъ само за сведение. Изработи се цѣлъ правилникъ по уредбата на организацията, който го напечата Борисъ (той имаше пари, азъ му дадохъ копието). Радикалната промѣна бѣше, че мистериозната централизация се отхвърляше като се почне отъ Ц. К. та до селата, а вмѣсто нея — широка децентрализация. Сложенъ механизъмъ въ висшитѣ рѫководни учреждения се предвидѣ, за да могатъ всички по-видни сили на организацията да взематъ участие въ дѣлата на организацията. Това отговаряше на настроението: никой вече не искаше да чуе за старата централизация. Даме се противѣше, но почти никой отъ по-виднитѣ не го подържеше. Оформихме и Дамевото мнение като втори проектъ. Заедно съ Дамета изработихме и неговия проектъ (печатани сѫ отъ Бориса и двата проекта). И зториятъ проектъ, Дамевиятъ, не бѣше въ основата си друго освенъ първия проектъ само въ по-умѣрена форма. Даме много отстѫпи, нѣмаше какво да прави; старата наредба бѣше из-

 

 

203

 

губила всѣки авторитетъ. Но Даме вѫтрешно си остана съ потайната мисъль да парализира всичко при първа възможность. Предоставено бѣше нему, той да се погрижи сетне въ Битоля отъ името на окрѫжния комитетъ да разпрати въ преписъ решенията въ околиитѣ и по другитѣ окрѫзи. Даме искаше да се зачете комитетътъ, та отъ негово име да излѣзе. Отстѫпихме му. Силна препирня имаше съ Пере по националния въпросъ, и понеже не се разбрахме, оставихме го висещъ. Пере искаше безъ колебание да се даде националенъ колоритъ на организацията; Даме шикалкавѣше; азъ бѣхъ противъ — по тактически съображения: знаехъ, че ако на нашитѣ хора отворишъ вратата на национализма, че тамъ всички ще се натикатъ, че ще си създадемъ една язва и ще захвърлимъ  р е в о л ю ц и о н н а т а  и д е я,  както и стана. Това бѣше настроението, — ослабналъ революционенъ духъ, това чакаха аслѫ. Но Пере не се разубеди, а особено защото сръбската и гръцка пропаганда действуваха. Азъ искахъ да бѫда по-далновиденъ и подържахъ, че ако се увлѣчемъ въ тая борба, не ще можемъ да издържимъ, слаби бѣхме, изтощени. А ако се прибѣгне до срѣдства отъ правителствени източници, тогава вече революционната идея пропада. Така напр. не одобрявахъ решението да се преобръщатъ гъркоманскитѣ села и пр. Изобщо подържахъ, че организацията може да се подържа сама за себе си и сама чрезъ себе си, като се придържа, докато не стане силна, само въ рамкитѣ на чисто революционната борба.

 

Отъ тамъ азъ се решихъ да си замина въ Воденско при Лука Ивановъ, мой добъръ приятель, който наскоро бѣше дошелъ отъ България съ чета (Матовъ го бѣше пратилъ), за да видя положението въ Солунско, да си опитамъ щастието и тамъ. Матовци—Татарчевци пъкъ по свое усмотрение отъ тукъ въпрѣки на-

 

 

204

 

