Спомени на Гьорчо Петровъ

 

XVII.

Влиянието на Гарванова и на Лозанчева за да се ускори въстанието. — Непреклонна опозиция на Г. Петровъ. Резолюция на събранието на вѫтрешнитѣ дейци въ София противъ тъкменото общо въстание. — Б. Сарафовъ съ съдействието на сръбскитѣ власти препраща въ Македония четата на Глигора. — Вѫтрешни дейци негодуватъ противъ тая постѫпка на Сарафова. Сарафовъ се оправдава. — Сношения на Йор. Тренковъ въ Прилепъ съ войводата Глигоръ.

 

17 юний.

 

Презъ есеньта Гарвановъ предпазливо взима решение за въстание, като предпазливо се съвещава съ хора, за които е билъ сигуренъ, че ще склонятъ, та сетне да го представи като решение на окрѫга. Сондиралъ Лозанчева въ Битоля и Дамета, види се. А подиръ това и друго, що е имало, не зная. Разширяватъ този крѫгъ на сондажъ и въ Битолско, особено въ Костурско и най-подиръ прогласяватъ, че солунскиятъ окрѫгъ се произнесълъ за въстание, а битолскиятъ че налѣга за него. Презъ зимата 1902 г. Лозанчевъ билъ повиканъ въ Солунъ, като представитель отъ Битолско, формално да се съвещаватъ по тоя въпросъ. Безъ предварителенъ конгресъ въ Битолско, Лозанчевъ просто си дава мнението, че като пълномощникъ на битолския окрѫгъ заявява, че въстанието трѣбва да стане и че, ако не стане, сами ще го направятъ. Това всичко въ съгласие и по наущение на Гарванова. И Гарвановъ изказва подобно свое лично мнение, и то пакъ, като че ли окрѫгътъ има това мнение. Славчо Ковачевъ отъ Щипъ сериозно се бѣше уплашилъ отъ щипската афера заради орѫжието въ щипската околия, което турското правителство напираше да прибере отъ населението. Въ сѫщото положение е билъ и Чернопѣевъ въ Струмишко, все заради орѫжието. Въ тая паника и Славчо и Чернопѣевъ ни писаха тукъ за своето положение и плахо запитваха, ако

 

 

153

 

бѫдатъ принудени всичко да загубятъ, не би ли било по-добре въ такъвъ случай да дигнатъ знамето въ своитѣ околии. Това писали и на Ц. К. Гарвановъ и тѣзи писма показалъ въ съвещанието съ Лозанчева и др., за доказателство, че и скопскиятъ и струмишкиятъ окрѫгъ желаятъ това. Заключение е било въ съвещанието тамъ, че се взело решение чутъ ли не отъ името на цѣлата страна да се обяви въстание, и тогава решаватъ да ни съобщатъ въ София. Матовъ и Татарчевъ частно се споразумявали и сѫ били въ течение на тѣзи работи, но тукъ криеха отъ насъ. Съ официално писмо отъ Солунъ Ц. К. ни съобщава своето решение, взето въ Солунъ, и искатъ нашето съгласие, а не мнение. Имаше и частни писма и отъ Лозанчева до нѣкои отъ насъ, въ които се казваше, който не е съгласенъ съ въстанието, той е предатель, цѣлъ народъ е на кракъ; който е страхливецъ, нека не го последва и пр. Това се получи презъ праздницитѣ презъ зимата, трѣбва да е било въ началото на януарий. Мотивитѣ на тѣхното решение (бѣше дълго писмо) бѣха, че войводи и население въ Битолско не можели да търпятъ положението и на всѣка минута били готови да избухнатъ. А за да не излѣзе частично движение, което веднага да се смаже, предпочтително било организацията да дигне общо въстание и да изпревари това избухване. Пресилено се опитваха въ писмото да представятъ така запалено положението въ цѣлата страна, като си служеха съ писмата на Славчо и на Чернопѣева. Другъ мотивъ: ако не стане избухване, организацията рискува да се залови отъ турското правителство всичкото орѫжие и въстанието би станало невъзможно. Така си тълкували тѣзи приятели положението. За подкрепление на идеята за въстание оптимистически представляваха положението въ страната съ фалшиви данни, както сетне разбрахме, за материялната подго-

 

 

154

 

товка за въстание въ окрѫзитѣ. После, като бѣхъ въ Битолско и се срещнахъ съ повечето отъ съучастницитѣ въ Смилевския конгресъ, тамъ ме увѣряваха, Лазаръ попъ Трайковъ — че Ц. К. пишелъ писма въ Битолско, преди още да се вземе решение за въстание, щото всички окрѫзи отсамъ Вардара да сѫ готови, че ще въставатъ та „гледайте да не останете назадъ”. Така Гарвановъ е мамилъ съ подобни писма всички окрѫзи.

 

За да разискваме предложението на Ц. К., ние се събирахме тукъ въ София на заседания на брой около 20 души, видни организационни сили. Участвуваха: Матовъ, Татарчевъ, азъ, Пере, Борисъ Сарафовъ, Славко Ковачевъ, Давидовъ, Дѣлчевъ, Силяновъ, Гирджиковъ, Вълчо Андоновъ отъ Охридско, Сава Михайловъ, Пушкаровъ, Хаджи Николовъ и др. Събирахме се нѣколко пѫти отъ 16 до 24 души.

 

Матовъ и Татарчевъ прочитватъ писмото и скоро се изказватъ въ духъ на съгласие. Голѣмо болшинство отъ събранието подкрепва идеята за въстание — Силяновъ, Борисъ, Гирджиковъ, Давидовъ, Славчо, се изказватъ съгласни безъ сериозни мотиви и все възъ основа на мотивитѣ въ писмото, съ парафраза на тия мотиви, подкрепяйки ги съ известни отдѣлни факти. Нови мотиви се дадоха като Славчевия мотивъ: „Понеже върховиститѣ направиха въстание, да не останемъ по-назадъ, та да кажатъ хората, че не сме способни да правимъ въстание, че не сме революционери”. Другъ мотивъ бѣше едно смотолевено изложение на политическото положение въ благоприятенъ смисълъ. Противъ въстанието категорично въставахме само азъ и Дѣлчевъ. Пере не се произнесе, съ извинение, че е новъ дошелъ отъ затвора, че не е добре освѣтленъ върху истинското положение тукъ и вѫтре, а интимната мисъль му е била противъ въстанието. Той е вече намислилъ

 

 

155

 

тогава да избѣга вѫтре и тамъ да се разправя по тоя въпросъ. На Смилевския конгресъ се бѣше произнесълъ противъ и бѣше избѣгалъ отъ конгреса.

 

Дѣлчевъ се опита да обори мненията, той нѣмаше даръ слова, изказа се категориченъ противникъ на таково въстание, каквото го проектиратъ, а е за въстание, каквото азъ съ него си го бѣхме скроили. Дѣлчевъ се запали, изпоти се, разфуча се.

 

Азъ станахъ и говорихъ тогава речь, която трая шесть часа. Както ми се признаха тѣ, разбихъ убеждението на тия, които се произнесоха за въстание, и мнозина станаха отъ тѣхъ (Силяновъ, Гирджиковъ и пр.) и ми признаха: „Ти си необоримъ въ твоето мнение”. Азъ разкрихъ изкуственитѣ приеми за подигане въстание. Матовъ, Татарчевъ протестираха. Знаешъ, какъ докторътъ се разпалва. Фактитѣ, които привеждаха тѣ, че щѣло да има избухване на населението, единъ по единъ оборихъ по признанието на самитѣ, които сѫ били въ ония мѣста. Фактътъ напр., че селянитѣ излѣзли съ орѫжието въ гората, не е още признакъ за въстание, а само да избѣгнатъ да не имъ взематъ турцитѣ орѫжието и лично да не пострадатъ. Когато сетне се срещнахъ съ костурци, — съ Попова и съ Лазаръ попъ Трайковъ — тѣ ми признаха, че не е истина че не е било възможно да се одържи положението, признаха, че изкуствено Ц. К. ги е заблуждавалъ, че ужъ всички сѫ готови та да бързатъ.

 

Точкитѣ относително опасностьта, че ще пропадне орѫжието, оборвахъ тъй сѫщо: опасностьта не е тъй голѣма; увѣрявахъ събранието, че не трѣбва никога да се боимъ, че една околия, която е подготвена за въстание, ще предаде орѫжието си, а напротивъ, ако едно население е готово да предаде орѫжието си, че то не е подготвено за въстание.

 

 

156

 

По фактическата подготовка съ положителни данни, известни менъ повече отколкото на самия Ц. К., имъ доказахъ, че можемъ да смѣтаме за колко-годе подготвени само 7 околии: костурска, леринска, битолска, демирхисарска, кичевската — въ Битолско; въ Солунско кукушката само и то доста слаба; въ Струмишко само струмишката околия и то съ негодни пушки, кримки, и въ Скопско само щипската околия — съ кримки и мартини.