шитѣ решения тамъ бѣха предрешили бѫдещата система на организационната деиность: въ всѣка околия да има околийски началникъ, нелегаленъ войвода, на когото да се подчинятъ градскитѣ и селскитѣ легални рѫководители въ околиитѣ. Съгласно съ това решение бѣха почнали да изпращатъ такива началници въ отдѣлнитѣ околии: Стефанъ Димитровъ въ Велешко, Лука Ивановъ въ Воденско, Андонъ Кьосето въ Гевгелийско, Георги Христовъ въ Леринско бѣха изпратени съгласно съ това решение за такива началници. Въ Мориховско се раздѣлихме вече: Даме си замина за Битоля, Пере за Прилепъ, а пъкъ азъ останахъ тамъ съ П. Ацевъ нѣколко дена докато да наредимъ заминаването ми за Воденско. Подиръ нѣкой день съ П. Ацевъ презъ Морихово прѣко Нидже планина съ 8 момчета се отзовахме въ с. Пожарско, въ Мегленията. П. Ацевъ съ четата се върна назадъ, а азъ самъ саменичъкъ останахъ въ селото да чакамъ Лука съ четата. Указа се, че Луката заминалъ чакъ въ Нѣгушко да преследва разбойници та трѣбваше да го чакамъ въ Пожарско и въ с. Саракиново цѣли 10 дена. Самъ ходя по селото, по кръчми, аскеръ минава, рискъ голѣмъ. Най-сетне се срещнахме съ Луката. Следъ размѣнения на мисли съ Луката решихме да подложимъ на разискване прилепскитѣ проекти или въ по-голѣмо събрание отъ окрѫга, или поне въ частни събрания по околии въ мое присѫтствие, за да мога да имъ дамъ по-широки освѣтления върху основнитѣ нововъведения. Понеже не ми бѣше възможно да стоя въ Воденъ поради взетитѣ мѣрки на властитѣ противъ Лука, поканихъ градскитѣ рѫководители да дойдатъ да се срещнемъ въ Саракиново, за да се съветваме, какво може да се направи за околийско или общо събрание. Повече отъ страхъ не имъ се идваше да се видимъ, а пъкъ за конгресъ мълчаливо отказаха, понеже бѣха отишли два-

 

 

205

 

ма отъ тѣхъ въ Солунъ при попъ Коцевъ, е той ги посъветвалъ да откажатъ.

 

Отъ Воденско съ Луката се прехвърлихме въ Ениджевардарско при Апостолъ. Въ Воденско дойдоха мнозина граждани да се видимъ, особено младежи. Въ срещата съ Лука Ивановъ отъ него разбрахъ, че въ Воденъ има много жива и способна за активна работа младежь, но рѫководнитѣ сили сѫ запазили архаизмитѣ още отъ първитѣ години на организацията — традиции. Отъ изпитванията си личеше, че е твърде възможна съвмѣстна работа отъ еснафа между двата лагера — екзархисти и гъркомани. Но корифеитѣ не сѫ допускали, по стара вражда, мисъль за съвмѣстна работа. Партийнитѣ ежби и тамъ бѣха силни и неразрешеми. Преди мене влизали въ града и Даме единъ пѫть и Лука Ивановъ два пѫти, но нищо не успѣли да изгладятъ. Между младитѣ четници на Лука имаше силно настроение да влѣзатъ въ града и да избиятъ рѫководителитѣ та да започнатъ наново организирането на града. Градскитѣ младежи, които се срещнаха съ насъ, охотно посрещнаха тази мисъль. Впечатлението отъ това фактическо положение въ Воденъ бѣше, че стари рѫководни сили и дейци, отпаднали духомъ, безъ вѣра и ентусиазъмъ, завлѣчени въ партизанство по агитации, които съ тѣзи си качества и съ своята страхливость сѫ спъвали и преди въстанието, спъваха и следъ него развоя на организацията и засилването на революционния духъ въ градоветѣ, като използуваха положението на тайнственото началство и правото му никой нищо да не работи безъ негова заповѣдь, макаръ че никаква заповѣдь нѣма. Избѣгваха всѣка дейность въ градоветѣ, а всичко се възлага на четата (по-удобно), а между туй личеше и тукъ, както и другаде, широкъ крѫгъ отъ много активни сили между еснафитѣ и младежьта, които търсятъ просторъ за ра-

 

 

206

 

бота, а не го намиратъ споредъ тогавашния строй. Друго нѣщо, което още по-силно ме удари въ очи и което бѣха забелязали въ Битолско, Прилепско и Велешко, то бѣше озлоблението на селянитѣ противъ гражданитѣ, защото въ градоветѣ нищо не вършатъ, а отъ селата всичко искатъ, защото не само селянитѣ трѣбва да издържатъ четата, но още имъ се искатъ пари за града, а главно че презъ време на въстанието гражданитѣ се изхитриха да го избѣгнатъ, а оставиха цѣлия товаръ върху селата. Подъ тия впечатления въ с. Саракиново написахъ правилничето за градскитѣ и селскитѣ организации и за взаимнитѣ имъ отношения (печатано заедно съ проектитѣ). Матовъ — Груевъ бѣха силно противъ, но потайно. Даме не изпрати отъ Битоля въ Водене ко никакви проекти, — бѣше ги забравилъ.