 

После, въ време на въстанието, излѣзоха приготвени и охридската и преспанската околия, но тѣ се подготвиха едвамъ преди въстанието. Прилепската околия остана и презъ въстанието невъорѫжена, едвамъ успѣха да въорѫжатъ 150 души. Въ велешката околия не можаха да въорѫжатъ за въстанието нито една чета отъ 50—60 души. Щипско хичъ не пошавна презъ въстанието. Въ Струмишко силата бѣше само въ четитѣ, които нахлуха отъ България подъ водителството на Чернопѣева. Въ Кукушко се образува една голѣма чета, криха се въ гьола, не можаха да нападнатъ града и най-сетне, заобиколени, избѣгаха въ гевгелийскитѣ Пазарски планини, безъ сражение, безъ формално въстание. Значи това, което предсказвахъ тогава въ заседанието, се доказа сетне. Увѣрявахъ събранието, че ако прогласимъ това въстание, ще подбиемъ идеята за всенародно въстание за дълго време, защото само въ нѣколко околии ще въстанатъ. Увѣрявахъ, че сега всенародно въстание е невъзможно, защото нѣма още подготовка нито нужднитѣ материяли. За отсамъ вардарската часть предсказвахъ имъ, че ние ще работимъ противъ себе си, защото ще повторимъ 1905 година — съ въстание само съ чети изъ България, което ще бѫде противъ основнитѣ задачи на организацията, както тогава сме ги разбирали.

 

 

157

 

Въ резултатъ съ подавляюще болшинство се реши да се съобщи въ Солунъ отъ името на всички присѫтствуващи, че сме противъ взетото решение за въстание. Борисъ и Славчо нагледъ се съгласиха (гласуваха противъ). Останаха само Матовъ, Татарчевъ, X. Николовъ и още единъ двама, които гласуваха за въстанието. Бидохме натоварени азъ и Матовъ да пишемъ писмото. Азъ поискахъ той и азъ да съставимъ по отдѣлно проекта за отговора. Въ събранието моята редакция, по-пряма и по-решителна, се прие и се изпроводи въ Солунъ като мнение на тукашнитѣ представители на организацията. Забележително е, че най-много бѣха за въстанието тѣзи, които не мислѣха да взематъ и не взеха участие въ въстанието. И въ Смилевския конгресъ бѣха за въстание най-много тия околии, които сетне не взеха участие, солунската напримѣръ, макаръ че въ Солунъ се изигра най-важната роля за провъзгласяване въстанието.

 

 

18 юний,

 

Тукъ ще направя едно отклонение. Подиръ битол-кото въстание Матовъ и Татарчевъ бѣха изпратили свои хора въ Бѣлградъ, свое представителство (консулство). — Сава Михайловъ и Константиновъ Михаилъ. Борисъ конкурираше на Матовци и изпроважда Матей Герова. Отишелъ бѣше по това време и Янковъ отъ страна на Цончева (втори пѫть). Не може да се разбере още, какво сѫ вършили. По онова време Борисъ тукъ бѣше устроилъ отдѣленъ комитетъ съ Славчо Ковачевъ, Чакаларовъ и Апостолъ Димитровъ (тоя, който е сега съ Матова въ представителството). Това пращане на хора бѣше веднага подиръ въстанието. Въ сѫщото време Цончевъ Борисъ и Матовци тукъ въ София се надваряха предъ българското министерство на външнитѣ дѣла. Бѣха се разочарували отъ българското правител-

 

 

158

 

ство и всѣка фракция е гледала да намѣри пари, где да е.

 

Глигоръ войвода съ пушки отъ Сърбия и съ чета потегли въ Македония. Уговорено е било съ Сарафова да спомогне да се прекара Глигоръ презъ Скопско. Учительтъ Карамановъ, рѫководитель въ Куманово, по заповѣдь на Тодоръ Павловъ, рѫководитель отъ Борисовата партия въ Скопье, и то по заповѣдь отъ София, ходилъ до сръбската граница да се споразумява, за да посочи на Глигора канала да мине въ Скопско. При село Пчиня (Шиваровъ, войвода, е билъ тамъ и сега разправя, той всичко е видѣлъ), въ Кумановско, тамъ Бобевъ (войвода, човѣкъ на Сарафова) пресрѣща Глигора съ четата му (20 души), прекарва ги презъ Скопско въ село Рудникъ на границата между Велешко и Скопско. Четата я посрѣщатъ Андонъ Димовъ и Крумъ Зографовъ (тогава рѫководители въ Велесъ на Сарафовата партия, сега Андонъ Димовъ е тукъ) и по разпореждане пакъ отъ тукъ и въ споразумение съ Скопье я посрѣщатъ, за да я преведатъ презъ Вардаръ. Понеже мѫчно било преминаването, Глигоръ се споразумява съ мулязима при моста при Зелениково и мулязимътъ една вечеръ срещу 150 лири си оттегля войницитѣ. Представилъ се като сръбска чета, но предъ селянитѣ минавали за българска чета, толкова повече, че Бобевъ билъ съ тѣхъ та четата минала по моста, отъ тамъ презъ Стълпъ надъ Нежилово пристигнала въ мѣстностьта Азотъ въ Велешко, а отъ тамъ се прехвърлила въ Поречье въ село Крапа, сърбоманско село. Боби тамъ оставилъ Глигора и се завърналъ назадъ въ Скопско. Д-ръ Кушевъ, който е сега заточенъ, тукъ въ София бѣше запитвалъ наши хора, Попъ Арсова, какво е било това разпореждане на Бориса да се приеме и да се препрати Глигоръ. Въ Рилския конгресъ Сандански обвиняваше Бориса по нѣколко точки, вземени отъ Сѣрския

 

 

159

 

конгресъ и между тия точки бѣше, че Борисъ е приелъ и парични срѣдства отъ сръбското правителство. Борисъ по тоя въпросъ отговори: „Обвинявате ме, но азъ това сторихъ безъ какъвто да е ангажментъ; мислѣхъ, че и сърбитѣ ще влѣзатъ въ правия пѫть и че ще допуснатъ наши чети да отиватъ, но щомъ тѣ сега пращатъ сръбски чети, азъ съмъ противъ тѣхъ и имъ отворихъ война”.

 

Подиръ въстанието нашитѣ извършиха голѣми глупости. Както казахъ, тѣ изпратиха въ Сърбия хора, отъ които сръбскитѣ власти, Симичъ особено, много добре сѫ узнали нашитѣ раздори, нашата слабость. Янковъ и Савата и Константиновъ не сѫ били, споредъ мене, тъй недобросъвестни като Геровъ. Симичъ е разбралъ всичко и избралъ Бориса като най-смѣлъ, безъ много скрупули човѣкъ, и сполучва отъ него съдействие да пратятъ първата чета въ Македония. Борисъ си е мислилъ: „Да взема азъ паритѣ, да надвия тукъ противницитѣ си, а че сетне ще видимъ”.

 

Въ Прилепъ Йорданъ Тренковъ бѣше отдавна човѣкъ на върховиститѣ. Въ време на въстанието бѣше се споразумѣлъ съ Петъръ Ацевъ да влѣзе въ управително горско тѣло. Въ душата си обаче оставаше противникъ на Ацева и върховистъ. Подиръ въстанието раздорътъ между него и Ацева въ града и въ селата пакъ си личеше. Когато бѣхъ азъ тамъ подиръ въстанието въ Прилепъ, самъ Йорд. Тренковъ предъ мене призна, че е билъ въ кореспонденция съ Глигора, още когато Глигоръ е билъ въ Сърбия. Тренковъ чете и две писма отъ отъ Глигора отъ Сърбия, въ които Глигоръ му съобщава, че намѣрява да мине съ чета въ Прилепско и то не като сърбинъ, ами като българинъ; пушки намѣрилъ въ Сърбия и ги взелъ. Тренковъ чете тѣзи писма да докаже, че той е въ кореспонденция съ Гли-

 

 

160

 

гора, но че Глигоръ не е сърбоманъ. Ацевъ обвиняваше Тренкова заради тия му сношения съ Глигора. Види се, че Глигоръ си е готвилъ почва и за Прилепско. И наистина Глигоръ отъ Крапа слиза въ прилепскитѣ села и го посрѣщатъ хората на Тренкова като войвода въ Прилепско. Самиятъ Тренковъ се срѣща съ него и го подържа противъ своя неприятель, Петъръ Ацевъ. Значи дало се е съдействие на Глигора и отъ тая страна, и чудно ли е, че първиятъ опитъ на Сърбия е успѣлъ, — нашитѣ недоразумѣния сѫ криви. Излиза, че Симичъ е далъ наставление на Глигора първото време да не излиза като сръбски войвода. Види се, че нито Глигоръ нито Симичъ не сѫ се надѣвали отъ начало, че ще иматъ успѣхъ въ Прилепско. Тренковъ сега е студентъ въ нашия тукъ университетъ. Глигоръ бѣше старъ върховистъ, та може би Тренковъ въ борбата си съ П. Ацевъ е мислилъ да използува Глигора за да завладѣе селата въ Прилепско и Прилепъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]