 

Заминахъ за Енидже-вардарско при Апостола. Тамъ стояхме 15—20 дена съ Лука Ивановъ, чакахме известие отъ Гевгелийско — отъ Андонъ Кьосето. Бѣхъ изпратилъ писмо и до попъ Коцевъ въ Солунъ за да се разпореди, ако е възможно, да стане конгресътъ въ мое присѫтствие и да изпрати отъ проектитѣ, ако ги е получилъ отъ Дамета. Попъ Коцевъ не отговори, — никой не се обади. Проектирахъ азъ да замина за Гевгелия при Андонъ Кьосето, да се запозная съ Гевгелийско и отъ тамъ да си опредѣля по нататашния маршрутъ. Презъ това време получихме известие, че Христо Чернопѣевъ отъ Кукушко прехвърлилъ Вардара и се установилъ въ Енидже-вардарския гьолъ съ четата си. Понеже той не можеше да дойде при насъ по селата — очаквалъ нѣкаква порѫчка за дрехи, — съ едно отдѣление отъ Апостоловата чета отидохъ при него въ гьола, гдето прекарахме 4—5 дена ужасенъ животъ (облаци комари — спи се завитъ съ платно). Чернопѣевъ, вижда се, бѣше миналъ презъ Кукушко да преурежда околия-

 

 

207

 

та, и отъ тамъ съ сѫщата цель, види се, се бѣше прехвърлилъ въ Солунско, въ Енидже-вардарско съ намѣрение да ходи и въ Гевгелийско. И двамата дойдохме до убеждение, че трудътъ ни ще бѫде напразенъ, поне за скоро време, защото не намѣрихме тамъ никаква опорна точка освенъ Лука Ивановъ, който бѣше въ тоя край новъ. Този край ми направи впечатлението, че въ организационно отношение е останалъ въ първия фазисъ на организацията, — спрѣно било да се развива. Още едно разочаруване отъ измамата на върховиститѣ за въстание въ тоя край 1902 (бѣха измамили 5—6 села) и отъ несполучливото държане на рѫководнитѣ войводски сили презъ въстанието 1903 година. Цѣла класа отъ около 100—120 души мѣстни стари четници, възпитаници на прости войводи, бѣха подиръ въстанието господари на положението, а легалнитѣ организации въ градоветѣ бѣха умрѣли.

 

При туй положение безнадежно ми се видѣ безъ внушителна сила да се заемаме съ бързото реорганизиране на организациитѣ въ тия околии. Направихме опитъ заедно съ Чернопѣева да слѣземъ въ Солунъ, въ града, на съвещание съ Попъ Коцевъ, Попъ Арсовъ и други, останали тамъ сили. Собствено Чернопѣевъ бѣше скроилъ това за себе си и бѣше вече наредилъ да замине въ селски дрехи съ пазарджиитѣ, а азъ се присъединихъ да ида и азъ съ него. Но въ това време по нѣкакви слухове, че отъ България дошли въ Солунъ атентатори, полицията бѣше взела изключителни мѣрки, и Попъ Арсовъ и Попъ Коцевъ бидоха интернирани въ роднитѣ си мѣста заедно съ други нѣколцина та нѣмаше вече смисълъ да идемъ въ Солунъ. Като обиколихме заедно съ Апостола и съ Лука Ивановъ по нѣколко полски села отъ енидже-вардарската и отъ солунската околия, прехвърлихме съ лодка Вардара за да

 

 

208

 

си заминемъ за Струмишко, гдето очакваха Чернопѣева за окрѫженъ конгресъ на струмишкия окрѫгъ. По инициатива на струмишкитѣ водители бѣха се разпратили покани не само въ Струмишко но и въ Солунско да направятъ общъ конгресъ въ опредѣленъ срокъ. Струмишкитѣ водители трѣбваше да разпратять поканитѣ, а Чернопѣевъ бѣше тръгналъ да агитира за делегати, да понареди околиитѣ и пр.

 

Когато заминахме за Струмица, срокътъ на конгреса наближаваше. То бѣ презъ лѣтото 1904 год. (августъ ?).

 

[Previous]

[Back to Index]